Р Е
Ш Е Н
И Е №
24.03.2021г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд-Стара Загора,
в открито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и двадесет и първа
година, седми състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното от съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА а.д. №476 по описа
на съда за 2020г.
Производството
е по реда на чл.145 от АПК връзка с чл.58, ал.4 от ЗАДС.
Образувано
е по жалба на „БРИКЕЛ“ ЕАД със седалище гр. Гълъбово, представлявано от Изп.
Директор Я.П.Я.П., ЕИК ********* против Решение №РТД-3000-1845/32-220770 от
30.07.2020г. на Директор на ТД Тракийски при Агенция Митници.
Жалбоподателят
твърди, че процесното решение било издадено на осн. чл.58, ал.3, б.а, вр. с
ал.2, вр. с чл.57а, ал.2, т.4 от ЗАДС. В последната норма законодателят
установявал една отрицателна предпоставка, която следвало да не е налице, за да
се издаде удостоверение за регистрация и това било лицето да нямало ликвидни и
изискуеми митнически, данъчни задължения и такива за задължителни осигурителни
вноски. В мотивите на процесното решение многократно се отбелязвало, че от
направени проверки в ТД“ГДО“ на НАП било установено от митническата
администрация, че дружеството имало ликвидни и изискуеми задължения в големи
размери. Съгласно чл.58, ал.1 от ЗАДС органът прекратявал регистрацията на
лице, което има публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни
задължения и такива за задължителни осигурителни вноски, с изкл. на не влезлите
в сила актове, както и разсрочените, отсрочени или обезпечени задължения. Т.е.
законът изисквал задълженията да били установени с влязъл в сила ревизионен акт
или друг акт за окончателно установяване на задължения, а такъв не бил налице.
Сочи се,
че съгласно чл.108, ал.1 от ДОПК данъчните задължения и тези за задължителни
осигурителни вноски се установявала с ревизионен акт /РА/. Независимо, че той
подлежал на незабавно изпълнение, той все пак се подчинявал на общия принцип,
че административните актове пораждали действие от момента на влизането им в
сила. В конкретния случай на цитирана сума на задължения в обжалваното решение
не ставало ясно какъв бил точния размер на ликвидните и изискуеми задължения за
данъци и задължителни осигурителни вноски. Твърди се също, че така посочените в
Решение №РТД 3000-1845/32-220770 задълженията и послужили като мотив за
издаването му, не били обективирани във влязъл в сила ДРА. За да събирал
вземанията си по изп. дело №519/2010г. по описа на НАП ГДО, публичният
изпълнител наложил запори на банкови сметки и на вземанията на дружеството от
ФСЕС по договора за изкупуване на ел. енергия.
Не на
последно място и не без значение бил и фактът, че основната дейност на
дружеството била свързана с производството на ел. енергия и брикети, като в
резултата на прекратяване действието на издаденото удостоверение щяло да се
стигне до спиране на централата и всички основни и спомагателни дейности. Това
автоматично щяло да доведе до фалит на предприятието, а от друга страна тези
действия по никакъв начин нямало да спомогнат за издължаване на дружеството към
Държавата и съотв. контрагенти, нито щяла да даде възможност на оспорващия да
заплаща задълженията си към НАП и Агенция Митници, тъй като основният доход бил
свързан с генериране на приходи от продажбата на ел. енергия.
Твърди
се, че наличните задължения били погасяване до този момент, макар и със
закъснение, а с прекратяване на дейността задълженията към държавата нямало да
бъдат погасявани. Безспорно такова било изискването на закона – лицето да
нямала ликвидни и изискуеми публични задължения, но следвало да се има предвид,
че невъзможността на дружеството да погасява задълженията си към Държавата
изцяло било продиктувано от редица фактори, като кризата в сектора, при която
дружеството било ограничено в производствената си дейност. Не на последно място
следвало да не се забравят основните принципи на закона и целите му, за които
се издавал административният акт. Съпоставяйки обаче целта, към която бил
насочен актът с вредите, които биха настъпили за неговия адресат, се налагал
извод за несъразмерност, доколкото щели да бъдат засегнати права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издавал.
По така
изложените доводи се иска отмяна на процесното решение на Директор ТД Тракийска
при Агенция Митници.
Жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. П.Ж., който поддържа жалбата на
доверителя си. В представени по делото писмени бележки излага допълнителни съображения
по фактите и извежда съотв. фактически и правни изводи, като въз основа на тях
моли съда да уважи оспорването.
Допълнително
се мотивира допуснато нарушение на чл.35 от АПК и нарушение на принципа,
установен в чл.6 от АПК., не спазване на изискването за излагане на мотиви,
съгласно чл.59 от АПК, вкл. и такива за последиците от влизане в сила на
решенето на ответника –социални и икономически такива и постановяване при
сериозно засягане правото на защита на лицето. Т.е. счита се, че са налице
основанията по чл.164, т.3-5 от АПК за отмяната на решението като
незаконосъобразно.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от гл. юрк. Т.С., като заявява, че оспорва
жалбата. Счита решенето за законосъобразно, като издадено от компетентен орган,
при липса на допуснати процесуални нарушения, при правилно приложение на закона
и съобразно неговата цел.
Съдът,
въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено
от фактическа страна следното:
С искане
до Началника на Митница Пловдив с рег. № 2-ЗАДС 0049 от 15.01.2007г. на
основание чл.57а, ал.1 от ЗАДС „БРИКЕЛ“ ЕАД със седалище гр. Гълъбово заявило
такова за извършване на регистрация на дружеството, като такова подлежащо на
задължителна регистрация по ЗАДС,
съгласно чл.57а, ал.1, т.1-3. Към искането били приложени документите по
чл.57б, ал.2 от ЗАДС /л.138/. В полза на дружеството било издадено
Удостоверение за регистрация № BG003000C0056 от
31.01.2007г. на осн. чл.57б, ал.6 от ЗАДС, в което бил посочен вида на
акцизните стоки, които могат да се произвеждат, внасят или въвеждат на
територията на страната и да се осъществяват сделки с тях – лигнитни въглища с
код по КН 2702 /л.135/. С искане до Началника на Митница Пловдив с рег. №
2-ЗАДС 0664 от 20.10.2008г. на основание чл.57а, ал.1 от ЗАДС „БРИКЕЛ“ ЕАД със
седалище гр. Гълъбово заявило такова за извършване на регистрация на
дружеството /л.128/. Към искането били приложени документите по чл.57б, ал.2 от ЗАДС. С Решение № 2554/29.10.2008г.
Началник Митница Пловдив постановил допълване на издаденото
удостоверение за регистрация като към него бил допълнен нов вид акцизна стока –
каменни въглища с код по КН 2701. /л.127/. С ново искане до Началника на
Митница Пловдив с рег. № 2-ЗАДС 0395 от 30.01.2012г. „БРИКЕЛ“ ЕАД със седалище
гр. Гълъбово поискало вписване в издаденото удостоверение нов код по КН за
антрацитни въглища – 27011100. С Решение № 246 от 01.02.2012г. Началник Митница
Пловдив постановил изменение на Удостоверение за регистрация № BG003000C0056 от
31.01.2007г. в частта му, касаеща видовете акцизни стоки /л.122/.
С писмо рег.
№32-41166/06.02.2020г. на Директор ТД Тракйска при Агенция Митници до Директор
на ТД ГДО София и във връзка с извършвана проверка на „БРИКЕЛ“ЕАД по повод
подадено искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен
потребител на осн. чл.24а, ал.4 от ЗАДС, спешно била изискана актуална
информация за наличие на ликвидни изискуеми данъчни задължения и задължения за
осигурителни вноски. Поискано било и изрично да се уточни дали същите били по
не влезли в сила актове, разсрочени, отсрочени или обезпечени, да се
конкретизирал техния размер поотделно на ликвидните и изискуемите и на трето
място да се уточни към кой момент се отнасяла информацията /л.75/. В отговор на
това искане от Директора на ТД на НАП ГДО било изпратено кратко писмо /л.74/, с
което ответникът бил уведомен, че дружеството имало задължения за данъци и ЗОВ
в размер на 29 410 985,26лв., от които за данъци –
4 342 669,27лв., за ЗОВ – 25 068 615,99лв. Било уточнено,
че тези задължения не били по не влезли в сила актове, не били отсрочени или
разсрочени. Наложените обезпечителни мерки по изп. дело № 29100000519/2010г.
били в размер на 937 518,80 лв. /л.74/.
До Директора на ТД
ГДО София било изпратено на 10.03.2020г. повторно писмо със същото искане,
предвид не представяне на информация по първото от м. февруари. Отговор със
същото съдържание, като посоченото по-горе, бил изпратен до ответника и заведено
при него под вх. рег. № 32-97147 от 27.03.2020г. Със съобщение на осн. чл.26,
ал.1 от АПК с рег. № 32-105885 от 07.04.2020г. изпратено до „БРИКЕЛ“ЕАД било уведомено, че във връзка с извършена
проверка в информационната система на НАП било установено, че дружеството имало
задължения към бюджета. Посочено било, че съгласно посочените в писмото
текстове от ЗАДС, били налице основания за прекратяване действията на
издадените в полза на дружеството удостоверения, сред които и това под № BG003000C0056 от
31.01.2007г. Съобщението било получено на 21.04.2020г. /л. 68/. С молба изх. №
453/27.04.2020г. от дружеството до Директор ТД Тракийска при Агенция Митници
били направени възражения, вкл. и били посочени данни за предприети действия по
обезпечаване на задълженият с активи на предприятието и за изготвяне на погасителен
план, чрез извършване на вноски директно от „Фонд сигурност на енергийната
система“ и за сметка на премията, която се дължала на лицето /л.65/.
На 02.06.2020г. от ТД
Тракийска при Агенция Митници било изпратено поредно писмо с искане за
предоставяне на информация за наличие на ликвидни изискуеми данъчни задължения и задължения за
осигурителни вноски, които били установени не били по не влезли в сила актове,
не били отсрочени или разсрочени. В отговор на това искане от Директора на ТД
на НАП ГДО било изпратено писмо /л.61/, с което ответникът бил уведомен, че
дружеството имало задължения за данъци и ЗОВ в размер на
32 981 010лв., от които за данъци – 4 166 482лв., за ЗОВ –
28 814 528 лв. Било уточнено, че тези задължения не били по не влезли в
сила актове, не били отсрочени или разсрочени. Наложените обезпечителни мерки
по изп. дело № 29100000519/2010г. били в размер на 477 279 лв. /л.61/. Видно
от писмо на л. 59, от ЦМУ до НАП било направено уведомление на осн. чл.78 от ДОПК.
На 30.07.2020г. на „БРИКЕЛ“ЕАД била извършена
проверка по ред, за която бил съставен Протокол №1537 /л.53 -57/. При
проверката били установени наличните количества въглища. С Решение №
1845/30.07.2020г. Директорът на ТД Тракийска при Агенция Митници на осн. чл.58,
ал.1, т.3, б.1 и чл.58, ал.2 от ЗАДС във вр. с
чл.57а, ал.2, т.4 от ЗАДС постановил прекратяване действието на
Удостоверение за регистрация с № BG003000C0056 от
31.01.2007г. за продажба на въглища. Решението било връчено лично на
представляващия дружеството на 30.07.2020г. Жалбата била подадена директно в
съда на 31.07.2020г.
Допълнително представени по делото са и :
съпроводително писмо на ТД ГДО София, където се сочат данни за задълженията на
дружеството по изп. дело 29100000519/2010г., като задължения по влезли в сила РА били в размер на
209 758,99лв. Задълженията по декларации били в размер на
36 332 404,74лв. Имало
задължения и по присъединени към делото взискатели, основно от издадени НП и
АУПДВ, като те били в размер на 785 767,53лв. Сочи се, че нямало отсрочени
или разсрочени задължения, имало наложени обезпечителни мерки – запор на шест
МПС, на 450 безналични ценни книжа в ПОД “Топлина“ АД с номинал 1000 лева, възбрана
върху три недвижими имота. Прилагат се издадени против дружеството и влезли в
сила НП, с които са налагани имуществени санкции, АУПДВ, РА №
Р-29002916002157-091-001/17.12.2016г.
При така
установено от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:
По
допустимостта: оспорването е процесуално допустимо, като направен от активно
легитимираното лице, против годен за съдебен контрол административен акт, в
срока по чл.149 от АПК, пред местно компетентния административен съд. Не се
установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за оставяне на жалбата
без разглеждане и за прекратяване на производството.
Разгледана по
същество, Съдът намира че жалбата се явява неоснователна.
Решението на
Директора на ТД Тракийска е валиден административен акт, като издадено от
органа по чл.58, ал.1, вр. с чл.57б, ал.3 от ЗАДС и не е налице основания за
обявяването му за нищожно.
Същото не страда от
пороци на форма и съдържание. Обективира се в писмена форма, съдържа всички
изискуеми се в чл.59 от АПК реквизити, има и подпис на издателя. Съдът не
споделя наведените доводи на жалбоподателя, че решението не сочи в себе си фактически
и правни основания. Описанието на фактите действително е дълго и съдържа всички
извършени процесуални действия на ответника, но важното е че съдържа и
конкретни релевантни факти, а именно установеността на ликвидни и изискуеми
публични задължения в конкретни размери, удостоверени от НАП ТД ГДО, които са
по влезли в сила актове, не са отсрочени или разсрочени. На така визираните факти
има дадена и конкретна правна обосновка, което е безспорно видно от
съдържанието на решенето. Ето защо доводите в насока не спазване на чл.59 от АПК са лишени от основание и съотв. не е налице такова по см. на чл.146, т.2 от АПК за обявяване на решението за незаконосъобразно.
Не се установяват от
съда да има допуснати и съществени процесуални нарушения, които да водят до
нарушаване на правото на защита на засегнатото лице, тъй като последното е
надлежно уведомено за стартираното особено административно производство и му е
дадена процесуална възможност да реализира съотв. правото си на защита чрез
посочване на факти и обстоятелства, които да оборват тези, които претендира
органа, че се установяват от него. Съдът намира и че в този случай ответникът
не допусна и нарушение на чл.35 от АПК, защото данните по преписката
еднопосочно сочат на изпълнение на това основно задължение на органа, да издаде
административния акт след пълно изясняване на релевантните факти. В случая
трикратно от изисканата информация от ТД НАП ГДО ответникът установява
наличието на публични задължения в значителни размери, които са установени с
влезли в сила актове, не са отсрочвани или разсрочвани. Във възражението си до
ответника, жалбоподателят визира данни за предприети действия в насока
обезпечаване на задълженията чрез съотв. способи, но до приключване на
съдебното дирене пред съда не се представят писмени доказателства, които да
удостоверяват по несъмнен начин, че между НАП и „БРИКЕЛ“ЕАД има сключено
споразумение за разсрочване на задълженията, за одобрен погасителен план или
даване на допълнителни обезпечения и пр. Напротив налице са данни за стартирано
производство по несъстоятелност, във връзка с което до НАП е изпратено
уведомлението по чл.78 от ДОПК.
Факта на наличие на
публични задължения – такива за акцизи, данъци и задължителни осигурителни
вноски, установени с влезли в сила актове /НП, АУПДВ и РА/ ответникът подвежда
под правната норма на чл.58, ал.1, т.3, б.а от ЗАДС и чл.58, ал.2, вр. с
чл.57а, ал.2, т.4 от същия закон. Т.е. налице е конкретна правна обосновка на
конкретни факти и обстоятелства от обективната действителност, които се излагат
в решението на органа. Така от една страна се изпълва императива на чл.59 от АПК, а от друга не се стига до нарушаване правото на защита на засегнатото лице
да знае тези факти, нито се стига до невъзможност Съда да извършва адекватна и
пълна преценка за законосъобразността на процесния административен акт.
Както самият оспорващ
признава, в този случай ответникът действа в условията на обвързана
компетентност, т.е. при установяване проявлението на релевираните от закона
факти, той дължи съотв. произнасяне в посочения в нормата смисъл. Съгласно
чл.57а, ал.2, т.4 от ЗАДС регистрирано лице по ал. 1, т. 1 – 3б, 5 и 6 може да
бъде лице, което: т. 4. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.,
доп., бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) няма публични задължения,
събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни
осигурителни вноски, с изключение на задължения по невлезли в сила актове,
както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. нормата е приета още
през 2012г.
Няма спор, че
оспорващия е лице по чл.57а, ал.1, т.1 от закона, като има надлежна регистрация
по ЗАДС още през 2007г. за извършване на производство и търговия с определените
в издаденото разрешително акцизни стоки, което разрешително и изменяно и
допълвано с последващи решения на компетентния орган. Също по несъмнен начин, се
установява, че още през 2010г. против дружеството има образувано изпълнително
дело за събиране на установени с влязъл в сила акт /НП, АУАПВ, РА/ публични
задължения – за мита, акцизи, задължителни осигурителни вноски, които към
датата на процесния акт не са разсрочени, отсрочени или изцяло обезпечени.
Дадените такива обезпечения не покриват изцяло размера на установените
задължения. В този случай с оглед
проявлението на тези факти ответникът по силата на посочените законови текстове
дължи произнасяне в процесния смисъл.
Основните възражения
на оспорващата страна са досежно незаконосъобразност на процесното решение
предвид нарушение на основен принцип, който регламентира АПК и в частност този
по чл.6. АПК установява редица принципи, на които следва да се подчинява
администрацията, когато извежда извода си да издаде конкретно по съдържание
властническо волеизявление и един от тези е принципа, установен в чл.6 от АПК.
В определението си, с
което настоящият съдебен състав постановява спиране на процесното решение, Съдът
посочва, че „БРИКЕЛ” ЕАД е включено в списъка към Приложение към ПМС №181/2009г. и че самата Държава възприема този правен субект за изключително значим за
нейните интереси, вкл. и тези, които преследва посредством ЗАДС. Несъмнено
пряка последица на отнемането на разрешителното с № BG003000C0056 от
31.01.2007г. за продажба на въглища, което се постановява
с жаления административен акт, е не само спиране дейността на предприятието, но
и веднага възникване на задължения за плащане на акцизи и други косвени данъци.
В този смисъл е и произнасянето на ВАС в определението си, с което оставя в
сила това на първоинстанционния съдебен състав. Това е обаче имаше значение при
произнасянето по реда на чл.166 от АПК, но не засяга законосъобразността на
самото решение, вкл. и на плоскостта спазване на основни принципи на
административното производство.
Не се споделя довода,
че митническата администрация действа не съразмерно или в противоречие с
обичайното за този случай. ЗАДС сам установява, че до това крайно решение се
стига, ако публичните задължения не са разсрочени, отсрочени или изцяло
обезпечени, т.е., ако са налице предпоставките за друга възможност като правен
резултат за органа, то отнемането на разрешителното действително няма да е
извършено съразмерно и тази крайна мярка действително сериозно и значимо ще
засяга оспорващия. Данните обаче сочат, че оспорващия е с дългогодишни и
прогресивно растящи публични задължения, които е в невъзможност да обслужва
дори и да продължава своята дейност, нито притежава активи, които да служат за
пълно обезпечение на тези задължения, а и дори против него има инициирано
производство по обявяването му в несъстоятелност. Ноторно известно е обстоятелството,
че оспорващият е най-големия замърсител в района и от неговата дейност се
нанасят сериозни здравословни вреди за живеещите в тази част на страната, както
и на природата. Дори и довода му, че със спиране на дейността на предприятието
ще се стигне до липса на поминък за хората в района не намира опора в данните
по делото, тъй като една значителна част от публичните задължения са именно
задължения за здравно-осигурителни вноски, което е едно от главните задължения
за всеки осигурител и работодател.
Горепосочените
доводи, мотивират този съдебен състав да приеме, че процесното решение е издадено
от материално компетентния административен орган, при липса на допуснати
съществени процесуални нарушения и при липса на нарушение на основополагащ принцип
на административното производство, поради което следва да бъде определено като
постановено при правилно приложение на закона, което влече и краен извод за неоснователност
на оспорването.
При този извод, Съдът
намира за основателна своевременно предявената претенция за юрисконсултско
възнаграждение, направена с молбата на л.148 от делото, като намира, че такова
следва да се определи на осн. чл.24 от НЗПП, вр. с чл.78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПП в размер на 100 лева.
Водим от торното и на
осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на „БРИКЕЛ“ ЕАД със седалище гр. Гълъбово, представлявано от
Изп. Директор Я.П.Я.П., ЕИК ********* против Решение №РТД-3000-1845/32-220770
от 30.07.2020г. на Директор на ТД Тракийска при Агенция Митници.
ОСЪЖДА „БРИКЕЛ“ ЕАД със седалище гр. Гълъбово, ЕИК ********* да
заплати на Агенция Митници разноски за юрисконсулт в размер на 100 /сто/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС на Р. България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: