Р
Е Ш Е Н И Е № 445
гр. Хасково, 29.11.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд Хасково, въззивен граждански
състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
Председател:
Господинка Пейчева
Членове:
Йонко Г.
Радина
Хаджикирева
при
участието на секретаря М* С*, като разгледа докладваното от младши съдия Радина
Хаджикирева в. гр. д. № 610 по описа
за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
чл. 273 ГПК.
С
Решение № 59 от 24.04.2017 г., постановено по гр. д. № 613/2016 г. по описа на
РС Харманли, е отхвърлен предявеният
от А.К.Б. против С.Г.И. и Т.****С***И***, в качеството й на ЕТ „Авто-2001-Т* И*”,
иск по чл. 464 ГПК за установяване по отношение на А.К.Б. несъществуването на
вземането на Т.****С***И***, в качеството й на ЕТ „Авто-2001-Т* И*”, спрямо С.Г.И.
за сумите от 9925 лв. – главница, представляваща неизпълнено задължение за предаване на
получена сума по договор за продажба на лизинг от 20.09.2007 г., сключен между А.К.Б.
и ЕТ „Авто-2001-Т* И*”, представлявана от С.Г.И., 2 813 лв. – мораторна лихва
от 03.10.2012 г. до 16.07.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 16.07.2015 г. до окончателно изплащане на сумата и разноски в размер общо на
904,76 лв., за които вземания е издадена Заповед
№ 306 от 31.07.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и
изпълнителен лист от 18.08.2015 г. по ч. гр. д. № 502/2015 г. по описа на РС
Харманли. По силата на същото решение А.К.Б. е осъден на основание чл. 78, ал.
3 ГПК да заплати на С.Г.И. направените по делото разноски в размер на 1000 лв.
за адвокатско възнаграждение. С горното решение А.К.Б. е осъден да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Т.****С***И***, в качеството й на ЕТ „Авто-2001-Т* И*”, направените по делото
разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца А.Б., в която се излагат съображения за
неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон и необоснованост. Счита, че неправилен се
явявал изводът на първоинстанционния съд, че не била доказана привидността на
процеса, воден между ответниците С.Г.И. и Т.****С***И***, в качеството й на ЕТ
„Авто-2001-Т** И**”, като страни по ч. гр. д. № 502/2015 г. по описа на РС
Харманли, по което била издадена Заповед № 306 от 31.07.2015 г. и изпълнителен
лист. Възразява, че били събрани необходимите доказателства, с които се
потвърждавали всички изнесени в исковата молба обстоятелства, обосноваващи
симулативност на водения между ответниците процес. Също така неправилно
районният съд бил приел, че кредиторът вместо длъжника нямал право да прави възражение
за изтекла погасителна давност на вземането на конкурентния взискател, както и
че погасителната давност не била изтекла. Изразява несъгласие с определения от
първоинстанционния съд падеж на вземането на ответницата Т.***И***– 03.10.2012
г., тъй като на тази дата той бил предявил вземането си пред съда и съответно
бил поканил ответника С.И. да му се издължи. Оспорва изводите на районния съд,
че длъжникът С.И. следвало да бъде поканен от съпругата си Т.***И***да изплати задължението
си при условие, че преди това било прието, че длъжникът бил търговски
пълномощник, като отношенията им се уреждали с договор, който не бил представен
по делото. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответника Т**И***, действаща като ЕТ „Авто-2001-Т* И**“, в който се
излагат съображения за правилност на първоинстанционното решение с искане да
бъде потвърдено.
В законния срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на
въззивната жалба и от ответника С.И., който изразява становище за правилност на
обжалваното решение, като моли да бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
РС Харманли е сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл. 464 ГПК.
Ищецът А.Б. твърди, че е кредитор на
ответника С.И. по силата на издаден в негова полза изпълнителен лист по ч. гр.
д. № 1002/2012 г. по описа на РС Харманли за следните суми: 9
925 лв. – главница, ведно със законната
лихва от 03.10.2012 г. до изплащане на вземането, и 851,50 лв. – разноски. Въз основа на този
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №599/2016 г. по
описа на ЧСИ Николета Кавакова с район на действие ОС Хасково. Ищецът твърди,
че за да осуети принудителното изпълнение, съпругата на длъжника С.И. – Т.****С***И***,
действаща като ЕТ „Авто-2001-Т* И*”, се присъединила като взискател по
образуваното вече изпълнително дело, представяйки изпълнителен лист, издаден на
18.08.2015 г. от PC Харманли по ч. гр. д. № 502/2015 г. въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение № 306/31.07.2015г., съгласно която ответникът С.Г.И.
е осъден да заплати на съпругата си в качеството й на едноличен търговец сумата от 9 925 лв. – главница, 2 813 лв. – мораторна лихва от 03.10.2012 г. до 16.07.2015 г., ведно със законната лихва от 16.07.2015г. и
разноски по делото в размер общо на 904,76 лв. Този изпълнителен лист бил издаден по привиден процес, като ответникът С.И. не възразил срещу издадената заповед, доколкото целта била да се
възпрепятства принудителното изпълнение срещу ищеца. Поради това моли да бъде
постановено решение, с което да се
приеме за установено по отношение на него, че не съществуват вземанията на
ответника Т* И*, действаща като ЕТ „Авто-2001-Т* И*”, спрямо другия ответник С.И. за горепосочените суми.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Т.****С***И***,
действаща като ЕТ „Авто-2001-Т* И**”. Твърди, че ищецът А.Б. посетил на
20.09.2007 г. автосалона на едноличния търговец, където бил обслужен от съпруга
й С.И., в качеството му на продавач-консултант, търговски
помощник и пълномощник, писмено и устно упълномощен да извършва всякакви
фактически и правни действия от името и за сметка на едноличния търговец. След
проведени преговори между ищеца Б. и ЕТ „Авто-2001-Т*И*”, представлявана от
ответника С.И., бил сключен договор за лизинг на товарен автомобил „М*** 817”
за 18 000 лв., от които при подписване на договора били заплатени 6 000 лв. в
брой, а остатъкът от 12 000 лв. следвало да се плати на 10 равни вноски от по 1
200 лв. всяка. Същият ден автомобилът бил регистриран с № Х 3***ВВ и предаден
за ползване на ищеца, като му било издадено и нотариално заверено пълномощно.
Ищецът А.Б. изпълнил частично задължението си за заплащане на цената по
договора за лизинг, като заплатил по банкова сметка *** С.И. общо сумата 9 925
лв. Ответникът ЕТ „Авто-2001-Т**И**” твърди
още, че товарният автомобил бил изоставен от ищеца на
тържището в с. Плодовитово, за което ЕТ получил уведомление № 009/06.03.2012 г.
За да не плаща повече наеми, автомобилът бил прибран от ЕТ и паркиран в
автосалона. С Решение № 3 от 08.01.2015 г. по в. гр. д. № 844/2014 г. на
Окръжен съд Хасково, влязло в сила на 29.05.2015 г., било признато по отношение
на ответника С.И., че дължи в полза на ищеца А.Б. следните суми: 9 925 лв. – главница,
представляваща неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва от
03.10.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, и разноски в размер на
851,50 лв. Ответникът ЕТ „Авто-2001-Т* И*” възразява, че извършеното от ищеца по банкова сметка *** С.И. плащане в размер на
9925 лв. не било без правно основание, а в изпълнение на сключения договор за
лизинг. Ответникът С.И. бил упълномощен от ЕТ„Авто-2001-Т* И*” с пълномощни с
нотариална заверка на подписите да продава автомобили на търговеца при цени и
при условия, каквито намери за добре. Дори и С.И. да бил действал без
представителна власт, действията му по сключване на договора и получаване на
сумите се считали за потвърдени от нея на основание чл. 301 ТЗ, тъй като й били
известни и не били оспорени. Възразява, че ответникът С.И. не бил извършил
отчетна сделка и не й бил предал получената сума в размер на 9925 лв., поради
което тя подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК. След влизането й в сила бил издаден и изпълнителен лист.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил и
отговор от другия ответник С.И.. Твърди, че плащането в размер на 9925 лв. от А.Б. не било получено от него без правно основание, тъй
като бил упълномощен от ЕТ„Авто-2001-Т** Ив*” с пълномощни с нотариална заверка
на подписите. Признава, че не бил извършил отчетна сделка и не бил предал
получената от него като плащане по договора за лизинг от А.Б. сума от 9925 лв.
на ответника ЕТ„Авто-2001-Т**И***”.
Съгласно чл. 464, ал. 1 ГПК, когато един
от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той
трябва да предяви иск срещу него и длъжника.
В производството по
предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. 464 ГПК
ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а в тежест на
ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право. Общото
правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че
всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича
изгодни за себе си правни последици – чл. 154 ГПК. Следователно
ответниците следва да установят, че
в полза на ответника Т.****С***И***, действаща като ЕТ „Авто-2001-Т*И*“, са
възникнали претендираните вземания, а именно: 9925 лв.– неотчетена от ответника
С.И. сума, 2813 лв. – мораторна лихва от 03.10.2012 г. до 16.07.2015 г., ведно
със законната лихва от 16.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, и
904,76 лв. – разноски.
В разглеждания случай страните не спорят, а и от
събраните по делото доказателства се установява, че по изпълнителен лист от
17.06.2015 г., издаден в полза на ищеца А.Б., е образувано изп. д. № 599/2016
г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова. По силата на този изпълнителен лист ответникът С.И.
е осъден да заплати в полза на ищеца А.Б. следните суми: 9925 лв. – главница,
представляваща неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва от
03.10.2012 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 851,50
лв. Също така не е налице спор, че на 31.07.2015 г. ЕТ „АВТО-2001-Т***И***е
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу С.И. за следните суми: 9925 лв. – главница, мораторна лихва
от 03.10.2012 г. до 16.07.2015 г., както и законната лихва от 16.07.2015 г. до
окончателното изплащане на главницата. Посочено е, че сумата от 9925 лв.
представлявала неотчетена от търговския помощник С.И. сума, която той получил
по сключен договор за лизинг с А.Б.. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът С.И. не е
подал възражение, поради което РС Харманли е издал изпълнителен лист от
18.08.2015 г. по ч. гр. д. № 502/2015 г. в полза на ЕТ „АВТО-2001-Т***И***за
следните суми: 9925 лв. – главница, 2813 лв. – мораторна лихва от 03.10.2012 г.
до 16.07.2015 г., ведно със законната лихва от 16.07.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и разноски в размер на 254,76 лв. за ДТ и 650 лв. –
адвокатско възнаграждение. С молба от 20.08.2015 г. ЕТ „Авто-2001-Т* И*” се е
присъединила като взискател по образуваното от ищеца изпълнително дело.
От горното следва, че ищецът А.Б. и
ответникът ЕТ „АВТО-2001-Т***И***имат качеството на взискатели по образуваното
срещу ответника С.И. изпълнително дело. Вземанията на двамата взискатели не се
ползват с право на предпочтително удовлетворяване, като съгласно чл. 136, ал. 3 ЗЗД следва да се удовлетворят съразмерно от имуществото на длъжника. Поради
това, тъй като събраните в изпълнителното производство суми ще следва да се
поделят между двамата взискатели, за А.Б. е налице правен интерес да се защити
с иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. 464 ГПК.
В настоящия случай спорът между страните
се свежда до това дали в полза на ответника ЕТ „АВТО-2001-Т***И***е налице
валидно вземане, за което е издаден изпълнителния лист от 18.08.2015 г. по ч.
гр. д. № 502/2015 г. на РС Харманли. Страните не спорят, а и от представените
по делото вносни бележки се установява, че ищецът А.Б. е превел по банковата
сметка на ответника С.И. сумата от 9925 лв., а като основание за плащанията е посочил
„вноска по лизингов договор“. С Решение № 3 от 08.01.2015 г., постановено по в.
гр. д. № 844/2014 г. по описа на ОС Хасково, в сила от 29.05.2015 г., въз
основа на което е издаден и горепосоченият изпълнителен лист в полза на ищеца Б.,
е признато за установено съществуването по отношение на ответника С.И. на
вземанията на ищеца А.Б., а именно – 9925 лв., представляващи неоснователно
обогатяване, ведно със законната лихва от 03.10.2012 г. и разноски в размер на
851,50 лв. Съдебният състав е приел, че ищецът Б. и третото неучастващо лице ЕТ
„АВТО-2001-Т***И***са били обвързани от договор за лизинг, като ищецът Б. е
дължал тези суми на едноличния търговец. В случая ищецът Б. превел „лизинговите
вноски“ по сметка ответника С.И., който не бил надлежно упълномощен от
търговеца да получи тези суми, поради което е постановил, че те се явяват
платено без основание и следователно подлежат на връщане от ответника С.И..
След съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав намира, че действително между ищеца А.Б.
и ответника ЕТ „АВТО-2001-Т***И***на 20.09.2007 г. бил сключен договор за лизинг
на товарен автомобил „М**-817“, бордови, с рег. № Х 3746 ВВ. Съгласно чл.
342, ал. 1 ТЗ с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за
ползване вещ срещу възнаграждение. Следователно, договорът за лизинг е
двустранен договор – той поражда задължения и за двете страни. Лизингодателят
се задължава да предостави за ползване определена вещ, а лизингополучателят –
да плати договореното възнаграждение. Тези две задължения са генетично
свързани, тъй като задължението на едната страна съставлява основание на
задължението на другата. Собствеността върху вещта – обект на лизинговия
договор остава за лизингодателя, а лизингополучателят съгласно чл. 342, ал. 3 ТЗ може да придобие вещта както по време на договора, така и след изтичане на
срока му, но за това следва да бъде сключен втори договор за покупко-продажба.
Предвид всичко изложено, настоящият
съдебен състав счита, че независимо от липсата на представен писмен договор
между страните данните по делото сочат, че ищецът А.Б. и ответникът ЕТ
„АВТО-2001-Т***И***са били обвързани от договор за лизинг. На първо място,
въззивният съд изхожда от Удостоверение рег. № 321 от 14.04.2014 г. от МВР –
РСПБЗН, съгласно което вследствие на наводнение на 06.02.2012 г. в гр. Харманли
били повредени документи на ЕТ „Авто-2001-Т* И**“. Също така не е налице спор,
че по време на посещението в автосалона на едноличния търговец на 20.09.2007 г.
ищецът Б. е бил обслужен от ответника С.И. в качеството му на продавач-консултант,
като при подписването на процесния договор ищецът Б. заплатил 6000 лв. в брой,
а остатъкът от 12 000 лв. следвало да заплати на 10 равни месечни вноски
по 1200 лв. всяка. Представени са и вносни бележки, съгласно които ищецът А.Б.
е превел по банковата сметка на ответника С.И. – съпруг на Т** И*, сумата от
9925 лв., а като основание за плащане е посочил „вноска по лизингов договор“.
Фактът, че се касае за лизингов договор се потвърждава и от обстоятелството, че
на 20.09.2007 г. товарният автомобил „М***817“
е регистриран като собственост на ЕТ „Авто-2001-Т* И**“. Поради това с
Пълномощно рег. № 5400/24.09.2007 г. по описа на нотариус А** Проданов с район
на действие РС Харманли ответницата Т*И*а, действаща като ЕТ „Авто-2001-Т* И*“,
е упълномощила ищеца А.Б. да управлява процесния автомобил. Страните не спорят,
че ищецът А.Б. е ползвал процесния автомобил от 24.09.2007 г. до 13.03.2012 г.,
когато ответникът ЕТ „АВТО-2001-Т***И***заплатила на Тържище – с. П*** ЕООД дължимата сума за престой на намиращия се на
територията на тържището товарен автомобил с рег. № Х ***В. От това следва, че ответникът
ЕТ „АВТО-2001-Т***И***е изпълнил задължението си да предостави за ползване
вещта, поради което за ищеца Б. е възникнало задължение да заплати уговореното възнаграждение.
С пълномощни с нотариална заверка на подписите от 11.09.2006 г. и 24.01.2008 г.
ответницата Т.***И***е упълномощила
съпруга си С.И. от нейно име и за нейна сметка да купува, да управлява и да се
разпорежда с автомобили, регистрирани на нейно име. Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението на
задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него. Поради
това настоящият съдебен състав намира, че като представител на едноличния
търговец ответникът С.И. е получил сумата от 9925 лв., преведена по личната му
банкова сметка. ***, че за ответника С.И. е възникнало задължение да предаде
сумата от 9925 лв. на ЕТ „Авто-2001-Т** И*“. Последният не е сторил това,
поради което ответникът ЕТ „АВТО-2001-Т***И***се е снабдила с изпълнителен лист
за тази сума. Ето защо, въззивният съд намира, че в полза на едноличния търговец
спрямо ответника С.И. е възникнало вземане в размер на 9925 лв., представляващо
получени от него, но неотчетени „лизингови вноски“. Тъй като се установи
наличието на ликвидно вземане в полза на ответника ЕТ „АВТО-2001-Т***И***спрямо
другия ответник С.И., несъстоятелно се явява възражението на ищеца Б. за
привидност на процеса между ответниците по ч. гр. д. № 502/2015 г. по описа на
РС Харманли.
Поради това настоящият съдебен състав намира,
че законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че съществува задължение на
ответника С.И. към другия ответник ЕТ „Авто-2001-Т* И*“, като доколкото не е
бил уговорен срок за изпълнението му, същото е станало изискуемо след
отправянето на покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Въззивният съд счита, че
покана за изпълнение се явява издадената в полза на едноличния търговец по ч.
гр. д. № 502/2015 г. по описа на РС Харманли заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. Поради това необоснован се явява изводът на районния
съд, че вземането в размер на 9925 лв. било станало изискуемо на 03.10.2012 г.,
тъй като със заявлението била претендирана лихва от 03.10.2012 г. По делото не
са представени доказателства, че именно на тази дата ответникът ЕТ
„АВТО-2001-Т***И***е поканил другия ответник С.И. да изплати задължението. По
отношение възражението на ищеца Б., че вземането в размер на 9925 лв. е
погасено по давност, настоящият съдебен състав се солидаризира с изложеното от
РС Харманли, че е недопустимо това възражение да се прави от трето на
правоотношението лице. Както правилно е отбелязал и районният съд, погасяването
по давност не е автоматична последица от изтичането на давностния срок, а
следва да се направи изрично възражение в този смисъл по преценка на самия длъжник.
В случая подобно възражение може да направи само длъжникът С.И., но не и
неговият кредитор Б.. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
вземането не може да се счита за погасено по давност, тъй като съгласно чл.
115, б. „в“ ЗЗД давност не тече между съпрузи, каквито са ответниците С.И. и Т** ****, действаща като ЕТ
„Авто-2001-Т* И**“.
Съгласно
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Както бе посочено по-горе, според чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
От това следва, че по отношение на задължението си в размер на 9925 лв. към
кредитора ЕТ„Авто-2001-Таня Иванова“ ответникът С.И. е изпаднал в забава на
31.07.2015 г., когато е подадено заявлението по чл. 410 ГПК пред РС Харманли и
е образувано ч. гр. д. № 502/2015 г. по описа на съда. Поради това ответникът С.И.
дължи на ответника ЕТ„Авто-2001-Таня Иванова“ законната лихва върху главницата
в размер на 9925 лв. именно от тази дата. С оглед горното, настоящият съдебен
състав намира, че ответниците С.И. и ЕТ „АВТО-2001-Т***И***не са доказали при
условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането на едноличния
търговец в размер на 2813 лв., представляваща законна лихва за периода
03.10.2012 г. – 16.07.2015 г. върху главницата от 9925 лв., ведно с законната
лихва от 16.07.2015 г. до 30.07.2015 г. Не са ангажирани доказателства, че
кредиторът ЕТ „АВТО-2001-Т***И***е отправил покана до С.И. на 03.10.2012 г. за
изплащане на вземането й. Поради това въззивният съд намира, че не съществува
вземането на ответника ЕТ „АВТО-2001-Т***И***от ответника С.И. за сумата от
2813 лв., представляваща законна лихва за периода 03.10.2012 г. – 16.07.2015
г., както и законната лихва от 16.07.2015 г. до 30.07.2015 г. Предвид горното,
следва да се редуцират и присъдените в заповедното производство по ч. гр. д. №
502/2015 г. на РС Харманли разноски до сумата от 704,96 лв. От това следва, че
ответникът С.И. не дължи на ЕТ „АВТО-2001-Т***И***и сумата от 199,80 лв.,
представляваща разноски по ч. гр. д. № 502/2015 г. на РС Харманли.
В обобщение на всичко изложено,
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен
предявеният от ищеца А.Б. против ответниците С.И. и Т** И**, действаща като ЕТ „Авто-2001-Т*
И*“, иск с правно основание чл. 464 ГПК за установяване по отношение на ищеца А.Б.,
че не съществуват вземанията на ответника Т* И**, действаща като ЕТ
„Авто-2001-Т** И**а“, спрямо ответника С.И. за сумата от 2813 лв. – мораторна
лихва от 03.10.2012 г. до 16.07.2015 г., ведно със законната лихва от
16.07.2015 г. до 30.07.2015 г., както и разноски в размер на 199,80 лв., за
които вземания е издадена Заповед № 306 от 31.07.2015 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист от 18.08.2015 г. по ч.
гр. д. № 502/2015 г. по описа на РС Харманли и вместо това да се уважи в тази
част предявеният от ищеца А.Б. отрицателен установителен иск. В останалата
част, в която е отхвърлен искът за установяване несъществуването на вземането
на ЕТ „АВТО-2001-Т***И***към С.И. в размер на 9925 лв., първоинстанционният акт
следва да бъде потвърден.
С
оглед изхода на спора при настоящото му въззивно разглеждане, въпросът за
дължимите разноски следва да бъде преразгледан.
При този изход на спора разноските на ищеца А.Б.
пред първата инстанция възлизат на 318 лв. за адвокатско възнаграждение и
112,52 лв. за държавна такса или общо 430,52 лв. Пред въззивната инстанция
ищецът Б. е направил разноски на обща стойност 277,10 лв. (56,26 лв. за
държавна такса и 220,84 лв. за адвокатско възнаграждение). От това следва, че
направените от ищеца Б. разноски пред двете съдебни инстанции възлизат на 707,62
лв. Сторените от ответника С.И. разноски пред двете съдебни инстанции са на
обща стойност 1558,32 лв., като на същата стойност възлизат и разноските на
другия ответник ЕТ „Авто-2001-Таня Иванова“. Поради това първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта за разноските, като на ответниците ще следва
да се възложат сторените от ищеца разноски пред двете съдебни инстанции в
размер на 707,62 лв., а ищецът ще следва да заплати на всеки от ответниците по
1558,32 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 59 от 24.04.2017 г., постановено по гр. д. № 613/2016 г. по описа на РС
Харманли, в частта, в която е отхвърлен предявеният от А.К.Б. против С.Г.И. и Т.****С***И***,
действаща като ЕТ „Авто-2001-Т**И**“, иск по чл. 464 ГПК за установяване по
отношение на А.К.Б., че не съществува вземането на Т.****С***И***, действаща
като ЕТ „Авто-2001-Т** И**“, спрямо С.Г.И. за сумите от 2813 лв. – мораторна
лихва от 03.10.2012 г. до 16.07.2015 г. върху главницата от 9925 лв., законната
лихва върху главницата от 9925 лв. за периода 16.07.2015 г. – 30.07.2015 г. и
разноски в размер на 199,80 лв., за които вземания е издадена Заповед № 306 от
31.07.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен
лист от 18.08.2015 г. по ч. гр. д. № 502/2015 г. по описа на РС Харманли, както
и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от А.К.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, против С.Г.И., ЕГН: **********,
адрес: ***, и Т.****С***И***, ЕГН: **********, действаща като ЕТ „Авто-2001-Т*И*“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Х***, ул. „А** К**“ №
123, иск с правно основание чл. 464 ГПК, че по отношение на А.К.Б. не
съществува вземането на Т.****С***И***, действаща като ЕТ „Авто-2001-Таня
Иванова“, спрямо С.Г.И. за сумите от 2813 лв. – мораторна лихва от 03.10.2012
г. до 16.07.2015 г. върху главницата от 9925 лв., законната лихва върху
главницата от 9925 лв. за периода 16.07.2015 г. – 30.07.2015 г. и разноски в
размер на 199,80 лв., за които вземания е издадена Заповед № 306 от 31.07.2015
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист от
18.08.2015 г. по ч. гр. д. № 502/2015 г. по описа на РС Харманли.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
част.
ОСЪЖДА С.Г.И., ЕГН: **********,
адрес: ***, и Т.****С***И***, ЕГН: **********, действаща като ЕТ „Авто-2001-Т*И*“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Х*, ул. „А** К**“ № 123,
да заплатят на А.К.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 707,62 лв.,
представляваща сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
ОСЪЖДА
А.К.Б.,
ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на С.Г.И., ЕГН: **********, адрес: ***,
сумата от 1558,32 лв., представляваща сторените пред двете съдебни инстанции
разноски.
ОСЪЖДА
А.К.Б.,
ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на Т.****С***И***, ЕГН: **********,
действаща като ЕТ „Авто-2001-Т** И**“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Х**, ул. „А** К**“ № 123, сумата от 1558,32 лв., представляваща
сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му.
Председател: Членове: 1. 2.