РЕШЕНИЕ
№
гр. В., 04.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на седми юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №6799/2020година по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „О.Ф.Б.“ ЕИК***, със седалище и адрес на управление *** срещу Н.М.Т.,
ЕГН**********, с адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за
които е издадена Заповед № 1408/01.03.2018г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 2961/2018г. по
описа на Районен съд гр.В.: сумата от 11092,81лв.,
представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от
19.02.2014г. и договор за поръчителство от 19.02.2014г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.02.2018г.
до окончателното изплащане на задължението; сумата от 407,54лв., представляваща, възнаградителна лихва за периода от 10.10.2017г. до
28.02.2018г.; сумата от 8,29лв., представляваща лихвена
надбавка за забава за времето от 09.02.2018г. до 28.02.2018г.; сумата от 120лева, представляваща дължими заемни такси. В
условията на евентуалност се предявяват осъдителни искове.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Твърди, че на 19.02.2014г. между „Банка Д.“ ЕАД, като кредитор
и Т. Н. Т. и М. Н. Т. , като кредитополучатели бил
сключен Договор за кредит за текущо потребление. Кредитът бил обезпечен с
поръчителството на ответницата, съгласно Договор за поръчителство от същата
дата. Съгласно договорките между страните, „Банка Д.“ ЕАД отпуснала на Т. Н. Т. и М. Н. Т. кредит в размер на 15000лв. Кредитът следвало
да се издължи на 120 месечни вноски с падеж 10-то число на месеца, при
променлив лихвен процент в размер на 10,20%годишно или 0.03% на ден. Годишният
процент на разходите /ГПР/ по кредита бил 11,41%. Крайният срок за погасяване
на задължението бил до 21.02.2024г. Сочи, че съгласно чл. 19.2. от Общите
условия към Договора за кредит от 19.02.2014г. при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита
ставал предсрочно изискуем и започвал да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта
до датата на предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред, а
след тази дата - със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Поради преустановяване
на погасяването на задължението за заплащане на месечните вноски по Договора за
кредит, считано от месечна вноска с падеж 10.11.2017г., и при наличие на
предпоставките по т.19.2 от Общите условия, „Банка Д.“ ЕАД обявила предсрочната
изискуемост на кредитополучателите с писма, едното от които получено на
22.02.2018г. на адреса на ответницата от трето лице, а другото поучено на
същата дата и лично от М. Н. Т. . Въз
основа на подадено заявление в полза на „Банка Д." ЕАД, била издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист солидарно срещу длъжниците - Т. Н. Т. и М. Н. Т. . На 07.01.2019г. „Банка Д."
ЕАД, с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) прехвърлила на „О.Ф.Б."
ЕАД пакет от вземания, сред които и процесното, за което последното уведомило
длъжниците с писмо. С връчване на настоящата исковата молба длъжникът също се
смята за уведомен за сключената цесия.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който се твърди недопустимост и неоснователност на
исковата претенция. Сочи, че не е уведомявана за предсрочната изискуемост на
кредита. Оспорва се дължимостта на заемната такса, на възнаградителнта лихва и
лихвената надбавка за забава и счита, че уговорените за тях клаузи с договора
са неравноправни, тъй като не ставало ясно как точно са определени. Оспорва се
и заявения в евентуалност иск. Твърди, че към настоящия момент главницата по
дълга по образуваното изп.дело при ЧСИ е в размер на 7857,55лева. Твърди се, че
дългът е изплащан по изп.дело, поради което следвало сумите да бъдат
приспаднати. Прави се възражение за нищожност на клаузите за договорна и
наказателна лихва. Моли да се отхвърли предявеният иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание исковата
молба и отговора се поддържат чрез пр.представители на страните.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на
страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 ГПК, като предмет на исковата
претенция са суми, представляваща непогасени от кредитополучателелите
задължения по Договор за кредит за текущо потребление от 19.02.2014г.,
обезпечен с поръчителство на трето лице вземането, по който се сочи да е
обявено за предсрочно изискуемо в цялост, поради настъпване на предвидените в
ОУ предпоставки за това. Правният интерес от търсената защита се извежда от
предходно развило се заповедно производство по 2961/2018г. по описа на ВРС, по
което е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, връчена на ответницата при условията
на чл.47 ал.5 ГПК. По делото са приобщени материалите по ч. гр. д. № 2961/2018г.
по описа на ВРС, от което се установява, че в полза на „Банка Д.“ е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу солидарните длъжници Т. Н. Т., Н.М.Т. и М. Н. Т. . С оглед указанията на
съда на осн.чл.415 ал.1 т.2 ГПК и възможността за предявяване на иск срещу
ответницата, ищецът е предявил иск в законоустановения едномесечен срок
предвид, че с договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 07.01.2019г. заявителят
„Банка Д." ЕАД е прехвърлил на „О.Ф.Б." ЕАД пакет от вземания, сред
които и процесното.
Така очертаният предмет на
спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него като
възникнали факти: валидна облигационна връзка по Договор за кредит за текущо
потребление от 19.02.2014г. сключен с Т. Н. Т. и М. Н. Т. и обезпечен с поръчителство на трето лице - Н.М.Т.;
усвояване отпуснатата сума по него от кредитополучателите; настъпване на
сочените предпоставки уговорени в договора, даващи основание на банката да
обяви предсрочната изискуемост на вземанията, произтичащи от договора, за което
кредитополучателите са били уведомени надлежно; дължимост на сумите по отделни
пера и то в посочените от ищеца размери.
Между страните е обявено за
безспорно, че на 19.02.2014г. между „Банка Д.“ ЕАД, като кредитор и Т. Н. Т. и М. Н. Т. (кредитополучатели) е сключен Договор за
кредит за текущо потребление, обезпечен с поръчителството на ответницата, съгласно
Договор за поръчителство от същата дата; че на 07.01.2019г. „Банка Д."
ЕАД, с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) е прехвърлила на „О.Ф.Б."
ЕАД пакет от вземания, сред които и процесното.
В случая ищецът извежда материалната си легитимация по спора
от качеството на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 07.01.2019г.,
сключен с „Банка Д.“ ЕАД - страна по материалното отношение с ответника, от
което произтича прехвърленото вземане. Видно от текстовете на чл.1.1 и чл. 2.1
от договора, ищецът се е споразумял с финансовата институция да придобие всички
дължими на банката суми по предоставени просрочени потребителски кредити, ведно
с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви посочени в приемно-предавателен протокол. В тази връзка по
делото е представено извлечение от визирания протокол, като на л.32 от същия е посочено името, ЕГН-то на длъжника Т. Н. Т., датата на договора и размера на
прехвърленото вземане, които кореспондират напълно на твърденията на ищеца за
съществените елементи на кредитното правоотношение, поради което съдът намира,
че предметът на цесията е индивидуализиран в достатъчна степен, съответно
процесният договор за цесия от 07.01.2019г. от
формална страна легитимира ищеца като титуляр на претендираните права към
момента на образуване на делото.
От друга страна, видно от представените писмени доказателства по делото
се установява, че длъжниците не са редовно уведомени за цесията. В тази връзка трайно
е разбирането в съдебната практика, че главната цел на уведомяването по
чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, е да позволи на длъжника да се позове на добросъвестно
осъществено от него изпълнение преди узнаването на цесията (Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.), а такива
възражения изобщо не се правят в настоящия процес. След като ответникът не
релевира възражение за извършено погасяване преди датата на иницииране на
съдебния спор, а напротив оспорва иска по основание и размер, следва настоящата
искова молба да се зачете като уведомление по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД,
каквото искане е направено от ищеца с
исковата молба.
От представените по делото
писмени доказателства се установява следното: На 19.02.2014г. между банката и Т.
Н. Т. и М. Н. Т. , като
кредитополучатели бил сключен договор за кредит за текущо потребление обезпечен
с поръчителството на трето лице. По силата на договора банката е предоставила в
заем парична сума от 15000лева. Връщането на кредита е уговорено в срок от
120месеца, с падежна дата десето число на месеца, при променлив лихвен процент
в размер на 10,20% годишно или 0,03% на ден. Годишният процент на разходите
/ГПР/ по кредита бил 11,41%, а крайният срок за погасяване на задължението до
21.02.2024г. В чл.15 е предвидено задължение за плащане на такси съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Д. прилага по извършвани
услуги на клиента, с която клиентът е декларирал, че е запознат към деня на
сключване на договора. На същата дата - 19.02.2014г. е сключен и договор за поръчителство с
Н.М.Т.
за обезпечаване изпълнението на задълженията по договор от страна на
кредитополучателите. Съгласно чл. 19.2. от Общите условия към Договора за
кредит при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни
целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и започвал да се олихвява
с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
/десет/ процентни пункта до датата на предявяване на молбата за събиране на
вземането по съдебен ред, а след тази дата - със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Правото на банката да превърне кредита в предсрочно изискуем е
регламентирано в чл. 20 ОУ, като в т.1 такъв е случаят при всяко неплащане в
срок на уговорените погашения за лихва и/или главница, на което условие банката
се позовава в случая. Представен е като приложение към договора погасителен
план.
Съдът намира, че от
доказателствата по делото безспорно се установява, че кредитополучателят Тодорка
Т. е усвоила пълната отпусната сума. Усвояването е извършено еднократно по
посочената в договора разплащателната сметка. Поетото от банката задължение по
договор за банков кредит за отпускане/предоставяне на заемателя на парична сума
и съответно усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента на
заверяване разплащателната сметка на заемателя, като за доказване на този факт
не е необходимо издаване на нарочен документ / така в решение № 125 от
12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т.о., ТК/. По силата на
сключения договор за поръчителство и на основание чл. 138 ЗЗД, поръчителят се е задължил спрямо
кредитора на кредитополучателя да отговаря за изпълнение на неговото задължение
- така чл.1 от същия. Договорът валидно обвързва страните и е в съответствие с
разпоредбата на чл. 140 ЗЗД, според която поръчителството се
простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение,
включително и разноските по събиране на вземането. С подписването му
поръчителят се е съгласил да отговаря за дълга съобразно предвидените в него
условия и размери на кредитните задължения - арг. от чл. 147, ал. 2 ЗЗД.
За установяване размера на
претенцията по делото е изслушано и прието заключението по изготвена съдебно -
счетоводна експертиза. Същото, като даващо отговор на всички поставени му
задачи, съобразно направените уточнения при изслушването му, неоспорено от
страните, изготвено компетентно, въз основа на събраните по делото
доказателства и допълнителни проверки в счетоводството на „Банка Д.“, бива
възприето в цялост от съда. От заключението на вещото лице се установява, че
сумата по кредита е била усвоена от кредитополучателя Тодорка Т. по разплащателната
сметка посочена в чл.4 от договора с №BG24STSA93000008298881, на която същата е титуляр.
Това е станало на 21.02.2014г. Към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист 28.02.2018г. кредитополучателят
извършил плащания по договора за кредит в общ размер 8824,55лева, от които
погасена главница- 3907,19лв., погасена договорна лихва – 4914,15лв., нак.
лихва – 3,21лева. След съпоставка на дължимите суми по договора с погасените
такива, ВЛ е установило, че дължимите суми към 28.02.2018г. са в общ размер на
11628,64лв, от които главница в размер на 11092,81лв, договорна лихва-
407,54лв, наказателна лихва – 8,29лева и заемни такси – 120лева.
В казуса, ищецът основава
претенцията си на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на вземането,
за което кредитополучателя, респ. поръчителя са били надлежно уведомени.
Последният обаче чрез пр. си представител възразява това да е така. В т. 18 на
ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че в хипотезата на предявен иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането произтичащо от
договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. В случая от заключението на в.л. по
изслушаната съдебно- счетоводна експертиза стана ясно, че последното плащане
предхождащо датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 28.02.2018г., е извършено на
09.02.2018г., с което е погасена договорна лихва в размер на 6,90лв., нак.лихва
в размер от 0,30лв. Следователно, към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 28.02.2018г. са били настъпили
предпоставките на чл. 19 от ОУ към договора и в полза на банката е възникнало
правото да обяви цялото си вземане за предсрочно изискуемо. Това право на
банката е било упражнено преди подаване на заявлението. Изявената воля на
кредитора в този смисъл е достигнала до кредитополучателите, чрез надлежно
връчени уведомления преди подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК. Връчването е извършено по постоянния
адрес на кредитополучателите, като изпратените писма са получени лично от Марин
Тодоров на 22.02.2018г., живущ на адреса, удостоверено с подписа на последния. Следователно, спазена е процедурата и банката
е сторила всичко възможно и необходимо, с оглед откриване на длъжниците и личното
им уведомяване. Моментът, в който е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, при доказано
осъществени обективни предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
Т.е. релевантна е датата, на която изявлението на банката е достигнало до
длъжника - 22.02.2018г.
С ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, се прие, че от момента на уведомяване на кредитополучателя, целият или
неплатеният остатък по кредита става предсрочно изискуем, както по отношение на
кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Установената съдебна
практика /пр. т. д. № 1717/2013г. на ІІ ТО на ВКС/ приема, че с уведомяването
на кредитополучателя настъпва предсрочната изискуемост на вземането и по
отношение на поръчителя, и без да е необходимо той да се уведомява. Това е и
началният момент от който тече 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би се
погасила, ако към датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за
изпълнение той е изтекъл. В случая, приетата дата на настъпване на предсрочната
изискуемост - 22.02.2018г., налага извод, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК- 28.02.2017 г., срокът по чл. 147 ЗЗД не е изтекъл. Банката е запазила
правата си срещу поръчителя и съответно не е загубила иска си срещу него. Редно
е да се посочи, че отнемането на преимуществото на срока по договора е
субективно право установено в полза на кредитора. Преценката дали да го упражни
и кога, принадлежи изцяло на титуляра му, от което следва и че настъпването на
предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването на два юридически факта -
неизпълнението на длъжника и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане
преимуществото на срока му.
При формиране на извода досежно размера на
исковите претенции съдът е обвързан от постановеното по т.9 на ТР №
4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно което в
производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането
по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, но нормата на чл.235, ал.3 от ГПК не намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение при удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. Респективно въпреки възражението на ответника в настоящото съдебно
производство не могат да бъдат съобразени сумите погасени при принудителното
изпълнение предприето срещу последния, като при наличие на внесени суми над
присъдените с настоящото решение за главница, договорна и законна лихва, същият
може да се снабди с обратен изпълнителен лист за тях.
От заключението на в.л. стана ясно, че
неиздълженият размер на главницата по договора към датата на подаването на
заявлението в съда е 11092,81лв. Експертът обаче е установил извършени плащания
от кредитополучателя Тодорка Т. след издаване на заповедта за изпълнение по
чл.417 ГПК към банката кредитор, като с
платените суми е намалена главницата. Съобразно констатацията, вещото лице е установило, че към датата на заключението
дължимите суми са в общ размер на 11028,64лв., от които главница в размер на
10492,81лв., договорна лихва- 407,54лв, наказателна лихва – 8,29лева и заемни
такси – 120лева.
Следователно плащанията извършени директно
към банката кредитор от длъжника следва да бъдат зачетени, като факт, настъпил
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и искането за
присъждане на главницата е доказано в размера от 10492,81лв., като над тази
сума до претендирания размер от 11092,81лв., следва да бъде отхвърлено.
Предмет на претенцията е и
редовна договорна лихва претендирана в размер на 407,54лева за периода от
10.10.2017г. до 28.02.2018г., т. е. до датата на подаване на заявлението. За
определяне размера му, съдът взе предвид заключението на в.лице, съобразявайки
приетата дата на предсрочната изискуемост. Тя се дължи на основание чл. 7 от
договора, тъй като кредиторът е предоставил определена сума на заемателя, който
от своя страна се е задължил да заплати възнаграждение под формата на лихва за
времето, през което заемодателят се е лишил от ползване на паричните средства,
т. е. от момента на предоставяне на паричната сума до датата на нейното връщане
в пълен размер.
На следващо място доколкото процесният заем е такъв за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, клаузите на специалния закон
следва да бъдат преценени от съда служебно за съответствие както с
императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса на потребителя, така и за
неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като в създадената между страните
облигационна обвързаност ответникът има качеството потребител по смисъла на §
13, ал.1 от ДР на ЗЗП. Анализът включва и оценка на облигационното
правоотношение, в частта му досежно изпълнението от страна на заемодателя на
задължението му за предоставяне на потребителя на необходимата писмена
информация за съдържанието и условията по кредита, вкл. обективните критерии,
въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на
условията по договора, както и обоснованост на уговорените размери на лихвите
(възнаградителна и мораторна) и останалите разходи (такси) в съответствие с
типични разходи на кредитора и обичайна печалба.
В случая претенциите на ищеца за главница и договорна лихва
съдът намира, че са договорени в съответствие с горепосоченият комплекс от
императивни разпоредби. Не така обаче стои въпросът с клаузите уреждащи
вземанията на кредитодателя за лихвена надбавка за забава и заемни такси по
следните съображения: лихвена надбавка за забава е уговорена в т.19 от ОУ, към
договора съгласно която при забава на плащането на месечната вноска, частта от
нея, представляваща главница се олихвява с договорената лихва, както и с
надбавка за забава в размер на 10 % пункт. Следователно посоченото вземане e с
мораторен характер, доколкото възниква под условие за настъпил падеж на
главните задължения, едновременно с което надхвърля този на законната лихва, за
периода в който е начислено, възлизаща на 10,00% върху падежиралите погасителни
вноски за главница (при лихвен процент на
законната лихва съставен от съответния определен от БНБ основен лихвен
процент от 0,00% и десет пункта надбавка). Същевременно, съобразно
императивното правило на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва в размер на законната лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Така с претендирането на
вземането за наказателна лихва на практика се постига заобикаляне на
ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвежда плащане, чиято дължимост де факто е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника, но размерът му надвишава
нормативно установения предел, а именно законната лихва. С оглед изложеното
съдът приема, че вземането за лихвена надбавка за забава колидира с нормата чл.
33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди обезщетение за
забава в завишен
размер.
Досежно вземането за заемни такси, в уточняващата
молба от ищеца от 01.10.2020г. е посочено, че размерът и дължимостта на
вземането са уговорени в т. 8 от ОУ и в Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които Банка Д.. Видно от цитиранита
клауза на т.8 от ОУ същата изобщо не визира правопораждащ състав на парично
вземане, а единствено съдържа изявление, че кредитополучателят предварително се
задължава да заплаща всички такси и комисионни по Тарифа на Банка Д. ЕАД.
Респективно възнивкането на това вземане е уговорено по напълно неясен за
потребителя начин с договора и ОУ, което сочи, че то противоречи на
императивното изискване на чл. 10а, ал.4 от ЗПК задължаващо кредитодателят да
дефинира ясно видът, размерът и действието, за което събира такси и/или
комисиони. Наред с това вземането е уговорено да възникне под условие за настъпил падеж на главните задължения,
следователно договореното е в противоречие с императивното правило на чл. 33,
ал. 1 от ЗПК, съгласно което при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
В обобщение вземанията за сумите от 8,29лв. за лихвена
надбавка за забава и от 120лв. за заемни такси противоречат на нормите на чл.
10а, ал.4 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна, респективно цитираните по-горе се явяват
негодни да породят права и задължения за страните по договора за кредит.
Следователно ответникът не дължи визираните суми, а предявените от ищеца искове
за тези суми следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Исковата претенция следва да
се уважи в посочените по - горе размери за главница и възнаградителна лихва.
Главница в установения размер следва да се присъди, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК -
28.02.2018г., така както е било поискано.
Предвид несбъдването на
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането им, съдът не следва да се
произнася по заявените в условие на евентуалност осъдителни искове.
Съобразно
изхода на спора право на разноски в производството имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и
доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива
в настоящото производство са 361,14лева доплатена дължима държавна такса, 400лева
за ССчЕ. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г. / и чл. 25, ал. 1 вр. ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юк.
възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100 лева. Или общо размерът на разноските
става 861,14лева. Съобразно уважената част от исковата претенция в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 807,21лв.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него
разноски в заповедното производство. Претендираните разноски са в размер на
232,57лева за платена ДТ и 50 лева юк. възнаграждение, общо 282,57 лева. От тях
и съобразно изхода на спора, за заповедното производство следва да се присъдят разноски
в размер на общо 264,87лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът също има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък
по чл. 80 ГПК, съобразно който
реализираните такива в настоящото производство са 850лева, съгласно договор за
правна защита и съдействие от 25.01.2021г. Съразмерно с отхвърлената част от
исковата претенция в негова полза следва да бъдат присъдени разноски от 53,23лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че в полза на ищеца „О.Ф.Б.“ ЕИК***, със седалище и адрес на
управление:*** съществува вземане срещу
Н.М.Т., ЕГН**********,
с адрес ***, като поръчител по Договор за поръчителство от 19.02.2014г.,
обезпечаващ изпълнението на задълженията на кредитополучателите Т. Н. Т. и М. Н. Т. по договор за кредит за текущо потребление от
19.02.2014г. за сумите, както следва: 10492,81лв
- главница по договора за кредит и 407,54лв.,
представляваща, възнаградителна лихва
за периода от 10.10.2017г. до 28.02.2018г, за които суми е издадена заповед
за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК №1408/ 01.03.2018г. по ч.гр.д.№
2961/2018г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над присъдената сума от 10492,81лв. до пълния
заявен размер от 11092,81лв, иска за 8,29лв.,
представляваща лихвена надбавка за забава за времето от 09.02.2018г. до
28.02.2018г. и иска за сумата от 120 лева, заемни такси, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Н.М.Т., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на „О.Ф.Б.“ ЕИК*** сумата от 807,21лв., представляваща сторени
съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция съразмерно уважената
част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Н.М.Т., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на „О.Ф.Б.“ ЕИК*** сумата от
264,87лева, представляваща направени
в производството по ч. гр. д. 2961/2018г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски
съразмерно уважената част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „О.Ф.Б.“ ЕИК*** ДА
ЗАПЛАТИ на Н.М.Т., ЕГН********** сумата от 53,23лева, представляваща съдебно - деловодни разноски съразмерно отхвърлената
уважената част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: