Р Е Ш Е Н И Е
№: 11.02.2021г. гр.Царево,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският
районен съд, наказателен
състав
На
дванадесети януари
две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Мария Москова
Секретар: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия
Москова НАХД № 462/2020г. по описа на съда , за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.К.Т. с ЕГН ********** ***, чрез
адв.Х.М. против Наказателно постановление № 20-4635-000555/18.11.2020г. на
Началника на РУП- Приморско, с което за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200 лева на
основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП. С жалбата се моли за отмяна на НП като
неправилно и незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателя, редовно уведомен, не се явява и
не се представлявлява.Защитникът на същия е депозирал нарочна молба, с която
заявява, че поддържа жалбата си и моли НП да бъде отменено.
В с.з. за АНО, редовно уведомен, представител не се
явява.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя,
събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните намери за установено следното:
Св.Д.П. - мл.автоконтрольор в РУП-Приморско е съставил
Акт за установяване на административно нарушение № 294969/ 25.10.2020г. против
жалбоподателя П.Т., за това, че на
25.10.2020г. l 22:30 часа
в община Приморско, на път Втори клас №99, км.36 в посока от гр.Приморско към гр.Китен, е управлявал собствения си лек
автомобил „БМВ 7ER REHE“ с рег.№ ****
като не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с
условията на видимостта, интензивността на движението и обстоятелствата за да
спре пред предвидимо препятствие или
създаден опасност за движението, с което е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП. В акта е
отбелязано, че водачът е бил тестван за употреба на алкохол с техническо
средство Дрегер 7510+ с фабричен №0069, като уредът е отчел 0.00 промила
алкохол. Препис от акта е връчен на жалбоподателя и подписан от него без
възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, АНО е издал обжалваното Наказателно
постановление № 20-4635-000555/18.11.2020г. на Началника на РУП- Приморско, с
което за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200
лева на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП.
Препис от НП е връчено на жалбоподателя на 26.11.2020г.,
видно от инкорпорираната в НП разписка, а жалбата е подадена по пощата на 02.12.2020г. видно от
пощенското клеймо върху пощенския плик.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно
установена от събраните по делото писмени и устни доказателства. При така
установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице,
посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е основателна
по следните съображения:
Настоящият
състав намира, че при описание на извършеното нарушение, както в АУАН, така и в
НП са допуснати съществени процесуални
нарушения. Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така
и на НП е посочване на точното време, място и обстоятелства при които е
извършено нарушението. В процесния случай това не е сторено с необходимата
конкретност, изисквана от спецификите на нарушената правна норма- чл. 20, ал.2 ЗДвП. Съгласно чл. 20, ал.2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. С оглед съдържанието на цитираната норма се налага извод, че
съществен елемент от „обстоятелствата при които е извършено нарушението“ по
смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и следва изрично да бъдат посочени, както в
АУАН, така и в НП следните обстоятелства: 1. Каква е била скоростта на движение
на МПС 2. Какви са били конкретните особености на пътната обстановка, с които
водача е трябвало да се съобрази. При
нарушение квалифицирано по чл. 20, ал.2 ЗДвП, това са съставомерните
обстоятелства, от наличието или отсъствието на които се прави преценка допуснато
ли е нарушение на посочената норма или не. Само при описание в АУАН и в НП каква е била конкретната скорост на
движение и какви са били конкретните особености на пътната обстановка, съдът
има възможност да направи правния извод, съобразена ли е скоростта или не, т.е.
съставомерно ли е деянието или не.
В
процесните АУАН и НП, както вече се отбеляза
е посочен правния извод на административно наказващия орган, че дееца не е
съобразил скоростта с особеностите на пътната обстановка. Но не са посочени какви
са били конкретните условия на пътната обстановка, с които е следвало да се
съобразява водача, каква е била конкретната величина на скоростта, с която се е
движил жалбоподателят, какво е било ограничението на скоростта съобразно
поставените пътни знаци в участъка, каква е била интензивността на движението,
с което е трябвало да се съобрази, какво е било препятствието с което е трябвало
да се съобрази и дали то е било предвидимо или каква е била опасността за
движението. При непосочване на съответните правно релевантни факти, съдът се
оказва в невъзможност да провери правилността на правните изводи на
административно наказващия орган, което е основание за отмяна на НП. В случая
при липса на посочване каква е била скоростта на движение и липса на описание
на конкретната пътна обстановка, съдът е в невъзможност да прецени дали водачът
е съобразил скоростта с конкретната пътна обстановка.
Безспорно е
и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното
производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство,
който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в
процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от
обективна и субективна страна, срещу което нарушителят трябва да се брани. В
този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение
в АУАН, съответно в НП, се явява същностен елемент от правото на защита на
нарушителя. Непосочването на съставомерните признаци поставя нарушителя в
положение да се брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически
рамки той не е запознат. Гарантирането на правото на защита на нарушителя
изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в
началото на административно-наказателното производство, т.е към монета на
съставяне на АУАН. Разкриването на тези фактически рамки на по-късен етап- на
етапа на събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не
санира пропуска съставомерните обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с
АУАН.
Необходимостта
от посочване на съставомерните признаци в АУАН е още по-голяма при АУАН-и,
издадени по ЗДвП, доколкото съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП констатациите в
тях имат презумптивна доказателствена
сила до доказване на обратното, т.е при разместена доказателствена тежест
нарушителят би бил поставен в положение да оборва фактически положения, с които
дори не е наясно какви са.
Действително
в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че НП се издава и когато при съставяне на АУАН
са допуснати процесуални нарушения стига да са установени по несъмнен начин
извършването на деянието, извършителят и неговата вина. От граматическото и
телеологическото тълкуване на разпоредбата може да се направи извод, че
установено по несъмнен начин трябва да бъде извършването именно на деянието,
което е описано в АУАН, характеризиращо се като система от телодвижения,
извършени под контрола на съзнанието и отличаващи се от всички останали
телодвижения по своето естество и характер, време и място на извършване. От
гореизложеното следва, че няма как да бъде установено по несъмнен начин
извършването на деянието предмет на АУАН, освен ако същото не е описано в същия
АУАН с достатъчно белези, отличаващи го от всички останали деяния, а именно –
време на извършване, място на извършване, съставомерни признаци на състава на
нарушението. При непосочване в АУАН на времето и мястото на извършване на
деянието и неговите съставомерни белези, разпоредбата на 53, ал.2 ЗАНН не може
да намери приложение, доколкото не съществува възможност да се провери идентичността
на деянието, за което се вменява че е нарушение и това за което в
действителност са събрани доказателства и е наказан дееца. Това тълкуване държи
сметка и за баланса между обществения интерес и правото на защита на
нарушителя, който не позволява наказването на лице, за деяние, което не му е
известно и срещу което поради тази причина не може да се защитава.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-4635-000555/ 18.11.2020г. на Началника на РУП- Приморско, с което на П.К.Т.
с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лева на основание чл.179
ал.2 пр.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава XII от АПК.
Районен
съдия :