Р
Е
Ш Е Н И Е № 1136
гр.
Пловдив 21.06.2013г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански
състав в открито заседание на двадесет и
първи юни две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Величка
Белева
Членове: Пламен Чакалов
Веселин
Атанасов
като разгледа
докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 1396
по описа за 2013г., за да се
произнесе взе предвид следното:
И.К.И. - длъжник по изпълнително дело № 20098220400685 по описа на ЧСИ
Минка Станчева-Цойкова е обжалвал разпределението по изпълнителното дело
извършено с постановление от 29.03.2013 г. Жалбоподателят моли съда да отмени
извършеното разпределение по съображения подробно изложени в жалбата.
Взискателят „Банка Пиреос България” АД е подал писмени възражения, в
които изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
Съдебният изпълнител представя мотиви в срока и по реда на чл. 436, ал.
3, изр. 2 от ГПК за неоснователност на подадената жалба.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Жалбоподателят прави оплакване срещу незаконосъобразността на
извършеното разпределение обособено в шест части, а именно:
1/ Неправилно прилагане на нормата на чл. 80 от ЗЧСИ, тъй като
определените по реда на чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ такса се внася авансово, а в
изпълнителното дело част от таксите не са внесени от взискателя. Твърди, че
част от тези разноски не са платени;
2/ Не са заделени разноски за първоначалния взискател, а неговите
вземания са привилегировани по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД;
3/ Допуснати са нарушения при тълкуването и прилагането на нормата на
чл. 495 от ГПК, тъй като по делото не са постъпили реално суми, които да
подлежат на разпределение, а съдебният изпълнител е извършил такова;
4/ Неправилно приложение на т. 11 от ТТРЗЧСИ, тъй като Държавата е
присъединен взискател по право, същата следва да заплати своята такса за
присъединяването си и липсва правно основание, въз основа на което Държавата да
не заплаща на съдебния изпълнител такава такса. Пояснява се, че тази такса би
следвало да бъде заплатена от НАП ***;
5/ Допуснати са нарушения при определяне на таксите по т. 4 и т. 5 от
Тарифата, тъй като не са налице доказателства за извършването на такива
разходи, в каквато насока има данни по делото. Твърди че това са пощенски
разноски, за които според жалбоподателката не следва да се събират съгласно
разпоредбата на чл. 31 от ТТРЗЧСИ и
6. Не е уведомен за извършеното разпределение.
Съдът намира възраженията на жалбоподателката за неоснователни.
Изрично в нормата на чл. 79, ал. 2 от ГПК законодателят е уредил
задължението на съдебния изпълнител да събере дължимите такси от длъжника
когато те не са внесени от взискателя. Ето защо посочените в разпределението,
но не внесени авансово такси не са незаконосъобразно определени.
Неоснователно е оплакването по т. 2 от жалбата, тъй като съдебният
изпълнител е заделил сума за обикновени такси в полза на ЧСИ, в които се съдържат
и таксите направени от първоначалния взискател и макар съдебният изпълнител да
не е посочил каква част от тези такси ще бъде платена на всеки един взискател,
тази непрецизност в разпределението не може да обоснове отмяната му в тази
част, тъй като засяга отношения между взискателите каквито не са предмет на
нашето производство и същевременно не ощетява длъжницата по отношение
задължението й при определяне на дължимите обикновени такси.
Неоснователно е и възражението по т.3, тъй като в разглеждания казус
взискателят „Банка Пиреос България” АД е обявен за купувач на ипотекирания имот
за цена, която е по-малка от размера на вземането му. Следователно този
взискател няма задължение да внася сума, а следва да се приспадне предложената
от него цена от размера на дълга, който остава за погасяване. Ето защо в
настоящия случай няма нарушение при прилагането на нормата на чл. 495 от ГПК.
По отношение на възражението по т. 4: По делото няма данни да е
начислена такса по т. 11 от Тарифата за Държавата. Такава е внесена по
отношение на присъединения взискател „Банка Пиреос България” АД, поради което
възражението за неправилно приложение на т. 11 от Тарифата е неоснователно.
Неоснователно е и възражението по т. 5 от жалбата, тъй като има
представени доказателства за направени разходи – на листове 195, 213, 283, 284,
477 и 478 от изпълнителното дело, където са представени доказателства за
направени разноски по т. 4 и т. 5, като в случая е неприложима разпоредбата на
т. 31 от Тарифата цитирана от жалбоподателят, защото това не са допълнителни
разноски по смисъла на посочената норма.
Вярно е, че в преписа от изпълнителното дело няма данни за
уведомяването на жалбоподателя за изготвеното разпределение, но това
обстоятелство не влияе върху законосъобразността на обжалваното разпределение,
а има значение за определяне срока за обжалването му по отношение на И., за
който срок следва да се приеме, че не е изтекъл и затова съдът разгледа жалбата
му по същество.
Изложеното до тук обосновава извода, че жалбата подадена от И.И. против
разпределението по изпълнителното дело е неоснователна и ще се остави без
уважение.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 12593 от 30.04.2013 г. по описа на
-стр.3 от решение по гр.д.№1396/13г. на ПОС-
Пловдивски окръжен съд, подадена от И.К.И.,
ЕГН ********** *** против постановление за разпределение от 29.03.2013 г.,
извършено по изпълнително дело № 20098220400685 по описа на МСИ Минка
Станчева-Цойкова с район на действие Окръжен съд – Пловдив.
Решението може да бъде обжалвано в
едноседмичен срок от съобщаването му пред Пловдивския апелативен съд.
Председател:
Членове:1.
2.