Р
Е Ш Е Н И Е
№791
гр.
Перник, 15.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на деветнадесети май, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Цветелина Маринова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 00813 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,
подадена от Е.Д.В. ***, чрез пълномощника си адв. Т.В. ***, с която се иска
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 000.00 /пет
хиляди лева, 00ст./, представляваща обезщетение за причинени и претърпени от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически и морални болки и
страдания, възникнали в резултат на злополука от 29.10.2018г. в гр. Перник,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
29.10.2018г., както и сумата от 25.00 /двадесет и пет лева, 00ст./,
представляващи имуществени вреди от злополуката, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 09.11.2018г. до окончателното й изплащане.
В
исковата молба се твърди, че на 29.10.2018г. ищцата се движела по тротоара
моста, свързващ центъра на гр. Перник с ул. „Софийско шосе“, когато, в резултат
на налични неравности, изронена настилка и стърчащо от земята желязо, се
спънала и паднала. От падането, на ищцата се счупил малкия пръст на лявата
ръка, поради което ѝ била поставена гипсова лонгета – от средната трета
на предмишницата до върха на четвърти и пети пръст на лявата ръка. В резултат
от падането, ищцата почувствала болки и в други части на тялото – в областта на
врата и кръста. В резултат на инцидента, ищцата изпитала физически и морални
болки и страдания, изразяващи се в притеснения относно пълното възстановяване,
нарушение на съня, нежелание за комуникация и други неудобства.
В
срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който се оспорват
исковите претенции, като са изложени аргументи за неоснователност и
недоказаност на същите. Твърди се, че претенцията за неимуществени вреди е
прекомерно завишена.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове
са процесуално допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
От
фактическа страна:
По делото са разпитани свидетелите Е.В.Н.и
В.Д.В.. От техните показания се установява, че на 29.10.2019г. ищцата се
намирала в гр. Перник, като се движела по тротоара моста, свързващ центъра на
гр. Перник с ул. „Софийско шосе“. Същата била придружена от съпруга си –
свидетеля В.В.. Предвид тесния тротоар, ищцата се движела пред св. В., като в
един момент крака й попаднал в дупка, намираща се по ширината на тротоара, при
което се спънала в намиращата се в издаденото от дупката желязо - метална
сглобка, и паднала по лице. Свидетелят В. незабавно й помогнал да стане, при
което забелязал, че устата на ищцата кърви. Ищцата споделила, че много я боли
ръката, при което св. В. я закарал в МБАЛ „Р. Ангелова“, където ищцата била
прегледана от лекар.
Свидетелката Е.В.Н.свидетелства за
емоционална и психическа промяна у ищцата, настъпили след инцидента.
Свидетелката заявява, че ищцата, която до преди инцидента е била дейна и
борбена жена, след случилото се плачела и се чувствала безпомощна. Предвид
счупването на пръста на лявата ръка, ищцата се нуждаела от непрекъсната чужда
помощ, досежно ежедневните й потребности (къпане, хранене, обличане), а
същевременно не можела да ходи на работа и да изпълнява задълженията си.
Свидетелката сочи, че ищцата е изпитвала голямо неудобство от обстоятелството,
че се налага дъщеря й да я обслужва и да й помага ежедневно.
От свидетелските показания се установява още,
че предвид травмата на устната кухина и зъбите, ищцата известно време се е
хранела само с пасирана храна и пюрета. От удара изпитва болки във врата и
кръста, което също нарушава обичайния й начин на живот. Свидетелите сочат, че
към настоящия момент ищцата почти се е върнала към обичайния си начин на живот,
нещата са се нормализирали, но все още понякога изпитва болки във врата и
кръста.
Съдът кредитира като достоверни
показанията на свидетелите Е.В.Н.и В.Д.В., като същите са преценени съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, предвид роднинската връзка между ищцата и
свидетелите.
Същите
са последователни, непротиворечиви, логични и кореспондиращи помежду си. От
съществено значение е обстоятелството, че св. В. от непосредствена близост е
възприела ситуацията, свързана с инцидента, т. е. бил е очевидец на случилото
се. Същия непосредствено е възприел участъка от тротоара, в това число и
участъка с намиращата се на него дупка и стърчащо желязо (метална сглобка).
Показанията на свидетелите се подкрепят от заключението на съдебно-медицинската
експертиза (в частта, касаеща нараняванията на ищцата), което е прието и
неоспорено от страните.
От
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че
вследствие на инцидента, ищцата е получила счупване на първата фаланга на пети
пръст на лявата ръка, за лечението на което е била поставена гипсова
имобилизация за 18 дни, след което се провежда рехабилитация. Установява се
още, че през периода на лечение, ищцата е търпяла болки и страдания, като през първите
14 дни същите са били с по-голям интензитет.
Съдът намира заключението на вещото лице
за обосновано, компетентно дадено и кореспондиращо, както с медицинската
документация, приложена по делото, така и с показанията на разпитаните по
делото свидетели. Поради тези
обстоятелства, съдът го кредитира изцяло.
От
приетото като писмено доказателство и неоспорено от страните заверено копие на
болничен лист № Е20182639482 от 29.10.2018г. се установява, че за периода от
29.10.2018г. до 27.11.2018г. ищцата се е намирала в отпуск поради временна
нетрудоспособност поради общо заболяване, при домашен – амбулаторен режим. От
приетото като писмено доказателство заверено копие на болничен лист № Е
20183107020 от 28.11.2018г. се установява, че отпускът на ищцата е бил
продължен с още 20 дни – от 28.11.2018г. до 17.12.2018г. Този отпуск е бил
продължен до 06.01.2019г., което се установява от приетото като доказателство
заверено копие на болничен лист № Е20183384304 от 18.12.2018г.
От
неоспореното доказателство по делото – заверено копие на фактура № **********
от 09.11.2018г. се установява, че ищцата е заплатила сумата от 25.00 лева,
представляваща такса за извършване на преглед, респ. издаване на
съдебномедицинско удостоверение.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и морални болки и страдания, възникнали в резултат на злополуката от
29.10.2018г., както и за заплащане на сумата от 25.00 лева, представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди по повод злополуката от 09.11.2018г.
Претендира се и законна лихва върху главниците по двата иска.
Според
чл. 45 всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. От правна страна, за да бъде уважен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД
ищецът следва да докаже наличието на непозволено увреждане, т.е противоправно
поведение на ответника, вреди, включително техния размер, причинна връзка между
поведението и вредите. Виновното
поведение на ответника са презумира с разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД, като
подлежи на обратно доказване от същия.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 6 от
Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата “Тротоар” е
изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя,
ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на
пешеходци. Тази дефинитивна норма, както и разпоредбата на чл. 80, ал. 3 ЗУТ
дава основание да се приеме, че тротоарът представлява част от пътя. Доколкото
процесният тротоарен участък се намира на мост, свързващ центъра на гр. Перник (откъм
ул. „Отец Паисий“) с ул. „Софийско шосе“, в град Перник, то същият представлява
общинска собственост, тъй като е част от общински път (улица). В допълнение
следва да се отбележи, че страните не спорят за общинската собственост на
процесния тротоарен участък.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Следователно ответникът има задължение да осигурява доброто състояние
на тротоара. От показанията на свидетеля В.В. се достига до извод за наличието
на нарушена настилка по тротоарния
участък, изразяваща се в липса на равна асфалтова настилка, респ. наличие на
дупка, с намиращо се в нея желязо (метална сглобка). Това води до извод, че
ответната община не е изпълнила законовото си задължение да поддържа тротоара,
на който е станал процесния инцидент, в такова състояние, че същият да може да
бъде използван по предназначение и за свободно придвижване на пешеходци. В
резултат на нарушената тротоарна настилка и образувалата се дупка с желязо в
нея, ищцата се е спънала, като след това е паднала на земята, при което са
причинени процесните травматични увреждания. Тези увреждания са довели до
причиняването на неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
неудобство в ежедневното битово самообслужване.
Разписаната от закона грижа на добрия
стопанин вменява задължение на Община Перник да поддържа тротоарите в такова
състояние, че да се осигури нормално движение на пешеходци. След като Община
Перник не са извършили необходимите действия за привеждане на процесния
тротоарен участък в състояние, годно за нормално преминаване и от това бездействие
са настъпили вреди (имуществени и неимуществени) в правната сфера на ищеца, са
налице основанията за ангажиране на деликтната отговорност на общината за
тяхното обезщетяване.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В т. ІІ от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за
понятието “справедливост”. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
За обезщетение на така понесените неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и морални болки и страдания, съдът приема за достатъчна сумата от 3
000 лева.
При определяне на размера на
обезщетението, съдът отчита най – вече вида, характера
и мястото на уврежданията - счупване в областта на първата фаланга на пети пръст
на лявата ръка, както и травматични увреждания в областта на устата, гърба и
врата на ищцата. От значение е обстоятелството, че травмата на лявата ръка е
довела до обездвижване на пръста за период от 18 дни, което от своя страна е
довело до непълноценност при използването на лявата ръка. През този период
ищцата е изпитвала болки и страдания, като в първите 14 дни същите са били с
по-голям интензитет. Съдът е съобразил и обстоятелството, че и към настоящия
момент ищцата продължава да понася неудобства в ежедневното си обслужване,
както и обстоятелството, че все още на моменти изпитва болки в гърба и врата.
Чрез посоченото обезщетяване в размер на 3 000 лева ищцата ще получи парично
удовлетворение, с което да компенсира отрицателните и неприятни емоции,
свързани с инцидента.
Следва да се уважи изцяло претенцията за
обезщетяване на имуществените вреди в размер на 25,00 лева, изразяващи се в извършването
на разходи за преглед от медицинско лице.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените
исковите претенции за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди са основателни до размера от 3000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на непозволеното увреждане – 29.10.2018г. (арг. чл.
84 ал. 3 ЗЗД) до окончателното изплащане на сумата.
Като основателен и доказан съдът намира
и иска за имуществени вреди в размер на 25,00 лева, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 09.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
По
разноските:
И двете
страни са поискали присъждане на направените по делото разноски, поради което
такива се дължат и на двете страни, съобразно отхвърлената и уважена част от
исковите претенции.
На ищцата е
предоставена безплатна правна помощ, поради което определя адвокатско
възнаграждение на адв. В. в размер на 590.00 лева, определена от съда в
съответствие с разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на делото,
на адв. В. следва да бъде присъдена сумата от 355,17 лева, определена съобразно
уважената част от иска.
Ищцата
е доказала разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 150.00 лева,
поради което, съобразно с уважената част от иска, на същата следва да се
присъди сумата от 90.30 лв.
Ответникът е
доказал разноски в размер на 100.00 лв., от които, съобразно с отхвърлената
част от иска, следва да му бъде присъдена сумата от 39.81 лева.
Дължимата
държавна такса по делото е в размер на 201.00 лв. С оглед обстоятелството, че
ищцата е била освободена от внасянето на държавни такси, в тежест на ответника
следва да се присъди сумата от 121.00 лв., представляващи разноски за държавна
такса, съобразно уважената част от иска. Останалата част до пълния размер на
дължимата държавна такса, следва да остане за сметка на съда.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Перник, представлявана от кмета
Вяра Церовска, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. “ Св. Иван Рилски” № 1а, с
Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.В., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в
размер на 3 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди (физически и морални болки и
страдания, неудобство в ежедневното битово самообслужване), в резултат на травма
на лявата ръка, гърба, кръста и лицето, в областта на устата, които са получени
на 29.10.2018г. при падане поради нарушената тротоарна настилка на мост, свързващ
центъра на гр. Перник (откъм ул. „Отец Паисий“) с ул. „Софийско шосе“ в град
Перник, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.10.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до пълния претендиран размер от 5 000.00
лева, ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен, както и сумата в размер на 25.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди
(разходи за преглед от лекар), ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 09.11.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Перник, представлявана от кмета
Вяра Церовска, със седалище и адрес гр. Перник, пл. “ Св. Иван Рилски” № 1а, с
Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Т.В. от Софийска адвокатска
колегия сумата от 355,17 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска
помощ.
ОСЪЖДА Община Перник, представлявана от кмета
Вяра Церовска, със седалище и адрес гр. Перник, пл. “ Св. Иван Рилски” № 1а, с
Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.В., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата
от 90.30 лева, представляващи направени по делото разноски
за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА Община Перник, представлявана от кмета
Вяра Церовска, със седалище и адрес гр. Перник, пл. “ Св. Иван Рилски” № 1а, с
Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Пернишки районен съд сумата от 121.00
лева, представляваща дължимата по делото
държавна такса.
ОСЪЖДА Е.Д.В.,
ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на Община Перник, представлявана от кмета Вяра Церовска, със седалище и адрес
гр. Перник, пл. “ Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат ********* сумата от 39.81 лева, представляваща направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала: Х.С.