Решение по дело №354/2020 на Районен съд - Ихтиман

Мотиви по НАХД № 354/2020 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, Трети
състав.

С постановление от 10.08.2020 г. и на основание чл. 375 от НПК, РП- Ихитман е
внесла материалите по делото в РС- Ихтиман с предложение на основание чл. 78а от
НК обвиняемият Илиев да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Срещу обвиняемия М. И. И. , ЕГН **********, с адрес в с.Полянци,
общ.Ихтиман, обл. Софийска, роден на 28.10.1983г. в гр.Ихтиман, българин, българско
гражданство, със средно образование, неосъждан, неженен, е повдигнато обвинение за
това че на 17.02.2020 год. около 07.50ч. в с. Полянци, общ. Ихтиман, е управлявал
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно
чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата „По пътищата, отворени за обществено
ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определени за това
места” и Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а именно лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф” без регистрационни номера с номер на
рама WVWZZZ19ZFW140302 - престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК.
РП- Ихтиман, редовно призована, не изпраща представител, не взема становище
по предложението.
Обвиняемият, редовно призован, се явява, заявява, че не оспорва фактите и че
съжалява за случилото се.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и на
доказателствата, намиращи се по досъдебно производство № 65/2020 г. по описа на РУ
на МВР- Ихтиман, по реда на чл. 14 и 18 НПК приема за установено от фактическа
страна следното:
На 17.02.2020г. около 09.50 часа, полицейските служители при РУ-Ихтиман -
свидетелите А. В. и Д. О., изпълнявали своите служебни задължения, като патрулирали
в с. Полянци, общ. Ихтиман. Движейки се по една от улиците на селото, те забелязали
срещу тях да се движи лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, който нямал
регистрационна табела. Подали светлинен и звуков сигнал и спрели автомобила. При
извършената проверка те установили, че водач на автомобила е М. И. И. от с.Полянци.
Той бил сам в автомобила.
При извършена справка било установено, че автомобилът е с прекратена
регистрация, поради което на И. бил съставен АУАН. От направена справка за
собственост се установило, че автомобилът по документи е собственост на Пл. К. Ч. от
с. Черньово.
В хода на разследването по досъдебното производство Илиев е привлечен към
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК.
1

По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните в
наказателното производство гласни и писмени доказателства, които са
непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират помежду си. В хода на
досъдебното производство обвиняемият не е оспорил твърденията на свидетелите, като
се е признал за виновен в извършването на деянието, за което му е повдигнато
обвинение. Фактическите си констатации съдът направи след анализ на
доказателствата по делото, събрани в хода на досъдебното производство и
инкорпорирани по реда на чл. 378 НПК – показанията на свидетелите Величков и
Оцетов, АУАН, справка за собственост, справка за нарушител водач, справка за
криминална проявеност. Съобразно представената справка за съдимост обвиняемият
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
Не могат да бъдат ползвани при решаване на делото поради липса на
доказателствена стойност показанията на Милко Илиев от 19.06.2020г. (л. 15 от ДП),
дадени от него в качеството му на свидетел преди да бъде привлечен в качеството на
обвиняем на 03.07.2020г. (л. 11 от ДП).
С оглед възприетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
За съставомерността на деянието от обективна страна по визирания законов
текст, е необходимо престъпният деец да управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред. Престъплението е умишлено, като същото би
могло да се осъществи само с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
пр. 1 НК, като умисълът на дееца следва да обхваща представите относно всички
обективно съставомерни признаци от престъпния състав с горепосочената правна
квалификация. Деецът следва да съзнава, че управлява моторно превозно средство,
което подлежи на регистрация, както и че същото не е регистрирано по съответния ред,
както и пряко да цели настъпването на именно тези общественоопасни последици.
В конкретния случай безспорно се установява, че на инкриминираните дата и
място – на 17.02.2020г. около 09.50 часа, в с. Полянци обвиняемият е управлявал
моторно превозно средство – „Фолксваген Голф“ с рама WVWZZZ19ZFW140302,
което не е било регистрирано по надлежния ред, регламентиран в Закона за движение
по пътищата.
Управляваният от обвимяемия автомобил е подлежал на регистрация, съгласно
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: "По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места", и Наредба № 1 – 45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. Автомобилът не е бил регистриран
и е бил без поставени регистрационни табели.
Обстоятелството, че автомобилът не е бил регистриран по предвидения за това
ред, е било съзнавано от водача , тъй като превозното средство е било без поставени
регистрационни табели. Същият е могъл да възприеме това обстоятелство, поради
което следва да се приеме, че обвиняемият е действал виновно, с форма на вината пряк
умисъл. Същият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено-опасните последици от него и е искал настъпването на
2

тези последици.
Следователно деянието, осъществено от обвиняемия, е обективно и субективно
съставомерно по вменения му престъпен състав, а именно – по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1
от НК.
Съдът обаче намира, че деянието на подсъдимия само формално осъществява
признаците на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, тъй като обществената
му опасност е явно незначителна и следва да намери приложение чл. 9, ал. 2 НК,
поради което деянието няма престъпен характер. Осъщественото от обвиняемия деяние
се явява малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, а именно такова с явно
незначителна степен на обществена опасност и следователно не съставлява
престъпление. В тази връзка следва да се отбележи, че нормата на чл. 9, ал. 2 НК е
обща и може да намери приложение за всички престъпни деяния, съответно формулира
генерални характеристики относно малозначителността, които се прилагат конкретно
към всеки случай. Теорията и съдебната практика са категорични, че преценката на
едно деяние като малозначително е възможна в две хипотези - при констатиране на
липса на обществена опасност или при извеждане на обществена опасност на деянието,
но с характеристиката на явна нейна незначителност. Във всеки от случаите
съдилищата са длъжни да изследват деянието и обществената му опасност, които са
признаци, релевантни към съставомерността на което и да било престъпление. При
достигане до извод за липсата на обществена опасност или нейна явна незначителност,
решаващият съд следва да формира заключение за липса на противоправност.
За приложението на чл. 9, ал. 2 от НК е необходимо да се направи анализ и на
всички елементи от състава на престъплението - време, място и начин на извършване
на деянието, какви са вредните последици от деянието и др. Преди всичко следва да се
посочи, че обществената опасност е признак на всяко едно престъпление независимо
от неговия характер. Безспорна теоретична обосновка на обществената опасност е, че
тя е основно, обективно, неюридическо качество на престъплението, наличието на
която дава харатеристиката на едно деяние като престъпно, доколкото накърнява
защитени от законодателя обществени отношения.
За да бъде обаче едно общественоопасно деяние въздигнато в престъпление, е
необходимо същото да е с по-висока степен на обществена опасност. Обстоятелствата,
през призмата на които се преценява степента на обществената опасност на дадено
деяние са обектът, който засяга /защитените обществени отношения/, характерът и
степента на засягане, качествата на субекта и дори някои негови характерни
субективни особености и субективни елементи на деянието извън вината – подбуди,
цели, мотиви и т. н.
Извършеното деяние засяга важни обществени отношения, на защитата на които
законодателят е отделил цялата гл. XI от НК, озаглавена "Общоопасни престъпления",
раздел втори "Престъпления по транспорта и съобщенията", а именно свързани с
безопасността на транспорта, касателно транспортните средства и съоръжения,
здравето и живота на хората.
Установената фактическа обстановка по делото по категоричен начин
установява много ниска степен на увреждане на обществените отношения. Съдът
достигна до този извод поради следните съображения:
От представената справка за съдимост е видно, че обвиняемият е неосъждан.
Същият изразява съжаление за случилото се както в разпита си след привличането му в
3

качеството на обвиняем, така и в съдебната фаза.
На следващо място обвиняемият не е бил собственик на процесния автомобил.
От справката за собственост на МПС се установява, че собственик на автомобила е
друго лице- Пламен Кирилов Чавдаров. По делото не са събрани доказателства
собствеността върху процесното МПС да е била прехвърлена на обвиняемия.
Следователно последният не е лицето, което има задължение да извърши
необходимите действия по надлежното му регистриране пред органите на МВР .
Обстоятелството, че друго, различно от обвиняемия лице не е предприело действия по
регистрация на МПС, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, отколкото ако
МПС беше собственост на обвиняемият.
Наред с горното липсват и вредни последици от деянието, същото е извършено в
светлата част на денонощието и не са били застрашени други участници в движението.
Също така от събраните доказателства не се установява, че обвиняемият е
управлявал процесното МПС често, периодично и на големи разстояния. Напротив- от
събраните по делото доказателства се установява единствено процесният случай на
управляване на горепосоченото МПС и то в рамките на с. Полянци. Следователно не
може да бъде направен извод, че се касае за един продължителен период от време, през
който обвиняемият многократно да е управлявал процесното МПС.
На следващо място следва да се отбележи доброто поведение на обв. Милко
Илиев- същият не е попречил на компетентните органи при извършване на проверката
на пътя (подчинил се е на подадения сигнал и няма данни да се е противопоставил по
някакъв начин), впоследствие е съдействал на разследването и е имал добро
процесуално поведение.
Налице е ниска обществена опасност на обвиняемия, като поведението му е по-
скоро израз на неприсъщо за възрастта му лекомислие, отколкото на явен стремеж да
се престъпят правилата на наказателното законодателство.
От справката за нарушител водач се установява, че извън процесния случай, за
който е издаден АУАН №672853 от 17.02.2020г. последните случаи на нарушение на
правилата за движение от страна на обвиняемият са от 2017г., когато с НП му е
наложена глоба в размер на 10лв., от 2009г., когато с НП му е наложена глоба в размер
на 150лв., а останалите случаи касаят нарушения, за които лицето е санкционирано
преди повече от 11 години (преди 2009г.). Същевременно обвиняемият за периода от
2010г. до настоящия момент е наказван общо 4 пъти с глоби в размер от 10-50лв.,
налагани с фиш, които са били заплатени. Всичко това характеризира обвиняемият
като лице, което не нарушава често и тежко правилата за движение по пътищата.
Управлението на процесния автомобил по път в населено място само по себе си
не е достатъчно, за да се приеме, че обществена опасност е с такъв интензитет, какъвто
законът изисква, за да се приеме, че е налице престъпление.
При малозначителност на деянието се касае до съществени отклонения от
типичното отрицателно въздействие, което конкретното престъпление оказва върху
съществуващата система от обществени отношения. При тази хипотеза конкретното
поведение по същество не е това, което е имал предвид законодателя при създаване на
съответната норма от НК. С други думи казано, когато е забранявал даден вид прояви,
законодателят не е имал предвид точно такова деяние, каквото е осъществено от
обвиняемия.
4

Следва да бъде обсъден и въпросът за съотношението на съставите на
административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП и на престъплението по чл. 345,
ал. 2 НК. Прави впечатление, че е налице пълно съвпадение в обективните признаци,
включени в съставите на административното нарушение и престъплението по
цитираните текстове от ЗДвП и НК. Според актуалната разпоредба на чл. 175, ал. 3
ЗДвП – наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е
без табели с регистрационен номер. В текста на чл. 345, ал. 2 НК се регламентира
състава на престъпление по транспорта, съгласно който наказанието по ал. 1 /лишаване
от свобода до една година или глоба от 500 до 1000 лева/ се налага и на онзи, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Видно е, че съставите на административното нарушение в първата форма на
изпълнителното деяние и на престъплението са изцяло идентични. В тази връзка се
поставя въпросът за разграничаване в конкретния случай на приложното поле на
административнонаказателната и наказателната отговорност за управление на моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. По същество сме
изправени пред криминализиране на едно общественоопасно деяние / чл. 345, ал. 2
НК/, което е било административно нарушение, но и след криминализацията
продължава да съществува като такова – чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Законодателят, въпреки
изискванията на чл. 28, ал. 2 Закона за нормативните актове не е изложил конкретни
мотиви защо приема, че управлението на моторно превозно средство без надлежна
регистрация е с повишена обществена опасност, респективно не е синхронизирал
наказателния закон със специалния закон за движения по пътищата и не е
отменил/изменил идентичната с престъпния състав норма на административно
нарушение. При това положение настоящият съдебен състав приема, че във всеки
конкретен случай следва да се изследва степента на обществената опасност на
деянието /напр. завишени по размер общественоопасни последици, характерни
елементи за начина, мястото и времето на извършване на деянието, които са от
естество да доведат в общия случай до завишаване на обществената опасност и
укоримост на деянието/ и на тази база да се преценява дали е налице административно
нарушение или се касае за извършено престъпление. Предвид гореизложеното, в
конкретния случай не следва да бъде ангажирана наказателната отговорност за
престъпление по чл. 345, ал. 2 НК (В горния смисъл Решение № 516 от 5.06.2019 г. на
СГС по в. н. о. х. д. № 337/2019 г.).
Наред с това практиката на върховната съдебна инстанция е еднопосочна, че в
подобни случаи на колизия между наказателни и административнонаказателни норми
/за да се прецени вида на отговорността/, следва да се вземе предвид степента на
обществена опасност на извършеното нарушение, като се съобразят съответните
състави на престъпните деяния и тяхното съотнасяне към съставите на
административните нарушения, последните от които разкриват значително по-ниска
степен на обществена опасност.
В конкретния случай деянието разкрива степен на обществена опасност, сходна
с тази, предвидена за аналогичния състав на административно нарушение, за което е
налична материалната норма на чл. 140, ал.1 ЗДвП.
До този извод съдът достигна съобразявайки вече изложените съображения за
приложението чл. 9, ал. 2 от НК, които не е необходимо да бъдат преповтаряни.
С оглед всичко гореизложено съдът приема, че извършеното от страна на
5

обвиняемия не представлява престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, а административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В конкретния случай обаче не следва да се налага административно наказание
на обвиняемия по следните съображения. Настоящият съдебен състав изцяло се
солидаризира с възприетото в Решение № 77 от 28.05.2019 г. на ОС - София по в. а. н.
д. № 169/2019 г., в което е прието, че действително, със ЗИД на НПК (обн. Д. В. бр.
63/2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е изменена разпоредбата на чл. 301 от НПК относно
въпросите, които съдът решава с присъдата, като е създадена нова ал. 4, съгласно която
при решаване на въпроса по чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК – а именно съставлява ли
деянието престъпление и каква е правната му квалификация, съдът се произнася и дали
извършеното деяние съставлява административно нарушение. Съгласно чл. 305, ал. 6
от НПК в тези случаи съдът признава подсъдимия за невинен и му налага
административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по
административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи
или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ.
Прието е, че невъзможността подсъдимият да бъде оправдан по обвинението в
извършване на престъпление, като му бъде наложено административно наказание за
нарушение по ЗДвП произтича от обстоятелството, че делото е било разгледано по
реда на Глава 28 от НПК – в което производство съдът няма правомощия за налагане на
административно наказание, извън хипотезата на чл. 78а от НК. В горецитираното
решение на ОС- София е прието, че възможността съдът да упражни правомощията си
за налагане на оправдания обвиняем административно наказание за извършено от него
нарушение по ЗДвП касае само производството по общия ред, а не и особеното
производство по глава 28 от НПК. Недопустимо е в рамките на диференцираната
процедура по глава 28 от НПК да се прилагат по аналогия разпоредбите, уреждащи
правомощията на съдилищата в производството по общия ред относно налагане на
административно наказание, тъй като се касае до норми, които водят до влошаване на
положението на привлеченото към наказателна отговорност лице. (в този смисъл вж.
Решение № 126 от 18.09.2018 г. по н. д. № 504/2018 г. на Върховен касационен съд, 3-
то нак. отделение).
С оглед гореизложеното обвиняемият следва да бъде оправдан по повдигнатото
му обвинение и не следва да му бъде налагано административно наказание по смисъла
на чл. 305, ал. 6 от НПК.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
6

Номер на акта:	192
Дата:	8 септември 2020 г. (в сила от 9 февруари 2021 г.)
Съдия:	Светозар Любомиров Георгиев

Дело:	20201840200354
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	10 август 2020 г.

Решение по дело №354/2020 на Районен съд - Ихтиман

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите