Определение по дело №728/2019 на Софийски окръжен съд

О    П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е 

 

гр. София , 04.02. 2020г.

 

          Софийският Окръжен съд , Наказателно отделение, СЕДМИ  състав в закрито заседание  на 04.02.2020г. , в  състав :

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

 

 като разгледа докладваното от съдия Бозаджиева,    ЧНД № 728 / 019 г по описа на Окръжен съд София , за да се произнесе  съобрази следното :

 

          Производството е по чл.243, ал.4 и 5 НПК.

         СОС , в качеството му на инстанция по  контрол на актовете на прокуратурата по чл.243 НПК е сезиран с жалба против  постановление  на СОП от 11.10.2019г. по пр.пр. № 4751/2017г. на СОП, ДП № 270/2017г. по описа на РУ на МВР –С. при ОД на МВР,  по силата на което е прекратено наказателното производство, образувано и водено против Д. М. Р.,  за това че на 18.06. 2017г. , около 10.25ч. в гр. С., обл. Софийска, по ул.”*******”, при управление на моторно превозно средство –л.а. м. „Пежо”, модел „206”, с рег. № ********,  е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Б. С. П., ЕГН- ********** – престъпление по чл.343, ал.1 ,б.”в”, вр. чл.342,ал.1 НК.

         За да  прекрати производството наблюдаващият делото прокурор от СОП е приел липса на  субективна съставомерност на деянието, а именно – че е налице случайно деяние, при което водачът на л.а. „ Пежо 206” Деян Ралчовски, не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на произшествието и да го предотврати, т.к. пострадалият велосипедист е навлязъл внезапно и неочаквано в платното му за движение, предприемайки изненадваща неправомерна маневра –завой наляво, непосредствено пред превозното средство като по този начин е попаднал в опасната зона за спиране на същото .

Цитираното по- горе постановление е обжалвано от адв.М.М. – повереник на  пострадалите –  деца на Б. С. П.- загинал в резултат на произшествието. В жалбата се съдържа оплакване за необоснованост на фактическите изводи на прокуратурата , нарушаване на правилата на изграждане на вътрешното убеждение- приемане на факти въз основа на необективен анализ на доказателствата, в нарушение на разпоредбите на ЗДП и неправилно приложение на материалния закон- разпоредбата на чл. чл.343, ал.1 ,б.”в”, вр. чл.342,ал.1 НК, като е прието, че деянието е несъставомерно по този текст, оспорват се правните и фактическите изводи на прокуратурата, най-вече задължението и възможността на водача да избегне произшествието във връзка с правилния подбор на скоростта при управление на лек автомобил.

В подкрепа на тези оплаквания в жалбата се навеждат конкретни доводи, а именно- при съставяне и обосноваване на атакуваното постановление СОП е формирала произволни фактически и правни изводи, без да е осъществен подробен и задълбочен анализ на доказателствата, констатира се едностранчив подход при преценката им, който най- добре е илюстриран при преценката на заключението на КСАТЕ, при което са взети под внимание отговорите на поставените въпроси и частите от заключението, оневиняващи привлеченото към отговорност лице, но в същото време изцяло е игнориран- подминат е без обсъждане изводът на експертите, че при скорост от 43 км/ч. на автомобила „Пежо 206” сблъсъкът с велосипедиста не би настъпил. В жалбата се поставя акцент на множеството фактори, обосноваващи необходимост от намаляване на скоростта и подбиране на безопасна такава по смисъл на чл.20,ал.2 ЗДП.Водачът на л.а. е пренебрегнал задължението си по цитираната по- горе разпоредба, движел се е с висока скорост, несъобразена с пътните условия, по-висока и от разрешената такава –скорост от 54 км/ч. и като не е подбрал безопасна скорост сам се е поставил в положение велосипедистът да попадне в опасната зона за спиране на автомобила.  Цитирана е съдебна практика, относима към настоящия случай.

В съответствие с това моли съда да отмени обжалваното  постановление на СОП.

Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в жалбата, прецени събраните доказателства на досъдебното производство, и осъществи цялостен служебен контрол над обжалваното  постановление  на базата на приложимите законови разпоредби , намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 20 ал.(2) ЗДП (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) налага императивно задължението за подбиране на безопасна скорост, по-ниска от разрешената такава,  с цел да се реализира безопасно спиране в случай на възникнала необходимост от фактори, влияещи на пътната обстановка, създаващи потенциална опасност за движението:

”Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Преценката на събраните доказателства-в три тома по ДП, обосновава следната фактическа обстановка, която е приета в раздела Механизъм на ПТП в заключението на КСАТЕ, изготвена от пет вещи лица –екип,ръководен от проф. С. К., д.т.н. :

 Лек автомобил Пежо 206 с водач Д. Р. се е движил по ул. Търговска в гр. С. и в посока от изток на запад, със скорост на движение от около 54 km/h. Движението се е осъществявало в светлата част на денонощието, при суха пътна настилка. След настъпване на ПТП и слаб валеж от дъжд пътната настилка е била намокрена. Опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост на движение е била около 35 т.

В същия момент и в обратна посока на движение са се движили велосипедист и зад него неизвестен автомобил. Неизвестният автомобил е предприел маневра изпреварване на велосипеда с частично навлизане в лявата за него пътна лента, а след това връщане в собствената лента. При прехода от лявата към дясната част на платното и когато задния габарит на неизвестния автомобил се е изравнил с предния на велосипеда водачът на велосипеда е предприел промяна на направлението наляво, с цел пресичане на лявата лента. Той не е подал сигнал за извършване на маневра. Движението му е при дъгообразно пресичане на собствената и насрещна лента.

Водачът на автомобила е възприел появилия се зад неизвестния автомобил велосипедист. В момента на възприемане на опасността автомобилът е бил на разстояние около 26 m от мястото на удара. В същия момент велосипедът е бил на 5,5 m от мястото на удара, както и на 2 m преди да пресече мислената линия на лентите за движение. Водачът на автомобила е предприел маневрата своевременно и в момента на откриване на видимостта към велосипеда.

В момента на възприемане на опасността от водача на Пежо неизвестния автомобил е бил на дистанция от около 17 -18 m от него. С габарита си неизвестния автомобил е ограничавал до известна степен видимостта за водача на Пежо.

При възприемане на опасността водачът на Пежо е предприел задействане на спирачната система, предприел е аварийно спиране, запазвайки движението в собствената лента за движение. Настъпил е удар в зоната на кръстовището и на 0,3 m преди мерната линия, като и на 2,1 m от мислената разделителна линия на лентите за движение.

Автомобилът е ударил велосипедиста с челната лява част в областта на левия фар съответно в предната част на велосипеда. Скоростта в момента на удара е около 43 km/h. При този удар тялото е попаднало върху капака и челното стъкло, като е изтласкано напред по направление на движение на автомобила и леко наляво спрямо неговата траектория на движение.

В момента на инициалния удар тялото е било обърнато с дясната си предна част към процесния автомобил.

Пострадалия е бил на велосипеда, което се мотивира от липсата на увреждания (с оглед възрастта-счупвания) по долните крайници.

Тялото е било качено на предния капак с дясната си предна повърхност (където са получени счупванията на ребра в дясно отпред и контузията на десния бал дроб) и е изпаднало през лявата страна на автомобила, като раната на главата в дясно и тъпата травма на главата, може да са получени при удара в автомобила, но е по вероятно да са получени при падането върху терена.

След удара и отхвърляне на тялото участниците в ПТП се установили върху пътното платно, на местата фиксирани в протокола за оглед, като лекият автомобил бил върнат назад с 0.5м.

В района на местопроизшествието пристигнал екип на БНМП, пострадалият бил транспортиран до болнично заведение, но въпреки оказаните спешни животоспасяващи мероприятия и по- късно- високоспециализирана медицинска помощ в т.ч. и оперативни интервенции, уврежданията, получени при ПТП били несъвместими с живота, поради което и на 16.07. 2017г. настъпила смъртта на пострадалия Борис Стоянов П. , а именно следните увреждания, установени от заключението на СМЕ и  КСАТМЕ:

Тъпа травма на главата без счупване на черепа: контузна рана в дясно челно с кръвонасядане на меката черепна покривка под нея, контузия на мозъка, двустранно наличие на хигроми (по КТ данни), малкомозъчно вклиняване;

Закрита гръдна травма: кръвонасядане на гръдния кош в дясно и счупване на ребра в дясно 2-7 по предна и средна мишнична лини, контузия на десния бял дроб (по КТ данни); двустранна бронхопневмомния;

Причината за смъртта на Б. П. е гореописаната съчетана травма с водеща травмата на главата.

Между получените увреждания от ПТП и причината за смъртта съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.

Фактическите и правните изводи на СОП в контролираното постановление страдат от съществени пороци.Налична е непълнота на доказателствата- не е изследвана в пълен обем зоната на настъпване на произшествието, с характерните и особености, които биха имали значение за подбор на скоростта на ППС, движещи се в съответния район- наличие на кръстовище, пешеходни пътеки, знаково стопанство и др., наред с това- постепенното разкриване на видимостта към велостипедиста. Голяма част от фактическите изводи са неубедителни –пр.-извода за челен сблъсък на велосипедиста с превозното средство не кореспондира с установената му траектория на пресичане и преминаване пред превозното средство- обърнат с дясната си страна, както и с установената аутопсионна находка на наранявания- концентрирани предимно в дясната половина на гръдния кош и тялото. Не е  осъществен анализ и тълкуване на доказателствата в съответствие с действителния им смисъл и формалната логика. И при настоящото второ по ред произнасяне с постановление за прекратяване на наказателното производство не е преодолян и констатирания от въззивната инстанция едностранчив подход при подбора  и оценката на доказателствата, който е намерил отражение и при изграждането на фактическиите и правните изводи.

Така, прокуратурата се е позовала на част от заключението на комплексната експертиза, обосновавайки изключителната вина на пострадалият велосипедист П. за настъпване на произшествието:

„ т.12-Техническите причини, довели до възникването на ПТП са:

1.        Технически неправилното поведение на водача на велосипеда при предприетото отклоняване наляво и навлизане в насрещната лента за движение без да подаде нужния сигнал за това с повдигане на лявата си ръка, както и в лентата за движение на насрещно движещия се автомобил. Технически правилно е водачът на велосипеда да запази движението си в собствената дясна лента, като се престрои в лявата й част след подаден сигнал за това, да изчака преминаването на насрещно движещия се автомобил и след това да предприеме пресичане на лентата и коридора му на движение.

2.        Навлизане на велосипеда в лентата и опасната зона за спиране на автомобила без да се съобрази със скоростта и положението на насрещно движещия се автомобил. Технически правилно е водачът на велосипеда да подбере технически правилна траектория на движение, да спре преди навлизане в лентата на автомобила „Пежо” и да го пропусне.

Едностранчивият подход при формиране на изводите в атакуваното постановление е намерил израз в това, че  едновременно с това позоваване, в същото време СОП е подминала без да бъде споменато, тълкувано и коментирано заключението на същата експертиза, в частта досежно  категоричния извод, че от друга страна за водача на МПС „Пежо206” –Д. Р. е съществувала съобразена безопасна скорост, при подбора на която произшествието би било предотвратимо.- т.14 от заключението: „Скоростта, при която не би настъпил удар при аналогично взаимно положение на двете превозни средства към момента на откриване на видимостта за водача на автомобила, е около 43 км/ч. и по-малка от нея.”

В тази връзка при осъществяване на правната преценка на събраните доказателства прокуратурата се е задоволила да заключи, че независимо от наличното превишаване на нормативно определената за движение в градски условия скорост от 50 км./ч., то и ако беше спазена същата, произшествието щеше да настъпи, като с това е пренебрегната цитираната по- горе норма на чл.20, ал.2 ЗДП, създаващ задължение за водачите на МПС да подбират безопасна скорост, тъй като СОП не е изследвала въпроса – в настоящия казус, от гледна точка на конкретната пътна обстановка и условия, съществувало ли е задължение за лицето по отношение на което се води разследването да съобрази външните фактори и  подбере безопасна скорост, при която произшествието би било предотвратимо.

В действителност отговорът на този въпрос се явява ключов, най-съществен за правилното решаване на делото.

В случай, че СОП беше осъществила надлежната преценка в съответствие със закона и съдебната практика, единствения законосъобразен извод би бил, че  за водача на лек автомобил „Пежо 206” е съществувало нормативно задължение, визирано в чл.20,ал.2 ЗДП да  се движи с безопасна скорост от 43км./ч. / занижена в сравнение с нормативно определената от 50 км./ч./, при изпълнението на което, произшествието не би настъпило.

Настоящият състав констатира, че извън вниманието на решаващия прокурор са останали няколко фактора от конкретната пътна обстановка, обуславящи движение с повишено внимание и съобразена скорост в конкретния случай, а именно:

-                       наличие на пешеходна пътека /пътеки непосредствено пред и след зоната на произшествието, обстоятелство, което макар и да не е изследвано в пълнота е видно от изготвените скици от комплексната експертиза.Зона, в която е възможна появата на пешеходци, пресичащи перпендикулярно пътното платно пред МПС обективно налага на водача намаляване на скоростта и дори спиране. Това задължение е нормативно скрепено с нормите на чл.116 и чл.119,ал.1 ЗДП.

-                       Зона на кръстовище, в която не само нормите на раздел ХІ „преминаване през кръстовище”-чл.47 налагат императивно намаляване на скоростта, но и преценката в съответствие с формалната логика на водача налага очакване за промяна на посоката на движение, завиване на някои от останалите водачи, при които действия предотвратяване на произшествие би било възможно единствено с повишено внимание и при движение с много ниска скорост, позволяваща му да спре.

-                       В конкретния случай са налице данни, че в момента на забелязване на опасността –велосипедистът променящ посоката си наляво и перпендикулярно пред  лекия автомобил „Пежо 206” водачът му е осъществявал разминаване с движещ се в съседната лента автомобил със значителни габарити Jeep Cheroki, който от своя страна, осъществявайки изпреварване на пострадалия велосипедист е бил дори навлязъл частично в платното за движение на л.а. „Пежо 206” –дясното платно.При тези данни, и при данни за конкретната широчина на платното, значително е намалена напречната дистанция между разминаващите се превозни средства, което застрашава безопасността им и тази опасност е толкова по- голяма и по-реална, колкото е по- висока скоростта на превозните средства, поради  изискване за безопасно разминаване т.нар „динамичен коридор” при разминаване, който би получил по- добро разяснение посредством поставяне на допълнителна задача на експертизата.

Предвид комплексното въздействие на тези фактори, затрудняващи пътната обстановка-потенцирайки  предвидими опасности и налагащи намаляване на скоростта, водачът на МПС е бил длъжен да се движи със скорост, позволяваща му да спре във всеки един момент на възникнала опасност, което обосновава допуснато нарушение по чл.20,ал.2 ЗДП.

В тази връзка неверен,  изграден в нарушение на закона е изводът, съдържащ се в Постановлението, че в момента на възникване на опасността пострадалият велосипедист е попадал в опасната зона, за което водачът на МПС „Пежо” не следва да носи отговорност.Обратното –подбирайки неподходяща и несъобразена скорост водачът на лекият автомобил сам е удължил опасната зона до изчисления от вещите лица размер на 35 метра. В случай, че водачът беше изградил преценката си в съответствие с изложените по- горе фактори от пътната обстановка, влияещи на скоростта и бе избрал да се движи с 43 км./ч. или по-ниска скорост, велосипедистът /въпреки собствените си неправомерни действия/ при предприемане на маневрата, създала опасност за движението, щеше да се намира извън опасната зона, което би позволило на водача да реализира аварийно спиране  и да избегне сблъсък, така и  тежкия съставомерен резултат- смъртта на пострадалия.

В подкрепа на изложеното по-горе са редица решения от съдебната практика на ВКС и ВСР по аналогични случаи:

В решение № 248/77г. по н.д. №71/77г. ІІІ НО, Р №501 по н.д. №474/2001г. на І НО  и Р №533/2001г. по н.д. №397/2000г. І НО се прави разграничение между разрешена и съобразена скорост.

Движението с разрешена за съответния пътен участък скорост не освобождава водача от отговорност щом е настъпило произшествие, причинило смърт на пострадалия, което е могло да бъде предотвратено при намаляване на скоростта при своевременно възприемане и реагиране на възникнала опасност на пътя.

„Ако движението с неразрешена скорост не е причинило пътните последици, но ако заедно с това е доказано, че те не биха настъпили при движение със съобразена скорост, отговорността е за нарушаване на правилата за съобразена скорост”-Р №533/2001г. по н.д. № 397/2000г. І НО.

В нарушение на материалния закон е формиран и следващият извод, че виновното поведение на пострадалия, изключва отговорността на водача на автомобил м. „Пежо 206”

Наличието на съпричиняване , било то от пострадалия, било от трети участник в движението към престъпния резултат, не прекъсва причинната връзка и не отменя отговорността на обвиняемия, допуснал нарушение на правилата, визирани по ЗДП и ППЗДП при положение, че от фактическа страна е обосновано от доказателствата, че ако не беше допуснато нарушението от обвиняемото лице, не би настъпил и съставомерния резултат.Допуснатото нарушение от друг участник в движението не е в състояние да прекъсне причинната връзка  и да отмени отговорността на дееца, осъществил самостоятелно нарушение, без  извършването на което вредоносният резултат нямаше да настъпи. Признатото  и доказано съпричиняване в тези случаи би могло да повлияе на отговорността /наказателна и гражданска/, да я намали, но не и да я изключи.

Релевантна за настоящия случай е и съдебната практика:

„Опасната зона за спиране на едно МПС представлява основание за отпадане на отговорността на водача в случаите, когато :

1.                              Опасността за движението е възникнала в нейните граници, определени от началния момент на нейното възникване до привеждането на ППС в състояние на неподвижност.

2.                              Скоростта на движение е съобразена с изискванията на чл.20,ал.2 ЗДП или с изрично предвидените в ППЗДП правила на конкретната пътна обстановка за движение с намалена скорост.

3.                              Изменението в пътната обстановка е настъпило в резултат на отрицателното действие на фактор, който водачът не е възприел по извинителна причина, не е могъл и не е бил длъжен да предвиди или се намира в обективна невъзможност да вземе мерки за безопасност на движението

4.                              Водачът на МПС не е допуснал извън скоростта друго нарушение на правилата за движение, което се намира в причинна връзка с настъпилите вредни последици”-Р №246/1976г. по н.д. №148/76 ІІІ НО.

„Опасната зона за спиране включва минималното разстояние, което изминава едно МПС от момента на възприемане и на реагиране на възникнала опасност до окончателно преустановяване на движението.
              Водачът виновно нарушава правилата, относно скоростта във всички случаи, ако от това настъпи произшествие извън опасната зона за спиране или в нейните граници при движение с недопустима или несъобразена скорост.

       При приближаване към кръстовище, през което водачът ще премине, скоростта се намалява, защото на това място неочаквано може да възникне опасност за движението от навлизане на ППС или пешеходци”Р № 250 /1986г. по н.д. № 205/86г. ІІІ НО.

„При приближаване на нерегулирано кръстовище водачът на ППС е длъжен да намали скоростта с готовност да спре и да спре не само когато е необходимо да даде път на превозните средства, които са от дясната му страна, но и когато на пътя се окаже препятствие, включително и превозно средство без предимство”. Р № 487/1984г. по н.д. №476/84г. ІІІ НО.

 

Всичко, изложено по-горе обуславя отмяната на атакуваното постановление и провеждане на разследване в следните насоки:

 

Следва да се поставят допълнителни задачи към КСАТМЕ  в.л.С. К.,  а именно:

 

1.                                                  да се изготви подробна скица на района на местопроизшествието –с характерните и особености- зона на кръстовище, наличие и разположение на пешеходни пътеки, знаково стопанство /към датата  на произшествието/.

2.                                                  В атакуваното постановление  на няколко места СОП борави с понятието „велосипедистът-видим в цял ръст за водача на автомобил”. Според настоящият състав, началният момент на възникване на опасността не е моментът, в който велосипедистът е видим в цял ръст, а по-ранен момент, а именно- когато е видима макар и малка част от велосипедиста и /или управляваното от него ППС, но това е достатъчно за водача на л.а. да направи преценката за  изменението на посоката на движение на велосипеда пресичаща траекторията на движение  л.а., и възприемането му като опасност от водача.Да се даде заключение на какво разстояние от мястото на удара се е намирал лекият автомобил, в момента,в който водачът, е имал техническа възможност да възприеме макар и частично другия участник с посоката му  и направлението на движение и  да го определи като опасност.Да се изготви динамична скица в която да се отрази последователността на постепенно разкриване на видимостта на водача.Настъпва ли промяна в заключението относно величината на безопасна скорост за л.а. „Пежо 206”, при която произшествието би било предотвратимо.

3.                                                  Съществувал ли е времеви отрязък, през който велосипедистът е бил изцяло закрит от полезрението на водача, с какво времетраене, каква е била позицията и движението на велосипедиста по това време –посока на движение и разположение върху пътното платно. Да се илюстрира в изготвена скица.

4.                                                  Съществува ли понятието „динамичен коридор” при разминаване.Как влияе скоростта върху отклонението и устойчивостта в напречна посока при разминаване с друго превозно средство.В конкретния случай –предвид размерите по ширина на пътното платно и конкретните данни за навлизане на ППС с конкретни габарити –Jeep Cheroki и заемане на част от платното за движение на л.а. „Пежо 206”, създадена ли е опасност за движение за водача на същия при маневрата разминаване, ако е създадена евентуално опасност за движението, свързано ли е правилното от техническа гледна точка поведение от страна на водача /насочено към намаляване по интензитет и преодоляване на опасността/,  с намаляване на скоростта на движение на управляваното от него МПС.

          Едва след извършване на разследването в указаните по- горе насоки и попълване на делото с доказателства СОП би могла да се произнесе по обективната и субективна съставомерност на деянието на Р. по чл. 343, ал.1 б.”в” НК, като приложи тази разпоредба, спрямо установената фактическа обстановка, изградена при съблюдаване на процесуалните правила за преценка на доказателства и за изграждане на вътрешно убеждение.

 

Всичко, изложено по- горе обосновава наличието на доказателствена непълнота, на процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, което налага отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото на  СОП за продължаване на процесуалните действия

        

         Предвид гореизложеното и на осн.чл.243,  ал.5 т.3,   НПК съдът

 

        

                            О   П   Р   Е   Д   Е   Л    И   :

 

         ОТМЕНЯ постановление  на СОП от 11.10.2019г. по пр.пр. № 4751/2017г. на СОП, ДП № 270/2016г. по описа на РУ на МВР – С. при ОД на МВР С.,   за прекратяване на наказателното производство  като незаконосъобразно и ВРЪЩА делото на СОП за изпълнение на указанията за доразследване, визирани в обстоятелствената част на определението.

 

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е неокончателно. Същото подлежи на обжалване и на протест пред САС в седмодневен срок от съобщаването му на СОП и на жалбоподателя – чл. 243, ал.6 НПК.

                                СЪДИЯ :