Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 274 16.03.2023 година
гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, четиринадесети състав, на шестнадесети февруари, две
хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
2. ТОДОР ИКОНОМОВ
при секретаря Г. Д., в присъствието на прокурора Дарин
Х., като разгледа докладваното от съдията Икономов касационно административно
наказателно дело № 103 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.
63в ЗАНН, във вр. чл.
208
и сл. от АПК.
Образувано
е по постъпила касационна жалба от Г.С.Х., ЕГН **********, против Решение №
1097/30.11.2022 г. постановено по а. н. д № 3900/2022 г. по описа на Районен
съд (РС) - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 22 -
0000417 от 26.09.2022 г. на директора на РД "Автомобилна
администрация" Бургас.
В
жалбата се излагат оплаквания, че оспореното решение е постановено при неправилно
тълкуване и прилагане на материалноправни норми и при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. По подробно изложени доводи се иска
отмяна на оспореното решение и отмяна на издаденото наказателно постановление.
Претендират се разноски.
Ответникът
по касационната жалба - директора на РД "Автомобилна администрация"
Бургас, чрез процесуален представител, ангажира становище за неоснователност на
подадената жалба. Претендира присъждане на разноски.
Представителят
на прокуратурата предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила
като правилно и законосъобразно.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по
делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл.
218 от АПК, Административният съд намира следното:
Касационната
жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е
процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По
делото е установено следното от фактическа страна:
С
процесното наказателно постановление отговорността на Г.С.Х. е ангажирана за
това, че при извършена проверка на 07.09.2022 г. около 12:20 в гр. Бургас, ул.
„Одрин до завода „Кроношпан“ по посока на движение гр. София, е установено, че
водачът извършва превоз на товари „ПДЧ“ (видно от товарителница серия М №
0012459/05.09.2022) без издаден пътен
лист за деня. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 89, т. 2 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на Министерство на транспорта. На основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, на Х. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2 000 лв.
РС – Бургас, след като е обсъдил всички доказателства, е приел, че не са налице
съществени нарушения на процедурата при установяване на административното
нарушение и при налагане на наказанието. По същество
от събраните по делото доказателства е преценил, че безспорно е установено, че
на посочената дата и място, Г.С.Х. е извършва превоз на товари без издаден
пътен лист, с което е нарушил разпоредбата на 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999
г., поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
Така
постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Правилно
и обосновано състава на Районен съд - Бургас е преценил събраните по
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е стигнал до крайния извод, че
с действията си жалбоподателя Г.С.Х. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 89, т.
2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на Министерство на транспорта, за което
същият е санкциониран. Обоснована на събраните доказателства е преценката на РС
– Бургас, че в хода на АНП не са били допуснати нарушения на административно
производствените правила. АУАН е съставен от длъжностно лице със съответните
компетенции, съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН и е надлежно
предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено. Правилни са изводите на районният съд, че процесното нарушение е
напълно доказано от обективна страна и субективна страна, предвид събраните в
хода на производството гласни и писмени доказателствени средства, оценени
поотделно и в тяхната взаимна връзка. Изводите на съда се споделят изцяло от
касационния състав.
Съгласно
чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници
и товари на територията
на Република България, по
време на работа водачът представя при поискване от
контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за
движението по пътищата и попълнен пътен лист по
образец (приложение № 11), с изключение на
случаите при придвижване на превозно средство без товар на територията на Република
България до товарен пункт, като част от международен превоз.
По делото безспорно е доказано, че при извършената проверка на 07.09.2022 г. от
водача на превозното средство не е представен пътен лист. В тежест на
наказаното лице е да докаже, в конкретния случай е издаден процесният документ,
което не е сторено в проведеното съдебно производство.
Правилни
е отхвърлено възражението на жалбоподателя, че нарушението неправилно е
квалифицирано, и наложеното наказание е следвало да бъде по реда на чл. 92, ал.
2 от ЗАвтПр. Видно от административната преписка пътен лист №
9473261/07.09.2022 г. е представен едва с подаване на жалбата до районният съд,
като на жалбоподателя е предоставена възможност представи изискания документ
преди издаване на оспореното наказателното
постановление. Видно от свидетелските показания, на свидетеля Д.
(актосъставител), които правилно са кредитирани от съда като достоверни и
съответстващи на събраните доказателства по делото, изрично е разяснена
възможността на жалбоподателя, че има възможност в 7-дневен срок да представи
изискания пътен лист, като при представяне на процесния пътен лист, размерът на
наказание като сума ще бъде различен. Г.С.Х.
изрично е подписал съставения АУАН без възражения, но не е представил пътен
лист в указания срок, а едва със подаването на жалбата до районен съд. При това
положение, съдът е обосновал правилен извод, че жалбоподателя основателно е
санкциониран по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗАвтПр., а не по ал. 2 от същия закон,
тъй като по време на проверката пътен лист въобще не е бил издаден.
Действително, показанията на
свидетеля Г. П. не са обсъдени от съда, но това обстоятелство не съставлява
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не променя изводите за съставомерност
на деянието. В случая следва да бъде съобразено, че така дадените свидетелски
показания са в пълно противоречие със всички други събраните доказателства по
делото. Представения дневник за предпътен технически преглед не отговаря на
утвърдения образец от законодателя като липсват дата и час на тръгване и дата и
час на връщане в гаража. Също така във иззетата от контролните органи
товарителница серия М № 0012459/05.09.2022 г. е записан маршрут Велико Търново
– Бургас, а в представения пред РС – Бургас е посочен маршрут Лесово – Бургас.
В представената товарителница не е записан серия, номер и дата на пътен лист.
Предвид на изложеното, настоящият касационен състав споделя изводите на РС –
Бургас, че правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателсната
отговорност на жалбоподателя.
Правилни са и изводите на съда, че липсват основания за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Случаят не разкрива по-ниска степен на засягане на установения ред на
държавно управление от други подобни нарушения. Изискванията към водачите,
които осъществяват обществен превоз на пътници и товари, следва да са
по-завишени, което е и обективираната в чл. 93, ал.
1, т. 1 от ЗАвП идея на законодателя, поради което и не
са налице условията за прилагане на тази разпоредба, доколкото деянието на
касатора не представлява маловажен случай на административно нарушение.
По
изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
Предвид
на изложеното по-горе, Административният съд
- Бургас намира атакуваното решение за валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон.
Проверката
не сочи наличие на нарушения при постановяването му, които да съставляват
касационно основание за отмяната на съдебния акт и за уважаване на жалбата.
При този изход на спора уважена следва да бъде претенцията на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
така и на осн. чл.
221, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1097/30.11.2022 г. постановено по а. н. д № 3900/2022 г. по описа на
Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА
Г.С.Х.,
ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна Агенция
"Автомобилна администрация" юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 (сто) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.