О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28.09.2021г.
Стара Загора
Старозагорският административен
съд, в закрито заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и първа год. в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева касационно
административно дело №497 по описа за 2017 год, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 137 от АПК, образувано по молбата на адвокат С.В. – особен представител на касационния
жалбоподател Д.Й.О., която е имала качеството на заинтересована страна по гр.
д.№387/20г по описа на РС Стара Загора, чието Решение №260380/26.04.21г обжалва
като неблагоприятно за нея – отхвърлена е жалбата на сънаследника й И.А.Н.
против Заповед №10-002343/07.12.2018г на Кмета на община Стара Загора за
признаване правото на Д. П. И. да придобие собственост върху имот №279.68 с
площ от 499кв.м., местност «Баритна мина», землище на град Стара Загора, по
неодобрен план на новообразуваните имоти, идентичен със земеделска земя на наследодателя
на касатора.
В молбата си особения
представител на касационния жалбоподател иска от съда да му определи възнаграждение
за касационната съдебна инстанция на основание и по реда на чл.137 ал.6 от АПК,
което да възложи в тежест на лицето, което е имало качеството жалбоподател в
производството по гр.д.№387/20г по описа на РС Стара Загора – сънаследника й Н..
Молбата е частично основателна
по отношение определяне размера на възнаграждението на особения представител по
правилата на чл.137 ал.6 изречение последно от АПК. По аргумент от чл.137 ал.6 изречение
второ от АПК, разноските за особения представител се възлагат в тежест на жалбоподателя.
В настоящото съдебно производство жалбоподател е Д.Й.О., чието право на
касационна жалба е упражнено от назначения й от въззивния съд особен
представител. По аргумент за противното от чл.29 ал.5 от ГПК вр. с чл.144 от АПК,
особения представител на страната, която има неизвестен адрес има всички права,
които общото пълномощно за процесуално представителство учредява, а сред тях и
правото на касационно обжалване, но в
този случай и при съобразяване разпоредбата на чл.137 ал.6 изречение второ от АПК, съдът определя размера на възнаграждението, а задължението за неговото
плащане се възлага по правилата на чл.143 и сл. от АПК за отговорността за
разноски, тоест на страната, която според крайния изход на делото остава
задължена за тяхното плащане. Както в
чл. 47 ал.6 от ГПК, така и в чл. 137 ал.6 от АПК, разноските за особен
представител на ответника, а в административния процес на страната или лицето,
които трябва да се призоват, но имат неизвестен адрес, се понасят от
жалбоподателя в съответното съдебно производство. Възнаграждението на особения
представител се заплаща от жалбоподателя предварително като условие за
редовност на жалбата или исковата му молба, като неизпълнението на това
задължение има за последица оставяне без разглеждане на предявеното пред съда
искане за постановяване на съдебен акт. Ето защо под заплахата да не бъде
упражнено публичното му потестативно право на искане пред съд, всеки
жалбоподател или ищец е длъжен да осигури възнаграждение за особен представител
на страната, срещу която е насочил
претенцията си, а съответно в административния процес и на страните, които се
конституират служебно от съда, за да бъдат обвързани от съдебното решение. В
настоящия случай правото на касационна
жалба е упражнено от особения представител, на който съда дължи да определи
размер на възнаграждение, но същото му се
заплаща по правилата за присъждане на разноските в полза на страната, за
която изхода от делото е благоприятен. Жалбоподателя понася разноските за
особения представител, тъй като той инициира съдебно производство и негова е
ползата публичното му потестативно право да бъде упражнено редовно, съответно и
тежестта да осигури равно право на защита на ответната страната, която има
неизвестен адрес и не може да узнае за насоченото срещу нея производство пред
съда. По силата на този аргумент, съдебната практика по приложение на разпоредбите
относно определяне на възнаграждение за особения представител на страна,
различна от жалбоподателя, която има неизвестен адрес, е установила, че
изискването за предварителното му заплащане е условие за редовност на
обжалването, а не изпълнението на това задължение в установения от съда срок
има за последица оставяне без разглеждане на подадената жалба –
първоинстанционна, въззивна или касационна. Ето защо особения представител на
касатора следва да се определи размер на възнаграждението, съгласно чл. 137
ал.6 изречение трето от АПК, вр. с чл. 2 ал.4 от Наредба №1/2004г. – дължимо за
всяка съдебна инстанция, а с крайния съдебен акт да се възложи на страната, за
която касационното съдебно решение ще бъде евентуално неблагоприятно тоест по
правилата за разпределяне тежестта за разноските. Страната с неизвестен адрес и
назначен особен представител остава задължена за всички такси и разноски и може
да бъде осъдена да ги плати като единствено особения й представител не може да
бъде задължен предварително за тяхното заплащане – в този смисъл ТР №
6/06.11.2013г на ВКС.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.137 ал.6 от АПК, Административен съд Стара
Загора
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на
150лв/сто и петдесет/ за особения представител на касатора по к.адм.д.№497/21г
по описа на АС Стара Загора, което да се заплати по правилата за присъждане на
разноски, съобразно крайния изход от делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.