Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2493 14.06.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІX
състав, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5219 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, е
предявил против М.Г.Д., ЕГН **********, с адрес *** обективно съединени искове за
признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 630/2018
г. на ПдРС, XХІ
гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК суми
за електрическа енергия и мрежови услуги, доставени в обект на потребление с
ИТН ***, находящ се в с. ***, както следва: главница в размер на 12069,11 лева, представляваща стойност
на електрическа енергия, доставена за периода 13.04.2017 г. – 11.08.2017 г.,
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за
периода 27.06.2017 г. – 10.01.2018 г., в размер на 548,95 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на постъпване на заявлението в съда – 11.01.2018
г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в качеството си на
краен снабдител, на основание чл. 98а от ЗЕ продавал електрическа енергия на
клиентите си при публично известни общи условия, които за потребителите влизали
в сила без изрично писмено приемане. По силата на чл. 7, ал. 1 от общите
условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия
обект на ответника с ИТН: ***, находящ се с. ***, като за ответницата бил
открит клиентски номер ***. Ответницата в качеството на потребител имала
задължението да заплаща консумираната ел. енергия в сроковете по общите
условия, като в изпълнение на задълженията си като краен снабдител, ищецът
доставил за обекта на потребителя ел. енергия на обща стойност 12069,11 лева за
периода 13.04.2017 г. – 11.08.2017 г. При забава в плащането, клиентът дължал и
лихва от деня на забавата, която в конкретния случая възлизала на сумата от
548,95 лева за периода 27.06.2017 г. – 10.01.2018 г. Предвид неизпълнение на задълженията на
ответника, ищецът подал против него заявление за издаване на заповед за
изпълнение относно неплатените му задължения за консумирана ел. енергия за
посочения период и обезщетение за забава, като по образуваното частно гр. дело
№ 630/2018 г. на ПРС, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В
срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът подал възражение за недължимост, поради
което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите установителни претенции
в срока по чл. 422 ГПК. С оглед изложеното се иска предявените искове да бъдат
уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението – 11.01.2018 г. до окончателното погасяване, както и разноските за
заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата
е постъпил писмен отговор, с който оспорва иска. В отговора на исковата молба
се посочва, че през 2015 г. ответницата придобила процесният недвижим имот,
находящ се в с. ***, който обаче не била ползвала и не била сменяла партидата
на електромера. На 01.03.2017 г. ответницата сключила договор за наем с лицето П.В.Л.
с месечна наемна цена от 200 лева, без определен срок, като по повод плащането
на наемната цена и други отношения свързани с договора за наем наемателят
поддържал контакт със сина на ответницата – Д.Г.Д.. Сочи се, че м. март 2017 г.
П.Л. информирал Д.Д., че искал да смени захранващия кабел от улицата до таблото
на електромера, като синът на ответницата видял служители на
електроразпределителното дружество да извършват подмяната. Наемателят ползвал
електроенергия по партидата на предходния собственик на имота – Т.И.Ж., с
клиентски номер ***. На 27.04.2017 г. в присъствието на Д.Д. и районен полицай Д.С.
– служител на РУ на МВР с. *** и трима представители на „ЕВН България
Електроразпределение“ била извършена техническа проверка на електромера,
находящ се в имота на ответницата, за която бил съставен констативен протокол.
На 28.04.2017г. П.Л. пристигнал в населеното място и осигурил достъп до къщата,
като районен полицай К.П. и наемателя влезли в къщата за извършване на
проверка. Впоследствие синът на ответницата разбрал, че наемателят е поставил в
къщата сървъри, компютри и друга техника.
В отговора на исковата молба се
твърди, че през месец юни 2017г. ответницата получила по пощата в оригинал:
писмо относно частично неизмерване на ел. енергия, както и фактура на стойност
4432,13 лева, справка за коригиране на сметка за електроенергия на името на Т.И.Ж.
за ИТН ***. На 16.06.2017г. ответницата упълномощила наемателя П.Л. да я
представлява пред „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, като „подписва, подава
и получава всякакви документи и да заявява и декларира данни и обстоятелства от
нейно име. Сочи се, че след тази дата наемателят бил продължил да ползва имота,
а също и електроенергия в същия, предвид което ответницата стигнала до извод,
че наемателят заплаща ползваната от него електрическа енергия. Посочва се, че
ищцовото дружество имало практика да преустановява екетроснабдяването на своите
абонати до пълното плащане на дължимите такси и задължения, което в случая не
било сторено. По изложените в отговора на исковата молба съображения ответникът
моли за отхвърлянето на иска. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
С протоколно определение от 05.07.2018
г. по делото е конституиран П.В.Л. в качеството на трето лице – помагач на
страната на ответника. В предоставения му срок за отговор третото лице – помагач
не е депозирало такъв.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 630/2018 г.
на ПдРС, ХХІ гр. с-в. се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 492/12.01.2018 г. по чл. 410 ГПК срещу
ответника за следните суми: главница в размер на 12069,11 лева, представляваща
стойност на електрическа енергия, доставена за периода 13.04.2017 г. –
11.08.2017 г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на
законната лихва за периода 27.06.2017 г. – 10.01.2018 г., в размер на 548,95
лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – 11.01.2018 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по заповедното производство в общ
размер на 302,36 лв. Срещу така издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, като съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок,
поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По делото са приложени фактури с №№
**********; **********, ********** и **********, както и Решение № ОУ-013 от
10.05.2008 г. и Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД.
По делото е прието като писмено
доказателство заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот, № *** г., от което се установява, че на 30.07.2015 г. ответницата е
придобила недвижим имот с административен адрес: с. ***.
В настоящото производство е приета
съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че в
процесния обект за периода от 13.04.2017 г. до 11.08.2017 г. е имало доставка
на електрическа енергия, която е в общ размер от 57733 квтч. Посочено е, че
електроенергията, фактурирана с фактура № **********/31.05.2017 г. е за периода
13.04.2017 г. – 11.05.2017 г., както и, че за същия период на ИТН *** са били
монтирани два електромера, единият, с фабричен № ***, е отчитал
електроенергията за времето от 13.04.2017 г. до 28.04.2017 г., като е
демонтиран на 28.04.2017 г. На 28.04.2017 г. електромер с фабричен № *** е заменен с
електромер с фабричен номер ***, действащ от 29.04.2017 г. до 11.05.2017 г.,
като за същия период са отчетени показания за консумирана електроенергия.
Издадената фактура № **********/31.05.2017 г. е на база редовен ежемесечен
отчет на електромера, реално отчетена и консумирана електроенергия.
Фактурираната във фактура № **********/31.05.2017 г. електроенергия
представлява само 3,17% от цялото количество потребена електроенергия до дата
28.04.2017 г., служители на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, КЕЦ ***,
констатирали промяна в схемата на свързване на електромера на 27.04.2017 г. с
Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване № ***. Вследствие на което била отчетена грешка в измерването
/-96,83%/, като електромерът отчел само 3,17%. Съответно след 28.04.2017 г.
монтираният нов електромер е измервал на 100% от отчетеното количество, което е
отразено във фактурата. Посочено, че по данни на „Електроразпределение Юг“ ЕАД
няма подадени документи по чл. 6, ал. 2 от Общите условия на крайния снабдител
– друго лице да упражнява правата и задълженията на клиент на крайния снабдител
за обект с ИТН ***.
Прието е заключение и на
съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че стойността на
количеството консумирана електрическа енергия съвпада с претендираните от ищеца
суми.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите Д.В. С. и Д.Г.Д..
Към отговора на исковата молба са приложени:
пълномощно, по силата на което ответницата упълномощава третото лице-помагач да
я представлява пред ищцовото дружество; констативен протокол № 288162 от
27.04.2017 г.; писмо, изходящо от ищеца, адресирано до Т.И.Ж., както и фактура
№ **********/09.06.2017 г.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
На първо място ищецът следва да
установи, че ответникът е потребител на ел. енергия, тъй като този факт се
оспорва от ответника. В § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ се съдържа легално определение на понятието битов клиент. Според посочената правна
норма това е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Понятието клиент на
ел. енергия е доразвито в чл. 1, т. 4 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Евн
България Електроснабдяване” ЕАД, където е посочено, че под „клиент” следва
да се разбира „потребител на електрическа енергия”, който пък от своя страна е
физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН
България Електроразпределение” ЕАД
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.
41Б от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ е краен клиент, който купува енергия
или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес. От
приетите по делото доказателства – Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №*** г., се установява, че ответницата е собственик на недвижим
имот, находящ се в с. ***, който имот, според, приетото по делото заключение на
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, в процесния период е било електроснабдено, т.е. установява
се, че ответникът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.
Няма спор,
че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл. 98а
от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия, като в ал. 4 е предвидено, че публикуваните
общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия
от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, за възникване
на правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата
на закона, поради което в
случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между
страните. В тази връзка следва да се посочи, че не се споделят наведеното от
ответника възражение за това, че същият няма качеството „потребител”.
Ответникът не отрича факта, че обектът
му е бил снабден с електрическа енергия. От цитирания по-горе Нотариален акт от
*** г., се установява, че ответникът има качеството „потребител“. За процесния
период има доставена електрическа енергия до процесния имот, за което са
издадени четири фактури с №№ **********; **********, ********** и **********.
По силата на чл. 11, т. 1 ОУ на ЕВН ЕС
ответникът се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с ел. енергия, в сроковете и начините по чл. 18, ал. 1 и 2 ОУ на ЕВН ЕС – 10 дни. Съгласно чл. 27, ал. 1 ОУ
на ЕВН ЕС при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В
заключението на СТЕ изрично се отбелязва, че за процесния период има доставена
електрическа енергия до процесния имот, която е в общ размер от 57733 квтч.
Заключението му не е оспорено, няма основание същото да не се кредитира,
доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му
задачи. Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от вещото
лице по ССчЕ, което изчислява доставеното количество електроенергия на база
приложените по делото документи, намиращите се в счетоводството на ответното
дружество и нормативно определените цени за продукта. Това заключение, въпреки,
че е оспорено от ответната страна, съдът намира, че следва да кредитира, като
обективно и компетентно изготвено, като вещото лице в пълнота е отговорило на
поставените му задачи.
В
заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществуват вземания за
главница и лихви, които произтичат от валидно възникнало правоотношение между
страните, по отношение на които претенции вече е била издадена заповед за
изпълнение.
По отношение на
разноските:
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за настоящото
производство, които са направени – заплатена държавна такса в размер на 280,40 лева, 240 лева – депозит за експертизи и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Следва да бъдат присъдени
изцяло и направените по ч. гр. дело № 630/2018 г. по описа на ПдРС, ХХІ гр. с.
разноски, които са в размер от 302,36 лв.,
от които държавна такса в размер на 252,36 лв. и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
ДЪЛЖИ на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 следните суми: 12069,11 лева,
представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода
13.04.2017 г. – 11.08.2017 г. суми за електрическа енергия и мрежови услуги,
доставени в обект на потребление с ИТН ***, находящ се в с. ***, за които
вземания “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 се е снабдило със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 630/2018
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ гр. с.
ОСЪЖДА М.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, направените по делото разноски в размер на
670,40 лева /шестстотин и седемдесет
лева и четиридесет стотинки/ и
сумата от 302,36 лева /триста и два
лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща разноски по ч. гр. д. № 630/2018
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ гр. с., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
е постановено при участието на П.В.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, като трето
лице – помагач на ответника М.Г.Д., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ