№ 6123
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100508454 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 8459/22.05.2023 г., постановено по гр.д. № 62507/2021 г.
по описа на СРС, 165 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК:*********, срещу С. С. С., ЕГН: **********, осъдителни
искове за следните суми: сума от 5499,12 лв., представляваща обща стойност
на незаплатената топлинна енергия, за обект с аб.№ 213149, находящ се в
гр.София, ж.к. ****, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., сума от 868,16
лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 15.09.2019г. до
08.10.2021г., сума от 51,40 лв., представляваща сума за дялово разпределение,
за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г. и сума от 10,81 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 31.10.2019г. до 08.10.2021г. , като
неоснователни.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, в която се
поддържа, че решението е необосновано и постановени при съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че
първоинстанционният съд не е дал необходимите указания във вр. с
разпределението на доказателствената тежест във вр. с това за кои твърдения
всяка от страните не сочи доказателства. Твърди се, че исковете са отхвърлени
поради липса на доказване на приемане на наследството, оставено от С.С.С. от
ответника С. С. С., при което първоинстанционният съд не се е съобразил с
1
презумтивния характер на нормата на чл.48 ЗН относно приемането на
наследството, което може да се извърши и с конклудентни действия. Моли се
за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат уважени.
Въззиваемият С. С. С. оспорва подадената въззивна жалба, в което
излага доводи за валидност, допустимост и правилност на постановеното
решение. Поддържа, че наследството се придоибива с приемането му, до
който момент за призованите към наследяване не може да се приеме, че са
придобили наследството. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение
и присъждане на сторените разноски.
Не е постъпило становище по въззивната жалба от третото лице –
помагач „МХ Елвеко” ООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно,
тъй като не се констатират пороци, обуславящи изводи за нищожност на
съдебния акт.
По допустимостта на обжалваното съдебно решение съдът приема
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявени от „Топлофикация- София“ ЕАД срещу наследниците на С.А. С.,
ЕГН **********, обективно съединени осъдителни искове за заплащане на
следните суми: сума от 5 499,12 лв., представляваща обща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, за обект с аб.№ 213149, находящ се в
гр.София, ж.к. ****, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба- 02.11.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, сума от 868,16 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху посочената главница за периода от
15.09.2019г. до 08.10.2021г., сума от 51,40 лв., представляваща сума за дялово
разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г. и сума от 10,81 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2019г. до 08.10.2021г.
С оглед дадени от първоинстанционния съд указания във вр. с
редовността на исковата молба, с молба от 02.12.2021 г. ищецът е уточнил, че
ответник по делото е С.С.С., ЕГН ********** – син и единствен законен
наследник на С. С. С., ЕГН: **********.
2
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника като с определение от 12.09.2022 г. е насрочено о.с.з. по делото. С
протоколно определение от 13.10.2022г. производството по делото е спряно на
основание чл.229, ал.1, т.2 от ГПК, поради установена смърт в хода на процеса
на ответника С.С.С., починал на 21.06.2022г. С молба от 19.12.2022 г. ищецът
е поискал като ответник в производството да бъде конституирана С. С. С.. С
определение от 21.12.2022г. производството по делото е възобновено и на
основание чл.227 от ГПК като ответник е конституирана С. С. С., ЕГН:
********** – дъщеря и единствен законен наследник на С.С.С.. С молба от
09.01.2023 г. С. С. С. е оспорила приемането на наследство от страна от
починалия си баща С.С.С..
С протоколно определение от 02.02.2024 г. въззивният съд с оглед
наведените оплаквания във въззивната жалба е дал възможност на въззивника
„Топлофикация София“ ЕАД в двуседмичен срок от съобщението да поиска
събирането на доказателства за приемането на наследството на С.С.С. от
въззиваемия-ответник С. С. С., включително да заяви искане по реда на чл. 51
ЗН за определяне срок на наследника, да заяви дали приема наследството или
се отказва от него.
С молба от 27.02.2024 г. въззивникът е поискал да бъде открито
производство по реда на чл.51 ЗН спрямо С. С. С..
С определение от 07.03.2024 г. въззивният съд е определил едномесечен
срок на лицето С. С. С., ЕГН:**********, считано от получаване на
съобщението, в който изрично писмено с нотариална заверка на подписа да
заяви по делото, дали приема или се отказва от наследството, оставено й от
С.С.С., починала на 21.06.2022г. , за което обстоятелство е бил съставен акт за
смърт № 0431/22.06.2022г., като е указал на същата, че ако в определения
срок не подаде отговор, т.е. не заяви изрично дали приема или се отказва от
оставеното й наследство от С.С.С., починал на 21.06.2022 г., губи правото да
приеме наследството и отказът й ще бъда вписан в особената книга по чл. 49,
ал. 1 от ЗН при СРС.
С влязло в сила протоколно определение от 26.04.2024 г. с оглед липсата
на подадена молба от С. С. С. въззивният съд е разпоредил да се впише на
основание чл. 51, ал. 2 ЗН в книгата за приемане и отказ от наследство при
СРС, че С. С. С., ЕГН ********** губи правото да приеме наследството на
своя наследодател С.С.С., ЕГН **********.
Смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен
субект и слага край на неговата правоспособност. Когато правоспособността
по материалното право не е налице, заедно с това отпада и процесуалната
правоспособност. Съгласно чл.227 ГПК когато страната умре или
юридическото лице престане да съществува, производството по делото
продължава с участието на правоприемника. Ето защо със смъртта на С.С.С.
са настъпили предпоставките за конституиране на неговите наследници по
закон, а именно С. С. С..
Заместването в процесуалното правоотношение настъпва от деня, в който
3
е настъпило материалното правоприемство и е производно от него.
Следователно съответствието на определението по чл.227 ГПК с
действителното правно положение обезпечава правото на участие на
наследника във висящия исков процес. Правото на наследяване се гарантира и
защитава от закона (чл. 17, ал. 1 КРБ). Правоприемникът има признато и
гарантирано от основния закон право да участва в процеса, инициран от или
срещу неговия наследодател. Той вече е в защита на неговото право (чл. 56 и
чл. 117, ал. 1 КРБ). При смърт на страната в хода на исковото производство
съдът спира производството (чл. 229, т. 2 ГПК) и взема необходимите мерки,
за да издири наследниците; при смърт на ищеца – служебно, а при смърт на
ответника – със съдействието на ищеца (чл. 231, ал. 1 и ал. 2 ГПК). Съдът
използва данните от регистъра за гражданското състояние и в определението
по чл. 227 ГПК обичайно фигурират наследниците по закон на починалата
страна.
Възможно е обаче по инициатива на наследниците по закон, които съдът е
конституирал с определението по чл. 227 ГПК (например те представят
доказателства за отказ от наследството или завещание), или по инициатива на
друго лице (например, представилото завещание) съдът да узнае, че други са
възможните наследници на починалата страна. Тогава той е длъжен с
определението по чл. 227 ГПК да конституира и тях като възможните
правоприемници в процесуалното правоотношение. Когато се увери, че
всички зачитат правата на този, когото законът призовава към наследяване и
той е приел наследството, съдът прекратява производството по отношение на
онези, за които правоприемството е изключено. /Определение № 29 от
21.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4583/2019 г., IV г. о., ГК/.
Ето защо и в изпълнение на служебните си задължения при направено
изрично оспорване от призования към наследяване наследник по закон С. С.
С. съдът е следвало да изясни дали същата приема наследството или се
отказва от него. Когато е налице спор кой е действителният наследник на
починалата страна, съдът е длъжен да реши спора. Спорът кой е наследник по
закон на починалия не е по предмета на делото, както незаконосъобразно е
приел първоинстанционният съд, отхвърляйки иска поради липса на
доказателства за приемане на наследството, оставено от С.С.С. от страна на С.
С. С.. Предмет на делото е субективното право, заявено срещу наследодателя.
Спорът за това кой е наследник е спор по принадлежността на правото на
приемство в процеса (чл. 227 ГПК). Спорът е по абсолютна процесуална
предпоставка на предявения срещу наследодателя иск. По него съдът развива
и решава "процес относно процеса". По спора за това кой следва да бъде
конституиран в процеса съдът не разрешава иск, а неговото решение по този
въпрос не поражда сила на пресъдено нещо. По спора кой е наследник на
починалия ответник е допустимо съдът да събира доказателства, включително
в открито съдебно заседание. Спорът е абсолютна процесуална предпоставка
на предявения иск и касае допустимостта, а не основателността на иска. За
предпоставките на процеса е допустимо да се събират и доказателства, а
4
"процесът относно процеса" се развива паралелно с този по предявения иск.
Съдът може да измени определението по чл. 227 ГПК (на основание чл.
253 ГПК – определението е оттегляемо) и да прекрати производството по
отношение на лицето, което формално се е легитимирало като наследник на
починалия ищец или ответник. Определението подлежи на инстанционно
обжалване (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, а и чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК). В
производството по реда на глава ХХI ГПК също се установява
принадлежността на правото по чл. 227 ГПК (на заместване на починалата
страна в процесуалното правоотношение). Определението за прекратяване на
производството може да се обжалва и насрещната страна по иска, предявен от
или срещу наследодателя. Спорът кой е наследникът на наследството е спор за
надлежната процесуална легитимация по иска.
По изложените съображения и доколкото първоинстанционният съд не е
изпълнил задълженията си да установи въпроса кой е действителен наследник
на С. С. С., това е сторено от въззивния съд. Предвид факта, че с влязло в сила
протоколно определение от 26.04.2024 г. въззивният съд е разпоредил да се
впише на основание чл. 51, ал. 2 ЗН в книгата за приемане и отказ от
наследство при СРС, че С. С. С., ЕГН ********** губи правото да приеме
наследството на своя наследодател С.С.С., ЕГН **********, то спрямо нея не
е настъпило материално правоприемство на оставеното от С.С.С. наследство.
Ето защо и са налице предпоставките за конституиране на следващия ред
наследници като ответници в производството по арг. от чл.227 ГПК, което е
следвало да се извърши от първоинстанционния съд. Доколкото крайният
съдебен акт е постановен срещу С. С. С. като процесуален правоприемник на
С.С.С., която обаче не се явява негов наследник, то първоинстанционното
решение е постановено при липса на абсолютна процесулна предпоставка и се
явява процесуално недопустимо. Ето защо и първоинстанционното решение
следва да бъде обезсилено, а делото върнато на първоинстанционния, като
делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 8459/22.05.2023 г., постановено по гр.д. №
62507/2021 г. по описа на СРС, 165 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6