Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 23 15.02.2019г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар А.А.
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 609 по
описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на С.С.И. ***,
подадена чрез пълномощника му адв.Д.С., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-1228-001108/ 18.08.2018г., издадена от
Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с
която заповед на С.С.И. на основание чл. 1.., т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за
срок от 6 месеца.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, по съображения за издаването му при неправилно приложение на материалния
закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят твърди,
че в случая не е спазено законовото изискване относно съдържанието на
административния акт. Съдържащите се в заповедта мотиви били неясни,
противоречиви и непълни, поради което жалбоподателят е поставен в невъзможност
да разбере за какво точно нарушение му е наложена принудителната
административна мярка. Счита, че в производството не са спазени изискванията на
чл.26 и чл.34 от АПК. Жалбоподателят поддържа, че извършената от полицейските
служители проверка за употреба на алкохол, не е била при и по време на
управление на МПС като твърди, че към момента на проверката, не е имал
качеството на водач на МПС и съотв. че не е управлявал автомобила под
въздействие на алкохол, наличие на какъвто пробата отчела. Направено е искане
за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция“
към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно
призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител по делото и
не взема становище по основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На С.С.И. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 820759/ 18.08.2018г.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че на 18.08.2018г. около 15:15 часа в село Я., до дом № 15, срещу
черквата, посока изток-запад, С.И. е управлявал собствения си лек автомобил
Мазда 323 с рег.№ ……., като при разминаване не осигурява достатъчно странично
разстояние, с което става причина за ПТП с изчакващото го МПС л.а. Сузуки
Витара с рег…... При извършена проверка
за алкохол с техническо средство Дрегер 1510 с № 0063, същият е отчел 2,41
промила. Пробата е извършена в 16:19. Издаден е бил талон за изследване и
протокол за ПТП с материални щети. С описаните деяния водачът виновно е нарушил
чл.44, ал.2 и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-1228-001108/ 18.08.2018г., издадена от Началника на сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – Стара Загора, на С.С.И. е наложена принудителна административна
мярка – „прекратяване на регистрация на ППС“, за срок от 6 месеца. Обжалваният
административен акт е постановен на основание чл.1.., т.2а, б. „б” от ЗДвП,
като от фактическа страна е обоснован по следния начин: „На 18.08.2018г. около
15:15ч. в с.Ястребово, до дом № 15, срещу черквата, посока изток-запад е
управлявал собствения си лек автомобил „Мазда“ с рег.№ ……., като при
разминаване не осигурява достатъчно странично разстояние, с което става причина
за ПТП с изчакващото го МПС - л.а. марка „Сузуки“ с рег.№ ……. Извършена проверка за алкохол с
техническо средство „Акотест Дрегер“ 7510 с Ф № 0063, което с проба № 02759 в
16:19ч. отчете 2,41 на хиляда алкохол в издишания въздух. Издаден талон за
медицинско изследване № 0013733 и протокол за ПТП с материални щети № 1693341.“
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по
издаване на обжалваната Заповед № 18-1228-001108/ 18.08.2018г.
За изясняване на обстоятелства от
значение по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит в качеството на свидетели на лицата И.К. И., Т.Р.Т., М. Д.Д. и С.И.И..
От показанията на свидетелите И., Т. и Д. се установява, че на 18.08.2018г. са
присъствали на помен – една година от смъртта на техен колега, в стола на
училището в с.Я., където е бил и жалбоподателят. Той е отишъл на мястото около
13.00 часа за да помогне в подготовката. Св.Т. заявява, че са пиели ракия,
докато са работили, и са предложили и на С. да пие „една ракия“, но той е
отговорил, че ще пътува и след това. С. е излязъл около 14.00 часа и когато се
е върнал след около 10-15 минути е бил ядосан, казал е че е станал някакъв
проблем, и е поискал да му налеят ракия. За около 30-40 минути е изпил 2-3 чаши
ракия след което отново е излязъл. В показанията си свидетелят Д. също заявява,
че жалбоподателят е излязъл някъде към 14.00часа и след като се е върнал е поискал
да му налеят ракия, но преди това не е пил алкохол. Свидетелят И. К.И. заявява,
че С. е напуснал помена, но като се върнал му казал за произшествието и двамата
с него са отишли на мястото /на около 50 метра от училището, на тесен участък/,
където С. и другият шофьор – на автомобил със софийска регистрация, са
започнали да спорят на висок тон. Това е станало някъде около 14.00 – 14.30ч.
Свидетелят е казал на жалбоподателя да се дръпне и да не се разправят. Според
свидетеля е минало доста време докато дойде полицията. Съдът кредитира
показанията на тези трима свидетели, тъй като същите са ясни, последователни,
вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. От показанията на
свидетеля С.И. – инспектор в сектор ПП
при ОДМВР – Стара Загора, се установява, че той е посетил произшествието в с.Я.,
след подаден сигнал. На мястото са извършили проверка за алкохол и на двамата
участници, като на жалбоподателя е отчело над 1,2 на хиляда. С.С.И. е казал, че
е употребил алкохол след пътно-транспортното произшествие. Последното е било с
незначителни материални щети.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната
заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 1.., т.
1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с
ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед №
8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени
длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да прилагат с мотивирана
заповед принудителни административни мерки по чл.1.., т.1, 2, 2а, 4, 5,б.“а“,
т.6 и 7 от ЗДвП, сред които е и началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.1.., т.2а, б.“б“ от ЗДвП №
18-1228-001108/ 18.08.2018г. е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган – Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа
всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч фактическите основания
за издаването на заповедта -
обстоятелствата, възприети от административния орган като съставляващи
нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на принудителната
административна мярка по чл.1.., т.2а, б.”б” от ЗДвП.
Неоснователни
са оплакванията, че в процедурата по издаване на оспорената заповед не са
спазени изискванията на чл.26 и чл.34 от АПК. Характерът на производството –
прилагането на преустановителна принудителна административна мярка в резултат
на внезапно извършена проверка от контролните органи, по аргумент от
разпоредбата на чл.22, т.1 от АПК, изключва възможността за прилагане на разпоредбите
досежно издаването на индивидуален административен акт, в т.ч. и тези на чл.
26, ал. 1 и чл.34 от АПК.
Заповед
за прилагане на принудителна административна АПК /арг мярка № 18-1228-001108/
18.08.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора,
обаче е издадена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и
в несъответствие с неговата цел, като съображенията за това са следните:
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се
субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна
норма, респективно - дали се следват
разпоредените с акта правни последици.
В
случая като правно основание за издаване на оспорената
Заповед за прилагане на ПАМ № 18-1228-001108/ 18.08.2018г., е посочена
разпоредбата на чл. 1.., т.2а, б.”б” от ЗДвП, съгласно която норма за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения са прилага принудителната административна мярка
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване
на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични
вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на
С.И. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.1.., т.2а, б.”б” от ЗДвП се
основава на първата хипотеза на цитираната правна норма, като от фактическа
страна е обоснована с това, че на 18.08.2018г. около 15:15ч. в с.Ястребово, до
дом № 15, срещу черквата, посока изток-запад е управлявал собствения си лек автомобил
„Мазда“ с рег.№……, като при разминаване не осигурява достатъчно странично
разстояние, с което става причина за ПТП с изчакващото го МПС - л.а. марка
„Сузуки“ с рег.№ …... Извършена проверка
за алкохол с техническо средство „Акотест Дрегер“ 7510 с Ф № 0063, което с
проба № 02759 в 16:19ч. отчете 2,41 на хиляда алкохол в издишания въздух, с
които деяния И. е нарушил чл.44, ал.2 и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Нарушението е констатирано с надлежно
съставен от компетентно длъжностно лице Акт за установяване на административно
нарушение серия Д, бл.№ 820759
от
18.08.2018г.
С
оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на С.И.
принудителна административна мярка по чл.1.., т.2а, б.”б” от ЗДвП, издаването на
обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния
закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатирано по
надлежния ред от компетентните длъжностни лица управление на МПС от водача С.И.
с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско
изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерване на издишания въздух.
От фактическа страна по делото не е
спорно, че при извършената на жалбоподателя на 18.08.2018г. в 16:19 ч. проверка
за употреба на алкохол с техническо средства „Алкотест дрегер“ 7510, №
0063, е отчетен резултат 2,41 ‰
концентрация на алкохол.
Спорният въпрос се свежда до това,
дали С.И. е управлявал лек автомобил марка „Мазда” с рег. № ……, след като е
употребил алкохол, по времето, на мястото и при обстоятелствата, посочени в
обжалваната заповед.
От събраните по делото гласни
доказателства /в т.ч. и свидетелските показания на актосъставителя С.И.И./ се
установява по категоричен и несъмнен начин, че към момента на тестването за
употреба на алкохол жалбоподателят не е имал качество на „водач на МПС” по
смисъла на легалната дефиниция по §6, т.25 от ДР на ЗДвП. Видно от показанията
на свидетелите Иван И., Тотьо Т. и М. Д.
пътно-транспортното произшествие е настъпило около 14.15 – 14.30часа /а не в
15:15 часа, както се сочи в оспорената заповед/, след който момент до идването
на полицаите жалбоподателят не е
управлявал автомобила. Проверката с техническо средство ”Алкотест Дрегер” 7510,
№ 0063, при която е отчетено 2,41 ‰ съдържание на алкохол, е извършена в 16:19ч, както се сочи в съставения
АУАН бл.№820759/ 18.08.2018г. и в обстоятелствената част на обжалваната
заповед. Следователно предприетите от
контролните органи действия за тестване на Ст.И. за употреба на алкохол са били
извършени в един последващ /по-късен/ момент, когато И. вече е бил преустановил
управлението на автомобила и се е намирал извън него.
При липса на безспорни
доказателства, че на 18.08.2018г., около 15:15ч С.И. е управлявал лек автомобил марка „Мазда” с рег……
и при условие, че проверката на Ст.И. за употреба на алкохол не е извършена при
управление на МПС, а в по-късен момент, когато лицето не е имало качеството на
водач на МПС, съдът приема, че административният орган, в чиято тежест съгласно
чл.170, ал.1 от АПК е да докаже при условията на пълно главно доказване, не
установил и доказал наличието на релевантните юридически факти, с които
правната норма на чл.1.., т.2а, б.”б” от ЗДвП свързва налагането на ПАМ
„прекратяване регистрацията на пътно превозно средство”, а именно че на
посочените в оспорената заповед дата, час и място С.И. е управлявал собствения
си лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда.
Принудителните административни мерки
/каквато по дефиниция и по съдържание е наложената мярка по чл.1.., т.2а, б.
„б” от ЗДвП/, са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до
ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно
поведение, като именно с оглед този им характер законодателят е предвидил
строго формални процесуални правила и материалноправни изисквания за тяхното
прилагане. В случая на практика налагането на ПАМ се основава на
предположението, че щом при извършената проверка за употреба на алкохол в
16.19ч на 18.08.2018г. на С.И., което лице към момента на проверката няма
качеството на водач на МПС по см. на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, е установено
наличието на съдържание на алкохол в кръвта, то това лице в предходен момент
/приблизително два часа по-рано/ е управлявало МПС под въздействието на
алкохол. Това предположение, освен че е фактически и доказателствено
необосновано, не е достатъчно да се приеме за доказано съществуването на
материалноправните предпоставки за налагането на ограничението по чл.1.., т.2а,
б.”б” от ЗДвП. С оглед на което обжалваната заповед за прилагане на ПАМ се
явява издадена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.
Отделно от изложеното следва да бъде
посочено и още едно обстоятелство, обуславящо необоснованост на приложената
ПАМ. В обстоятелствената част на заповедта се сочи като място на нарушението
село Ястребово, което е различно от мястото, посочено в съставения АУАН с.Д,
бл.№ 820759/ 18.08.2018г. Дори да се приеме, че в оспорената заповед е
допусната очевидна фактическа грешка, като вместо място на извършване на
нарушението – с.Я. е изписано погрешно с.Ястребово, тази грешка е следвало да
бъде отстранена в производство по реда на чл.62, ал.2 от АПК, което в случая не
е сторено.
Целта на принудителните
административни мерки е да предотвратят извършването на административно
правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече
извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо
административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от
него /чл.22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна мярка налага
неблагоприятни последици на адресата с цел
постигане на правно определен резултат. Законово регламентираният правен
резултат, който се цели с прилагането на ПАМ по чл.1.., т.2а, б.”б” от ЗДвП, е
за осигуряване безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В конкретния
случай, предвид установените по делото
факти, прилагането на обжалваната ПАМ се явява не само недоказано от гл.т.
наличието на материалноправните предпоставки по чл.1.., т.2а, б.”б” от ЗДвП, но
не се основава и на необходимост от налагане на този вид принудителна
административна мярка за постигане на предвидената в закона цел.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че жалбата е основателна. Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-1228-001108/ 18.08.2018г., като издадена при
неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на
закона, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото искането на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК
Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да
заплати на С.С.И. сумата от 510лв., представляваща 10лв. внесена държавна такса
и 500лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено
съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.10.2018г. /лист 5 от
делото/.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.С.И. ***, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-1228-001108/ 18.08.2018г., издадена от
Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с
която на основание чл. 1.., т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6
месеца, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Областна
Дирекция на МВР - Стара Загора да
заплати на С.С.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева
- разноски по делото.
Решението не подлежи на касационно оспорване,
съгласно чл.175, ал.2 от ЗДвП.
СЪДИЯ: