Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. В., ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В., втори състав
в публично заседание проведено на тринадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Н.я Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов
КАД № 49/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. № 79/06.01.2020г.
на “А. риъл истейт” ЕООД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление гр.В.,
Район „О.“, ул.”Ц.С. І” № 30, ет.6, ап. Офис 6, представлявано от Т. С., чрез
адвокат Р.Я. от Адвокатска колегия гр. С., срещу Решение № 1881/22.10.2019г.,
постановено по н.а.х.д. № 3668/2019г. на Районен съд гр. В., тридесет и осми
състав.
С жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност
на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на закона и съществени
нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК. Поддържа се, че актът за установяване на административно
нарушение е издаден при недоказан фактически състав по чл.62, ал.1 от Кодекса
на труда и решението на първоинстанционният съд е незаконосъобразно.
Жалбоподателят счита, че изложените в АУАН и в наказателното постановление
факти не могат да обосноват извод за наличие на трудово правоотношение между “А.
риъл истейт” ЕООД и Н. Д.а. Твърди се, че аргументите на базата на които
районния съд и инспекторите приемат, че правоотношенията между Д.а и
дружеството имат характеристиките на
трудови са направени на базата на частично преценяван на фактите и
обстоятелствата. Формулирано е искане съдът да отмени обжалваното решение.
Ответникът Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. В., чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Н. оспорва
касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – В.
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въззивната
инстанция е постановила решение съобразено със Закона и процесуалните правила и
не са налице основания за неговата отмяна.
Административен съд гр.В., след като
обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши
служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК,
намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение въззивния съд е изменил наказателно
постановление № 03-009449/04.04.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“-гр.В., с което на “А. риъл истейт” ЕООД, ЕИК ххххххххх, за нарушение на
чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса натруда и на основание чл.416,
ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
1700 лева, като намалил размера на имуществената санкция на 1500 лева.
За да постанови своето решение, съдът е установил от
фактическа страна следното: На 14.03.2018г., по повод сигнал, служители на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. В., сред които и св. Д. извършили проверка в
офис на “А. риъл истейт” ЕООД, находящ се в гр. В., ул.”Ц.С. І” № 30, ет.6. На
място служителите установили лица, които полагали труд, като всяко от тях имало
обособено работно място с компютър. Някои от лицата провеждали разговори по
телефон, по предварително зададен ред. Едно от тези лица бела Н. Н. Д.а. На лицата били раздадени
декларации, които те собственоръчно попълнили. В своята декларация Д.а вписала,
че работи за “А. риъл истейт” с работно място на ул.”Ц.С. І” № 30 – офис
недвижими имоти. Посочила още, че работното й време е от 08.55ч. до 19.00ч.,
както и че има договорка с работодателя за 0.70 лева на оглед; 2 лева за консултация по време на оглед и 0.10 лева
на консултация по телефона. Д.а вписала още, че е на обучение, както и
отбелязала, че няма сключен трудов или граждански договор. Предвид констатацията, на 28.03.2018г. св. Д.
съставила АУАН № 03-009449 срещу дружеството, а въз основа на него е издадено
процесното наказателно постановление.
При така установените факти, въззивната инстанция е
приела за категорично установено извършеното административно нарушение, за
което жалбоподателя е наказан, и правилно е приложена санкционната норма на
чл.414, ал.3 от КТ. По отношение на размера на наложената имуществена санкция
районният съд е приел, че същата е необоснована по размер, като е счел, че
предвидения в санкционната норма минимум би съответствал на тежестта на
нарушението и степента на обществена опасност.
Решението е правилно.
Настоящия състав споделя изцяло фактическите и правни
изводи на районния съд. Въззивният съд е изяснил фактическата обстановка като е
събрал гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната
съвкупност. Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и
въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, защо кредитира
показанията на св. Д., които се споделят от настоящата инстанция.
Решението не противоречи и на материалния закон. Релевантните
факти се потвърждават изцяло от събраните в административнонаказателното и
първоинстанционно съдебно производство писмени и гласни доказателства, като в
тях се съдържат непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието.
Категорично доказано е наличието на трудово правоотношение, което не е било
оформено в писмен договор сключен между страните, поради което жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ. И това е така, тъй като изискването
за сключване на трудов договор в писмена форма е регламентирано в полза на
работника и гарантира правото му на труд, на възнаграждение, на почивка и
социални осигуровки. Следователно, допуснатото нарушение пряко засяга тези
права и изключва извода, че се касае за деяние, лишено, респ. притежаващо явно
незначителна обществена опасност.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен
съд – В., втори състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1881 от
22.10.2019г. на Районен съд гр. В., постановено по н.а.х.д. № 3668 по описа на съда
за 2019г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: