Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 18.04.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми март през две
хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Шейтанова
мл. съдия Цветина
Костадинова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 4557 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение от 11.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 14856/
2018 г. на Софийски районен съд, І ГО, 43 състав, С.К.У.- гражданин на ЮАР,
роден на *** г., е ЛНЧ **********, е осъден да заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ „Е.П.“,
к.к. Пампорово, общ. Смолян, обл. Смолян, представлявана от Управител „Т.и Ко“
АД /ЕИК *******/1 общо сумата 3 878.82 лева-
главница, от които: 340 лева-
левова равностойност на 174 евро, представляваща дължима вноска за управление и
поддръжка на общи части за 2015 г., съгласно решение по т.2 от протокол от
проведено на 28.10.2015 г. ОС на ЕС на „Е.П.“, к.к.Пампорово; 195.23 лева- левова
равностойност на 99.82 евро, представляваща дължима вноска за фонд
„Функциониране на сградата без ползване“ за 2016 г., съгласно решение по т.2 от
протокол от проведено на 26.10.2016 г. ОС на ЕС на „Е.П.“, к.к. Пампорово; 1 478.45 лева- левова
равностойност на 755.92 евро, представляваща дължима вноска за фонд „Ремонт и
обновление на сградата“ за 2016 г., съгласно решение по т.3 от протокол от
проведено на 26.10.2016 г. ОС на ЕС на „Е.П.“, к.к.Пампорово; 106.59 лева- левова
равностойност на 54.50 евро, представляваща дължима вноска за фонд
„Функциониране на сградата без ползване“ за 2017 г., съгласно решение по т.2 от
протокол от проведено на 18.10.2017 г. ОС на ЕС на „Е.П.“, к.к.Пампорово; и 1 758.54 лева-
левова равностойност на 899.13 евро, представляваща дължима вноска за фонд
„Ремонт и обновление на сградата“ за 2017 г., съгласно решение по т.3 от
протокол от проведено на 18.10.2017 г. ОС на ЕС на „Е.П.“, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 6.03.2018 г. до окончателното им изплащане;
а също и общо сумата 301.05 лева-
обезщетение за забава, от които: 71.92
лева, представляващи обезщетение за забава върху главницата от
340 лева за периода от 1.02.2016 г. до 1.03.2018 г.; 23.09
лева- обезщетение за забава върху главницата от 195.23 лева за
периода от 1.01.2017 г. до 1.03.2018 г.; 174.89
лева- обезщетение за забава върху главницата от 1 478.45
лева за периода от 1.01.2017 г. до 1.03.2018 г.; 1.78
лева- обезщетение за забава върху главницата от 106.59 лева за
периода от 1.01.2018 г. до 1.03.2018 г.; и 29.37
лева- обезщетение за забава върху главницата от 1 758.54
лева за периода от 1.01.2018 г. до 1.03.2018 г. С решението са отхвърлени предявените
от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ „Е.П.“, к.к. Пампорово, общ. Смолян, обл. Смолян,
представлявана от управителя „Т.и Ко“ АД, срещу С.К.У. /ЛНЧ **********/ иск за
присъждане на сумата 705.74 лева /главница/-
левова равностойност на 360.84 евро, представляваща дължима вноска за ремонт на
общи части за 2015 г., съгласно решение по т.3 от протокол от проведено на
28.10.2015 г. ОС на ЕС на „Е.П.“, к.к.Пампорово, и иск за присъждане на сумата 149.29 лева, претендирана
като обезщетение за забава върху главницата от 705.74 лева за периода от
1.02.2016 г. до 1.03.2018 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът С.К.У. е
осъден да заплати на ищеца ЕС „Е.П.“, к.к.Пампорово, сумата 1 113.72 лева-
разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
Постъпила
е въззивна жалба от С.К.У. /ответник
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в осъдителната му част, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете
като неоснователни.
Въззиваемата страна
Етажна собственост „Е.П.“, к.к. Пампорово, общ. Смолян, обл. Смолян /ищец по
делото/, представлявана от Управител „Т.и
Ко“ АД, оспорва жалбата на ответника и моли атакуваното първоинстанционно
решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира
разноски за въззивното производство.
Предявени са искове с правно основание чл.48, ал.8 ЗУЕС,
чл.50, ал.2 ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е
сезиран настоящият въззивен съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По същество
постановеното от СРС решение е частично неправилно
в обжалваната осъдителна част и следва да бъде отменено относно присъдените на
ищеца суми, представляващи вноски за управление и поддръжка на общи части за
2015 г. /340 лв./, вноски за фонд „Функциониране на сградата без ползване“ за 2016
г. и 2017 г. /195.23 лв. + 106.59 лв.= 301.82 лв./ и лихви за забава при
плащането на тези суми, както и на вноските за фонд „Ремонт и обновление на
сградата“ /71.92 лв. + 23.09 лв. + 174.89 лв. + 1.78 лв. + 29.37 лв. = 301.05 лв./,
за които суми исковете на ЕС „Е.П.“- к.к. Пампорово, следва да бъдат отхвърлени
като недоказани и неоснователни. В останалата обжалвана част, в която на ищеца-
ЕС са присъдени вноски за фонд „Ремонт и обновление на сградата“ /1 478.45 лв.
+ 1 758.54 лв. = 3 236.99 лв./,
решението като правилно следва да бъде потвърдено.
Съгласно приложимите
разпоредби на Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС- в приложимата
редакция с изм., обн. в ДВ- бр.43 от 7.06.2016 г./ Общото събрание на
собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд "Ремонт и
обновяване"- чл.50, ал.1, като средствата във фонда се набират от: 1. ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с
решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в
общите части на етажната собственост, но не по- малко от един процент от
минималната работна заплата за страната, 2. други източници- ал.2.
Общото събрание на етажните собственици определя размера на паричните вноски
за фонд "Ремонт и обновяване"- съгласно чл.11, ал.1, т.7 ЗУЕС, като
това решение на ОС обвързва всички етажни собственици, включително и тези,
които не са гласували за него /арг. ал.4 на чл.11 ЗУЕС/. За текущото поддържане
на общите части на етажната собственост собствениците и обитателите на
самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника
за вътрешния ред или с решение на общото събрание- чл.48, ал.8 ЗУЕС. Разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от
етажа, на който живеят- чл.51, ал.1 ЗУЕС /в приложимата редакция/. Не се заплащат разходите по ал.1 за деца, ненавършили 6-
годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в
етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година-
чл.51, ал.2 ЗУЕС.
За да бъдат уважени
предявените по делото искове за горе-посочените
суми, претендирани като
сбор от дължими вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ на сградата и сбор
от дължими месечни вноски за управление и поддържане на общите части в
сградата, следва да бъде доказано по делото, че Общото събрание на етажните
собственици е взело решение за определяне размера на тези вноски за всеки от
собствениците, включително за ответника С.У..
Решенията на Общото
събрание на Етажната собственост са правни актове на общности от лица, които не
са персонифицирани, по отношение на които правилата за недействителност на
договорите и едностранните сделки не намират приложение, а редът за
извършването на този особен вид сделки е регламентиран в ЗС /чл.37- чл.49/ и ЗУЕС. В този смисъл е формираната по реда
на чл.290 ГПК съдебна практика на ВКС /Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д.№
657/ 2012 г. на ВКС, ГК, I ГО/, според която законосъобразността на тези
решения се определя от предвидените за тях правила в ЗС и ЗУЕС, а не в ЗЗД.
Специфичен е и контролът за спазването им, като за разлика от нищожността на
сделките, на която всяка страна и заинтересовано лице могат да се позоват
безсрочно, контролът за законо-съобразност на решенията на етажната собственост
е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален
е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за
уведомяването за събранието- чл.40,
ал.2 ЗУЕС.
Тъй като по делото не
са направени твърдения, нито са представени подкрепящи ги доказателства
процесните решения на ОС на ЕС да са били оспорени от ответника, налага се
извод, че същите са стабилизирани, като недопустимо е същите да бъдат оспорени инцидентно
в рамките на настоящото съдебно производство, вкл. с доводи за нищожност на
същите, извън предписаните в чл.40, ал.2 ЗУЕС срокове, съответно недопустимо е в
мотивите на настоящото съдебно решение съдът да се произнася /ad hoc/ по
тяхната материална незаконосъобразност и нищожност.
Неоснователен, с
оглед горното, се явява поддържаният и пред настоящата съдебна инстанция от
въззивника довод, че процесните решения, с които ОС на ЕС е определило начина
на формиране на паричните вноски в бюджета на ЕС, са незаконосъобразни, тъй
като са взети в нарушение на предписаните от ЗУЕС процесуални правила по
свикването и провеждането на ОС на ЕС. Когато решението на ОС на ЕС е насочено
към попълване бюджета на ЕС /за извършване на разходи за управление и
поддържане на общите части на сградата и за вноски във фонд „Ремонт и
обновяване/ се учредява правоотношение между отделния етажен собственик и
останалите етажни собственици, независимо от обстоятелството, дали и как всеки
един от тях е гласувал за приемането на това решение на ЕС. То е задължително
за тях, когато въз основа на решението на ЕС възниква годно за изпълнение правно
задължение /арг. чл.11, ал.4 ЗУЕС/.
Разходите за
управление и поддържане на общите части на сградата са периодични задължения,
чрез изпълнението на които се обезпечава поддържането и ползването на общите
части чрез заплащане на консумативните разходи- ток, вода, електричество,
почистващи препарати и пр., поради което те се заплащат помесечно /чл.48, ал.8 ЗУЕС/. Независимо от определяне размера на ежемесечните вноски за управление и
поддържане на общите части на сградата съобразно правилото на чл.51, ал.1 ЗУЕС
/„поравно според броя на собствениците и обитателите“/, обаче, процесното
вземане за сумата 340 лв. не е възникнало. Макар цитираното решение на ОС на ЕС
да е влязло в сила, предявеното субективно материално право не е породено, тъй
като не се установява въз основа на доказателствата сградата да е била годна за
обитаване и за нея действително да са извършвани консумативни разходи /за ток,
вода, електричество, почистващи препарати и др./, необходими за поддържането и
ползването на общите й части. Според фактическите твърдения на ответника Ст. У.
още след като закупил имота през 2014 г. сградата била необитаема, като това
твърдение се подкрепя от направената от вещото лице по изслушаната в
първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза /извършена през
м.10.2019 г./ констатация, че сградата е „необитаема много отдавна“, като са
спрени електрическото захранване, захранването с вода и отоплението.
Доказателства за противното от страна на ищеца не са представени.
Поради това и
претендираните от ЕС „Е.П.“- чрез управител „Т.и Ко“ ООД, вноски за управление
и поддръжка на общи части за 2015 г.- в размер на 340 лв., се явяват недължими,
а искът за присъждането им като неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователен е и искът за присъждането на вноски за фонд
„Функциониране на сградата без ползване“.
Независимо от
изложените по- горе съображения, че процесните решения, с които ОС на ЕС е
определило начина на формиране на парични вноски в бюджета на ЕС, необходими за
посочения фонд, не е нищожно, респ. незаконосъобразно, такова вземане на ЕС-
ищец към ответника не е възникнало, тъй като въз основа на тези решения не са
възникнали годни за изпълнение правни задължения.
На проведеното на 26.10.2016
г. ОС на ЕС е взето решение за учредяването на фонд „Функциониране на сградата
без ползване“, което е в противоречие с императивната разпоредба на чл.51, ал.2 ЗУЕС- в приложимата редакция /посочена по- горе/, според която не се заплащат разходите по ал.1 /за управление и поддържане
на общите части на етажната собственост/ за деца, ненавършили 6- годишна
възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в
етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
Тъй като законодателят е предвидил, че такива вноски не се заплащат, не би
могло с решение на ОС да се учреди фонд за заплащането им, когато обектът в
етажната собственост изобщо не се ползва от етажния собственик. Предявеното от
ЕС субективно материално право следователно не е породено, тъй като не е
уредено като призната и гарантирана от закона правна възможност да се изисква
от насрещната страна по правоотношението спазването на определено поведение,
т.е. осъществяването на определена престация с претендираното от ищеца съдържание.
Правното задължение за плащането на парична вноска в бюджета на етажната
собственост възниква само, ако тя е определена съобразно изискванията на
закона, като ирелевантно е обстоятелството дали решението на ЕС на ОС е
оспорено по съдебен ред, респ. дали е влязло в сила. Недопустимо в
материалноправен смисъл е да се упражнява едно субективно право, което не е
породено. А предявеното субективно право би възникнало само, ако ОС на ЕС е
взело решение за заплащане на съответна парична вноска в бюджета на ЕС, отговаряща
на нормативните изисквания. Следователно, макар решението на ОС на ЕС да е
влязло в сила, то не може да бъде принудително изпълнено, тъй като е определен
различен от законоустановения способ за определяне вида и размера на дължимите
на ЕС разноски. Дори сградата да е обитаема /а в конкретния случай са налице
данни, че от години е необитаема/, не се дължат разходи от категорията на
посочените чл.51, ал.2 ЗУЕС от етажен собственик, който изобщо не пребивава в
същата в рамките на една календарна година. Тъй като цитираната правна норма е
от повелителен характер, етажните собственици нито самостоятелно, нито чрез
своите органи в етажната собственост могат да изменят или дерогират уреденото в
нейната диспозиция правило за поведение /в този смисъл Определение № 1097 от
17.11.2011 г. по гр.д.№ 630/ 2011 г. на ВКС, ГК, I ГО/.
Поради изложеното
настоящият въззивен съд намира, че предявените парични притезания за заплащането
на вноски за фонд „Функциониране на сградата без ползване“ за 2016 г. и 2017 г.
не са възникнали, поради което и искът на ЕС „Е.П.“- чрез управител „Т.и Ко“
ООД, за присъждане на сумата 401.82 лв. общо /195.23 лв. + 106.59 лв./ като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Предявеният от ЕС „Е.П.“-
чрез Управител „Т.и Ко“ ООД, иск по чл.48, ал.8 ЗУЕС за присъждане на сумата 3
236.99 лв. общо /1 478.45 лв. + 1 758.54 лв./ е основателен и доказан и
правилно е уважен с обжалваното решение.
Съгласно чл.50, ал.2,
т.1 ЗУЕС вр. чл.48, ал.3 ЗУЕС /в приложимата редакция/, паричните средства,
включени в т.нар. фонд „Ремонт и обновяване”- за ремонт, обновяване,
реконструкция и преустройство на общите части, се набират чрез ежемесечни
вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно
идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост. Именно по този способ в Протоколите за проведени на 26.10.2016 г.
и 18.10.2017 г. ОС на ЕС са били определени паричните вноски във Фонд „Ремонт и
обновяване” за 2016 г. и 2017 г., като няма твърдения, нито доказателства
ответникът да е погасил тези задължения към ЕС, поради което и искът за
горепосочената сума правилно е уважен с обжалваното решение.
Неоснователни са и предявените от ЕС „Е.П.“ искове по
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Предвид акцесорния им
характер, на отхвърляне подлежат предявените на основание чл.86, ал.1 ЗЗД искове
за присъждането на лихви за забава при плащане на претендираните по делото
главни вземания, за които са приети изводи за неоснователност и недоказаност на
исковете от настоящия въззивен съд.
Относно
претендираните за забава при плащане на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“
суми не е доказано от страна на ищеца изпадането на ответника в забава при
изпълнението на тези парични задължения. Независимо от посочването на срок за
изпълнение на задълженията за плащане на горепосочените вноски в протоколите за
проведени на 26.10.2016 г. и 18.10.2017 г. ОС на ЕС, за изпадане на ответника в
забава следва да са му отправени покани за плащане на задълженията към ЕС.
Такива покани за всяко едно от вземанията не се твърди да са отправени от ищеца
до ответника, поради което и акцесорните претенции на ЕС за сумите 174.89 лв. и
29.37 лв. също се явяват недоказани и неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени.
С оглед горното, поради
частично несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора
постановеното от СРС решение следва да бъде отменено като неправилно в следните
осъдителни части: за сумата 340 лева-
левова равностойност на 174 евро, представляваща дължима вноска за управление и
поддръжка на общи части за 2015 г., съгласно решение по т.2 от протокол от
проведено на 28.10.2015 г. ОС на ЕС на „Е.П.“, к.к.Пампорово; за сумата 195.23 лева-
левова равностойност на 99.82 евро, представляваща дължима вноска за фонд
„Функциониране на сградата без ползване“ за 2016 г., съгласно решение по т.2 от
протокол от проведено на 26.10.2016 г. ОС на ЕС на „Е.П.“, к.к.Пампорово; за
сумата 106.59 лева-
левова равностойност на 54.50 евро, представляваща дължима вноска за фонд
„Функциониране на сградата без ползване“ за 2017 г., съгласно решение по т.2 от
протокол от проведено на 18.10.2017 г. ОС на ЕС на „Е.П.“, к.к.Пампорово; за сумата
71.92 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 340 лева за периода от 1.02.2016 г.
до 1.03.2018 г.; за сумата 23.09 лева- обезщетение за
забава върху главницата от 195.23 лева за периода от 1.01.2017 г. до 1.03.2018
г.; за сумата 174.89 лева- обезщетение за
забава върху главницата от 1 478.45 лева за периода от 1.01.2017 г. до
1.03.2018 г.; за сумата 1.78 лева- обезщетение за
забава върху главницата от 106.59 лева за периода от 1.01.2018 г. до 1.03.2018
г.; и за сумата 29.37 лева- обезщетение за
забава върху главницата от 1 758.54 лева за периода от 1.01.2018 г. до
1.03.2018 г., и вместо това следва да бъде постановено решение за отхвърляне на
исковете за тези суми- в общ размер на 913.50 лв., като неоснователни и
недоказани. На отмяна подлежи решението и в частта относно несъразмерно
присъдените на ищеца разноски над сумата 868.60 лв. В останалата обжалвана част-
относно присъдените на ЕС „Е.П.“ вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер
на 3 236.99 лв. общо /1 478.45 лв. + 1 758.54 лв./, и в частта относно
присъдените разноски от 868.60 лв. решението като правилно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на
спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК право на разноски за
въззивното производство имат и двете страни. Искане за присъждането на разноски
от въззивника не е заявено, а въззиваемата страна, заявила такова искане, не е
представила доказателства за сторени разноски, поради което и разноски с
настоящото въззивно решение не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение от 11.11.2019 г., постановено по
гр.д.№ 14856/ 2018 г. на Софийски районен съд, І ГО, 43 състав, в обжалваната част, в която С.К.У.-
гражданин на ЮАР, роден на *** г., с ЛНЧ **********, е осъден да заплати на
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ „Е.П.“, к.к. Пампорово, общ. Смолян, обл. Смолян,
представлявана от Управител „Т.и Ко“ АД /ЕИК *******/, общо сумата 913.50 лв., от които: 340 лева-
левова равностойност на 174 евро, представляваща дължима вноска за управление и
поддръжка на общи части за 2015 г., съгласно решение по т.2 от протокол от
проведено на 28.10.2015 г. ОС на ЕС на „Е.П.“, к.к.Пампорово; 195.23 лева- левова
равностойност на 99.82 евро, представляваща дължима вноска за фонд
„Функциониране на сградата без ползване“ за 2016 г., съгласно решение по т.2 от
протокол от проведено на 26.10.2016 г. ОС на ЕС на „Е.П.“, к.к. Пампорово; 106.59 лева- левова
равностойност на 54.50 евро, представляваща дължима вноска за фонд
„Функциониране на сградата без ползване“ за 2017 г., съгласно решение по т.2 от
протокол от проведено на 18.10.2017 г. ОС на ЕС на „Е.П.“, к.к.Пампорово, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 6.03.2018 г. до окончателното
им изплащане; сумата 71.92 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 340 лева за периода от 1.02.2016 г.
до 1.03.2018 г.; сумата 23.09 лева- обезщетение
за забава върху главницата от 195.23 лева за периода от 1.01.2017 г. до
1.03.2018 г.; сумата 174.89 лева-
обезщетение за забава върху главницата от 1 478.45 лева за периода от
1.01.2017 г. до 1.03.2018 г.; сумата 1.78
лева- обезщетение за забава върху главницата от 106.59 лева за
периода от 1.01.2018 г. до 1.03.2018 г.; и сумата 29.37
лева- обезщетение за забава върху главницата от 1 758.54
лева за периода от 1.01.2018 г. до 1.03.2018 г., а също и в частта относно присъдените на Етажна Собственост „Е.П.“, к.к. Пампорово,
разноски по чл.78, ал.1 ГПК над
сумата 868.60 лв., и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ „Е.П.“,
к.к. Пампорово, общ. Смолян, обл. Смолян, представлявана от Управител „Т.и Ко“
АД /ЕИК *******/, срещу С.К.У.- гражданин на ЮАР, роден на *** г., с ЛНЧ **********,
искове с правно основание чл.48, ал.8 ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 913.50 лв. общо, от които: 340 лева-
левова равностойност на 174 евро, представляваща дължима вноска за управление и
поддръжка на общи части за 2015 г., съгласно решение по т.2 от протокол от
проведено на 28.10.2015 г. ОС на ЕС на „Е.П.“, к.к.Пампорово; 195.23 лева- левова
равностойност на 99.82 евро, представляваща дължима вноска за фонд
„Функциониране на сградата без ползване“ за 2016 г., съгласно решение по т.2 от
протокол от проведено на 26.10.2016 г. ОС на ЕС на „Е.П.“, к.к. Пампорово; 106.59 лева- левова
равностойност на 54.50 евро, представляваща дължима вноска за фонд
„Функциониране на сградата без ползване“ за 2017 г., съгласно решение по т.2 от
протокол от проведено на 18.10.2017 г. ОС на ЕС на „Е.П.“, к.к.Пампорово, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 6.03.2018 г. до окончателното
им изплащане; 71.92 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 340 лева за периода от 1.02.2016 г.
до 1.03.2018 г.; 23.09 лева- обезщетение
за забава върху главницата от 195.23 лева за периода от 1.01.2017 г. до
1.03.2018 г.; 174.89 лева-
обезщетение за забава върху главницата от 1 478.45 лева за периода от
1.01.2017 г. до 1.03.2018 г.; 1.78 лева-
обезщетение за забава върху главницата от 106.59 лева за периода от 1.01.2018
г. до 1.03.2018 г.; и 29.37 лева-
обезщетение за забава върху главницата от 1 758.54 лева за периода от
1.01.2018 г. до 1.03.2018 г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 11.11.2019 г., постановено по
гр.д.№ 14856/ 2018 г. на Софийски районен съд, І ГО, 43 състав, в останалата обжалвана част, в която С.К.У.-
гражданин на ЮАР, роден на *** г., с ЛНЧ **********, е осъден да заплати на
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ „Е.П.“, к.к. Пампорово, общ. Смолян, обл. Смолян,
представлявана от Управител „Т.и Ко“ АД /ЕИК *******/, общо сумата 3 236.99 лв., от които: 1 478.45
лева- левова равностойност на 755.92 евро, представляваща дължима
вноска за фонд „Ремонт и обновление на сградата“ за 2016 г., съгласно решение
по т.3 от протокол от проведено на 26.10.2016 г. ОС на ЕС на „Е.П.“,
к.к.Пампорово; и 1 758.54 лева-
левова равностойност на 899.13 евро, представляваща дължима вноска за фонд
„Ремонт и обновление на сградата“ за 2017 г., съгласно решение по т.3 от
протокол от проведено на 18.10.2017 г. ОС на ЕС на „Е.П.“, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 6.03.2018 г. до окончателното им изплащане;
а също и сумата 868.60 лв.- разноски
по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението по гр.д.№
14856/ 2018 г. на СРС, І ГО, 43 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му /отхвърлителна/ част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.