№ 488
гр. Враца, 01.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на първи декември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгени Божидаров Ангелов
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
в присъствието на прокурора Т. В. Н.
като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно
наказателно дело № 20251400200680 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 ал.2 и сл. НПК.
Образувано е по молба на лишения от свобода Г. Н. М. изтърпяващ
присъда с наказание "Лишаване от свобода" в Затвора-Враца, подадена чрез
защитника адв.К.Т. от АК-Враца, с искане за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието. В молбата се
твърди, че осъденият е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание и с цялостното си поведение в затвора е дал
доказателства за своето поправяне. Изтъква се и необходимост от полагане на
грижи към болни роднини.
Към сезиращата молба са приложени писмени доказателства,
предписани от разпоредбите на чл.439а НПК, чл.155 и чл.156 ЗИНЗС,
актуална справка за изтърпяната част от наказанието, както и личното
затворническо досие на осъдения. Приложени са и медицински документи
установяващи заболявания на близки на осъденото лице.
Представителят на Затвора-Враца, надлежно управомощен по
чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на молбата по
съображения, че осъденият е изтърпял съответната законно определена част
от наложеното му наказание, но не е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание
лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП-Враца
заявява, че не са изпълнени изискванията на закона за УПО.
В с.з защитника адв.К.Т. от АК-Враца поддържа молбата.Изразява
несъгласие с доклада по ЗИНЗС и обективна невъзможност за включване на
осъденото лице в програма "Подготовка за живот" поради краткия срок на
остатъка на наказанието, което според защитата не може да е основание
1
възпрепятстващо УПО. Акцентира върху доброто поведение на осъденото
лице, положителните характеристични данни по местоживеене и влошено
здравословно състояние на негово близки за който следва да полага грижи.
Представя в съдебно заседание характеристика по местоживеене на осъденото
лице и похвално писмо от работодател където трудова дейност е изпълнявал
лишеният от свобода.
Осъденото лице споделя заявеното от защитника.
Врачански окръжен съд, след като се запозна с молбата на осъдения,
приложените към нея писмени доказателства и като съобрази становищата на
страните, намира следното:
Молбата е не основателна.
Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
лишаване от свобода по отношение на осъден , който е дал доказателства за
своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една втора от
наложеното наказание, а в случаите на опасен рецидив не по-малко от две
трети . Съгласно т.3 б"б" от Постановление №7/75 г.,Пленум на ВС, изм. и доп.
с Постановление №7/87 г., Пленум на ВС, за "фактически" изтърпяно
наказание се счита срокът на пребиваване на осъденият в местата за лишаване
от свобода, признатото предварително задържане и времето прекарано в
домашен отпуск.
Лишеният от свобода Г. Н. М., ЕГН: **********, търпи наказание
от шест месеца лишаване от свобода по НОХД №775/25 г. на PC - Враца, в
условията на „ общ режим“, за престъпления по чл.343б НК, с начало на
наказанието 08.08.2025 г. Към датата на съдебното определение е изтърпял
ефективно 3 месеца и 23 дни и от работа 27 дни , или общо 4 месеца и 20 дни.
Остатъка от изтърпяване на наказанието е 1 месец и 10 дни.
При тези данни е видно, че лишеният от свобода фактически е
изтърпял повече от половината от определеното му наказание, каквото е
изискването на разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 НК, тъй като осъждането му не
е за престъпление в условията на опасен рецидив. Следователно, налице е
първата материално-правна предпоставка за приложение института на
условното предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК.
На второ място съдът трябва да прецени дали осъденият е дал
доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а НПК и чл.70 ал.1
НК.
Приложените към делото доклад по чл.155 от ЗИНЗС за оценка на
риска от рецидив и вреди и индивидуален план за изпълнение на присъдата
безспорно сочат, че лишеният от свобода Г. М. се поправя и превъзпитава, но
процесът не е завършен в пълен обем. Този доклад е основно доказателство за
преценка поправяне на осъденият по аргумент от чл.439а ал.2 НПК.
Не е изготвяна първоначална оценка на риска от рецидив. Съгласно
чл. 122а, ал. 2 от ППЗИНЗС и методиката за оценка на риска, на осъдени с
2
наказание до 6 месеца лишаване от свобода се изготвя единствено оценка на
риска от вреди.
Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е с
ниски стойности. По време на престоя си в приемно отделение л. св. не е
демонстрирал непристойно отношение към служителите и останалите
осъдени лица. Не проявява дискриминационни нагласи.
Рискът от суицид и самоувреждане е с ниски стойности към
момента. Не споделя за суицидни мисли и автоагресивни прояви, които да са
индикация за подобен тип поведение в затвора.
Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наложеното
наказание е със средни стойности. Аргумент в тази насока е настоящото
престъпление и деяние от криминалното му минало. С утвърждаващ се модел
на поведение нарушаващ ЗДвП. Употребата на алкохол е допълнителен рисков
фактор, който може да отключи последващи престъпни действия. Рискът от
вреди е насочен към широк кръг хора в обществото - участниците в
движението по пътищата.
Рискът от бягство към настоящия момент е с ниски стойности. Това
обстоятелство се извежда от липсата на данни в криминалната история на л.
св. М. за бягство или опити за бягство.
В изготвения план за осмисляне на престоя в ЗООТ като цели и
задачи са заложени: формиране на известна самокритичност и осъзнаване на
личната отговорност за извършеното правонарушение, пълноценно
оползотворяване на престоя в затворническото общежитие, чрез участие в
ресоциализационни мероприятия; ограничаване на участието в субкултурални
дейности и недопускане на дисциплинарни нарушения; търсене на
възможности за трудова ангажираност след изтичане на адаптационния
период.
Не е изготвяна междинна оценка, тъй като методиката за оценка на
риска не изисква такава. Оценката на риска от вреди на правонарушителя е
актуална, същата е изготвена на 13.08.2025 год. след постъпването му в
затвора.
Отчетеният риск от вреди по време на престоя на осъдения в ЗООТ
се запазва нисък за служителите и останалите лишените от свобода. До този
момент показва толерантно отношение към работещите с него служители. По
време на адаптационния период в ЗООТ между л. св. М. и други двама лишени
от свобода възникнаха проблеми в отношенията (на личностна основа), като с
цел предотвратяване на ескалация на напрежението между замесените лица бе
извършено преместването на един от тях в друга група. Не декларира
враждебни и дискриминационни нагласи. Рискът от суицид и самонараняване
е с ниски стойности. Не са констатирани суицидни мисли и чувства, както и
няма данни за автоагресивни прояви, които да са индикация за подобен тип
поведение в бъдеще. Рискът от вреди за обществото е със средни стойности
след освобождаването му и се обуславя от характера на реализираните
правонарушения в криминалната му история.
3
До момента от изтърпяване на присъдата се проследява, както
цялостното поведение на лишения от свобода, така и желанието му за
преосмисляне и промяна на досегашния начин на живот и ангажирането му с
мероприятия за осмисляне на престоя в МЛС.
Лишеният от свобода е разпределен в ЗООТ „Враца“ на 25.08.2025
год. Според доклада периодът до момента в условията на рестрикция е
недостатъчен за осъществяване на системна и последователна работа, за
реална преценка в промяната на нагласите и цялостното поведение на
лишения от свобода, тъй като от 6 месеца лишаване от свобода, какъвто е
размерът на приведената в изпълнение присъда спрямо л. св. М. е прилагано
корекционно въздействие, целящо положителна личностна промяна около 3
месеца.
След изтичане на определения със заповед на Началника на ЗООТ
адаптационен период в общежитието и след преценка на актуалното
психическо състояние и индивидуалните особености, на 25.09.2025 год. л.св.
М. е представен на комисия по чл. 35, ал. 3 от ППЗИНЗС за разпределение на
лишените от свобода по работни обекти. Във връзка с овакантена работна
позиция за чистач първи етаж корпус и заявено желание от страна на
осъдения, същият е назначен на длъжността, считано от 12.09.2025 год. На
10.10.2025 год. е преназначен на работа към фирма „КРАЛТРЕИС“ ООД,
съгласно заповед № Л - 3157/07.10.2025 год.
Като положителна тенденция в поведението на осъдения по време
на престоя му в затворническото общежитие може да се отчете факта, че освен
с трудова дейност е осмислял времето си и с участие в културно -
информационни беседи по повод на религиозни празници и бележити дати в
българската история, и в специализирана групова работа „Формиране на
умения за безопасно шофиране у осъдени по чл. 3436 от НК“.
Съгласно разпоредбата на чл. 157а от ЗИНЗС не е преминал през
индивидуално - оценъчен модул „Подготовка живот на свобода“, който е
задължителен и предназначен за всички лишени от свобода, които са с остатък
до 3 месеца от наказанието лишаване от свобода. Отразено е в доклада, че
провеждането на този модул не цели корекционно въздействие, а запознава
лишените от свобода с предлаганите възможности от държавните институции
за по - пълноценна ресоциализация.
От постъпването му в затвора до момента лишения от свобода няма
регистрирани дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Не е
награждаван, поради липса на предпоставки за това, а именно системни
положителни прояви за продължителен период от време.
Констатираната липса на деструктивни прояви до настоящия
момент в условията на МЛС са положителна тенденция в поведението на л. св.
М., но според доклада по чл. 155 ЗИНЗС периодът на престой в ЗООТ е
недостатъчен, за да се прецени степента на формирана самокритичност, както
и промяната в нагласите му за недопускане на бъдещи закононарушения. Пак
според доклада размерът на постановената присъда не позволява
4
осъществяването на системна и задълбочена корекционна работа, от която л.
св. да докаже убедителна личностна промяна, а както е видно и от
свидетелството за съдимост, осъденият е санкциониран и друг път по
наказателно правен път и това по никакъв начин не е имало възпиращ ефект
върху него, което е индикатор за наличието на неустойчивост на нагласите.
В тази връзка е необходимо според затворническата администрация
заложените корекционни дейности с л. св. да продължат, тъй като целите на
наказанието не са изпълнени в пълен обем, както и е налице необходимост да
се проследи устойчивост на декларираните нагласи във времето.
Съдът намира с оглед наличните доказателства , че на този етап от
изтърпяване на наказанието все още липсват убедителни доказателства за
поправяне на осъдения и е необходимо корекционната работа да продължи в
условията на затвора за трайна положителна промяна и постигане на целите
по чл. 36 от НК.
Съображенията за това се свеждат до следното:
Изпълнението на заложените цели и задачи в изготвения
първоначален план в ЗООТ е започнало, но предвид реалния престой в
пенитенциарни условия е необходим период на наблюдение, в който да се
проследи устойчивостта на нагласите във времето, както за спазване на
правила в условия на рестрикция, така и при живота му на свобода. Лишеният
от свобода все още не е дал достатъчно доказателства за това, че е настъпила
трайна и положителна личностна промяна, а както е видно от свидетелството
за съдимост и друг път е санкциониран по наказателно правен път и това по
никакъв начин не е имало възпиращ ефект върху него, което е индикатор за
наличието на неустойчивост на нагласите. Няма устойчив вътрешен коректив
насочващ към спазване на законовите норми. Налице е формиран модел към
извършване на престъпления с последващи от това наказания лишаване от
свобода. Това е показателно за слабите възможности да ограничава
собственото поведение в съответствие с правилата и нормите в обществото,
което също налага работата с него за преодоляване на формираният престъпен
модел на поведение . Разбира се не може да се даде гаранция за превъзпитание
и поправяне на осъден в рамките на изтърпяване на наказанието, но фактите
за доказано наличие на основания за продължаване на действията в тази
насока са значими и валидни до неговото финализиране и винаги при тези
обстоятелства когато не са изолирани представляват съществена пречка за
постановяване на УПО, както е в процесният случай .
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които
осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за
лишаване от свобода имат най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът
не намира основание да не възприеме мотивираното становище на
затворническата администрация, че процесът на поправяне при лишения от
свобода не е завършен към момента.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който
5
осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да
има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да
рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.
Лишеният от свобода не е наказван, което е индиция за проявено
добро поведение. Съдът обаче отбелязва, че доброто поведение в затвора на
осъденото лице и липсата на нарушения на реда представляват негово
основно задължение, а не императивно и единствено основание за УПО.
Доброто поведение обаче трябва да свидетелства за обективно и субективно
осъзнато поправяне на осъденият, което по изложените съображения не е
налице по категоричен начин, като успоредно с това следва да са налице и
допълнителни положителни предпоставки, каквито липсват.Не са отчетени
активности към спортни мероприятия, културно-информационни беседи и
програми извън единствено упражненото участие в групова работа по
безопасно шофиране и беседа за религиозни празници и исторически дати.
Поради липса на системни положителни прояви не е награждаван. Установена
е индиция за неустоичивост на нагласите определяща нужда от подобряване
на този дефицит. Рискът за вреди за обществото е среден. При извършваната
трудова дейност не са установени нарушения.Представеното от защитата
писмо № 38/04.11.25 г. от работодател установява съвестно изпълнение на
възложените трудови задачи, но не може да бъде третирано като достатъчна
предпоставка за постановяване на УПО. Осъденият не е преминал през
модула "Подготовка за живот на свобода" по чл.157а ЗИНЗС тъй като нуждата
от корекционна дейност спрямо него продължава, а посоченият модул не цели
корекционно въздействие. С оглед краткият срок на изтърпяното наказание и
проведеното в неговите рамки наблюдение все още не може да се прецени
устойчивостта на проявените нагласи, поради което становището на началника
на Затвора-Враца е, че работата с лишеният от свобода молител следва да
продължи, като съдът няма основания да не се присъедини към него .
Постановяването на УПО е отклонение от принципа за изтърпяване
на наложеното наказание изцяло, като за да се пристъпи към това отклонение
и да се допусне лишеният от свобода да се завърне преждевременно към
социален живот, е необходимо да е постигнат завършен поправителен процес,
а не установена тенденция към такъв резултат, каквото е положението с
настоящият лишен от свобода молител. В този смисъл е константната
непротиворечива съдебна практика , обективирана в Определение № 925
/12.09.2024 г. по ВЧНД №1167/24 г. на АС-София , Определение № 912
/09.09.2024 г. по ВЧНД №1142/24 на АС-София ,Определение
№1051/23.10.2024 г. по ВЧНД №1343/24 г. на АС-София.
Относно възраженията на защитата съдът намира следното:
Възможността за прилагане на прогресивната система е съобразно
постигнатите резултати по поправяне на осъденото лице. При данни, че
поправянето на осъденото лице не е в пълен обем, то и прилагането на
прогресивната система обективно е в затруднение да ги преодолее по реда на
чл.155 ал.2 и чл.171 ал.1 т.3 ЗИНЗС. Извън предмета на делото е доколкото в
срока на остатъка от наказанието приложението на тази система би било
6
успешно, тъй като се касае за защитни твърдения към бъдещи събития.
Относно твърдения за противоречив доклад по неговото изложение
съобразно фактите съдът не открива такова. Изводите съответстват на
фактическите положения пряко относими към установяване на
обстоятелствата по чл. 439а НПК и доказателствените източници водещи към
тях.
Относно данни за заболявания на осъденото лице и негови близки,
за който следва да се грижи, съдът отбелязва, че съответните медицински
документи са с давност години назад във времето, поради което не може да
бъде проследена тяхната актуалност. Отделно от това данните за влошено
здравословно състояние не са сред основанията за УПО, изброени
лимитативно в чл. 439а ал.1 НПК. При подобно състояние е допустимо на
отделно основание по чл.447 т.2 или т.3 НПК да се поиска прекъсване
изпълнението на наказанието, при което протича производство по различен
процесуален ред от настоящето, или да се приложат разпоредбите на чл.128 и
сл.ЗИНС уреждащи лечение на лишени от свобода.
Представената характеристика от защитата установява
положителни данни по местоживеене, но в настоящето производство
подлежат на доказване обстоятелства относно поведението на осъдения в
местата за лишаване от свобода, поради което не може да бъде кредитирана
като относима към предмета на делото.
При изложените съображения съдът приема, че е налице само една
от законовите предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на
чл.70 НК, а именно лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от ½
от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си лишеният от свобода молител все още не е дал
доказателства да се приеме, че се е поправил при налична тенденция за това,
която не е затвърдена. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на
молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното му наказание.
При изложените съображения и на основание чл.440 НПК, вр.
чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на
лишения от свобода Г. Н. М. , ЕГН: **********, за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието "лишаване от
свобода" по НОХД № 775/25 г. на РС-Враца в размер на 1 /един/ месец и 10
/десет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО се обяви публично и подлежи на обжалване и
протестиране чрез ОС-Враца пред АС-София в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане да се изпрати на Затвора-
Враца.
7
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
8