№ 276
гр. София, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110208725 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на Б. Ш. Н., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 23-4332-015842/09.08.2023 г. издадено от началник група в
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 188, ал. 1 вр. чл.
179, ал. 2 пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 188,
ал. 1 вр. чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени кумулативно
административни наказания „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.123,
ал. 1, т. 3 б. „в” от ЗДвП.
В жалбата са твърди незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, като се поддържа, че жалбоподателят не е извършил
вменените му нарушения, което се потвърждава и от самия текст на НП, в
който се сочи, че същите са извършени от неизвестен водач. Жалбоподателят
твърди, че не помни в негово присъствие да е съставян АУАН, нито такъв да
му е връчван. Намира, че описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка не отговаря на действителната. От съда се иска отмяна
на обжалваното НП.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се явява лично
и дава лаконични обяснения, в които посочва, че на инкриминираната дата не
1
е управлявал автомобила си, не знае кой го е управлявал и не може да посочи
къде се е намирал. В хода на съдебните прения моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна – началник група в отдел „Пътна полиция“ при
СДВР – редовно призован не се явява и не изпраща представител. В
постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител на
въззиваемата страна се аргументира законосъобразност на атакуваното НП и
се иска неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, като обсъди възраженията прие за установено следното от
фактическа страна:
На 10.07.2022 г. свидетелят К. П. С. и съпругата му посетили магазин
„***”, находящ се на ул. „***” в гр. София. Същият видял лек автомобил,
управляван от неустановен по делото водач, който навлязъл в паркинга на
магазина, направил пълен кръг и след поднасяне на автомобила водачът
загубил контрол върху него и ударил паркирания на паркинга лек таксиметров
автомобил „***” с рег. ****. Управляваният от неустановения водач
автомобил спрял, водачът не излязъл от него, за да установи причинените от
него щети, а напуснал паркинга на магазин „***”. Регистрационният му номер
бил запомнен от съпругата на свидетеля С., която го предоставила на водача
на таксиметровия автомобил и пристигналите на място полицейски
служители.
На място пристигнал екип на ОПП-СДВР и била съставена скица на
ПТП, в която бил отразен регистрационният номер на автомобила, чийто
водач причинил ПТП, а именно ****, както и бил съставен протокол за ПТП.
Впоследствие била извършена справка в АИС – КАТ и било установено, че
собственик на лек автомобил с рег. № **** е жалбоподателят Б. Ш. Н.. На
05.07.2023 г. същият представил декларация в ОПП- СДВР, в която отразил, че
на инкриминираната дата не е шофирал личния си автомобил.
На същата дата *** – младши автоконтрольор при ОПП-СДВР в
присъствието на свидетеля **** съставил срещу жалбоподателя Б. Ш. Н. в
качеството му на собственик на лекия автомобил, с който били извършени
нарушения акт за установяване на административни нарушения на чл. 20, ал. 2
и чл. 123, ал.1 т. 3 б. „в” от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя и от
свидетеля Донков и бил връчен на жалбоподателя – Б. Н., който го подписал
без възражения. Такива не постъпили впоследствие
Въз основа на така съставения АУАН на 09.08.2023 г. началникът на
група „Административнонаказателна дейност” в ОПП-СДВР издал
обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен на
жалбоподателя на 21.05.2024 г., а на 04.06.2024 била подадена и жалбата
срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, а
именно: показанията на свидетеля К. П. С., както и събраните по надлежния
ред писмени доказателства: протокол за ПТП и скица; декларация от Б. Н.,
справка „Картон на водача”, заповед № 513з-5073/21.07.2015 г. на директора
на СДВР, копие от заповед № 8121к-13180/28.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи ведно с акт за встъпване в длъжност, копие на заповед №
2
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, справка за
собственост на лек автомобил марка „***“ с рег. №****.
Съдът се довери на показанията на свидетеля К. С., тъй като същият е
очевидец на процесното ПТП и показанията му се явяват източник на пряка
доказателствена информация относно поведението на причинилия го водач.
Свидетелят описа траекторията на движение на автомобила, който е ударил
спрелия таксиметров автомобил, както и че неговият водач – младо момче не
слязъл от автомобила си, за да огледа ударения автомобил, а напуснал
паркинга. Действително свидетелят не можа да цитира при разпита си
регистрационния номер на автомобила, причинил ПТП, но посочи, че
съпругата му го е запомнила и са го посочили на водача на таксиметровия
автомобил, когото изчакали на място. Именно регистрационния номер на
автомобила, собственост на жалбоподателя е бил посочен и на пристигналите
на място полицейски служители, които са отразили същия в скицата и
протокола за ПТП.
От справката от АИС – КАТ се установява, че лек автомобил марка
„***“, модел „*** с рег. № **** е собственост на жалбоподателя Б. Н., а от
представената от последния декларация от 10.07.2023 г. е видно, че същият не
е посочил лицето, управлявало неговия автомобил на процесната дата.
Наличните по делото заповеди установяват материалната компетентност
на актосъставителя и на АНО, първият да съставя АУАН на ЗДвП, а вторият-
да издава наказателни постановления.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, депозирана е в
преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който
смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр.
с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи. Видно от т. 3.10 на издадената на основание чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните
работи е делегирал правомощието си да издава НП на нарушения на ЗДвП и
на началник група „Административнонаказателна дейност“ в ОПП – СДВР,
каквато длъжност, видно от заповед № 8121к-13180/28.10.2019 г. на
министъра на вътрешните работи издателят на НП е заемал. По силата на т.
1.3.2 от цитираната заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. актосъставителят в
качеството си на младши автоконтрольор е оправомощен да съставя актове за
установяване на нарушения на ЗДвП. При съставянето на АУАН и издаването
на наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните
срокове по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
Предвид възражението на жалбоподателя, че той не е извършител на
нарушенията и не е управлявал автомобила си на инкриминираната дата
следва да се посочи, че както в АУАН, така и в НП е отразено, че се ангажира
3
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП в качеството му на собственик на лек автомобил, с който
е извършено нарушение на ЗДвП. Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Видно от справката за собственост
автомобилът, с който се твърди да са извършени нарушенията е собственост
на жалбоподателя Б. Ш. Н.. Същият в нарочна декларация пред органите на
ОПП – СДВР е посочил, че не е шофирал личния си автомобил на процесната
дата, но не е посочил и лицето, което го е управлявало. Член 188 ал. 1 от ЗДвП
предвижда изрично отговорност за собственика дори и в хипотеза, в която не е
управлявал лично МПС с което е извършено нарушение, ако не посочи кой е
управлявал автомобила. След като жалбоподателят не е посочил лицето, на
което е предоставил автомобила, то съдът намира, че не е допуснато
нарушение като АНП е започнало срещу него в качеството му на собственик, а
не в качеството на нарушител.
По отношение нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:
Съгласно чл. 20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Приложената от АНО санкционна разпоредбата на чл. 179,
ал.2 от ЗДвП гласи, че „който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление”. Несъобразена скорост е всяка една такава, независимо от това
дали е ниска или висока, която не е съобразена с конкретните предпоставки,
неизчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, а именно:
атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и
превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на
движението, с всички други обстоятелства, които имат значение за
безопасността на движението. В процесния случай се твърди, че водачът,
причинил ПТП, не се е съобразил с интензивността на движението. Съдът
обаче намира, че от събраните по делото доказателства и по-конкретно
показанията на свидетеля С., не се установи, че жалбоподателят се е движил
със скорост, която не е била съобразена с интензивността на движението. На
първо място ПТП е реализирано на паркинг, като е ударен спрял автомобил.
Липсват данни относно движещи са автомобили пред и зад водача, а от
показанията на свидетеля С. се установява, че всъщност причина за
настъпване на ПТП е загубата на контрол върху автомобила. Свидетелят не
твърди да е имало каквито и да било движещи се автомобили в близост да
автомобила на жалбоподателя, нито че скоростта му на движение е била
висока, а посочи, че автомобилът е влязъл в паркинга, дал рязко назад,
направил пълен кръг на паркинга, колата поднесла и водачът загубил контрол,
4
като при поднасянето ударил паркиран таксиметров автомобил. При тези
фактически данни съдът намира, че неустановеният водач на лекия автомобил
марка „***“, модел „*** с рег. № **** е нарушил изискването на чл. 20, ал. 1
от ЗДвП, а не на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно чл.20, ал.1 от ЗДвП водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. Установи се, че на процесната дата и място неустановен водач на
лек автомобил марка „***“, модел „*** с рег. № **** не е упражнил
достатъчен контрол върху автомобила и ударил спрелия на паркинга на
магазин „***“ таксиметров автомобил марка „***“ с рег. № *******.
Доколкото обаче такова нарушение не е вменено на жалбоподателя, а се
установи, че вмененото такова на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП не е извършено, то
съдът намира, че в тази част наказателното постановление следва да се
отмени.
По отношение нарушението на чл.123, ал.1, т.3 б. „в” от ЗДвП:
Съобразно описанието в обстоятелствената част на НП и касаещо
нарушението под номер 2 в НП отговорността на жалбоподателя е ангажирана
за това, че след реализиране на ПТП неустановеният водач „не остава на
местопроизшествието и не уведомява органите на МВР по територия”, което
нарушение е квалифицирано като такова по чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „в”. АНО се е
задоволил да формулира нарушението от фактическа страна изключително
пестеливо, която формулировка според настоящия състав не е в достатъчна
степен пълна и ясна, което накърнява правото на защита на санкционираното
лице и е пречка за пълното разбиране на фактическите рамки на вмененото му
нарушение. Крайната лаконичност на описаното нарушение от своя страна
препятства съда да провери волята на АНО и прави невъзможно упражняване
на съдебен контрол за законност и правилност на издаденото НП в тази му
част, доколкото в съдебната фаза на производството следва да бъде установено
съответствието на твърденията, обективирани в НП с обективната
действителност и доказателствената съвкупност, както и тяхното съответствие
с дадената правна квалификация. Описаното от фактическа страна в НП
поради своята лаконичност всъщност не би могло еднозначно да се подведе
под която и да от хипотезите на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, тъй като от израза „не
остава на местопроизшествието” не става ясно дали жалбоподателят изобщо
не е спрял, или е спрял, установил е причинените щети и след което в
нарушение на задължението му по т. 2 б. „б” не е останал да изчака
пристигането на контролните органи. На следващо място задължението за
уведомяване на органите на МВР е предвидено в т. 2 б. „а” на чл. 123 от ЗДвП,
а така също и в т. 3, б. „а” и „б”, но това задължение е обусловено от
изпълнение на други задължения, ясни и точни твърдения за които в НП не са
изложени. Посочената лаконичност на описанието на нарушението от
фактическа страна и несъответствието му с дадената правна квалификация
представляват съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, поради което обжалваното
НП следва да бъде отменено в тази му част.
На следващо място следва да се отбележи, че безспорно е установено от
фактическа страна, че след реализиране на ПТП неустановеният водач е спрял,
но не е излязъл от автомобила, за да установи какви са последиците, каквото
задължение предписва нормата на чл. 123, ал.1 т.1 от ЗДвП. Неизпълнението
на това свое законово задължение неустановеният водач е извършил
умишлено, тъй като същият е съзнавал, че е станал участник в ПТП и следва
5
да установи последиците от него. Невъзможно е обаче съдът да упражни
правомощията си по чл. 63, ал. 7 т. 1 от ЗАНН и да измени наказателното
постановление, като приложи закон за същото наказуемо нарушение, тъй като
в самото наказателно постановление не са описани установените от съда
факти, а именно, че неустановеният водач като участник в ПТП е спрял, но не
е излязъл от автомобила, за да установи последиците, тоест тези факти не са
били предявени на жалбоподателя като наказано лице и той не се е защитавал
по тях. На практика приложението на чл. 123, ал.1 т. 1 от ЗДвП се обуславя
всъщност от съществено изменение на обстоятелствата на нарушението –
установяване на нови факти, което поставя нарушителя в условията на
процесуална изненада да бъде прието, че е извършено нарушение, което
изобщо не му е било вменено и по което не се е защитавал. С оглед
изложеното съдът намира, че в тази част наказателното постановление е
издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и
следва да се отмени.
При този изход на делото правото на разноски има жалбоподателят, но
тъй като такива не са претендирани и тяхното извършване не е доказано, то и
не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3, т. 1 и
т. 2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-015842/09.08.2023 г.
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
основание чл. 188, ал. 1 вр. чл. 179, ал. 2 пр. 1 от Закона за движението по
пътищата на жалбоподателя Б. Ш. Н., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 188, ал. 1 вр. чл.175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени кумулативно административни
наказания „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.123, ал. 1, т. 3 б.
„в” от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6