Р Е Ш Е Н И Е
№ 457
град Горна Оряховица, 16.10.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2270 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са
искове за установяване на вземания с правно основание чл.422,ал.1 във вр.
чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД във
вр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от законните си представители Н.Т.С.и М.Д.Д., чрез процесуален представител: юрисконсулт Ц.П., твърди в исковата си молба, че на 21.09.2016г. между ,,Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София, ЕИК *********, като заемодател, и Р.С.Л. - Л., като заемател, е сключен договор за паричен заем № 2645720, в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на потребителя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договора. Твърди, че с подписването на договора, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 950 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, при условията на договора и Общите условия към него, като предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя на потребителя съставлява изпълнение на задължението на кредитора, респ. създава задължение на кредитополучателя да заплати уговорените погасителни вноски. Посочва, че погасителните вноски са указани по размер и брой в договора и съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема, и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него. Заявява, че общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1055,70 лв., договорната лихва по кредита е уговорена в размер на 105,70 лв., като заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 01.04.2017г., на 27 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 39,10 лв., като падежът на първата погасителна вноска е 01.10.2016г., а падежът на последната погасителна вноска е 01.04.2017г. Твърди, че на основание сключения договор за паричен заем, в случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв., като в случая на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в максималния размер от 45 лв. Твърди, че съгласно клаузите на договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, при условията, визирани в договора. Посочва, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, поради което на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 635,85 лева, разсрочена на 27 равни вноски, всяка в размер на 23,55 лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем, и така погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят, е в размер на 62,65 лева. Твърди, че на основание ЗПК и договора, на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 09.10.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда, в общ размер от 137,00 лв., изчислена за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Сочи, че на 01.07.2017г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между ,,Изи Асет Мениджмънт” АД и ,,Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на ,,Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2645720/21.09.2016г. е прехвърлено в собственост на ,,АСВ” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочи, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Сочи, че „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило ,,АСВ” АД /понастоящем ,,АСВ” ЕАД/ в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Твърди, че по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез ,,АСВ” ЕАД уведомително писмо от 05.07.2017г. за станалата продажба, посредством „Български пощи”, което се е върнало в цялост; на 16.10.2018г. до длъжника е изпратено повторно уведомително писмо за извършената цесия чрез куриер, но писмото отново е върнато в цялост. Към настоящата искова молба представя копие от уведомлението за извършената цесия от страна на ,,Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез ,,АСВ” ЕАД, с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2645720 от 16.10.2018г., което да се връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Излага доводи.
Твърди, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, като сумата, която е погасена до момента, е в размер на 95,00 лв., както следва : неустойка за неизпълнение - 37,90 лв., такса разходи - 18,00 лв., договорна лихва - 7,31 лв., главница - 31,79 лв. Сочи, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска - 01.04.2017г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Заявява, че за “АСВ” ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като съдът е уважил претенцията му за сумите : главница - 918,21 лв., договорна лихва - 98,39 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение - 597.95 лв., обезщетение за забава в размер на 137,00 лв. и такса разходи в размер на 27.00 лв., или обща сума в размер на 1778,55 лв., както и е издадена заповед за изпълнение. Сочи, че заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, което обуславя подаването на искова молба.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Р.С.Л.-Л., ЕГН **********, че същата дължи на ,,Агенция за събиране на вземания” ЕАД следните суми : - 918,21 лв., представляваща главница по договор за паричен заем; - 98,39 лв., представляващи договорна лихва за периода от 8.10.2016 г. до 1.04.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска), - 27,00 лв., представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; - 597,95 лв., представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 8.10.2016 г. до 1.04.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); - 137,00 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 9.10.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли съда да му присъди разноските, направени в хода на заповедното производство на основание чл.78,ал.8 от ГПК, разноските, направени в хода на настоящото производство - заплатената държавна такса, и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 лв. на основание чл.78,ал.8 ГПК.
В съдебно заседание, ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр. София, не се представлява. Депозира писмена молба чрез пълномощника си – юрисконсулт Ц.П., с която моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа предявените искове и излага съображения по съществото на спора. Моли съда да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК. Моли съда да уважи изцяло предявените искове и да му присъди направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът Р.С.Л. - Л. с ЕГН **********, редовно уведомена на адрес ***, не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, въпреки че е предупредена за последиците от неподаването на отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, ответникът Р.С.Л. - Л., редовно призована по реда на чл.41,ал.2 във вр. ал.1 от ГПК, не се явява, не се представлява надлежно. Не заема становище по предявените искове.
Съдът, след
като взе предвид направеното от ищеца в молба вх. № 11159/07.10.2019г., чрез
процесуалния му представител – юрисконсулт Цв.П., искане по реда на чл.238,ал.1
от ГПК, и след като прецени изискванията на закона за постановяване на
неприсъствено решение, счита, че в случая са налице предпоставките да бъде
постановено такова решение. Видно от данните по делото, с разпореждането си по чл.131 ГПК от 06.12.2018г., съдът е
разяснил на ответника последиците от неподаване на отговор на исковата молба и
от неявяването му в първото по делото съдебно заседание. Разпореждането е редовно
връчено лично на ответницата на 05.04.2019г. В срока по чл.131 от ГПК, ответницата
не е депозирала отговор на исковата молба, въпреки че са й разяснени
последиците от неподаването на такъв.
Видно от данните по делото, ответницата Р.Л. - Л. не се явява и не се представлява в първото по делото съдебно заседание, въпреки редовното й призоваване, като същата не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие. Наред с това, от приетите по делото писмени доказателства и с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът намира, че предявените искове за установяване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД се явяват вероятно основателни. Налице е и искане, предявено надлежно от ищеца с писмена молба, преди приключване на съдебното дирене по делото, с което същият претендира съдът да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК. Искането е уважено от съда с протоколно определение от 11.10.2019г.
При тези обстоятелства, съдът счита, че са налице предпоставките по чл.239,ал.1,т.1 и т.2,пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В съответствие с изискванията на чл.239,ал.1 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Наред с това, предявените от ищеца искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.415,ал.1 във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 във вр. чл.99 от ЗЗД, за приемане за установено по отношение на ответника, че Р.С.Л. - Л., като кредитополучател по договор за паричен заем № 2645720/21.09.2016г., валидно сключен с кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София, дължи връщане на следните суми, присъдени в издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 1370/2018г. на ГОРС, а именно : сумата от 918.21 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 2645720/21.09.2016г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда –03.07.2018г., до окончателното изплащане на главницата; сумата от 98.39 лв., представляваща договорна лихва, считано от 08.10.2016г. до 01.04.2017г. /падеж на последната погасителна вноска /; сумата от 27.00 лв., представляваща такса разходи; сумата от 597.95 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 08.10.2016г. до 01.04.2017г. /падеж на последната погасителна вноска /; сумата от 137.00 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 09.10.2016г. до 03.07.2018г. /датата на подаване на заявлението пред първоинстанционния съд/, са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства – твърдения за наличието на облигационно правоотношение между ответника Р.Л. - Л. и „Изи Асет Мениджмънт” АД, възникнало по силата на валидно сключен между тях и действителен договор за паричен заем № 2645720/21.09.2016г.; за изпълнение от страна на кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София на задълженията му по посочения договор да предостави на ответника - като кредитополучател, договорения размер на потребителски заем, и съответно - за неизпълнение от страна на ответника-кредитополучател на паричните му задължения, произтичащи от същия договор; за наличието на договорни отношения между кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД /цедент/ и ищеца в настоящото производство „АСВ” ЕАД във връзка със сключен между тях рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г. и Приложение № 1 към него от 06.07.2017г.; за прехвърляне в полза на ,,АСВ” ЕАД вземанията срещу ответника, произтичащи от договор за паричен заем № 2645720/21.09.2016г., с всички привилегии, обезпечения и принадлежности; за изпълнение от страните по договора за цесия на изискванията, установени в чл.99 от ЗЗД, и за надлежното съобщаване на ответника за извършената цесия, съгласно изискванията на чл.99,ал.4 от ЗЗД, както и изложените от ищцовата страна обстоятелства за дължимост на претендираните от дружеството-ищец парични вземания.
Вероятната
основателност на предявения иск се обосновава в случая и от приетите по делото многобройни
писмени доказателства : заверени преписи от договор за паричен заем № 2645720/21.09.2016г.,
предложение да сключване на договор за паричен заем, рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., потвърждение по чл.99,ал.3
от ЗЗД, приложение 1/01.07.2017г. към договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010г., 2 бр. пълномощни за уведомяване за извършване на
цесия, 2 бр. уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземане /цесия/, обратна
разписка, известие за доставяне, обратна разписка към товарителница № 68041199,
от писмените материали по ч. гр. дело №
1370/2018г. по описа на ГОРС, както и от заключението на приетата по делото СИЕ.
Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответника на задълженията му да заплати дължимите парични суми по процесния договор за паричен заем № 2645720/21.09.2016г. са за отрицателни факти, поради което в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил претендираните парични задължения. Такива доказателства по делото не са представени.
С оглед разпоредбата на чл.239,ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви по реда чл.236,ал.2 от ГПК. При тези обстоятелства, съдът счита, че настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл.239,ал.2 от ГПК.
Предвид изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено съществуването на парични вземания на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София от ответника Р.С.Л. - Л., както следва : за сумата от 918,21 лв., представляваща неплатена главница по договор за паричен заем № 2645720/21.09.2016г.; сумата от 98,39 лв., представляваща договорна лихва за периода от 8.10.2016г. до 1.04.2017г. (падеж на последна погасителна вноска), сумата от 27,00 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания; сумата от 597,95 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 08.10.2016г. до 01.04.2017г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата от 137,00 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 09.10.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Поради това предявените искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 ГПК във вр. чл.79,ал.1 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 ЗЗД във вр. чл.99 ЗЗД следва да бъдат уважени като основателни и доказани.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на /214.43 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство /350 лв./, общо в размер на 564.43 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса /35.57 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство /50 лв./, общо в размер на 85.57 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника изцяло - съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.С.Л. - Л. с ЕГН **********, с адрес ***, че ДЪЛЖИ ЗАПЛАЩАНЕ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., на СУМАТА от 918.21 лв. /деветстотин и осемнадесет лева и двадесет и една стотинки/, представляваща неплатен остатък от главница по договор за паричен заем № 2645720/21.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 03.07.2018г., до окончателното изплащане на вземането, СУМАТА от 98.39 лв. /деветдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 08.10.2016г. до 01.04.2017г., СУМАТА от 27.00 лв. /двадесет и седем лева/, представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания, СУМАТА от 597.95 лв. /петстотин деветдесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за период от 08.10.2016г. до 01.04.2017г., СУМАТА от 137.00 лв. /сто тридесет и седем лева/, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.10.2016г. до 03.07.2018г. /датата на подаване на заявлението в първоинстанционния съд/, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1634/04.06.2018г. по ч. гр. дело № 1370/2018г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА Р.С.Л. - Л. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., СУМА в размер на 564.43 лв. /петстотин шестдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /214.43 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /350 лв./, както и СУМА в размер на 85.57 лв. /осемдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 1370/2018г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /35.57 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /50 лв./, съразмерно на уважената част от иска.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................