Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2015г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски
районен
съд, V – ти състав
На
десети ноември
две хиляди и
петнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Ц.К.
като разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 5367 по описа за 2015
година, установи следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на В.А.К., с ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес ***, подадена
чрез адв. Й.А. против наказателно постановление № 5435/16.07.2002г. на
Началника на група към сектор „Пътна полиция” Варна, с което за нарушение по
чл.5, ал.2, т.3 Закона за движение по пътищата (в редакцията му в ДВ, бр. 43 от 2002г.), а именно за това, че
на 29.06.2002г. около 04.10 часа в гр. Варна, ул. „Девня” е управлявал МПС с ДК
номер В 2887А след употреба на алкохол (0.91 промила концентрация), установен с
алкотест – дрегер – 0335, на основание
чл. 53 ЗАНН му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400
(четиристотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 18
/осемнадесет/ месеца.
В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на
връчването на процесното наказателно постановление по реда на чл.58, ал.2 ЗАНН,
поради което депозираната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Твърди се, че жалбоподателят живее в посочения в наказателното
постановление адрес, заедно със семейството си от 1996г., като никой не го е
търсил там, за да му връчи наказателното постановление, поради което
неправомерно в същото е било отразено връчване при условията на чл.58, ал.2 ЗАНН. По същество се излагат аргументи за погасяване на административно –
наказателната отговорност на жалбоподателя по давност (абсолютната такава по
чл. 81 НК – субсидиарно приложима), предвид обстоятелството, че нарушението е
било извършено през 2002г., респ. нередовно връченото наказателно постановление
е било издадено през същата година. Сочи се, че предвид разпоредбата на чл.81,
ал.3 НК в случая административно – наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора този, предвиден в чл. 80, ал.1, т.5 НК или по-конкретно след изтичането на три години от довършване на деянието.
В
съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява, а се
представлява от адв. Й.А., който поддържа изцяло жалбата на изложените в нея
основания. Моли за отмяна на наказателното постановление и претендира разноски
за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се представлява и не ангажира становище по
жалбата.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
На
16.07.2002г. въз основа на акт за установяване на административно нарушение №
5435 от 29.06.2002г. на лицето В.А.К. е било издадено наказателно
постановление, с което са му били наложени административни наказания „глоба” в
размер на 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 месеца по
повод на допуснато от същия нарушение по чл.5, ал.2, т.3 Закона за движение по
пътищата (в редакцията му в ДВ, бр. 43
от 2002г.), а именно за това, че на 29.06.2002г. около 04.10 часа в гр. Варна,
ул. „Девня” е управлявал МПС с ДК номер В 2887А след употреба на алкохол (0.91
промила концентрация), установен с алкотест – дрегер – 0335.
Посоченото
наказателно постановление е следвало да бъде връчено на нарушителя по реда на
чл. 58 ЗАНН, съгласно който текст принципът е, че се връчва лично на
санкционираното по административен ред лице – срещу подпис.
В
конкретния случай, нарушителят е бил търсен на адрес гр. Варна, ул. „Начо
Начев” №
12, за да му бъде връчен препис от наказателното постановление, като видно от
приложения по административно – наказателната преписка рапорт на мл.
автоконтрольор Красимир Йорданов Димитров от 04.03.2006г. лицето не живеело на
посочения адрес от 2003г. Посоченият адрес е бил последният актуален съгласно
документите за самоличност, притежавани от жалбоподателя през процесния период.
Видно от докладна записка от 07.02.2006г. жалбоподателят К. е бил търсен и на
адрес ***, на който е била установена майка му, която заявила, че синът й не
живее при нея вече повече от две години, същият няма постоянен адрес и често
сменя квартирите, рядко го вижда, поради което обстоятелство тя не е в
състояние да му предаде призовката.
Посочените
обстоятелства са мотивирали административно – наказващия орган да удостовери
връчването на преписа от наказателното постановление при условията на чл.58,
ал.2 ЗАНН, като на практика това се случило чрез изписването на „…чл. 58 (2)” и
датата „30.08.2004г.” в частта от постановлението, представляваща разписка за
връчен препис от НП.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи по категоричен начин от събраните по делото писмени
доказателства, приложени по административно наказателната преписка, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различаващи се фактически изводи.
При
така приетото от фактическа страна, съдът прие, че въззивната жалба, предмет на
разглеждане в настоящото производство, е депозирана в законоустановения срок, от
процесуално легитимен субект, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Това
е така, защото според настоящия съдебен състав връчването при условията на чл.
58, ал.2 ЗАНН на процесното наказателно постановление е осъществено
незаконосъобразно доколкото на първо място, за да бъде законосъобразно
отбелязването в наказателното постановление за осъществено връчване по този ред
е необходимо не само отбелязването на разпоредбата, но и посочването на нормативния
акт и подпис на длъжностното лице, удостоверяващ достоверността на връчването
по този ред. На второ място, недоумение буди обстоятелството, че наказателното
постановление е издадено през 2002г., в него е посочено, че връчването е било
извършено на 30.08.2004г., а доказателствата удостоверяващи, че лицето –
нарушител действително е било търсено на известните по делото адреси са с дати
съответно 07.02.2006г. и 04.03.2006г.
Поради
изложеното, съдът не може да приеме, че процесното НП е било надлежно връчено
при условията на чл. 58, ал.2 ЗАНН, което на практика означава, че подадената
едва на 15.10.2015г. жалба винаги ще бъде подадена в срок, тъй като
наказателното постановление не е било връчено на нарушителя.
Разгледана
по същество жалбата се явява и основателна.
Преди
да пристъпи към мотивиране на конкретните причини за основателността й, съдът е
длъжен да посочи, че доколкото по делото не е спорен фактът на извършване на
нарушението, то настоящият състав не се занима с подробното изследване на
фактическата обстановка, отразена в наказателното постановление, като прие
същата за безспорно установена.
При
това положение, съдът пристъпи към разглеждане на възражението на жалбоподателя
за изтичане на абсолютната погасителна давност за реализиране на административно
– наказателно преследване.
Действително
до скоро въпросът за приложението на инстиута на абсолютната погасителна
давност по чл. 81, ал.3 НК в производствата по ЗАНН беше спорен за съдебната
практика, като се срещаха различни становища относно това дали разпоредбата на
чл.11 ЗАНН препраща към наказателноправната давност за погасяне на възможността
за реализиране на отговорността на нарушителя. Понастоящем всички тези
противоречиви становища са преодоляни чрез приемането на Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015г. на Общо събрание на съдиите от НО на ВКС и на
съдиите от Втора колегия на ВАС, постановено по т.д. № 1/2014г., което посочва
категорично, че разпоредбата на чл.11 ЗАНН препраща към уредбата относно
погасяването на наказателното преследване по давност в НК.
Доколкото
това е така и тъй като в настоящия случай се касае за все още не завършило
административно – наказателно преследване спрямо жалбоподателя К. (предвид
незаконосъобразното връчване на преписа от наказателното постановление, което
действие на практика препятства влизането му в сила), съдът несъмнено е
изправен пред необходимостта от съобразяване на давностните срокове, предвидени
в НК за реализиране на административно – наказателно преследване.
Несъмнено
при изчисляване на давностните срокове, съдът следва да приложи редакцията на
материалния закон към датата на извършване на нарушението, а именно
29.06.2002г., като видно от редакцията на чл. 80, ал.1, т.5 НК (ДВ, бр.153 от
1998г.) към 2002г. относителната давност за погасяване на административно –
наказателното преследване спрямо лицето е била две години.
Оттук
автоматично следва, че след приложението на разпоредбата на чл. 81, ал.3 НК,
абсолютната давност (независимо от спирането и прекъсването й през този период)
е три години от извършване на нарушението, т.е. в конкретния случай същата е
изтекла на 29.06.2005г.
До
тази дата на практика е било възможно реализрането на административно –
наказателната отговорност на жалбоподателя К., като след този срок това
правомощие на държавата на практика се е погасило.
Поради
това и наказателното постановление, предмет на разглеждане в настоящото
производство, подлежи на отмяна.
Що
се отнася до искането на адв. А. за присъждане на
сторените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, съдът следва
да посочи, че трайна съдебна практика е, че в производствата по ЗАНН, такива не
се присъждат на жалбоподателя. Същият може да ги търси посредством предявяване
на искова претенция пред административния съд съгласно т.1 от Тълкувателно
постановление № 2/2014г. на Общото събрание на гражданска колегия на ВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 5435/16.07.2002г. на Началника на група към сектор „Пътна
полиция” Варна, с което за нарушение по чл.5, ал.2, т.3 Закона за движение по
пътищата (в редакцията му в ДВ, бр. 43
от 2002г. на основание чл. 53 ЗАНН на В.А.К.
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 (четиристотин)
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 18 /осемнадесет/ месеца,
поради погасяване по давност на възможността за реализиране на
административно-наказателно преследване на лицето за извършеното от него
административно нарушение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: