№ 1077
гр. Варна, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. С.нова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20253100501426 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Витоша, бул „Околовръстен път“ № 260, срещу
решение №4275/28.11.2024г., постановено по гр.д. № 792/2024 г. на ВРС,
поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение №1759/16.05.2025 г., с което е
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът К. Й. С., ЕГН
**********, с адрес: *************, не дължи на въззивника сумата от
7451,59 лв., включваща сумата от 5962,80лв. - главница по договор за банков
кредит № 163/30.10.2007г. и сключения към него анекс № 1/25.02.2010г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 15.04.2014г.
до окончателното изплащане на задължението, сумата от 790,38лв. -
договорна лихва, начислена за периода 21.06.2013г. до 14.04.2014г., както и
сумата от 698.41лв. - сторени в заповедното производство разноски,
представляваща задължение по изпълнителен лист от 28.04.2014 г. по ч.гр.д.
№ 4992/2014 г. на ВРС, за събирането на дължимите суми, по който е
образувано ИД № *************** по описа на ЧСИ с рег. № 718, въз основа
на Заповед № 2635/16.04.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение, на основание чл.439 от ГПК.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с
материалния закон с твърдения, че броенето на давностния срок съдът не е
1
съобразил, че с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. в страната е
обявено извънредно положение, продължило до 13.05.2020г. вкл., в който
период съгласно чл.3, т. 2 от ЗМДВИП давността е спряла. Според пар. 13 от
ПЗР към ЗИД на Закона за здравето, сроковете спрели да текат по време на
извънредното положение продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в ДВ, т.е. до 21.05.2020г. Поддържа, че давността
е прекъсната с последното извършено изпълнително действие по изп.д.
№20147180400884, а именно извършения на 07.07.2017г. запор на банкови
сметки, спряла е да тече в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. и е продължила
да тече от 21.05.2020г., т.е. би изтекла на 20.09.2022г. Междувременно обаче
същата отново е прекъсната с реално извършените изпълнителни действия
(запор на банкови сметки и МПС и трудово възнаграждение), поискани с
молба №12237/09.08.2022г., въз основа на която е образувано изп.д.
№***************, като включително са възложени правомощия по чл.18,
ал.1 от ЗЧСИ. Твърди, че давността е прекъсвана многократно с молби за
налагане на запори и за проучване и предприемане на нови изпълнителни
действия – от 07.07.2017г., 19.08.2019г., 02.09.2019г. и 03.08.2021г. Възразява
се срещу извода на първоинстанционния съд, че молбите са подадени от лице
без представителна власт, с твърдения, че на подобен порок може да се
позовава само мнимо представляваният, както и че извършените без
представителна власт действия могат да бъдат потвърдени във всеки един
момент, както в случая е процедирано с подадената от ответника молба с вх.
№50741/24.06.2024г. Жалбата инкорпорира и изрично изявление за
потвърждение на извършените от ЧСИ Ст. Д. действия по налагане на запор
на МПС и банкови сметки.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който оспорва жалбата и възпроизвежда мотивите на решението, които счита
за правилни. Счита за недопустимо с въззивната жалба да се правят нови
възражения, които страната е пропуснала да направи в срока по чл.131 от ГПК
и по-конкретно да се санира порока по подаване на молбите от „Българска
банка за развитие“ АД години след подаването им. Поддържа, че посоченото
дружество не е било надлежен взискател по изпълнителното дело и
неправилно е било конституирано като такъв с разпореждане на ЧСИ от
15.08.2015г., като излага подробни съображения. Касае се за дружество,
издало банкова гаранция и платило по нея, което не е сред изрично очертания
в чл.456, ал.2 от ГПК лица, които могат да бъдат конституирани като
взискател. Банковият гарант не е частен правоприемник на взискателя по
смисъла на чл.429 от ГПК, а суброгацията по чл.74 от ЗЗД не се преценява
служебно от ЧСИ и е необходимо суброгиралият се да се снабди с
изпълнителен титул, за да се присъедини в изпълнителното производство.
Предприетите по инициатива на ненадлежния взискател изпълнителни
действия са невалидни. Ответникът не може да се ползва от невалидните
действия на мнимия му конкурентен взискател, извършени през 2019г. и
2021г. Ответникът не е повдигал спор кой е действителен титуляр на
вземанията, не е обжалвал постановлението за прекратяване на изп.д. поради
перемция, поради което мълчаливо е признал неизгодния за него факт, че
запорите наложени по искане на мнимия взискател не са породили правни
последици.
2
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
ВРС е сезиран с иск по чл. 439 от ГПК от К. Й. С. за приемане
установено в отношенията с ответното дружество „Юробанк България“ АД, че
ищецът не дължи сумите, за които суми е издаден изпълнителен лист от
28.04.2014 г. по ч.гр.д. № 4992/2014 г. на ВРС въз основа на Заповед №
2635/16.04.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и
са предмет на изпълнение по ИД № *************** по описа на ЧСИ с рег.
№ 718.
Искът е основан на твърдения, че срещу ищеца и другите солидарни
длъжници „Асистънт България“ ЕООД и Е.К.А. въз основа на Заповед за
изпълнение № 2635/16.04.2014 г. е издаден изпълнителен лист от 28.04.2014 г.
по ч.гр.д. № 4992/2014 г. на ВРС за сумата от общо 7451,59 лв., от които
5962,80 лв. главница по договор за банков кредит № 163/30.10.2007 г. ведно
със законна лихва върху главницата, сумата от 790,38 лв. - договорна лихва за
периода 21.06.2013 г. до 14.04.2014 г. и 698,41 лв. разноски. Поддържа се, че за
събирането на дължимите суми е образувано ИД № 20147180400884 по описа
на ЧСИ с рег. № 718, с район на действие Окръжен съд - Варна, което
понастоящем е висящо. Сочи, че последното изпълнително действие по ИД е
запор на банкови сметка на ищцата през 2014 г., след който спрямо ищеца не
са извършвани действия на принудително изпълнение. Въпреки, че в 2-
годишен срок след запора не са поискани действия от взискателя, ЧСИ не е
прекратил делото, а перемпцията е настъпила по право. Впоследствие въз
основа на същия изпълнителен лист, ответникът образувал ново ИД №
*************** по описа на ЧСИ с рег. № 718. Сочи се, че от последното
изпълнително действие по предходното № 20147180400884 - запора на
банковите сметки през 2014 г., до образуване на ИД № *************** е
изтекла 5-годишна погасителна давност в полза на ищцата за процесната сума,
като същата не е спирана или прекъсвана.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Юробанк България“ АД, редовно
уведомен, не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна
следното:
С издадената по ч.гр.д. № 4992/2014 г. на ВРС г. Заповед №
2635/16.04.2014 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 28.04.2014 г.
солидарните длъжници К. Й. С., Е.К.Д. и „Асистънт България“ ЕООД са
осъдени да заплатят на „Юробанк България“ АД сумата от общо 7451,59 лв.,
от които 5962,80 лв. главница по договор за банков кредит № 163/30.10.2007 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, сумата от 790,38 лв. - договорна
лихва за периода 21.06.2013 г. до 14.04.2014 г. и 698,41 лв. разноски.
Въз основа на изпълнителния лист и молба от 21.08.2014 г. от ответника-
взискател е образувано ИД № 20147180400884 по описа на ЧСИ с per. № 718
С. К.- Д..
Със запорни съобщения от 28.11.2014 г. е наложен запор на л.а. „Шкода
Фелиция“ собственост на ищцата и на товарен автомобил „Деу“ собственост
3
на Е.К.Д., като запорите са регистрирани в системата на КАТ на 10.12.2014 г.
С разпореждане на ЧСИ от 19.12.2014 г. по молба на „Българска банка за
развитие“ АД дружеството е конституирано като взискател, на основание чл.
429, ал.1 от ГПК, по твърдения, че е заплатило по силата на банкова гаранция
на първоначалния взискател „Юробанк“ АД задължението на солидарните
длъжници за главница от 5962,80 лв., в подкрепа, на което са представени
писмени доказателства.
С писма от 31.08.2015 г. ЧСИ е уведомил длъжниците, че „Българска
банка за развитие“ АД е конституирана за нов взискател, поради суброгиране
в правата на „Юробанк България“ АД.
По молба от 18.07.2016 г. на „Българска банка за развитие“ АД със
запорно съобщение от 26.09.2016 г. е наложен запор на трудовото
възнаграждение на друг солидарен длъжник Е.К.П. в „Асистънт България“
ЕООД.
По молба от 05.05.2017 г. от „Юробанк България“ АД със запорно
съобщение от 07.07.2017г. е наложен запор на банковите сметки на „Асистънт
България“ ЕООД, открити в „Юробанк България“ АД.
По молба на „Българска банка за развитие“ АД от 19.08.2019 г. със
запорни съобщения от 26.08.2019 г. е наложен запор на банкови сметки на
Е.К.П. и на ищцата, открити в „Юробанк България“ АД.
По молба от 02.09.2019 г. на „Българска банка за развитие“ АД със
запорни съобщения от 03.09.2019 г. е наложен нов запор на банкова сметка на
„Асистънт България“ ЕООД в „Юробанк България“ АД, както и на вече
запорирания на 28.11.2014 г. автомобил на ищцата.
На 03.08.2021 г. е депозирана молба от „Българска банка за развитие“
АД за извършване на ново проучване на длъжниците и предприемане на
изпълнителни действия, но върху нея ЧСИ е разпоредил, че е налице
перемпция, като с нарочно постановление от 10.08.2021 г. е постановил
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК с
дата на последно изпълнително действие 07.07.2017 г. – запор върху вземания.
С молба от 06.10.2021 г. „Българска банка за развитие“ АД е поискало
образуване на ново изпълнително дело по изпълнителния лист от
перемираното ИД № 884.
С молба от 13.10.2021 г. взискателят „Юробанк България“ АД е поискал
връщане на изпълнителния лист, като ЧСИ е уведомил банката, че
понастоящем не може да върне изпълнителния лист, поради молба на друго
лице за образуване на производство въз основа на него.
В уведомление от 26.11.2021 г. ЧСИ е инкорпориран отказът на съдебния
изпълнител по молбата на „Българска банка за развитие“ АД да образува ново
дело с банката като взискател, по съображения, че наличието на материално
правните предпоставки по чл.74 от ЗЗД не може да бъде преценявано от
съдебния изпълнител.
На 03.08.2022 г. ЧСИ е разпоредил изпълнителният лист да се върне на
„Юробанк България“ АД, за което по делото е съставен протокол от 09.08.2022
г.
4
По молба на взискателя „Юробанк България“ АД от 09.08.2022г. е
образувано изпълнително дело №*************** по описа на ЧСИ с рег. №
718, с която е поискано извършването на изпълнителни действия запор и
възбрана.
Със запорни съобщения от 19.08.2022 г. е наложен запор на сметки на
длъжника „Асистънт България“ ЕООД в „Юробанк България“ АД, на трудови
възнаграждения на К. С. от „Прайви Тех“ЕООД и запор на МПС собственост
на К. С..
На 17.08.2022 г. по делото е постъпило уведомление от „Българска банка
за развитие“ АД, че надзорният съвет на дружеството е взел решение да
оттегли конституирането на банката като взискател по делото.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася
само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
С отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК се предоставя право
на защита на длъжника в изпълнителния процес да оспори вземането и оттам
материалноправната незаконосъобразност на изпълнението, когато то се
основава на новонастъпили факти.
По отношение на последиците от образуването на изпълнително
производство в контекста на института на погасителната давност, са
постановени ППВС № 3/18.11.1980 г., ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, ТР №3/28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС
и ТР № 2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023 г. Съгласно даденото с ППВС №
3/80 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече, а
считано от евентуалното му прекратяване започва да тече нова давност. С
приетото на 26.06.2015 г. ТР № 2/2015 г. е дадено съвсем различно
разрешение, според което по време на изпълнителния процес давността не
спира и се прекъсва от всяко изпълнително действие, като ППВС № 3/80 г. е
обявено за загубило сила. С разясненията в мотивите към т.3 на ТР №
2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023 г. и в ТР №3/28.03.2023г. по тълк. д. №
3/2020 г. ОСГТК на ВКС се прие, че за изпълнителни дела, образувани до
26.06.2015 г. за принудително събиране на вземания, погасителна давност не е
текла и започва да тече от 26.06.2015 г., но само когато към тази дата
изпълнителното дело е висящо. Когато изпълнителното дело е прекратено
5
преди това, преустановява се ефектът на чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД, приет с
нормативното тълкуване с ППВС №3/1980 г. В такъв случай новата давност по
чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече от момента на прекратяването. Налага се
изводът, че определянето на приложимия тълкувателен акт е обусловено от
фактическата преценка дали изпълнителното производство е висящо към
26.06.2015г.
В конкретика в случая по делото е безспорно, че към този момент
образуваното на 21.08.2014 г. ИД № 20147180400884 не е било перемирано.
Следователно считано от постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. е започнала
да тече нова петгодишна давност, която би изтекла на 26.06.2020г.
На самостоятелно основание – чл. 3 т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците
срокът е спрял да тече за периода 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. и 7 дни след
това, т.е. до 20.05.2020 г. (§13 ЗИД на Закона за здравето, ДВ бр. 44/2020 г.),
респективно продължава да тече от 21.05.2020 г.
Съобразявайки спирането на давността по силата на специалния закон,
съдът намира, че в процесния случай започната да тече на 26.06.2015 г.
давност би изтекла на 03.09.2020г.
В този период липсват извършени срещу ищеца по искане на ответника
изпълнителни действия, които да прекъсват давността.
Извършените спрямо солидарните длъжници изпълнителни действия
имат относително действие и не рефлектират върху течението на давността по
отношение на ищцата по аргумент от чл.125, ал.1 от ЗЗД. Разясненията,
дадени в мотивите към т.1 на от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по
Тълкувателно дело № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК, се отнасят само до
преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и не могат да прилагат по
аналогия в отклонение на изричната норма на чл.125 от ЗЗД.
Изпълнителните действия, извършени по инициатива на конкурентния
взискател, не са годни да прекъснат давността по отношение на ответника.
Субективните предели на изпълнителния лист не се разпростират спрямо
платилия гарант „Българска банка за развитие“ АД, доколкото същият не
попада сред изрично и изчерпателно посочените в чл.429 от ГПК субекти. В
този смисъл до установяване със сила на пресъдено нещо на предпоставките
на законовата суброгация по чл.74 от ГПК, същият не е процесуално
легитимиран да участва като взискател в изпълнителното производство. При
положение, че „Българска банка за развитие“ АД не е била надлежен взискател
по изпълнителното дело, предприетите по негова инициатива действия по
изпълнението не са валидни. Следователно ответникът не може да се ползва в
наС.щия процес от невалидните действия на мнимия му конкурентен
взискател, като действия прекъсващи давността за вземанията му по
изпълнителния лист. Същите не са били извършени от гаранта от името на
ответника, а в лично качество, поради което не може да се приеме, че са
налице действия от мнимо представляван, които да подлежат на
потвърждаване по реда на чл.42, ал.2 от ЗЗД, каквото изявление се съдържа
във въззивната жалба.
Образуването на новото изпълнително дело на 09.08.2022г. и налагането
6
на 19.08.2022 г. на запори на трудово възнаграждение и движима вещ спрямо
ищцата, са предприети в условията на изтекла още на 03.09.2020г.
погасителна давност, поради което не могат да бъдат зачетени.
Налага се изводът, че към момента на подаване на исковата молба –
24.01.2024 г., задължението на ищеца е погасено по давност, което обуславя
основателност на предявения отрицателен установителен иск.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора разноски се следват на въззиваемия в размер на
1000 лева, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.
С оглед изложените съображения, настоящият състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4275/28.11.2024г., постановено по гр.д. №
792/2024 г. на ВРС, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение
№1759/16.05.2025 г.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, р-н Витоша, бул „Околовръстен път“ № 260,
да заплати на К. Й. С., ЕГН **********, с адрес: *************, сумата от
1000 лева, представляваща сторени във въззивната инстанция разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7