ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
260015 /17.03.2022 г., гр. Пещера
Пещерският районен съд, Четвърти граждански състав,
на седемнадесети март, две хиляди двадесет и втора година,
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Милуш Цветанов,
като разгледа докладваното от съдията Милуш Цветанов
гражданско дело № 1378 по описа за 2020 г. на Районен съд - Пещера, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Й.Х.Т. и М.Х.К. съответно - срещу М.Х.М. и срещу Г.С.Х..
Предявенте искове са допустими, тъй като в случая са налице абсолютните положителни процесуални
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и
липсват отрицателните такива. На следващо място подадената искова молба е редовна, доколкото отговаря на изискванията
по чл. 127 и чл. 128 ГПК.
Депозирани са писмени отговори от всеки от ответниците, като по повод този на М.Х.М., и в контекста на направеното от нея искане
по чл. 65, ал.1 ГПК, следва да се отбележи, че ответницата е получила препис от
исковата молба и приложенията на 19.01.2021г., като е депозирала своя отговор
едва на 01.03.2021г., но е представила като доказателства, оправдаващи
забавянето й – експертно решение от ТЕЛК и три броя болнични листове за общ
период от 01.01.2021г. до 10.03.2021г. В срока по чл. 66, ал.1 ГПК ищците не са
подали отговор на молбата. Предвид
приложените от ответницата медицински документи следва да се приеме, че
формално пропуснатият от ответницата срок за отговор подлежи на възстановяване,
а подаденият отговор – да се съобрази при доклада по делото.
По
отношение на направените от страните доказателствени искания, съдът намира, че
приложените към исковата молба писмени доказателства са необходими, допустими и
относими и следва да се допуснат.
Подлежат на уважаване исканията на страните за събиране на гласни доказателства,
но частично, тъй като за установяване на едни и същи факти се сочат повече
свидетели, отколкото са необходими ( чл. 159, ал. 2 ГПК). В този смисъл – от заявените свидетели при режим на довеждане ищците
следва да водят двама от поискани трима, ответницата М. – двама от поискани
четирима, а ответникът Х. – поисканият един свидетел. Следва да се уважи
искането на ответника Х. за допускане до разпит на трима свидетели при режим на
призоваване, като с оглед обстоятелството, че като такива са посочени
участвалите в производството по обстоятелствена проверка – изискването на нот. дело №200/2019г. по описа на
нотариус с рег. №585 на НК се явява излишно на този етап. По доказателственото
искане на ответника Ходжов относно електро-и водоснабденост на процесния имот –
съдът ще се произнесе след изслушване становището на другите страни.
Следва да се укажат на
страните възможностите и последици при постановяване на решение при признание на иска и неприсъствено решение.
Следва да се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и
ал. 3
ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
СЪОБЩАВА следния проект за доклад по делото:
1. Ищците твърдят, че на
27.01.1993г. брат им С. Х. Т. е закупил сграда- вила, която към момента е с
идентификатор 02837.503.754.1, и я е владял собственически до смъртта си през
2015г., когато те двете наследили имота от него. Поддържат, че са декларирали
наследената сграда в Дирекция МДТ-Батак и са я посещавали и ползвали сезонно като
собственици с децата и внуците си в периода 2015г. – 2017г. Сочат, че през
лятото на 2020г., при опит да платят данъци разбрали, че вилата се води
собственост на друг човек, а при посещение на имота на 23.11.2020г. заварили
там подменена входна врата, и мъж, който им обяснил, че вилата му е
предоставена от собственика. При справка установили от нотариални актове на
нотариус Софка Тумбева, че през ноември 2019г., след обстоятелствена проверка -
за собственик на вилата, на основание давностно владение, е призната М.Х.М., като
няколко дни по-късно последната е продала имота на Г. С. Х.. Предвид изложеното се иска да бъде
постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на двамата ответници - че сградата с идентификатор 02837.503.754.1 е
собственост на ищците, и да се осъди ответника Г. С. Х. да им предаде
владението върху имота. Претендират се и деловодни разноски.
В подадения от М.Х.М. отговор на
исковата молба, ответницата счита предявената спрямо нея претенция за
неоснователна, като твърди, че от 2008г., когато С. Х. Т. й дал ключовете за вилата
– тя я владяла необезпокоявано повече от 11 години и така я придобила на
основание давностно владение. Сочи, че през това време е извършила за своя
сметка редица ремонти, сред които – на покрива, на прозорците, подмяна на
дюшеме, отводняване на избата, обзавела с мебели и посуда. Поддържа, че С. Т.
не се разбирал със сестрите си – ищци по делото, и тя никога не ги е виждала да
посещават имота или да изразяват претенции спрямо нея за същия. Моли за
отхвърляне на иска и претендира деловодни разноски.
В
подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът Г. С. Х. счита предявения спрямо него иск за
неоснователен. Сочи, че като собственик на поземлен имот, върху част от който е
построена процесната сграда, има непосредствени наблюдения над това кой и кога
я е посещавал и в какво състояние е била. Оспорва твърденията на ищците, че
праводателят им е владял имота след 2007г., както и тези – че те самите са
упражнявали собственически права върху сградата. Сочи, че липсват доказателства
ищците да са посещавали вилата, като поддържа, че след 2007г. достъп до нея е
имало само трето лице, което я е владяло, а в периода 2015г. - 2017г. постройката
е била негодна за ескплоатация поради полуразрушен покрив, счупени прозорци,
липса на електричество, течаща вода, канализация или септична яма. Изтъква като
противоречие твърденията на ищците, че на 23.11.2020г. са заварили входната
врата подменена, но в същото време установили, че имотът е в състоянието, в
което го били зазимили през 2016г. Моли за отхвърляне на предявените срещу него
претенции като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
2. Правната квалификация на претендираните права е
следната: срещу М.Х.М.
е предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, а срещу Г. С. Х.
е предявен иск по чл. 108 от ЗС. Направеното възражение от страна на М. М. е с правно основание чл. 79, ал.1
от ЗС.
3. Към
настоящия момент няма права и обстоятелства, които се
признават и които не се нуждаят от доказване.
4. Доказателствената тежест в настоящото
производството се разпределя по следния начин:
В тежест на ищците и
по двата иска е да докажат обстоятелството, че са собственици на процесния
имот, като установят твърдените предпоставки за придобиване на собствеността по
наследство, а по отношение на иска по чл. 108 от ЗС - и че ответникът Г. С. Х. владее имота.
Ответницата М.Х.М. следва
да установи основателността на възражението си за придобивна давност.
Ответникът Г. С. Х.
следва при условията на насрещно и непълно доказване да опровергае ищцовите
твърдения, респ. главно и пълно да докаже наличието на основание да владее
процесния имоти или своето право на собственост.
На основание чл.
146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл.
153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези
факти.
УКАЗВА
на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно първото по делото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени
искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото
представените с исковата молба документи.
ДОПУСКА събирането на поисканите от ищеците гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане в първото
открито съдебно заседание - за установяване на обстоятелствата
относно собствеността, владението и ползването на процесния имот.
ДОПУСКА събирането на поисканите от ответницата М.Х.М. гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане в първото
открито съдебно заседание - за установяване на изложените от нея твърдения.
ДОПУСКА събирането на поисканите от ответника Г. С. Х. гласни доказателства, чрез:
- разпит на
свидетеля Георги Куманов - при
режим на довеждане в първото открито съдебно
заседание - за установяване за установяване на изложените в съответния отговор
на исковата молба твърдения;
- призоваване за първото по
делото открито съдебно заседание
на посочените в отговора на исковата молба (л.42) трима свидетели (Й. Г. Г., Ц.
И. Д. и Б. Л. Д.), за установяване на изтекла в полза на праводателя му
придобивна давност, като ОПРЕДЕЛЯ депозити в размер на по 10 лева за призоваването на всеки от свидетелите,
вносим от страна на ответника Г.
С. Х. по сметка на РС-Пещера в 3-дневен срок от получаване на определението. Свидетелите,
допуснати при режим на призоваване ще се призоват след представяне на
документ за внесени депозити (общо 30 лв.).
РАЗПОРЕЖДА,
на осн. чл.176, ал.1 ГПК, ответницата М.Х.М. да се яви лично в първото
по делото съдебно заседание, като й съобщава посочените в подадения от Г. С. Х. отговор на исковата
молба въпроси, на които тя следва отговаря, и я предупреждава, че съдът
може да приеме за доказани обстоятелства за изясняване на които страната не се
е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и ако е дала
уклончиви отговори.
РАЗПОРЕЖДА,
на осн. чл.176, ал.1 ГПК, всяка от ищците Й.Х.Т. и М.Х.К. да
се яви лично в първото по делото съдебно заседание, като съобщава
и на двете посочените в подадения от М.Х.М. отговор на исковата молба въпроси, на които те следва
отговарят, и ги предупреждава, че съдът може да приеме за доказани обстоятелства
за изясняване на които страната не се е явила или е отказала да отговори без
основателна причина, както и ако е дала уклончиви отговори.
УКАЗВА
на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато
ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и
се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не
може да бъде оттеглено. Съгласно чл.
238 , ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба
и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните към медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на
делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234,
ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не
подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице – медиатор помага на страните с. да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18,
ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и
подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 18.04.2022 г. от 10,30 ч.,
за която дата и час да се
призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищцовата
страна – и преписи от отговорите на исковите молби. На всеки от ответниците да
се връчи и подадения от другия ответник отговор на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/Милуш Цветанов/