№ 455
гр. Дупница, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20231510101014 по описа за 2023 година
А. И. Й., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ***, чрез адвокат Б. З., съд. адрес: гр.
***, адвокатска кантора „Маринов и З.", е предявил срещу „Профи кредит България" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец" ж.к.
МОТОПИСТА, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от С.Н.Н.,
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.22 от ЗПК, чл.26, ал.1,
пр.1 и пр.3 от ЗЗД. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че
уговорените в договор за потребителски кредит № 40011876778 от 02.09.2022 г. клаузи за
допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" са нищожни. Претендират се и направените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че на 02.09.2022 г. като заемополучател сключил с „Профи кредит
България" ЕООД, като заемодател, договор за потребителски кредит № 40011876778,
съгласно който кредиторът отпуснал паричен заем в размер на 2600 лева. Заемополучателят
се задължил да върне сумата на 23 седмични погасителни вноски. Съгласно договора
заемателят следвало да ползва две допълнителни услуги - „Фаст" и „Флекси", за които да
заплати допълнителна такса, равняваща се на над 100% от отпуснатата главница: за услугата
„Фаст" - 1200 лева, а за услугата „Флекси" - 1600 лева или общо сума за допълнителни
услуги от 2800 лева.
Ищецът счита договора за нищожен на основание чл.10, ал.1 ЗПК поради неспазване
на предвидената форма, на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради нарушение на
изискванията на чл.10а, ал.2 ЗПК, чл.19, ал.4 ЗПК, поради противоречие с добрите нрави на
уговорените допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси".
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от „Профи кредит България"
ЕООД и са предявени насрещни искове срещу А. И. Й., ЕГН **********, с правно
основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД. В постъпилия отговор исковете се оспорват като
неоснователни. Твърди се спазване на изискванията за форма по чл.10, ал.1 ЗПК,
1
изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, като двете допълнителни услуги не следва да се включват в
ГПР, тъй като те не са условие за отпускане на кредита. Отклонението при използвания
размер на шрифта е от 0, 5 пункта под шрифт с размер 12, поради което допуснатото
нарушение не води до нечетливост и неразбираемост на текста на договора.
В насрещната искова молба се сочи, че заемната сума – 2600 лв., е получена от
заемателя, но той е преустановил плащанията, като с последното плащане на 230 лв. на
11.04.2023 г. е погасена петата дължима вноска с падеж 05.02.2023 и частично вноската с
падеж 05.03.2023 г. Поради неплащането на две последователни вноски на основание т.12.3
от ОУ всички задължения по кредита са обявени за предсрочно изискуеми: 2392.49 лева -
остатъчна предсрочно изискуема главница; 449.37 лева - възнаградителна лихва, дължима за
периода от 05.03.2023 г. до 28.07.2023 г. /датата на предявяване на насрещния иск/; 44.26
лева - лихва за забава, начислена за периода от 05.10.2022 г. /датата на изпадане в забава/ до
датата на подаване на насрещния иск.
Поради това искането е за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер
на 2392.49 лева, представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница по договор за
кредит № 40011876778, сума в размер на 449.37 лева, представляваща непогасена
възнаградителна лихва, дължима за периода от 05.03.2023 г. до 28.07.2023 г. /датата на
предявяване на насрещния иск/, сума в размер на 44.26 лева - непогасена лихва за забава,
начислена за периода от 05.10.2022 г. /датата на изпадане в забава/ до датата на подаване на
насрещния иск, ведно със законна лихва за забава върху общото задължение за главница и
договорна лихва в размер на 2 841.86 лева от датата на предявяване на иска до изплащането
му. Претендират се и направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника по насрещния иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно сключването между страните на договор
за потребителски кредит № 40011876778 от 02.09.2022 г., получаването от заемателя на
сумата по него и поемането на задължение за връщане на посочените в договора суми.
С представения договор за потребителски кредит № 40011876778 от 02.09.2022 г.
„Профи кредит България" ЕООД е предоставило на А. И. Й. кредит в размер на 2600 лева,
със срок 36 месеца, годишен лихвен процент 41 % и ГПР 49, 13 %. Длъжникът по договора
поискал и закупил допълнителни услуги /описани в т.V и т.VІ/, възнаграждението за които е
уговорено в договора и е разсрочено за срока на кредита, на равни месечни вноски и
добавено към месечните вноски за погасяване на кредита: за услугата „Фаст" - 1040 лева, а
за услугата „Флекси" - 1690 лева.
Съгласно т.12.2 от Общите условия, при просрочване на две последователни месечни
вноски в пълен размер кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено
уведомление.
От представеното от кредитора извлечение към процесния договор се установява, че
са заплатени първите пет вноски, като последното плащане е извършено на 11.04.2023 г.
/надплатените 2, 36 лв. са отнесени към следващата дължима вноска/. Общата стойност на
извършените от длъжника плащания по договора възлиза на 1013, 16 лв.
Предвид задължението да се произнесе служебно по нищожността при пороци,
произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, съдът е приложил към делото
страница с идентичен текст, разпечатан с размер съответно 8, 9, 10, 11, 12 и 14.
Видно от писмения отговор на „Профи кредит България" ЕООД, в него изрично е
уточнено, че отклонението при използвания размер на шрифта в процесния договор е от 0, 5
пункта под шрифт с размер 12.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
2
правни изводи:
По първоначалните искове с правна квалификация чл.22 от ЗПК, чл.26, ал.1, пр.1 и
пр.3 от ЗЗД:
По делото не е спорно сключването между страните на договор за потребителски
кредит № 40011876778 от 02.09.2022 г. и изпълнението на задълженията на кредитора по
договора.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС
по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна,
когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката. В
конкретния случай е направено изрично възражение за нарушение на законовото изискване
за минимален размер на ползвания шрифт в текста на договора.
В чл.10, ал.1 ЗПК са въведени специални изисквания по отношение на формата на
договорите за потребителски кредити. С определението по чл.140 ГПК съдът е уведомил
страните, че ще се произнесе по нищожността на процесния договор с оглед на
съдържанието, респ. – формата му, и е дал възможност да изразят становище и посочат
доказателства.
Предвид изричното уточнение в отговора от „Профи кредит България" ЕООД, в
конкретния случай не е спазено изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК: всички елементи на
договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Съгласно чл.22 ЗПК неспазването на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Разпоредбата на чл.23 ЗПК
предвижда, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Установената недействителност на процесния договор за потребителски кредит
обуславя основателността на исковете за установяване недействителността на клаузите на
договора, отнасящи се до закупените допълнителни услуги /описани в т.V и т.VІ/ „Фаст" и
„Флекси". Поради това единствено за пълнота следва да се посочи, че при сключването на
договора за закупуване на допълнителни услуги е налице нарушение на разпоредбата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Понятието
"управление на кредита" следва да се схваща като дейност, извършвана от заемодателя по
фактическото реализиране на задължението по договора за кредит, дейност за събиране и
осчетоводяване на вземането и събиране на информация за движението на сумите по
сметката на заемополучателя, проследяване на постъпленията и други подобни дейности,
свързани с обслужването на задължението и събирането на вземането. Поради това таксата
за допълнителни услуги е по управление на кредита, независимо от наименованието й.
В случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК.
Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя,
съдържаща се в облигационното отношение, възникнало в резултат на договора, а именно
отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги са свързани с
усвояването и управлението на кредита. Следователно клаузите заобикалят изискванията на
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което са нищожни съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Посочените
услуги не представляват реално предоставени допълнителни възможности или
преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носят
допълнителни ползи за него. Не са представени доказателства длъжникът реално да се е
възползвал от някоя от посочените услуги.
3
От доказателствата по делото е видно, че длъжникът дължи възнаграждението за
допълнителни услуги от момента на подписване на договора, като плащането е разсрочено и
включено като част от погасителната вноска по кредита. Следователно споразумението за
описаните услуги е по сключения договор за потребителски кредит /те са инкорпорирани в
самия договор и месечната погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна
лихва и възнаграждение по тези допълнителни услуги/. Поради това следва да се включат в
годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за
потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК.
В този смисъл изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в
договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за
допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява
прикрити разходи по кредита, с които се надхвърля максималния размер на ГПР, въведен в
ЗПК. Това води до нищожност на клаузите за уговорените възнаграждения за допълнителни
услуги на основание чл.19, ал.5 и чл. 21 ЗПК.
По насрещните искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД:
В тежест на ищеца е установяването на наличието на предпоставките за предсрочна
изискуемост на вземанията му по процесния договор за кредит.
Не е спорно, че след 11.04.2023 г. длъжникът не е извършвал плащания и с
последното плащане е погасил вноската за м.02.2023 г., т.е. към датата на предявяване на
насрещните искове /31.07.2023 г./ са просрочени пет последователни месечни вноски.
Видно от т.12.2 от Общите условия към договора, при просрочване на две последователни
месечни вноски в пълен размер кредиторът има право да обяви предсрочна изискуемост,
като уведоми за това писмено длъжника.
В насрещната искова молба ищецът изрично е посочил, че с нейното подаване
уведомява ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на всички задължение по
договора, считано от датата на получаване от ответника на насрещния иск, т.е. от 10.08.2023
г.
С редовното връчване на препис от исковата молба изричното волеизявление в самата
искова молба за обявяване на кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
поражда последиците на настъпване на същата от тази дата и съдът е длъжен да вземе
предвид тези последици като настъпили след предявяването на иска - Решение № 50068 от
5.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 718/2022 г., I т. о., ТК.
Следователно са налице предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на
вземанията на кредитора по процесния договор. Предвид установената недействителност на
договора, съгласно чл.23 ЗПК дължим е единствено остатъкът от главницата по получения
кредит, след приспадане на всички направени плащания /общо 1013, 16 лв./, т.е. 1586, 84 лв.
За тази сума, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до изплащането,
искът по чл.79 ЗЗД е основателен, а за разликата до претендираните 2392.49 лева - остатъчна
предсрочно изискуема главница по договор за кредит № 40011876778, и за сума в размер на
449.37 лева, представляваща непогасена възнаградителна лихва, дължима за периода от
05.03.2023 г. до 28.07.2023 г. /датата на предявяване на насрещния иск/ следва да се
отхвърли. Неоснователен е и искът по чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в
размер на 44.26 лева - непогасена лихва за забава, начислена за периода от 05.10.2022 г.
/датата на изпадане в забава/ до датата на подаване на насрещния иск.
На основание чл.78, ал.1 ГПК „Профи кредит България" ЕООД следва да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на А. И. Й. в претендирания размер – по 480
лв. с ДДС по двата предявени иска /неоснователно е направеното възражение за
4
прекомерност, предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения/, а на А. И. Й. – заплатената държавна такса в размер на
114 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК А. И. Й. следва да заплати на „Профи кредит
България" ЕООД направените разноски по водене на делото по насрещния иск /за държавна
такса – 145, 70 лв., юрисконсултско възнаграждение – 100 лв./ съразмерно с уважената част
от исковете в размер на 135, 14 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.22 ЗПК нищожността на уговорените клаузи за
допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" в договор за потребителски кредит № 40011876778
от 02.09.2022 г., сключен между „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК ********* и А. И.
Й., ЕГН **********.
ОСЪЖДА А. И. Й., ЕГН **********, да заплати на „Профи кредит България" ЕООД,
ЕИК *********, сумата 1586, 84 лв. - остатъчна предсрочно изискуема главница по договор
за кредит № 40011876778 от 02.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 31.07.2023 г., до изплащането й, а за разликата до претендираните
2392.49 лева - остатъчна предсрочно изискуема главница по договор за кредит №
40011876778, за сума в размер на 449.37 лева - непогасена възнаградителна лихва, дължима
за периода от 05.03.2023 г. до 28.07.2023 г. /датата на предявяване на насрещния иск/ и за
сума в размер на 44.26 лева - непогасена лихва за забава, начислена за периода от 05.10.2022
г. /датата на изпадане в забава/ до датата на подаване на насрещния иск, ОТХВЪРЛЯ
исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на А. И. Й.,
ЕГН **********, разноски по водене на делото в размер на 114 лв.
ОСЪЖДА „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на А. И. Й. в размер на 960 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА А. И. Й., ЕГН **********, да заплати на „Профи кредит България" ЕООД,
ЕИК *********, разноски по водене на делото в размер на 135, 14 лв. съразмерно с
уважената част от насрещните искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5