Р Е Ш Е Н И Е
№ 255 / 22.3.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, в открито заседание
на десети март, две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове: 1. Георги Видев
2. Красимир Лесенски
при
секретаря Я. В. и с участието на прокурора Стефан Янев, разгледа докладваното
от съдия Видев касационно административнонаказателно дело № 133, по описа на
съда за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във
връзка с глава ХII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Районно
управление – Септември при Областна дирекция на МВР – Пазарджик против Решение
№ 260159 от 14.12.2020 г., постановено по нахд № 274/2020 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, с което е отменено Наказателно постановление № 19-0340-001931
/ 13.12.2019 г., издадено от началника на Районно управление – Септември при
Областна дирекция на МВР – Пазарджик, с което постановление за нарушение на чл.
20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 179, ал. 2,
предл. 1 от същия закон на З.С.М. *** е наложена глоба в размер на 200 лв.
Касаторът – Районно управление – Септември при
Областна дирекция на МВР – Пазарджик – излага съображения за допуснато
нарушение на материалния закон при постановяване на първоинстанционното решение,
което намира за неправилно и незаконосъобразно. Не изпраща представител в
проведеното съдебно заседание.
Ответникът по касационната жалба – З.С.М. – оспорва
жалбата в подадени от процесуалния му представител преди проведеното съдебно
заседание писмен отговор по жалбата и писмени молби. Сочи доводи за правилността
и законосъобразността на обжалваното решение, като моли същото да бъде оставено
в сила. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът представя заключение за основателност на
жалбата. Моли да бъде отменено решението на районния съд, като бъде оставено в
сила наказателното постановление.
Районният съд е отменил наказателното постановление,
приемайки че в административнонаказателното производство са допуснати
нарушения, които съществено накърняват правото на защита на наказаното лице и
представляват достатъчно основание за отмяна на постановлението. Такива
нарушения според съда са: непосочване на точното място на нарушението,
цифровото измерение на конкретната несъобразена скорост, на пътните условия, с
които тя е трябвало да бъде съобразена, както и непосочването на
доказателствата, които потвърждават нарушението.
Настоящият касационен състав не споделя доводите на
районния съд за допуснати съществени нарушения в административнонаказателното
производство. Налице е достатъчно ясно посочване на мястото на нарушението в
АУАН и НП, а именно: „път втори клас, № 84 … в отсечка от село Варвара в посока
за Варварски минерални бани … преди Варварски минерални бани на остър десен
завой”. Действително не е посочена точната скорост, с която се е движела
ответницата, но в съответствие с нарушената разпоредба ясно е отразено, че
скоростта е била несъобразена с пътните условия. Достатъчно точно са описани са
и пътните условия – „наличие на заледен участък от пътя поради наличие на
водосток над него”. Действително в НП не са посочени доказателствата, които
потвърждават нарушението но това не представлява съществено нарушение, тъй като
осъществяването на изпълнителното деяние от ответницата е безспорно установено
по делото и не се оспорва от нея. Следователно, актосъставителят и
административнонаказващият орган не са допуснали съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да представляват достатъчно
основание за отмяна на постановлението.
Независимо от това, настоящия състав намира, че
първоинстанционният съд правилно е отменил наказателното постановление, макар и
по съображения, различни от изложените в обжалваното решение.
По делото е безспорно установено извършването от
ответницата на вмененото ѝ административно нарушение – управление на МПС
с несъобразена скорост с пътните условия и невъзможност за спиране пред
предвидимо препятствие, довели до ПТП с материални щети. Но
административнонаказващият орган не е съобразил, че конкретният случай се
отличава с множество смекчаващи обстоятелства, които в своята съвкупност
придават на случая значително по-ниска степен на обществена опасност от
обичайната за този вид нарушения. Такива са следните обстоятелства:
Липса на процесното време и място на нарушението на
други автомобили или хора. Ответницата е била сама в автомобила си и в близост
до нея не е имало други участници в движението. Тези обстоятелства безспорно намаляват
опасността за движението, предизвикана от несъобразената скорост на
ответницата, като тази опасност се е ограничила единствено до нейния живот и
здраве и до щетите върху нейния автомобил. В тази връзка, друго смекчаващо
обстоятелство е липсата на щети по отношение на всякакви други лица и вещи,
освен по автомобила на ответницата. От показанията на актосъставителя е видно,
че по бетонната стена, независимо от удара на автомобила в нея е имало
единствено незначителни ожулвания. Друго смекчаващо обстоятелство в същата
връзка е леката тежест на автомобила, също установена с показанията на
актосъставителя. Ответницата е управлявала малък автомобил, който би могъл да
причини и е причинил по-малки щети. Всички посочени по-горе установени
смекчаващи обстоятелства водят до извода, че в конкретния случай, както
създадената опасност, така и реално причинените щети са по-незначитителни от
възможната опасност и щети, които могат да се създадат и да се реализират при
подобни нарушения.
Освен ниската обществена опасност на конкретното
деяние, в случая е ниска и обществената опасност на дееца. Видно от приложената
справка за нарушител/водач е, че ответницата е придобила СУМПС на 30.05.2012 г.
и от тогава до процесното нарушение, извършено на 02.12.2019 г. не е извършила
никакви нарушения. Следователно, ответницата е стриктен водач на МПС и
процесното нарушение е изолиран случай в нейната шофьорска практика.
Предвид наличието на всички тези
множество и значителни смекчаващи обстоятелства, процесният случай е следвало
да бъде приет за маловажен от административнонаказващия орган, който не е
следвало да наказва нарушителката, а да я предупреди, че при извършване на ново
нарушение ще ѝ бъде наложено административно наказание. Като не е направил
това, органът е издал наказателно постановление, което правилно е отменено от
районния съд макар и с други мотиви. Затова първоинстанционното решение следва
да бъде оставено в сила, тъй като е правилно като краен резултат.
С оглед изхода на делото е основателна
претенцията за разноски на ответницата. Следва да ѝ бъдат присъдени 700
лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно представения
договор за правна защита и съдействие, като съдът не следва да се произнася по
евентуалната му прекомерност, доколкото касаторът не е направил такова
възражение.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 260159 от 14.12.2020 г.,
постановено по нахд № 274/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което
е отменено Наказателно постановление № 19-0340-001931 / 13.12.2019 г., издадено
от началника на Районно управление – Септември при Областна дирекция на МВР –
Пазарджик, с което постановление за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата, на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от същия закон на З.С.М.
*** е наложена глоба в размер на 200 лв.
Осъжда Районно управление – Септември при Областна
дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на З.С.М. *** разноски по делото в
размер на 700 лв. /седемстотин лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: /П/
Членове: 1./П/
2./П/