№ 312
гр. Пазарджик, 21.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
СъдебниЛалка Цвяткова Дишкова
заседатели:Маргаритка Г.а Зарова
при участието на секретаря Ива Чавдарова
и прокурора Ел. Сп. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело
от общ характер № 20215220201373 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Подсъдимият АТ. Т. Т. се явява лично и със защитника си адв.М.И.,
надлежно упълномощена.
Явяват се свидетелите Н. В. Т., Г. Сл. и Г. Т. – редовно призовани.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Г..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. Т.: Да се гледа делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
1
Н. В. Т. – на 51 години, от гр.Белово, обл.Пазарджик, българин,
български гражданин, женен, със средно образование, работещ, осъждан, без
родство с подсъдимия.
Г. Т. С. - на 49 години, от гр.Пазарджик, българин, български
гражданин, женен, с полувисше образование, неосъждан, без родство с
подсъдимия.
Г. В. Т. – на 38 години, от гр.Пазарджик, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, висше образование, без родство с подсъдимия.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелите Т. и Т. напуснаха залата.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Г. Сл.:
СВ. Г. Сл.: Не си спомням точно кога беше случаят. С колегата Т.И.
работех в една стая и отговаряхме за черногоровски и ивайловски район.
Имаше депозирана жалба за откраднат мобилен телефон от „Е.“ във
Величково. При колегата постъпи оперативна информация, не мога да кажа
откъде и как, че лицето Т. е съпричастен към извършване на престъплението.
С колегите Г. Т. и Т.И. отидохме до цеха на фирма „Е.“ във Величково,
където управителят извика Т.. Проведохме беседа първоначално с него пред
цеха дали има нещо общо с този телефон. Той каза, че го е откраднал от
шкафче и на въпроса къде се намира каза, че го е изхвърлил в съседство на
цеха при едни треви. Потърсихме там телефона и докато го издирвахме Т.
каза, че се е уплашил и затова е казал, че го изхвърлил, а всъщност го е
продал в Пазарджик на ченчаджиите. От там дойдохме в Пазарджик и
отидохме да се опитаме да открием човека, на който е продаден телефонът,
заедно с Т.. Отидохме в махалата, но не се установи лицето. Тогава той
предложи да плати телефона и да приключи случая. Казахме му, че няма
такава опция. Написа обяснения и това е, което си спомням по случая.
Въпросните ченчаджии нямам идея дали пътуват извън страната.
А.Т. мисля, че в районното написа собственоръчно писмени обяснения.
Най-вероятно в нашата стая ги е написал. Нямам категоричен спомен.
Предполагам, че в нашата стая - моята и на Т.И. ги е писал. Колегата Т.И.
сне обясненията. Аз присъствах, когато се снемаха обясненията.
2
Когато отидохме във Величково бяхме със служебен автомобил, който е
оперативен и цивилен. После с този автомобил докарах Т. до районното. По
време на транспортирането му и после в районното абсолютно категорично не
е упражнено насилие върху него. Нито аз, нито някой от колегите, сме
упражнили физическо насилие върху него.
Пристъпи се към изслушване на допълнителни обяснения на
подсъдимия Т. по негова инициатива:
ПОДСЪДИМИЯТ: Когато дойдоха в с.Величково в цеха, следователят
зад мен лично той ме заплаши с електрошок. След това в МВР-то той и
неговият колега пред съдебната зала ме заплашиха пак с убийство и че за мен
няма да се чуе нищо повече. За телефона, където казват, че аз съм искал да
платя и да се довърши, не е така. Те ми казаха: „Ако искаш плати телефона,
ще приключи случаят“ и аз твърдо отказах. Обясненията ми се снеха от него
и неговия колега и ми казаха какво да пиша. Освен, че ме заплашиха,
упражниха и физическо насилие и тримата над мен. И тримата ме биха първо
в техния кабинет, а след това ме закараха в на колегата им, който е отвън,
кабинета. Аз след това писах обяснения.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Г. Т.:
СВ. Г. Т.: Спомням си за случая, но не като дата и месец. Колегата, с
който работя - Т.И., имаше оперативна информация, че въпросното лице Т. е
извършил кражба на мобилен телефон в „Е.“ във Величково. Тогава отидохме
със служебния автомобил и мисля, че един човек от охраната извика Т..
Говорихме с него, като си призна пред нас, че е извършил кражба на мобилен
телефон, на който не помня марка и модел. Тогава каза, че го е изхвърлил в
близост до една ограда до „Е.“. Ние го търсихме много време. Нямаше го
телефона. От там тръгнахме към Пазарджик със служебния автомобил и
тогава вече Т. каза, че иска да плати телефона, който е откраднал. Каза, че го е
продал на ченчаджия в центъра на Пазарджик. Ходихме да го търсим
въпросното лице, но не установихме такъв. След това каза, че го е продал на
някакъв от ромски произход, но не го установихме тогава. Писмени
обяснения е давал. В районното ги е давал. Аз нямам спомен дали съм
присъствал на снемането на обясненията. От момента, когато сме го взели със
3
служебния автомобил и в сградата на районното по отношение на него не е
упражнено насилие. Водещ на проверката беше колегата Т.И.. Тя си беше
негова информацията. По време на беседите аз присъствах през цялото време.
Никой не е упражнявал насилие спрямо него. Той сам каза, че го е взел и
първо каза, че го е хвърлил при оградата. Мисля, че не го е платил телефонът.
Това беше по пътя от Величково за Пазарджик, като питаше дали може да го
плати и да се приключи всичко.
Ние работим в екип и никога не ходи един служител, а ходим или двама
или трима. Такава ни е практиката. Това си беше информация на И. и затова
отидохме на място. Мислехме, че той може да се укрие и затова отидохме на
място, защото е криминално проявен.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Н.Т.:
СВ.Н.Т.: А.Т. го познавам. Били сме колеги в „Е.“. Аз работих там до
преди 3 години. Не си спомням кога съм напуснал. През декември 2019
година не мога да се сетя дали съм бил на работа. Минали са три години и
едва ли си спомням нещо. Колега на име Г. имах. Не си спомням той да ми се
е оплакал, че му е бил откраднат телефона. Ние работихме на три гишета, то е
разделено. Не съм чувал, че полицията е забирала А.Т..
ДОКЛАДВА СЕ постъпилото по делото официално уведомително
писмо от началника на РУ на МВР - Пазарджик с приложени към него
заверени копия на заповед за задържане по ЗМВР от 09.01.2020г., декларация
от задържано лице от същата дата, протокол за личен обиск от същата дата,
както и разписка за върнати вещи от 10.01.2020г.
Страните /поотделно/: Да се приемат.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: официално
уведомително писмо от началника на РУ на МВР - Пазарджик с приложени
4
към него заверени копия на заповед за задържане по ЗМВР от 09.01.2020г.,
декларация от задържано лице от същата дата, протокол за личен обиск от
същата дата, както и разписка за върнати вещи от 10.01.2020г.
ПРОКУРОРЪТ: Моля, да ми се даде възможност да се запозная
допълнително с материалите по делото, тъй като не съм изцяло подготвен,
защото днес сутринта инцидентно разбрах, че трябва да взема участие по това
дело, тъй като наблюдаващият прокурор в момента се явява по друго дело в
РС - Пазарджик, където предстои да пледира.
Съдът намира, че искането на прокурора е основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРЕКЪСВА съдебното заседание в 11.20 часа.
Съдът ПОДНОВЯВА съдебното заседание в 11.40 часа, когато се явяват
подсъдимият, защитникът адв.М.И. и за РП – Пазарджик прокурор Е.П., която
замени участващия до момента в процеса прокурор П.Г..
Страните /поотделно/: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 283 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства по делото: справка за
съдимост и характеристична справка за подсъдимия, уведомителни писма от
мобилните оператори „А1“, „БТК“ и „Теленор България“, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние за подсъдимия, касов
бон, удостоверение за актуално състояние на „Е.“ ЕООД, уведомително
писмо от „Е.“ ЕООД, заповеди за прекратяване на трудово правоотношение и
5
трудово договор - л.78-80, персонален списък на работещите в „Е.“ ЕООД
към 31.12.2019г. и форми за присъствени и неприсъствени дни, респективно
за полаган труд през м.декември 2019г., предварителен месечен график за
м.декември 2019г.
Страните /по отделно/: Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин съдия, поддържам внесения ОА
спрямо подсъдимия А.Т. за извършено престъпление по чл.194 ал.1 от НК. От
всички събрани по делото гласни и писмени доказателства се установява по
несъмнен и категоричен начин, че е подсъдимият е извършил
инкриминираното деяние от обективна страна. В този смисъл са разпитите на
свидетелите, изготвената по делото експертиза. Видно от свидетелските
показания на пострадалия, се потвърждава, че неговият телефон се е намирал
в съблекалнята на работното му място, в шкафче незаключено. Съблекалнята
е била обща за всички работници. Шкафчетата са били незаключени, което е
факт, който е бил известен и на подсъдимия, който работил там. Съответно
пострадалият потвърждава, че неговият телефон на 23.12.2019г. се е намирал
в това шкафче за времето от 15.30 ч. до 17 ч. и че въпросният ден
подсъдимият е ходил няколкократно и си е тръгнал дори по-рано, защото
тяхната смяна е била освободена по-рано и той е имал достъп до шкафчето на
пострадалия. Разпитани по делото са свидетелите Т.И., Г. Т. и С. – полицаите,
които са работили по случая и тримата са категорични, че са получили
оперативна информация, а именно, че извършител е обвиняемият Т.. Един от
полицаите споменава, че пред един от полицаите пострадалият е изразил
съмнение, че Т. е бил извършител, защото е ходил по време на работа в
съблекалните и са го виждали хора да отваря различни шкафове.
Действително свидетелят В. в съдебно заседание твърди, че не е чувал
6
недоволство от работници и оплаквания, че обвиняемият Т. е бъркал и друг
път в шкафовете, но това негово твърдение в съдебно заседание се дължи
именно, че се е дезинтересирал от делото, тъй като видно от показанията на
свидетелите, се опровергава това твърдение на В.. Освен това, в показанията
си свидетелят А.Н., който е разговарял с пострадалия, също заявява, че
пострадалият е ходил в полицията с намерение да се прекрати делото. Това
също сочи на неговото желание да се прекрати делото и че няма интерес от
него. Свидетелите И., Т. и С. подробно описват какви самопризнания пред тях
е направил подсъдимият. Веднага след като са научили, че той е извършил
кражбата, са се срещнали с него на работното му място. Разговаряли са и без
да е осъществена, каквато и да била, принуда подробно разказва как е
извършил отнемането, какви са били мотивите, както и евентуално е дал
обяснения как се разпоредил с вещта, като първо е казал, че е изхвърлено на
едно място, където завел полицаите и са предприели претърсване. След това
заявил, че е продаден на непознато лице, поради което са отишли на мястото,
където е било евентуално това лице. Това са действия, които полицаите не
биха предприели да извършат, ако не бяха казани.
Що се отнася до обясненията на подсъдимия Т., те са израз на защитна
позиция и не следва да се кредитират. Той твърди, че бил заплашван и бит от
полицаите. Казва, че не е подал жалба до полицията, защото не бил запознат с
тези неща и не е знаел къде и как, нито как да я напише, нито къде да в
подаде. Въпреки това твърди, че на следващия ден е упълномощил адвокат.
Ако не е бил наясно къде да подаде жалба, то адвокатът знае. Именно тези
твърдения показват, че версията за него за нанесения побой е измислена на
един по-късен етап. Освен това, това твърдение, че е упълномощил адвокат на
следващия ден не отговаря на истината, тъй като видно от материалите по
делото, той е задържан на 09-ти януари за срок от 24 часа, а е упълномощил
адвокат на 13-ти март, т.е. два месеца по-късно. Също така, при самото
задържане му е била дадена една декларация, в която саморъчно е записал, че
не желае нито служебен, нито упълномощен адвокат, което показва, че не е
имал нужда от защита, защото очевидно не е бил набит и не е имал нужда
някой да го защитава по тази теза. Считам, че изложената версия за
упражнено насилие не е изградена окончателно и не е напасната, защото хем
казва, че е бил бит, за да си признае, хем казва, че не помни дали е давал
писмени обяснени, т.е. има чудене дали не са писани от него или ги е
7
написал, защото бил принуден чрез физическо насилие. Освен това, ако той
действително беше набит, за да си признае, щеше ли категорично да заяви, че
ги е дал именно и само, защото е бил принуден чрез побой. Също така,
виждам, че той не може с подробности да посочи с какви предмети и по кои
части на тялото му е бил нанесен побой. Той подробно посочва по кои части
на тялото са му били нанесени удари, но не може да си спомни дали е писал
писмени обяснения, а пък твърди, че тези писмени обяснения са в следствие
на несения побой. Също така, обяснява, че не си е вадил медицинско
удостоверение, тъй като не е имал видими наранявания. Полицаите са го
удряли на места, където да не останат и да не си личат следи и са били
нанесени с палка по краката, петите и по гърба. На всички е известно, че ако
бъдат нанесени с тези предмети по тези части на тялото удари, ще има
видими следи, синини или подутини, но винаги би останала следа, т.е. с това
си бездействие за това, че не се е снабдил със СМУ, а липсата на води до
извод, че той не е имал наранявания и съответно не е бил бит. Също така,
неговите твърдения, че е бил обвинен, защото половината от смяната му
завиждала, са голословни, а и освен това той не сочи и какви са тези причини,
за да му завиждат колегите и евентуално да го натопят, че той е извършител
на кражбата.
В съдебно заседание беше разпитан негов колега, който се опита да го
защити, като твърдеше, че според него той не е извършител на кражбата.
Именно това показва, че настроенията му са по-скоро позитивни, а не
негативни. Същото се отнася до твърденията на този свидетел, който казва, че
според него не е извършил кражбата, но това са негови лични възприятия, а
не е свидетел за това дали Т. е извършил кражбата или съответно е имал
алиби въпросният ден.
Считам, че от тези събрани показания на пострадалия и най-вече на
полицаите, които са работили по случая и пред които подсъдимият си е
признал и е дал писмени обяснения, изготвената по делото експертиза и
събраните останали писмени гласни доказателства, обвинението е доказано
по несъмнен и категоричен начин, поради което следва да бъде осъден и да
му се наложи наказание, съответно съгласно предвиденото в закона като се
отчетат като отегчаващи вината обстоятелства предишните осъждания на
дееца и че деянието е извършено в изпитателния срок. Считам, че сторените
по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
8
АДВ. И.: Уважаеми господин съдия, моля Ви да постановите съдебен
акт, с който изцяло да оправдаете подсъдимия Т. по повдигнатото обвинение.
Основният акцент, който поставя представителя на държавното обвинение, е
самопризнанията, които е направил моят доверител в хода на ДП, а малко
преди това пред полицейските служители. Както знаем, самопризнанията на
подсъдимия не могат да бъдат основа единствено и само те за осъдителен
съдебен акт. Необходимо е по делото да има и други доказателства, които да
го подкрепят. В настоящия случай такива доказателства не са събрани. На
първо място, считам, че липсват категорични данни, че именно на
23.12.2019г. пострадалият В. е бил на работа. Видно от писмените
доказателства по делото от „Е.“ и графиците и по-специално за присъствени и
неприсъствени дни, неговите имена липсват. Дори обаче съдът да приеме, че
пострадалият е бил на работа и е полагал труд не мисля, че се доказа, че
мобилният телефон, предмет на кражба, е бил у него. Не е разпитан нито един
свидетел сред неговите колеги от неговата смяна, които са изпълнявали
същата длъжност, които да установят чрез показанията си дали пострадалият
е ползвал в този ден мобилния си телефон. Обвинението се гради единствено
и само на твърденията на пострадалия. По делото има справки от мобилните
оператори, които сочат за липсата на информация, поради което не могат да
бъдат подадени данните за входящи и изходящи обаждания и такива за
местоположението на мобилния телефон, съобразно сигнала му. На следващо
място, от същия график, който споменах за присъствени и неприсъствени дни
за декември 2019 година, установяваме, че първа смяна е била от 8 до 17 ч.,
каквато смяна е бил и Т. на позиция пакетировач, в която смяна са били
приблизително 30 човека. При една елементарна математическа операция ще
видим, че 7 човека от тях са мъже и 22 жени, те. минимум 7 човека са имали
достъп до мъжката съблекалня, а да не говорим, че най-вероятно женската
съблекалня е в близост. Не се установява по делото местоположението им, но
се намират в една и съща част на цеха. В този ден на работа категорично е
установено, че са били 22 жени. Каква е гаранцията, че извършител не може
да бъде жена? Не са предоставени видеозаписи, няма камери, които да са
поставени в коридорите, но дори да е имало, то няма записи. Не се установява
кой колега и по какво време ползвал съблекалните. Не мога да се съглася с
9
прокурора, че било доказано, че подсъдимият ходил няколко пъти до
съблекалните. Бяха разпитани няколко свидетели и общото между тях е, че
нито един от тях не е свидетел-очевидец.
На следващо място, от показанията на пострадалия Г.В. разбираме, че с
Т. са работили на различни длъжности в различни смени. Вярно е, че се е
случвало да работят в един и същи ден. На 23-ти декември от показанията му
се установява, че е имало банкет и цялата смяна на Т. е била пусната по-рано.
По думите на В. телефонът му е бил оставен към 16 ч. от него. Ако приемем,
че всички служители от смяната на Т. са пуснати по-рано, мъжката част от
тях са се насочили към мъжката съблекалня да вземат вещите си. Как би
могло да бъде извършено престъпление в присъствие на толкова много хора?
Все някой щеше да стане очевидец и да бъде разпитан по делото. Каква е
гаранцията, че някой от другите 7 човека не е извършител на кражбата?
На следващо място, от показанията на А.Н. разбираме, че В. не е
изказвал съмнение, че подсъдимият е откраднал телефона. Това пред Вас го
заяви и самият В.. Фактът, че желае да оттегли жалбата си против Т. и да се
прекрати наказателното производство доказва именно това.
Моля, да не кредитирате показанията на свидетеля И., че пред него
пострадалият посочил Т. като извършител, дадени в миналото съдебно
заседание. Съгласно тях, В. се бил усъмнил в него, тъй като често ходил не
само като била почивка, но и по време на работа, до съблекалнята. Моля, да не
ги кредитирате тези показания. Моля, да не давате вяра на показанията на
полицейските служители. Те не могат да служат за изясняване на релевантни
по делото факти, при положение, че информацията е получена в хода на
проведена беседа с Т. много преди същият да получи качеството на
обвиняемо лице. Разпоредбата на чл.55 от НПК дава гаранция, че едва след
като лицето разбере в какво е обвинен и му бъде повдигнато обвинение, може
да направи информиран избор дали да даде обяснения или не. Всички знаем,
че беседите обикновено са насочено в посока да се събират уличаващи данни
за лицето и информация. Не може да не направи впечатление
обстоятелствата, при които е сторил тези самопризнания - на първо място в
кабинета на полицейския служител, водил разследването и работил по
преписката. Това се установи от разпита на всички полицейски служители - в
присъствие на неговите колеги свидетелите Т. и С.. Питам се защо е било
10
необходимо в присъствието на трима полицаи да се разпитва лице, което
цитирам по думите на свидетеля И., било поканено да даде обяснения. Може
би разбирам, че тримата полицейски служители са отишли във фирмата на Т.,
но не мога да си обясня присъствието им в кабинета на техния колега И.. Не е
много редно и тези полицейски служители да са отишли там на място. Моля,
да не кредитирате показанията на свидетеля Т., който казва, че тримата били
отишли до служебното място на подсъдимия, тъй като имало възможност да
се укрие. Ако той искаше да се укрие, от 23.12.2019г. до 09.01.2020г., когато е
снето обяснението, е имал възможност да направи това. Очевидно е, че
присъствието на полицейските служители е било, за да изненадат, за да
притиснат и стреснат А.Т., който в последствие е направил писмени
самопризнания в районното. Не мога да си обясня каква друга причина може
да има, освен ако по отношение на него е била упражнена такава физическа
сила. Ще цитирам едно решение на ВКС, съгласно което сведенията, които са
получени по време и място и в среда, които не са избрани от подсъдимия от
една страна, а от друга страна са от естество да повлияят на неговите нагласи
и да предопределят поведението му, не могат да бъдат ползвани при преценка
и анализ на съда, когато формира своето убеждение. Това е решение на II н.о.
на ВКС по дело № 924. Именно такива обстоятелства имаме категорични.
На следващо място, всички полицейски служители твръдят, че била
получена оперативна информация. Оперативната информация е такава с
неустановен произход. Може да насочва разследващите органи, но не може да
служи за доказателства по делото, а следва да бъде проверена. Неслучайно
попитах свидетеля И. какви действия са били предприети, за да бъде
проверена. Той заяви, че съгласно нея, заподозряното лице било осъждано,
работило в цеха за колбаси във Величково и на трето място не е от
Величкови. Искам да отбележа, че според показанията на Н. там работят 250
човека и съм сигурна, че на тези критерии няма да отговаря само подсъдимият
Т.. Днес пред Вас свидетелят Т. заяви също, че е осъждано лице. Ето защо,
моля, да не кредитирате показанията на полицейските служители, въз основа
на които държавното обвинение гради тезата си. От показанията на свидетеля
Т. и С. не може да се установи авторството. Категорично такова не се доказва
и от назначената, изготвена и приета съдебно-оценъчна експертиза. Ето защо,
моля, да оправдаете подсъдимия Т..
11
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия: Присъединявам се към
казаното от моя адвокат.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия: Пледирам най-вече да бъда
оправдан, защото не съм виновен и не се чувствам виновен. Желая да бъда
оправдан.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си,
след което обяви същата на страните и разясни реда и сроковете за обжалване
и протестиране.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 12.25 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12