Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II-Д въззивен състав, в закрито заседание на тридесет и първи юли две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Йорданова ч.гр.дело № 6759 описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 435 и следващите от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 2067/26.03.2019
г. от длъжника Л.М.Г., срещу постановления за разноски с изх. №2216/14.03.2019
г. и 2515/22.03.2019 г. по изп.д. № 201883900400885 по описа на ЧСИ И.М.-К..
Жалбоподателят поддържа, че претенцията на
взискателя за неплатени четири месечни издръжки на общия им син е
неоснователна, тъй като дължимата издръжка е била регулярно заплащана, вкл. за
месеците ноември и декември 2019 г. чрез пощенски запис адресиран до
взискателя, който е върнат недобросъвестно от него. Излага, че не е
станала причина за предприемане на действия по принудително изпълнение, поради
което намира, че не дължи разноски в изпълнителното производство, като
разноските следва да останат в тежест на взискателя. Ако съдът прецени, че жалбоподателят
дължи разноски в изпълнителното производство, то счита определения в атакуваното
постановление размер на таксите по производството от 172,05 лв. за прекомерен с
оглед материалния интерес по изпълнителното дело- 210,00 лв. Оспорва и размера
на определеното адвокатско възнаграждение от 350, 00 лв. като прекомерен.
Счита, че с оглед липсата на процесуална активност от страна на взискателя,
следва да се определи адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнителното дело, но не и за процесуално представителство по същото. Сочи,
че взискателят не е представил доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение,
което е задължителна предпоставка за възлагането му в тежест на длъжника. Иска
обжалваното постановление да бъде изцяло отменено или изменено. Претендира
разноски в настоящото производство.
Постъпило е писмено възражение от взискателя
М.К.А., действащ лично и със съгласието на баща си К.В.А., чрез пълномощника
адв. Савов, с което се моли частната жалба да бъде оставена без уважение.
Поддържа се, че длъжницата е станала причина за образуване на изпълнително дело
поради неплащане на издръжка на сина ѝ, че част от дължимите суми са
платени в хода на принудителното изпълнение, а друга част все още не са платени
с оглед което дължи разноските определени от ЧСИ. Излагат се съображения, че определеното
адвокатско възнаграждение в размер на 350, 00 лв. е в минимално предвидените в чл.
10 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и че са изпълнили всички свои процесуални задължения с оглед
връчените съобщения и събиране сумите по изпълнителния лист.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, в които е изложил съображения за
нейната неоснователност. Излага, че във връзка с възражението на длъжницата, че
не е станала повод за образуване на изпълнителното дело служебно е изискана справка
за извършени преводи от пощенска станция София 17, с адрес гр. София 1220, бул.
„******от Л.Г. за периода от 01.01.2018 г. до 31.01.2019 г. видно от която за
посочения период е налице неполучен от взискателя М.К.А. паричен превод на обща
стойност от 210,00 лв., представляваща издръжка за месец октомври и ноември
2018 г. Относно определеното адвокатско възнаграждение поддържа, че размерът на
същото е в съответствие с минимално предвидените в чл. 10, т. 1 и т. 2 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Относно
искането за намаляване на таксите събирани съгласно ТРЗЧСИ излага, че искането
е основателно само за таксата по т.26 от ТРЗЧСИ, поради намаляване на
материалния интерес от 420,00 лв. на 210,00 лв. и таксата се намалена
наполовина – от 50,40 лв. на 25,20 лв., а за другите събрани такси няма
основание за намаляване.
Жалбата с вх. №2067/26.03.2019 е
депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките
на законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Изпълнително дело № 201883900400885 по описа на ЧСИ И.М.-К. е
образувано по молба на М.К.А., действащ лично и със съгласието на баща си К.В.А.
чрез адв. С.от 07.12.2018 г. за образуване на изпълнително дело срещу Л.М.Г. /майка
на М.А./ въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.09.2016 г. от СРС, 117
състав по гр.д. № 75422/2015 г., с решението по което Л.Г. е осъдена да заплаща
на сина си М.А., чрез баща му К.А.месечна издръжка в размер от 105,00 лв.
считано от 08.09.2016 г. ведно със законната
лихва за забава.
В молбата е изложено, че не е заплатена
дължимата издръжка за месеците януари, август, октомври и ноември 2018 г. като
е поискано цялостно проучване на имуществото на длъжника. Претендирани са разноски
по изпълнителното дело. Приложени са пълномощно за адв. С.и договор за правна
защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 350,00 лв.,
платимо в брой, за образуването и воденето на делото.
На 07.02.2019 г. на длъжника е връчена
покана за доброволно плащане, в която са посочени следните суми: 420,00 лв. –
дължима незаплатена издръжка за месеците януари, август, октомври и ноември
2018 г., 350,00 лв.- адвокатско възнаграждение по изпълнително дело, както и
изпълнителни такси и разноски в полза на ЧСИ в размер на 197,25 лв., в т.ч.
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ с ДДС.
По делото е изискана и получена справка от
„Български пощи“ ЕАД за извършени преводи от пощенска станция София 17, с адрес
гр. София 1220, бул. „******от Л.Г. за периода от 01.01.2018 г. до 31.01.2019 г.,
видно от която Г. е направила девет превода като подател, а получател е К.А..
Преводите са с дати както предхождащи така и следващия дата на образуване на
изпълнителното производство – 07.12.2018 г.
На 19.12.2018 г. длъжника Г. е депозирала
молба, в която излага че е заплащала дължимата издръжка и не е станала повод за
образуване на изпълнителното дело, като са приложени множество разписки за
превод на суми с пощенски записи и системно бонове за приемане на парични
преводи от „Български пощи“ ЕАД. Видно от служебни бонове са направени обикновени
преводи №PS2400003RSNW на дата 10.12.2018 г и стойност 210,00 лв. и № PS1517007TES1 на дата 17.12.2018 г. със стойност 105,00
лв.
На 14.03.2019 г., във връзка с молбата от
19.12.2018 г.е издадено постановление за разноски на ЧСИ Ирина Митова-Керезиева,
с което молбата за намаляване на адвокатското възнаграждение от 350,00 лв. до
минимален размер от 200,00 лв. е оставена без уважение.
На 22.03.2019 г. от ЧСИ И.М.-К.е издадено
постановление за разноски, с което молбата за намаляване на разноските е
частично уважена относно таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ, която е коригирана от
50,40 лв. на 25,20 лв. поради намаляване на метериалния интерес по делото от
420,00 лв. на 210,00 лв. Таксите по ТТРЗЧСИ, след намаляване са определени в
общ размер на 172,05 лв.
При така установените факти съдът намира
следното от правна страна.
Въпросът за разноските се
поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК
се съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както за исковия
процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство -
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда, така и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни
способи, които не са приложени.
В разглеждания случай
процесното изпълняемо право не е било погасено от длъжника преди образуване на
изпълнителното производство, поради което той следва да понесе отговорността за
направените от взискателя разноски по изпълнението. Приложените от длъжника
платежни документи, както и данните получени от постъпилата по делото справка
от „Български пощи“ ЕАД за парични преводи не променят този извод, доколкото не
доказват изпълнение на всички задължения за претендирания от взискателя период.
Видно от служебни бонове за обикновени преводи №PS2400003RSNW на дата 10.12.2018
г и стойност 210,00 лв. и № PS1517007TES1 на дата 17.12.2018 г. със стойност
105,00 лв. плащания от длъжника са правени след образуване на изпълнителното
производство, поради което доводът за недължимост на разноски по изпълнителното
производство изобщо е неоснователен.
Съгласно чл. 10, т. 1 и
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения
взискателят има право на разноски за процесуално представителство, както за
образуване на изпълнителното производство, така и за извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания. В чл. 10 т. 1 от Наредбата е посочено,
че за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 200 лева, а съобразно чл. 10, т. 2 от същата наредба
минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания е 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
Молбата за образуване на процесното изпълнително дело е била подадена от взискателя чрез адвокат Савов, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства. Представен е договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и адв.Савов. В договора е отбелязано, че уговореното възнаграждение е платено в брой преди образуване на делото. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение 6/2012 от 6 ноември 2013 год., когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт е отразен в договора за правна помощ, а самият договор е приложен по делото - той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Уговореното възнаграждение за образуване на изпълнително дело е в минималния размер предвиден в чл.10, т.1 от Наредбата и не подлежи на намаляване. Поради тези съображения жалбата в тази част следва да бъде оставена без уважение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в разглеждания случай следва да бъде присъдено единствено възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, а не и адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, тъй като от приложеното копие от изпълнителното дело се установява, че упълномощеният от взискателя адвокат е извършил и действия по процесуално представителство по делото, като след образуването на делото е подал допълнителна молба – в отговор на представени от длъжника по изпълнителното дело доказателства, към която е приложено и удостоверение издадено на К.А.от „Български пощи“ ЕАД. Същинската роля на адвоката по процесуално представителство и извършването на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане несъмнено е осъществена. С оглед на изложеното правилно съдебният изпълнител е определил в полза на взискателя адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. в размер на 150,00 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по делото след образуването му, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение в тази част.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и оплакването във връзка с начина, по който е определена пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, тъй като тя коректно е начислена върху материалния интерес от 210,00 лв. и съгласно т.24, б „б“ ТТРЗЧСИ се равнява на 25,20 лв. с вкл. ДДС.
Правилно са били начислени и таксите по т. 1 ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнителното дело в размер на 24 лв. с вкл. ДДС, по т. 5 ТТРЗЧСИ за изготвяне и изпращане на покана за доброволно изпълнение в размер на 24 лв., по т. 9 за два броя запорни съобщения – 36 лв., по т. 5 за съобщение до ТД на НАП относно удостоверение по чл.191 от ДОПК – 12 лв.
Съдът констатира, че по приложеното изпълнително дело не са налични два броя съобщения за прекратяване на изпълнителното дело по т. 5 от ТТЗЧСИ, за които в постановление за разноските от 22.03.2019 г. е определена такса в размер на 48,00 лв. Разходи за изготвянето на постановление за прекратяване и връчването му не са описани и в приложената по изпълнителното дело сметка по чл. 79 от ЗЧСИ (л.56 от изп. дело), поради което съдът намира, че сумата от 48,00 за съобщения за прекратяване на изпълнителното дело е недължима и жалбата на длъжника в тази част следва да бъде уважена.
По изложените съображения общият размер на дължимите такси по ТТРЗЧСИ се равнява на 124,05 лв. с вкл. ДДС. Следователно отказът на съдебния изпълнител да намали определените такси по ТТРЗЧСИ следва да бъде отменен за разликата над 124,05 лв. до определения от съдебния изпълнител общ размер на таксите по ТТРЗЧСИ от 172,05 лв.
Искането
на жалбоподателката за присъждане на разноски (представени са доказателства за
направени разноски са в размер на 25,00 лв. – заплатена държавна такса) в
настоящото производство е неоснователно. В производството по спор относно
разноските страните не си дължат разноски, тъй като в такова
производство-относно дължимостта и размера на разноските, не се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 ГПК не
намира приложение ( в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч.
гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 393 от 17.09.2018 г. по ч.
гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС). Ето защо макар жалбата на длъжнижата да
е основателна частично, същата няма право на разноски в това производство
Настоящото решение не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437, ал. 4 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ частично по частна жалба с вх. № 2067/26.03.2019 г. от длъжника Л.М.Г., ЕГН: **********,
адрес: *** обективиран в постановление за разноски с изх. 2515/22.03.2019 г. отказ да бъдат намалени присъдените в полза на
взискателя М.К.А. ЕГН: ********** действащ лично и със съгласието на своя баща К.В.А.
такси дължими по ТТРЗЧСИ по изп. дело № 201883900400885 по описа на
ЧСИ И.М.-К., в частта за разликата над
124,05 лв. до 172,05 лв., като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА присъдените в полза на взискателя М.К.А.
ЕГН: ********** действащ лично и със съгласието на своя баща К.В.А. такси дължими по ТТРЗЧСИ по изп. дело № 201883900400885 по описа на
ЧСИ И.М.-К. от 172,05 лв. на 124,05 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 2067/26.03.2019 г.
от длъжника Л.М.Г., срещу постановления за разноски с изх. №2216/14.03.2019 г.
и 2515/22.03.2019 г. по изп.д. № 201883900400885 по описа на ЧСИ И.М.-К. в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.