О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил, 16.12.2019 г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание на шестнадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Костадинова в.ч.гр. д.№566 по описа за 2019 г. на КнОС и
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК.
Образувано
е по повод постъпила частна жалба от С.Б.К. ЕГН **********, действаща чрез
процесуалния си представител по пълномощие адв. Ю. Д., със съдебен
адрес:***, насочена срещу определение №1309 от 12.09.2019 г., постановено от Районен съд– гр. Дупница по гр.д.№1915/2019
г. по описа на съда, с което е прекратено производството по делото, поради
недопустимост на предявения иск.
Частната жалбоподателка релевира довод за неправилност
на обжалваното определение. Твърди, че е депозирала в срок възражение по чл.
414 от ГПК, че не дължи сумите по издадената въз основа на документ по чл. 417
от ГПК заповед за незабавно
изпълнение, поради което и „***”АД е предявила иска по чл. 422 от ГПК. Заявява, че не
е получавала заповедта през 2018 г. Иска отмяна на обжалваното определение и
връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените правила.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна е подала
отговор по частната жалба. Сочи, че
частната жалба е недопустима, тъй като частният жалбоподател е ответник по
делото и няма правен интерес да обжалва определението за прекратяване. По
същество оспорва доводите в частната жалба
и прави искане за оставянето й без разглеждане като недопустима, респ.
за оставянето й без уважение
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба и отговора доводи,
както и след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „***“
АД със заявление по чл. 417 от ГПК
против длъжниците С.Б.К., Г. И.
Г. и К. А.
С.с искане за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за подробно посочените в заявлението суми.
Въз основа на
заявлението и придружаващите го документи на 02.02.2018 г. по ч.гр.д. №
222/2018 г. на ДнРС в полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, инкорпорираща
разпореждане за незабавно изпълнение.
К.
С.е направил възражение в срока по чл. 414 от ГПК, поради което банката- заявител е предявила иск по реда на чл. 422 от ГПК.
С влязло в сила решение №139/ 26.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1596/2018
г. на ДнРС искът на „***”АД по отношение на К.
А. С. е отхвърлен.
На 28.06.2019 г.
частната жалбоподателка е подала
възражение по чл. 414 от ГПК. Заповедният съд е изпратил възражението и
приложенията към него на заявителя с указание да даде становище съгласно чл.
414а, ал.3 от ГПК. На 10.07.2019 г. е постъпило такова становище от банката, а
с разпореждане 02.08.2019 г. заповедният съд
й е указал, че може да предяви иск за вземанията си.
На 11.09.2019 г. „***”
АД е депозирала искова молба срещу С.К. за вземанията си предмет на
заповедта за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Към приложенията на същата
се съдържа удостоверение, издадено от ЧСИ Елица Христова, рег.№743, район на
действие ОС- Кюстендил, от което се установява, че заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК от 02.02.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 222/2018 г.на ДнРС, въз
основа на която е издаден изпълнителен лист от 02.02.2018 г. е връчена на С.К.
на 26.04.2018 г. по изп.дело № 20187430400203 по описа на кантората. Предвид
обезсилването на изпълнителния лист и заповедта за изпълнение по отношение на
солидарния длъжник К. С.,
въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№20197430400355 срещу длъжника С.Б.К. и солидарния длъжник Г.
И. Г., по което заповедта
за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 02.02.2018 г., издадена по ч.гр.д. №
222/2018 г. не е връчвана, тъй като вече е била връчена по предишното
изпълнително дело.
Районният съд
констатирайки, че липсва валидно направено възражение от страна на длъжника С.К.
по чл. 414 от ГПК е прекратил исковото производство.
При така установеното
от фактическа страна, КнОС от правна страна приема следното:
Частната жалба е
допустима.
Съдът намира, че
частната жалбоподателка, независимо, че е ответник по предявения иск, има
правен интерес от обжалване на определението за прекратяване на производството
по делото. Касае се за предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК. С него се цели
установяване съществуване на вземане, което е предмет на издадена заповед за
изпълнение, т.е. исковото производство се явява продължение на вече проведено
заповедно производство. По делото няма данни заповедта за незабавно изпълнение
и издадения въз основа на нея изпълнителен лист да са обезсилени по отношение
на С.К.. Следователно вземането на банката срещу ответницата по иска подлежи на
изпълнение и за нея съществува правен интерес да установи неоснователността на
предявения иск.
По същество въззивният съд приема частната
жалба за неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:
Допустимостта на
установителния иск, предявен по ред на чл. 422 от ГПК е предпоставена от оспорване от страна на длъжника на
издадена срещу него заповед за изпълнение. Оспорването следва да бъде
извършено в определен от закона срок-
двуседмичен срок от връчването на заповедта чл. 414а, ал.1 от ГПК. Исковият
съд, разглеждащ установителния иск не е обвързан от положителната констатация
на заповедния съд за спазване на срока по чл. 415, ал.1 от ГПК и дължи
извършване на самостоятелна проверка за процесуална допустимост на предявения
иск в образуваното пред него производство.
В настоящия случай от
представеното от банката съдебно удостоверение на ЧСИ Елица Христова, се установява, че процесната заповед за
изпълнение е била надлежно връчена на частната жалбоподателка длъжника на 30.04.2018 г. по реда и при условията на чл.
418, ал.5 от ГПК. В законния срок същата не е упражнила правото си да възрази
срещу заповедта. Следователно по силата на чл. 416 от ГПК спрямо нея
заповедта е влязла в сила, поради
което формираната въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение
изпълнителна сила е стабилизирана. Резултат на стабилитета на заповедта за
изпълнение е преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и
обстоятелства, както и недопустимост на последващ процес, основан на факти,
несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в
сила заповед.
Установявайки, че заповедта за
изпълнение е връчена в един предходен момент и същата е стабилизирана, то след
като е прекратил исковото производство, първоинстанционният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт .
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1309 от 12.09.2019 г., постановено от Районен съд – гр. Дупница по ч.гр.д.№1915/2019
г. по описа на съда.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.