Настоящото производство е с правно основание чл.332,ал.1,предл. последно и сл. от ГПК. Производството е образувано по жалба,депозирана от Красимир Асенов Моллов ,действуващ в качеството си взискател. Жалбата е насочена срещу отказа на държавния съдебен изпълнител,постановен по изп.д. № 430/2000 г. по описа на СИС при Районен съд,гр. Кърджали,с който е оставена без уважение молбата му за предаване на възложени му движими вещи,бивша собственост на длъжника Стоян Николов Анадолиев. Жалбодателят счита,отказът на държавния съдебен изпълнител,с мотив,че въпросното изпълнително дело е спряно и по него не могат се извършват изпълнителни действия,за незаконосъобразен. Твърди,че с влязло в сила постановление за възлагане на движими вещи от 24.06.2005 год.,му били възложени движими вещи,семейна имуществена общност на Драганка и Стоян Анадолиеви. Движимите вещи били възложени по негово искане след нестанала публична продан и след като той изплатил по сметка на съд. изпълнител сумата от 1425 лв.,представляваща равностойността на дела на съпругата недлъжник-Драганка Анадолиева. Жалбодателят твърди също,че постановлението е влязло в сила и той е внесъл всички дължими държавни такси. Изтъква,че в последствие, на 08.12.2005 г., при процедура по предаване на движимите вещи било извършено частично плащане от страна на длъжника Стоян Анадолиев, което довело до договореност за изплащане и на остатъка от задължението му,поради което с негово съгласие изземването и предаването на вещите било преустановено. Длъжникът обаче не спазил договореностите,нещо повече завел иск по чл.254 ГПК,и му била издадена обезпечителна заповед,с която изп.д. №430/2000 год. било спряно. Счита,че поисканите действия по предаване на движимите вещи,които вече били негова собственост,но все още се намирали у длъжника, нямат характер на изпълнителни действия и затова отказът на държавния съдебен изпълнител е незаконосъобразен. Поради изложеното моли настоящата инстанция да постанови определение,с което да отмените обжалвания отказ на ДСИ.
По делото при условията на чл.333,ал.2 и ал.3 от ГПК, длъжникът по изп.д. № 430 /00 г. по описа на РС,гр. Кърджали, не е депозирал свои възражения. В срока по чл.333,ал.3,предл.последно от ГПК,държавният съдебен изпълнител е дал своите писмени обяснения. Настоящата инстанция при извършената по повод и във връзка с депозираната жалба,проверка,прие за установено следното: В Кърджалийския районен съд,на основание чл.323 от ГПК,е образувано изп.д. № 430 Ч/ 2000 г. ,с длъжници Стоян Николов Анадолиев и “Янаком делта” ООД,гр. Кърджали, и взискател Красимир Асенов Моллов ,на основание изпълнителен лист от 26.10.2000 г.,по силата на който длъжниците са осъдени да заплатят на взискателя,дължима сума в размер на 11 875 щ.д.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от 15.06.00 г. до окончателното й изплащане,както и направените по делото разноски в размер на 556 лв. С влязло в сила на 03.11.2005 г.,постановление за възлагане на движими вещи от 24.06.05 г.,държавният съдебен изпълнител е възложил на взискателя Моллов движими вещи,съставляващи мебели и домакински електроуреди,СИО на длъжника Анадолиев . На 18.12.2005 г. съдебният изпълнител е предприел действия по принудително отнемане на тези вещи,като в процеса на това изпълнително действие,страните –длъжникът Анадолиев и взискателят Моллов са достигнали до споразумение,поради което по искане на взискателя не е довършено изпълнителното действие по принудителното отнемане на възложените движими вещи. В последствие на 10.07.2007 г., изпълнителното производство е било спряно на основание чл.329,б.”а” от ГПК,по силата на Обезпечителна заповед от 21.06.2007 г. На 20.09.2007 г. по изпълнителното дело е депозирана от взискателя Моллов, молба с искане да бъде предприето действие по предаване на възложените му движими вещи. С разпореждане от 09.10.2007 г.,държавният съдебен изпълнител е оставил молбата без уважение ,с мотив ,че по спряно изпълнително дело не могат да бъда извършвани изпълнителни действия. Съобщение за това е връчено на взискателя на 26.10.2007 г. В този ход на констатации,настоящата инстанция изгради своето становище. Жалбата като депозирана в срок и от лице,имащо право на това,е допустима,поради което подлежи на разглеждане по същество. От контекста на тази допустима,стояща в основата на настоящото производство,жалба,депозирана на 29.10.2007 г.,се установява,че предмет на обжалване е отказа,обективиран в разпореждане от 09.10.2007 г.,с който държавният съдебен изпълнител е оставил без уважение молбата на взискателя Моллов за предприемане на действие по предаване на движими вещи,възложени му с постановление от 24.06.05 г. Безспорно е в настоящото производство,обстоятелството,че изп.д. № 430 Ч/ 2000 г. по описа на КРС е спряно на основание чл.329,б.”а” от ГПК на 10.07.2007 г. Последното обстоятелство определено предполага забрана да бъдат извършвани по делото действия по изпълнението. В този смисъл настоящата инстанция намира,че правилно ДСИ е отказал да предприеме действие по предаване на движими вещи, макар и възложени на взискателя с влязло в сила постановление. Само по себе си това постановление разбира се е предпоставка за предприемане на действието по предаване ,принудително или доброволно на възложените движими вещи,но самото предаване е самостоятелно действие по изпълнението,каквото не може да бъде предприемано при спряно изпълнително производство. В смисъла на изложеното е съдебната теория и наложилата с оглед на нея съдебна практика. Те приемат,че спирането по своя характер е временно преустановяване на изпълнителното производство,поради което по същото могат да бъдат предприемани само действия по обезпечаване на изпълнението, като запор и/или възбрана ,но не и действия ,съставляващи самостоятелни такива по самото изпълнение. Поисканото от взискателя е такова самостоятелно изпълнително действие,което не обезпечава ,а осъществява изпълнението,макар и същото да е осъществимо като следствие от друго влязло в сила,действие по изпълнението ,предприето преди спиране на производството,каквото е цитираното постановление от 24.06.2005 г. В този смисъл,безспорно атакуваният със стоящата в основата на това производство,жалба, отказ,обективиран в разпореждане от 09.10.2007 г.,с който държавният съдебен изпълнител е оставил без уважение молбата на взискателя Моллов за предприемане на действие по предаване на движимите вещи,възложени му с постановление от 24.06.05 г.,е правилен и законосъобразен. Като такъв същият следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл.334,ал.4 от ГПК,съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА отказа на държавния съдебен изпълнител,обективиран в разпореждане от 09.10.2007 г.,постановено по изп.д. № 430 Ч/2000 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с който е оставена без уважение молбата на взискателя Моллов за предприемане на действие по предаване на движими вещи,възложени му с постановление от 24.06.05 г. на ДСИ. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |