№ 161
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20211001001183 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби на ищеца „Боско строй“ ЕООД – в
несъстоятелност, и на третото лице помагач на страната на ищеца
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД срещу решение № 261602 от 11.03.2021г.
по гр.д. 2055/2018г. по описа на Софийски градски съд, ГК, I – 13 с-в, с което
са отхвърлени предявените от „Боско строй“ ЕООД – в несъстоятелност,
срещу ответника „Тома строй” ЕООД – в несъстоятелност, искове по чл. 108
ЗС за установяване собствеността на „Боско строй“ ЕООД върху следните
имоти: 1.УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №VІІІ-28, в квартал №315, по
плана на град София, местността „***“, СО, р-н Красно село на улица *** №
12, целият с площ от 395 кв.м. представляващ Поземлен имот с
идентификатор 68134.207.28, 2.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е идентификатор
12084.2758.1831 по КККР, находящ се в град София, община Столична, село
***, район Връбница, местност „ПОЛЕТО" площ по скица 20 376 кв.м.
идентичен с описания в нотариалния акт за собственост недвижим имот, а
именно неурегулиран поземлен имот - НИВА № 154014, находящ се в
землището на село ***, Столична община, район "Връбница", 3.ПОЗЕМЛЕН
1
ИМОТ с идентификатор 12084.2757.1369 по КККР, находящ се в град София,
община Столична, село ***, район Връбница, местност „ПОЛЕТО" с площ по
скица 33 575 кв.м., идентичен с описания в доказателствения акт за
собственост недвижим имот, а именно: неурегулиран поземлен имот - нива №
166001, находящ се в землището на село ***, Столична община, район
"Връбница", 4.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1937.1021, по
КККР, находящ се в град София район Витоша, местност „***“ с площ 498
кв.м., 5.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1937.1022 по КККР,
находящ се в град София, район Витоша, местност „***“ с площ 1937 кв.м.,
идентичен с описания в доказателствения акт недвижим имот, а
именно незастроен урегулиран поземлен имот XVIII-1021,1022, намиращ се в
София, Столична община, квартал 210Б по плана на София, район Витоша,
местността ж.к. „***“, с площ по скица от 2608 кв.м, 6.ТАВАНСКО
ЖИЛИЩЕ, находящо се на тавански етаж от сградата, находяща се в град
София. СО, район „Триадица" на ул. *** 11, която сграда е с идентификатор
68134.1001.441.1 с изключение на първото отляво таванско помещение, а
именно: две помещения, пригодени за живеене, клозет и останалата таванска
площ, заедно с 3,72 % идеални части от общите части на сградата и дворно
място, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ № XV-12 в
квартал 329 по плана на гр. София, местност ГГЦ-Г-6-1 част, СО район
Триадица, 7.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №78080.68.17, находящ се
в село ***, община Марица, област Пловдив, по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-78/05.12.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: село
***, п.к. 4204, местност „КЛИСИ ПАРА“, с площ на имота по кадастрална
карта - 4999 кв.м., с начин на трайно ползване - за друг обществен обект,
комплекс, 8.ЖИЛИЩЕ, находящо се в град София, Столична община, район
„Лозенец“ на ул. „***“ № 22, заедно с прилежащите му: МАЗЕ под стаята;
ГАРАЖ в двора; както и 48/100 идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от дворното място цялото с площ 697 кв.м.,
съставляващо урегулиран поземлен имот ХХХVІІ-319, от квартал 242-Б, по
плана на град София, местността „Лозенец“ - I-ва част., 9. 25/32 идеални
части от следните недвижими имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. №
29 в кв. 315 по плана на гр. София, район Красно село, местност, бул. „ ***“,
находящ се на ул. „***“ № 14- нова, бивша ул. ***, целият с площ от 434
кв.м., заедно с построената в мястото ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА
2
СГРАДА с таван, със застроена площ от 60 кв.м., състояща се на етажа от две
стаи, вестибюл, кухня, антре и баня- клозет и на таванския етаж от: антре,
стая и две тавански помещения, представляващ Поземлен имот с
идентификатор 68134.207.29, 10.АПАРТАМЕНТ № 7 /седем/, находящ се в
гр. София, район Изгрев, местност "Изток-Изток", на улица „***“ № 6, на 3
етаж, на кота + 6,00 м., с идентификатор 68134.801.1571.1.7, Гр. София, общ.
Столична обл. София (столица), ведно с МАЗЕ № 2, заедно с ДВОЕН ГАРАЖ
№ 8, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.801.1571.1.18, 11. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.27.33,
находящ се в град Сопот, област Пловдив, с административен адрес: град
Сопот, п.к. 4330 в местността *** с площ 7199 кв.м., в местността
***. 12. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.504.42, находящ се в град
Сопот, община Сопот, област Пловдив, с административен адрес: град Сопот
п.к. 4330 в местността *** с площ 12441 кв. метра, .13. Поземлен имот с
идентификатор 68080.27.32, находящ се в гр. Сопот, община Сопот, област
Пловдив, с административен адрес: град Сопот, в местността ***, с площ
9701, и за осъждане на ответника „Тома строй“ ЕООД да предаде владението
на тези имоти.
Жалбоподателят, „Боско строй“ ЕООД, поддържа обжалваното решение
да е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния
закон и с оглед неговата необоснованост. Излага да са необосновани изводите
на съда, че процесните сделки, с които ищецът е прехвърлил собствеността
върху недвижимите имоти са валидни. Сочи изводите на съда, че сделките не
са нищожни поради липсата на основание, защото в тях е посочено такова, да
са неправилни, тъй като съдът не е съобразил липсата на достатъчна
индивидуализация в договорите на дълга, който се погасява с прехвърленото
право на собственост. Оспорва като необоснован и извода на съда, че макар
по делото да се установяват „нетипични“ действия, то последните не могат да
обосноват извод за привидност на сделките, като поддържа всички тези
установени от съда и определени от него като нетипични действия, ако бъдат
разгледани в тяхната съвкупност, да водят до обоснования извод за
привидност на сделките и сключването им с цел „спасяване“ на недвижимите
имоти от принудително изпълнение, проведено от кредиторите на „Боско
строй“ ЕООД. По същите доводи сочи сделките да са противни и на морала.
Излага да са необосновани изводите на съда за доказаност на оспорения дълг,
3
за погасяване на който са прехвърлени процесните имоти, като поддържа
същият да не може да бъде установен от представените счетоводни справки,
подписани не от синдика, а заключението на вещото лице по ССчЕ да
установява, че поне през 2005г. този дълг не е би осчетоводен. Представените
договор и митнически декларации, поддържа да не са надлежно събрани по
делото. Оспорва изводите на съда за неоснователност на оспорването на
договора за цесия на процесния дълг като сочи доводите на съда за посочване
на цесията в нотариалните актове и за представяне на документа за заверка от
нотариус да не могат да обосноват извод за авторството на документа. По
тези доводи и предвид липсата на доказана цесия излага дългът да не се
доказва да е съществувал – респективно, че договорите нямат предмет. По
изложените доводи моли обжалваното решение да бъде отменено и
постановено друго с което исковете да бъдат уважени. Претендира
присъждане на разноски и за двете инстанции.
Третото лице помагач на страната на ищеца, „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД поддържа обжалваното решение да е неправилно предвид
неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния
и процесуалния закон. Поддържа предявените искове да са основателни на
заявените с тях снования и в частност, че ответникът не е станал собственик
на имотите, доколкото същите не са прехвърлени с валидни сделки на неговия
праводател „Гео строй ГД“ ЕООД. Поддържа договорите за прехвърляне на
собствеността върху процесните имоти да са сключени без основание. Сочи в
тях да е записано основание - за погасяване на задължение по договор за
цесия от 10.03.2014г., но поддържа последното да е липса на всякаква
индивидуализация на дълга – чрез размер и страни по правоотношението.
Излага липсата на индивидуализиран дълг, който да бъде погасен с
прехвърлените права, да е самостоятелно основание за нищожност на
договорите. Оспорва като необоснован и извода на съда по делото да се
установява въобще възникване на дълг за „Боско строй“ ЕООД, както и да не
се доказва прехвърлянето му с договор за цесия на приобретателя „Гео строй
ГД“ ЕООД. Излага истинността на последния договор да не е доказана, по
която причина и същият да е следвало да бъде изключен от доказателствата
по делото. Поддържа представилият документа ответник изрично да е заявил,
че няма да се ползва от него, предвид на което и същият документ
неправилно е обсъждан от съда в мотивите към обжалваното решение.
4
Оспорва събраните по делото доказателства да доказват и реалното
съществуване и размера на дълга на „Боско строй“ ЕООД. Излага дори да се
приеме, че такъв дълг е възникнал през 2005г., същият да е бил погасен към
датата на процесния договор за цесия от 10.03.2014г., като поддържа това да
се установява от заключението по събраната ССчЕ-за. По изложените доводи
моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което
предявените искове по чл. 108 ЗС да бъдат уважени.
Ответникът по жалбите, „Тома строй” ЕООД – в несъстоятелност,
оспорва жалбите като неоснователни. Поддържа първоинстанционното
решение да е правилно, постановено при точно приложение на закона и
обосновано от събраните по делото доказателства. Излага доводите по
въззивните жалби да се основават на избирателно обсъждане само на част от
доказателствата по делото. Поддържа съществуването на оспорения договор
за цесия да се установява от събраните по делото и неоспорени договор за
спогодба от 15.09.2014г. и договор за цесия от 22.07.2016г., страна по които е
и цедентът „Сосиете рибо ейч би ем С.А.“, и в които договорът за цесия е
многократно цитиран, включително е посочен размерът на прехвърляните със
същия вземания с точност до евроцентове. По тези доводи излага
оспорванията по двете въззивни жалби, че по делото не се установявало
прехвърлянето на вземанията от „Сосиете рибо ейч би ем С.А.“ към „Боско
строй“ ЕООД на „Гео строй ГД“ ЕООД, да не почиват на установената по
делото фактическа обстановка. Излага да не почиват на събраните по делото
доказателства и възраженията на въззивниците, че не се установява
съществуването на прехвърленото от „Сосиете рибо ейч би ем С.А.“ вземане.
Поддържа в о.с.з. на 17.09.2020г. съдът да е приел по делото като писмени
доказателства представените 6 броя митнически декларации, с вписан
получател на стоката ищеца „Боско строй“ ЕООД, като декларациите са
оформени с подпис и печат на последния получател и не са оспорени пред
съда. В декларациите надлежно е отразено разпореждане от митническите
органи за вдигане на стоката, а от представената справка за салда по
контрахенти се установява „Боско строй“ ЕООД да е надлежно осчетоводил
дълга си към „Сосиете рибо ейч би ем С.А.“ за цена на доставени стоки по
същите декларации. Излага надлежното осчетоводяване да следва и от
отразените записи по приложената по делото аналитична оборотна ведомост
за периода 01.01.2005г до 31.12.2005г. за сметка 401/1 доставчици. Сочи
5
последните счетоводни извлечения да не са оспорени, а и да са изходящи от
самия ищец и от неговото счетоводство, като не са въведени и оплаквания за
нередовното му водене. Сочи съществуването на дълга за главница да се
установява и от приетия по делото договор за доставка, като от чл. 10 от
последния се извлича и задължението на ищеца за неустойка за забавено
изпълнение. По тези доводи поддържа към датата на сключване на
процесните нотариални актове да е съществувал дълг в тежест на ищеца в
размер по-голям от цената на прехвърляните имоти, която страните са се
съгласили да е тяхната данъчна основа и договорите противно възраженията
на жалбоподателите като действителни сделки са постигнали целения с тях
погасителен ефект. При условията на евентуалност поддържа дългът да е за
главница и законни лихви, а дори да бъде игнорирано вземането за
обезщетение за забава, то отново сочи да не се осъществява твърдяната от
ищците липса на предмет въобще, в частност и по отношение на първия
сключен нотариален акт. Оспорва като необосновани и оплакванията за липса
на предмет поради непосочване на дълга в нотариалните актове като
поддържа, че последният е ясно очертан, а за да е валиден договорът е
достатъчно предметът му да е определяем. Излага и видно от волята по
процесните нотариални актове „Боско строй“ ЕООД изрично да е признал, че
е уведомен за извършената цесия, респективно предметът е бил ясен на
страните. Поддържа и договорът за цесия, приложение 1 към него и
уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД да са с достоверна дата от 12.03.2014г.,
към която дата се доказва и същите да имат фиксирано съдържание и да не са
променяни, респективно съдържанието им, включително вида и размера на
прехвърляните права, са били известни на страните. Излага да липсва забрана
за индивидуализиране на вземане чрез препращане към друг документ, като
последното е и обяснимо по ред съображения, включително например поради
публичност на нотариалните актове и желание за конфиденциалност по
отношение на погасяваното вземане и т.н. Поддържа, че страните са били
наясно с погасяваната престация с процесните сделки, да се установява и от
представения по делото и сключен от тях предварителен договор, в който
вземанията на цесионера „Гео строй ГД“ ЕООД са ясно и пълно
индивидуализирани. По гореизложените доводи моли обжалваното решение
като правилно да бъде потвърдено от въззивния съд.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
6
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложение на относимите императивни
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно по
следните мотиви:
Съдът предвид диспозитивното начало в гражданския процес е обвързан
от определения от страните предмет на делото и търсената от тях защита – чл.
6, ал. 2 ГПК.
Ищецът „Боско строй“ ЕООД е обосновал искането си до съда по
предявените искове по чл. 108 ЗС с доводи цитираните в исковите молби
сделки, сключени от него и „Гео строй ГД“ ЕООД, чийто правоприемник е
ответника „Тома строй“ ЕООД, да не са проявили вещноправен ефект по
причина, че сделките са нищожни на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД
поради липсата на основание/кауза/; на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД
поради невъзможен предмет; на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД поради
привидност – пълна симулация, и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
поради противоречие на добрите нрави.
Видно от представения по делото нотариален акт № 98 от 20.03.2014г.,
том ІІ, peг. № 4937, дело № 262 от 2014г., между „Боско строй“ ЕООД и „Гео
строй ГД“ ЕООД е постигнато съгласие за прехвърляне собствеността от
„Боско строй“ ЕООД на „Гео строй ГД“ ЕООД върху недвижими имоти,
включително процесните: 1.УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №VІІІ-28, в
квартал №315, по плана на град София, - Поземлен имот с
идентификатор 68134.207.28; 2.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е идентификатор
12084.2758.1831 град София, община Столична, село ***, район Връбница,
местност „ПОЛЕТО" площ по скица 20 376 кв.м.; 3.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 12084.2757.1369 по КККР, находящ се в град София, община
Столична, село ***, район Връбница, местност „ПОЛЕТО" с площ по скица
33 575 кв.м.; 4.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1937.1021, по
КККР, находящ се в град София район Витоша, местност „***“ с площ 498
кв.м.; 5.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1937.1022 по КККР,
находящ се в град София, район Витоша, местност „***“ с площ 1937 кв.м.,
7
6.ТАВАНСКО ЖИЛИЩЕ, находящо се на тавански етаж от сградата,
находяща се в град София. СО, район „Триадица" на ул. ***, която сграда е
с идентификатор 68134.1001.441.1; 7.ЖИЛИЩЕ, находящо се в град София,
Столична община, район „Лозенец“ на ул. „***“ № 22, заедно с прилежащите
му: МАЗЕ под стаята; ГАРАЖ в двора; както и 48/100 идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място цялото
с площ 697 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ХХХVІІ-319, от
квартал 242-Б, по плана на град София, местността „Лозенец“ - I-ва част;
8. 25/32 идеални части от следните недвижими имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с пл. № 29 в кв. 315 по плана на гр. София, район Красно село,
местност, бул. „ ***“, целият с площ от 434 кв.м., заедно с построената в
мястото ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с таван, със застроена площ
от 60 кв.м., състояща се на етажа от две стаи, вестибюл, кухня, антре и баня-
клозет и на таванския етаж от: антре, стая и две тавански помещения,
представляващ Поземлен имот с идентификатор 68134.207.29;
9.АПАРТАМЕНТ № 7 /седем/, находящ се в гр. София, район Изгрев,
местност "Изток-Изток", на улица „***“ № 6, на 3 етаж, на кота + 6,00 м., с
идентификатор 68134.801.1571.1.7, заедно с ДВОЕН ГАРАЖ № 8,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.801.1571.1.18; срещу погасяване на задължение по договор за цесия от
10.03.2014 год., съобщен на същата дата на длъжника, до размера на
посочените в нотариалния акт стойности на имотите – посочени са данъчните
им оценки.
Видно от представения по делото нотариален акт № 58 от 27.03.2014г.,
том I, peг. № 590, дело № 56 от 2014г. между „Боско строй“ ЕООД и „Гео
строй ГД“ ЕООД е постигнато съгласие за прехвърляне собствеността от
„Боско строй“ ЕООД на „Гео строй ГД“ ЕООД върху процесния ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ е идентификатор №78080.68.17, находящ се в село ***, община
Марица, област Пловдив, по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-
78/05.12.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: село ***, п.к.
4204, местност „КЛИСИ ПАРА“, с площ на имота по кадастрална карта - 4999
кв.м., срещу погасяване на задължение по договор за цесия от 10.03.2014г.,
съобщен на длъжника на същата дата, до размера на сумата 9 598,10 лв.
Видно от представения по делото нотариален акт № 129, том I, peг. №
2153, дело № 120 от 27.03.2014г. между „Боско строй“ ЕООД и „Гео строй
8
ГД“ ЕООД е постигнато съгласие за прехвърляне собствеността от „Боско
строй“ ЕООД на „Гео строй ГД“ ЕООД върху процесните недвижими имоти:
11. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.27.33, находящ се в град
Сопот, област Пловдив, с административен адрес: град Сопот, п.к. 4330 в
местността *** с площ 7199 кв.м., в местността ***; 12. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68080.504.42, находящ се в град Сопот, община Сопот, област
Пловдив, с административен адрес: град Сопот п.к. 4330 в местността *** с
площ 12441 кв.метра, и 13. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68080.27.32, находящ се в гр. Сопот, община Сопот, област Пловдив, с
административен адрес: град Сопот, в местността ***, с площ 9701, срещу
погасяване на задължение по договор за цесия от 10.03.2014 год., съобщен на
същата дата на длъжника, до размера на стойността на имотите по данъчна
оценка, общо в размер на 34 931 лв.
Възражението на ищеца за нищожност на сделките по причина на
липсата на основание и поради невъзможен предмет на договорите е основано
на фактическите твърдения, че насрещната престация по сделките –
задължението, което следва да бъде погасено с прехвърляните права не е
индивидуализирано. Посочен е само договор за цесия, който не е
правопораждащ факт за евентуалните вземания, по която причина се
поддържа и да липсва основание за сключените договори за даване вместо
изпълнение. Изложени са доводи и такъв дълг да не е възникнал и да не е
съществувал към датата на сключване на сделките. Допълнително по
отношение на вземанията за неустойка е поддържано да не са възникнали по
причина на нищожност на клаузата от договора за доставка, с която
последната е определена в противен на добрите нрави размер от 0,29% на ден.
По така заявените възражения съдът приема следното:
Както поддържат и страните по спора, уреденият в чл. 65, ал. 2 ЗЗД
способ за изпълнение, е правна сделка с погасително действие за предходно
съществуващо задължение, възникнало на различно от същата основание.
Договорът за даване вместо изпълнение е законово дефиниран като каузална
сделка като основанието, с оглед на което се сключва е погасяването на
съществуващ дълг – solvendi causa. В този смисъл и липсата на съществуващо
задължение към датата на сключване на договора за даване вместо
изпълнение, което да бъде погасено в резултат на сделката, дефинира
9
последната като нищожна поради липса на основание, тъй като не може да
произведе желаните правни последици – погасяване на дълг.
Съобразно даденото задължително за съдилищата тълкуване с ТР
3/2014г. на ОСГК на ВКС досежно правилото на чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД,
според което при невъзможност на предмета, сделката е нищожна, предметът
на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено
поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са вещи, действия,
бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Предмет трябва да
има всяка сделка. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали
съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на съгласието,
предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради
невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че
той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не
може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на
науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако
предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане
на съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета. Правната
невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за
разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната
пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на
сделката или ограничения за обособяването на обекта. С решението е прието
и че за да не се стигне до невъзможност на предмета, той трябва да е
определен или поне определяем.
При гореочертаното тълкуване на поддържаните от ищеца основания за
нищожност на процесните сделки за даване вместо изпълнение съдът приема
наличието или липсата на ясна и детайлна информация относно погасяваното
задължение да не може да има твърдяната от ищеца последица - липса на
основание на договора, защото последното не изключва каузата на договора,
целеният от страните ефект чрез предаване на собствеността на описаните в
нотариалните актове имоти да бъде погасено задължението на прехвърлителя
„Бойко строй“ ЕООД към „Гео строй ГД“ ЕООД. Не отговарят на
съдържанието на процесните сделки и оплакванията на ищеца, че липсва
каквато и да е индивидуализация на погасявания дълг. Задължението е
индивидуализирано като такова придобито от „Гео строй ГД“ ЕООД по
договор за цесия от 10.03.2014г., като длъжникът „Боско строй“ ЕООД
10
изрично е потвърдил да е уведомен за цесията преди сключване на сделките,
респективно и двете страни са имали знание за съдържанието на договора за
цесия и за прехвърлените с него вземания и валидно са изразили волята си, че
искат да погасят конкретните вземания на „Гео строй ГД“ ЕООД към „Боско
строй“ ЕООД, предмет на прехвърляне с договор за цесия от 10.03.2014г. Така
очертаното в договора задължение съобразно разясненията по ТР 3/2014г. на
ОСГК на ВКС е определяемо – определено е чрез препращане към друг
документ, известен и на двете страни по сделката. Че дългът е бил известен
на страните при сключване на сделката, се установява и от представеното по
делото и неоспорено уведомление за цесия – л. 187 – л. 188 от делото,
връчено на ищеца на 10.03.2014г. и изрично упоменато в нотариалните
актове, в което видът и размерът на цедираните с договора за цесия от
10.03.2014г. вземания е точно определен – в размер на общо 404 393,72 евро, с
левова равностойност от 788 567,76 лв. - дължима цена по неплатен остатък
от цена на доставени стоки по пет броя посочени митнически декларации и
един брой фактура, и сумата 3 287 913,96 евро, с левова равностойност
6 411 432,24 лв. – дължима неустойка на основание чл. 10 от договор за
доставка от 01.01.2005г. в размер на 0,29% на ден, изчислена от падежа на
всяко вземане до датата 10.03.2014г. Волята на страните досежно погасявания
с процесните договори дълг е изводима и от подписания между страните и
представен по делото предварителен договор за прехвърляне на недвижими
имоти срещу погасяване на дълг от 12.03.2014г. – л. 189 – л. 194 от делото, в
който дългът, който ще бъде погасяван с окончателния договор е точно
очертан чрез основание и размер.
Досежно релевантния факт за съществуване на вземанията към датата
на сключване на процесните договори за даване вместо изпълнение съдът
приема следното:
По делото е представен и приет в оригинал договор за доставка на стоки
от 01.01.2005г., приложен на л. 504 – л. 507 от делото, сключен между „Боско
строй“ ЕООД и „Сосиете рибо ейч би ем С.А.“, дружество учредено
съобразно законите на Канада, с който страните са се съгласили „Сосиете
рибо ейч би ем С.А.“ като продавач да достави и продаде на купувача „Боско
строй“ ЕООД строителна техника срещу цена посочена във всяка фактура,
издадена за доставката. Договорът не е оспорен по отношение на неговата
автентичност, нито са заявени оспорвания за неверност на отразената дата на
11
подписването му.
Представени са по делото и шест броя митнически декларации в
оригинал, съставени в периода 26.04.2005г. до 27.07.2005г., за доставка на
употребявана техника – влекачи и товарни автомобили/бетоновоз – миксер/,
в които като получател на стоките е отразен ищеца „Боско строй“ ЕООД.
Декларациите носят печат и подпис от името на получателя. Всички
декларации носят запис за разрешено вдигане на стоката. Към митническите
декларации са представени в оригинален текст и в превод на български и
издадени от „Сосиете рибо ейч би ем С.А.“ фактури за доставената стока с
отразена цена на стоката по всяка от доставките.
По делото е събрано и заключение по ССчЕ, вещото лице по която е
изследвало редовността на записите по митническите декларации и фактури
към тях и отразило договорените цени на доставените стоки. В т. 4 от
заключението си вещото лице се е позовало на предоставени по делото, макар
и неприети от съда с нарочно определение, извлечения от счетоводните книги
на ищцовото дружество – аналитична оборотна ведомост за синтетична
сметка/подсметка за периода 01.01.2005г. до 31.12.2013г. по сметка 401
„Доставчици“ за контрагент „Сосиете Канада“, подписана от управителя на
дружеството на 06.07.2015г., и на извлечение от салда по контрагенти по
сметка 401 /1 с контрагент „Сосиете Канада“, подписано от счетоводител и
управителя на дружеството, като е обосновало извод от последните, наред с
представените първични счетоводни документи – фактури, да се установява
един и същ размер на дълга на ищеца „Боско строй“ ЕООД към „Сосиете
рибо ейч би ем С.А.“ в размер на сумата 788 567,76 лв. Вещото лице е
отговорило да липсват данни за осчетоводен дълг за мораторни
лихви/неустойки за забава/ върху последните главници. При изследване на
подадените от „Боско строй“ ЕООД годишни данъчни декларации за периода
2008г. – 2013г. и обявените в ТР счетоводни баланси за периода 2007г. –
2013г. вещото лице е дало заключение описаната в договора за цесия
мораторна лихва да не може да е била включена в последните декларации и
отчети, а за главницата, че би могла да е част от обявените задължения за
последните години като обща сума, освен за 2008г., когато общият размер на
задълженията на „Боско строй“ ЕООД е в по-малък размер. Страните не са
възразили срещу приемането на заключението по ССчЕ, включително и
12
досежно използваните от вещото лице материали при даване на заключението
му, нито в проведеното о.с.з. по приемане на експертизата, нито с
депозираните въззивни жалби, предвид на което и при условията на
ограничен въззив съдът ще цени последното събрано доказателство.
Единствените поддържани оплаквания от ищеца са, че не е ясно кой е
подписал извлеченията от счетоводните записвания с доводи, че само
синдикът може да подписва такива, като оспорванията са по ценене на
последните като писмени доказателства по делото, а не за допуснато
нарушение при приемане и ценене на ССчЕ-за от първоинстанционния съд.
По вече изложените доводи на съда документите са представени по делото и
на страните е дадена възможност за становище, като са ползвани от вещото
лице за целите на обосноваване на отговора по поставените му от съда задачи,
което заключение не е оспорено като излязло извън посочените му от съда
материали за работа, нито е оспорено като необосновано. Само за пълнота
следва да бъде добавено, че справките /извлечения от счетоводните
записвания при ищеца са заверени от счетоводител и управителя на
дружеството, съобразно изискванията на ЗСч и са съставени преди датата на
откриване на производство по несъстоятелност на търговеца, с оглед на което
и оспорванията, че следва да са заверени от синдик, са неоснователни.
Експертното заключение свидетелства за съответствие между първичните
счетоводни документи – фактури, приложени по делото и записите по сметка
401 доставчици по изследваните извлечения от счетоводните записвания на
ищеца и ще бъде ценено от съда при липса на оспорване от самия ищец, че не
това са неговите счетоводни записи и че последните не са нередовно водени.
По тези доводи съдът приема от гореобсъдените доказателства в
тяхната съвкупност по делото да се установява възникнал в тежест на ищеца
„Боско строй“ ЕООД дълг за заплащане на цена на доставени стоки към
„Сосиете рибо ейч би ем С.А.“ в размер на сумата 788 567,76 лв.
С депозираните искови молби, обединени за съвместно разглеждане,
сам ищецът е заявил, че е сключен договор за цесия с предмет последното
вземане между „Сосиете рибо ейч би ем С.А.“ и “Гео строй ГД“ ЕООД на
10.03.2014г., представил е незаверено копие от последния и единствените
поддържани фактически твърдения във връзка с този договор са в смисъл, че
не е проявил ефект, защото вземане не е съществувало и не е възниквало за
цедента „Сосиете рибо ейч би ем С.А.“. По-късно в хода на делото ищецът е
13
въвел нови и противоположни твърдения – че представеният от ответника в
заверен препис по негово искане договор за цесия е неистински документ и че
такъв договор не е сключван въобще. На първо място, съдът споделя
възраженията на ответника, че въвеждането на нови факти, на които ищецът
основава иска си, в хода на делото е недопустимо процесуално действие. Не
се касае за поясняване на заявени с исковата молба фактически твърдения, а
за изоставяне на поддържаните с молбата такива и заявяване на нови в
противоположен смисъл – че договор за цесия не е сключван въобще, което
процесуалният закон не допуска с цел гарантиране на защитата на ответника
по спора. Независимо от последното следва да бъде добавено, че макар да е
открита процедура по оспорване авторството на документа – договор за цесия
от 10.03.2014г. и приложение 1 към същия, представен на л. 183 л. 186 от
делото, то последният документ правилно не е изключен от доказателствата
по делото. В производството по чл. 193 ГПК са допустими всички
доказателствени средства. В потвърждение авторството на договора по делото
е представен неоспорен от ищеца документ - уведомление за цесия – л. 187 –
л. 188 от делото, който изхожда от цедента по договора за цесия - „Сосиете
рибо ейч би ем С.А.“, и с който последният изрично потвърждава
сключването на договора за цесия от 10.03.2014г., включително ясно и
изчерпателно са посочени прехвърляните на „Гео строй ГД“ ЕООД вземания
с договора за цесия: за сумата 788 567,76 лв., - дължима цена по неплатен
остатък от цена на доставени стоки по пет броя посочени митнически
декларации и един брой фактура, и за сумата 3 287 913,96 евро, с левова
равностойност 6 411 432,24 лв. – дължима неустойка на основание чл. 10 от
договор за доставка от 01.01.2005г. в размер на 0,29% на ден, изчислена от
падежа на всяко вземане до датата 10.03.2014г., предвид на което и
оспорването на авторството на документа – договор за цесия от 10.03.2014г.,
следва да бъде счетено от съда за недоказано. Сочените с писмения отговор
на жалбите документи, като такива възпроизвеждащи договора за цесия -
договор за спогодба от 15.09.2014г. и договор за цесия от 22.07.2016г., не са
събрани от първоинстанционния съд и при липса на искане за събирането им
от въззивния съд не са част от доказателствата по делото и по тази причина
няма да бъдат обсъждани от въззивната инстанция.
По горните мотиви на съда по делото не се установява
недействителност на процесните сделки за даване вместо изпълнение по
14
отношение на изразената воля за погасяване на дълг в тежест на ищеца
„Боско Строй“ ЕООД към „Гео строй ГД“ ЕООД за цена на доставени стоки в
общ размер на сумата 788 567,76 лв., прехвърлено вземане към последното
дружество от „Сосиете рибо ейч би ем С.А.“ с договор за цесия от
10.03.2014г., на поддържаните основания – липса на кауза и невъзможен
предмет.
Само за отговор на доводите в жалбата на третото лице помага следва
да бъде добавено, че нито с исковата молба е твърдяно погасяване по какъвто
и да е начин на вземането за цена по процесния договор за доставка, нито е
проведено доказване в тази насока, предвид на което и поддържаните с
жалбата общи възражения, че дори да е възникнало, вземането е погасено
преди датата на сключване на процесните договори за даване вместо
изпълнение, са необосновани.
По отношение на второто прехвърлено с процесния договор за цесия
вземане ищецът с исковата молба е поддържал възражение за недължимост,
основано на възражение за нищожност на клаузата на чл. 10 от договора за
доставка от 01.01.2005г., сключен между „Боско строй“ ЕООД и „Сосиете
рибо ейч би ем С.А.“, предвид противоречието ѝ на добрите нрави.
Съобразно последната договорна клауза при забава на купувача да
заплати на продавача цената в размера и сроковете по чл. 2 от договора,
купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 0,29 % за всеки
просрочен ден от датата на падежа на дължимата сума.
Горната уговорка съдът намира, че следва да квалифицира като такава
за неустойка – предварително определен размер на обезщетението, което
купувачът ще дължи при неизпълнение на задължението му за заплащане в
срок на дължимата цена за доставени стоки по договора.
При съблюдаване на задължителните указания по тълкуване на закона,
дадени с ТР № 1 от 15.06.2010г. по т.д. 1/2009г. на ОСТК на ВКС, като клауза,
уговорена с договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително
размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че
не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на
вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора и в частност уговорките за
15
неустойка е ограничена с разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки –
съдържанието на договора като съвкупност от права и задължения не може да
противоречи на императивните норми на закона и на добрите нрави. Добрите
нрави съществуват като общоприети принципи, или произтичат от тях, като
за спазването им, с оглед придаденото им от обществото значение съдът
следва да следи и служебно.
Преценката за нищожност на клауза за неустойка следва да бъде
извършвана за всеки конкретен случай и към момента на сключване на
договора при следене за спазване на основния морален принцип за
справедливост в гражданските и търговски отношения и в този смисъл на
съответствието на клаузата за неустойка с придадените от закона основни
функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Когато с оглед
данните по делото съдът прецени, че уговорката за неустойка предвид вида и
размера на обезпечаваното задължение, вида и размера на очакваните вреди,
както и предвид вида и размера на самата неустойка, излиза извън
гореочертаните основни функции на неустойката, тогава следва да приеме
клаузата за нищожна.
Уговореният размер за забавено изпълнение с процесната клауза на чл.
10 от договора за доставка от 01.01.2005г. е 0,29% на ден, или годишно –
105,85 %. Вредите, които неустойката следва да обезщети са тези по забавено
изпълнение на паричен дълг, респективно евентуалния добив, който ищецът
би реализирал, ако би получил навреме парите – или средния размер на
лихвите по депозити в банка за същия период. Уговореният размер на
неустойката от 105,85 % е повече от десет пъти по-голям от така очертания
размер на евентуалните вреди, същият е и приблизително десет пъти по-голям
от установения в закона размер на законните лихви за забавено изпълнение по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предвид на което и настоящият състав на съда приема
последната уговорка за несъответна на основните функции на неустойката –
обезщетителна, обезпечителна и санкционна, като същата при определяне
размера на обезщетението не отчита вида и размера на евентуалните вреди от
забавата, а санкционира насрещната страна чрез начисляване на лихви в
многократно по-голям размер от размера на очакваните вреди и нарушава
основния принцип в правото за справедливост, предвид на което и при
съобразяване на задължителните указания по т. 3 от ТР 1/2009г. на ОСТК на
ВКС следва да бъде определена като нищожна предвид противоречието и на
16
морала.
Нищожните клаузи не пораждат права и задължения за страните,
предвид на което и за цедента „Сосиете рибо ейч би ем С.А.“ не е възникнало
вземане за неустойка за забавено изпълнение по чл. 10 от договора за
доставка от 01.01.2005г., респективно и такова вземане не е прехвърлено с
договора за цесия от 10.03.2014г., противно на отразения запис по договора.
По вече изложените доводи на съда с процесните договори за даване
вместо изпълнение страните са постигнали воля за прехвърляне на право на
собственост върху описаните в тях недвижими имоти за погасяване на
парични задължения, прехвърлени на „Гео строй ГД“ ЕООД с договор за
цесия от 10.03.2014г. Съобразно волята на страните по последния договор,
към който страните по договора за даване вместо изпълнение са препратили, с
него се изразява воля за прехвърляне на две вземания: за сумата 788 567,76
лв., - дължима цена по неплатен остатък от цена на доставени стоки по пет
броя посочени митнически декларации и един брой фактура, и за сумата
3 287 913,96 евро, с левова равностойност 6 411 432,24 лв. – неустойка за
забава на основание чл. 10 от договор за доставка от 01.01.2005г. в размер на
0,29% на ден, изчислена от падежа на всяко вземане и до датата 10.03.2014г.
По горните мотиви на съда съществуващо вземане към датата на
сключване на договорите е само това за сумата 788 567,76 лв. - дължима цена
по неплатен остатък от цена на доставени стоки по пет броя посочени
митнически декларации и един брой фактура.
Противно поддържаните с писмения отговор на въззивната жалба
доводи, с процесните договори за даване вместо изпълнение страните ясно са
изразили волята си да се погасяват описаните като прехвърляни вземания с
договора за цесия от 10.03.2014г., а именно за сумата 788 567,76 лв. –
главница, и сумата 6 411 432,24 лв. – претендирана на основание чл. 10 от
договор за доставка от 01.01.2005г. неустойка в размер на 0,29% на ден,
дължима от падежа на всяко вземане и изчислена до датата 10.03.2014г.,
предвид на което съдът не приема, че волята на страните по договорите за
даване вместо изпълнение е била да погасяват друг, извън така определения
дълг и в частност за евентуално дължими законни лихви за забава. В този
смисъл и с оглед липсата на дълг за горницата над сумата 788 567,76 лв.,
който да бъде погасяван с договорите за даване вместо изпълнение –
17
договорената неустойка не съществува, то сделките в тази им част следва да
бъдат приети от съда за нищожни на заявените основания, а именно липса на
кауза и невъзможен предмет.
Съдът приема по делото да не се установяват поддържаните
допълнителни основания за нищожност на процесните сделки по трите
договора за даване вместо изпълнение – поради привидност на съглашенията
и поради противоречието им на добрите нрави.
При привидни (симулативни) договори страните нямат намерение да
бъдат обвързани така, както външно са изразили воля. Те обективират
волеизявления в правната действителност, които стават известни на трети
лица, но в действителност те съзнателно изобщо не желаят настъпването на
правните последици (абсолютна симулация) или желаят настъпването на
други последици, различни от тези, които биха се породили от външно
изразената им воля (относителна симулация). Самите страни създават по своя
воля и с постигнато между тях съгласие тази двойственост, а симулацията е
насочена към трети лица.
С исковата молба ищецът поддържа да е налице пълна симулация на
процесните договори за даване вместо изпълнение. Предвид горните
разяснения досежно симулацията като правна фигура, за да е налице пълна
симулация, страните по сделките следва да не са желаели настъпването на
правните последици изобщо. Доказателства за съзнателно нежелание у
страните по процесните договори за даване вместо изпълнение да настъпят
правните последици по последните – да бъде погасен дълга и прехвърлена
собствеността върху имотите, не са събрани по делото. Всъщност ищецът
дори не е сочел релевантни факти в тази насока.
Оплакванията по исковата молба, основани на изложените в същата
фактически твърдения, сочат на последното поддържано от ищеца
възражение за нищожност на процесните договори, а имено – сключването им
в противоречие на морала с единствената цел да се увредят кредиторите на
„Боско строй“ ЕООД.
По вече изложените доводи на съда и при съобразяване на разясненията
по ТР № 1 от 15.06.2010г. по т.д. 1/2009г. на ОСТК на ВКС, добрите нрави
съществуват като общоприети принципи, или произтичат от тях. Очертаният
по горните мотиви на съда фактически състав от ищеца би могъл да бъде
18
обобщен като сключване на договорите в противоречие на основания
принцип да не се вреди другиму и в този смисъл да не се сключват правни
сделки с единствената цел да бъдат увредени трети за сделката лица.
Никакви доказателства не са събрани по делото в подкрепа на
твърденията на ищеца, че процесните договори за даване вместо изпълнение
не са сключени с очертаната в тях цел – да се погаси съществуващ дълг на
„Боско строй“ ЕООД, а само за да се увредят други кредитори. Доказаните
обстоятелства за прехвърляне на вземания, прехвърляне на търговско
предприятие, за учредяване на особен залог, както и че част от страните по
последните сделки са регистрирани като дружества не много преди сделките,
а други заличени известен период след това, не могат да обосноват при
изискуемото от закона главно и пълно доказване извод у съда, че процесните
сделки по договори за даване вместо изпълнение са сключени с противна на
добрите нрави единствена цел да се увредят трети за сделките лица. Следва
да бъде добавено, че само по себе си изпълнението на съществуващо
задължение е правомерно, допустимо и желано от закона – чл. 63 ЗЗД. В този
смисъл и договорът за даване вместо изпълнение като форма на изпълнение
на договорен дълг не е противен на добрите нрави. Напротив, изпълнението
на задълженията по един договор е законово оправдано очакване още при
сключване на договора. Цялото имущество на длъжника може да служи за
изпълнение на неговите задължения, предвид на което и постигнатата
договорка за изпълнение на съществуващия паричен дълг чрез прехвърляне
на собствеността върху собствени на длъжника имоти също не е противно на
морала. Фактът, че договорите са сключени след подадена молба по чл. 625
ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника, също
не може да обоснове извод за противоречие на договорите на добрите нрави,
доколкото законът, а и добрите нрави, приемат последното за допустимо,
като същото би било от значение като елемент от фактическия състав само на
евентуални искове по чл. 646, ал. 2 ТЗ и чл. 647 ТЗ, каквито не са предмет на
делото. Не е противно на морала и поведение на длъжника при няколко
кредитори да избере кому да престира, като интересът на кредиторите на
длъжник с открито производство по несъстоятелност се брани именно с
исковете, предявими в преклузивния срок по чл. 649 ТЗ, като при
непредявяване на последните искове сделките следва да бъдат счетени от
съда за действителни.
19
По горните мотиви на съда с оглед липсата на дълг за горницата над
сумата 788 567,76 лв., който да бъде погасяван с договорите за даване вместо
изпълнение – договорената неустойка не съществува, то сделките в тази им
част следва да бъдат приети от съда за нищожни на заявените основания, а
именно липса на кауза и невъзможен предмет.
Видно от представения по делото нотариален акт № 98 от 20.03.2014г.,
том ІІ, peг. № 4937, дело № 262 от 2014г., между „Боско строй“ ЕООД и „Гео
строй ГД“ ЕООД е постигнато съгласие за прехвърляне собствеността от
„Боско строй“ ЕООД на „Гео строй ГД“ ЕООД върху недвижими имоти,
изброени последователно с букви от „А“ до „К“, включително процесните,
срещу погасяване на задължение по договор за цесия от 10.03.2014 год.,
съобщен на същата дата на длъжника, до размера на посочените в
нотариалния акт стойности на имотите. Посочените стойности на имотите са
техните данъчни оценки в общ размер на 998 030,70 лв., или повече от
съществуващия дълг от 788 567,76 лв. Стойността на прехвърляните имоти в
поредността на прехвърлянето им, избрана от страните, без имотите по
последната буква „К“ от нотариалния акт, е в размер на 764 504,10 лв.,
предвид на което и в тази част сделката е действителна – сключена е за
погасяване на установения по делото като съществуващ дълг от 788 567,76
лв., и е проявила транслативния си ефект – прехвърлени са правата на
собственост върху описаните в сделката имоти, включително на процесните:
1.УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №VІІІ-28, в квартал №315, по плана на
град София, - Поземлен имот с идентификатор 68134.207.28; 2.ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ е идентификатор 12084.2758.1831 град София, община Столична, село
***, район Връбница, местност „ПОЛЕТО" площ по скица 20 376 кв.м.;
3.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 12084.2757.1369 по КККР, находящ се
в град София, община Столична, село ***, район Връбница, местност
„ПОЛЕТО" с площ по скица 33 575 кв.м.; 4.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.1937.1021, по КККР, находящ се в град София район
Витоша, местност „***“ с площ 498 кв.м.; 5.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.1937.1022 по КККР, находящ се в град София, район
Витоша, местност „***“ с площ 1937 кв.м., 7.ЖИЛИЩЕ, находящо се в град
София, Столична община, район „Лозенец“ на ул. „***“ № 22, заедно с
прилежащите му: МАЗЕ под стаята; ГАРАЖ в двора; както и 48/100 идеални
части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното
20
място цялото с площ 697 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот
ХХХVІІ-319, от квартал 242-Б, по плана на град София, местността „Лозенец“
- I-ва част; 8. 25/32 идеални части от следните недвижими имоти, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 29 в кв. 315 по плана на гр. София, район Красно
село, местност, бул. „ ***“, целият с площ от 434 кв.м., заедно с построената в
мястото ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с таван, със застроена площ
от 60 кв.м., състояща се на етажа от две стаи, вестибюл, кухня, антре и баня-
клозет и на таванския етаж от: антре, стая и две тавански помещения,
представляващ Поземлен имот с идентификатор 68134.207.29;
9.АПАРТАМЕНТ № 7 /седем/, находящ се в гр. София, район Изгрев,
местност "Изток-Изток", на улица „***“ № 6, на 3 етаж, на кота + 6,00 м., с
идентификатор 68134.801.1571.1.7, заедно с ДВОЕН ГАРАЖ № 8,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.801.1571.1.18. Ищецът предвид валидното прехвърляне на
собствеността върху така описаните имоти не е собственик на същите,
проверено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК към датата на устните състезания и
исковете по чл. 108 ЗС за установяване правото му на собственост и осъждане
на ответника да му предаде владението върху тези имоти като неоснователни
следва да бъдат отхвърлени.
С изявленията по буква „К“ от нотариален акт № 98 от 20.03.2014г., том
ІІ, peг. № 4937, дело № 262 от 2014г., между „Боско строй“ ЕООД и „Гео
строй ГД“ ЕООД е постигнато съгласие за прехвърляне собствеността от
„Боско строй“ ЕООД на „Гео строй ГД“ ЕООД върху недвижими имоти,
съответно жилище на партерния етаж, жилище на първи надпартерен етаж,
два апартамента на втори надпартерен етаж, и на процесното ТАВАНСКО
ЖИЛИЩЕ, находящо се на тавански етаж от сградата, находяща се в град
София. СО, район „Триадица" на ул. ***, която сграда е с идентификатор
68134.1001.441.1. Общата цена на имотите по б. „К“ от нотариалния акт е
определена на 233 526,60 лв., като процесният имот е поставен последен по
реда на прехвърляне на собствеността, предвид на което и съдът приема, че
пълният размер на дълга от 788 567,76 лв., или разликата над погасения с
прехвърлените имоти по точките преди „К“ от 764 504,10 лв., е достигнат с
прехвърлените права на собственост върху първият описан имот – партерно
жилище, а по отношение на процесния – последно изброен имот, върху който
е постигнато съгласие за прехвърляне на права - ТАВАНСКО ЖИЛИЩЕ,
21
находящо се на тавански етаж от сградата, находяща се в град София. СО,
район „Триадица" на ул. ***, която сграда е с идентификатор
68134.1001.441.1, съглашението е недействително, тъй като не е бил налице
съществуващ дълг, който да бъде погасен с прехвърляне на собствеността
върху този имот, респективно сделката за прехвърляне на собствеността
върху последния за погасване на несъществуващ дълг е нищожна по причина
на липса на основание и поради невъзможен предмет.
Правото на собственост върху този имот- ТАВАНСКО ЖИЛИЩЕ,
находящо се на тавански етаж от сградата, находяща се в град София. СО,
район „Триадица" на ул. ***, която сграда е с идентификатор
68134.1001.441.1, е придобито от ищеца с договор за покупко-продажба по
нотариален акт № 072 от 20.02.2009г., том I, 3520, дело 065 от 2009г., не е
прехвърлено на „Гео строй ГД“ ЕООД по горните мотиви за нищожност на
договора по отношение на този имот, останало е в патримониума на ищеца
„Боско строй“ ЕООД и следва да бъде признато за установено по предявения
иск по чл. 108 ЗС.
По същите мотиви нищожни по причина на липса на основание и
невъзможност на предмета поради липса на дълг, който да бъде погасен с тях,
са и сключените последващи договори за прехвърляне на собственост за
погасяване на дълг по нотариален акт № 58 от 27.03.2014г., том I, peг. № 590,
дело № 56 от 2014г. и нотариален акт № 129, том I, peг. № 2153, дело № 120
от 27.03.2014г. между „Боско строй“ ЕООД и „Гео строй ГД“ ЕООД.
Договорите като нищожни не са породили прехвърлителен ефект и ищецът
„Боско строй“ ЕООД не е прехвърлил на „Гео строй ГД“ ЕООД собствеността
върху процесните недвижими имоти: 7.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№78080.68.17, находящ се в село ***, община Марица, област Пловдив, по
КККР, одобрени със Заповед №РД-18-78/05.12.2007г. на ИД на АГКК, с адрес
на поземления имот: село ***, п.к. 4204, местност „КЛИСИ ПАРА“, с площ
на имота по кадастрална карта - 4999 кв.м., 11. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68080.27.33, находящ се в град Сопот, област Пловдив, с
административен адрес: град Сопот, п.к. 4330 в местността *** с площ 7199
кв.м., в местността ***; 12. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68080.504.42, находящ се в град Сопот, община Сопот, област Пловдив, с
административен адрес: град Сопот п.к. 4330 в местността *** с площ 12441
кв.метра, и 13. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.27.32, находящ се
22
в гр. Сопот, община Сопот, област Пловдив, с административен адрес: град
Сопот, в местността ***, с площ 9701 кв.м.
Правото на собственост върху тези имоти се установява да е придобито
от ищеца с договори за покупко-продажба по нотариален акт № 107 от
16.07.2007г., том IV, рег.н. 6339, дело 688 от 2007г., нотариален акт № 63 от
18.09.2008г., том V, рег.н. 12955, дело 863/2008г., нотариален акт № 62 от
18.09.2008г., том V, рег.н. 12953, дело 862/2008г. и нотариален акт № 182 от
05.10.2006г., том V, рег.н. 11366, дело 937/2006г., не е прехвърлено на „Гео
строй ГД“ ЕООД по горните мотиви за нищожност на договорите, останало е
в патримониума на ищеца „Боско строй“ ЕООД и следва да бъде признато за
установено по предявените искове по чл. 108 ЗС.
Ответникът още с молба от 14.11.2019г. е оспорил да осъществява
фактическа власт върху процесните имоти и поискал съдът да укаже
доказателствената тежест за последните факти на ищеца. Съдът в
проведеното на 05.12.2019г. о.с.з е дал указания в този смисъл към ищеца. С
молба от 12.12.2019г. ответникът отново е оспорил да упражнява фактическа
власт върху имотите като е изложил фактическите впечатления на синдика на
дружеството при посещения на имотите и опити да бъдат локализирани.
При изрично указаната на ищеца доказателствена тежест за
установяване на владението на процесните имоти от ответника, включително
осъществяването на фактическа власт върху тях, доказване в тази насока не е
проведено, като единствените събрани доказателства – извлечения от
обявления за публична продан, не съдържат никаква информация досежно
фактическата власт върху имотите, а и не биха се ползвали с доказателствена
сила в тази им част, дори да съдържаха такава информация, по която причина
и съдът следва да постанови че отхвърля искането на ищеца по исковете по
чл. 108 ЗС ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху
имотите, върху които по исковете по чл. 108 ЗС по горните мотиви на съда се
установява правото му на собственост.
По тези доводи обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,
с която са отхвърлени предявените от „Боско строй“ ЕООД – в
несъстоятелност, срещу ответника „Тома строй” ЕООД – в несъстоятелност,
искове по чл. 108 ЗС за установяване собствеността на „Боско строй“ ЕООД
върху следните имоти: 6.ТАВАНСКО ЖИЛИЩЕ, находящо се на тавански
23
етаж от сградата, находяща се в град София. СО, район „Триадица" на ул. ***
11, която сграда е с идентификатор 68134.1001.441.1 с изключение на първото
отляво таванско помещение, а именно: две помещения, пригодени за живеене,
клозет и останалата таванска площ, заедно с 3,72 % идеални части от общите
части на сградата и дворно място, върху което е построена
сградата, съставляващо УПИ № XV-12 в квартал 329 по плана на гр. София,
местност ГГЦ-Г-6-1 част, СО район Триадица; 7.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор №78080.68.17, находящ се в село ***, община Марица, област
Пловдив, по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-78/05.12.2007г. на ИД на
АГКК, с адрес на поземления имот: село ***, п.к. 4204, местност „КЛИСИ
ПАРА“, с площ на имота по кадастрална карта - 4999 кв.м., с начин на трайно
ползване - за друг обществен обект, комплекс; 11. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68080.27.33, находящ се в град Сопот, област Пловдив, с
административен адрес: град Сопот, п.к. 4330 в местността *** с площ 7199
кв.м., в местността ***.; 12. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68080.504.42, находящ се в град Сопот, община Сопот, област Пловдив, с
административен адрес: град Сопот п.к. 4330 в местността *** с площ 12441
кв. метра и 13. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.27.32, находящ се
в гр. Сопот, община Сопот, област Пловдив, с административен адрес: град
Сопот, в местността ***, с площ 9701 кв.м., като вместо това бъде
постановено друго, с което по предявените искове по чл. 108 ЗС бъде
установено правото на собственост на ищеца върху тези имоти и постановено
отхвърляне на искането за осъждане на ответника „Тома строй“ ЕООД да
предаване владението на тези имоти.
В останалата част, с която са отхвърлени предявените от „Боско строй“
ЕООД – в несъстоятелност, срещу ответника „Тома строй” ЕООД – в
несъстоятелност, искове по чл. 108 ЗС за установяване собствеността на
„Боско строй“ ЕООД върху следните имоти: 1.УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ №VІІІ-28, в квартал №315, по плана на град София, местността „***“,
СО, р-н Красно село на улица *** № 12, целият с площ от 395 кв.м.
представляващ Поземлен имот с идентификатор 68134.207.28, 2.ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ е идентификатор 12084.2758.1831 по КККР, находящ се в град София,
община Столична, село ***, район Връбница, местност „ПОЛЕТО" площ по
скица 20 376 кв.м. идентичен с описания в нотариалния акт за собственост
недвижим имот, а именно неурегулиран поземлен имот - НИВА № 154014,
24
находящ се в землището на село ***, Столична община, район
"Връбница", 3.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 12084.2757.1369 по
КККР, находящ се в град София, община Столична, село ***, район
Връбница, местност „ПОЛЕТО" с площ по скица 33 575 кв.м., идентичен с
описания в доказателствения акт за собственост недвижим имот, а
именно: неурегулиран поземлен имот - нива № 166001, находящ се в
землището на село ***, Столична община, район "Връбница", 4.ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.1937.1021, по КККР, находящ се в град София
район Витоша, местност „***“ с площ 498 кв.м. , 5.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.1937.1022 по КККР, находящ се в град София, район
Витоша, местност „***“ с площ 1937 кв.м., идентичен с описания в
доказателствения акт недвижим имот, а именно незастроен урегулиран
поземлен имот XVIII-1021,1022, намиращ се в София, Столична община,
квартал 210Б по плана на София, район Витоша, местността ж.к. „***“, с
площ по скица от 2608 кв.м, 8.ЖИЛИЩЕ, находящо се в град София,
Столична община, район „Лозенец“ на ул. „***“ № 22, заедно с прилежащите
му: МАЗЕ под стаята; ГАРАЖ в двора; както и 48/100 идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място цялото
с площ 697 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ХХХVІІ-319, от
квартал 242-Б, по плана на град София, местността „Лозенец“ - I-ва
част., 9. 25/32 идеални части от следните недвижими имоти, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 29 в кв. 315 по плана на гр. София, район Красно
село, местност, бул. „ ***“, находящ се на ул. „***“ № 14- нова, бивша ул.
***, целият с площ от 434 кв.м., заедно с построената в
мястото ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с таван, със застроена площ
от 60 кв.м., състояща се на етажа от две стаи, вестибюл, кухня, антре и баня-
клозет и на таванския етаж от: антре, стая и две тавански помещения,
представляващ Поземлен имот с идентификатор 68134.207.29, 10.
АПАРТАМЕНТ № 7 /седем/, находящ се в гр. София, район Изгрев, местност
"Изток-Изток", на улица „***“ № 6, на 3 етаж, на кота + 6,00 м., с
идентификатор 68134.801.1571.1.7, Гр. София, общ. Столична обл. София
(столица), ведно с МАЗЕ № 2, заедно с ДВОЕН ГАРАЖ № 8, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.801.1571.1.18, и за
осъждане на ответника „Тома строй“ ЕООД да предаде владението на тези
имоти, решението като правилно следва да бъде потвърдено.
25
Страните не са доказали извършването на разноски по делото, предвид
на което и такива няма да бъдат присъждани от въззивния съд.
Дължимата държавна такса следва да бъде събрана от страните по
делото съответно на уважената/отхвърлената част на исковете. По тази
причина следва да бъде отменено по жалбата на ищеца постановеното от съда
определение на 06.10.2021г., с което ищецът е осъден да заплати дължимата
по исковете такса за горницата над сумата 11 658,40 лв. За разликата от
1 337,60 лв. с оглед изхода на спора следва да бъде осъден ответника „Тома
строй“ ЕООД – в несъстоятелност.
За дължимата такса за въззивната инстанция в половин размер от
събраната пред СГС следва да бъде осъден съответно „Боско строй“ ЕООД –
в несъстоятелност, за сумата 5 829,20 лв. Ответникът „Тома строй“ ЕООД – в
несъстоятелност следва да бъде осъден за дължимата п сметка на САС
държавна такса в размер на сумата 668,80 лв.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261602 от 11.03.2021г. по гр.д. 2055/2018г. по
описа на Софийски градски съд, ГК, I – 13 с-в, В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените от „Боско строй“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК
*********, срещу ответника „Тома строй” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК
*********, искове по чл. 108 ЗС за установяване собствеността на „Боско
строй“ ЕООД върху следните имоти: ТАВАНСКО ЖИЛИЩЕ, находящо се
на тавански етаж от сградата, находяща се в град София. СО, район
„Триадица" на ул. *** 11, която сграда е с идентификатор 68134.1001.441.1 с
изключение на първото отляво таванско помещение, а именно: две
помещения, пригодени за живеене, клозет и останалата таванска площ, заедно
с 3,72 % идеални части от общите части на сградата и дворно място, върху
което е построена сградата, съставляващо УПИ № XV-12 в квартал 329 по
плана на гр. София, местност ГГЦ-Г-6-1 част, СО район Триадица;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №78080.68.17, находящ се в село ***,
община Марица, област Пловдив, по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-
78/05.12.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: село ***, п.к.
4204, местност „КЛИСИ ПАРА“, с площ на имота по кадастрална карта - 4999
26
кв.м., с начин на трайно ползване - за друг обществен обект,
комплекс; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.27.33, находящ се в
град Сопот, област Пловдив, с административен адрес: град Сопот, п.к. 4330 в
местността *** с площ 7199 кв.м., в местността ***.; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68080.504.42, находящ се в град Сопот, община Сопот, област
Пловдив, с административен адрес: град Сопот п.к. 4330 в местността *** с
площ 12441 кв. метра; и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68080.27.32, находящ се в гр. Сопот, община Сопот, област Пловдив, с
административен адрес: град Сопот, в местността ***, с площ 9701 кв.м.,
КАКТО И определение от 06.10.2021г. по гр.д. 2055/2018г. по описа на
Софийски градски съд, ГК, I – 13 с-в, В ЧАСТТА, с която ищецът „Боско
строй“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, е осъден да заплати по
сметка на СГС дължимата по исковете такса за горницата над сумата
11 658,40 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени искове от „Боско строй“
ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, срещу ответника „Тома строй”
ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, по чл. 108 ЗС, че „Боско строй“
ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, е собственик на следните
имоти: ТАВАНСКО ЖИЛИЩЕ, находящо се на тавански етаж от сградата,
находяща се в град София. СО, район „Триадица" на ул. *** 11, която сграда е
с идентификатор 68134.1001.441.1 с изключение на първото отляво таванско
помещение, а именно: две помещения, пригодени за живеене, клозет и
останалата таванска площ, заедно с 3,72 % идеални части от общите части на
сградата и дворно място, върху което е построена сградата, съставляващо
УПИ № XV-12 в квартал 329 по плана на гр. София, местност ГГЦ-Г-6-1 част,
СО район Триадица; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №78080.68.17,
находящ се в село ***, община Марица, област Пловдив, по КККР, одобрени
със Заповед №РД-18-78/05.12.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления
имот: село ***, п.к. 4204, местност „КЛИСИ ПАРА“, с площ на имота по
кадастрална карта - 4999 кв.м., с начин на трайно ползване - за друг
обществен обект, комплекс; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68080.27.33, находящ се в град Сопот, област Пловдив, с административен
адрес: град Сопот, п.к. 4330 в местността *** с площ 7199 кв.м., в местността
***.; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.504.42, находящ се в град
Сопот, община Сопот, област Пловдив, с административен адрес: град Сопот
27
п.к. 4330 в местността *** с площ 12441 кв. метра; и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68080.27.32, находящ се в гр. Сопот, община Сопот, област
Пловдив, с административен адрес: град Сопот, в местността ***, с площ
9701 кв.м., КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО ответника да бъде осъден да
предаде владението върху имотите.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261602 от 11.03.2021г. по гр.д.
2055/2018г. по описа на Софийски градски съд, ГК, I – 13 с-в, В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Тома строй” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СГС държавна такса в размер на 1 337,60 лв., а по
сметка на САС държавна такса в размер на 668,80 лв. по уважената част на
исковете.
ОСЪЖДА „Боско строй“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********,
да заплати по сметка на САС сумата 5 829,20 лв. – държавна такса по
отхвърлената част на исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28