№ 366
гр. Разград, 13.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.
СъдебниГ.Е.М.
заседатели:С.Ш.Ш
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
и прокурора Н. П. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И. Наказателно дело
от общ характер № 20213330200403 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА РАЗГРАД, се явява прокурор П..
ПОДСЪДИМИТЕ, уведомени явяват се лично и със защитници за
подсъдимия Й.Й. - адв. М. М., за подсъдимия А.Х. - адв. Др. П., за
подсъдимия П.Т. – адв. М. Й., за подсъдимия Е.Е. – адв. Др. П., за
подсъдимия Н.Н. – адв. Д. Б., за подсъдимия С.Й. – защитниците му адв. Ив.
И. и адв. М. М. всички отпреди.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ, уведомени, от тях се явява лично частния
обвинител Д.Д., за двамата адв. Р. В. отпреди.
СВИДЕТЕЛИТЕ призовани, от тях се явяват лично свидетелите В.Н.,
С.С., Т.К., Р.Б., П.С., П.Ц., Д.Й. и К.Е..
ПО отношение на свидетелите Т.Г., Д. Д. Т.Б., Г.П. и Й.И., редовно
призовани, не се явяват.
ПО отношение на свидетелката Р.М. е приложено експертно решение от
дъщеря й И.Д., че е със 100 % инвалидност, с тежки последици от мозъчен
инфаркт и е невъзможно явяването й в съдебно заседание.
ПО отношение на свидетелката Г.П. е депозирано заявление, че не може
да се яви в днешно съдебно заседание по семейни причини, тъй като е извън
града и може да се яви евентуално на 15.06.2022 година.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото. Предварително заявявам, че в 11:30
часа съм ангажиран по гражданско дело и преупълномощавам адв. И. да
осъществява защитата на двамата мои подзащитни.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Й.: Да се даде ход на делото. В 14 часа съм ангажиран.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото по отношение на явилите си
свидетели.
1
АДВ. И.: Да се даде ход на делото. Предварително заявявам, че в 10:30
часа имам гр. д. № 119/22 г. по описа на съда считам, че няма да е пречка да
напусна залата, тъй като защитата на нашия подсъдим осъществяваме двамата
с колегата М..
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕ самоличността на явилите си свидетели.
В. ИВ. Н. – 19 г., българско гражданство, със средно образование,
неомъжена, неосъждана, без родство.
С. ДЖ. С. - 20 г., българско гражданство и турско гражданство, със
средно образование, неомъжена, неосъждана, без родство.
ЗА СЪЩАТА СЕ явява и адв. Кр. К..
Т. Н. К. – 72 г., българско гражданство, със средно образование,
разведена, неосъждана, без родство.
Р. Ш. Б. – 28 г., българско гражданство, със средно образование,
неженен, неосъждан, без родство.
ПЛ. Г. СТ. – 46 г., българско гражданство, с висше образование,
неженен, неосъждан, без родство.
П. СТ. Ц. – 23 г., българско гражданство, със средно образование,
неженен, неосъждан, без родство.
Д.Й. Й. – 50 г., българско гражданство, със средно образование, женен,
неосъждан, брат на С.Й. и баща на Й.Й..
СЪДЪТ запозна свидетеля с разпоредбата на чл. 119 от НПК и правото
му да откаже да свидетелства.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.Й.: Желая да бъда свидетел.
КР. М. ЕН. – 50 г., българско гражданство, със средно образование,
неженен (съжителстващ на семейни начала), неосъждан, баща на Е.Е..
СЪДЪТ запозна свидетеля с разпоредбата на чл. 119 от НПК и правото
му да откаже да свидетелства.
СВИДЕТЕЛЯТ К.Е.: Желая да свидетелствам.
СВИДЕТЕЛИТЕ предупредени за наказателната отговорност по чл. 290
от НК, и същите обещаха да говорят истината, след което бяха изведени от
съдебната зала.
СВИДЕТЕЛКАТА Т.К.: Моля да бъде разпитана първа, тъй като имам
ангажимент.
СВИДЕТЕЛЯТ П.С.: Моля да бъда разпитан първи, тъй като съм на
работа в следствения арест.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да бъдат разпитани първо свидетели К. и
С. преди останалите.
АДВ. В.: Не възразявам, да се разпитат двамата свидетели преди
останалите.
АДВ. М.: Не възразявам.
АДВ. П.: Не възразявам.
АДВ. Й.: Не възразявам.
АДВ. Б.: Не възразявам.
АДВ. И.: Не възразявам.
С ОГЛЕД становището на страните съдът
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОМЕНЯ реда на съдебното следствие като първоначално пристъпва
към разпита на свидетелите Т.К. и П.С..
СВИДЕТЕЛКАТА Т.К.: От подсъдимите не познавам никой.
АДВОКАТ И. беше освободена от съдебната зала за явяване по гр. д. №
119/22 г.
СВИДЕТЕЛКАТА Т.К.: Аз живея в кв. ***** Аз чух кавга, не помня
кога беше, не помня и колко часа беше. По време на сън беше, след 11,30 ч.
Не помня кога беше. Не мога да определя дали беше преди година, или две,
или повече. Мисля, че беше този сезон, беше топло, лятото, по това време,
беше отворен прозореца и чух кавга, чух викове. Аз съм на 6-ия етаж не чух
какво е станало, но чух викове и крясъци около кола. Едното момче беше
седнало в колата и през това време набрах тел. 112 явно щеше да стана нещо и
се прибрах. Една кола видях, момчето беше вътре в колата. Около нея кола
имаше и други коли, но там е паркинг. Не съм видяла коли, които да
препречват движението. След това не знам какво стана. Докато продължаваха
да викат не дойде полицията, след това явно си тръгнаха хората, които
правеха кавгата и полиция нямаше. Не помня след колко време беше това.
ТЪЙ КАТО свидетелката не си спомня факти и обстоятелства, за които
е давала показания в разпита си на 14.07.2020 г. дадени пред органа на
досъдебното производство относно времето, мястото, конкретните
обстоятелства във връзка с видяното и чутото от нея, съдът на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТЕ показанията на свидетелката дадени на досъдебното
производство и находящи се на лист 104 от том 1.
СВИДЕТЕЛКАТА Т.К.: Това съм казала. Потвърждавам го. Беше ми
отворен прозореца явно е било септември месец. И така чух. Това, което чух и
видях едва ли е нормално и затова съм се обА.а на тел. 112. Чутото и
видяното от мен не мога да кажа какво предизвиква в мен, но нещо, което не е
в кръга на нещата. Видях отворена врата и момчето седнало в колата и
кавгата, която ставаше. От момента като се събудих и се разотидоха хората
постоянно наблюдавах и имах визуален контакт към мястото. Не мога да кажа
какъв е бил периода на това време. Не съм губила зрителен контакт. Бях на
терасата и исках да видя дали ще дойде полиция. Не съм видяла удари, не
мога да потвърдя такова нещо. От терасата ми към мястото на случката имах
видимост, но живея на 6-ия етаж и не мога да видя всичко и не мога да
потвърдя дали е имало бой. През този период не видях някой някого да удря.
Не съм видяла някой да влиза в средната кола, от където беше измъкнато
момчето. Видях първата врата шофьорската отворена и момчето, което беше
вътре.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетелката. Не възразявам да се
освободи от залата.
АДВ. В.: Нямам въпроси към свидетелката. Не възразявам да се
освободи от залата.
АДВ. М.: Нямам въпроси към свидетелката. Не възразявам да се
освободи от залата.
АДВ. П.: Нямам въпроси към свидетелката. Не възразявам да се
освободи от залата.
3
АДВ. Й.: Нямам въпроси към свидетелката. Не възразявам да се
освободи от залата.
АДВ. Б.: Нямам въпроси към свидетелката. Не възразявам да се
освободи от залата.
АДВ. И.: Нямам въпроси към свидетелката. Не възразявам да се
освободи от залата.
СЪДЪТ освободи свидетелката от залата със съгласието на страните.
СВИДЕТЕЛЯТ П.С.: Аз работя в следствения арест в гр. Разград в
момента, но преди година работих в криминална полиция в РУ Разград.
Подсъдимите ги познавам визуално, тъй като съм извършвал проверка по
жалба на единия от тях. Доколкото си спомням беше за някакъв скандал,
спречкване, това мисля, че беше преди 3 години и нямам спомен, освен това,
което съм написал в докладната записка на база снети обяснения и извършена
проверка от мен. Помня, че беше жалба от Д. във връзка с жалбата твърдеше,
че бил нападнат от група младежи, нещо такова. Аз снех обяснения, дори и
колегите от криминална полиция ми съдействаха и те може би са снемали
обяснения, тъй като бяха много лицата. Нямам много спомен какво съм
установил. Това, което съм установил е в докладната записка, не си спомням.
Към преписката нямам спомен дали беше приобщен предмет. Мисля, че
имаше мобилен телефон, не мога да се сетя как беше установен. Имаше нещо
такова, но не се сещам. Не помня какво беше обяснението на лицето, което го
предаде. Бях го върнал с протокол за доброволно предаване телефон на
тъжителя, бях го извикал по телефона. Не мога да се сетя по какъв начин
телефонът попадна при нас.
СЪДЪТ на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТЕ показанията на свидетеля дадени на досъдебното
производство находящи се на лист 112, от том 1.
СВИДЕТЕЛЯТ П.С.: Потвърждавам това, което ми прочетохте. Не се
сещам да съм разпитвал Д.Д., аз лично не съм го разпитвал, тъй като тогава
той май беше в болница, така се твърдеше, че беше в болница. В жалбата дали
е посочено как е изгубен телефона, това дали го пише не помня.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се
освободи от залата.
АДВ. В.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи
от залата.
АДВ. М.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи
от залата.
АДВ. П.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи
от залата.
АДВ. Й.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи
от залата.
АДВ. Б.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи
от залата.
СЪДЪТ освободи свидетеля от залата със съгласието на страните.
СВИДЕТЕЛКАТА В.Н.: Частния обвинител го познавам, приятели сме,
за Д. говоря. Познаваме се отдавна. Обвиняемите не ги познавам лично, някой
го видях само визуално, на самия случай ги видях. И след това като ме
разпитваха ми показаха лицата им и имената ми казаха. Случаят беше
4
септември месец 2019 г. прибирах се към къщи с моя приятелка - Н., двете
бяхме само, и звъннахме на Д. да ни прибере. Оставихме Н. и стигнахме до
вкъщи. Аз живея в ж.к. „*****“, точно до бензиностанция „Марешки“.
Спираме колата до моя блок, улицата е неосветена, точно ще слизам от
вратата, той ме оставя, в 9 блок съм, и до нас спира една кола, помислих, че
ще ни питат за пътя и тъкмо ще слизам от колата и те слизат от тяхната кола
и почват да крещят. Нашата кола беше на пътя от страната на моя блок в
дясно, а те спряха от ляво. Нашата кола не можеше да тръгне понеже отпред
има контейнер. Започнаха да крещят и да псуват. Аз и в показанията си съм
написала лично в лице видях С., понеже беше до стъклото на Д. и го видях в
близост, после видях в другата кола, малко по-късно зад нас спря и друга кола
и видях П., той живее в „*****“ и съм го виждала. Тези двамата ги разпознах,
останалите бяха много хора и беше тъмно. Аз бях уплашена, почнаха да
налитат на бой, почнаха да го налагат веднага. Аз преди да изляза от колата
той беше целия в кръв, имаше удари от всякъде. Буквално го изкараха през
вратата, беше ужасно. Като излязох от колата П. тръгна към мен и каза „пази
се от тук да не те почна и тебе веднага“, той ми се разкрещя. В цялата сценка
не можех да разпозная никой, имаше много хора, бяха две коли до него и зад
него и всички го налагаха, даже не можех да видя той къде е. Тръгнах да се
прибирам и не знаех на кого да се обадя. Не се сетих да се обадя и на баща
ми. Баща ми е полицай и беше на работа. Обадих се на двама приятели, те
бяха с трето момче, дойдоха тримата и като дойдоха стана меле. Аз не
виждах, нямах видимост, бях до блока. Разправяха се, крещяха. Виждах
хората как са излезли на блоковете. Псувните бяха отправени, те бяха „сириец
мръсен, къде е баща ти, ще ти изкормя червата“, други думи не се сещам.
Когато бях до блока чух, че има затваряне на врати и скандала приключи и
двете коли тръгнаха. Тогава отидох към Д. и към тях и видях Д.- беше в
безсъзнание, скулата му кървеше. Беше в безсъзнание, имаше камъчки до
блока. Д.- беше извън колата. Не се сещам кой звънна на линейка. Те като са
отишли явно са се сборичкали, не съм била там. Д.- беше на земята и скулата
му кървеше. Не помня дали беше седнал Д.- или легнал, помня че го бутнах го
да го видя, скулата му кървеше и той не реагира. Аз се обърнах и Д. отиде
при него и почна да се надига и повтаряше, че е добре. Видимо му беше
замъглено. Аз отидох при Д., той се беше подпрял на колата, беше извън нея,
казваше, че ще му се пръсне главата и го боли. Чакахме с него линейка, но тя
не дойде, около 15 мин., 20 минути, той тогава каза, че и телефона му
липсва. Търсихме и телефон докато чакахме линейката. Той беше подпрян на
колата през цялото време и през цялото време повтаряше, че много го боли
главата и кървеше. Търсихме телефон, преровихме и пътя около колата. Но
линейката не дойде и той се качи на колата и тръгна Д.. Д. около половин час
си тръгна след като тръгнаха и другите коли. Боя, кавгата продължи около 20
минути. Хората от блока също стояха на прозорците и не дойде полиция и
линейка. Д.- и Д. бяха при нас докато търсим телефона и след като тръгна Д.
и те тръгнаха да се приберат. Аз не съм звъняла да питам защо няма линейна
на тел. 112. Не знам от кого бяха думите, чувах само, бяха около 10 човека
„сириец мръсен, къде е баща ти, ще ти изкормя червата“, с времето другите
неща съм ги забравила. Видях С. да удря понеже бях в колата, когато той
слезе и се запъти към стъклото на Д., леко смъкнато беше стъклото и в
момента като се приближи му видях лицето и тогава почна да го удря в глава,
5
в корем. Стъклото беше отворено, за да си пъхне ръката. Тогава колата на Д.
беше „Сеат Толедо“. Виждах да удря, това ми е в главата. Виждах ударите,
чувах и обидите и видях, че го удря в главата, в коя част не помня. Помня, че
по корема му също има пръски от кръв, може и затова така да съм запомнила.
И в този момент аз излизам от колата. Аз вече излязох навън и се отдалечих
от мястото, виждах, че хората се ступват около колата, но не виждах кой
удря. Аз бях на предна дясна седалка. Като излязох от колата, затворих
вратата и като се върнах, тази врата беше отворена широко и като търсихме
телефона и той ми каза, че са му взели телефона от това място, защото като
съм станала, той си оставил телефона на празната седалка и са му взели
телефона от там и Е му го е взел. Докато бях в колата не знам някой да е
сядал отзад. Като излязох от автомобила бях до блока. Като дойдоха Д. и Д.-
се качих на първия етаж, гледах от прозореца и после слязох. Дотогава бях до
блока, виждах, но не можех да разпозная лица. Виждах и хората около
автомобила. Не мога да кажа кой удряше автомобила. Виждах, че някой ритна
фара и задната броня на колата и като се върнах, след като бяха заминали
колите, погледнахме колата и имаше счупен фар. Колата само я ритаха. Като
бях в колата, като почнаха да го удрят в главата се чуваше някакъв звук,
имаше нещо в ръката си човека – С., имаше нещо в ръката си, но не мога да
кажа какво беше, някакъв предмет, нещо твърдо, защото веднага му
разкървави главата. Аз не съм видяла какво е това нещо. От типа на бухалка,
пръчка не съм видяла в никой. Д. нямаше такава нещо в ръцете си. Той просто
ме прибираше. Пръчка и бухалка някой да е носил не помня. Когато имах
видимост Д. не съм видяла да излиза от автомобила. Като си тръгнаха го
видях Д. отвън, но може и преди това да е излязъл. Аз го видях само в
автомобила. Като се отдалечих се скупчиха много хора и не виждах точно
дали е навън или вътре. Цялата глава беше в кръв на Д., помня, че се държеше
от ляво може би са го удряли по надолу около ребрата, но от главата му
течеше доста кръв. Д. не съм видяла да нанася удари на някой. Ако можеше
да се защити щеше. Аз като бях в колата и почнаха да му нанасят удари по
главата, той си сложи ръцете на главата да се защитава и не е удрял никого.
Като се върнах на мястото на инцидента задните врати на колата бяха
затворени. Нападателите бяха две коли, едната беше до нас, другата зад нас.
Други автомобили не видях като се върнах при Д. и двата автомобила си бяха
тръгнали. Д., Д.- и Звездомир дойдоха на мястото на инцидента като им се
обадих. Освен Д.- не знам дали някой е ударен от нападателите. Д. като се
върнах на мястото на инцидента беше се подпрял до колата и казваше, че ще
му се пръсне главата, беше объркан, не можеше да стои на краката си и като
каза, че телефона му го няма, не се мръдна да се движи, не можеше, ние го
търсихме. И половин час стояхме там и се посъвзе. Беше като неадекватен.
Кръвта като се върнах при Д. беше повече отколкото преди да изляза от
колата. От главата му се стичаше кръв, цялата му тениска по корема на
тениската имаше пръски кръв, държеше се за ребрата и каза, че го болят.
Помня, че като се видяхме след няколко дни каза, че ребрата още го болят, не
помня от коя страна ребрата. Бях много изплашена, дори в началото, не дадох
показания, самата ситуация ме шокира, очаквах да се прибера, бях
стресирана, уплаших се за себе си. Бяха толкова агресивни и защо толкова
много хора скачат да бият двама човека в колата, които се прибират. Видях
една жена на съседния вход на терасата.
6
АДВОКАТ И. влезе в съдебната зала.
СВИДЕТЕЛКАТА В.Н.: Имаше понеже ние сме В, Б, А, имаше и други
двама човека на терасите, но не ги познавам. Бяха на различни възраст тези
хора, имаше и много по-големи хора от нас там. Тези хора по-възрастните аз
видях двама, те са тук в залата - С. и Н.. Понеже като давах показанията си и
тогава ги запомних. Сигурна съм, че те бяха там и ми направи впечатление, че
са по-възрастни. Само П. беше там, също него го видях със сигурност. За
останалите не мога да кажа. П. беше във втората кола, понеже като излязох от
колата, видях и него и той излезе от нея. С. беше в първата кола, защото като
спря тя, той веднага излезе. Друг освен тях от първата кола не разпознавам.
От първата кола казах ориентировъчно 10 човека от двете коли, всички врати
бяха отворени и предполагам, че бяха 10 човека, защото се отвориха всички
врати. На прозореца не беше само С., но не мога да кажа, поне двама си били
може и повече. Баща ми е служител в КАТ. Не съм му се обА.а за случката.
Момчетата, на които се обадих единия ни е семеен приятел, бащите ни са
колеги. Те дойдоха за малко повече от 5 минути. Те живеят в съседния блок,
Д.- е в съседния блок до мен. Приятелят ми Д. не знам да е имал конфликт с
тях. Конфликтът става още от бала му, доколкото знам е имало кавга, става
въпрос за побой на брат му. Той не е говорил за това нещо до тази случка.
Пътят не е тесен, има място за две коли и те бяха стрели на достатъчно
разстояние да се отвори врата. Първо спря едната кола, после другата дойде и
спря зад нас. Тази, която беше до нас, вратите бяха отворени, дали са
отворени широко или не. Беше до нас на пътя, не казвам че са били залепени
до нас, но той не можеше да продължи напред и да избяга, защото имаше
контейнер пред нас. Телефонът го търсихме, защото Д. каза, че го няма и че Е
го е взел. Решихме да го потърсим преди да кажем, че някой го е взел. Аз бях
в колата и не мога да кажа дали С. е сменял предметите в ръката си, чувах че
не е с ръка. Не съм видял това нещо в ръката му, да го хвърля на земята С.. Н.
не видях да нанася удари на някого, докато бях там, но бях там две минути.
Другата свидетелка не я познавам, която беше разпитана преди мен, сега я
видях, не я познавам. Разстоянието от колата до мястото от където
наблюдавах не е близко, може би е от съдебната зала, където сме може би до
часовниковата кула. Беше тъмно. Разпознах ги като силуети. Фаровете на
автомобила на Д. първоначално светеха, после не помня. На другите два
автомобила фаровете светеха, като бях там, но като тръгнах от там, не мога да
кажа дали са светили. С. е удрял през полуотвореното стъкло не мога да кажа
колко удари бяха. Не беше един удар, бяха няколко. В полицията ми ги
показаха С. и Н. на снимка, аз бях с баща ми, там ме разпитваха бях с баща
ми. По време на разпита ми баща ми присъства. Баща ми приема обаждания,
дежурен е в дежурната част. Не съм се обаждала на баща си като се случи
това.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетелката. Не възразявам да се
освободи от залата.
АДВ. В.: Нямам въпроси към свидетелката. Не възразявам да се
освободи от залата.
АДВ. М.: Нямам въпроси към свидетелката. Не възразявам да се
освободи от залата.
АДВ. П.: Нямам въпроси към свидетелката. Не възразявам да се
освободи от залата.
7
АДВ. Й.: Нямам въпроси към свидетелката. Не възразявам да се
освободи от залата.
АДВ. Б.: Нямам въпроси към свидетелката. Не възразявам да се
освободи от залата.
АДВ. И.: Нямам въпроси към свидетелката. Не възразявам да се
освободи от залата.
СЪДЪТ освободи свидетелката от залата със съгласието на страните.
СВИДЕТЕЛКАТА С.С.: Аз живея в гр. *****. През 2019 г. септември
месец, дата не помня бях в апартамента на приятелка – Р.. Апартаментът е в
ж.к. „*****” бл. 8, на 5-ия етаж и чух шумове през отворения прозорец и
видях две коли, едната беше препречила пътя на другата. Доколкото си
спомням имаше много момчета, викаха. Едното от момчета изкара от
багажника на колата някакъв по удължен предмет и замахна към другата кола.
Друго не си спомням. Чувах шумове – викания. Не съм чувала какво точно се
казва. Не помня колко хора бяха в колата, която е препречила пътя. Едното
от момчета, не видях кой беше мисля, че момчето, което беше на
препречената кола и викаше към него. Момчето на препречената кола беше на
шофьорското място. Не знам колко са били, когато бях погледнала от
прозореца бяха слезли от колата и колко са били преди това не знам. Четири,
пет може би човека бяха. Едното от момчета взе нещо от колата на багажника
на колата, която е препречила пътя и беше нещо удължено, може би тръба,
бухалка. Замахна с това към задната броня на препречената кола. Не видях
някой да удря някой от препречената кола. Фаровете на препречената кола
мисля, че светеха, затова видях, че отварят багажника и вземат някакъв
предмет.
АДВОКАТ М. напусна залата.
СВИДЕТЕЛКАТА С.С.: Втора кола, която да е препречвала пътя, не си
спомням, аз виждах от един ъгъл и бях на петия етаж. Обадих се на тел. 112 и
ми казаха, че вече са се обА.и и поискаха от мен да обясня ситуацията.
Прозорецът гледа към задната част на другия блок и някой изкрещя
„извикаха полиция” и всички изчезнаха, само видях сирените на
полицейската кола. Не помня след колко време дойде полицейската кола.
Цялата ситуация продължи 5 мин., 10 минути може би. Приятелката ми Р. е в
България, в гр. ***** се намира. Тя беше вътре и не възприе това, което аз,
даже каза да не се обаждам, защото просто си викат, каза да не се обаждам и
да се замесвам. Аз бях до прозореца и видях. Не помня дали имаше отворени
врати на колите. Ударът, който се спомням беше към колата, други удари не
си спомням към човек или към колата. Нямах добра видимост от етажа,
пречеха ми дърветата. Доколкото видях две коли, едната беше, една след
друга и тази отзад светеше към другата. Друга кола дали имаше не знам.
Колата беше зад препречената. На препречената кола светеха фаровете към
пречещата кола. На препречената кола светеха фаровете. Две коли, едната
пречи на другата, тази, която пречи е пред нея, другата е зад нея и фаровете
светят към нея. Може и по-успоредно да е било, пътя е по-изкривен, има и
контейнери. Препречената кола предполагам, че беше близо до контейнерите.
Тази кола, която й пречеше мисля, че беше успоредно предполагам. На
препречената кола дали имаше контейнери отпред да й пречат не знам. Видях
две коли. Пътят е извит към входа на блока има и контейнери. Колите бяха
една след друга. Препречващата кола е спряла пред препречената. Колата,
8
която светеше беше ударена. Може и да греша беше отдавна. Казвам това,
което си спомням.
СЪДЪТ констатира противоречията на свидетелката дадени в днешно
съдебно заседание, както и тези на досъдебното производство, поради което и
на основание чл. 281, вр. с ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТЕ показанията на свидетелката относно положението на
автомобилите, находящи се на лист 103, т. 1.
СВИДЕТЕЛКАТА С.С.: Колата, която беше отпред беше наклонена, но
беше пред другата, изцяло пред другата. Затова споменах контейнерите,
другата е пред нея, но леко наклонена. Препречената кола предполагам, че
можеше да премине пред другата кола. Фаровете на двете коли сочеха в една
посока. Към входовете има контейнери, понякога има контейнери там и
колата може да е наклонена.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетелката. Не възразявам да се
освободи от залата.
АДВ. В.: Нямам въпроси към свидетелката. Не възразявам да се
освободи от залата.
АДВ. П.: Нямам въпроси към свидетелката. Не възразявам да се
освободи от залата.
АДВ. Й.: Нямам въпроси към свидетелката. Не възразявам да се
освободи от залата.
АДВ. Б.: Нямам въпроси към свидетелката. Не възразявам да се
освободи от залата.
АДВ. И.: Нямам въпроси към свидетелката. Не възразявам да се
освободи от залата.
СЪДЪТ освободи свидетелката от залата със съгласието на страните.
СЪДЪТ дава обедна почивка до 13:30 часа.
СЛЕД дадената почивка съдебното заседание продължава в 13:30 часа в
присъствието на прокурор П., подсъдимите Й.Й., А.Х., П.Т., Е.Е., Н.Н. и Й.Й.
техните защитници адв. М., адв. П., адв. Й., адв. Б. и адв. И..
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д.Д. се явява, и за двамата частни
обвинители Д.А. и Д.Д. адв. В. отпреди.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите.
ПРИСТЪПИ към разпит ни свидетеля Р.Б..
СВИДЕТЕЛЯТ Р.Б.: Познавам подсъдимите, приятели са ми. Не
познавам пострадалия. Д. и Е са ми приятели, С. Д., и баща му и чичо му
познавам, от един квартал сме. Помня, че бях на панаира, преди няколко
години, Д. ми се обади да пием бира и аз отидох с П. и Т.. Д. ми се обади да се
видим и да пием бира и аз отидох с Т. и П.. И се видяхме пред Е. Е живее до
„Терамаркет“, след това решихме да се приберем. Аз бях с Т. и П.. Бяхме с
колата на Т. и качвайки се нагоре, Д. се качи в другата кола. Другата кола
беше неговата или на бати С., не знам. Качвайки се нагоре, реших да си взема
бира и цигари от бензиностанция „Марешки“ и там видяхме пред нас колата,
в която беше Д. и завива към 9-ти блок. След това спряхме. Колата зави в
„*****“ и видях, че Д. слиза от колата, беше пред нас колата и явно да говори
с някого. Имаше спряла кола и видях Д. като отива напред и човекът шофьора
на автомобилът видях как удари Д., слязох от колата и се отдръпнах. Имаше
комшии, крещяха от блока сума ти хора. Видях, че го удари с ръка от
9
шофьорската страна. Д. явно отиде да говори с него. Бях в нетрезво
състояние. И се отдръпнах и казах на Т. да си ходим. Излязоха хора на
терасите, джамовете крещяха.
СЪДЪТ констатира съществени противоречия между показанията
дадени на свидетеля в днешно съдебно заседание и тези дадени в досъдебното
производство, находящи се на лист 105, лист 106 от т. 1, поради което и на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТЕ показанията на свидетеля дадени на досъдебното
производство на 13.04.2020 година.
СВИДЕТЕЛЯТ Р.Б.: Потвърждавам тези показания, които ми ги
прочетохте. Бях в нетрезво състояние. Закани не съм чул да се отправят към
някого. Имаше дървета, не знам на какво разстояние бях от двата автомобила,
до тях застанах. От където застанах нямах пряка видимост към мястото на
инцидента. След всичкото се отдръпнах.
АДВ. Й.: Моля да ме освободите за 15 минути имам дело в Окръжния
съд.
ПОДСЪДИМИЯТ П.Т.: Съгласен съм адвоката ми да отиде на дело. Ще
се защитавам сам.
АДВОКАТ Й. напусна залата.
СВИДЕТЕЛЯТ Р.Б.: Не видях колко души има в автомобила до който
спря С., и двамата бяха в автомобила като се отдръпнах. Мястото, където се
отдръпнах беше на около 10 метра. Като се развикаха хората се отдръпнах,
викаха хора. Крещяха хора от балконите. Това момче дето удари Д. и стана
гюрултия и се отдръпнах, не исках да се меся. Не помня дали някой от нашата
компания или от другата викаха. Хората, които викаха бяха от блоковете.
Като се скараха. Бях надалеч и не знам кой с кого се е карал. Бях в
автомобила със С., Й. и непознато за мен лице. Пред дома на Е не знам дали
имаше друг автомобил. Т. и П. дойдоха с „Хюндай” на Т.. Бях в нетрезво
състояние, не знам кои от подсъдимите бяха като излязоха хората от терасите.
Непознатото момче за което говорех не знам дали е това момче с бялата
тениска (свидетелят сочи подсъдимия Н.). Май и той беше в колата като
„непознатия” в колата. От скоро го познавам по име – Н., защото е
автомонтьор.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се
освободи от залата.
АДВ. В.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи
от залата.
АДВ. М.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи
от залата.
АДВ. П.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи
от залата.
ПОДС. П.Т.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се
освободи от залата.
АДВ. Б.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи
от залата.
АДВ. И.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи
от залата.
СЪДЪТ освободи свидетеля от залата със съгласието на страните.
10
СВИДЕТЕЛЯТ П.Ц.: Познавам двете от момчета. Й.Й. - него го знам,
бяхме колеги. А другото момче Е го познавам по физиономия. И другото
момче с червената тениска (свидетелят сочи Д.Д.) ми е познат по
физиономия. Не мисля че съм присъствал на подобен случай, не мисля. Не
знам за какво ме викат. Не съм наясно защо съм тук. С Й. и Е отношенията са
ни силно казано приятелски, на добри познати, по физиономия се знаем.
Освен на работа преди три години, колега бях с Й.. С него работих на
бензиностанция „Марешки”. Това беше поне преди 3, 4 години. Около 3, 4
месеца бяхме колеги, не мога да кажа по кое време на годината. Не помня
кога почнах работа и кога напуснах. Аз доколкото мисля напуснах първи и
заминах за чужбина, доколкото мисля той остана да работи. Докато
работихме заедно Й. не ми е казвал за конфликт с Д.. Имаше случай, където
човек беше дошъл с кола, бях на работа, зареждах кола, и като се обърнах бях
свидетел на това как човекът, който беше в колата се провикна, псувня,
обръщам се и човекът от колата беше тръгнал към Й. и тогава станаха дрязги
между двамата. Не знам кой беше човекът от колата. Видях как той излиза от
колата и тръгва към Й.. Не мога да кажа дали е тук в залата този човек, не
мисля. По на възраст беше, над 40-годишен. Не знам за какво беше дрязгата.
Видях как човекът излиза от колата и тръгна към Й., имаше псувни, обиди от
човека от колата. Предполагам, че е зареждал в бензиностанцията по него
време, дойде да си зареди колата и тръгна към Й.. Бях извикан за обяснения в
полицията. Обясних това, което казах. Не го знам кой е този човек. По мои
спомен обидите бяха, нещо на майка беше, от страна на човека, който излезе
от колата. Но си спомням как първоначално човекът излиза и прави проблем с
Д.. Конкретно към Д. го възприех това. Нямам спомен кой се е оплаквал в
полицията. Получих обаждане от полицията да се явя в районното. Полиция
на място дали е идвала не мисля и не знам дали са изземани записи от камери
от бензиностанцията. Писахме обяснения в КАТ, тогава обясних какво е
станало. Но подборно не мога да си спомня цялата случка. Не е нещо, което се
случва, имало е и дрязги между клиенти и служители, но рядко се случва. Не
съм питал Й. какво става. Помня, че човекът в колата беше, човекът, който
отправи обиди. Не мога да се сетя кога се случи това. Доколкото си спомням
имаше и касиерка на смяна. Отвън обслужвахме ние двамата с Д.. Не се
стигна до обслужване на този човек. Той просто напусна автомобила и
почнаха дрязгите. Той беше паркирал като за зареждане, но излезе от
автомобила и почна да се разправя. Обслужвах клиент и се обръщам и чух.
По този повод ходих да пиша обяснения поради тази дрязга. Извикаха ме на
делото, но бях в чужбина и не съм идвал и имам две пропуснати идвания. Бях
извикан на това дело два пъти преди това. Д. реагира плахо, отдръпна се,
стана дистанция между двамата. Доколкото се сещам беше викана патрулка.
Гражданинът мисля, че си беше тръгнал като дойде патрулката. Нямаше бой,
отправяне на псувни само. Д. се отдръпна. Поводът за разправията не знам за
какво е. В обясненията в полицията, които съм дал мисля, че тогава по него
време подробно бях обяснил, не мога да се сетя сега точно, тогава съм дал
обяснения какво съм чул и кой е бил човека.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се
освободи от залата.
АДВ. В.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи
от залата.
11
АДВ. М.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи
от залата.
АДВ. П.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи
от залата.
ПОДС. П.Т.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се
освободи от залата.
АДВ. Б.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи
от залата.
АДВ. И.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи
от залата.
СЪДЪТ освободи свидетеля от залата със съгласието на страните.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.Й.: Баща съм на Й. и брат на С.. Преди да се случи
случката знаех, че предварително е имало конфликт между децата - сина ми и
тези посочените момчета, но не ги познавам, и се опитах да предотвратя
конфликта, защото нещата почнаха да излизат извън контрол, това е преди
този случай, за който сме тук. Направих срещи, след като сина ми почва да
проявява безпокойство - след като са го били в „Сохо”, преди 4 години са го
били, и после заплахи на работното място. Не знам кой го е бил.
Впоследствие научих, че имало конфликти. После идваха съобщения, че си е
гълтал езика и пак ще го гълта. И писах жалба до прокуратурата като е ходил
бащата на другите момчета да го заплашва, заплашва цялото ми семейство,
мен с убийство, жена ми с изнасилване. После се чуваше, че си търсили
оръжие и реших да предотвратя някой неща. Срещнах се с г-н Й. – директора
на полицията и той ми обясни, че няма как да ни срещне като родители.
После научих, че са спортували в боксовия клуб, до старото спортно
училище. Там имам познати - треньора и някой от децата, там говорих с
треньора и М., познати деца, да си стиснат ръцете и да отшуми всичко.
Опитвах се да направя среща с родителите на другото момче, казаха, че е
конфликтен и да не се занимавам. Имаше един период на затишие и после
стана това, за което сме тук. Впоследствие научих, че се е стегнало да
конфликт, причаквали са го. Синът ми беше причакван няколко пъти, давах
му съвета да напусне работа, защото се притеснявах. Той работеше в
бензиностанция „Марешки”. Това е, което знам за случая. После какво се с е
случило. Знам, че се сдърпали, като не съм бил, там не мога да кажа какво е
станало. Явно не можа да стане по цивилизования начин и съжалявам лично
аз. Жалбите ни не бяха приети. Бях разпитван от Д.Д. и ме накараха да
подпиша някаква декларация, протокол за предупреждение, да няма
саморазправа, как да подпиша нещо срещу човек, който не съм виждал.
Доколкото знам заплахата беше за изнасилване на съпругата ми и убийство на
мен, черва, едни такива. Бащата на тези другите момчета А.Н.- ли беше, не го
познавам. И тогава го накарах да подадем жалба в прокуратурата, имаше и
записи. Подадохме жалба до прокуратурата за случая за работното място и
имаше есемеси „как си бил гълтал езика и пак щяло да му се случи”. Мисля,
че от сина бяха есемесите. Това е описано подробно в жалбата и есемесите са
посочени. Търсих съдействие от треньора С., и с М. говорих и с М., и сина на
С.. Молих ги да ги съберем и да ги сдобрим и да приключи всичко по-
цивилизован начин. И при г-н Й. ходих за същото. И от никъде нищо. В
боксовия клуб ми обещаха да съдействат да се сдобрят децата. Господин Й.
спомена, че няма такива правомощия. Като баща бях разтревожен. Исках да
12
не стигнем до тук. Очаквах да се случи един да плаче някъде, и другия
някъде. След тези заплахи нормално е да се притесним вкъщи. Не бяха
причаквания на работното място и после ми каза вкъщи сина, че са ги гонили
с коли из града. Тези момчета, боксьорчета, така ги знам са преследвали сина
ми, са го гонили из града, беше спрял да излиза. От улицата чувах, че си
търсели да си преправят газови пистолети в бойни, че баща му щял да наеме
убийци от Сирия ли. Отначало не погледнах сериозно на нещата и с течение
на времето са замислех, че може и на тази възраст да се стигне до лоша
работа. За ножове не знам. Момчето с червената блуза (свидетеля сочи
частния обвинител Д.) не го познавам. Бащата на боксьорчета не го познавам,
не сме говорили. Опитах се да потърся среща с бащата. Разследващия
полицай ме предупреди, че човекът е конфликтен и да не се срещам с него.
Давал съм обяснения. Жалбата беше заведена от сина ми. Годината беше
може би преди 2, 3 години. Годината като стана инцидента. Преди случая, за
който сме тук. Синът ми беше бит в „Сохо”, име не знам на този който го е
бил. Научавам тези работи много време след като са се случили. Нямало е
дело за боя в „Сохо”. Синът ми не споделя много с мен. После научих от
поведението му и след като ги препитах. Отправял е обидите бащата на
боксьорчета, чрез сина ми на работното място, научавам ги впоследствие.
Има жалба в прокуратурата за този случай. От боксовия клуб момчетата са
причаквали сина ми след работа. Не мога да кажа колко пъти и причакван, за
два пъти знам. Ходил съм и да го посрещам от работа и да го проверявам на
работа, без синът ми да разбере. Протоколът за предупреждение ми е
съставен, полицая, който го състави ми каза, че било превантивно. Обясних
на полицая как може да напишат такъв протокол, без да познавам човека,
отнасяше се протокола за бащата на тези момчета. Единия е сина ми Й. и на
А.Н. синовете, знам за две момчета тях искам да помирявам. Враждата е
възникнала от „Сохо”, но не съм запознат. За това нещо научих година, след
като се е случило за първоначалното спречкване. Нещо е станало и почва да
прераства в отмъщение. Не знам дали е имало дело за този случай.
Предполагам 3, 4 години са минали от този случай. Повечето неща ги знам от
сина си и от разследващите органи. Подробности за конфликта не знам. Като
се стигна до тук разговарях със сина ми и разбрах, че се посрещнали,
сборичкали се за първия инцидент. И за първия есемес разбрах, че езика си
гълтал, това е при първия инцидент. За втория нищо не мога да кажа. Но за
мен предприех цивилизованите мерки, но не се получи. Тези есемеси съм ги
виждал, пазят се есемесите на телефона на сина ми. Приложени са към
жалбата. Синът ми мисля, че е по-близък с брат ми и споделя повече с него.
Ако има проблем сина ми би споделил с брат ми.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се
освободи от залата.
АДВ. В.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи
от залата.
АДВ. М.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи
от залата.
АДВ. П.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи
от залата.
ПОДС. П.Т.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се
освободи от залата.
13
АДВ. Б.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи
от залата.
АДВ. И.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи
от залата.
СЪДЪТ освободи свидетеля от залата със съгласието на страните.
СВИДЕТЕЛЯТ К.Е.: Баща съм на Е. Да се стигне до тази ситуация,
съставляващите се отпреди това. Възниква конфликт няколко месеца преди
това. По който аз говорих с родителя на тези деца, който ми заяви в прав
текст, след този конфликт му казах „най добре да срещнем децата и да си
стиснат ръцете и да не стават инциденти” и той ми каза „знаеш ли, аз сега ще
ви осъдя”, посочи адвокат бивш директор на полицията, „той ще лежи 10
години, ако не мога да ви осъдя, ще докарам хора от Сирия, айде няма да
убиват сина ти, но ще го направят инвалид” и ми стана ясно, че няма да
стигне до разбирателство. Различно възприемане на ситуацията. След този
случай се почва по думите на сина ми, защото живея в гр. Варна, едни
непрестанни провокации и тормоз от страна на родителя на тези момчета. Не
съм говорил повече с него. Провокации сина ми каза „минават пред дома ми
20 момчета, плюят по колата ми, продължава преследване по улиците”.
Индиректно чух за заплахи на приятелчетата на сина ми. На мен ми е ясно
какво може да се случи, искат, не искат, в конфликта ситуация може да се
получат нежелателни неща. Синът ми беше на почивка в гр. Пампорово
въпросната вечер, аз бях в гр. Варна и вечерях в едно заведение. Синът ми
позвъни и каза „тате, тук има проблеми сериозни, ден, два преди това са
пребили Д. и А.”. Д. работеше тогава на бензиностанцията в „*****” на
Марешки. Минавали от там, вА.и ножове, спирали колата, чакали го.
Притесних се за сина ми и реших да дойда и да ги прибере с приятелката му
във Варна, докато се предприемат мерки. Искам да отбележа, че и няколко
пъти съм ходил в полицията в неофициални разговори с криминалисти,
например познат ми каза, че едното момче прави изявление ”можеш ли да ми
намериш пистолет, че с Е искам да се оправя” Имах разговор в полицията по
този въпрос. Началникът на криминална ме попита „ти смяташ ли, че това е
сериозно”. Аз казах, че не вярвам, че са такива хора, които могат
целенасочено да убият някого. Няколко пъти има жалби, които отказват да са
предмет. Според мен отношението на полицията беше едностранчиво,
целенасочено и правата и мерките, които трябваше да се вземат преди това не
бяха взети. Веднъж питах какво става в полицията, как може да прекратим
тези неща. Неофициално служител в полицията ми каза „шефът много
натиска” каквото и да значи това. И никой няма право да притеснява по този
начин когото и да било. Въпросната вечер, аз дойдох пред дома ни, има
градинка и впоследствие се запознах с чичото на Д., който познавах визуално
преди това, самия Д., А., П., другите хора не ги познавам. Тяхната идея и
моята беше да се отиде и да се говори с родителя, защото събирал момчета
боксьорчета, които ходят и притесняват Е и приятелите му. Този човек го
нямаше, събирал ги е на ОМВ и решихме да тръгнем за Варна и да постои
няколко дни и след това жалби ли какво ще правим ще видим. Тръгнахме да
зареждаме на „Марешки” и някой позвъни на сина ми, той шофираше джипа
ми. И наближаваме някакъв блок в „*****”, съответно виждам наоколо, от
дясно, виждам две момчета, които в сериозно пререкание със С. - чичото на
Д., при което синът ми спря джипа, аз слязох, те се дърпаха. Не видях някой
14
някого да удря. Едното момче го бутнах в гърдите и му казах „какво правите”
и той заяви „ей сега ще видите какво ще стане с Вас”, казах да си говорят, ако
имат проблеми. Това момче взе да говори по телефона и синът ми го
припозна и каза „М., познаваме се от един град сме”, момчето каза, че синът
ми се е припознал и след което почна да звъни по телефона и говореше
„елате, пред еди кой си блок, имаме нещо, елате да видите какво ще стане с
вас”. Нямаше дърпаници. И казах на сина ми да се качи и да си ходим, след
което заминахме за гр. Варна и сина ми се върна след два, три дни. А. караше
зад нас.
АДВОКАТ Й. влезе в съдебната зала.
СВИДЕТЕЛЯТ К.Е.: Джипът ми е „Лексус“. Бях заедно със сина ми.
Беше тъмно. Ние бяхме на 25, 30 метра. Имаше стопове отпред. Две или три
коли бяха. Повечето хора не ги познавам. Дори и пред залата единствено
визуално познавах чичото на Д.. Той беше там. Дърпането беше с чичото на
Д., видях него и момчета, които не познавам. Мисля, че не са в залата. Дори и
да ги видя не бих ги познал. Ние бяхме на 20 м., 30 метра по назад. А. беше
там, той караше зад нас. Може би П. видях в далечината. С. го видях.
Дърпането беше със С.. Д. в далечината. На разстояние сме и беше тъмно. Не
видях нито от едната страна, нито от другата страна някой да нанася удари.
Частният обвинител не го видях, може да е бил в автомобила си. Е ми е син,
но не защото ми е син, той беше до мен до калника на джипа, не се е
приближавал и обиждал някого, до ден днешен не съм чувал нецензурна дума
от неговата уста. Аз като отидох не чух нецензурни думи. Тези момчета,
които се дърпаха със С. „сега ще видите какво ще стане с вас, не знаете какво
ще се случи” и казах като имат проблеми да се разберат. Аз видях две
момчета. Няма никой от тях тук в залата. Д. и А. бяха бити от въпросните
боксьорчета не им знам имената. Единствено разговарях седмица след това с
треньора им С., той е полицай, с идеята той да говори с тях и да се спрат
такива неща и впоследствие разбрах, че имало заплахи от страна на
боксьорчета, че имали един багажник оръжие, какво щяло да се случи. Не
знам имената на боксьорчетата. Предполагам, че става въпрос за целия клуб.
Вече не са настроени целия клуб към сина ми, но тогава е било така. Домът на
сина ми е на ул. „*****, посока „Терамаркет” има градина в ляво, в локалната
пресечка в една кооперация. Цените на горивата на г-н Марешки са по ниски
и това беше причината да заредим в „*****”. Враждата между сина ми и
компанията му и момчета, които тренират бокс ще ви разказа какво ми каза
треньора С. „той ми каза, виж този Н. при нас тренират бедни момчета и не
разполагат с финанси, той ги вика, черпи ги с кафета, безалкохолно и почва
да ги надъхва да правят такива неща и не е трудно за 17, 18, 19, 20-годишни
момчета.“ И съответно е може би в приятелски отношения със синовете на Н..
Като се бяхме събрали пред дома на сина ми решението беше, че ги прибирам
във Варна и ще се чуем на следващия ден да пускаме жалби. Приятелката на
сина му я взехме после. Това става след 22 часа вечерта. Синът ми да влиза в
друг автомобил не съм виждал. Ние бяхме на 20 м, 30 метра, синът ми стоеше
до калника на джипа, единствено което каза „М., стига от един град сме какво
правиш”. Синът ми стоя поне 4 дни в гр. Варна и не съм виждал в него чужд
телефон. Провокации безкрайни от страна на частните обвинители, това което
не съм виждал, но знам, че дни преди това са пребили Д. и А. и видях Д. със
синини по него, синини под очите. Разбрах, че от въпросните боксьорчета.
15
Доколкото знам частния обвинител Д. е бил там и не е нанасял удари. Преди
5, 6, 7 години живеех в този град, предполагам, че дори и колегата Ви може
да е защитавал от същия клуб други момчета, които са в затвора в момента.
Разбрах, че едното момче е обвинено за убийство, от същите момчета, дето са
били там. Не мога да си представя такова манипулиране на съдебната
система, на полицията, особено от страна на полицията. Синът ми има права
и е подсъдим и една дума не е казал и е подсъдим. Родителя ми заяви „дайте
ми 100 000 долара иначе ще стане инвалид”. Родителят на това момче ми го
каза (свидетелят сочи частния обвинител Д.Д.), заяви го в прав текст, „ако ми
дадеш 100000 лв. забравяме за случая, иначе ще лежи 10 години, защото
адвоката ми е знаеш ли кой, и какви хора ще дойдат от Сирия, ще го закараме
в една гора, няма да го убиваме, но ще остане инвалид”. Казаха, че
директорът на полицията бил болен от нещо и той му помагал, говоря за
родителя и били близки. Това ми го обяснява бащата и двете му дъщеря бяха
на 30, 40 метра, а ние пушихме. Това беше на третия ден след първия случай
„Сохо”. Информацията е от приятелите на сина ми и донякъде от сина ми,
защото него го е нямало в града, говоря за родителя на частния обвинител,
говоря за организатора на нещата за което говоря. Единия беше Д.. Бях пред
болницата като говорих с бащата на това дете, след първия случай в „Сохо”,
сина ми беше в болницата. Бях пред бърза помощ и бащата и дъщерите бяха
там, но не знам защо.
ПРОКУРОРЪТ: Констатирам съществени противоречия на свидетеля
дадени днес и тези дадени на досъдебното производство и на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1 да бъдат прочетени относно причината да се съберат пред
дома на Е и взетото решение при срещата им преди инцидента и
последващите им действия.
СВИДЕТЕЛЯТ К.Е.: Целта беше да се организира разговор с Н.
родителя на тези момчета. На родителя не му знам телефона. Минахме покрай
ОМВ да видим дали е там и като го нямаше си тръгнахме, родителят стои
почти всяка вечер в ОМВ с боксьорчетата така беше казано.
АДВ. П.: Имам дело в Окръжен съд, моля да ме освободите.
АДВ. В.: Считам, че искането е основателно.
АДВ. М.: Не са налице основания.
ПОДСЪДИМИЯТ Е Е.: Да не се прочетат показанията.
ПОДСЪДИМИЯТ А.Х.: Да не се прочетат показанията.
АДВ. Й.: Не са налице основания.
АДВ. Б.: Не са налице основания.
АДВ. И.: Не са налице основания.
СЪДЪТ намира, че не са налице съществени противоречия между
показанията на свидетеля дадени на досъденото производство и тези дадени в
днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прочитане на показанията на
свидетеля дадени на досъдебното производство.
АДВ. М.: Представям доказателства, че съм ангажиран в 11 часа, в
сряда в РС Исперих, ще се явя след заседанието, преупълномощил съм адв. И.
и тя ще защитава моя подзащитен.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 14:59 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
16
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
17