№ 328
гр. Пловдив, 20.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно
търговско дело № 20225001000566 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК във вр. с чл.729,ал.3 и чл.621 от ТЗ.
Образувано е по частна жалба на „К..“АД-в несъстоятелност-гр.С.,ЕИК
*********,представлявано от АНГ. Н. Д. и КР. ХР. М.,двамата заедно осъществяващи
правомощията на синдици на дружеството,подадена чрез пълномощника адв. Й. Ш.,против
определение №260677 от 02.08.2022 г.,постановено по т.д.№36/2016 г. на О.С.-П.,ТО,XIX-ти
състав,с което е отменена на основание чл.729,ал.3 във вр. с ал.1 от ТЗ частична сметка №2
за разпределение на сумата от 241 421,20 лв.,изготвена от синдика В. С.,обявена по
партидата на длъжника „Д..“ЕАД-в несъстоятелност,ЕИК *********,на 12.07.2022 г. в АВ-
ТР,с която цялата сума се разпределя за удовлетворяване на „К.“АД-в несъстоятелност,ЕИК
********* по договор за банков кредит от 05.10.2010 г. и договор за поръчителство от
05.10.2010 г. от първи ред като обезпечен кредитор с ипотека,учредена с нотариален акт вх.
Рег. №****/**.**.**** г.,акт №***,том *,дело **** от **** г. на АВ-В.Т.,подновена с вх.
№рег.№*****/**.**.**** г.,том *,дело **/**** г.,дв.вх.рег.№****/**.**.**** г.
В частната жалба е изразено становище,че обжалваното определение е неправилно и
са развити конкретни съображения за обосноваване на същото становище.Поддържа се
аргумента за неправилност и незаконосъобразност на изводите на О.С.-П.,с които е
мотивиран обжалвания резултат.Според частния жалбоподател,същият съд изобщо не е
отчел,че разпределението е извършено на основание чл.717н от ТЗ и сумата е разпределена
в полза на „К.“АД /н/ като кредитор на „И.“АД /н/ по договор за кредит от 05.10.2010
г.,обезпечен с договорна ипотека върху продадените недвижими имоти,като неправилно е
приел,че разпределението е в полза на банката като кредитор на „Д..“ЕАД за вземането по
1
този договор за кредит и сключения към него договор за поръчителство от 05.10.2010
г.Твърди,че в случая е анажирана отговорността на последното дружество като ипотекарен
длъжник,учредил ипотека за дълга на „И.“АД,а не като поръчител,тъй като „К.“АД /н/ се
легитимира като кредитор на третото лице „И.“АД /н/,чиито вземания по договор за банков
кредит от 05.10.2010 г. са приети в производството по несъстоятелност на „И.“АД /н/ по т.д.
№5599/2015 г. по описа на СГС,ТО,6-1 състав.Счита,че са налице предпоставките на
чл.717н,ал.2 от ТЗ и правилно синдикът В. С. е изготвила частична сметка №2 за
разпределение,с която цялата сума от 241 421,20 лв. се разпределя на „К.“АД /н/ като
ипотекарен кредитор за удовлетворяване на вземанията й по договор за банков кредит от
05.10.2010 г.
На база тези и всички поддържани в частната жалба съображения,частният
жалбоподател „К.“АД /н/,чрез пълномощника си адв.Й. Ш.,моли да бъде отменено
обжалваното определение №260677 от 02.08.2022 г. на ОС.-П. и да се постанови друго,с
което да бъде одобрена частична сметка №2 за разпределение,изготвена от синдика В.С.,с
която цялата сума от 241 421,20 лв. се разпределя за удовлетворяване на „К.“АД /н/ за
вземанията й от „И.“АД, произтичащи от договор за банков кредит от 05.10.2010
г.,обезпечени с ипотека върху осребрените недвижими имоти,увредена с нотариален акт с
вх.рег.№****/**.**.**** г.,акт №***,точ 5,дело ****/**** г. на АВ-В.Т.,подновена с вх.рег.
№*****/**.**.**** г.,том *,дело **/**** г.,дв.вх.рег. №****/**.**.**** г.Прилага писмени
доказателства, описани в частната жалба.
Съгласно чл.729,ал.2 от ТЗ,подадената от „К.“АД /н/ частна жалба срещу горното
определение е обявена в ТР по партидата на „Д..“ЕАД-в несъстоятелност,ЕИК ********* на
датата 16.08.2022 г.,с което всички кредитори в производството по несъстоятелност на
последното дружество,както и самото това дружество-длъжник следва да се смятат за
уведомени за частната жалба.
В законния едноседмичен срок от обявяването на частната жалба в ТР не е подаден
писмен отговор на същата от кредитор на „Д..“ЕАД-в несъстоятелност,ЕИК *********,нито
от същото дружество-длъжник,нито от синдика му В.С.,изготвила частичната сметка за
разпределение,отменена с обжалваното определение.
Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и
допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
жалбоподателя,прецени обстоятелствата и доказателствата по делото във връзка с частната
жалба и намери за установено следното:
Частната жалба е редовна и е подадена в законния едноседмичен срок,който тече от
датата на обявяване на обжалваното определение в ТР по партидата на дружеството-
длъжник.В случая същото определение е обявено в регистъра на датата 02.08.2022 г.,а
частната жалба е изпратена на съда с куриер на датата 09.08.2022 г. и именно тази дата
следва да се счита за дата на подаването й.Наред с това частната жалба е подадена от
процесуално легитимирана страна съгласно разпоредбата на чл.729,ал.3,изречение 2-ро от
ТЗ,даваща правото определението на съда по ал.1-ва да се обжалва и от кредитор,който не е
2
подал възражение по чл.728 от ТЗ,когато сметката за разпределение се изменя или отменя
със същото определение /в която хипотеза попада и конкретния случай/.И на следващо
място,самото обжалвано определение е акт на съда по несъстоятелността,подлежащ на
инстанционен контрол съгласно чл.729,ал.3 във вр. с ал.1 от ТЗ.С оглед на това частната
жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество,частната жалба е основателна.Съображенията на апелативния
съд в тази насока са следните:
По т.д.№36/2016 г. по описа на ОС.-П.,ТО,XIX-ти състав,представляващо делото по
несъстоятелност на „Д..“ЕАД-в несъстоятелност,ЕИК *********,синдикът В. СТ. СТ. е
представила изготвена от нея „частична сметка за разпределение №2 по чл.717н,ал.2 от
ТЗ“,във връзка с проведен търг с явно наддаване по реда на чл.717ж от ТЗ на 10.05.2022 г.,с
предмет на продан имущество,включено в масата на несъстоятелността и
индивидуализирано в обявление за продажба,публикувано в специалния бюлетин на М.И.-
вх.№94-В-76/11.03.2022 г.Същото имущество /недвижими имоти/ е описано и в три пункта
от така изготвената частична сметка за разпределение.Видно от съдържанието на
сметката,разпределената сума е в размер на 241 421,20 лв. и същата е разпределена в полза
на един кредитор-“К.“АД /н/ с ЕИК *********,като са посочени още в сметката целия
размер на приетото вземане на същия кредитор и привилегиите,както и основанието за
разпределяне на сумата в полза на същия кредитор.От изложеното в графа „основание“ на
частичната сметка става ясно,че синдикът С. е разпределила горната сума в полза на
кредитора „К.“АД /н/ по съображения,че имуществото,предмет на проведения търг с явно
наддаване по реда на чл.717ж от ТЗ,служи за обезпечение на чужд дълг,а именно вземането
на „К.“АД по договор за банков кредит от 05.10.2010 г.,сключен между „К.“АД и „И.“АД
/н/,ЕИК ********* в качеството на кредитополучател. Посочено е още от синдика,че за
обезпечение на всички вземания на „К.“АД по описания договор в размер общо на 10 000
000 евро,заедно с пълния размер на договорените и нечислени
разноски,такси,комисионни,неустойки и лихви,вкл. И случаите на последваща промяна на
кредитния лимит,ипотекарният длъжник „Г.О.“ЕАД /предходно наименование на „Д..“ЕАД
увредява в полза на банката ипотека върху собствени на дружеството имоти,част от които са
и описаните такива в частичната сметка за разпределение.
Тази сметка за разпределение е изготвена на 06.07.2022 г. и на датата 12.07.2022 г.
/под №**************5/ в Търговския регистър по електронната партида на „Д..“ЕАД-в
несъстоятелност,ЕИК ********* е обявено съобщение за изготвяне на сметката,както е
според изискването на чл.727,изр. второ от ТЗ.Наред с това,на основание изречение първо
от същата разпоредба,сметката за разпределение е била поставена за 14 дни на определеното
за целта видно и общодостъпно място в сградата на О.С.-П. /поставена на датата 12.07.2022
г. и свалена на 27.07.2022 г.,както е служебно удостоверено върху самата сметка/.В 14-
дневния срок по чл.727 от ТЗ кредиторът Н.А.П.-С. е подал възражение по чл.728 от ТЗ
срещу изготвената частична сметка за разпределение,поддържайки доводи,че вземането на
„К.“АД /н/ по договор за банков кредит от 05.10.2010 г. е предявено в производството по
3
несъстоятелност на „Д..“ЕАД и е признато за съществуващо /с влязло в сила съдебно
решение по предявен установителен иск по чл.694 от ТЗ/ като необезпечено вземане по
чл.722,ал.1,т.11 от ТЗ и редът за удовлетворяването му не може да бъде променян след това,
респективно-с изготвената сметка за разпределение.
С обжалваното определение №260677 от 02.08.2022 г.,постановено в производство по
реда на чл.729 от ТЗ,съдът по несъстоятелността е разгледал заявеното от Н.-С. възражение
срещу изготвената от синдика втора частична сметка за разпределение и го е счел за
основателно.Съдът,подобно на възразилия кредитор,е приел,че в случая вземането на
„К.“АД по договор за банков кредит от 05.10.2010 г. и договор за поръчителство от същата
дата е прието като необезпечено вземане от ред единадесети на чл.722,ал.1,т.11 от ТЗ и не
може едва сега при изготвяне на частична сметка за разпределение да се отчита какви
ипотеки са увредени върху продадените имоти и съобразно тези ипотеки да се извършва
разпределение за удовлетворяване,без да се отчита как вземането е предявено в
производството по несъстоятелност и как то е прието.В този контекст съдът е изложил и
аргумента,че съгласно цитираната във възражението на Н. съдебна практика на ВКС,в
производството по несъстоятелност едно вземане се счита за прието по основание,размер,
привилегии и ред за удовлетворяване така,както е включено в списъка с приети
вземания,респективно така,както е установено за съществуващо в производството по чл.694
от ТЗ,а след стабилизиране на списъците с предявени приети вземания същите не подлежат
на коригиране,включително и за това обезпечено ли е вземаните и от кой ред се
удовлетворява.В атакуваното определение е изложен и аргумента,ме отговорността на
длъжника въз основа на договора за поръчителство от 05.10.2010 г. не определя вземанията
като обезпечени от първи ред,независимо,че длъжникът е учредил и ипотека върху свои
имоти в полза на банката по този договор,защото вземанията не са предявени и не са приети
като обезпечени с ипотека,а вписванията в Служба по вписвания относно продадените
имоти,чиято цена сега се разпределя,не са основание за определяне на реда на
удовлетворяване на кредиторите. Посочено е,че разпределянето на сумите,постъпили в
масата на несъстоятелността при осребряване на имуществото,се извършва на база
изготвените и стабилизирани списъци с предявени приети вземания и отчитане на влезлите
в сила решения по установителни искове по чл.694 от ТЗ,включително и за реда за
удовлетворяване,като същите не подлежат на служебна корекция.
По горните съображения,ОС.-П. е уважил възражението на Н. срещу изготвената
частична сметка за разпределение и като краен резултат е отменил тази сметка на основание
чл.729,ал.3 във вр. с ал.1 от ТЗ „поради несъобразяването й с реда на удовлетворяване на
кредиторите,установен по делото“.
Настоящият съд счита обжалваното определение за неправилно.Верни са отразените
в мотивната част на определението констатации,че „К.“АД /н/ има предявено в
производството по несъстоятелност на „Д..“ЕАД вземане по договор за банков кредит и
договор за поръчителство от 05.10.2010 г.,което е признато за съществуващо с влязло в сила
съдебно решение по реда на чл.694 от ТЗ и че това вземане е предявено и признато за
4
съществуващо като необезпечено такова.Принципно правилни са съображенията на съда,че
щом като едно вземане е предявено и прието като необезпечено в съответния изготвен от
синдика и одобрен от съда списък на приети вземания,респективно-е признато за
съществуващо като необезпечено със съдебно решение по чл.694 от ТЗ,то не може след това
и при изготвяне на сметка за разпределение вземането да бъде удовлетворявано като
обезпечено,респективно да се променя реда за удовлетворяването му и да се отчитат
учредени от длъжника ипотеки в полза на вземането,прието като необезпечено.В
конкретния случай обаче,както правилно се поддържа в разглежданата частна жалба,съдът
по несъстоятелността не е отчел в обжалваното определение,че разпределението с
изготвената от синдика частична сметка за разпределение №2,обявена в ТР на 12.07.2022 г.,е
извършено на основание чл.717н от ТЗ,както изрично е отразено и в самата сметка и както
следва от обосновката на синдика относно основанието за извършване на разпределението.С
оглед така приложеното от синдика основание за разпределение съдът при произнасянето си
относно одобряването или не на сметката за разпределение следва да извърши преценка
дали са налице предпоставките за приложение на чл.717н от ТЗ при конкретната сметка за
разпределение.Настоящият съд счита,че тези предпоставки в случая са налице.Ясно е,че
разпределената в полза на „К.“АД /н/ сума е събрана от осребряване на недвижимо
имущество на длъжника „Д..“ЕАД,продадено по реда на чл.717ж от ТЗ.Същото имущество-
описаните в т.1,2 и 3 от сметката за разпределение недвижими имоти,са ипотекирани в
полза на „К.“АД /н/ за обезпечаване на всичките му вземания по договор за банков кредит от
05.10.2010 г.,сключен с трето лице като кредитополучател-„И.“АД с ЕИК *********.Това е
видно от раздел трети на приложения към частната жалба /в заверено копие/ нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №***,том**,рег. №****,дело
№***/**** г. по описа на Д.Р.-Нотариус с район на действие Районен съд-гр.В.Т.,с рег.№***
на Нотариалната камара,вписан с вх.рег.№****,акт №***,том*,дело №****/**** г. в
Служба по вписванията-В.Т..Или,с други думи,продаденото недвижимо имущество на
несъстоятелния длъжник „Д..“ЕАД е ипотекирано от длъжника за обезпечаване на чужд
дълг,т.е. на дълга на „И.“АД спрямо „К.“АД /н/,произтичащ от сключения помежду
последните дружества договор за банков кредит от 05.10.2010 г.При такава ситуация и
съгласно чл.717н,ал.2 от ТЗ,за получените суми от продажбата на имущество,ипотекирано
или заложено за чужд дълг,се изготвя отделна сметка за разпределение,в която се посочват и
сумите,дължими на обезпечения кредитор,като същият има правата по чл.728 и 729 по
отношение на сметката за разпределение.В случая синдикът В.С. е изготвила именно такава
сметка съобразно разпоредбата на чл.717н,ал.2 от ТЗ понеже продаденото имущество на
длъжника „Д..“ЕАД е ипотекирано за чужд дълг на трето лице спрямо кредитора „К.“АД.
Посочената по-горе ипотека не е учредена за вземанията на „К.“АД спрямо „Д..“ЕАД
в качеството му на поръчител по същия договор за кредит и сключен договор за
поръчителство от 05.10.2010 г.,а за обезпечение вземанията на банката от „И.“АД в
качеството му на кредитополучател и главен длъжник.Именно за това банката има право и
следва да се удовлетвори от получената сума от продажбата на ипотекираните имоти в
качеството си на кредитор на третото лице-„И.“АД.Основателен в този контекст е
5
поддържаният в частната жалба довод,че макар „Д..“ЕАД /н/ да е поело отговорност за
задълженията на „И.“АД /н/ по договора за кредит от 05.10.2010 г. освен с учредената
ипотека върху собствено недвижимо имущество,но още и като поръчител съгласно
сключения договор за поръчителство от 05.10.2010 г.,то това не променя по никакъв начин
факта,че дружеството е ипотекарен длъжник за чужд дълг.Учредяването на ипотека от
поръчителя не представлява обезпечение на собствения му дълг по договора за
поръчителство,а на чужд дълг-този на кредитополучателя по сключения с банката договор
за кредит.С оглед на изложеното,дори и вземането на банката спрямо самия поръчител-в
случая „Д..“ЕАД да е прието в производството по несъстоятелност на последното дружество
като необезпечено вземане,то това не означава,че кредиторът „К.“ЕАД не може да се ползва
от предвидения в разпоредбата на чл.717н от ТЗ ред за удовлетворяване.При продажбата на
ипотекираното от длъжника недвижимо имущество за обезпечаване на чуждия дълг-дълга
на „И.“АД спрямо банката,последната си остава обезпечен кредитор по смисъла на
чл.717,ал.1-3 от ТЗ,макар и вземането й спрямо длъжника-поръчител да е прието в
производството по несъстоятелност на последния като необезпечено.
Следва да се добави наред с гореизложеното,че съгласно чл.717н,ал.3 от
ТЗ,припадащата се по разпределението сума на обезпечения кредитор се запазва от синдика
и се предава на кредитора,след като кредитора представи изпълнителен лист за вземането си
или удостовери пред синдика,че обезпеченото вземане е прието в производството по
несъстоятелност на лицето,чийто дълг е обезпечен с продаденото имущество.В случая са
налице и предпоставките на цитираната ал.3та от чл.717н от ТЗ,понеже са представени с
частната жалба доказателства,че вземанията на „К.“АД /н/ спрямо „И.“АД-също в
несъстоятелност,са приети в производството по несъстоятелност на последното дружество.
Предвид горните съображения,апелативният съд счита за неправилно обжалваното
определение,с което е отменена изготвената от синдика частична сметка за разпределение,а
самата сметка намира за законосъобразна. Съответно на изложеното счита за основателна
разгледаната частна жалба срещу същото определение.Ето защо определението следва да
бъде отменено и вместо това да бъде одобрена изготвената от синдика частична сметка за
разпределение №2.
Мотивиран от горното Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №260677 от 02.08.2022 г.,постановено по т.д.№36/2016 г. на
О.С.-П.,ТО,XIX-ти състав,с което е отменена на основание чл.729,ал.3 във вр. с ал.1 от ТЗ
частична сметка №2 за разпределение на сумата от 241 421,20 лв.,изготвена от синдика В.
С.,обявена по партидата на длъжника „Д..“ЕАД-в несъстоятелност,ЕИК *********,на
12.07.2022 г. в АВ-ТР,с която цялата сума се разпределя за удовлетворяване на „К.“АД-в
несъстоятелност,ЕИК ********* по договор за банков кредит от 05.10.2010 г. и договор за
6
поръчителство от 05.10.2010 г. от първи ред като обезпечен кредитор с ипотека,учредена с
нотариален акт вх. Рег. №****/**.**.**** г.,акт №***,том *,дело **** от **** г. на АВ-
В.Т.,подновена с вх.№рег.№*****/**.**.**** г.,том *,дело **/**** г.,дв.вх.рег.
№****/**.**.**** г.
ОДОБРЯВА частична сметка за разпределение №2,изготвена на основание
чл.717н,ал.2 от ТЗ от синдика В.С. на 06.07.2022 г. и обявена в Търговския регистър по
партидата на длъжника „Д..“ЕАД-в несъстоятелност,ЕИК ********* на датата 12.07.2022
г.,с която сметка сумата от 241 421,20 лв. е разпределена изцяло в полза на „К.“АД /н/ с ЕИК
*********.
Определението да се впише в особената книга по чл.634в,ал.1 от ТЗ.
Заверен препис от настоящото определение да се изпрати на Агенция по вписванията-
Търговски регистър за вписването му по партидата на длъжника „Д..“ЕАД-в
несъстоятелност,ЕИК *********. Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7