МОТИВИ
към присъда № 12/24.06.2014 г., постановена по НОХД № 197/2014
г. по описа на ВОС
Подсъдимият М. Зигмунт Ч., полски гражданин, е предаден на
съд по обвинение в извършване на престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, пр.4,
б.”б” пр.1, вр.ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1 НК за това, че на 12.01.2013 г.
около 02.33 часа, на главен път II-15
в посока гр.Оряхово-гр.Мизия, при управление на МПС – товарен автомобил „MAN —
TGN 18.440" с полски
регистрационен номер ЕР 57019 и полуремарке марка „Wielton NS 34" с полски регистрационен номер EL 066СХ, е нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.20, ал.2 от ЗДвП, като се е движил със скорост 89 км/ч – несъобразена с
атмосферните условия-студено и дъждовно време, със състоянието на пътя-мокра и
заледена пътна настилка и с конкретните условия на видимост-нощно време с ограничена
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие,
като е длъжен да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението, като е предизвикал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил
„Ландровер Дефендер 110" с регистрационен номер Р 5969 АК, собственост на
ГД „Гранична полиция" гр.Русе управляван от Н.С. Т., служител на ГД „Гранична
полиция" гр.Русе, в следствие на което по непредпазливост е причинил
смъртта на Н.С. Т., средна телесна повреда на И.Ц.Л. - служител на ГД „Гранична
полиция" гр.Русе, изразяваща се в счупване на лява голяма пищялна кост,
счупване на втора преходна кост, както и непълно изкълчване в областта на първа
преходна кост по линията на Лисфранк, довело до трайно затруднение на
движенията на долен ляв крайник и значителни щети в размер на 27 291 лв. по лекия
автомобил „Ландровер Дефендер 110" с регистрационен номер Р 5969 АК.
Производството пред ВОС се проведе по реда на глава ХХVІІ, в
хипотезата на чл.371, т.1 от НПК. Подсъдимият Ч. и служебният му защитник-адв.М.Д.
заявиха съгласие да не се извършва разпит на свидетелите П.А.Д., Д.И.Д., И.Ц.Л.,
В.Ц.Б., И.С.П., както и на
експертите Р.А., изготвил съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни № 105/2013 г. и съдебно-медицинска експертиза на
труп № 8/2013 г. и инж.В.П., изготвил съдебно-оценителна автотехническа
експертиза, а протоколите за разпит на свидетелите и заключенията на тези
експерти от досъдебното производство да бъдат използвани при постановяване на
крайния съдебен акт. Това съгласие е одобрено от съда с определение от 24.06.2014 г., съобразно
разпоредбата на чл.372, ал.3 от НПК, като при приключване на съдебното
следствие посочените гласни доказателствени средства и експертни заключения са
приобщени по делото по реда на чл.283, вр. чл.373, ал.1 от НПК.
По делото са приети за съвместно разглеждане граждански искове
против подсъдимия М. З. Ч. предявени от И.Ц.Л. за сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане
на същата, както и направените по делото разноски и от Министерство на
вътрешните работи за сумата от 27 291 лева, обезщетение за претърпени имуществени
вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2013 г. до
окончателното изплащане на същата. На основание чл.84 от НПК И.Ц.Л. и
Министерство на вътрешните работи са конституирани като граждански ищци в
процеса.
На основание чл.76 от НПК като частни обвинители са
конституирани И.Ц.Л. и С.Ц.Е.-в качеството на майка и законен представител на
малолетната Н.Н.Т., ЕГН **********-дъщеря на жертвата Н. С. Т..
В хода на съдебните прения пред ВОС представителят на ВОП
поддържа обвинението срещу подсъдимия Ч., съобразно направеното по реда на
чл.287, ал.1 от НПК съществено изменение в обстоятелствената му част досежно
механизма на извършване на деянието и изразява становище за неговата
доказателствена обезпеченост. Пледира за определяне на наказание „лишаване от
свобода” при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минимално
предвидения размер от три години, изтърпяването на което да бъде отложено за
срок от пет години. На основание чл.343г от НК моли на подсъдимия да бъде
наложено и наказание „лишаване от правоуправление” за срок от една година,
както и да бъдат уважени предявените граждански искове.
Повереникът на частната обвинителка С.Е.-в качеството на
майка и законен представител на малолетната Н.Н.Т.-дъщеря на жертвата Н. С. Т.,
адв.Е.Е. изразява становище за доказаност на обвинението, съобразно изменената
по реда на чл.287, ал.1 от НПК обстоятелствена част, от събраните на
досъдебното и съдебно производство доказателствени материали. Прави искане на
подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три
години, с приложението на чл.66 от НК-за максимално предвидения изпитателен
срок от пет години. Намира, че следва да се наложи и кумулативно предвиденото в
чл.343г от НК наказание "лишаване от право да управлява МПС", чийто срок
да бъде съобразен с този на наказанието „лишаване от свобода”-три години. Развива
подробни доводи в подкрепа на тези искания. Претендира направени по делото
разноски.
Повереникът на частния обвинител И.Л.-адв.Т.К. се
солидаризира с исканията на държавното и частно обвинение по размера на
наказанието "лишаване от свобода" и начина му на изтърпяване, както и
относно срока на кумулативната санкция по чл.343г от НК. Развива подробни
съображения за уважаване на гражданския иск в пълен размер, като също
претендира направени по делото разноски.
Служебният защитник на подсъдимия-адв.М.Д. не оспорва
фактическата обстановка и правната квалификация възприета от обвинението.
Акцентира върху чистото съдебно минало, добри характеристични данни на
подсъдимия, трудовата му заетост, тежкото семейно положение-с безработна
съпруга и четири деца, за чиято прехрана и издръжка единствен се грижи,
изрядното му поведение в процеса, изразеното искрено съжаление и разкаяние за
случилото се. Моли наказанието "лишаване от свобода" да бъде
определено при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства,
в размер на три години, което да бъде отложено условно по реда на чл.66, ал.1
от НК. Предоставя на съда определянето на подходящ размер на кумулативното
наказание по чл.343г от НК "лишаване от правоуправление". Счита, че предявеният
граждански иск от МВР следва да бъде уважен, а този от И.Л. да бъде отхвърлен
като е недоказан по размер.
Подсъдимият М. З. Ч. се признава за виновен, дава обяснения
по обвинението, като в последната си дума изразява искрено съжаление за
предизвиканата катастрофа и последиците от нея. Моли за справедлива присъда.
Въз основа на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, настоящият съдебен състав прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият М. З. Ч. е роден на *** ***, Република Полша,
полски гражданин, женен с четири деца, неосъждан, работи като водач на тежко товарен
автомобил във фирма „Х." гр.Пьотркув Трибуналски oт 13.02.2012 г., жител и живущ ***.
Подсъдимият Ч. притежава свидетелство за управление на МПС,
издадено в Република Полша от 11.06.1997г. Същият е водач на МПС категория „С”
от 16.04.2004 г. и категории „ВЕ” и „СЕ” от 03.04.2009 г. До момента на
пътнотранспортното произшествие, предмет на настоящото дело, не са му били
налагани наказания за допуснати нарушения на правилата за движение.
На 10.01.2013 г. подсъдимият М.Ч. тръгнал от Република Полша
за Република Гърция, като управлявал товарен автомобил „MAN — TGN 18.440" /категория „СЕ”/ с полски
регистрационен номер ЕР 57019 и полуремарке марка „Wielton NS 34" с полски регистрационен номер EL 066СХ, натоварен със стока.
На 12.01.2013 г. около 02.00 часа преминал през ГКПП
„Ферибот — Оряхово" и влязъл на територията на Република България. Пътувал
сам по маршрут, който познавал добре. Времето било студено, влажно и мъгливо,
като валял слаб дъжд, а на места пътната
настилка била заледена.
Около 02.33 часа през нощта товарният автомобил, управляван
от М.Ч., се движел по главен път ІІ-15 в посока гр.Мизия, в дясната лента на
платното за движение, със скорост 89 км/ч, при максимално разрешената скорост
за движение за тази категория автомобили 70 км/ч. Изминавайки 7-8 км, влязъл в
десен завой, като поради несъобразената с пътните фактори скорост, навлязъл в
лявата насрещна лента. Видял светлини от насрещно движещо се превозно средство,
като това били фаровете на служебен лек автомобил „Ландровер-Дефендер" с
рег.№ Р 5969 АК, собственост на МВР, ГД „Гранична полиция" гр.Русе,
управляван от старши полицай Н. Т.. До него, на предна дясна седалка бил
колегата му И.Л., като двамата се движели с лекия автомобил по маршрут: „ГПУ
гр.Козлодуй, гр.Мизия, по главен път ІІ – 15 за гр.Оряхово до с.Д.Вадин” въз
основа на „План за контрол на държавната граница и спазване на граничния
режим”. Подсъдимият Ч. предприел маневра за връщане в своята лента за движение,
като употребил спирачки, и скоростта на движение на товарния автомобил била
намалена от 89 км/ч на 75 км/ч. В резултат на това седловият влекач преминал в
дясната лента, но задният му мост и цялото полуремарке останали в лявата
насрещна лента. Последвал удар, реализиран в областта на резервоара, намиращ се
от лявата страна на влекача и в задния му мост с предната част на лекия
автомобил „Ландровер-Дефендер”. При удара лекият автомобил се врязъл в лявата
странична част на седловия влекач, и придвижвайки се заедно с него, се завъртял
на 144 градуса в посока обратна на въртене на часовниковата стрелка, след което
се установил в лявата лента на платното за движение с насочена предна част към
дясната лента на платното за движение. При удара товарният автомобил станал
неуправляем и продължил движението си напред, след което окончателно спрял. Влекачът
бил паднал в дясната канавка, а полуремаркето се било завъртяло /кръстосано с
влекача/ и застанало почти обратно на посоката на движение.
След спирането на товарния автомобил подсъдимият Ч. успял да
слезе през дясната врата на кабината на влекача и установил, че пътното платно
е заледено. Видял, че се е блъснал в лек автомобил, като на пътя имало двама
пострадали-единият лежал на земята, а другият стоял изправен по средата на
пътното платно. Върнал се до кабината за телефона си, но не успял да го открие
и отново отишъл при пострадалите.
Междувременно покрай мястото на произшествието преминал друг
ТИР, който спрял. Водачът му-св.Д.Д. се обадил на телефон 112 и съобщил за
станалото пътно-транспортно произшествие. На мястото на катастрофата пристигнали
служители на РУП гр.Оряхово и Спешна помощ.
Медицинският екип констатирал на място смъртта на Н. Т., а
пострадалият И.Л. бил транспортиран и настанен за лечение първоначално в МБАЛ
гр.Б.Слатина.
В резултат на катастрофата и двете превозни средства
получили значителни повреди и деформации, описани в протокола за оглед на
местопроизшествие.
От съдебно-медицинската експертиза на трупа на Н. Т. /том I
от ДП, л.202-203/, е видно, че причина за смъртта му е съчетаната травма,
състояща се от:
- тежка открита черепно - мозъчна травма, изразяваща се в
открито счупване на костите на черепа челно и многофрагментно счупване на
всички останали кости на черепната кутия с разместване на фрагментите и масивни
разкъсвания на мозъчните обвивки и мозъчното вещество;
- лицева травма, изразяваща се в многфрагментно счупване на
челюстите, разкъсно-контузна рана на долна устна и охлузвания и драскотини на
лицето;
- гръдна травма – гръден капак; белодробна контузия;
разкъсвания на десния бял дроб с кръвоизлив в двете гръдни кухини – 200 мл.;
разкъсване на сърдечната торбичка и сърцето; охлузване на гръдния кош;
множествени счупвания на всички ребра и на гръдната кост, оформящи гръден
капак.
- коремна травма – разкъсвания на черен дроб и далак с кръвоизлив
в коремната кухина; травматично откъсване на двата бъбрека с разкъсване на ляв
бъбрек; травматично разкъсване на двата диафрагмални купола; охлузвания на
коремната стена; разкъсване на мускули на коремната стена.
- гръбначно – мозъчна травма – прекъсване на гръбначния
стълб между седми и осми гръдни прешлени с прекъсване на гръбначния мозък;
- оток и охлузване на двете длани; многофрагментно счупване
на десните лакътни и лъчева кости; закрито счупване на лява мишнична кост; травматична
ампутация на далечната фаланга на втори пръст на дясна ръка; по едно
кръвонасядане на дясно бедро и дясно коляно; охлузване на ляво коляно и дясна
подбедрица.
Според експертизата причина за смъртта на Николай Т. е
съчетаната травма, довела до състояние несъвместимо с живота, като смъртта е в
пряка причинна връзка с установените травматични изменения, които са
прижизнени, настъпила е бързо и е била неизбежна. По механизъм уврежданията
отговарят да бъда получени от притискане между тъпи предмети с широка
повърхност и могат да бъдат получени при ПТП – травма в купето на автомобил.
От изготвената съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни /том II от ДП, л.15-16/ се установява, че пострадалият И.Л. е получил
счупване на лява голяма пищялна кост, счупване на втора преходна кост, както и
непълно изкълчване в областта на първа преходна кост по линията на Лисфранк,
което е довело до трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник с
оздравителен период около пет месеца при липса на усложнения и нормален
оздравителен процес. Експертизата е констатирала, че Л. е получил и
разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата с лекостепенна количествена
промяна на съзнанието-обнубилацио, зашеметяване; оток и кръвонасядане на лява
подбедрица и ляво стъпало; охлузвания на двете длани и ляв лакът, които
увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота с оздравителен период около 20-25 дни при липса на усложнения и нормален
оздравителен период. По механизъм уврежданията отговарят да бъда получени от действието
на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при ПТП – травма в купето на
автомобил.
От изготвените химически експертизи /том I от ДП, л.184,
л.187 и л.191/ е видно, че в кръвните проби, иззети от подсъдимия М.Ч. и
пострадалите Н. Т. и И.Л. няма наличие на летливи редуциращи вещества,
изчислени като етилов алкохол.
От изготвената оценителна автотехническа експертиза /том II
от ДП, л.21-25/ се установява, че щетите по служебния автомобил „Ландровер–Дефендер”
с рег.№ Р 5969 АК, собственост на МВР, ГД „Гранична полиция” гр.Русе, са в
размер на 27 291 лева. МРЗ
към датата на ПТП е 310 лв. Т.е.
причинените вреди по лекия автомобил са значителни по смисъла на обективния
признак по чл.343, ал.1, б.”а” от НК, тъй като надхвърлят равностойността на 14
МРЗ към момента на извършване на деянието.
От заключението на назначените по делото първоначална и
допълнителна АТЕ /т.ІІ, л. и т.ІV, л.7-12/ се установява, че произшествието е
станало в тъмната част на денонощието на главен път II-15 в посока гр.Оряхово гр.Мизия, на
около 700 метра след разклона на с.Сараево. От техническа гледна точка мястото
на удара между лекия автомобил „Ландровер-Дефендер” и седловия влекач „МАН TGN 18.440” се намира на около 1 метър преди
линията на ориентира по дължината на платното за движение и от 1,7 до 3,0 метра
вляво от двойна смесена линия М5 по ширината на платното за движение. Изхождайки
от данните, снети от дигиталния тахограф, експертът с точност е заключил, че скоростта
на движение на седловия влекач преди ПТП е била 89 км/ч, а в момента на удара е
била 75 км/ч. Тази на лекия автомобил е била около 67 км/ч, като същата е била
определена по метода „Momentum 360”. При определените скорости на
движение на двете превозни средства е отчетено, че опасната зона за спиране на
товарния автомобил „МАН TGN 18.440” в условията на
произшествието е била 111 метра, а тази на лекия автомобил „Ландровер-Дефендер
110” е била около 55 метра, т.е.ударът е бил непредотвратим. Експертизата е
разработила вариант и при движение на товарния автомобил с максимално
допустимата скорост от 70 км/ч, при която дължината на опасната зона би била 75
метра, т.е. ударът пак би настъпил. Същевременно автотехническият експерт е
категоричен, че съобразената скорост на товарния автомобил в условията на
произшествието, при движение с която не би настъпило ПТП е 60 км/ч. Освен това
експертизата е заключила, че
в условията на произшествието, при движение на товарния автомобил с
установената скорост от 89 км/ч, лекият автомобил „Ландровер-Дефендер” не е
имал техническа възможност да предотврати ПТП, дори и да е бил спрял преди
удара. Експертизата е посочила следния механизъм на ПТП, съществено допълнен и
от устните пояснения на вещото лице инж.В.П. в съдебно заседание на 24.06.2014
г., а именно-при влизане в десен завой подсъдимият, движейки се с висока
скорост от 89 км/ч, е навлязъл с управляваната товарна композиция-седлови
влекач и полуремарке в лентата за насрещно движение. При появата на светлините
от насрещно движещия се лек автомобил „Ландровер-Дефендер”, е употребил
спирачки, като скоростта е била намалена на 75 км/ч и се е опитал да се върне в
своята пътна лента. Достигайки мястото на удара предният мост на седловия влекач
успял да премине в дясната пътна лента, а задният му мост и цялото полуремарке останали
в насрещната лента, където е станал ударът. Същият е реализиран в резервоара на
влекача на ТИР-а, а след това и в задно ляво колело на влекача, което в
резултат на удара се е изместило с 1 метър назад и товарният автомобил е станал
неуправляем. Според заключението на АТЕ вероятната причина за произшествието е
движението с превишена скорост на товарния автомобил, управляван от подсъдимия
и навлизането му в лентата за насрещно движение, където е попаднал в опасната
зона за спиране на лекия автомобил „Ландровер-Дефендер”.
От протокола за оглед
на местопроизшествие се установява, че пътното платно в района на
местопроизшествието е с двупосочна организация на движение, покрито с асфалтова
настилка. Същото е с ширина 8 метра, с две ленти за всяка посока-лява с ширина
3,6 метра и дясна с ширина 4,40 метра, разделени от двойна смесена линия-М5.
Участъкът от пътя, на който е станало ПТП е прав, хоризонтален, след десен
завой, покрит с едрозърнеста асфалтова настилка, мокра и без неравности,
заледена 4-5 мм. От двете страни на пътното платно има затревени банкети с
ширина 0,50 метра на нивото на платното за движение, като от дясната му част
има канавка с ширина 2,6 метра в горната част и дълбочина около 0,80 метра, а
от ляво има мантинела, която свършва на 30 метра от линията на ориентира по
посока на огледа.
Горната фактическа обстановка се установява от събрания на
досъдебното и съдебното производство доказателствен материал, установяващ по
несъмнен начин механизма на осъществяване на деянието и авторството му, а
именно:
Гласни
доказателствени средства - обясненията на подсъдимия в с.з. и тези, дадени
в ДП при условията на чл.222 от НПК, приобщени по реда на чл.279, ал.1, т.4,
пр.2 от НПК; показанията на свидетелите П.А.Д.; Д.И.Д.; И.Ц.Л.; В.Ц.Б.; И.С.П., депозирани в ДП и приобщени по
реда на чл.283, вр.чл.373, ал.1 от НПК /том I от ДП - л.33-37, л.38-42, л.44-48,
л.167-169, л.170–172, л.173-175/;
Писмени доказателства
и доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него /том І от ДП л.4-17, л.18-31/; протоколи за извършено
химическо изследване /том I от ДП, л.184 , л.187 и л.191 /; свидетелство за
съдимост на подсъдимия /том І от ДП, л.81/; характеристика /том II от ДП, л.101
/; удостоверение за наследници /том II от ДП,
л.84/; заверени преписи от решение от 13.01.2014 г. по гр.д. № 212/13 г. по
описа на ОС гр.Монтана /л.107-110 от съдебното дело/; удостоверение за раждане
№ 168/21.06.2013 г. на Н.С.Е. /л.111 от съдебното дело/; удостоверение за
наследници, изх.№ 316/11.03.2014 г. на Н. С. Т. /л.112 от съдебното дело/;
трудов договор на М. З. Ч. с превод от полски на български език/л.113-114 от
съдебното дело/; акт за раждане на детето О. А.Ч. с превод от полски на
български език /л.115-116 от съдебното дело/; осъвременена справка за съдимост
на подсъдимия /л.86 от съдебното дело/.
Заключенията на
назначените експертизи-съдебномедицинска експертиза /том I, л.198-199 и том
II, л.15-16 /; съдебномедицинската експертиза на труп /том I, л.202–203/,
съдебнооценителна експертиза /том II, л.21-25/, първоначална и допълнителна
автотехнически експертизи /том II,
л.30–49, т. ІV л.7-12/.
Съдът се доверява изцяло на показанията на разпитаните в
досъдебната фаза на процеса свидетели, като прие, че същите са непротиворечиви,
взаимно се допълват, а изложената от тях информация относно факти от съществено
значение за разкриване на обективната истина по делото е еднопосочна, даваща
възможност за достигане до едни и същи фактически и правни констатации. Освен
това тези гласни доказателствени средства изцяло кореспондират и със събраните
писмени доказателства и изготвените експертни заключения.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, освен в частта
в която твърди, че не е напускал своята пътна лента, като възприе същите
единствено за защитна позиция. Тези му изявления се опровергават както от
показанията на свидетеля-очевидец И.Л., който е заявил: "...водачът на
ТИР-а се движеше в нашата лента...вземаше завоя, като го сечеше...опитваше да
се върне в неговото платно, успя, но не напълно, защото се прибра само
влекачът...", така и от данните отразени в протокола за оглед на
местопроизшествие и от заключението на изготвената АТЕ, допълнителната такава,
както и от устните пояснения на вещото лице, от които по безспорен начин се
установява, че мястото на удара е на около 1 метър преди линията на ориентира
по дължината на платното за движение и от 1,7 до 3,0 метра вляво от двойна
смесена линия М5 по ширината на платното за движение, т.е. ударът е станал в
насрещната лента по посока движение на ТИР-а.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства. Те са относими към основния предмет
на доказване, непротиворечиви са, а доказателствените средства са съставени при
спазване на процедурата в НПК.
Съдът възприема и заключенията на приетите по делото и
обсъдени по-горе експертизи, като отчете, че същите са обективни, компетентни, всестранни и пълни,
кореспондират изцяло с останалия доказателствен материал и изясняват механизма
на осъществяване на деянието и настъпилия вредоносен резултат. Съдът единствено
не се съгласява с експертното съждение в първоначалната АТЕ, свързано с това,
че вероятната причина за ПТП е движението на товарния автомобил с превишена
скорост, като в тази връзка ще изложи съображения в мотивите си по-долу. Ето
защо съдът намира, че не следва да взема предвид заключението в тази му част,
като това обстоятелство не води до цялостно компрометиране на АТЕ, доколкото по
останалите задачи, вещото лице е дало професионален отговор в рамките на
компетентността си.
При така безспорно установената фактическа обстановка, могат
да се направят следните правни изводи:
Подсъдимият М. З. Ч. на 12.01.2013 г. около 02.33 часа, на
главен път II-15 в
посока гр.Оряхово гр.Мизия, при управление на МПС – товарен автомобил „MAN — TGN 18.440"
с полски регистрационен номер ЕР 57019 и полуремарке марка „Wielton NS 34" с полски регистрационен номер EL 066СХ, е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.20, ал.2, изречение 1, предложение първо, трето и
шесто от ЗДвП, като се е движил със
скорост 89 км/ч – несъобразена с атмосферните условия /студено и дъждовно време/,
със състоянието на пътя /мокра и заледена пътна настилка/ и с конкретните
условия на видимост /ограничена видимост поради движението през нощта/, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, в резултат на което
предизвикал ПТП с лек автомобил "Ландровер Дефендер 110" с рег.№ Р
5969 АК и по непредпазливост причинил смъртта на водача на лекия автомобил Н. Т.
и средна телесна повреда на возещия се на предна дясна седалка И.Л., с което от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343,
ал.4, вр.ал.3, б.”б” пр.1, вр.ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Принципно скоростта на моторните превозни средства винаги
трябва да бъде съобразена с конкретните пътни условия и по-специално с
отрицателното влияние на различни фактори, които затрудняват движението.
Посочените неизчерпателно в чл.20, ал.2 изр.1 от ЗДвП основни фактори следва да
бъдат задължително съобразявани от водачите и при тяхното неблагоприятно
действие скоростта на движението да бъде намалявана или да се преустановява
изцяло.
В конкретния случай, обективният състав на престъплението е
осъществен на първо място с допуснатото от подсъдимия виновно нарушение на
чл.20, ал.2 изр.1, пр.първо, трето и шесто от ЗДвП – Ч. е управлявал товарния
автомобил със скорост от 89 км/ч, като тази скоростна величина е била несъобразена
с атмосферните условия /студено и дъждовно време/, със състоянието на
пътя /мокра и заледена пътна настилка/ и с конкретните условия на
видимост /ограничена видимост, поради движение в тъмната част на
денонощието/. От заключението на назначената по делото допълнителна АТЕ се
установява, че при движение със скорост от около 60 км/ч в условията на
произшествието водачът на товарния автомобил Ч. технически би бил в състояние
да предотврати удара и ПТП не би настъпило. В резултат на допуснатото нарушение
относно режима на скоростта, подсъдимият е навлязъл в лентата за насрещно движение
и е предизвикал катастрофа с насрещно движещия се лек автомобил „Ландровер-Дефендер".
Това нарушение на правилата за движение се установява както от заключенията на
вещото лице по двете АТЕ и описания механизъм на ПТП, така и от протокола за
оглед на местопроизшествие, от обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетеля-очевидец И.Л.. Вследствие на удара водачът на лекия автомобил Николай
Т. получил несъвместими с живота увреждания и по-късно починал, а пострадалият И.Л.
получил счупване на лява голяма
пищялна кост, счупване на втора преходна кост, както и непълно изкълчване в
областта на първа преходна кост по линията на Лисфранк, което е довело до
трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник, т.е. средна телесна повреда
по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, както и множество други травми,
представляващи лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК. Няма спор, че
коментираното по-горе нарушение на правилата за движение е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат–смъртта на Н.Т. и
причинената средна телесна повреда на И.Л.. Обстоятелството, че е причинена
смъртта на едно лице и едновременно с това друго лице е получило средна телесна
повреда обуславя от обективна страна съставомерноста на деянието по чл.343,
ал.4, вр. ал.3, б."б" пр.1, вр. ал.1, б."в" от НК.
В резултат на ПТП, наред с причинената смърт и средна
телесна повреда, са причинени и значителни щети по смисъла на чл.343, ал.1,
б.”а” от НК по лекия автомобил „Ландровер-Дефендер” в размер на 27 291
лева, които обаче се поглъщат от по-тежкия престъпен резултат.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост
под формата на несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл.11,
ал.3 пр.1 НК, като подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди.
Вярно е, както правилно отбелязва и повереникът на частната
обвинителка-адв.Е., че подсъдимият Ч. е допуснал и нарушение на разпоредбата на
чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, изискваща когато платното за движение е с две пътни
ленти, водачът на ППС да не навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение. Доколкото обаче прокуратурата не е повдигнала обвинение за нарушение
и на това правило за движение, принципно, ако то стои в причинна връзка с
вредоносния резултат, би имало значение само на отегчаващо отговорността
обстоятелство при реализация на наказателната отговорност на подсъдимия. В
конкретния случай обаче, навлизането в лентата за насрещно движение не е
резултат от виновното поведение на подсъдимия, а е следствие от допуснатото
нарушение на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП. Именно поради движение с несъобразена
с пътните фактори скорост, товарният автомобил, управляван от подсъдимия, при
влизане в десен завой е навлязъл в лентата за насрещно движение, като се е
поднесъл /вж. т.5.7. от първоначалната АТЕ/. В обясненията си подсъдимият
категорично е заявил, че при навлизане в десния завой се е движел в дясната
лента на платното за движение за своята посока, като „точно на завоя” усетил,
че автомобилът се поднесъл, като същевременно липсват доказателства, които да
оборват тези негови твърдения. Следователно, ударът е настъпил не поради това,
че подсъдимият е управлявал ППС в насрещното платно за движение, а поради това,
че заради несъобразената с пътните фактори скорост, управляваната от него съчленена
товарна композиция-влекач и полуремарке, при влизане в завоя, е излязла извън
своята лента за движение и е навлязла в лентата за насрещно движение, където е
настъпил удар с лекия автомобил, управляван от жертвата Н. Т.. Именно поради
това, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението по
чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и вредоносния резултат и последното не е допуснато умишлено
от подсъдимия, то не би могло да има в случая значение дори и на отегчаващо
отговорността обстоятелство.
Въпреки, че подсъдимият се е движел с превишена скорост от
89 км/ч, при допустима максимална скорост от 70 км/ч за МПС категория
"СЕ", от каквато категория е бил управляваният от него товарен
автомобил, съдът счита, че допуснатото нарушение на правилата за движение не е
това по чл.21, ал.1 от ЗДвП-движение с неразрешена извън населените места
скорост, както неправилно е посочено в заключението на първоначалната АТЕ, като
в тази връзка намира за значимо да отбележи следното: Вярно е, че поначало
едновременното приложение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП е
несъвместимо и ако водачът е избрал скорост по-висока от разрешената, за движение
с несъобразена скорост не би трябвало да се говори. Абсолютно необходимо
условие за това е обаче съществуването на причинна
връзка между нарушените правила за движение и предвидените в закона
последици. В настоящия казус доказаната скорост на подсъдимия е 89 км/ч и
същата действително е превишена за извън населените места за тази категория
автомобили. Видно от заключението на допълнителната АТЕ е, че ПТП в условията
на произшествието при употреба на спирачки би настъпило и при движение с
разрешената скорост от 70 км/ч, и че то би било предотвратено, ако избраната
скорост не е надвишавала 60 км/ч. Следователно конкретната величина на
скоростта от 89 км/ч, с която подсъдимият е управлявал МПС не е в причинна
връзка с настъпилото ПТП. Същевременно по делото е установено, че безопасната
скорост на движение, при която ПТП би било предотвратено е 60 км/ч, поради
което и отговорността на подсъдимия Ч. е именно за нарушаване правилата за
съобразена скорост по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП.
С обвинителния акт на подсъдимия е вменено и нарушение на
изречение 2 на чл.20, ал.2 от ЗДвП, свързано със задължението за намаляване на
скоростта или за спиране на управляваното превозно средство в случаите, когато
възникне опасност за движение. Във
връзка с това следва принципно да се
отбележи, че намаляването на скоростта е в зависимост от характера и степента
на опасността, а спирането на пътното превозно средство се налага при пътни
условия и ситуации, когато дори и с минимална скорост се създава опасност за
настъпване на транспортно произшествие. При това само в хипотеза, в която при
управление с допустимата скорост и своевременно възприемане на опасността
ударът би бил предотвратим, чрез намаляване или аварийно спиране, ще е налице
нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, доколкото на възникналата опасност не
са били взети своевременни мерки за нейното избягване. В настоящия случай изобщо
не се касае до закъсняло възприемане на опасността за движение, тъй като в
момента на възникването й, управляваният от подсъдимия товарен автомобил е бил
на разстояние от мястото на удара на 59 метра /вж т.5.7 от първоначалната и
т.5.1 от допълнителната АТЕ/, т.е. в опасната му зона за спиране от 111 метра. Наред
с това, щом като и при движение с разрешената скорост от 70 км/ч при употреба
на спирачки ударът за водача на товарния автомобил е бил непредотвратим, а
безопасната скорост на движение, при която ПТП не би настъпило е 60 км/ч, като същевременно
са налице данни за отрицателни фактори от действителността, с които подсъдимият
не се е съобразил-атмосферните условия, състоянието на пътя и конкретните условия
на видимост, е налице нарушение само на разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП. По тези съображения за съда съществува единствената възможност да
оправдае подсъдимия Ч. за това да е нарушил правилото на чл.20, ал.2, изречение
2 от ЗДвП.
При горните съображения, съдът призна подсъдимия М. З. Ч. за
виновен в извършено престъпление по транспорта по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”б”
пр.1, вр.ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 НК, за което му наложи наказания. Същевременно
на основание чл.304 от НПК го оправда за това да е нарушил чл.20, ал.2,
изречение 2 от ЗДвП.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.343, ал.4,
вр. ал.3, б.”б” пр.1, вр.ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1 НК се предвижда наказание
лишаване от свобода за срок от три до десет години, както и лишаване от право по
чл.37, ал.1, т.7 от НК да се управлява МПС. При определяне на конкретния размер
на наказанието лишаване от свобода, което съдът наложи на подсъдимия Ч., отчете
като смекчаващи обстоятелства чистото му съдебно минало и добри характеристични
данни по месторабота, трудовата му заетост, обременения семеен статус-с безработна
съпруга и четири деца, за чиято издръжка единствен се грижи, безукорното му
процесуално поведение изцяло насочено към съдействие на органите на досъдебното
и съдебно производство, изразеното съжаление и искрено разкаяние. С оглед на изложеното
по-горе и предвид степента на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца
съдът прие, че на подсъдимия Ч. следва да му бъде наложено наказание в правната
рамка на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в
размер на три години лишаване от свобода. Същевременно съдът не откри каквото и
да е изключително обстоятелство, нито пък наличните смекчаващи да сочат на
многобройност, което да е основание за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Съдът прие, че така
определеното наказание "лишаване от свобода" не следва да бъде
търпяно ефективно от подсъдимия. Освен, че са налице формалните изисквания на
закона за приложението на чл.66, ал.1 от НК, а именно деецът да не е осъждан и
наложеното наказание да е до три години лишаване от свобода, съдът намира, че
целите на наказанието, с оглед личността на дееца, могат да бъдат постигнати и
чрез условно осъждане. Подсъдимият е социално и трудово интегриран, с тежък
семеен статус, няма други противообществени прояви, включително и нарушения на
правилата за безопасно движение и деянието по настоящото дело се явява
изключение в неговия живот, поради което не е необходимо същият да бъде
изолиран от обществото чрез въдворяването му в пенитенциарно заведение. Ето
защо и при предпоставките на чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът наложи
на подсъдимия Ч. и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Определеният размер на това наказание е
мотивиран от цялостното поведение на дееца, характера и тежестта на допуснатото
нарушение по ЗДвП, отсъствието
на предходни административни
наказания за извършени
нарушения на правилата за
движение по пътищата и е съобразен с константната съдебна практика, че при
съвместното им налагане, лишаването от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК не може
да бъде по-малко по размер от лишаването от свобода /в този смисъл са ТР 61/80
на ОСНК, Р 610/78, ІІ н.о., Р 616/80, ІІ н.о., Р 42/92, ІІІ н.о. и др./.
По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск от И.Ц.Л. против подсъдимия М. З. Ч. за
сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до
окончателното изплащане на същата, както и направените по делото разноски. Безспорно се доказа наличието на виновно
предизвикано на инкриминираната дата и място от подсъдимия М.Ч., като водач на МПС-товарен автомобил „MAN — TGN 18.440"
с полски регистрационен номер ЕР 57019 и полуремарке марка „Wielton NS 34" с полски регистрационен номер EL 066СХ, пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „Ландровер-Дефендър”
с рег.№ Р 5969 АК, в резултат на което пътуващият в лекия
автомобил И.Ц.Л. е получил травматични
увреждания, изразяващи се в счупване на лява голяма пищялна кост, счупване на
втора преходна кост, както и непълно изкълчване в областта на първа преходна
кост по линията на Лисфранк, което е довело до трайно затруднение на движенията
на долен ляв крайник, а така също разкъсно-контузна рана в окосмената част на
главата с лекостепенна количествена промяна на съзнанието-обнубилацио,
зашеметяване; оток и кръвонасядане на лява подбедрица и ляво стъпало; охлузвания
на двете длани и ляв лакът. Следователно претенцията за неимуществена обезвреда
се явява доказана по своето основание-чл.45 и сл. от ЗЗД. При определяне на нейния
размер съдът съобрази вида, характера и броя на уврежданията, продължителността
на оздравителния процес, претърпяната от Л. оперативна интервенция по открито
наместване с вътрешна фиксация на малкия и голям пищял на ляв долен крайник,
изживените болки и страдания, свързани с причиненото увреждане на левия му крак
с характера на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК и
останалите травми, които по медикобиологичните си признаци отговарят на лека
телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК. Съобразявайки се с тези обстоятелства и
с нормата на чл.52 от ЗЗД, съдът намери, че за обезщетяване на причинените му
неимуществени вреди следва да му бъде присъдена сумата от 15 000 лева, в
какъвто размер уважи гражданския иск, ведно със законната лихва, считано от
датата на деянието-12.01.2013 г. до окончателното изплащане на същата, както и
направените от него разноски в размер на 2500 лв., възнаграждение за повереник.
В останалата част над сумата от 15 000 лева до пълния предявен размер от
30 000 лева, отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Съдът намира, че искът за имуществени вреди в размер на
27 291 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието, предявен
от Министерство на вътрешните работи против подсъдимия Ч. също се явява доказан
по своето основание – чл. 45 и сл. от ЗЗД. Безспорно е установено по делото
авторството на подсъдимия в инкриминираното деяние, причинената вреда и
причинната връзка между деянието му и нанесената вреда на собственика на лекия
автомобил „Ландровер-Дефендер” с рег.№ рег.№ Р 5969 АК в лицето на Министерство на вътрешните работи. От
заключението на оценителната автотехническа експертиза се установява, че причинените
от ПТП щети по лекия автомобил възлизат на 27 291 лева и следователно претенцията
на гражданския ищец МВР се явява основателна и доказана за целия предявен
размер. Ето защо съдът я уважи, ведно със законната лихва, начиная от
12.01.2013 г. до окончателното изплащане на същата.
Съдът постанови веществените доказателства да бъдат върнати
на собствениците им, а именно дигитален тахограф „SIMENS VDO” с
идентификационен № 4551-АВ7 и регистрационна табела с рег.№ ЕР 57019 да бъдат
върнати на фирма „Х.л” гр.Пьотркув Трибуналски-97 300, Република Полша, а пътна
книжка серия „ЕВ”, контролен № 209035 за лек автомобил „Ландровер Дефендер
110" с рег. № Р 5969 АК да бъде върната на ГД "Гранична полиция"
гр.Русе-ГПУ гр.Козлодуй.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът възложи в тежест на подсъдимия М. З. Ч. направените по делото разноски в общ
размер на 811.30 лева, които следва да заплати в полза на държавата, като
сумата от 40 лева по сметка ВСС, както и държавна такса върху присъдените
обезщетения в размер на 1691.64 лв.
Съдът осъди подсъдимия да заплати на частния обвинител С.Ц.Е.,
в качеството на майка и законен представител на малолетната Н.Н.Т.-дъщеря на
жертвата Н. Т. сторените по делото разноски в размер на 600 лева,
възнаграждение за повереник.
На основание чл.189, ал.2 от НПК разноските за преводач на
досъдебното производство остават за сметка на ОСлО-гр.Враца, а тези за преводач
в съдебното производство са за сметка на Врачански окръжен съд.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: