Р Е Ш
Е Н И Е
№ 14. 01. 2016 година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Търговищкият окръжен съд наказателна колегия
На четиринадесети
януари две хиляди и шестнадесета година
В публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА
ЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНКА НИКОЛОВА
МИРОСЛАВ МИТЕВ
Секретар:
И.Г.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия МИТЕВ ВНЧХД №
210 по описа за 2015 год. взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313
и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на Ф.
Шюкрю Б. с ЕГН **********, действуващ чрез адвокат А.Н. ***, срещу присъда № 63 от 14. 10. 2015 год. по НЧХД №
526 / 2015 год. на ТРС. Присъдата
се атакува в частта с която подс. А. е
призната за виновна за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК и на осн.
чл. 78а, ал.1 НК е освободена от наказателна отговорност, като и е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2500 лева, с искане същото да
бъде увеличено. Второто искане в жалбата е за отмяна на присъдата в
оправдателната и част и признаване на подс. за виновна по първоначално
повдигнатото обвинение по чл. 148 ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 вр. чл. 147 ал. 1 пр. първо. Претендират се и
направени в настоящата инстанция разноски.
Въззивна
жалба срещу процесната присъда е депозирана и от подсъдимата Д.М.А. ЕГН **********,
чрез защитника и адвокат Р.К. ***.
Считайки присъдата за неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание за явно
несправедливо, се иска отмяната и и постановяване на нова – с която да бъде
оправдана. Алтернативно се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на
делото за разглеждане от друг състав на първостепенния съд, респ. - намаляване
на така определеното административно наказание.
Съдът, след преценка на оплакванията по жалбите и изцяло правилността на обжалваната присъда по реда
на чл. 314, ал. 1 от НПК, установи следното:
НЧХД
№ 526 по описа на Районен съд гр. Търговище е образувано по тъжба на Ф. Б.
срещу Д. А., за извършено престъпление
по чл. 147, ал. 1, пр. първо, вр. чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 от НК - ЗА
ТОВА, че на 01. 08. 2014 год. в гр. Търговище, пред Инспектор М. Д от РУ на МВР
Търговище е разгласила публично позорно обстоятелство – че Ф. Б. е извършил
дийствия изразяващи се в опипване на пениса, довели до възпаление, както и на
излагане на порногравски материална малолетния му син Ф Б., довело до знанието
на повече от две лица. В последствие, в
с.з. повереника на тъжителя прецизира обвинението – чл. 148, ал. 2, вр. с ал.
1, т. 1, вр. чл. 147 ал.1 пр. първо НК.
С
присъда № 63 от 14. 10. 2015 год. Районен съд гр. Търговище признал подс. А. за
виновна В ТОВА , че на 01. 08. 2014 год. в гр. Търговище, пред инсп. М. Д,
разгласила позорни обстоятелства за Ф.Б. ***, съставляващо престъпление по чл.
147 ал.1 от НК, като на осн. чл. 78а, ал.1 НК
я освободил от наказателна отговорност, налагайки и административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.
Съдът
признал подс. А. за невиновна и я оправдал по първоначално предявеното
обвинение. В тежест на подс. А. са присъдени направените от тъжителя разноски –
за призоваване на свидетели и за адвокатско възнаграждение.
Настоящото
дело се разглежда повторно. При първоначалното разглеждане на делото, по НЧХД №
1217/2014 год., с присъда № 3 от 27. 01. 2015 год. ТРС е признал подс. А. за виновна за
извършено престъпление по чл. 147 ал. 1 НК, като на осн. чл. 78а НК я е
освободил от наказателна отговорност и и наложил административно наказание
„глоба“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева. Срещу тази присъда, по
жалба на подс. А.,*** е образувано ВНЧХД № 32/2015 год. С решение № 47 от
22. 05. 2015 год. присъдата на ТРС е изцяло отменена и делото върнато за ново
розглеждане от друг състав на първостепенния съд. Следва да се отбележи, че присъдата на ТРС не
е обжалвана от частния тъжител – Б.. Това той прави едва при повторното
разгеждане на делото. И до колкото първостепенният съд е възпроизвел изцяло
постановената при първоначалното разглеждане присъда, то жалбата на тъжителя в
смисъла в който е подадена се явява недопустима – чл. 337 ал. 2 НПК –
ограничава възможността за отежняване положението на подсъдимия.
За да постанови присъдата си ТРС е
приел фактическа обстановка, която по същество не се спори от страните, и в най
– общи линии е следната:
Тъжителят Ф.Б. и подсъдимата Д. А са
родители на малолетния Ф Б. , роден на ***
год. в гр. Омуртаг, за което е съставен акт за раждане № 169/2010 год. от
Община Омуртаг. Родителите не живеели заедно, с решение на ТРС родителските
права били предоставени на майката – подс. А.. Бил определен режим за свиждане
за лични контакти между тъжителя – Б. и детето, а също и такива, на детето с
родителите на бащата – всяка неделя от 08.00ч. до 18.00ч., а всяка първа и
трета седмица от месеца – събота и неделя, с преспиване.
В изпълнение на режима за контакти,
майката на тъжителя – св. Х. м на 01. 02. 2014 год. около 09. 00 ч. взела
детето Ф Б. от дома на майка му и го върнала в 18. 00ч. на 02.02.2014 год. При
престоя на детето в дома на родителите на тъжителя било установено от бабата
/св. м/, че детето е със възпален и зачервен пенис. Детето било заведено от
тъжителя на лекар. При прегледа св. - др. Ас поставила диагноза „баланит“ и
предписала лечение – промивки с калиев перманганат. По това предписание в
рамките на двата дни бабата на няколко пъти направила промивки на детето. При
предаване на детето на 02. 02. 2014 год. м подала на подс. А. торбичката с
лекарствата, която тя демонстративно хвърлила на земята.
След последвалото вземане на детето
в режима на контакти на 09. 02. 2014 год., на 14. 02. 2014 год. подс. А. подала
устен сигнал в Отдел „Закрила на детето“, че над детето Ф Б. е извършено
сексуално насилие от бащата – Ф.Б.. Подс. заявила, че пенисът на детето е
зачервен, изпитвало силни болки, като заявила, че причината за това е опипване
и други въздействия върху половия орган на детето, извършени от бащата. В
последствие отдел „Закрила на детето“
изпратили сигнал до Районна прокуратура гр. Търговище, с молба за
извършване на проверка относно извършеното от тъжителя сексуално насилие спрямо
неговото дете. Образувана била прокурорска преписка № 533/2014 год. и в хода на
проверката подс. А., на 01. 08. 2014 год. пред инспектор М. Д посочила, че на
02.02.2014 год. детето било върнато от баба му – св. м – като още с пристигане
на колата детето плачело. Било много притеснено и дори не си взело довиждане с
баба си. С влизане в дома детето се затворило в банята, плачело и викало, че го
боли. След като се успокоило детето казало, че го боли чурката, която била
подута, зачервена и болезнена на пипане.
Заявила също, че цяла вечер детето и разказвало какво му е правил баща
му – пускал му цяла нощ филми с голи какички, които лапали пишките на мъжете,
като показвало как баща му е хващал пишката му, и как трябвало да си търка
кожичката. Подс. заявила още, че според разказа на детето, то и казало, че
докато било при баща си, той си играл с пишката му.
След извършената проверка Районна
прокуратура гр. Търговище отказала да образува досъдебно производство срещу
тъжителя, предвид липса на данни за извършено престъпление, и преписка № 544/2014 год. била прекратена.
Както беше отбелязано по-горе, тази
фактическа обстановка по принцип не се спори от защитата на подс. А. /самата
подсъдима не се явява в с.з., не е давала каквито и да е обяснения по делото,
нито пред настоящата инстанция, нито преди това/. И това е така, защото от
обстойният анализ на дадените от свидетелите по делото показания могат да се
направят няколко извода: Правилно ТРС е кредитирал показанията на св. П – този
свидетел, който лично е познавал семейството на тъжителя и самото дете,
категорично заявява, че детето е било спокойно, усмихнато, радостно, че отива
при баща си, баба и дядо. Същото е било настроението му и когато е предадено на
майката. Незнайно защо тя е хвърлила на земята предадените от св. М. лекарства.
Това, че детето е било с възпален пенис, и въпреки това спокойно и в добро
настроение се доказва по безспорен начин и от св. – др. Ас. Проблема на детето
с чурката му се е дължал от неправилна, извършена в нестерилна среда
интервенция – обрязване, и е било необходимо да се поддържа необходимата хигиена,
поне докато отшумят последствията от „обрязването“, и това е отбелязано в с. з.
от друг свидетел – др. С. Т. е.
показанията на тези свидетели в съвкупност сочат на това, че детето
действително е имало проблем, но той не му е създавал дискомфорт в степен да е притеснено, тревожно, още
по-малко разстроено, както се е твърдяло от подс. А.. Или казано по друг начин, казаното от подс. пред
св. Д не отговаряло на истината.
Твърдяното от подс. А. се твърди още
от нейната майка – св. Д. м и от св. ТРС е дал отговор защо не кредитира тези
показания, и това се споделя от настоящата инстанция. На първо място това е
защото техните показание противоречат на обективните обстоятелства по делото –
състоянието на детето. Никой освен тях не твърди, че детето е било притеснено
или разстроено, напротив, доказа се обратното. Затова правилно съдът е приел,
че с изнесеното пред инспектор Д от
подс. А., е разгласяване на позорни обстоятелства за Ф.Б.. От обективна страна
това е основния състав на престъплението „клевета“ по чл. 147 ал.1 пр. първо от НК. От субективна страна безспорно е установено, че подс. А. е била наясно, че
това, което е заявила не е вярно, а и, ако е била в състояние да докаже
обратното, не би била наказана, но тя не
е давала обяснения не е участвала в процеса. Колкото до първоначалното
обвинение – по чл. 148 ал.2 - както беше
отбелязано по-горе, въззивният съд е в невъзможност да се занимае с това
искане, защото то е недопустимо, това междувпрочем се отнася и до
алтернативното искане за увеличаване на определеното наказание „глоба“ – чл.
337 ал.2 НПК. С оглед предвиденото в този текст наказание – глоба от ТРИ до
СЕДЕМ ХИЛЯДИ лева, и предвид на това, че за подс. А. са на лице кумулативно
предвидените в чл. 78а ал. 1 НК предпоставки, правилно ТРС я е освободил от
наказателна отговорност и наложил административно наказание.
В
с.з. защитата на подс. А. наведе довода за задължението на майката да защитава
правата на малолетното си дете. Тези доводи адв. К. е изтъкнал и пред
първостепенният съд, който обаче не ги е коментирал. Тази линия на защитата е
причината на няколко пъти да се отбележи, че фактическата обстановка, приета
от ТРС и споделена от настоящата инстанция, не се спори от страните. Защото тя
действително не се спори, а вниманието на съда се насочва към това - е ли е злоупотреба с право, или е реализиране на едно
конституционно право поведението на подс. А.. Сочи се и съдебна практика,
която обаче не кореспондира с настоящото
дело. Първоначално устната жалба е подадена
две седмици след станалото – 14. 02., а пред св. Д подс. е заявила едно невярно
твърдение, вече след шест месеца – на 01. 08. 2014 год. За този период от
време, при положение, че контактите между детето, баща му, бабата и дядото
продължават, подс. е била наясно, че това което твърди, не отговаря на
истината. Това нейно поведение съдът не може по какъвто и да е начин да
кредитира като изпълнение на конституционно задължение, на задължение по
Семейния кодекс, и на изконното майчино задължение да защитава детето си.
Алтернативните искания, направени с
жалбата на подс. А. са за отмяна на процесната присъда и връщане на делото за
разглеждане от друг състав на първостепенния съд, или намаляване на така
наложеното административно наказание – глоба.
По първото от двете искания
настоящият състав не намира, че са на лице каквито и да е нарушения на
процесуалните правила, които да мотивират съда да отмени присъдата и да върне
делото за ново разглеждане. Спазен е процесуалния закон, правилно е приложен
материалния такъв. Колкото до размера на наложеното административно наказание „глоба“ -
то е определено от ТРС в размер на 2500 лева. Като размер, това наказание е определено под
средния, предвиден от закона /чл. 78а ал.1 НК предвижда от ХИЛЯДА до ПЕТ ХИЛЯДИ
лева глоба/. От друга страна,
наказанието, което е предвидено в чл. 147 ал.1 НК е „глоба“ от ТРИ до СЕДЕМ
ХИЛЯДИ лева. С оглед цялостното
процесуално поведение на подс. А. – липса на разкаяние, неразбирането, че това
и поведение причинява морални травми, както на детето, така и на бащата, за да
се постигнат целите на наказанието, следва размера на тази глоба да бъде
оставен както е определен от ТРС. Санкция в този размер би осъществила целите,
заложени в чл. 36 от НК.
При
цялостната проверка на атакувания
съдебен акт по реда на чл. 314 ал.1 от НПК, въззивната инстанция не установи други основания за отмяна или изменение
на обжалваната присъда, поради което и
същата следва да се потвърди изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК ,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда № 63
от 14. 10. 2015 год , постановена по
НЧХД №
526 / 2015 год. от Районен съд гр. Търговище като ПРАВИЛНА и ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.