Решение по дело №1679/2016 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 909
Дата: 22 декември 2017 г. (в сила от 5 февруари 2018 г.)
Съдия: Диана Стоянова
Дело: 20163100901679
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 декември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

No………./       .12.2017г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА

 

при участието на секретаря Капка Микова

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1679 по описа за 2016г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от „Интеркарт Кредит” ЕАД, сегашно наименование „Айкарт кредит“ ЕАД срещу М.Л.Ш. частичен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД да бъде осъдена ответницата да заплати сумата от 15338.76 евро, представляваща част от непогасена главница цялата в размер на 34644.46 евро по договор за кредит №0061657/31.12.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2016г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 31.12.2011г. между М.Л.Ш. в качеството й на кредитополучател и "Интеркарт Кредит" ЕАД, в качеството му на кредитодател, е сключен Договор за кредит № 0061657 за предоставяне на револвиращ кредит с общ кредитен лимит от 52 200 евро.

На същата дата са сключени и следните договори: договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard World Signia № 0061657/31.12.2011г. между М.Л.Ш. и "Интеркарт Файнанс" АД, като такава е издадена и предоставена, и Споразумение за прехвърляне на кредит между М.Л.Ш. и "Интеркарт Кредит" ЕАД.

На основание договора за кредит "Интеркарт Кредит" ЕАД е предоставило уговорения кредитен лимит от 52200.00 евро на ответницата, който лимит е следвало да бъде ползван посредством извършване на транзакции с международна кредитна карта iCard Mastercard World Signia, издадена по договора с  "Интеркарт Файнанс" АД. Съгласно чл. 5.1. от Договора за кредит лимитът е разделен на кредитен лимит за транзакции в размер на 26 100 евро и кредитен лимит за разсрочване на месечни анюитетни вноски в размер на 26 100 евро. От своя страна кредитополучателят се е задължил да ползва и върне кредита.

Излага се, че по силата на чл. 8.2. от Договора за кредит, ответницата, дължи върху усвоените суми по лимита за транзакции лихва в размер на 16 % годишно, като усвоените суми по кредита се олихвяват, съгласно чл. 8 от Договора за кредит. За извършени транзакции, както и за определени начислени такси, не се дължи лихва до 15-то число на месеца, следващ месеца на осчетоводяване (т.нар. Гратисен период). В случай, че до 15-то число на месеца кредитополучателят не погаси изцяло задължението си към кредитодателя за предходния отчетен период, от 16-то число на същия месец започва лихвен период, в който се начислява и дължи договорна лихва в размер на 16 % годишно върху непогасеното задължение (чл. 8.2. от договора за кредит).

Размерът на годишното оскъпяване по лимита за разсрочване е 11% (чл. 5.3. от договора за кредит), а годишният процент на разходите е 21.60 %.

Съгласно чл. 9.2. от договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да плаща минимална погасителна вноска (МПВ) всеки месец, в размер на 4 % от сумата по усвоения кредит. В случай, че не бъде погасена вноската за съответния месец се начислява такса за невнасяне й.

В случай, че бъде надвишен договореният кредитен лимит, съгласно чл. 6.3. от Договора за кредит се дължи такса за надвишаване на кредитния лимит в размер на 10% (десет на сто) от превишението, но не по-малко от 5 (пет) евро.

Ищецът твърди, че част от сумите по договора за кредит от 31.12.2011г. освен чрез тегления са усвоени и по следния начин:

На 16.02.2010г. между страните са били сключени договор за кредит № 0039000 и договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard/Mastercard Platinum №0039000.

Във връзка с така сключения договор за кредит на 16.02.2010г. е подписано Тристранно споразумение между М.Л.Ш., "Интеркарт Файнанс" АД и "Интеркарт Кредит" ЕАД, по смисъла на което ответницата Ш. признава съществуването на стари задължения към "Интеркарт Файнанс" АД по договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard от 29.08.2008г., чийто размер към 15.02.2010г. се равнява на 36077.99лв. Задължението е превалутирано в евро към сумата от 18446.38 евро. По силата на чл. 3 и 4 от Споразумението "Интеркарт Кредит" ЕАД се е съгласило да погаси изцяло задължението към "Интеркарт Файнанс" АД, в изпълнение на което е извършеното плащане от "Интеркарт Кредит" ЕАД към "Интеркарт Файнанс" АД. С това плащане задълженията на М.Л.Ш. към "Интеркарт Файнанс" АД са изцяло погасени и договорът й от 29.08.2008г. е прекратен. В същото време по сключения Договор за кредит от 16.02.2010г. чрез извършеното погасяване от страна на "Интеркарт Кредит" ЕАД на задължението на ответницата към "Интеркарт Файнанс" АД, е усвоена сумата от 18446.38 евро.

На 31.12.2011г. между М.Л.Ш. и „Интеркарт Кредит" ЕАД е сключено споразумение за прехвърляне на кредит, според което ответницата признава съществуването на стари задължения към „Интеркарт Кредит" ЕАД по договор за кредит № 0039000 от 16.02.2010           в размер на 27687.79 евро, като така натрупаното задължение се погасява, а сумата от 27687.79 евро е усвоена по новия процесен договор за кредит от 31.12.2011г.

Поради неплащане на минимална погасителна вноска през шест поредни месеца, като последната е платена на 15.07.2014г. на основание чл.9 от Общите условия ищецът е направил изявление за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем чрез отправена покана за доброволно изпълнение, считано от 01.03.2015г. Ищецът сочи, че ответницата дължи по договора главница от 34644.46 евро главница към 18.11.2016г. и 3553.58 евро лихва за периода 21.12.2015г. до 18.11.2016г.

По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати процесната сума, част от цялата главница. 

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

По делото е постъпил отговор от ответницата М.Л.Ш. в срока по чл.367 от ГПК.

По същество в отговора на исковата молба ответницата оспорва предявения иск по основание и размер.

Оспорва се обстоятелството между посочените страни да са възникнали валидни договорни връзки, като по отношение на договор за кредит №*********.12.2011г., договор за издаване на международна кредитна карта № 006165/31.12.2011г., споразумение за прехвърляне на кредит от 31.12.2011г., договор за издаване и ползване на международна кредитна карта icard mastercard platinum от 28.08.2008г., договор за кредит №0039000/16.02.2010г., договор за издаване и ползване на международна кредитна карта № 0039000/16.02.2010г. и споразумение за прехвърляне на кредит от 16.02.2010г. се твърди, че не са подписани от ответницата. Същата не е изразявала воля да се обвърже с условията по тях. Не е извършвала и сочените от ищеца транзакции, касаещи усвояването на кредита.

Ответницата оспорва също да е полагала подписа си и под всички останали частни документи, представени от ищцовото дружество, за които се твърди, че носят нейните подпис и параф.

По отношение на клаузите по т. 8.2. от договор за кредит № 003900/16.02.2010г. и по т. 8.2. от договор за кредит № 006157/31.12.2011г., с които е уговорено, че размерът на договорната лихва върху неизплатената част от усвоения кредит е 14 %, съответно 16% се сочи, че са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, тъй като противоречат на добрите нрави, с оглед на това, че размерът на лихвата е прекомерен и води до фактическа невъзможност кредитът да бъде погасен чрез частични погасителни вноски.

На следващо място в отговора е направено възражение за нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 — во ЗЗД досежно клаузите по т. 8.4. от договора за кредит № 0061657/31.12.2011г. и т. 8.4. от договор за кредит № 0039000/16.02.1010г., като противоречащи на императивни разпоредби на закона - чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и чл. 294, ал. 2 ТЗ. И в двете клаузи по т. 8.4 на двата договора е уговорено, че с подписването на договора кредитополучателят се съгласява изрично и безусловно, начислената договорна лихва да се прибавя към главницата на кредита на последния ден на всеки месец и да се олихвява с лихвата по т. 8.2. от договора, която е в размер на 14 %, съответно 16% годишно, което се отразява в месечното извлечение за съответния отчетен период (капитализация на лихви). Следователно чрез клаузите по т. 8.4. се е достигнало до олихвяването с договорни лихви на вече изтекли договорни лихви (т.нар. анатоцизъм), което противоречи на императивните разпоредби на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и чл. 294, ал. 2 ТЗ. Посочено е, че лихва върху лихва се дължи само между търговци и то само ако е уговорено, а ответницата е физическо лице и няма качеството на търговец.

По изложените съображения в отговора е направен извод, че и клаузата по чл. 1 от споразумението от 31.12.2011г., с която ответницата се е съгласила, че размерът на дълга й към „Интеркарт Кредит" ЕАД към 31.12.2011г. възлиза на сумата от 27 687, 79 евро, е също нищожна, тъй като води до признаването на парични задължения, възникнали и формирани по размер, на база нищожните уговорки по т. 8.4. от договора за кредит от 16.02.2010г.

Сочи се, че за периода на действие на договорите за кредит от 16.02.2010г. до 01.03.2015г., ответницата М.Ш. е натрупала дълг в общ размер на 16 198.08 евро или на 31 680. 70 лева, дължащ се на противоречащото на закона олихвяване на изтекли договорни лихви, превърнати в главница.

Ответницата възразява и, че всички останали клаузи в двата договора и ОУ към тях, с които е уговорено, че всички натрупани или начислени парични задължения по кредита различни от лихви (в това число - неизплатени парични транзакции и плащания в брой до 15 - то число на месеца, следващ извършването им; разходи по кредита, минимални разсрочени анюитетни вноски; разноски; годишни такси за ползване и др.), се прибавят в края на съответния месец към главницата и се превръщат в главница, която се олихвява с годишен лихвен процент от 14 %, съответно 16 %, са нищожни като противоречащи на императивни разпоредби на закона — чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Чрез превръщането на тези задължения в главница се достига до невъзможност длъжникът/кредитополучателят да упражни гарантираното му от закона право на избор да заплати първо най — обременителното за него задължения, а ако има няколко еднакво обременителни — да заплати най — старото, съответно да заплати първо разноските, след това най — старите лихви и след това главницата.

На следващо място ответницата оспорва обстоятелството, че със споразумението за прехвърляне на кредит от 31.12.2011г. е постигнато „рефинансиране" на задължението по договора за кредит от 16.02.2010г., по силата на което задължението по този кредит да е било погасено чрез плащане от страна на кредитора по договора за кредит от 31.12.2011г. сключен с „Интеркарт Кредит" ЕАД. Това е така, защото кредитор и по двата договора е „Интеркарт Кредит" ЕАД, липсва плащане с погасителен ефект от нов кредитор на стар кредитор, различен от новия, не е възникнало ново задължение. Всички клаузи съвпадат, като е предоговорен само размерът на договорната лихва от 14 % на 16 % годишно, следователно е налице едно правоотношение по един договор за кредит.

По изложените съображения в отговора, ответницата твърди, че с посочените клаузи по договорите за кредит от 16.02.2010г. и 31.12.2011г., и споразумението озаглавено „за прехвърляне на дълг" от 31. 12. 2011г. се е достигнало до заобикалянето на законовите разпоредби на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 294, ал. 2 ТЗ и от там до натрупването на парично задължение, чийто размер би бил многократно по — малък, ако страните не бяха постигнали противоречащите на закона уговорки и бяха съобразили уговорките си с посочените императивни законови разпоредби. Ответната страна въвежда в процеса изрично правоизключващо възражение в този смисъл с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 — то ЗЗД.

В отговора на исковата молба е направено и възражение с правно основание чл. 111, б. „в" от ЗЗД за изтекла погасителна давност относно начислени договорни лихви върху главното задължение от 18 446.38 евро за периода от 16. 02. 2010г. до 12. 12. 2013г.

Възражения за изтекла погасителна давност, ответницата въвежда и по отношение на разсрочените със споразумението за прехвърляние на кредит от 31. 12. 2011г. месечни анюитетни вноски от усвоения на база постигнатите уговорки по споразумението кредит по лимита за разсрочване в размер на 2273, 59 евро. Тези вноски възлизат на сума в общ месечен размер от 73, 35 евро и представляват периодични задължения, поради което и на основание чл. 111, б. „в" ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност.

Възражение за изтекла погасителна давност е направено и по отношение на сумите от по 200 евро годишно, начислявани, като такса за обслужване на кредита, в периода на действие на договора за кредит от 31. 12. 2011г. до 01. 03. 2015г. Тези такси се твърди, че са периодични и са погасени по давност за периода от 01. 01. 2012г. до 12.12.2013г., т.е. за сума от почти 400 евро.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен.

В съдебно заседание ответницата чрез процесуалния си представител, поддържа подадения отговор, моли да отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба , прие за установено от фактическа страна:

Съгласно споразумение от 16.02.2010г. между „Интеркарт Кредит“ ЕАД, „Интеркарт Файнанс“ АД и М.Л.Ш., страните приемат, че задълженията на клиента към „Интеркарт Файнанс“ АД/картоиздател, възникнали по договор за издаване и използване на междуранодна кредитна карта iCard Mastercard задължения към 15.02.2010г. са в общ размер на 36077.99лв., като от лимита са усвоени 36077.99лв. Задължението се превалутира по фиксинга на БНБ и се равнява общо: 18446.38 евро. На основание чл.3 и чл. 4 от споразумението клиентът М.Ш. възлага на „Интеркарт Кредит“ АД  да погаси всички задължения от 36077.99лв. на клиента към картоиздателя „Интеркарт Финанс“ АД, като на съгласно чл.5 договора за кредитна карта се прекратява.

Видно от договор за кредит №003900/16.02.2010г., е сключен такъв между „Интеркарт Кредит“ ЕАД, в качеството му на кредитодател и М.Ш., кредитополучател по силата, на който е предоставен револвиращ кредит, който се усвоява чрез международна кредитна карта  iCard Mastercard с горна граница в размер на 26100 евро+26100 евро. В чл.5 е предвидено, че общият размер на кредитния лимит се разпределя на кредитен лимит за транзакции и кредитен лимит за разсрочване на месечните анюитетни вноски. Съгласно чл.5.2 и т.5.3 кредитния лимит за транзакции от 26100 евро се олихвява по т.8, размерът на лимита за разсрочване е 26100 евро. В т. 8.1 е предвидено, че частта, формирана от извършването на транзакции за покупка на стоки и услуги, таксите за годишно обслужване на кредита и за известяване чрез SMS не се олихвява до 15-то число на месеца, а в случай, че картополучателят не погаси изцяло задължението си за предходния месец от 16-то число се дължи договорна лихва от 14% годишно върху непогасеното задължение. Т.8.3 предвижда, че частта, формирана от теглене на пари в брой, включително и такса за превишен лимит и комисионни се олихвява с договорна лихва в размер на 14% годишно. В т.8.4 е уговорено, че кредитополучателят се съгласява изрично и безусловно, начислените договорни лихви по т.8.2 и т.8.3 да се прибавят към главницата по кредита на последния ден на всеки месец до размера на Лимита за транзакции и да се олихвява с лихвата по т.8.2. Минималната погасителна вноска, която е сборът на 4% от усвоения кредит от лимита за трансакции, плюс начислените лихви, неустойки и такси, плюс всички падежирали анюитетни вноски от разсрочените задължения за съответния отчетен период. В договора в т.16 е прието, че в случай на неплащане изцяло на шеста поредна минимална погасителна вноска, целият кредит става незабавно предсрочно изискуем.

Във връзка с договор за кредит №003900/16.02.2010г. е сключен и договор за издаване на и използване на кредитна карта iCard Mastercard.

Със споразумение за прехвърляне на кредит от 31.12.2011г. страните приемат, че задълженията на клиента М.Ш. към 30.12.2011г. по договор за издаване на кредитна карта от 16.02.2010г. с картоиздател „Интеркарт кредит“ АД са 27687.79 евро. На основание чл.2 клиентът възлага на кредитодателя да рефинансира всички задължения, които се отразяват като задължения по новоиздадената му карта. Страните са се съгласили, че кредитодателят е прехвърлил от старата към новоиздадената карта задължения в общ размер на 27687.79 евро, като по този начин са погасени всички задължения на клиента във връзка с използването на новата карта/чл.3/. В чл.4 е предвидено, че страните се съгласяват, че в резултат на рефинансирането, кредитът по договора за кредит е усвоен до размера на сумата по чл.3. и се разсрочва по новоиздадената карта по одобрен погасителен план.

По делото е представен договор за кредит №00061657/31.12.2011г., сключен между „Интеркарт Кредит“ ЕАД, в качеството му на кредитодател и М.Ш., кредитополучател по силата, на който е предоставен револвиращ кредит, който се усвоява чрез международна кредитна карта  iCard Mastercard с горна граница в размер на 26100 евро+26100 евро. В чл.5 е предвидено, че общият размер на кредитния лимит се разпределя на кредитен лимит за транзакции и кредитен лимит за разсрочване на месечните анюитетни вноски. Съгласно чл.5.2 и т.5.3 кредитния лимит за транзакции от 26100 евро се олихвява по т.8, размерът на лимита за разсрочване е 26100 евро. В т. 8.1 е предвидено, че частта, формирана от извършването на транзакции за покупка на стоки и услуги, таксите за годишно обслужване на кредита и за известяване чрез SMS не се олихвява до 15-то число на месеца, а в случай, че картополучателят не погаси изцяло задължението си за предходния месец от 16-то число се дължи договорна лихва от 16% годишно върху непогасеното задължение. Т.8.3 предвижда, че частта, формирана от теглене на пари в брой, включително и такса за превишен лимит и комисионни се олихвява с договорна лихва в размер на 20.5% годишно. В т.8.4 е уговорено, че кредитополучателят се съгласява изрично и безусловно, начислените договорни лихви по т.8.2 и т.8.3 да се прибавят към главницата по кредита на последния ден на всеки месец до размера на Лимита за транзакции и да се олихвява с лихвата по т.8.2. Минималната погасителна вноска, която е сборът на 4% от усвоения кредит от лимита за трансакции, плюс начислените лихви, неустойки и такси, плюс всички падежирали анюитетни вноски от разсрочените задължения за съответния отчетен период. В договора в т.16 е прието, че в случай на неплащане изцяло на шеста поредна минимална погасителна вноска, целият кредит става незабавно предсрочно изискуем.

 По делото е изготвено заключение по допусната съдебно счетоводна експертиза, от заключението, на което се установява, че към 30.11.2015г., общото задължение по кредита с капитализация на начислените лихви, такси и др. към главницата е 34664.46 евро, а начислената лихва за периода от 01.12.2015г. до 21.12.2015г. е в размер на 323.53 евро. Сумите по трите договора за кредит и кредитни карти от 08.12.2008г., 16.02.2010г. и 31.12.2011г. са усвоени чрез тегления в брой и покупки, които вещото лице е описало в Приложение №1 и №2. Извършено е рефинансиране от страна на „Интеркарт кредит“ ЕАД по отношение на договора за кредит и кредитна карта от 08.12.2008г. със сумата от 36077.99лв., равняваща на 18339.40лв., като вещото лице е констатирало плащане от страна на ищеца към „Интеркарт Финанс“ АД по тристранно споразумение на обща стойност 1807308.49лв. От проверените документи по делото и счетоводството на ищеца М.Ш. е направила плащания до 16.02.2010г. в общ размер от 25187.44лв. и след тази дата до 15.07.2014г. в общ размер от 47081.00лв. На 15.07.2014г. е направено последното плащане по договора за кредит и кредитна карта към „Интеркарт финанс“ ЕАД в размер на 2850.96 евро. Вещото лице е направило изчисления, че дължимата главница е 34644.46 евро към 21.12.2015г., която включва следните компоненти, които са капитализирани към нея: начално салдо към 16.02.2010г. 18339.40 евро, изтеглени суми 14126.72 евро, платени покупки 20836.57 евро, такси за трансакции 549.75 евро, такси за известяване чрез SMS 25.40 евро, начислени годишни такси 958.33 евро, начислени такси за невнасяне на мининимална погасителна вноска 220.00евро, начислени лихви капитализирани към главница – 23878.80 евро, начислени лихви некапитализирани към главница 323.53 евро, платени суми по разсрочени плащания 2827.49 евро, начислени такси за обработка на кредит 0.00, като тези суми са приспаднати 47081.00 евро – направени вноски и 17.00евро – месечни бонуси. Вещото лице изчислило във вариант /по т.6/ дължимите суми, без към главницата да се прибавят договорни лихви, такси и комисионни към 18.11.2016г. както следва: главница  - 26180.07 евро, годишна такса – 200.00 начислена на 31.01.2015г., такса за невнасяне на минимална погасителна вноска – 40 евро, договорна лихва – 8514.83 евро, суми за платени разсрочени задължения – 73.09 евро. Общият размер на договорната лихва без да се капитализира в главницата за периода 16.02.2010г. до 01.03.2015г. е 19808.97евро., а за периода 28.02.2010г. до 28.02.2015г. е 19166.33 евро. В т. 9 на заключението вещото лице е дало в табличен вид лихвения процент, който към 16.02.2010г. е бил 14%, а към 21.07.2010г. е бил 16% и така до края на процесния период. В т. 11 и т.12 от заключението вещото лице е дало разяснения, че в края на месеца начислените суми за лихви, годишна такса, такси за невнасяне на минималната погасителна вноска са капитализирани към главницата по кредита, както и такси за тегления на суми, такси за известяване с SMS, платени суми по разсрочени задължения и такси за обработка на просрочен кредит. В т. 15 вещото лице е изчислило и е предложило погасителен план за дължимите суми без капитализирането на лихвите, таксите и комисионните към главницата като към 21.12.2015г., те са както следва главница  - 26008.87 евро, годишна такса – 200.00 евро, такса за невнасяне на минимална погасителна вноска – 20 евро, договорна лихва – 6727.62 евро, суми за платени разсрочени задължения – 73.09 евро. Дължимите суми във варианта на т.15 към 01.03.2015г. са 26008.87 евро, годишна такса – 200.00 евро, такса за невнасяне на минимална погасителна вноска – 20 евро, договорна лихва – 3306.01 евро, суми за платени разсрочени задължения – 73.09 евро. Съгласно вторият вариант на т.16, при начисляване на законна лихва вместо договорна са главница - 19449.71 евро, годишна такса – 200.00 евро, такса за невнасяне на минимална погасителна вноска – 20 евро, договорна лихва – 1314.04 евро, суми за платени разсрочени задължения – 73.09 евро. При третият вариант на т.16 са посочени дължимите суми без начисляване на лихви към 01.03.2015г. както следва: 10492.57 евро, годишна такса – 200.00 евро, такса за невнасяне на минимална погасителна вноска – 20 евро, суми за платени разсрочени задължения – 73.09 евро.

С оглед така приетото от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

От доказателствата се установи, че между страните е сключен договор за кредит №003900/16.02.2010г., по силата, на който е предоставен револвиращ кредит, който се усвоява чрез международна кредитна карта  iCard Mastercard с горна граница в размер на 26100 евро+26100 евро. Този кредит е предоговорен с договор за кредит №00061657/31.12.2011г., който по своята същност представлява анекс /допълнение/ към договор за кредит №003900/16.02.2010г.

Анализа на съдържанието на двата договора, както и при съобразяване на заключението на вещото лице не е налице новиране на задължението по смисъла на чл.107 от ЗЗД, в който е посочено, че задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. За да е налице така наречената обективната новация се изисква ясно изразена воля за поемане от длъжника на нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение по сключения с кредитора договор, като волята за новация следва да е недвусмислена. Новото задължение трябва да се различава от старото по предмета си - например стар дълг в пари се заменя с нов дълг за престиране на вещи, или по каузата си - например дължима цена по договор за продажба да се оформи като заем. В решение № 210 от 22.12.2014 г. по т. д. № 4090/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 130 от 24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 175 от 25.02.2016 г. по т. д. № 2602/2014 г. на ВКС, ІІ т. о. е прието, че реструктуриране /предоговаряне/ на дълга по съществуващ банков кредит, включително разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг, не води до новиране на задължението, ако страните не са заявили изрично воля за подновяване. Няма новация по чл.107 от ЗЗД и когато страните са изменили само размера на отделните вноски и/или размера на договорната лихва и сроковете за плащане, които не са съществени елементи на облигационното отношение.

В случая е предоговорена само договорната лихва от 14% на 16%, като не е извършвано практически рефинансирането на кредита към 31.12.2011г. Следователно между страните не е променян предмета на задължението, продължава да дължи се връщане на парична сума, не е променяно и основанието, тъй като все се касае за договор за револвиращ кредит и кредитна карта.

С оглед изложеното съдът приема, че страните са обвързани с договор за кредит и кредитна карта, начиная от 16.02.2010г.

От заключението на вещото лице се установява, че лимитът по кредитната карта е усвоен чрез тегления в броя и плащания на покупки и услуги.

Предвид липсата на погашения на анюитетните вноски, начиная от 15.07.2014г., са налице предпоставките за обявяване на уговорената в т.16 от договора предсрочна изискуемост, при неплащане на шест поредни вноски.

Съгласно т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което важи и за небанкови финансови институции, които предоставят по занятие кредити, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

От доказателствата по делото се установява, че до ответницата Ш. е изпратено уведомление от кредитната институция с изх.№В009/01.03.2015г., като видно от приложените обратни разписки на л. 32 и 34, същото не е получено.

Уведомлението, обаче е приложено към исковата молба, поради което предсрочната изискуемост е настъпила с получаването на препис от нея, ведно приложенията до ответницата Ш..

С оглед изложеното съдът приема, че същата дължи връщане на главницата по договора за револвиращ кредит.

За да определи размера на дължимата главица, която в настоящия случай е предявена като частична, съдът намира, че следва да се произнесе по направените възражения за нищожност на договорната клауза на т.8.4, за нищожност уговорения размер на договорна лихва от 14% и 16% и за погасяване по давност на договорните лихви и начислените такси. Въпреки, че предмет на предявения иск е само за главница, тези възражения са относими само дотолкова, доколкото при уважаването им, същите ще доведат до друг размер на лихви и такси, който ще намери отражение при погасяване на задълженията по реда на чл.76, ал.1 и 2 от ЗЗД и ще предопредели различен краен размер на дължимата главница.

Съгласно съдържанието на клаузата на т.8.4 от договора, кредитополучателят се съгласява изрично и безусловно, начислените договорни лихви по т.8.2 и т.8.3 да се прибавят към главницата по кредита на последния ден на всеки месец до размера на Лимита за транзакции и да се олихвява с лихвата по т.8.2. В т. 11 и т.12  от заключението си вещото лице е дало разяснения, че в края на месеца начислените суми за лихви, годишна такса, такси за невнасяне на минималната погасителна вноска са капитализирани към главницата по кредита, както и такси за тегления на суми, такси за известяване с SMS, платени суми по разсрочени задължения и такси за обработка на просрочен кредит.

Следователно посочената уговорка е такава за капитализиране, което по същество представлява увеличаване на главницата за сметка на прибавянето към нея на дължими лихви. При капитализирането се постига като резултат олихвяване на изтекли лихви. По силата на чл. 10, ал.3 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ.

Институтът на капитализация на лихвите е уреден последователно в няколко наредби на БНБ, действали в периода 31.05.1993г. - 11.04.2008г. /Наредба № 9 от 31.05.1993г. за класифициране на кредитите и образуване на задължителните специални резерви (законови провизии) от банките, отменена с Наредба № 9 от 15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби, отменена с Наредба № 9 от 19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка/. С разпоредбите съответно на чл. 15, чл. 17 и чл. 16 от посочените три наредби в периода 31.05.1993г. - 11.04.2008г. капитализиране на лихвите е било разрешено при спазване на нормативно установените изисквания, като на банките изрично е забранено да капитализират просрочени лихви, съгласно чл.16, ал.2 от Наредба №9/19.12.2002г. След отмяната на Наредба №9/19.12.2002г. от 11.04.2008г. до настоящия момент капитализацията на лихвата не е уредена нормативно в подзаконови актове, издавани от БНБ, поради което по аргумент от чл. 10, ал.3 ЗЗД е забранена. Разпоредбата на чл.294, ал.2 от ТЗ е неприложима, тъй като се касае за сделки сключени между търговци, а не между потребител и търговец.

По изложените съображения съдът приема, че уговорката на т.8.4 за капитализиране на лихвата, представляваща анатоцизъм, противоречи на закона и е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

По отношение на таксите, които се начисляват към главницата, те също не следва да се вземат предвид, при определяне на нейния размер. Това произтича от характера на договорната лихва, която представлява възнаграждение за ползването на известен капитал - парична сума. Таксата за невнасяне на минималната погасителна вноска, представлява неустойка за забава по смисъл на чл.92, ал.1 от ЗЗД, съответно таксите за тегления на суми, за известяване с SMS, за обработка на просрочен кредит, представляват възнаграждение за предоставените услуги, но нямат характер на предоставен капитал /парична сума/, каквато е главницата. След като те не представляват кредит /заем/ върху тях не се дължи договорна лихва, като уговорката на т.8.3 те да се прибавят към главницата противоречи на чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.430, ал.2 от ТЗ.

Т.е при определяне размера на дължимата главница не следва да се вземат предвид капитализираните лихви, присъединени към главницата, както и таксите за услуги и закъснение.

Съдът не намира за основателно възражението на ответницата, че уговорения лихвен процент от 14%, изменен на 16% е нищожен, като противоречащ на добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Договорната лихва не е лимитирана от законодателя и същата зависи от свободата на договаряне между страните. За да противоречи на добрите нрави следва размерът на договорната лихва да е такъв, че да води до съществено обедняване на едната страна и обогатяване на другата страна. Важно е да бъдат съобразени и обществените условия, обичайната практика и тенденцията при определяне на лихвения процент на пазара на кредити. За да извърши правилна преценка за това, съдът направи справка за обявените лихвени проценти за такъв вид кредити /кредитни карти/ в сайта на БНБ. От извършената справка се установява, лихвения процент към 16.02.2010г. е 16.54 %, а към 31.12.2011г. е 16.95%. Следователно уговорения такъв от 14%, изменен на 16% е съобразен със средните нива, дори под – тях, което абсолютно препоставя извода, че лихвеният процент не е имал за цел да постави едната страна в по - неизгодно икономическо положение спрямо другата.

С оглед, на това, че предсрочната изискуемост на револвиращия кредит е настъпила с получаването на исковата молба от страна на ответницата – 08.03.2017г., съдът възприема изчисленията на вещото лице досежно размера на главницата, направени в т. 6 от заключението, където е същата е изчислена без капитализацията и при съобразяване на възражението за давност.

Съдът намира, че дори и да беше основателно възражението за давност за погасяване на договорните лихви и такси с три годишна давност на основание чл.111, б“в“ от ЗЗД, то не се отразява на размера на дължимата главница, който вещото лице е посочил, че се равнява на 26180.07 евро, която сума съдът приема, че се дължи.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният частичен иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като при постановяване на диспозитива следва да бъде отразено новото фирмено наименование на ищеца „Айкарт Кредит“ ЕАД.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3116лв., от които 1200.00лв., държавна такса, 1716.00лв. адвокатско възнаграждение и 200.00лв., възнаграждение за вещото лице.

Съдът констатира, че с определение от 27.11.2017г. е определил окончателен депозит за възнаграждение на вещото лице по допусната съдебно счетоводна експертиза, като е задължил ищеца да внесе сумата от още 350.00лв., а ответницата от още 400.00лв.

Ответницата, в указания срок не е представила доказателства за внесените разноски, поради което и основание чл.77 от ГПК следва да бъде осъдена да ги заплати в полза на бюджета на съдебната власт за превеждането им на вещото лице.

           Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА М.Л.Ш., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „АЙКАРТ КРЕДИТ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „,Джеймс Баучер“ №76А, ет.8, представлявано от Иван Табаков сумата от 15338.76 евро/петнадесет хиляди триста тридесет и осем евро и седемдесет и шест евроцента/, представляваща частичен иск от непогасена главница цялата в размер на 34644.46 евро по договор за кредит №0061657/31.12.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2016г. до окончателното й изплащане на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. 1 от ТЗ.

 

ОСЪЖДА М.Л.Ш., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „АЙКАРТ КРЕДИТ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „,Джеймс Баучер“ №76А, ет.8, представлявано от Иван Табаков сумата от 3116.00лв. /три хиляди сто и шестнадесет лева/, представляваща сторени съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА М.Л.Ш., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Варна сумата от 400.00лв. /четиристотин лева/, представляваща съдебни разноски за вещо лице на основание чл.77 от ГПК, като след постъпване на сумата, същата да се изплати на вещото лице чрез издаване на разходен касов ордер.

 

НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдените суми с решението могат да бъдат заплатени на ищеца по следната банкова сметка, *** „Айкарт“ АД: IBAN ***.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

            Решението да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

 

/ДИАНА СТОЯНОВА/