МОТИВИ
: Обвинението против подсъдимите Б. А Х. *** и Р.А.В. *** e
за
това, че на 24.08.2007г., в гр. Пазарджик, в
„Инвест банк”АД-Клон-Пазарджик, в съучастие като съизвършители, чрез
използването на неистински документ - Пълномощно от 16.08.2007г. от
името на Е.Р., с имитирано нотариално удостоверяване на подписът му от името на
Кмета на Кметство с.Т дол, обл. Пазарджишка, и документ с невярно съдържание –
нареждане разписка от 24.08.2007г. в частта му относно качеството на Б.Х. като
упълномощено лице, са получили без правно основание чуждо движимо имущество - парична сума в размер
на 18 926.88 лева, собственост на Е.Х.Р. ***, с намерение противозаконно
да ги присвоят, като имуществото е в големи размери – престъпление по чл. 212 ал.4
във връзка с
ал.1 и във
връзка с
чл. 20 ал.2 от НК.
Против
подсъдимите, солидално, е предявен, и приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство, граждански иск от Е.Р. за обезщетение
за имуществени вреди в размер на 18 926.88 лева, както и иск за обезщетение за
забавено парично плащане, в размер на законовата лихва върху тази сума, считано
от 24.08.2007г. до
окончателното изплащане. Иска се и присъждане на разноските по делото.
Подсъдимата
Б.Х. се признава за виновна по така повдигнатото й обвинение и дава обяснения
по същото като твърди, че на практика била подведена от другата подсъдима. Оспорва
гражданския иск.
Подсъдимата
Р.В. не се признава за виновна и отказва да дава обяснения по обвинението. Оспорва
гражданския иск.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа
страна следното :
През месец
април 2007г. подс. Б.Х. започнала работа в офиса на подс. Р.В. ***. В. била представител
на ИП “Б.и.” АД София и се
занимавала с изкупуване и продажба на ценни книжа. Работата на
подс. Х. се състояла в разнасяне на визитки на “Б И” АД, по адреси, предварително дадени й
от другата подсъдима.
През
август 2007г. подс. Р.В. дала списък с акционери на „Холдингово дружество П” АД и поискала от Х. да ги обиколи, като им
раздаде визитки и да разясни, че изкупуват акции на дружеството.
На 14.08.2007г. подс. Х., заедно със съпруга си
свид. А.Х.,***, за
да намерят жена на име Б Р. във връзка с притежавани от нея акции. След като я
намерили от нея разбрали, че тя била продала акцията си, но съпругът й, свид. Е.Р., също притежавал такава. Б Р. показала на
подс. Х. временно удостоверение за притежаваната от съпруга й акция в
„Холдингово дружество П” АД. След консултация по телефона с
подс. В., Х. предложила на Б Р. да й предостави този документ, за да бъде
проверен. Б Р. се съгласила и с подс. Х. си разменили телефони за контакт.
След като се прибрала в
гр. Асеновград, подс. Х. отишла в офиса при подс. В. и показала дадения от Б Р. документ. След
като провела разговор по телефона, подс. В. разбрала, че това действително е
временно удостоверение за притежаване на акция и че, за да се получи
депозитарната разписка за тази акция, трябва да се отиде до самия холдинг
лично от Е.Р. или упълномощено от него лице. Същата вечер свидетелят Е.Р. се свързал с подс. Х.
и се уговорили да се видят на другия ден в с. С. Във връзка с предстоящата
среща, подс. В.
дала на подс. Х. бланка на пълномощно, което евентуално да бъде използвана, ако
Е. Р. се съгласи да я упълномощи.
На
15.08.2007г.,
съгласно уговорката, се провела среща между подс. Х. и свид. Е.Р.. В проведения
разговор подс. Х. обяснила на Р. това, което й била казала В., а именно, че трябва да
се отиде до холдинга, за да се получи депозитарната разписка. Свид. Е. Р.
заявил, че е много зает и не може да ходи до гр. София и се съгласил да
упълномощи подс. Х. да получи депозитарната разписка и да продаде акцията.
Подс. Х. му обещала, че от продажбата ще вземе около 8 000 лева, която сума ще
получи до няколко
дни. На преносим ксерокс, който подсъдимата носела, било направено
ксерокопие на личната карта на свид. Р., което той заверил. След това двамата
отишли в Кметсвто с. Д, обл. Кърджали, където било заверено пълномощното, с
което свид. Р. упълномощил подс. Х. да извърши продажбата на притежаваната от него
акция.
След като се върнала в
гр. Асеновград, подс. Х. уведомила подс. В., че е взела пълномощно от Е.Р. и
двете се уговорили на другия ден да отидат до гр. София, за да проверят дали
акцията е продадена.
На
16.08.2007г. двете подсъдими отишли в гр. София, като съпругът на подс. Х. ги транспортирал с личния им
автомобил. Първо подсъдимите отишли до Холдингово дружество „П” - АД, където, на основание издаденото
пълномощно, подс. Х. получила оригинала на депозитарна разписка № 9042527 от 12.06.1998г. за
притежаваната от свид. Р. акция. След това двете отишли в централния офис на ИП
“Б И” гр. София, с цел да продадат акцията, собственост на Е. Р.. От служителите в офиса
установили, че поради значителната стойност на акцията трябва да бъде открита
банкова сметка ***. Е. Р., по която да бъдат преведени парите от продажбата й. Подсъдимите
прибрали документите.
Двете тръгнали обратно за
гр. Пазарджик.
След като пристигнали в
града, около
15.00 часа, първоначално отишли в “Райфайзен банк”, а от там, по искане на подс. В., тръгнали към “Ибанк”-АД-Клон-Пазарджик.
Докато пътували, подс. В. се свързала по телефона със свид. М.П. – касиер-счетоводител в “Ибанк”,
и я попитала дали е на работа, защото има нужда от услуга. След като
пристигнали в банката, В. представила подс. Х. на свид. П., като заявила, че искат
да открият банкова сметка ***. След като пълномощното било представено на свид.
П., същото й се сторило непълно и поискала мнението на главната счетоводителка
и юристката на банката – свид. В.Ц.. Последната заявила, че с това пълномощно
не може да бъде открита банкова сметка ***о текста в т.4, който след надлежна
заверка би могъл да
послужи за откриване и ползване на банкова сметка***. Като излезли от банката, подс. В. се свързала по
телефона със свид. С.П. - главен специалист административно
обслужване към ГРАО в Кметство с. Т дол, която била представена на подс. Х.
като Кмет на селото, и й казала /на свидетелката/ да ги изчака в Кметсвото. Свид. Х. закарал с колата
си двете подсъдими до Кметство на с. Т дол. Тъй като било след работното време, тогавашният кмет на
селото, свид. П.Б., не била в Кметсвото.
Двете подсъдими отишли на работното място на свид. П. и подс. В. й подала
пълномощното, което свид. Ц. била дописала, като заявила че същото следва да бъде заверено.
След като й било посочено от подс. В. кои печати следва да се положат, свид. П.
подпечатала пълномощното, попълнила датата и текста в правоъгълния печат и се
подписала от името на Кмета на с. Т дол. След като пълномощното било
подпечатано и подписано, подс. В. го прибрала в чантата си и заедно с подс. Х.
си тръгнали. Преди да си тръгнат, подс. В. платила 250 лева на свид. П. за извършената
услуга.
На 17.08.2007г.
сутринта, двете подсъдими се срещнали пред офиса на “Ибанк” АД в гр. Пазарджик.
Влезли заедно в банката и отишли при
свид. М.П..
Подсъдимите казали, че са готови с пълномощното за откриване на банковата
сметка. ***. П. огледала пълномощното и го приела за напълно редовно, след
което се заела с процедурата по откриване на банкова сметка *** Е.Р.. Всички документи необходими за разкриване на
банковата сметка ***. Х.. След това подсъдимите се разделили със свид. П. с уговорката, че след като
бъдат преведени парите от продажбата на акцията отново ще дойдат, за да ги
изтеглят.
След откриване на
сметка***, двете подсъдими отишли в офиса на ИП “Б И” АД в гр. Асеновград, където в присъствието на
свид. Л.К. *** бил изготвен и сключен Договор за брокерски услуги №
50161/17.08.2007г., подписан от подс. Х. като представител на Е.Р., а подс. В.
като представител на ИП “Б И” АД. Пред свид. К. са
изготвени и подписани Поръчка № 99040793/17.08.2007г. по договор № 50161/2007г.
и Нареждане за прехвърляне на ценни книги № 2021649/17.08.2007г., подписани от
двете подсъдими.
На
22.08.2007г. било
изготвено Потвърждение за сключена сделка с ценни книжа към Поръчка №
99040793/17.08.2007г., към Договор № 50161/17.08.2007г., отново подписано от
двете подсъдими.
На
24.08.2007г. двете подсъдими, съгласно предварителна уговорка, се срещнали пред
офиса на “Ибанк”-АД в гр. Пазарджик, тъй като парите от продажбата на акцията
на Е.Р. били преведени по откритата на негово име банкова сметка. ***и към
свид. П. и, позовавайки се на пълномощното от 16.08.2007г., заявили, че искат
да изтеглят парите по откритата преди седмица банкова сметка *** Е.Р.. Свид. П.
попълнила Нареждане разписка за тегленето на пари от съща дата, която подс. Х.
е подписала като получател на сумата от 18 926.88лв. в качеството си на
упълномощено лице. П. подала на подс. Х. сумата от 18 926.88 лв., посочена в
нареждането. Подс. В., която се намирала непосредствено до Х., прибрала в себе
си парите. Впоследствие дала на подс. Х. 3 500 лева, а останалите
задържала за себе си.
Като
минало известно време, свид. Е.Р. потърсил подс. Х. на оставения от нея
телефон, за да разбере какво става с акцията му. В проведения разговор
подсъдимата му казала, че е на море, без да го уведоми за продажбата и
изтеглянето на парите. След десетина дни Р. отново потърсил Х., но телефонът й
вече не отговарял.
През февруари месец
2008г. от ИП “Е” София потърсили свид. Р. във връзка с притежаваната от него
акция в ХД “П” АД като го поканили на среща в гр. София по този повод. При
срещата в гр. София се установило, че акцията на свид. Р. е продадена чрез ИП “Б
И”. След това Тодор Тодоров, служител на Ииционния посредник, се обадил на
свид. Д.К. и му казал, че ще изпрати свид. Е.Р. за оказване на съдействие във
връзка с документите по продажбата притежаваната от него акция. Чрез К., Р.
успял да разбере, че издаденото от него пълномощно е дописвано, без негово
знание и съгласие, със заверка в с.Т дол, без да е ходил там. След направена
справка по телефона с изпълнителния директор на ИП “БИ” АД София – свид. М.Г.,
свид. К. установил, че акцията е продадена, а парите от продажбата й са
преведени по банкова сметка ***. Р. в “И банк” АД клон Пазарджик. След като
извършили проверка в банката, се установило, че действително има открита сметка
*** Е.Р., от която е изтеглена сума в размер на 18 926.88 лв. Със съдействието
на К., Р. успял да се срещне с подс. Х., която го уверявала, че ще му даде
всичките пари, който били изтеглени от банката. След като изчакал известно
време и не получил никакви пари, чрез свид. К., Е.Р. *** и подал жалба в
прокуратурата.
От заключението на
Съдебно графическата експертиза, което съдът възприе изцяло като обективно и
компетентно, се установи, че подписът, положен за „Упълномощител” под
ръкописния текст в точка четвърта на пълномощно от името на Е.Х.Р., не е
положен от лицето Е.Х.Р.. Според експерта, не е възможно да се установи дали
този подпис е положен от някое от лицата С.И. П или Б.А.Х. поради факта, че
подписът е полаган от името на друго лице, чрез визиране на автентичния подпис.
Експертизата също е установила, е че ръкописният текст в правоъгълния отпечатък
от мокър печат под точка четвърта на пълномощното и във вътрешността на
отпечатъка от мокър печат в горен десен ъгъл на първа страница на пълномощното
е изписан от С.И.П..
В хода на
разследване е извършена и Тройна почеркова експертиза, която е установила, че
подписът за „Кмет” на с. Т дол под т.4 на пълномощно от името на Е.Х.Р. е
положен също от С.И.П..
По делото е
извършено и техническо изследване на пълномощното. От заключението на
експертизата се установява, че подписът на „Упълномощител” под точка четвърта на
пълномощно от името на Е.Х.Р., е положен след поставяне на правоъгълния
отпечатък от печат на Кметството на с. Т дол. Експертизата е установила, че
подписът на „Кмет” под точка четвърта в пълномощното е положен след поставяне
на правоъгълния и кръглия отпечатък от тампонните печати на кметството.
От разпита на свид.
П.,***, и свид. Б.,*** 2007г., се установи, че правоъгълният печат, положен от
свид. П. в пълномощното, не е печат за нотариална заверка, който се е използвал
в Кметство с. Т дол. Същият се използва за изходяща и входяща поща както и за
удостоверения за наследници.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе възоснова обясненията на подс. Х., свидетелските
показания, заключението на вещите лица и писмените доказателства.
Съдът
не кредитира показанията на свид. П., че не била писала текста върху печата на
пълномощното и че не била получавала сумата от 250 лева за заверката от подс. В..
Заключението на графологическата експертиза категорично установява, че
споменатият текст е написан от П.. Относно дадената й сума от 250 лева за
услугата, показанията на свид. П. се опровергават от обясненията на подс. Х..
За да даде вяра на подсъдимата, а не на свидетелката, съдът взе предвид на
първо място фактът, че свидетелката доказано лъже за споменатия ръкописен
текст. Това преиначаване на част от фактите, дава основание да се подходи с
недоверие и към други фактически твърдения на тази свидетелка, още повече към
такива, които биха я уличили. Житейски обяснимо е свидетелката да отрича, че е
взела пари за заверката, за да избегне търсенето на евентуална отговорност за
това й поведение. От друга страна, в интерес на подсъдимата Х. би било
най-малкото да премълчи факта на даването на пари за неистинското
удостоверяване подписа под точка 4 от пълномощното. Признаването на това
обстоятелство е неизгодно за Х., доколкото я прави съпричастна и е
доказателство за общността на престъпния умисъл на двете подсъдими – Х. вижда,
че пълномощното е заверено в отсъствието на упълномощителя, без неговия
автентичен подпис, но, въпреки това, впоследствие го използва в банката за
получаване на парите на Р.. Независимо от това, Х. признава този неизгоден за
нея факт. Тоест, при наличието, от една страна, на заинтересовано отричане от
свидетелката П. на факта на даването на 250 лева за заверката и, от друга, на
потвърждаването на този факт, въпреки очевидната му неизгодност, от подсъдимата
Х., напълно в унисон с житейската и правна логика е да се даде вяра на
твърденията на подсъдимата.
Относно
обстоятелството участвала ли е подсъдимата В. в получаването на сумата от
18 926.88 лева в банката. Съдът прие за положително установен този факт на
базата на обясненията на подсъдимата Х.. Същата твърди, че, докато тя
подписвала документите на гишето в банката, подсъдимата В. взела цялата сума в
себе си и впоследствие дала на Х. 3500 лева от тази сума. Тези обяснения на
подсъдимата Х. съдът прие за достоверни. На практика показанията на
свидетелката П. не противоречат на обясненията на Х. и не изключват верността
им. На първо място свидетелката П. определено няма конкретен и ясен спомен за
станалото. В съдебно заседание на 20 октомври 2009 година, при очната ставка с Х.,
свидетелката твърди: „Категорична съм, защото такава е моята практика на работа
и нямам в практиката си случай да направя компромис”. Това е по-скоро съждение
на свидетелката, базирано на нейно обичайно поведение, отколкото ясен спомен за
факт от действителността. Такъв подход на П. при описание на фактите е обясним,
доколкото става дума за действия, които тя, по силата на служебните си
задължения, извършва ежедневно от години, в случая от три години, според
твърденията на самата свидетелка. От друга страна за подсъдимата Х. това е
инцидентен факт в ежедневието й, от който са последвали значителни последици – Х.
е привлечена към наказателна отговорност за това. От гледна точка на логиката,
няма противоречие в твърденията на свидетелката П. и подсъдимата Х..
Свидетелката казва, че дала парите на Х., а последната твърди, че, докато
подписвала документите на гишето, подсъдимата В. взела парите в себе си. Това,
че П. подала банкнотите на Х. не изключва възможността В. веднага да вземе
същите. Впрочем такова е и обичайното поведение на В. във взаимодействието й с Х.
– навсякъде В. е водещата, тя взема документите и ги държи впоследствие в себе
си до момента, когато е необходимо да се ползват, а Х. присъства единствено, за
да положи подписа си. От правна страна този начин на действие е доказателство
за общността на умисъла и за извода, че В. е съизвършител, а не само подбудител
и помагач – вън от всякакво съмнение е, че Р.В. е дала идеята за извършване на
престъплението.
При
така установената фактическа обстановка, подсъдимите Б.Х. и Р.В. са осъществили
състава на престъплението по чл. 212 ал.4 във връзка с ал.1 и във връзка с чл. 20 ал.2 от НК, като на 24.08.2007г., в гр.Пазарджик, в
съучастие като съизвършители, чрез използването на неистински документ - Пълномощно от
16.08.2007г. от името на Е.Р., с имитирано нотариално удостоверяване на
подписът му от името на Кмета на Кметство с.Т дол, обл.
Пазарджишка,
и документ с невярно съдържание – нареждане разписка от 24.08.2007г. в частта
му относно качеството на Б.Х. като упълномощено лице, са получили без правно
основание чуждо движимо имущество - парична сума в размер на
18 926.88 лева, собственост на Е.Х.Р. ***, с намерение противозаконно да
ги присвоят, като имуществото е в големи размери.
Подсъдимите са
имали представи за всички обективни елементи на състава, включително
квалифициращите, и са искали настъпването на общественоопасните последици на
деянието си - действали са с пряк умисъл.
Неоснователни
са доводите на защитата, че пълномощното от 15.08.2007г., дадено на подъс. Х.
от свид. Р., било правно основание за получаване на паричната сума, поради
което деянието било несъставомерно по чл. 212 ал.2 от НК, тъй като не бил
наличен елементът от фактическия състав на това престъпление „липса на правно
основание” за получаване на чуждото движимо имущество. Така оформеното
пълномощно не дава право на Х. да получава суми над 5000 лева, доколкото в
точка трета от пълномощното не е посочена банкова сметка, ***та. При това
положение съдът прие, че е липсвало правно основание за получаване на сумата от
18 926.88 лева, собственост на свидетеля Р..
По изложените
съображения съдът не споделя и възражението на защитата, че дори без дописаната
точка четири от пълномощното, Х. би могла да получи сумата от 18 926.88
лева, тъй като била оправомощена за това с текста на точка първа на същото
пълномощно. Ако това беше вярно, то подсъдимите нямаше да добавят точка четири,
а просто щяха да получат процесната сума. Както беше посочено, при тълкуване на
смисъла на пълномощното, без добавената точка четири, се достига до единствения
логичен извод, че с това пълномощно Х. е имала право да получи суми до размера
на 5000 лева, но не и по-големи, за каквито в пълномощното е предвидено място,
но не били попълнени от свид. Е.Р.. Това е била волята на упълномощителя.
И двете
подсъдими са имали представи, че ползват неистински документ, за да получат
чуждите пари. Това е безспорно установено по делото, доколкото и двете са
участвали и са възприемали всички действия по съставянето на неистинската част
от пълномощното. Получената парична сума е била поделена между двете подсъдими.
Това е категорично установено по делото. Никоя от подсъдимите не е върнала
каквито и да било пари на пострадалия свидетел, което, от своя страна,
установява присвоителните им намерения. Наличието на представи за всички тези
обстоятелства доказват прекия умисъл за извършване на престъплението, а
реалното присвояване на парите предполага и присвоителното намерение, тоест
налице са и двата елемента от субективната страна на престъплението – умисъл и
намерение да се присвои.
Подсъдимата В.
е съизвършител. Нейн е бил замисълът за извършване на престъплението, взела е
участие във всички фази на подготовката и изпълнението на деянието, включително
в получаването на паричната сума от банката, и е взела своя дял от полученото
чрез измама чуждо имущество. Така В. не само е придружавала Х. при всички
действия по подготовка и извършване на престъплението, но тя е дала идеята,
отишла е заедно с Х. до „Холдингово дружество П” - АД, където, на основание издаденото
пълномощно, подс. Х. получила оригинала на депозитарна разписка № 9042527 от 12.06.1998г. за
притежаваната от свид. Р. акция, организирала и изпълнила действията по допълване
на точка четири от пълномощното, по поставянето на неистинската заверка, за
което В. платила на свид. П. 250 лева, впоследствие е организирала и
получаването на парите в банката. На практика, без участието на В., Х. не би
могла да получи инкриминираната сума, тъй като не е знаела какво трябва да
направи. Всяко действие на подсъдимата Х. е извършвано под диктовката на В. и с
нейното пряко участие.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на всеки от
подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената
опасност на деянието е висока с оглед размера на причинените щети.
Подсъдимите са
личности с ниска степен на обществена опасност – и двете са неосъждани и имат
положителни характеристични данни.
Подбудите за
извършване на престъплението се коренят в желанието на двете подсъдими за
неправомерно облагодетелстване.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото
съдебно минало и добрите характеристични данни, а за подсъдимата Х. и
направените самопризнания. За подсъдимата В. съдът прецени като смекчаващо
отговорността обстоятелство и възрастта – към момента на разглеждане на делото
същата е на шейсет и шест години.
Отегчаващи
обстоятелства съдът не констатира.
При
тези данни съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства и за двете подсъдими, поради което минимално предвиденото
наказание в алинея 4 на чл. 212 от НК от три години лишаване от свобода се
явява несъразмерно тежко. Затова и на основание чл. 55 ал.1 от НК, съдът
определи наказанието на всяка от подсъдимите под този предел. Така на
подсъдимата Р.В. съдът определи наказание от две години и шест месеца лишаване
от свобода, а на подсъдимата Б.Х. – две години лишаване от свобода.
Отново
предвид данните за личността на всяка от подсъдимите и наличието само на
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие, че за постигане целите на
наказанието по чл. 36 от НК, и най-вече за нуждите на личната превенция, не е необходимо
на подсъдимите да бъде налагано наказанието конфискация. Затова и на основание чл.
55 ал.3 от НК не наложи наказанието конфискация наред с наказанието
лишаване от свобода, както е предвидено в разпоредбата на чл. 212 ал.7
изречение второ от НК, който изисква при наличието на квалифициращ елемент
„големи размери” на предмета на престъпление и квалифициране по ал.4 на чл. 212 от НК, задължително да се налага и
наказанието конфискация, за разлика от общия състав на престъплението по чл.
212 ал.1 от НК, където конфискацията се предвижда алтернативно.
С
оглед данните за личността на подсъдимите, и най-вече липсата на предишни осъждания
и добрите им характеристични данни, съдът прецени, че за тяхното поправяне не
се налага ефективното изтърпяване на така наложените наказания лишаване от
свобода, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи същото за
изпитателен срок от по три години за всяка от подсъдимите.
Доколкото
се касае за едно тежко посегателство срещу собствеността и двете подсъдими с действията
си в значителна степен са компрометирали възможността да им се гласува доверие
да изпълняват функции във връзка с търговията с ценни книжа, на основание чл.
217 ал. 7 изречение последно във връзка с чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът лиши
всяка от подсъдимите от правото да извършват дейност, свързана с търговията с
ценни книжа. Срокът на това наказание съдът определи в размер на една година и
четири месеца за подсъдимата Р.В. и в размер на една година за подсъдимата Б.Х..
При
определяне на посочените по-горе конкретни по размер наказания, съдът взе
предвид самопризнанието на подс. Б.Х., поради което наложи на същата по-леко
наказание. Основание за по-тежките наказания на В., съдът намери и в
обстоятелството, че последната е инициатор на престъплението.
От
деянието на двете подсъдими, свидетелят Е.Р. е претърпял имуществени вреди в
размер на 18 926.88 лева – присвоената от подсъдимите сума. Касае се за
деликт, при което подсъдимите са действали виновно. По силата на чл. 45 от ЗЗД,
двете подсъдими дължат обезщетение в посочения размер. На основание чл. 86 във
връзка с чл. 84 ал.3 от ЗЗД, подсъдимите дължат и обезщетение за забавено
парично плащане, в размер на законовата лихва върху тази сума, считано от 24.08.2007г. до
окончателното изплащане. По силата на чл. 53 от ЗЗД подсъдимите В. и Х.
отговарят солидарно за причинените вреди.
По
тези съображения съдът уважи изцяло гражданския иск на свидетеля Е.Р. против
подсъдимите В. и Х., като осъди последните солидарно да заплатят на пострадалия
обезщетение за имуществени вреди от 18 926.88 лева ведно с обезщетение за
забавено парично плащане в размер на законовата лихва върху тази сума, считано
от 24.08.2007г. до
окончателното изплащане, както и 800 /осемстотин/ лева разноски по делото за
повереник.
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на всеки от подсъдимите
бяха присъдени по 217.50 лв. - разноски по делото и по 378.54 лева държавна
такса.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :