Решение по дело №4646/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 16.04.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година в състав:                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Габриела Лазарова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №4646 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №210157 от 10.09.2017г., постановено по гр.дело №29665/2016г. по описа на СРС, ГО, 113 с-в, ответникът Н.И.К. с ЕГН********** е осъден да заплати на ищеца „Е.“ЕООД ЕИК********,  на основание чл.221, ал.2 от КТ сумата от 850лв.- обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието при прекратяване на безсрочно трудово правоотношение поради дисциплинарно уволнение, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 650 лв. разноски по делото. 

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от особения представител на ответника Н.И.К.. Жалбоподателят поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено в рамките на изпитателния срок, когато трудовият договор все още не е придобил силата на безсрочен такъв. Твърди, че както заповедта за налагане на дисциплинарното наказание уволнение, така и искането по чл.193, ал.1 КТ не са му връчени, поради което процедурата не е спазена и заповедта не е влязла в сила. Не се установявал от събраните по делото доказателства и размера на брутното трудово възнаграждение на ответника, както и работодателят действително да е претърпял вреди. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо или евентуално- отменено като неправилно, а искът- отхвърлен изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемият ищец в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна и излага съображения относно правилността на обжалваното решение. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски пред въззивната инстанция. 

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.221, ал.2 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Между страните не се спори относно възникването и съществуването на процесното трудово правоотношение въз основа на представения по делото трудов договор №616 от 20.10.2015г.

Спорно е дали трудовото правоотношение е прекратено с представената по делото заповед №21 от 18.03.2016г. Действително, от неоспореното от страните заключение на изслушаната във въззивната инстанция СПЕ се установява, че  подписът в графа „работник/служител” във въпросната заповед не е положен от ответника. Съгласно чл.195, ал.3 КТ, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. В случая въпреки че не се установява лично връчване на процесната заповед за дисциплинарно уволнение, от представените по делото (л.12 и 13 от първоинстанционното производство) писмени доказателства се установява, че заповедта заедно с уведомление от 27.04.2016г. е изпратена по куриер на ответника и е връчена при отказ за получаване на 28.04.2016г. Следователно дисциплинарното наказание следва да се счита за наложено на тази последна дата.

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя относно срока на процесния трудов договор. В договора е посочено, че същият се сключва на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ, т.е.- за неопределено време. Въвеждането на срок за изпитване в полза на работодателя не променя вида на договора и не го превръща в срочен.

Размерът на брутното трудово възнаграждение е точно определен в т.4 от процесния договор.

Възраженията относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание и спазването на процедурата по налагането му са ирелевантни, доколкото липсват данни ищецът да е оспорил същите пред работодателя или пред съда по надлежния ред (чл.344 от КТ).

            Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата претендира разноски за възнаграждение на особен представител на ответника в размер на 300 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, които следва да му се присъдят изцяло съгласно представените договор за правна помощ, преводно нареждане и списък по чл.80 от ГПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е към минимално предвиденото в Наредба №1 на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №210157 от 10.09.2017г., постановено по гр.дело №29665/2016г. по описа на СРС, ГО, 113 с-в.

ОСЪЖДА Н.И.К. с ЕГН**********,***, чрез адв.П.Н., да заплати на „Е.“ЕООД с ЕИК********, със съдебен адрес:***, чрез адв.Р.Д. сумата от 700 (седемстотин) лева разноски по делото във въззивното производство.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1/                                  2/