№ 270
гр. гр.Несебър, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20212150101664 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД вр. ЗАдв.
Производството е образувано по повод искова молба вх. № 6633/09.12.2021 г. на
В. В. ОРТ., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, против О.. ВЛ. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, конкретизирана с молба вх. № 3703/03.05.2022 г., с която се иска
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 13 653,47 лева – договорно
възнаграждение, представляващо 20 % от присъдените в полза на ответницата суми за
претърпени от ПТП неимуществени вреди, вследствие на осъществено от ищеца
представителство и на основание договор от 01.05.2018 г., сключен между страните,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
Твърди се, че преди да е бил подписан договор за правна защита и съдействие -
предмет на делото, синът на ответницата С.Я.Б., се бил явил в кантората на ищеца,
като същият искал консултация във връзка с настъпило ПТП на 27.04.2018 г., на
територията на Република Сърбия, от което била пострадала майка му. На проведената
среща Б. обяснил, че майка му била претърпяла ПТП в Република Сърбия и била
транспортирана с линейка в болнично заведение УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Б. заявил
желание, той и майка му да бъдат представлявани от ищеца пред съответните
институции във връзка с предявяване на претенции за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди. Светослав Б. помолил ищеца О. да посети и консултира
неговата майка в болничната стая, в която била настанена, а именно травматологично
отделение на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, тъй като същата се лекувала на постелен
режим и здравословното й състояние не позволявало свободно придвижване. Сочи се,
че след срещата на ищеца със синът на Б. на 01.05.2018 г., заедно с неговия адвокатски
сътрудник В.В. О., отишли в заведението и посетили О.Б., като преди това нейният син
ги информирал за стаята и етажа, на който се намирала тя. След предварителен
1
разговор с ответницата, същата помолила ищеца да поема нейния случай, внимателно
прочела пълномощното и договора за правна помощ, които следвало да подпише.
Въпреки това ищеца лично внимателно изчел пълномощното и договора за правна
помощ на глас, като О.Б., в болничната стая в УМБАЛСМ Пирогов, подписала
горепосочените документи. Твърди се, че същата била абсолютно адекватна спокойна
и не била заплашена от никого, нито пък принуждавана от някого. Сочи се, че по
силата на договора за правна помощ ответницата, в качеството си на клиент,
възложила на ищеца в качеството му на адвокат, да предяви претенция пред
съответната застрахователна компания във връзка с причинените й имуществени и
неимуществени вреди от пътно транспортно произшествие, настъпило на 27.04.2018 г.,
около 10,00 часа в Република Сърбия, както и да предяви иск за причинените й
имуществени и неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, ако не
бъде постигнато извънсъдебно споразумение. Били му възложени и всички други
действия с цел предявяване на претенция и завеждането на гражданско дело.
Възнаграждението по договора било в размер на 20 % от изплатеното обезщетение за
причинените неимуществени вреди - главница и лихви, вследствие на пътно-
транспортното произшествие, както и сума равна на присъдените на клиента разноски
по водене на гражданското и изпълнителното дело. Сочи се, че тъй като синът на
ответницата бил заминал за гр. Несебър, където живеели постоянно със своята майка,
О.Б. помолила О. да заплати всички разходи във връзка с лечението в болничното
заведение. Б. обещала, че нейният син, ще възстанови на ищеца всички плащания,
които осъществил в болницата. Твърди се, че във връзка с лечението на Б. О. заплатил
около 8000 лева. Сочи се, че след като ответницата била изписана от болницата тя не
му възстановила заплатените суми, а му обещала, че след като осъдят
застрахователната компания същата ще преведе парите по негова лична банкова
сметка. Излага се, че след нужните справки, О. установил, че във връзка с настъпилото
произшествие било образувано и досъдебно производство - следствено дело № 86/2018
г. по описа на Окръжен следствен отдел към ОП - Стара Загора. Във връзка със
завеждане на щета през ЗК „Лев Инс“ АД, ищецът депозирал молба до наблюдаващия
прокурор за предоставяне на заверени преписи от документи по досъдебното
производство. По повод осъщественото процесуално представителство на О.Б. по
досъдебното производство и най-вече в периодичното извършване на справки в
деловодството на Районна прокуратура - Стара Загора, в изпълнение на договора -
предмет на настоящото дело, ищеца направил седем посещения в деловодството на
Районна прокуратура - Стара Загора. Сочи се, че пътуванията му до гр. Стара Загора
били наложителни, тъй като служителите в деловодството отказвали да му правят
справки по телефона, а трябвало лично да се явява и след легитимация получавал
информация по досъдебното производство. След приключване на досъдебното
производство на О. отново се наложило да пътува до гр. Стара Загора, за да му бъдат
предявени материалите по делото. След като били предявени материалите по
досъдебното производство на всички страни, наблюдаващия прокурор и защитника на
обвиняемия сключили споразумение, като било образувано НОХД № 197/2020 г. по
описа на Районен съд- Стара Загора. Във връзка с предявяване на граждански иск пред
Окръжен съд- Бургас, било необходимо ищеца да се снабди с протокола от съдебно
заседание, проведено по горепосоченото наказателно дело, и отново посетил
деловодството на Районен съд- Стара Загора. Твърди се, че всички пътувания, които
осъществил, били за сметка на ищеца и ответницата не му заплащала горивото,
разходвано от него. Сочи се, че с молба с вх. № 16509/12.12.2019 г. ищецът сезирал ЗК
„Лев Инс“ АД за изплащане на обезщетение на О.Б. за претърпените от нея
2
имуществени и неимуществени вреди. Със застрахователното дружество не било
постигнато споразумение, поради което на 29.05.2020 г. подал искова молба до
Окръжен съд- Бургас за присъждане на обезщетение ответницата за претърпените от
нея болки, страдания и стрес от процесното ПТП в размер на 120 000 лева. По
подадената искова молба било образувано гр.д. № 1174/2020 г. по описа на ОС- Бургас.
С решение № 96/13.04.2021 г. по гр.д. № 1174/2020 г. по описа на ОС - Бургас ЗК „Лев
Инс“ АД било осъдено да заплати на ответницата сумата от 60 000 лева, като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди- претърпени болки, стрес и
страдания, причинени от ПТП, настъпило на 27.04.2018 г., ведно със законната лихва
от 13.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълния размер искът
бил отхвърлен. Твърди се, че след като получил решението О. уведомил Б. за
постановеното решение, както и за възможността да обжалва същото за отхвърлената
част. Ответницата останала доволна от присъдената сума и отговорила, че няма да
обжалва решението в отхвърлителната част. Сочи се, че срещу постановеното
първоинстанционно решение била подадена въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД за
присъдената сума над 16 000 лева до 60 000 лева, като с Определение №
261647/06.07.2021 г. по гр.д. гр.д. № 1174/2020 г. по описа на ОС- Бургас била върната
въззивната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД срещу обжалваното решение. За влязлото в сила
решение за част от присъдената сума от 16 000 лева О. се снабдил с изпълнителен лист
и било образувано изп.дело № 365/2021 г. по описа на ЧСИ Мирослав Колев. Сумата от
16 000 лева, ведно със дължимата лихва за забава, и направените разноски по
изпълнителното дело, били събрани по изп.дело, като на 21.07.2021 г. ищецът получил
писмо от ответницата, с което оттегля пълномощията си от О. по гр.д. № 1174/2020 г.
по описа на ОС- Бургас и по изп.дело № 365/2021 г. по описа на ЧСИ Мирослав Колев.
Твърди се, че на 23.07.2021 г. цялата събрана сума по делото била преведена по
банковата сметка на ответницата. Излага се, че след като ищецът уведомил
ответницата за решението на Окръжен съд- Бургас, същата без да го уведоми, била
упълномощила друг адвокат по делата и била оттеглила пълномощията си по
гражданското и изпълнителното дело. Сочи се, че във връзка с осъщественото
процесуално представителство ответницата никога не била имала към труда на ищеца
каквито и да са забележки, напротив същата била доволна от постигнатите резултати.
Твърди се, че на ищеца му направило силно впечатление, обстоятелството, че нейният
син не желаел да свидетелства пред Окръжен съд - Бургас по гр.д. № 1174/2020 г.
относно това, че Б. търпяла болки и страдания във връзка с причинените телесни
увреждания. Сочи се, че доколкото О. разбрал от Б. синът й намеквал, че трябвало да
бъде стимулиран по някакъв начин, за да дойде и да разкаже какво е видял. Излага се,
че за ищеца тези отношения между майка и син били доста необичайни, до момента в
който О.Б. не започнала да оттегля пълномощията си без основателна причина и след
като спряла да отговаря на обажданията му. Сочи се, че съгласно постигнатите
договорености ищецът изпълнил задълженията си по договора от 01.05.2018 г., въз
основа на което се е стигнало до присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 60000 лева, ведно със законната лихва от 13.03.2020
г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че по силата на т. 1 от раздел 2 от
договора възнаграждението се дължи при изплащане на обезщетението, което е в
размер на 20 % от стойността на присъдените главници и лихви. Навежда се, че в
конкретния случай главницата е в размер на 60 000 лева и лихва за забава в размер на
8267, 33 лева, за периода от 13.03.2020 г. до 21.07.2021 г., или договореното
възнаграждение което О. следвало да получи по договора от 01.05.2018 г., е общ
размер на 13 653,47 лева. Предвид гореизложеното се моли да бъде осъдена
3
ответницата да заплати сумата от 13 653,47 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. Претендират се
разноски.
В месечният срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
страна, с който се сочи неоснователност на исковата претенция. Излага се, че договор
от 01.05.2018 г., подписан в гр. София, в приемното отделение на УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов” ЕАД между страните, бил в противоречие с подписаните договори в хода на
гр.д. № 1174/2020 г. по описа на Окръжен съд- Бургас. Сочи се, че в процеса на делото
ищецът се бил заклел, че представлява ответницата безплатно, което било посочено и в
решението по делото. Заявява се, че нямало как адвокат да я посети в стаята в
отделението по ортопедия и травматология на 1 май, защото там била настанена късно
вечерта, а в тези часове не допускали външни лица на свиждане. На 27.04.2018 г.
претърпяла катастрофа с микробус на туристическа фирма „Евелин Р” ЕООД - гр.
Бургас в Сърбия, като участник в организирано туристическо пътуване с договор
********** с екскурзия Босна, Херцеговина. Сочи се, че била настанена в болницата в
Сърбия. На 1 май 2018 г. късно следобед, някъде към 15 часа, била взета от болницата в
Сърбия и докарана с частна линейка до болницата УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” в гр.
София. Пристигнали някъде около 19 часа вечерта. Веднага била вкарана в няколко
кабинета, където й били направили рентген, преглед на главата и на другите органи.
Твърди се, че била на носилка, не можела да се движи. При пристигането в болницата в
София била посрещната от сина си, който й помогнал с личен багаж и с
придвижването от кабинет на кабинет. При приемането й на първия етаж в кабинета,
където била преместена на подвижно болнично легло, дошъл адвокат О. (ищеца) и
казал, че ще я представлява във връзка с катастрофата. Донесъл и документите, които
подписала преди да я качат горе в отделението. Мислила, че това бил реда. Твърди се,
че синът й не познавал О., както и не се бил свързвал предварително с него. Синът й
работил в к-к Слънчев бряг и нямал възможност и време да пътува до гр. София, за да
търси адвокат и да води преговори с него. Той само водил преговори със
собственичката на туристическата фирма по транспортирането й от Сърбия до
България, тъй като лежала в болница в Сърбия на успокоителни и обезболяващи без да
получава реално лечение. Лекуващият доктор там казал, че била за операция и че щяла
да бъде оперирана в България. Синът й дошъл само да я посрещне и да я види, след
катастрофата, като разбрал, че ще я карат в София в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“. В
болницата й направили две операции- на горната част на ръката и на ключицата.
Лекували и охлузването на кожата на другата ръка. Твърди се, че в болницата идвали
брата на адвоката и синът й. След като я изписали, платила престоя в болницата.
Попитала сина си колко бил платил за операции и той й бил отговорил, че нищо не
заплатил, операциите били платени от адвоката. Помислила, че такъв е редът. Нито
адвоката, нито брат му й били казали, че тя трябвало да плаща операции. Твърди се, че
нито тя, нито синът й били молили адвоката да заплати за операциите. Адвоката й бил
казал всички документи, които носят докторите, да дава на него или на брат му. Сочи
се, че след изписването от болницата, адвокатът бил казал, че ще подаде иск за
имуществени щети към застрахователя. Твърди се, че ответницата му била казала, че и
тя има имуществени пропуснати ползи във връзка с тази катастрофа: екскурзия, на
която катастрофирала в първия ден от заминаването, екскурзия до Англия, която била
заплатила, но не отишла, защото катастрофирала, както и платена такса за престоя в
болницата, платени медикаменти и прегледи извън болничното лечение. Адвокатът
отговорил да изпрати всички имуществени щети по електронната поща, което и
направила. Сочи се, че Б. поддържала връзка с адвоката. Той и обяснил, че подал иск в
4
застрахователното дружество за доброволно изплащане на щетата. През 2018 г. бил
поискал данните от сметката й, която тя изпратила по електронната му поща, но
обезщетението така и не било изплатено. Твърди се, че адвокат О. заявил, че щял да
води дело срещу застрахователната фирма, щом те не искали да изплатят
обезщетението доброволно. Б. постоянно го търсила, за да знае до къде били стигнали.
Той и обяснил, че делото тече. На 07.03.2019 г. била извикана от Окръжен следствен
отдел в ОП- Бургас на разпит. Сочи се, че не била потърсила правна помощ, защото
вече имала адвокат по делото, който бил запознат със случая. Твърди се, че в хода на
гр.д. № 1174/2020 г. по описа на Окръжен съд- Бургас адвоката поискал от Б. да му
изпрати декларации, че работи по делото й безплатно, а още в болницата претендирал
за 20% обезщетение по договор, който й бил дал да подпише. Това и се сторило
странно. Решила, че е във връзка с несъгласието относно допълнителното
възнаграждение на адвоката. Съгласила се и подписала декларацията. Сочи се, че на
13.04.2021 г. делото било приключено с решение, за което адвоката й казал, че е добро
и няма да го обжалват. Тя се съгласила. Помолила го да й изпрати решението на съда,
но той не го направил. Само й бил казал, че ако решението влезе в сила бързо щял да
накара застрахователното дружество да й платят обезщетението. Сочи се, че Б. отишла
сама до съда и взела решението. Била изненадана от това, че иска бил подаден чак в
края на 2019 г. и нямало иск за доброволно плащане, както и бил обяснявал. Била
обърнала внимание, че в посочената в решението сметка не била нейна, въпреки че
пишело, че тя е титуляр. Подала заявление с вх. № 266855/17.05.2021 г. в Окръжен съд-
Бургас, с което декларирала, че това не е нейната банкова сметка и заявила личната си
такава, с удостоверение, което била изпращала месец октомври 2018 г. на адвоката. От
съда й се обадила служителка, която и казала, че била станала грешка и че в
изпълнителния лист щяла да бъде посочена банковата сметка, която тя заявила, както и
че застрахователното дружество също било уведомено за грешката. Твърди се от
ответницата, че периодично търсила адвоката, за да разбере какво става, но той не й
отговарял. Сама се обадила в съда да попита докъде било стигнало делото и разбрала,
че застрахователят е обжалвал решението, а адвоката подал иск да бъде изплатена
сумата, която не подлежала на обжалване. Поискала да разбере кога ще бъде издаден
изпълнителния лист, за да може да го види и да се увери, че сметката е изписана вярно.
До 19.07.2021 г. от канцеларията на съда отговаряли, че още не е подписан
изпълнителния лист. На тази дата, най-накрая успяла да се свържа с адвокат В. О. и в
разговора до къде стигнало делото, чула да казва, че сметката, която е посочена в
решението на Окръжен съд била отворена по грешка от брат му на нейно име. Била
много притеснена. Сутринта на 20.20.2021 г. отишла в Централна Корпоративна Банка,
клон Несебър, с решението на съда и с личната си карта да провери наистина ли има
такава сметка и тя е титуляр. От банката потвърдили, че има и ответницата поискала
веднага да я затворят, но й отговорили, че не могат, тъй като сметката била открита в
гр. София, кв. Възраждане и само там може да бъде закрита в присъствие на адв. О. и
нея. Била изненадана и попитала как така могат да открият сметка без да е уведомена
на нейно име, а тя да не може да я закрие. Обяснили й, че не знаят какво пълномощно
била дала на адвоката. Тя нямала копие от пълномощното, но знаела, че го подписала
на легло в приемното в болницата, което не е било нотариално заверено, и не си
спомняла да е разрешавала да открива банкови сметки на нейно име. Ответницата
подала заявление за оттегляне на пълномощното на адв. О.. Изпратила го на 21.07.2021
г. до застрахователно дружество „Лев Инс“ АД, ЧСИ Мирослав Колев, Окръжен съд-
Бургас. Опитала се да внесе отказа за пълномощното, както и запитването относно
откритата на нейно име сметка от адвоката. Служителката от офиса на ЦКБ в гр.
5
Несебър се обадила в София и й отговорила, че сметката била отворена без
пълномощно и нямало как да приеме тези документи. Получила отказ от банката
относно нейното искане за закриването на сметката. Подала заявление до Прокуратура
на Република България в гр. Несебър с вх.№ ТОН 1071/21 от 22.07.2021 г., където
описала гореизложеното. Възразява се срещу искането за заплащане на претендираната
сума, като сочи, че на адвоката било присъдено възнаграждение с решението на ОС-
Бургас.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищецът не се явява лично,
представлява се от адв. Н. от АК – Ямбол, която поддържа иска, оспорва изложените с
отговора насрещни твърдения, като ангажира гласни доказателствени средства на един
свидетел в режим на довеждане. С молба вх. № 6223/19.07.2022 г. по делото,
процесуалният представител на ищеца излага становище по съществото на спора и
моли за уважаване на предявения иск, като претендира присъждането на разноски в
настоящото и в обезпечително производство, съобразно представен списък по чл. 80 от
ГПК.
Ответницата, в открито съдено заседание поддържа представения отговор на
исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото не се спори, че е бил сключен договор от 01.05.2018
г. /представен от страните – л. 5 и л. 38 от делото/, съгласно който ответницата е
възложила на ищеца – адвокат да предяви претенция пред съответната
застрахователна компания във връзка с причинените имуществени и неимуществени
вреди от пътно транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 27.04.2018 г., както и
да предяви иск за причинените имуществени и неимуществени вреди от посоченото
ПТП, ако не бъде постигнато извънсъдебно споразумение. Съгласно раздел II от
договора, ответницата-клиент се е задължила да заплати на ищеца-адвокат
възнаграждение за положения по договора труд в размер на 20 % от изплатеното
обезщетение за причинените неимуществени вреди – главница и лихви, вследствие
на ПТП, както и сума, равна на присъдените в нейна полза разноски по водене на
гражданското и изпълнително дело. От своя страна, ищецът адвокат се е задължил да
плати със собствени средства всички разноски по воденето на гражданското и
изпълнително дело. Страните са се договорили, в случай, че в полза на ответницата-
клиент не бъде присъдено обезщетение, да не се дължат каквито и да е такси и
хонорари на адвоката-ищец.
Безспорни между страните са и обстоятелствата, че ищецът е подал претенция
пред ЗК „Лев Инс“ АД за изплащане в полза на ответницата на обезщетение за
неимуществени вреди от претърпяното ПТП в размер на 100 000 лева, както и за
имуществени вреди в размер на 8221,20 лева, в подкрепа на което е представено
доказателство от ищеца /л. 6 от делото/, неоспорено от ответницата.
Видно от решение № 96/13.04.2021 г. по гр.д. № 1174/2020 г. по описа на ОС –
Бургас, изпълнителен лист № 212/28.06.2021 г. на ОС – Бургас, както и молба от
08.07.2021 г., и безспорно между страните, ищецът адвокат е завел искова претенция за
неимуществени вреди на ответницата срещу ЗК „Лев Инс“ АД, която е била уважена от
съда за размер от 60 00 лева, ведно със законната лихва от 13.03.2020 г. до
окончателното изплащане, като на адвоката е присъдено възнаграждение за
6
процесуално представителство в размер на 2796 лева. За присъдената част от
главницата в размер на 16 000 лева /необжалвана от застрахователя/ в полза на
ответницата Б. е бил издаден изпълнителен лист, като въз основа на същия и по молба
от преупълномощен от адвоката-ищец адвокат е било образувано изпълнително дело
по описа на ЧСИ Мирослав Колев при СРС.
Страните не спорят, а и от заявления /л. 15-16 от делото/, се установява, че
ответницата е оттеглила пълномощията, дадени на адвоката-ищец, считано от
21.07.2021 г.
Съдът, при докладване на производството е отделил като безспорен и факта, че
на ответницата е било изплатено присъденото с решение на ОС – Бургас обезщетение
в пълен размер – 60 000 лева, ведно със законната лихва, като видно от представени от
трето неучастващо по делото лице – ЗК „Лев Инс“ АД писмени документи /л. 120-131
от делото/, на 24.07.2021 г. по образуваното при ЧСИ Мирослав Колев дело е платена
сумата от 20 041,56 лева, а на 03.11.2021 г. по образувано при ЧСИ Таня Маджарова са
платени следните суми: 96,18 лева, 35 196,65 лева и 20 000 лева, от които 44 000 лева –
главница и 7223,33 лева – законна лихва.
Безспорни между страните са и обстоятелствата, че във връзка с претърпяно
ПТП на 27.04.2018 г., ответницата е получила лечение и престои в УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ – София, както и че адвокатът ищец я е представлявал пред здравното
заведение, пред застрахователя ЗК „Лев Инс“ АД, извършвал е справки по досъдебно
производство по случая, реализирал е пътни разходи, заплащал е такси и болнични
разходи, образувал е и е водил гражданско дело пред БОС и изпълнително дело при
ЧСИ Мирослав Колев, като през цялото време /периода от 01.05.2018 г. до 21.07.2021
г./, повече от три календарни години, ответницата се е ползвала от услугите на ищеца
по повод ПТП от 27.04.2018 г. и всички свързани с него съдебни и извънсъдебни
производства /вкл. за свидетелстване в хода на досъдебно производство от
ответницата/, без да му заплаща възнаграждение или да заплаща такси и разходи.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че по повод възложението, ищецът е давал
отчет за свършеното, взимал е становището на ответницата по съдебните решения и я е
консултирал относно обжалването им.
Видно от представените от ответницата писмени доказателства /л. 39-40 от
делото/, между страните са били сключени и договор за безплатно процесуално
представителство по гр.д. № 1174/2020 г. по описа на БОС от 25.08.2020 г. и договор за
безплатно процесуално представителство по гр.д. № 357/2020 г. по описа на НРС, като
ответницата е подала заявление до Прокуратурата на Република България с искане за
съдействие по повод договора, предмет на настоящото дело и свързан с него въпрос за
разкрита на нейно име банкова сметка.
При извършена служебна справка със системата на съда, настоящият състав
установи, че гр.д. № 357/2020 г. по описа на НРС е било образувано по иск за
имуществени вреди на ответницата, чрез адвоката-ищец, срещу ЗК „Лев Инс“ АД, по
повод ПТП от 27.07.2018 г., който иск е бил уважен изцяло за претенцията в размер на
8221,20 лева с решение № 260193/17.08.2021 г. на III-ти гр. състав, НРС.
Видно от обезпечителна заповед № 525/12.11.2021 г. на СРС /л. 47 от делото/ в
полза на ищеца е допуснато обезпечение на настоящия иск.
По делото са представени и други писмени доказателства от страна на
ответницата, които съдът не намира за необходимо да обсъжда, предвид
неотносимостта им към предмета на спора.
7
От показанията на изслушания по делото свидетел – Владимир О., брат на
ищеца, които съдът цени критично, с оглед родството на свидетеля с ищеца и
заинтересоваността му, се установява, че същият е присъствал лично на подписването
на процесния договор между страните, като заявява, че ответницата е била съзнателна,
разбирала е български език, участвала е в обсъждане условията по договора, като
саморъчно го е разписала.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за
доказан по своето основание, по следните съображения:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. ЗАдв.
В тежест на ищеца, при условията на главно и пълно доказано е възложено
установяването на наличието на валидна облигационна връзка между страните по
процесния договор, изпълнение на поетите с договора задължения, както и размера на
договореното възнаграждение.
При условията на насрещно доказване, на ответницата е указана тежестта от
доказване на факта на изпълнение по договора, както и направените от нея с отговора
възражения за недължимост на исковата претенция.
Процесната претенция се основава на договор за правна защита и съдействие по
смисъла на Закона за адвокатурата, сключен между ответницата-клиент и ищеца-
адвокат. Съгласно правната доктрина същият е възмезден и двустранен, и съдържа,
както елементи от договор за изработка /когато задължението на адвоката е да извърши
нещо от свое име и на свой риск/, така и елементи от договор за мандат /когато
задължението на адвоката е да извърши нещо от името на доверителя и за негова
сметка/. Отношенията между адвоката и клиента имат за предмет извършването на
определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от ЗА, при което
адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го
заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа.
В процесния случай, предмет на договора за правна защита и съдействие е било
предявяване на претенции за обезвреда на ответницата за претърпени от същата вреди,
вследствие на ПТП от 27.04.2018 г. В този смисъл и съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАдв.,
ищецът е поел по възложение да предоставя на ответницата устни и писмени
консултации и становища по въпроси на правото, да изготвя всякакви книжа - молби,
тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от ответницата работа, както
и да осъществява представителство на същата и да защитава правата и законните
интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както
и пред физически и юридически лица, като плати и всички разноски във връзка с
воденето на делата.
С оглед събраните по делото доказателства, за настоящият съдебен състав се
налага извода, че ищецът е положил труд по процесния договор, като е представлявал
ответницата и е защитавал правата и интересите пред здравно заведение, органите на
досъдебно производство, застрахователна компания ЗК „Лев Инс“ АД, изготвял е
молби, заявления и други, снабдявал се е с документи, имащи отношение към
завеждане на гражданска претенция от името на ответницата, давал е устни
консултации и становища по въпроси във връзка с правата , като е поемал за своя
сметка сторените от името на ответницата разходи за такси и направените при
изпълнение на работата разноски. Тези дейности са осъществявани от ищеца в периода
от 01.05.2018 г. до завеждането на гр.д. № 357/2020 г. по описа на НРС и гр.д. №
8
1174/2020 г. по описа на ОС – Бургас, като с оглед постановеното крайно решение по
гр.д. № 1174/2020 г., ищецът е снабдил ответницата с изпълнителен лист и е образувал
в нейна полза изпълнително дело. Следва да се отбележи, че действията на адвоката не
се оспорват от ответницата, като тя лично потвърждава, че за посочения период се е
ползвала от услугите му по повод обезвредата за настъпилите от ПТП вреди,
постоянно се е консултирала с него по телефон за осъществените действия и за хода на
делата , включително в хода на досъдебно производство по случая, обсъждала е с
него размера и вида на претенциите, както и бъдещото развитие на гражданско дело №
1174/2020 г. по описа на БОС.
Тук следва да се посочи и че ответницата се представлява сама по настоящото
дело, като съдът лично удостовери, че същата владее на достатъчно добро ниво
български език, за да участва в процеса без назначен преводач. В този смисъл и
доколкото не се твърди ответницата да е била принуждавана при сключване на
процесния договор, да е била заплашвана, измамена или в състояние, което да е
влияело вменяемостта й, съдът намира, че сключеният между страните договор е
валиден и ги обвързва. Неотносими се явяват твърденията на ответницата, че считала,
че ищецът е адвокат от Държавата и такъв е редът при случаи, като нейния, доколкото
същата не поддържа, това нейно разбиране да е вследствие изявления на ищеца пред
нея. В същото време, ответницата не твърди да не е била запозната или да не е била
съгласна със съдържанието на подписания договор. Потвърждение на този извод е и
фактът, че самата тя заявява, че не е заплащала нищо във връзка с дейността на ищеца
за целия период, през който е действал договора между тях, а е считала че има адвокат,
който движи делата ѝ и е запознат.
Съгласно разпоредбата на чл. 36 ал. 4 от ЗАдв. възнаграждението по договор за
правна защита и съдействие може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху
определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за
защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес.
Следователно, законодателят изрично предвижда принципно валидността на уговорка
в договор за правна защита и съдействие, в която част от общия размер на
възнаграждението на довереника по такъв договор, да се дължи с оглед изхода по
спора - т.е. в зависимост от крайния резултат. Подобна уговорка не влиза в
противоречие с нормата в чл. 36, ал. 1 от ЗАдв, уреждаща императивно правото на
възнаграждение на адвоката за своя труд и следователно не се явява нищожна по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като противоречаща на закона. Такава би се
явявала уговорка за възнаграждение, с оглед изхода по спора, при която адвокатът, в
случай на неблагоприятен за неговия доверител изход, поема да извършва дейност по
процесуално представителство изцяло без възнаграждение или например: в размер по-
нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет минимален размер за
съответния вид работа /чл. 36, ал. 2 от ЗАдв/. Всяко друго ограничаване на начина на
заплащане на възнаграждението, което не следва от императивните разпоредби на
закона и добрите нрави, би било в несъответствие със свободата на договаряне,
съгласно чл. 9 от ЗЗД /Решение № 60087 от 07.06.2021 г. по т. д. № 941 / 2020 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро тър. Отделение/. В светлината на посоченото,
процесното договорно възнаграждение, уговорено като процент от интереса на
ответницата по иска за неимуществени вреди, с оглед изхода на спора, е действително.
Още повече, в договора от 01.05.2018 г., страните изрично са посочили, че
възнаграждение за положения от адвоката труд се дължи само при положителен изход
на делото.
9
Относно основното възражение на ответницата за недължимост на претенцията,
а именно присъденото с решение на ОС – Бургас възнаграждение на ищеца-адвокат и
сключените последващи договори за процесуално представителство по дела, които се
заявява, че изключват приложението на процесния договор, съдът намира същото за
неоснователно. Видно от предмета на процесния договор, същият не включва
процесуално представителство по конкретно посочени граждански дела, а се
ограничава до предявяване на иск за обезвреда. В този смисъл, напълно резонно,
законосъобразно и съответно на изискванията на гражданското съдопроизводство,
ответницата е упълномощила ищеца-адвокат допълнително с правата да я представлява
по образувани конкретни граждански и изпълнителни дела, с които права той не е бил
снабден по силата на процесния договор. Обективно и законосъобразно в
последващите договори е било отразено обстоятелството, че процесуалното
представителство по делата се осъществява безплатно от адвоката, предвид което и на
основание чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗАдв. и съобразно установения минимум по Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
ищеца е било присъдено възнаграждение за положения труд по гр.д. № 1174/2020 г. по
описа на ОС – Бургас. Това възнаграждение обаче овъзмездява положения от адвоката
труд в хода на делото и не обхваща действията, осъществени от него в периода на
действие на процесния договор, до завеждане на делата, нито действията предприети
впоследствие за снабдяване с изпълнителен титул и образуване на изпълнително дело,
още по-малко го обезщетява за направените в период от три години разноски за водене
делата на ответницата /в общ смисъл/. Тук следва да се отбележи и че по гр.д. №
357/2020 г. по описа на НРС не са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение,
нито на ответницата, нито на адвоката.
За пълнота, съдът намира за нужно да отбележи, че адвокат, снабден с надлежна
представителна власт по отношение на клиент, законосъобразно може да разкрива
банкови сметки на името на клиента, както и да разкрива адвокатска сметка на своя
клиент. Постъпването на суми, присъдени в полза на клиента, по адвокатска сметка
или разкрита от адвоката сметка на клиента – титуляр не снабдява адвоката с правото
да се разпорежда със средствата, доколкото последните се явяват поверени в това му
качество в първия случай, а във втория – лична собственост и на свободно
разпореждане на титуляря на сметката, независимо от това кой я е разкрил. В този
смисъл, оплакванията на ответницата не могат да се приемат, като такива касаещи
качеството на изпълнението по договора от страна на ищеца-адвокат, нито да се
зачетат от съда като състоятелни възражения.
По отношение на релевираните възражения от ответницата, че адвокатът-ищец
несъгласувано не предявил и иск за имуществени вреди, какъвто тя искала да насочи
спрямо застрахователя, съдът намира същите за недоказани и опровергани от служебно
извършена справка със системата на НРС. По делото се съдържат данни /молба до
застрахователя – л. 6 от делото/ за обосноваване на претенция за обезщетяване на
ответницата за претърпени от ПТП имуществени вреди в размер на сумата от 8221,20
лева, като съдът служебно установи, че сума в същия размер и на същото основание е
била присъдена в полза на отвтеницата в производството по гр.с. № 357/2020 г. по
описа на НРС. Предвид установеното, недоказано остава възражението на ответницата,
ищецът да не е изпълнил част от възложението по процесния договор или да е
изпълнил некачествено.
По горните съображения, съдът намира предявената ищцова претенция за
доказана по своето основание, доколкото ищецът проведе успешно главно доказване
10
на правопораждащите я факти, а именно – наличието на валиден договор и надлежно
изпълнение на поетите по него задължения.
Що се касае до размера на дължимото възнаграждение, съдът, съгласно
изложените по-горе мотиви и съобразявайки съдържанието на процесния договор,
намира, че същият възлиза на сумата от 13 885,56 лева /20 % от главницата от 60 000
лева и законната лихва в размер от 9427,77 лева, изплатени на ответницата от
застрахователя и въз основа на влезлия в сила съдебен акт/, предвид което и искът се
явява доказан изцяло по размер и за претендираната сума от 13 653,47 лева.
Като последица от уважаване на главната претенция, в полза на ищеца следва да
се присъди и законната лихва върху нея, от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се
явява ищцовата претенция за заплащането на направените по делото разноски и
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 675,20 лева
включващи заплатена държавна такса – 547 лева, както и разноски в производство по
обезпечаване на бъдещ иск по ч.гр.д. № 63456/2021 г. по описа на СРС /съгласно т. 5 от
Тълкувателно решение № 6/2012 по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/ – 40 лева
държавна такса и такса за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Росица Стоянова,
въз основа на издадената в полза на ищеца обезпечителна заповед – 88,20 лева.
Предвид своевременно заявеното искане от процесуалния представител на
ищеца и представените по делото доказателства за осъществено от него безплатно
представителство по делото на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗАдв. -
особеното качество на ищеца /друг юрист/, съдът намира, че в полза на адвокат К.З. Н.
от АК – Ямбол, ЛН ***, следва да се присъди възнаграждение в размер на 1127,52
лева, платимо от ответницата, с оглед изхода на делото. Така определения размер на
възнаграждението съответства на минимума, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като съдът съобрази представените от адв, Н. доказателства за
регистрацията ѝ по ДДС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.. ВЛ. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД във. вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. ЗАдв., да заплати на В. В. ОРТ., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, сумата от 13 653,47 /тринадесет хиляди, шестстотин
петдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки/ лева, представляваща
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.05.2018 г. в размер на
20 % от присъдените в полза на ответницата суми за претърпени от ПТП
неимуществени вреди /главници и лихви/ със съдебно решение по гр.д. № 1174/2020 г.
по описа на ОС - Бургас; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 08.12.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА О.. ВЛ. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да
заплати на В. В. ОРТ., ЕГН **********, сумата от 547 /петстотин четиридесет и
седем/ лева – съдебно-деловодни разноски в настоящата съдебна инстанция, сумата от
40 /четиридесет/ лева - разноски в производство по обезпечаване на бъдещ иск по
11
ч.гр.д. № 63456/2021 г. по описа на СРС, както и сумата от 88,20 /осемдесет и осем
лева и двадесет стотинки/ лева – разноски за образуване на изпълнително дело по
описа на ЧСИ Росица Стоянова, въз основа на издадената обезпечителна заповед.
ОСЪЖДА О.. ВЛ. Б., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗАдв. на адвокат К.З. Н. от АК – Ямбол, ЛН
***, сумата от 1127,52 /хиляда сто двадесет и седем лева и петдесет и две стотинки/
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно
процесуално представителство на ищеца по делото.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: BG12 STSA 9300 *** *** 68, Банка ДСК ЕАД, BIC: STSABGSF.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
12