Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 23.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 12534 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
258 - 273 ГПК.
С решение № 175235 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 35646/2018 г., Софийски районен съд, ГО, 169 - и състав, е признал за установено, че „К.И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, не дължи на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от общо 119,95 лв., претендирана от ответника „А1 Б.“ ЕАД както следва: за номер на услуга № ********за периода 21.09.2017 г. до 20.02.2018 г. общо 84,95 лв., за номер на услуга № ******** за периода 21.09.2017 г. до 20.02.2018 г. общо 17,50 лв., за номер на услуга №********за периода 21.09.2017 г. до 21.02.2018 г. общо 17,50 лв., или общо сумата 119,95 лв., начислена по фактури № **********/24.10.2017 г., № **********/24.11.2017 г., № **********/26.12.2017 г., № **********/24.01.2018 г., № **********/23.02.2018 г. по сключен между страните договор № М3367944/18.09.2015 г. за предоставяне на мобилни услуги.
С решението е осъдено „А1 Б.“ ЕАД да заплати на „К.И.“ ООД направените по делото разноски в размер на сумата от 350 лв. - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „А1 Б.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Я.З., против първоинстанционното решение в неговата цялост. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Неправилно районният съд е приел, че лицето, подписало молбата от 21.08.2017 г. за прекратяване на договора с праводателя на „А1 Б.“ ЕАД - „Мобилтел“ ЕАД е разполагало с надлежна представителна власт за това. Видно от пълномощното (т. 5 и т. 6) овластяването за спиране и прехвърляне на абонамента се отнася до друг телеком - „Глобул“. Излагат се доводи, че мнимото потвърждаване на действията от представителя на „К.И.“ ООД е станало едва в хода на процеса и с цел да се санират пропуските на ищеца. Сочи се, че договорът между страните е с периодично изпълнение и потвърждаването от страна на управителя едва през декември 2018 г., повече от година след процесната молба за прекратяване, не би могло да породи обратно действие и да се отнесе към процесните периоди септември 2017 г. - февруари 2018 г. Освен това, от допуснатата и приета по делото експертиза е видно, че предоставените номера са били активни в процесните периоди, „А1 Б.“ ЕАД е изпълнило насрещното си задължение да предоставя услугата по договора, срещу което има право на възнаграждение за дължимите месечни такси. Предвид изложеното, се моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна - „К.И.“ ООД, с твърдения за неоснователност на въззивната жалба и искане същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено като правилно и законосъобразно. Излагат се доводи, че съдът правилно е приел наличието на представителна власт на пълномощника М.П.за прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги с молбата от 21.08.2017 г. В т. 1 от пълномощното управителят на дружеството е овластил пълномощника „да води преговори, подписва договори, да получава плащания по тях, да прави изявления за разваляне, прекратяване, допълване и прочие на договорите“. От друга страна управителят на дружеството е узнал за молбата на 21.08.2017 г. и не се е противопоставил на направеното изявление веднага след узнаването му, с което е потвърдил извършените от името на дружеството действия. Претендират се разноски. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираните от насрещната страна такива.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Въззивната инстанция намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Във
връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност и
необоснованост на решението, настоящият състав намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 119,95 лв.,
начислена по пет броя фактури за периода 21.09.2017 г. - 20.02.2018 г., по
сключен между страните договор за предоставяне на мобилни услуги от 18.09.2015
г., в сила от 21.09.2015 г., който ищецът твърди, че е прекратил
за процесните три абонаментни номера, считано от 21.09.2017 г.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 18.09.2015 г. между „К.И.“ ООД и „Мобилтел“ ЕАД (чийто правоприемник е ответникът „А1 Б.“ ЕАД), е сключен договор № М3367944 за предоставяне на мобилни услуги, в сила от 21.09.2015 г., със срок на действие до 21.09.2017 г. (2 години, видно от Приложение № 1, неразделна част от договора). С договора „Мобилтел“ ЕАД се е задължило да предоставя на ищеца електронни съобщителни услуги за 30 телефонни абонаментни номера, за всеки от които е уговорен съответен план за предоставяне на мобилни услуги - „смарт XS“, „смарт S“, „смарт М“, „смарт XL“ (Приложение № 2 към договора), сред които и процесните номера - *********
По делото не е спорно и обстоятелството, че за периода на действие на договора 21.09.2015 г. - 21.09.2017 г. всяка от страните е спазвала задълженията си по същия. Не се спори и относно факта, че за процесните три номера, в периода 21.09.2017 г. - 20.02.2018 г., мобилният оператор е издал следните фактури: фактура № **********, с която е предявил за плащане сумата 23,99 лв. за периода 21.09.2017 г. - 20.10.2017 г., фактура № **********, с която е предявил за плащане сумата 23,99 лв. за периода 21.10.2017 г. - 20.11.2017 г., фактура № **********, с която е предявил за плащане сумата 23,99 лв. за периода 21.11.2017 г. - 20.12.2017 г., фактура № **********, с която е предявил за плащане сумата 23,99 лв. за периода 21.12.2017 г. - 20.01.2018 г., фактура № **********, с която е предявил за плащане сумата 23,99 лв. за периода 21.01.2018 г. - 20.02.2018 г., на обща стойност 119,95 лв.
Безспорно е обстоятелството, че „К.И.“ ООД е подало молба с вх. № 6494/21.08.2017 г., адресирана до Директора на „Мобилтел“ ЕАД, за прекратяване на договора за мобилни услуги на 24 от заявените в последния мобилни номера, считано от 21.09.2017 г. В молбата са заявени за прекратяване два от процесните номера - ********и ********. Към молбата е приложено пълномощно, с нотариална заверка на подписите, като ищецът твърди, че молбата е подадена от пълномощник М.К.П.по силата на приложеното пълномощно. С него управителят на ищцовото дружество А.С.А.е упълномощил М.К.П.да извършва от името и за сметка на „К.И.“ ООД всякакви правни и фактически действия, пред всички лица, учреждения и организации в страната и извън нея, както и примерно изброени в т. 1 до т. 10 правни действия. Посочено е, че изброяването не ограничава извършването на всички останали възможни правни действия.
По делото е представена молба от управителя на „К.И.“ ООД - А.С.А.от 14.11.2018 г. до „А1 Б.“ ЕАД, с нотариална заверка на подписа, с която на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД същият е потвърдил всички правни и фактически действия, извършени от името на дружеството, вкл. подписването и подаването на молба с вх. № 6494/21.08.2017 г. Посочено е, че последната е станала известна на управителя на 21.08.2017 г., като е декларирано, че извършените действия не са във вреда на представляваното търговско дружество, както и че точно изразяват волята на Аврамов да прекрати договорното правоотношение между „К.И.“ ООД и „А1 Б.“ ЕАД.
От заключението на изготвената в хода на първоинстанционното производство съдебно - техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като компетентно изготвена, се установява, че са взети професионални, съвременни и ефективни мерки по отношение на сигурността на функционирането на билинг системата и взаимодействието с човешкия фактор. Практически невъзможно е процесът по съставяне на фактурите и отразяването в същите на разходваните от клиентите трафични данни да бъдат манипулирани. Вещото лице е посочило, че през процесния период процесните номера са уведомявани с СМС за просрочени задължения. На 02.10.2017 г. са им прекратени изходящите услуги. След плащане с платежно нареждане от същата дата активността на процесните телефони е възстановена. На 28.10.2017 г. пак е налице предупреждение с СМС за просрочени задължения, на 02.11.2017 г. следва деактивиране на изходящия трафик. Няма постъпило плащане и на 10.03.2018 г. услугите към процесните номера са спрени по силата на общите условия на „А1 Б.“ ЕАД.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Не е спорно по делото обстоятелството, че между страните са съществували договорни отношения във връзка с предоставяне на електронни съобщителни услуги. Съгласно предвиденото в чл. 52 от Общите условия на ответника, приложими към конкретния договор, действието на последния в рамките на първоначалния му срок може да бъде прекратено едностранно от страна на абоната с едномесечно писмено предизвестие до мобилния оператор. Спорно пред въззивната инстанция е обстоятелството дали със заявлението от 21.08.2017 г. ищцовото дружество е прекратило надлежно договора, сключен с ответника, считано от 21.09.2017 г. (с едномесечно предизвестие, отправено на 21.08.2017 г.), за процесните три номера, съответно дължими ли са сумите по издадените от ответника фактури за задължения след този период.
В конкретния случай от подаденото на 21.08.2017
г. заявление за
прекратяване на договора (приложено в копие) не е ясно от кого и в какво
качество е подписано същото, съответно дали заявлението е подадено от
пълномощника на ищцовото дружество М.К.П.. Във връзка с доводите на въззивника
следва да се посочи, че приложеното пълномощно за последната важи за всички
възможни правни действия (не само изрично изброените в т. 1 до т. 10), от което
следва изводът, чеП.е била упълномощена да подава молби за разваляне на
сключени с „К.И.“ ООД договори, включително сключени с дружеството ответник. От
приложените по делото писмени доказателства не е безспорно обаче, че молбата е
подадена именно от Пиронкова. Независимо от това обстоятелство, дори да се приеме, че молбата е
депозирана от лице, действало без представителна власт, доколкото процесната
сделка безспорно е търговска - сключена между търговци във връзка с
упражняваното от тях занятие (чл. 286, ал. 1 ТЗ), приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 301 ТЗ. С
нормата на чл. 301 ТЗ е въведена законова презумпция, че
ненадлежно представляваният търговец е потвърдил
предприетите от негово име действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е
противопоставил на извършването им.
Независимо дали липсата на представителна
власт засяга сключването на сделка от
името на търговец или изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна
власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести
своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. Съгласно задължителните разяснения в ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, както потвърждаването,
така и отказът за потвърждаване са
едностранни волеизявления на лицето, от
името на което е сключен договор без
представителна власт (мнимо представлявания), които принципно са неоттегляеми, ако са достигнали
до адресата - третото лице, което е договаряло с мнимия представител. Прието е,
че в хипотезата на чл. 301 ТЗ ефектът на
потвърждаване на действията, извършени без представителна власт от името на търговец, настъпва при непротивопоставяне от
негово страна веднага след узнаването им. Постановената
в чл. 301 ТЗ презумпция не се обуславя от
потвърждаване на извършените действия, а от
противопоставяне на търговеца на тези действия, което противопоставяне следва
да е осъществено веднага след узнаването им. Както се приема в
решение № 89 от 12.06.2013 г. по т. д. № 431/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, разпоредбата на чл. 301 ТЗ е предназначена да гарантира сигурността
и стабилитета на търговския оборот в случаите на
извършени без представителна власт действия от името на търговец. По делото няма
данни за изрични действия по
противопоставяне от страна на ищеца във връзка с подадената
молба за прекратяване действието на сключения между страните договор за предоставяне
на мобилни услуги пo отношение на част от
абонаментните номера, нещо повече -
молбата е потвърдена изрично, макар в хода на процеса пред първоинстанционния
съд. Ищецът валидно е прекратил договорните си
правоотношения с ответника по отношение на посочените в молбата номера, сред
които и процесните - *********, считано от 21.09.2017 г., поради което
претендираните след тази дата суми от ответника по процесните фактури са
недължими. Обстоятелството, че ответникът е
продължил да начислява абонаменти такси за посочените два номера и след
валидното прекратяване на договора спрямо тях, считано от 21.09.2017 г., не
обуславя дължимост на претендираните суми, в какъвто смисъл са доводите на
въззивника. Поради изложеното, искът за установяване недължимост на начислени
такси в размер на общо 102,45 лв. (за абонаментни
номера
********** и **********) в периода 21.09.2017 г. - 20.02.2018 г. е основателен и правилно е бил уважен от
първоинстанционния съд.
Настоящият състав намира обаче, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен по отношение на начислените за абонатен номер********суми през процесния период, доколкото посоченият номер не е заявен в молбата от 21.08.2017 г. за прекратяване. Съгласно чл. 9.2.4 от приложение № 1 към договора (л. 23 - 28 от делото) в случай, че в рамките на последния месечен таксуващ период от срока на ползване абонатът не уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен по отношение на услугите с изтичане на този срок, или че желае да продължи ползването на услугите за нов срок при определени условия, ползването на услугите по приложението продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено предизвестие от всяка страна без неустойки. Аналогично е и разрешението в чл. 7.2.4 от второто приложение № 1 към договора (л. 29 - 35 от делото). От посоченото следва, че след изтичане срока на договора последният запазва действието си като безсрочен и може да бъде прекратен по всяко време с едномесечно предизвестие без страните да дължат неустойка. По делото не са ангажирани доказателства за прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги за абонатен номер +359*********, поради което спрямо същия страните са продължили да бъдат в договорни отношения и след 21.09.2017 г. (т. 28.5 от приложените по делото Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GS, UMTS и LTE). Ето защо начислените суми в процесните пет фактури са в изпълнение на задължението на ответната страна да обслужва абонаментния номер, срещу което задължение ищецът дължи заплащане на предоставените услуги. Съгласно приложените по делото фактури дължимата сума за абонатен номер********за периода 21.09.2017 г. - 20.02.2018 г. възлиза на 17,50 лв., до който размер предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение - отменено като неправилно на основание чл. 271, ал. 1, пр. трето ГПК.
По разноските:
При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, право на разноски имат и двете страни. Ищецът „К.И.“ ООД е претендирал разноски за първоинстанционното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК (л. 91 от делото), както следва: 50 лв. внесена държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение. Представени са адвокатско пълномощно (л. 103 от делото) и договор за правна защита и съдействие, сключен между „К.И.“ ООД и адвокат Т.Д. от 04.02.2019 г. (л. 104 от делото), видно от който претендираното адвокатско възнаграждение от 300 лв. е заплатено в брой, при подписване на договора. От така претендираните разноски на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 298,93 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от иска, като за разликата над този размер до присъдените от първоинстанционния съд разноски в размер на 350 лв., обжалваното решение следва да бъде отменено.
Ответникът „А1 Б.“ ЕАД е претендирал разноски в размер на 300 лв. - внесен депозит за вещо лице по изготвената съдебно - техническа експертиза и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определено от съда в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и правна сложност на делото. От така претендираните разноски на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъди сумата от 58,35 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
Пред настоящата инстанция въззивникът (ответник) има право на направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от въззивната жалба - чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК. Претендирани са разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лв., както и за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по Закона за правната помощ (ЗПП) - определено в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП. От така претендираните разноски въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от общо 18,23 лв. Възражението в отговора на въззивната жалба за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Последното е присъдено в минимален размер и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, поради което не подлежи на намаляване.
В полза на въззиваемия (ищец) на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК се дължат направените от него разноски
съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба. Последният обаче не е ангажирал доказателства да е извършил такива, не е бил
представляван в откритото съдебно заседание по делото пред настоящата
инстанция, поради което съдът намира, че разноски не следва да му се присъждат, въпреки отправеното в отговора искане.
С оглед
на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 175235 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 35646/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 169 - и състав, в частта, с което е признато за установено, че „К.И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, не дължи на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 17,50 лв. (от общо претендираните 119,95 лв.), за номер на услуга №********за периода 21.09.2017 г. до 21.02.2018 г., начислена по фактури № **********/24.10.2017 г., № **********/24.11.2017 г., № **********/26.12.2017 г., № **********/24.01.2018 г., № **********/23.02.2018 г. по сключен между страните договор № М3367944/18.09.2015 г. за предоставяне на мобилни услуги, както и в частта, с която е осъдено „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „К.И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, направените по делото разноски в размер на сумата над 298,93 лв. до сумата от 350 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 17,50 лв. за номер на услуга №********за периода 21.09.2017 г. до 21.02.2018 г., начислена по фактури № **********/24.10.2017 г., № **********/24.11.2017 г., № **********/26.12.2017 г., № **********/24.01.2018 г., № **********/23.02.2018 г. по сключен между страните договор № М3367944/18.09.2015 г. за предоставяне на мобилни услуги.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 175235 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 35646/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 169 - и състав в останалата обжалвана част, с която е признато за установено, че „К.И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, не дължи на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от общо 102,45 лв., претендирана от ответника „А1 Б.“ ЕАД както следва: за номер на услуга № ********за периода 21.09.2017 г. до 20.02.2018 г. общо 84,95 лв. и за номер на услуга № ******** за периода 21.09.2017 г. до 20.02.2018 г. общо 17,50 лв., начислени по фактури № **********/24.10.2017 г., № **********/24.11.2017 г., № **********/26.12.2017 г., № **********/24.01.2018 г., № **********/23.02.2018 г. по сключен между страните договор № М3367944/18.09.2015 г. за предоставяне на мобилни услуги, както и в частта, с която е осъдено „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „К.И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, направените по делото разноски в размер на сумата от 298,93 лв. - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „К.И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 58,35 лв. (петдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки) - направени разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „К.И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, да заплати на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 18,23 лв. (осемнадесет лева и двадесет и три стотинки) - направени разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.