Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 23.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 12534 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
258 - 273 ГПК.
С решение № 175235 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 35646/2018 г., Софийски районен съд, ГО, 169 - и състав, е признал за установено, че „К.И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, не дължи на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от общо 119,95 лв., претендирана от ответника „А1 Б.“ ЕАД както следва: за номер на услуга № ********за периода 21.09.2017 г. до 20.02.2018 г. общо 84,95 лв., за номер на услуга № ******** за периода 21.09.2017 г. до 20.02.2018 г. общо 17,50 лв., за номер на услуга №********за периода 21.09.2017 г. до 21.02.2018 г. общо 17,50 лв., или общо сумата 119,95 лв., начислена по фактури № **********/24.10.2017 г., № **********/24.11.2017 г., № **********/26.12.2017 г., № **********/24.01.2018 г., № **********/23.02.2018 г. по сключен между страните договор № М3367944/18.09.2015 г. за предоставяне на мобилни услуги.
С решението е осъдено „А1 Б.“ ЕАД да заплати на „К.И.“ ООД направените по делото разноски в размер на сумата от 350 лв. - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „А1 Б.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Я.З., против първоинстанционното решение в неговата цялост. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Неправилно районният съд е приел, че лицето, подписало молбата от 21.08.2017 г. за прекратяване на договора с праводателя на „А1 Б.“ ЕАД - „Мобилтел“ ЕАД е разполагало с надлежна представителна власт за това. Видно от пълномощното (т. 5 и т. 6) овластяването за спиране и прехвърляне на абонамента се отнася до друг телеком - „Глобул“. Излагат се доводи, че мнимото потвърждаване на действията от представителя на „К.И.“ ООД е станало едва в хода на процеса и с цел да се санират пропуските на ищеца. Сочи се, че договорът между страните е с периодично изпълнение и потвърждаването от страна на управителя едва през декември 2018 г., повече от година след процесната молба за прекратяване, не би могло да породи обратно действие и да се отнесе към процесните периоди септември 2017 г. - февруари 2018 г. Освен това, от допуснатата и приета по делото експертиза е видно, че предоставените номера са били активни в процесните периоди, „А1 Б.“ ЕАД е изпълнило насрещното си задължение да предоставя услугата по договора, срещу което има право на възнаграждение за дължимите месечни такси. Предвид изложеното, се моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна - „К.И.“ ООД, с твърдения за неоснователност на въззивната жалба и искане същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено като правилно и законосъобразно. Излагат се доводи, че съдът правилно е приел наличието на представителна власт на пълномощника М.П.за прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги с молбата от 21.08.2017 г. В т. 1 от пълномощното управителят на дружеството е овластил пълномощника „да води преговори, подписва договори, да получава плащания по тях, да прави изявления за разваляне, прекратяване, допълване и прочие на договорите“. От друга страна управителят на дружеството е узнал за молбата на 21.08.2017 г. и не се е противопоставил на направеното изявление веднага след узнаването му, с което е потвърдил извършените от името на дружеството действия. Претендират се разноски. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираните от насрещната страна такива.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Въззивната инстанция намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Във
връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност и
необоснованост на решението, настоящият състав намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 119,95 лв.,
начислена по пет броя фактури за периода 21.09.2017 г. - 20.02.2018 г., по
сключен между страните договор за предоставяне на мобилни услуги от 18.09.2015
г., в сила от 21.09.2015 г., който ищецът твърди, че е прекратил
за процесните три абонаментни номера, считано от 21.09.2017 г.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 18.09.2015 г. между „К.И.“ ООД и „Мобилтел“ ЕАД (чийто правоприемник е ответникът „А1 Б.“ ЕАД), е сключен договор № М3367944 за предоставяне на мобилни услуги, в сила от 21.09.2015 г., със срок на действие до 21.09.2017 г. (2 години, видно от Приложение № 1, неразделна част от договора). С договора „Мобилтел“ ЕАД се е задължило да предоставя на ищеца електронни съобщителни услуги за 30 телефонни абонаментни номера, за всеки от които е уговорен съответен план за предоставяне на мобилни услуги - „смарт XS“, „смарт S“, „смарт М“, „смарт XL“ (Приложение № 2 към договора), сред които и процесните номера - *********
По делото не е спорно и обстоятелството, че за периода на действие на договора 21.09.2015 г. - 21.09.2017 г. всяка от страните е спазвала задълженията си по същия. Не се спори и относно факта, че за процесните три номера, в периода 21.09.2017 г. - 20.02.2018 г., мобилният оператор е издал следните фактури: фактура № **********, с която е предявил за плащане сумата 23,99 лв. за периода 21.09.2017 г. - 20.10.2017 г., фактура № **********, с която е предявил за плащане сумата 23,99 лв. за периода 21.10.2017 г. - 20.11.2017 г., фактура № **********, с която е предявил за плащане сумата 23,99 лв. за периода 21.11.2017 г. - 20.12.2017 г., фактура № **********, с която е предявил за плащане сумата 23,99 лв. за периода 21.12.2017 г. - 20.01.2018 г., фактура № **********, с която е предявил за плащане сумата 23,99 лв. за периода 21.01.2018 г. - 20.02.2018 г., на обща стойност 119,95 лв.
Безспорно е обстоятелството, че „К.И.“ ООД е подало молба с вх. № 6494/21.08.2017 г., адресирана до Директора на „Мобилтел“ ЕАД, за прекратяване на договора за мобилни услуги на 24 от заявените в последния мобилни номера, считано от 21.09.2017 г. В молбата са заявени за прекратяване два от процесните номера - ********и ********. Към молбата е приложено пълномощно, с нотариална заверка на подписите, като ищецът твърди, че молбата е подадена от пълномощник М.К.П.по силата на приложеното пълномощно. С него управителят на ищцовото дружество А.С.А.е упълномощил М.К.П.да извършва от името и за сметка на „К.И.“ ООД всякакви правни и фактически действия, пред всички лица, учреждения и организации в страната и извън нея, както и примерно изброени в т. 1 до т. 10 правни действия. Посочено е, че изброяването не ограничава извършването на всички останали възможни правни действия.
По делото е представена молба от управителя на „К.И.“ ООД - А.С.А.от 14.11.2018 г. до „А1 Б.“ ЕАД, с нотариална заверка на подписа, с която на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД същият е потвърдил всички правни и фактически действия, извършени от името на дружеството, вкл. подписването и подаването на молба с вх. № 6494/21.08.2017 г. Посочено е, че последната е станала известна на управителя на 21.08.2017 г., като е декларирано, че извършените действия не са във вреда на представляваното търговско дружество, както и че точно изразяват волята на Аврамов да прекрати договорното правоотношение между „К.И.“ ООД и „А1 Б.“ ЕАД.
От заключението на изготвената в хода на първоинстанционното производство съдебно - техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като компетентно изготвена, се установява, че са взети професионални, съвременни и ефективни мерки по отношение на сигурността на функционирането на билинг системата и взаимодействието с човешкия фактор. Практически невъзможно е процесът по съставяне на фактурите и отразяването в същите на разходваните от клиентите трафични данни да бъдат манипулирани. Вещото лице е посочило, че през процесния период процесните номера са уведомявани с СМС за просрочени задължения. На 02.10.2017 г. са им прекратени изходящите услуги. След плащане с платежно нареждане от същата дата активността на процесните телефони е възстановена. На 28.10.2017 г. пак е налице предупреждение с СМС за просрочени задължения, на 02.11.2017 г. следва деактивиране на изходящия трафик. Няма постъпило плащане и на 10.03.2018 г. услугите към процесните номера са спрени по силата на общите условия на „А1 Б.“ ЕАД.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Не е спорно по делото обстоятелството, че между страните са съществували договорни отношения във връзка с предоставяне на електронни съобщителни услуги. Съгласно предвиденото в чл. 52 от Общите условия на ответника, приложими към конкретния договор, действието на последния в рамките на първоначалния му срок може да бъде прекратено едностранно от страна на абоната с едномесечно писмено предизвестие до мобилния оператор. Спорно пред въззивната инстанция е обстоятелството дали със заявлението от 21.08.2017 г. ищцовото дружество е прекратило надлежно договора, сключен с ответника, считано от 21.09.2017 г. (с едномесечно предизвестие, отправено на 21.08.2017 г.), за процесните три номера, съответно дължими ли са сумите по издадените от ответника фактури за задължения след този период.
В конкретния случай от подаденото на 21.08.2017
г. заявление за
прекратяване на договора (приложено в копие) не е ясно от кого и в какво
качество е подписано същото, съответно дали заявлението е подадено от
пълномощника на ищцовото дружество М.К.П.. Във връзка с доводите на въззивника
следва да се посочи, че приложеното пълномощно за последната важи за всички
възможни правни действия (не само изрично изброените в т. 1 до т. 10), от което
следва изводът, чеП.е била упълномощена да подава молби за разваляне на
сключени с „К.И.“ ООД договори, включително сключени с дружеството ответник. От
приложените по делото писмени доказателства не е безспорно обаче, че молбата е
подадена именно от Пиронкова. Независимо от това обстоятелство, дори да се приеме, че молбата е
депозирана от лице, действало без представителна власт, доколкото процесната
сделка безспорно е търговска - сключена между търговци във връзка с
упражняваното от тях занятие (чл. 286, ал. 1 ТЗ), приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 301 ТЗ. С
нормата на чл. 301 ТЗ е въведена законова презумпция, че
ненадлежно представляваният търговец е потвърдил
предприетите от негово име действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е
противопоставил на извършването им.
Независимо дали липсата на представителна
власт засяга сключването на сделка от
името на търговец или изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна
власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести
своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. Съгласно задължителните разяснения в ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, както потвърждаването,
така и отказът за потвърждаване са
едностранни волеизявления на лицето, от
името на което е сключен договор без
представителна власт (мнимо представлявания), които принципно са неоттегляеми, ако са достигнали
до адресата - третото лице, което е договаряло с мнимия представител. Прието е,
че в хипотезата на чл. 301 ТЗ ефектът на
потвърждаване на действията, извършени без представителна власт от името на търговец, настъпва при непротивопоставяне от
негово страна веднага след узнаването им. Постановената
в чл. 301 ТЗ презумпция не се обуславя от
потвърждаване на извършените действия, а от
противопоставяне на търговеца на тези действия, което противопоставяне следва
да е осъществено веднага след узнаването им. Както се приема в
решение № 89 от 12.06.2013 г. по т. д. № 431/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, разпоредбата на чл. 301 ТЗ е предназначена да гарантира сигурността
и стабилитета на търговския оборот в случаите на
извършени без представителна власт действия от името на търговец. По делото няма
данни за изрични действия по
противопоставяне от страна на ищеца във връзка с подадената
молба за прекратяване действието на сключения между страните договор за предоставяне
на мобилни услуги пo отношение на част от
абонаментните номера, нещо повече -
молбата е потвърдена изрично, макар в хода на процеса пред първоинстанционния
съд. Ищецът валидно е прекратил договорните си
правоотношения с ответника по отношение на посочените в молбата номера, сред
които и процесните - *********, считано от 21.09.2017 г., поради което
претендираните след тази дата суми от ответника по процесните фактури са
недължими. Обстоятелството, че ответникът е
продължил да начислява абонаменти такси за посочените два номера и след
валидното прекратяване на договора спрямо тях, считано от 21.09.2017 г., не
обуславя дължимост на претендираните суми, в какъвто смисъл са доводите на
въззивника. Поради изложеното, искът за установяване недължимост на начислени
такси в размер на общо 102,45 лв. (за абонаментни
номера
********** и **********) в периода 21.09.2017 г. - 20.02.2018 г. е основателен и правилно е бил уважен от
първоинстанционния съд.
Настоящият състав намира обаче, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен по отношение на начислените за абонатен номер********суми през процесния период, доколкото посоченият номер не е заявен в молбата от 21.08.2017 г. за прекратяване. Съгласно чл. 9.2.4 от приложение № 1 към договора (л. 23 - 28 от делото) в случай, че в рамките на последния месечен таксуващ период от срока на ползване абонатът не уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен по отношение на услугите с изтичане на този срок, или че желае да продължи ползването на услугите за нов срок при определени условия, ползването на услугите по приложението продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено предизвестие от всяка страна без неустойки. Аналогично е и разрешението в чл. 7.2.4 от второто приложение № 1 към договора (л. 29 - 35 от делото). От посоченото следва, че след изтичане срока на договора последният запазва действието си като безсрочен и може да бъде прекратен по всяко време с едномесечно предизвестие без страните да дължат неустойка. По делото не са ангажирани доказателства за прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги за абонатен номер 359899970453, поради което спрямо същия страните са продължили да бъдат в договорни отношения и след 21.09.2017 г. (т. 28.5 от приложените по делото Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GS, UMTS и LTE). Ето защо начислените суми в процесните пет фактури са в изпълнение на задължението на ответната страна да обслужва абонаментния номер, срещу което задължение ищецът дължи заплащане на предоставените услуги. Съгласно приложените по делото фактури дължимата сума за абонатен номер********за периода 21.09.2017 г. - 20.02.2018 г. възлиза на 17,50 лв., до който размер предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение - отменено като неправилно на основание чл. 271, ал. 1, пр. трето ГПК.
По разноските:
При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, право на разноски имат и двете страни. Ищецът „К.И.“ ООД е претендирал разноски за първоинстанционното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК (л. 91 от делото), както следва: 50 лв. внесена държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение. Представени са адвокатско пълномощно (л. 103 от делото) и договор за правна защита и съдействие, сключен между „К.И.“ ООД и адвокат Т.Д. от 04.02.2019 г. (л. 104 от делото), видно от който претендираното адвокатско възнаграждение от 300 лв. е заплатено в брой, при подписване на договора. От така претендираните разноски на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 298,93 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от иска, като за разликата над този размер до присъдените от първоинстанционния съд разноски в размер на 350 лв., обжалваното решение следва да бъде отменено.
Ответникът „А1 Б.“ ЕАД е претендирал разноски в размер на 300 лв. - внесен депозит за вещо лице по изготвената съдебно - техническа експертиза и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определено от съда в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и правна сложност на делото. От така претендираните разноски на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъди сумата от 58,35 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
Пред настоящата инстанция въззивникът (ответник) има право на направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от въззивната жалба - чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК. Претендирани са разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лв., както и за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по Закона за правната помощ (ЗПП) - определено в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП. От така претендираните разноски въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от общо 18,23 лв. Възражението в отговора на въззивната жалба за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Последното е присъдено в минимален размер и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, поради което не подлежи на намаляване.
В полза на въззиваемия (ищец) на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК се дължат направените от него разноски
съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба. Последният обаче не е ангажирал доказателства да е извършил такива, не е бил
представляван в откритото съдебно заседание по делото пред настоящата
инстанция, поради което съдът намира, че разноски не следва да му се присъждат, въпреки отправеното в отговора искане.
С оглед
на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 175235 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 35646/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 169 - и състав, в частта, с което е признато за установено, че „К.И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, не дължи на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 17,50 лв. (от общо претендираните 119,95 лв.), за номер на услуга №********за периода 21.09.2017 г. до 21.02.2018 г., начислена по фактури № **********/24.10.2017 г., № **********/24.11.2017 г., № **********/26.12.2017 г., № **********/24.01.2018 г., № **********/23.02.2018 г. по сключен между страните договор № М3367944/18.09.2015 г. за предоставяне на мобилни услуги, както и в частта, с която е осъдено „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „К.И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, направените по делото разноски в размер на сумата над 298,93 лв. до сумата от 350 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 17,50 лв. за номер на услуга №********за периода 21.09.2017 г. до 21.02.2018 г., начислена по фактури № **********/24.10.2017 г., № **********/24.11.2017 г., № **********/26.12.2017 г., № **********/24.01.2018 г., № **********/23.02.2018 г. по сключен между страните договор № М3367944/18.09.2015 г. за предоставяне на мобилни услуги.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 175235 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 35646/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 169 - и състав в останалата обжалвана част, с която е признато за установено, че „К.И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, не дължи на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от общо 102,45 лв., претендирана от ответника „А1 Б.“ ЕАД както следва: за номер на услуга № ********за периода 21.09.2017 г. до 20.02.2018 г. общо 84,95 лв. и за номер на услуга № ******** за периода 21.09.2017 г. до 20.02.2018 г. общо 17,50 лв., начислени по фактури № **********/24.10.2017 г., № **********/24.11.2017 г., № **********/26.12.2017 г., № **********/24.01.2018 г., № **********/23.02.2018 г. по сключен между страните договор № М3367944/18.09.2015 г. за предоставяне на мобилни услуги, както и в частта, с която е осъдено „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „К.И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, направените по делото разноски в размер на сумата от 298,93 лв. - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „К.И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 58,35 лв. (петдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки) - направени разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „К.И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, да заплати на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 18,23 лв. (осемнадесет лева и двадесет и три стотинки) - направени разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.