Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година
07.10.2019 Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
районен съд Първи
граждански състав
На единадесети септември Година
две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар Живка Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
Атанасов
гражданско дело номер 2045 по описа за 2019
година.
Предявен е иск с правно
основание чл.45, вр. с чл.52 от ЗЗД.
Ищецът
А.К.П. твърди в исковата си молба, че на 24.03.2018 г. около 12,30 ч. в гр.
Стара Загора паркирал личния си лек автомобил марка "Опел Антара" с
peг. № СТ 9699 ВВ срещу сградата на „Сити център", находяща се на ул.
„Княз Батенберг” № 28, на място, обозначено за инвалиди, като на таблото на
автомобила била поставена карта
за паркиране на хора с трайни увреждания № 393, валидна до
01.01.2019 г., издадена от Община Стара Загора. Тази карта давала право на
притежателя й да използва място за преференциално паркиране на ППС, превозващи
хора с трайни увреждания, какъвто бил той, на обозначените за това места.
Правото на П. да ползва паркоместа за хора с увреждания произтичало от факта,
че същият бил с тежко сърдечно заболяване, което налагало през месец октомври
2014 г. да му бъде извършена сърдечна трансплантация в гр. София, в УМБАЛ
„Света Екатерина" ЕАД. След продължително лечение и възстановяване след
трансплантацията бил изписан от болницата. Съгласно експертно решение на TEЛK
на ищеца била определена 100 % неработоспособност. Същият процент бил потвърден
и с последващо решение на ТЕЛК от 29.01.2018 г., издадено от УМБАЛ "Проф.
д-р Стоян Киркович" АД - гр. Стара Загора /Експертно решение № 0247 от 29.01.2018 г./ Именно въз основа на
това заболяване и последвалата неработоспособност му била издадена и картата за
паркиране на хора с увреждания. След като паркирал автомобила си на мястото за
хора с увреждания, ищецът пресякъл ул. „А.
Батенберг” по пешеходната пътека и се насочил към входа на търговския център.
На тротоара пред входа на магазина бил спрян от двама мъже, облечени с черни
якета с надпис „Охрана", единият от които започнал на висок тон да сипе
ругатни по него за това, че е паркирал на място за инвалиди, като не приличал
на такъв. Ищецът попитал агресивния мъж защо е това арогантно отношение и го
помолил за по-спокоен тон и уважително отношение. Словесната атака от страна на
мъжа, който вероятно бил охрана на обекта, продължила с обиди и ругатни,
отправени към ищеца - „Ало, инвалида, на теб говоря!", „Като те гледам с
ръце и крака си. Какъв инвалид си, мозъчен ли?". Ищецът обяснил, че е с
ТЕЛК решение и че има поставена карта за паркиране на хора с трайни увреждания
на таблото на автомобила, която се виждала, ако си наблизо до автомобила, а не
от отсрещния тротоар. Вместо да отиде до автомобила да провери за наличието на
такава карта, охранителят продължил с обидните реплики „Инвалидна мутра! Вие,
които карате черните джипове, за какви се мислите?!", „Долен боклук, купи
ли си ТЕЛК-а?". Тъй като непознатият, облечен с яке с надпис
„Охрана", не действал съобразно разпоредбата на чл. 55 от ЗЧОД, ищецът го
помолил да се представи и легитимира. В този момент ответникът Ж. се обърнал
към стоящия до него колега с думите: „Обади се на нашите момчета“ , след което
тръгнал срещу ищеца с явна агресия и с думите „Ей, келеш, махни си бараката“.
Ищецът отстъпил две-три крачки назад, уплашен, че може да последва физическа
саморазправа от страна на охранителя, и в този момент се обадил на тел. 112 за
съдействие от органите на реда. Свидетели на инцидента станали случайно
преминаващи граждани, тъй като мястото, на което се случили събитията, било
доста оживено и посещавано от много хора. Някои от тях, възмутени от
агресивното поведение, си позволили да се намесят в спора и да му кажат, че не
е прав и се държи непочтително. Един от свидетелите забелязал, че ищецът е във
видимо недобро здравословно състояние - цялото му лице било зачервено,
разтреперан бил, със затруднено дишане, и отишъл да му помогне. След няколко
минути на мястото пристигнали и полицаи, повикани от спешния телефон 112, които
извършили необходимите действия по прекратяване на конфликта. По случая била
образувана преписка № 1943/2018 г. по описа на РП - Стара Загора по повод
постъпили материали от извършена проверка по преписка № 6998п/2018 г. по описа
на Второ РУ - Стара Загора, която впоследствие била прекратена. Веднага след
инцидента П. се чувствал много зле и отишъл за преглед в близката болница УМБАЛ
„Проф. Д-р Ст. Киркович", Стара Загора, където му били измерени пулс,
кръвно налягане и направена електрокардиограма. Констатирана била тахикардия.
Твърди, че получил втори
шанс за живот чрез извършената му трансплантация на сърце, но неговото
здравословно състояние било изключително крехко и деликатно. Животът след
сърдечна трансплантация бил борба за оцеляване. Във всеки един момент
организмът можел да прояви реакция на отхвърляне на чуждия орган. Физическото,
емоционалното и психическо
състояние били от изключителна важност за удължаване продължителността
на живот след трансплантация на сърце. Всяка една негативна емоция и всеки един
стрес можели да доведат до критична ситуация и до фатални последици. Този нелеп
инцидент се случил само два дни, след като бил изписан след поредния си престой
в болница в гр. София, по време на който му била извършена ендомиокардна
биопсия и проведено лечение след реакция на отхвърляне. След болничния престой
той продължавал да е на медикаментозно лечение и бил в рисков за здравето си
период. Твърди, че случилото се на 24.03.2018 г. му нанесло тежки психически и
емоционални травми. По време на инцидента той изпитвал уплаха и страх, които
по-късно прераснали в емоционален стрес и психически дисбаланс, които за лице в
неговото състояние можело да се окажат фатални. Такова едно събитие веднага се
отразявало на сърдечното заболяване на ищеца, който получавайки силно
сърцебиене (тахикардия), се опасявал, че отново ще започне реакция на
отхвърляне на трансплантираното сърце. В този момент той отново изживявал онова
чувство, че това може да са последните минути от живота му. Дълги месеци след
инцидента на 24.03.2018 г. ищецът се възстановявал от стреса и лекувал за
пореден път сърдечните отклонения, които настъпили в резултат на изживения
страх и напрежение. Тези свои болки и страдания оценявал на сумата от
5000 лв., която претендира като обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди. Претендира и законната лихва върху
сумата от датата на деликта - 24.03.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата. Противоправността на деянието се изразявала във факта, че ответникът Ж.С.Ж.,
изпълнявайки длъжността "охранител" към „Лайфгард-88” ЕООД, пред
търговския обект, който охранявал, отправил обидни думи и квалификации, описани
по-горе, държал се агресивно и с поведението си породил страх за живота и
здравето на ищеца, като конфликтът бил породен
от паркиране на място за лица с трайни увреждания, какъвто бил ищецът.
Налице били вреди от това
противоправно поведение на ответника, изразяващи се в причинени на ищеца болки
и страдания от преживения страх и стрес от случилото се. Тези неимуществени
вреди били описани подробно по-горе. Налице била и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние - нарушение на обществения ред, агресивно поведение,
отправяне на обиди и заплахи към ищеца от страна на ответника, в резултат на
което ищецът изживял стрес, който водел след себе си описаните болки и
страдания. Вината при
непозволеното увреждане се предполагала до доказване на противното съгласно чл.
45, ал. 2 от ЗЗД, поради което не следвало да бъде доказвана от страна на
ищеца. В настоящия случай конкретните факти, които съдът следвало да вземе
предвид при определяне на размера на неимуществените вреди били следните:
ищецът бил лице с трайно заболяване - сърдечна недостатъчност, наложила
трансплантация на сърце, което във всеки един момент можело да откаже да
функционира, след което настъпвала смърт; ищецът не работел, тъй като е с
определена 100 % неработоспособност и разполагал с ниски доходи от пенсия;
ищецът не бил дал повод, нито провокирал
ответника да прояви агресивно поведение към него; изживеният от ищеца стрес
можел да доведе до летален за него край. Именно поради това сумата от 5000 лв.
било разумно и оправдано обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, които довели до влошаване на
здравословното му състояние и съставлявали реална заплаха за живота му. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди Ж.С.Ж. да му заплати сумата
5000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от него болки и
страдания негативни емоции, влошаване на здравословното състояние, притеснение
и страх за живота си, причинени от противоправно поведение на ответника, както
и законна лихва за периода от 24.03.2018 г. /датата на деликта/ до
окончателното изплащане на задължението. Моли да му бъдат присъдени и
направените по делото съдебни разноски.
Ответникът
Ж.С.Ж. счита, че исковата молба е
неоснователна. На 24.03.2018г. действително бил на работа, но за
инцидента, сочен от ищеца,
обстоятелствата не били посочените в исковата молба. Около 12.30 часа бил на
работа като охранител в сградата на ул. „Ал.Батенберг" №28. Пред сградата
по това време били той и негов колега. Били облечени в униформи. Забелязали как
срещу сградата, към мястото за паркиране на инвалидни места, се насочил
автомобил, управляван от гражданин, който многократно паркирал там, тъй като бил
инвалид. Точно в този момент, в посока юг - север се движело МПС /по- късно
разбрал, че било управлявано от ищеца/, което пресякло непрекъснатата пътна
лента и агресивно се насочило също към мястото за паркиране на инвалиди. Ищецът
проявил агресивност към гражданина, който му отстъпил мястото. След това той
слязъл от управлявания от него автомобил и се насочил към югозападния ъгъл на
сградата, където с колегата си стояли. Като ги наближил, го попитал защо
паркира на място, предназначено за инвалиди, а той започнал да ги обижда и да
говори цинични и арогантни думи спрямо тях. Ищецът бил афектиран от скандала
между него и предишния гражданин и след като ответникът му задал въпрос, явно
още повече се ядосал. Ищецът започнал да нервничи, продължил да ги обижда и в
един момент започнал да говори по телефона си. След малко пристигнали
представители на МВР. Снели им обяснения и случаят приключил. Изразява
несъгласие със соченото в исковата молба относно това, че се бил държал
агресивно спрямо ищеца, че го обиждал и че с поведението си поставил живота му,
физическото, емоционалното и физическото му състояние в опасност. Не е съгласен с твърдяното, че е извършил
противоправно деяние, вследствие на което му причинил вреда. Моли да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Предявен е иск за обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, негативни
емоции, влошаване на здравословното състояние, притеснение и страх за живота на
ищеца, резултат от поведение на ответника. Твърди се, че на посочените в
исковата молба дата и място ответникът е казал следните думи и изрази, насочени
към ответника: „Ало, инвалида, на теб говоря!", „Като те гледам с ръце и
крака си. Какъв инвалид си, мозъчен ли?", „Инвалидна мутра! Вие, които
карате черните джипове, за какви се мислите?!", „Долен боклук, купи ли си
ТЕЛК-а?" Твърди се още, че ответникът се насочил срещу ищеца с явна
агресия и му казал: „Ей, келеш, махни си бараката!“.
За изясняване на твърдените обстоятелства по
делото са разпитани свидетели.
Свидетелят В.И.С. сочи, че на 24.03.2018 г. се намирал заедно с ответника от югозападната
страна на сградата на „Сити център“ – Стара Загора. По това време някакъв човек
с червена кола искал да паркира на инвалидно място от западната страна на ул.“А.
Батенберг“, но отдолу дошъл черен джип, който минал зад червената кола и
започнал да свири. Ответникът казал „Не те ли е срам на инвалидното място да
паркираш този джип“. Тогава ищецът излязъл на средата на пътя и започнал да
вика към ищеца “Тъпанар, идиот, що не ми се представяш, сега ще те уволня“. Наближил
ответника и крещял срещу него „Сега ще видиш какво ще стане с теб“. Обадил се
на полицията и дошъл патрул от Второ районно управление. Свидетелят твърди, че
двамата с ответника не са ходили до централния вход на сградата. Сочи, че
ответникът казал на ищеца само „Айде оправи ме“, не е отправял обиди и заплахи
и не е извършвал действия спрямо ответника. Свидетелят Х.П.Х. твърди, че по
обяд на 24.03.2018 г. се намирал южно от Бизнес сградата над Пето основно
училище гр. Стара Загора, когато чул свирене на клаксон и форсиране на
двигател. Видял черен джип, който спирал от лявата страна на улицата и друга
кола пред него. Чул, че охранителят направил забележка на водача на черния джип,
казвайки „Господине имайте малко уважение, човека е инвалид“. Водачът на джипа
слязъл и казал „Аз трябва да съм без ръце и крака ли, за да съм инвалид“.
Тръгнал към двамата охранители, които се намирали от долната страна на сградата,
и започнал да вика “Какъв си ти бе тъпанар, я ми се представи, сега ще те
оправя“ и започнал да звъни по телефона. След това пристигнала полиция.
Свидетелят И.К.Г. сочи, че в края на март месец 2018 г. към 12-12.30 часа на
обед отивал да пазари в магазин „Билла”, когато видял червена кола, движеща се
на заден ход към мястото за паркиране на инвалиди. Отдолу дошъл джип, отишъл
зад колата и започнал да свири с клаксон. Водачът на червената кола се
придвижил напред, а този с джипа влязъл на инвалидното място. Ищецът слязъл
джипа, отишъл към двамата охранители в долната част на сградата казал на висок
глас „Я ми се представи бе тъпанар, с тъпанар“. След излизане от магазина
свидетелят видял една полицейска кола, като единият служител бил в колата, а
другият - при охранителите. Свидетелят П.Ж.К. сочи, че през март месец 2018г.
паркирал до магазин „Билла“ и видял охраната да се заяжда с ищеца, защо е спрял
на мястото за инвалиди. Двама охранители били застанали пред входа на „Билла” и
му казвали да си махне колата, защото нямал право да паркира там и го обиждали.
Казали му „Никакъв инвалид не сте, трябва да си махнете колата“. Ищецът казвал,
че има инвалиден стикер, но те му отговорили, че бил фалшив и ще се обадят да
дойдат да го закопчаят. Свидетелят М.Я.Г.твърди, че през март месец 2018г. по
обяд около 12-13 часа бил в сградата на „Сити център”- Стара Загора. Видял един
човек да обижда ищеца. Казвал му, че е мозъчен инвалид. Казал му „Какъв инвалид
си ти като имаш ръце и крака“. Ответникът и свидетелят С. започнали да обиждат ищеца,
който бил притеснен и стреснат. Двамата охранители били на тротоара пред
централния вход. В този момент ищецът пресичал пешеходната пътека към входа на
„Сити център”. Той тръгнал да ги подминава, като ищецът и свидетелят С. продължили да го обиждат. Свидетелката М.Т.М.
сочи, че след инцидента на 24.03.2018г. се чувствал зле. Посетил спешен център,
имал сърцебиене, целият бил зачервен. Това продължило няколко седмици.
От заключението на назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза се установява, че на 24.03.2018 г. при преглед на
ищеца в Спешно отделение е установена тахикардия, но не е проведено лечение.
Ищецът е претърпял трансплантация на сърце през м.октомври 2014 г., а през
м.март 2018 г. е провел лечение по повод отхвърляне на транспланта. Според
вещото лице, ако е преживян силен стрес, това може да доведе до органни промени
в сърдечния мускул. В с.з. вещото лице
уточнява, че това може да се случи при всеки един човек, както и че стресът не
може да доведе до отхвърляне на трансплантирания орган.
От събраните доказателства по делото съдът
намира за установено, че на 24.03.2018 г. около 12,30 ч. в гр.Стара Загора,
пред сградата на „Сити център“ е възникнал спор между ищеца и ответника във
връзка с паркирането на място за инвалиди. От показанията на свидетелите С., Х.
и Г. става ясно, че ответникът е
паркирал на това място от другата страна на улицата, след като е принудил друг
водач, също инвалид, да му освободи пътя. Това поведение на ищеца е провокирало
ответника да се обърне към него и да му направи забележка за паркирането на
инвалидното място. Никой от свидетелите С., Х. и Г., които са очевидци на
случилото се от самото му начало, не сочи ответникът да е отправил към ищеца твърдените
в исковата молба думи и изрази, нито да се е държал агресивно спрямо ищеца.
Единствено свидетелите К.и Г., които са възприели разговора между страните в
един по-късен момент, твърдят, че ответникът е бил обиждан. Посочената
субективна оценка на свидетелите обаче не може да бъде възприета, доколкото не
е ясно въз основа на какви възприятия е била направена и какви са факторите,
повлияли на оценъчния процес. Само свидетелят Г. твърди, че ответникът е бил
наречен „мозъчен инвалид“, но не сочи конкретно кой от двамата охранители
/ответникът или свидетелят С./ е казал тези думи. Освен това показанията на
този свидетел относно местоположението на страните по време на ситуацията
противоречат на показанията на свидетелите С., Х. и Г., което поставя под
съмнение достоверността на изложеното от свидетеля Г.. От представения по
делото запис на повикване от ищеца на телефон 112 на 24.03.2018 г. в 12,47 ч.
става ясно единствено, че лица от охраната на магазин „Билла “ са му пречили да
паркира автомобила си на място за инвалиди.
По делото липсват други доказателства за
поведение на ответника, което да е от естество да предизвика твърдените в исковата молба емоционален стрес,
психически дисбаланс, уплаха и страх за живота на ищеца. Не е доказано
конкретното отражение на възприетите от свидетелите думи, изрази и действия върху
нервната система на ищеца с оглед индивидуалните му психофизиологични особености.
Единствено наличието на констатирана в същия ден тахикардия /ускорен сърдечен
ритъм/ не е достатъчно да обоснове извод за наличието на остра стресова реакция
у ищеца. Острата стресова реакция е физически и
психологически отговор на целия организъм в
стресова ситуация и се характеризира с
определена симптоматика. Вещото лице по съдебномедицинската експертиза сочи, че
преживеният силен стрес може да доведе до промени в сърдечния мускул. От
събраните по делото доказателства обаче не се установява конкретното поведение
на ответника в процесната ситуация да е предизвикало у ищеца остра стресова
реакция, чийто симптом да е и констатираната от при лекарски преглед
тахикардия. Следователно не е доказана причинно-следствената връзка между
установените от свидетелските показания действия на ответника и твърдените от
ищеца неблагоприятни последици за неговото здраве.
По тези съображения съдът намира, че предявеният
иск за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на 24.03.2019
г., изразяващо се преживени болки и страдания, негативни емоции, влошаване на
здравословното състояние, притеснение и страх за живота му, ведно със законната
лихва от 24.03.2018 г. до окончателното плащане на дължимата сума, е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 800 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.К.П.
*** против Ж.С.Ж. *** иск за заплащане на сумата 5000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на
24.03.2019 г., изразяващо се преживени болки и страдания, негативни емоции, влошаване
на здравословното състояние, притеснение и страх за живота му, ведно със
законната лихва от 24.03.2018 г. до окончателното плащане на дължимата сума,
като неоснователен.
ОСЪЖДА А.К.П. *** да
заплати на Ж.С.Ж. *** сумата 800 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :