Определение по дело №1313/2022 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№…………………2022 година, гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, 

Десети състав, в закрито заседание на четиринадесети септември 2022г.,

като разгледа докладваното от съдия  Марияна Ширванян

адм.д.№ 1313/2022г. по описа на съда, за да се произнесе

взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на С.Д.С. срещу „ТЕТ – 61“ЕООД.

 

В жалбата е изложено следното: на 23.05.2022г. при служебно посещение в „Кристал“, намиращ се в к.к. „Златни пясъци“, автомобил маркаПи рег.№ СВ **** ИА, с който изпълнявала служебните си ангажименти и е паркирала пред входа на място, което е обособено като прилежащ паркинг, е репатриран от служители на „ТЕТ - 61“ЕООД, неправомерно. При напускането на хотела служителите от рецепцията са посочили, че от тази година прилежащият паркинг е отнет и се води частна собственост на „Златни пясъци“АД. Мястото не е обозначено като неподходящо за паркиране, липсва информационна табела и маркировка и по никакъв начин водачът на МПС не можел да разбере, че извършва нарушение, когато паркира там. В последствие при посещението на наказателен паркинг – Ривиера в к.к. „Зл.пясъци“ е направила опит да оспори неправилното репатриране от частното дружество. Сигнализирала за създалата се ситуация служителите на реда в Пето РУ. На място са пристигнали два патрула, които станали свидетели на грубо, арогантно и недостойно поведение на служителите от наказателния паркинг спрямо жалбоподателката и се опитали да стопират напрежението. Изслушани са и двете страни, но са нямали позиция за създалата се ситуация, поради това че дружеството е частно и не работи с МВР. В тази връзка останала в безизходица, заплатила репатриране в размер на 90лв. и отговорно пазене в размер на 3 лв., общо 93лв. неправилно събрана сума. Твърди че това е порочна практика и от години в този комплекс се издевателства и мародерства над невинни граждани. Моли за разглеждане на този случай и за адекватни мерки срещу „ТЕТ -61“ЕООД, извършваща дейност на територията на к.к. „Зл.пясъци“. Към жалбата е приложен касов бон и е посочено, че може да предостави видео на цялото трасе заснето след освобождаване на автомобила. Посочено е, че подава жалбата директно в

При проверката за редовност и допустимост на жалбата съдът е констатирал, че е нередовна и е дал възможност на жалбоподателката да отстрани констатираните нередовности, като в 7-дневен срок от получаване на съобщението, представи в АдмС – Варна документ за плащане на дължимата държавна такса в размер на 10 лева по сметка на АдмС - Варна за държавни такси (БАНКА УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, IBAN: ***ата за връчването й на ответника и посочи в молба с препис за ответника кой акт, действие, бездействие или действие по изпълнение на акт оспорва и какво иска от съда.

Постъпила е уточняващата молба с.д. 10882/12.07.2022г. от г-жа С. чрез адв.П., с приложено към нея банково бордеро за вн.д.т. по сметка на АдмС Варна.

В уточняващата молба е посочено, че жалбата, с която е сезиран съда е по съществото си искова молба (и иска да бъде разгледана като такава) да бъде осъдено дружеството да заплати 93.00лв. имуществени вреди и обезщетение в размер на 700.00лв. за неимуществени вреди, причинени от нищожна принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.5 от ЗДвП, като в обстоятелствената част на уточнителната молба се сочи на нищожността на приложената ПАМ, но не е направено искане за произнасяне на съда в този смисъл в петитума на исковата молба.

 

При преценката за допустимост и редовност на исковата претенция, съдът е констатирал, че в уточняващата молба са изложени множество твърдения за настъпили факти относими към репатрирането на МПС управлявано от г-жа С., цитирани са конкретно разпоредбите на различни нормативни актове имащи отношение към повдигнатия спор, но липсва конкретно и ясно посочване от кой или кои актове, действия или бездействия и на кой/кои органи/ юридически и или физически лица са произтекли неимуществените вреди за г-жа С. и в какво по-точно се изразяват те. Искът не е съобразен и с разпоредбата на чл.204 от АПК, поради което не може да бъде изведен извод за допустимостта му. В този аспект на г-жа С. е дадена възможност да посочи оспорила ли е заповедта за налагане на ПАМ и действията по изпълнението и пред съд и или по административен ред и има ли произнасяне по тази/тези жалби. Констатирано е и, че не са представени преписи от жалбата и от уточняващата молба за връчването им на ответника/ответниците. Не са представени доказателства относно правото на г-жа С. да управлява репатрираното МПС. На ищцата е дадена възможност след като съобрази разпоредбата на чл.204 от АПК да изправи нередовността на исковата молба. На представляващият я адвокат е връчено разпореждане с конкретно поставени въпроси относими към спора, отговорът по които би дал възможност на съда да конституира страните по спора, да го конкретизира и да разпредели доказателствената тежест, а именно:

1.Да посочи оспорила ли е заповедта за налагане на ПАМ и действията по изпълнението и пред съд и или по административен ред и има ли произнасяне по тази/тези жалби

2.Да посочи  конкретно от кои действия, бездействия и или актове извършени или издадени от кой / кой органи /лица / физически или юридически лица, твърди че са произлезли вредите (имуществени и неимуществени).

3.Да посочи кои действия, бездействия и или актове извършени или издадени от кой / кой органи /лица / дружество/ служител оспорва в хипотезата на чл.203 и сл. от АПК;

4.Да посочи какви са основанията за оспорването им;

5.Да посочи какви са вредите претърпени от всяко едно от действията, бездействията и/ или административния акт, които твърди, че е претърпяла и размера на исковата претенция за всяка от твърдените вреди.

6.Да представи доказателства за правото да управлява репатрираното МПС.

7.Да представи на хартиен носител в деловодство на АдмС Варна преписи (по броя на ответниците) от жалбата и от уточняващата молба за връчването им на ответника/ ответниците или да представи в деловодство на АдмС Варна 8лв. (умножен по броя на ответниците) за възпроизвеждането като заверено копие от жалбата и от уточняващата молба от електронен формат на хартиен носител – (чл.102з, ал.3 ГПК вр. т.19, б.“в“ от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието).

Указано е, че при неизпълнение указанията на съда в дадения срок исковата молба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

 

В изпълнение на разпореждане №9411/19.07.2022г. е постъпила молба със следните уточнения:

1.г-жа С. не е оспорила заповедта за налагане на ПАМ и действията по изпълнението и пред съд и или по административен ред, тъй като полицейските служители към които се е обърнала за съдействие са я посъветвали да подаде жалба, в която да опише оплакванията си направо пред съда. Жалбата подадена от г-жа С. е с вх.№ 9111/10.06.2022г.;

2.конкретните действия, от които са произлезли вредите, за които се иска обезщетението се изразяват в прилагането на действия от 23.05.2022г. по репатриране на паркирано служебно МПС, предоставено за ползване и изпълнение на служебни задължения. Репатрирането, задържането и освобождаването на МПС – то били извършени от служители и представители на „ТЕТ-61“ЕООД. Репатрирането на МПС-то има характер на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.5 от ЗДвП.;

3.имуществените и неимуществените вреди са произлезли единствено от действията на „ТЕТ-61“ЕООД. Незаконосъобразното и неправилно репатриране на МПС с рег.№ СВ****ИА. Последвалият отказ МПС да бъде освободено след направените възражения срещу задържането му на т.нар. „наказателен паркинг“ водели до настъпването на имуществените вреди, каквато е заплатената без основание такса в размер на 93лв. А заради упражненото задържане се е стигнало до настъпване на неимуществените вреди, притеснения и унижения, както и емоционален дискомфорт от притеснение, че няма да успее да вземе на време детето си от детска градина и отразили се негативно върху емоционалното му здраве.;

4.основанията за оспорване са следните: твърдят, че фактическата обстановка, свързана с преместването на автомобила е организирано и изпълнено по нареждане и със средства на ответното дружество и по смисъла на съдържанието си представлява ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП. Твърдят, че горното е нищожен административен акт. Нито полицейските служители, нито лицето от наказателния паркинг са представили документ, с който да легитимират служебното си положение и респективно правомощията си, даващи им право да прилагат подобна принудителна административна мярка. Твърдят, че към датата на репатрирането на МПС ответникът не е оправомощено лице по чл.168 от ЗДвП, а при принудителното преместване на автомобила не са били налични фактите, визирани в хипотезите на б.а, б или в на т.5 от чл.171 от ЗДвП.

5.представени са доказателства за правото на г-жа С. да управлява МПС и

6.представено е доказателство за платена д.т. за възпроизводството на хартиен носител на жалбата и уточняващата молба за връчването им на ответника по делото.

 

Съдът за да се произнесе съобрази, че исковите производства за обезщетения от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административните органи (каквото е и настоящото, съгласно направеното в уточняващата молба - л.37-38 от съдебната преписка) са регламентирани в разпоредбите на чл.203 и следващи от АПК.

В нормата на чл.204, от АПК е дадена следната уредба на исковото производство за обезщетения: ал.1 – „Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.“; ал.2 - „Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание.“; ал.3 – „Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.“; ал.4 – „Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.“ и ал.5 – „За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс.“ Съгласно чл. 205, ал.1 от АПК „Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.“

Анализът на цитираните разпоредби налага при съобразяване на всички относими към оспорването на административните актове, действия и бездействия норми, следните изводи:

Иск за обезщетяване на вреди от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган може да се предяви при наличието на следните предпоставки дадени в алтернативност:

първо, след отмяната на административния акт. Това означава, предварително в друго различно от производството по обезщетението за вреди, съдебно производство (проведено по реда на чл. 145 и сл. от АПК) да е оспорен административния акт и съдът да се е произнесъл по неговата незаконосъобразност с решение, влязло в сила;

второ, искът да се предяви заедно с оспорването на административния акт, най-късно до приключване на първото открито съдебно заседание по делото. Това означава след или заедно с подадена жалба срещу конкретно посочен/посочени административни актове, да се предяви в същото съдебно производство и иск за обезщетение за вреди от конкретно посочения административен акт, чиято отмяна като незаконосъобразен или искане за прогласяване на нищожност се разглежда.;

трето, при условие че вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността му се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Тази разпоредба изисква също ищецът да посочи ясно и конкретно акта, от който се претендират вредите. Това изискване е свързано с конституирането на страните по спора. Като ответник по иска се конституира юридическото лице по чл.205 от АПК, а като административен орган – ответник в производството по оспорването на административния акт, страна са посочените в чл.153 от АПК лица;

четвърто, при условие че искът е предявен за обезщетение от незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Тази разпоредба изисква от ищецът конкретно и точно да посочи  действие или бездействие на административен орган, които счита за незаконосъобразни. Това изискване е свързано с конституирането на органа, който е извършил или дължи извършването на действието по чл.250 от АПК или чл.256 от АПК, като страна в производството по оспорването на действието или бездействието.

Уредбата на производствата по съдебното обезщетяване на вредите от незаконосъобразните актове, действия и бездействия на административен орган има императивен характер.

Производството е специфично, сложно (многопластово: следва да има нарочно произнасяне по законосъобразността на административния акт, действието и бездействието на административния орган и успоредно с това се установява наличието на вреди за лицето и причинно следствената връзка с акта, действието или бездействието), към което, освен регламентацията в чл.203 и сл. от АПК, също се прилагат разпоредбите за съответното производство по оспорване на административните актове, действия и бездействия на административния орган, а за изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на ГПК.

Съгласно чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в АПК, в който обаче липсват разпоредби относно исковото производство. Ето защо и на основание чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК. Съгласно чл. 203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Предвид смесения характер на производството инициирано от г-жа С. от значение е както спазването на изискването за наличие на реквизитите задължителни за исковата молба, така и спазването на изискванията и наличието на задължителните реквизити на жалбата посочени в чл.150 от АПК. Поставените изисквания към формата и съдържанието на жалбата и на исковата молба е за съответствието им с разпоредбите както на чл.150 от АПК, така и на чл.127 от ГПК. Императивно задължителен реквизит на жалбата срещу административния акт, действие или бездействие на административния акт по арг. от чл.150, т.5, т.6 и т.7 АПК е „означение на обжалвания административен акт[1]; указание в какво се състои незаконосъобразността на акта и в какво се състои искането“[2]. Означаването на оспорения административен акт е задължителен реквизит на жалбата, с която едно лице сезира съда. Без данни за акта съдът не може да определи предмета на делото, а без яснота за предмета на делото не може да определи дали спорът му е подведомствен, дали му е подсъден, не може да определи надлежните страни, приложимото съдебно производство, налице ли е идентитет – обективен и субективен, с друг висящ процес или с влязло в сила съдебно решение.

В жалбата на г-жа С. не е посочен конкретно актът, действието или бездействието на кой орган оспорва, въпреки дадените й с разпореждане №№7759/13.06.2022г., 8942/07.07.2022г. и 9411/19.07.2022г. възможности за конкретизирането им. Репартирането на лек автомобил не е еднократен акт на административния орган, а е комплекс от актове и действия на един или повече административни органи в една или повече администрации. Напр. но не изчерпателно етапите при репатрирането на автомобил са: първо - издаването на заповед за налагане на принудителна административна мярка преместване на МПС; второ – извършване на действия по изпълнението на ЗНПАМ преместване на МПС чрез окачването на устройство към МПС и натоварването му в специализирано превозно средство; трето – разтоварване на МПС в паркинг определен за целта; четвърто – освобождаване на МПС от паркинга. На всеки от тези етапи административния орган издаващ акт или извършващ действието може да е различен от органа извършващ действия или издаващ акт в предходен или следващ етап. При оспорването на конкретното действие или конкретния административен акт в съдебното производство по проверката на неговата законосъобразност се конституира и призовава именно органа издал акта или извършил конкретното действие или бездействие. От съдържанието на жалбата и на уточняващите молби на г-жа С. и предвид липсата на петитум съобразен с разпоредбата на чл.150 от АПК в тях не може да се направи извод кой/ кои акт/актове или кои действия на кой/кои конкретно административен орган оспорва. Исковата молба – жалба е неясна. От твърденията на г-жа С. в жалбата и уточняващите молби се налага извод, че намира за нищожна Заповедта за налагане на ПАМ преместване на МПС (без да има искане за прогласяването й за нищожна от съда), но пък твърди вреди (имуществени и неимуществени -стрес, притеснение) от спора предизвикан от пазача на паркинга, на който е оставен за пазене лекия автомобил. Тази неяснота не е предоляна въпреки дадените от съда указания за изправяне на нередовността на жалбата – искова молба.

Нормата на чл. 205 от АПК регламентира, че искът за обезщетения се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Последната разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че ответник следва да е юридическото лице, в състава на което е включен административния орган, от чийто незаконен акт, действие или бездействие са причинени вредите, предвид което е поставено и изискването в чл.1 от ЗОДОВ конкретно да бъде посочено от кой акт, действие или бездействие на кой орган е произтекла вредата.

Особеното за производството по чл. 203-207 от АПК е, че законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и от кого следва да се търси обезщетение, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да прекрати образуваното съдебното производство. Ето защо, предявяването на исковата претенция срещу ненадлежна страна има за последица недопустимост на иска. В този смисъл е т. 6 от ТР № 3/2004 г. на ВКС и разпоредбата на чл. 205 от АПК, която посочва кой може да бъде ответник, а именно юридическото лице, в състава на което е включен административния орган, от чийто незаконен акт, действие или бездействие са причинени вредите, то има самостоятелна правосубектност и може да отговаря за вреди по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

За пълнота следва да се посочи още, че нито от разпоредбите на чл. 7 ГПК, която изисква от съда служебно участие при разглеждане на гражданските спорове относно движението и приключването на делото, нито от правилото на чл. 171, ал. 4 от АПК, отнасяща се до активността при попълване на делото с доказателства, следва, че за съда е създадена възможност в исковото производство да конституира по служебен път ответници, срещу които ищецът не е насочил своя иск. Служебното конституиране на ответник на мястото на посочения от ищеца, би представлявало незаконосъобразно процесуално действие на съда, което е в нарушение на диспозитивното начало на исковото производство и има за последица постановяване на недопустим съдебен акт срещу ответник, спрямо който няма упражнено право на иск.

За правилното конституиране на страните по чл.1 от ЗОДОВ е необходимо да има яснота относно конкретния акт, действие или бездействие и на кой орган се оспорва ( за да се прецени кое е юридическото лице, носител на пасивната процесуална легитимация по предявения иск). Направените от г-жа С. уточнения, че конкретните действия, от които са произлезли вредите, за които се иска обезщетението се изразяват в прилагането на действия от 23.05.2022г. по репатриране на паркирано служебно МПС, предоставено за ползване и изпълнение на служебни задължения; че репатрирането, задържането и освобождаването на МПС – то били извършени от служители и представители на „ТЕТ-61“ЕООД и, че репатрирането на МПС-то има характер на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.5 от ЗДвП не представляват изпълнение на изискването за посочване от ищеца съобразно разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ кой акт, действие или бездействие и на кой орган са в причинно следствена връзка с претърпените вреди.

Съгласно разпоредбите на чл. 2 и чл. 6 от ГПК съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице /или по искане на прокурора в определени от закон случаи/, съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от търсещия защита и съдействие. Предметът на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца / арг. от чл. 26, ал. 1 от ГПК / в исковата молба чрез страни /носителите на спорното правоотношение/, правопораждащи - при претендиране съществуването на правото, или правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи и правопогасяващи - при отричане съществуването на правото - юридически факти /основание на иска/ и петитум. Предвид регламентираното диспозитивното начало в гражданския процес, съдът има право и задължение да се произнесе само в рамките на заявеното въз основа на конкретни фактически обстоятелства искане. Изменения в тях не могат да въвеждат нито съдът, нито ответникът.

Поставените граници на произнасянето от съда, определят изискванията към исковата молба. В исковата молба следва да бъде налично по арг. от чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК „изложение на обстоятелствата, на които се основава искът“ и да бъде посочено „в какво се състои искането“. Освен това съгласно чл.127, ал.2 от ГПК „В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.“

При преценката за съответствието на иска по настоящото дело с изискванията на ГПК съдът съобрази дадените в Определение № 161 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15962/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов; Решение № 6342 от 27.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1083/2022 г., III о., докладчик председателят Галина Христова[3]; Решение № 150 от 8.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4188/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мария Христова[4]; Определение № 301 от 30.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 422/2022 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емилия Донкова[5]; Определение № 328 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1665/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова[6] тълкувания на относимите към исковото производство разпоредби на АПК и ГПК.

            При съобразяване на изложеното и на съдържанието на жалбата, явяваща се искова молба съгласно направеното уточнение в молба с.д. 10882/12.07.2022г., както и на съдържанието на уточняващата молба с.д.11521 съдът намира, че не са отстранени нередовностите на жалбата – искова молба.

Не е ясно в какво се изразяват и неимуществените вреди за жалбоподателката. Няма изложено подробно описание на преживяванията й, от които да бъде обоснован извод за настъпила неимуществена вреда. Липсата на конкретни и подробни твърдения относно неимуществените вреди (интензитет на преживяването, съпътстващи физически признаци, които да са възприети от околните: напр. но не изчерпателно пребледняване, задъхване, зачервяване, плач, др. и период, в които са изпитвани) затруднява съда първо при разпределението на доказателствената тежест между страните и второ да прецени относимостта на доказателствата към твърденията по фактите и като резултат да приеме, че фактите са настъпили по начина посочен от ищцата.

Съдът не може сам да формулира петитуми на жалбата и на исковата молба за обезщетение презумирайки какви са желанията на подателят им и извличайки от твърденията му, кой/кои актове действия или бездействия на органа оспорва и какви неимуществени вреди са му нанесени и от кой/кои актове, действия или бездействия на органа. Съдът не може и сам при съобразяване на посочените в жалбата и иск за обезщетение норми да запълни чрез тълкуване и анализи фактическите твърдения на страната относно, акта от който са произлезли вредите и на фактите обосноваващи извод за настъпването на вредите, включително и периода на настъпването им.

Нарушението на правата на гражданите не е абстрактно понятие, за описанието на което е достатъчно да бъдат цитирани само законовите разпоредби, в които са изредени правата, чието нарушение се сочи. За да може съдът да извърши преценка има ли нарушение на правата на гражданин по тези разпоредби е необходимо, лицето, което твърди извършено спрямо него нарушение да посочи в какво се изразява това нарушение, като посочи административния акт, които е нарушил правата му или опише в конкретика действията на служителите на дружеството, които са извършили или опише кои действия е следвало да извършат, но не са извършили, както и да опише в конкретика твърдените неимуществени вреди като преживени негативни емоции с интензитет, времетраене и последици. Именно относно тези конкретни твърдения съдът събира доказателства относно законосъобразността на акта и или наличието на действия или бездействия, с които да са нарушени правата на лицето. Т.е. само общото твърдение на г-жа С., че е репатриран предоставеният й за управление от работодателят й лек автомобил и, че от това за нея са произлезли вреди не е достатъчно за да бъде проведено съдебно производство срещу сочения от нея ответник. Посоченото изложение на обстоятелствата не е достатъчно, за да се приеме, че исковата молба е редовна. Правопораждащите факти, на които се позовава ищеца, са част от основанието/основанията на иска и посочването им съставлява условие за редовност на исковата молба, съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.                                                              Както вече беше посочено, императивно разпоредбата на чл.204 от АПК поставя следните изисквания към допустимостта на иска иск за обезщетение: или да бъде твърдяна вреда от вече отменен акт или да бъде предявен иск за обезщетение в производството по оспорването на административния акт, както и да бъдат посочени вредите, чието обезщетение се иска. В случая това не е сторено и жалбата - иск се явява недопустим и производството по него следва да бъде оставено без разглеждане.

До дата на постановяване на настоящото определение нередовностите по исковата молба не са отстранени. Налице са основанията на чл.158, ал.3 от АПК вр. чл.129 ГПК приложим съгласно препращащата разпоредба на чл.144 от АПК. за прекратяване на производството по делото и оставяне на исковата молба без разглеждане.

 

 Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата (иск, съгласно уточнението в с.д. 10882/12.07.2022г.) на С.Д.С. срещу „ТЕТ – 61“ЕООД.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по административно дело № 1313/2022 г. по описа на Х състав на Административен съд гр. Варна.

 

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р България в седмодневен срок от връчването му.

 

СЪДИЯ: