Решение по дело №14619/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 435
Дата: 26 януари 2023 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110214619
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 435
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110214619 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от Г. А. П. от ......................., с
ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление № СО - Т - Г - 21 - 05 -
003/18.06.2021г. издадено от Зам.Кмет на Столична община, с което на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100 (сто) лева за
извършено административно нарушение по чл.26 т.1 и чл.26 т.5 от Наредба за
реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община.
В жалбата до съда наказаното лице оспорва законосъобразността на
наказателното постановление с молба същото да бъде отменено. Посочва се,
че наложеното по размер наказание е явно несправедливо, както и че се касае
за 1 кв.м. площ.
В съдебно заседание жалбоподателят Г. П. редовно призована, се явява
лично, като поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Зам.Кмет на Столична община,
редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен
юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните
гласни и писмени доказателства, намира, че жалбата е подадена в
законоустановения срок и от легитимна страна, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
1
Съдът, като взе предвид събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, намира за безспорно установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателката имала Разрешение за ползване на място за
извършване на търговия на открито върху терен общинска собственост №
24/22.02.2021г. издадено й от Столична община, район ,,Сердика", на бул.
,,Княгиня Мария Луиза" № 84, с цел търговия с мартеници, със срок 24.02. -
01.03.2021г. Заплатила и съответната такса за ползване на обекта.
На 23.02.2021г., около 13:20ч. експерти от Столичен инспекторат към
Столична община - свидетелите М. Х. и М. П. извършили проверка в
гр.София, в район ,,Сердика", бул. ,,Княгиня Мария Луиза" № 84. Двете
установили, че жалбоподателката извършвала търговия на открито,
предлагайки за продажба мартеници, заемайки около 1 кв.м. публична
общинска собственост без разрешение за ползване на място, издадено от
Кмета на район ,,Сердика" и без да бъде заплатена съответната такса за място.
Тъй като лицето не представило документ за платена такса и нарочно
разрешително, свидетелката М. Х. й съставила АУАН. С него била иззета
кутия с 139 броя мартеници. Актът бил връчен лично на лицето и подписан от
него без обяснения и възражения. Въз основа на съставения АУАН било
издадено и обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира фактическата обстановка за безспорно и категорично
изяснена въз основа на приобщените към делото гласни и писмени
доказателства по реда на чл. 283 от НПК. Видно от показанията на
разпитаните в качеството на свидетели М. Х. и М. П. е, че и двете са
участвали при извършването на проверката и са възприели липсата на
документи, легитимиращи правото на жалбоподателката да извършва
търговска дейност. Показанията им са еднопосочни и безпротиворечиви
относно възприетите факти, поради което и съдът ги кредитира като
потвърждаващи изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка.
Съдът обаче счита, че по делото липсват данни, които да докажат
съществен елемент от обективната страна на изпълнителното деяние, а
именно, че жалбоподателката е ,,извършвала търговия на дребно" по смисъла
на чл.19 от Наредбата. Нито една от двете свидетелки не е закупила от
стоката на лицето, нито пък непосредствено е възприела друго лице да е
извършвало такава покупка на някоя от предлаганите мартеници. Само по
себе си наличието на изложена стока на обществено място без наличие на
доказателства за нейното реално предназначение, обуславя предположение за
извършено административно нарушение.
На следващо място в хода на съдебното производство пред настоящата
съдебна инстанция жалбоподателката представи като писмено доказателство
оригинал от разрешение за ползване на място за извършване на търговия на
открито върху терен общинска собственост № 24/ 22.02.2021г. издадено й от
Столична община, район ,,Сердика", ведно с копие от документ за платена
такса на мястото. Обстоятелството, че документтие не са били представени
към момента на проверката, не означава че обективно такива липсват.
Административно наказващият орган е имал принципната възможност да
извърши служебна проверка относно наличието на такова разрешителнои
2
заплатена такса, вместо директно да санкционира лицето поради
непредставянето на такива. Действително срокът на действие на
разрежителното е с начало на действие ден след извършване на проверката.
Независимо от това обстоятелство обаче предвид занижената степен на
обществена опасност на деянието и дееца, липсата на каквито и да било
вредоносни последици и най - вече заплащане на изискуемата такса за
ползване на мястото случаят може да бъде приет и за маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани твърдяните в
жалбата съществени процесуални нарушения или други такива, поради което
и обжалваното наказателно постановление не следва да бъде отменяно и на
това осонвание.
Предвид гореизложените обстоятелства съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 във вр. с чл.58д т.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО - Т - Г - 21 - 05 - 003/
18.06.2021г. издадено от Зам.Кмет на Столична община, с което на Г. А. П. от
..........................., с ЕГН: ********** е наложено наказание глоба в размер на
100 (сто) лева за административно нарушение по чл.26 т.1 и чл. 26 т.5 от
Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3

Съдържание на мотивите


Софийски районен съд е сезиран с жалба от Г. А. П. от ......................, с ЕГН: **********
срещу Наказателно постановление № СО - Т - Г - 21 - 05 - 003/18.06.2021г. издадено от
Зам.Кмет на Столична община, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в
размер на 100 (сто) лева за извършено административно нарушение по чл.26 т.1 и чл.26 т.5
от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община. В жалбата до съда наказаното лице оспорва законосъобразността на
наказателното постановление с молба същото да бъде отменено. Посочва се, че наложеното
по размер наказание е явно несправедливо, както и че се касае за 1 кв.м. площ. В съдебно
заседание жалбоподателят Г. П. редовно призована, се явява лично, като поддържа жалбата
и моли същата да бъде уважена. Административно – наказващият орган Зам. Кмет на
Столична община, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен
юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като взе предвид
становищата на страните и въз основа на събраните гласни и писмени доказателства,
намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимна страна, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА. Съдът,
като взе предвид събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, намира за безспорно установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателката имала Разрешение за ползване на място за извършване на търговия на
открито върху терен общинска собственост № 24/22.02.2021г. издадено й от Столична
община, район ,,Сердика", на бул. ,,Княгиня Мария Луиза" № 84, с цел търговия с
мартеници, със срок 24.02. - 01.03.2021г. Заплатила и съответната такса за ползване на
обекта. На 23.02.2021г., около 13:20ч. експерти от Столичен инспекторат към Столична
община - свидетелите М. Х. и М. П. извършили проверка в гр.София, в район ,,Сердика",
бул. ,,Княгиня Мария Луиза" № 84. Двете установили, че жалбоподателката извършвала
търговия на открито, предлагайки за продажба мартеници, заемайки около 1 кв.м. публична
общинска собственост без разрешение за ползване на място, издадено от Кмета на район
,,Сердика" и без да бъде заплатена съответната такса за място. Тъй като лицето не
представило документ за платена такса и нарочно разрешително, свидетелката М. Х. й
съставила АУАН. С него била иззета кутия с 139 броя мартеници. Актът бил връчен лично
на лицето и подписан от него без обяснения и възражения. Въз основа на съставения АУАН
било издадено и обжалваното наказателно постановление. Съдът намира фактическата
обстановка за безспорно и категорично изяснена въз основа на приобщените към делото
гласни и писмени доказателства по реда на чл. 283 от НПК. Видно от показанията на
разпитаните в качеството на свидетели М. Х. и М. П. е, че и двете са участвали при
извършването на проверката и са възприели липсата на документи, легитимиращи правото
на жалбоподателката да извършва търговска дейност. Показанията им са еднопосочни и
безпротиворечиви относно възприетите факти, поради което и съдът ги кредитира като
потвърждаващи изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка. Съдът обаче счита, че
по делото липсват данни, които да докажат съществен елемент от обективната страна на
изпълнителното деяние, а именно, че жалбоподателката е ,,извършвала търговия на дребно"
по смисъла на чл.19 от Наредбата. Нито една от двете свидетелки не е закупила от стоката
на лицето, нито пък непосредствено е възприела друго лице да е извършвало такава покупка
на някоя от предлаганите мартеници. Само по себе си наличието на изложена стока на
обществено място без наличие на доказателства за нейното реално предназначение,
обуславя предположение за извършено административно нарушение. На следващо място в
хода на съдебното производство пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателката
представи като писмено доказателство оригинал от разрешение за ползване на място за
извършване на търговия на открито върху терен общинска собственост № 24/ 22.02.2021г.
издадено й от Столична община, район ,,Сердика", ведно с копие от документ за платена
1
такса на мястото. Обстоятелството, че документите не са били представени към момента на
проверката, не означава че обективно такива липсват. Административно наказващият орган
е имал принципната възможност да извърши служебна проверка относно наличието на
такова разрешително за платена такса, вместо директно да санкционира лицето поради не
представянето на такива. Действително срокът на действие на разрешителното е с начало на
действие ден след извършване на проверката. Независимо от това обстоятелство обаче
предвид занижената степен на обществена опасност на деянието и дееца, липсата на каквито
и да било вредоносни последици и най - вече заплащане на изискуемата такса за ползване на
мястото случаят може да бъде приет и за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. При
извършена служебна проверка не бяха констатирани твърдените в жалбата съществени
процесуални нарушения или други такива, поради което и обжалваното наказателно
постановление не следва да бъде отменяно и на това основание. Предвид гореизложените
обстоятелства съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
2