О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Габрово, 14.08 .
2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският
окръжен съд колегия в
закрито
заседание на четиринадесети август
през две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател:В.Топалова
Членове: В.Генжова
Г.Косева
като разгледа докладваното от съдията
Генжова В.ч. гр .д.
№ 283
по описа за 2020 год. ,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и
сл. във вр. с чл. 248 ГПК.
Обжалвано е определение №
795/19.06.2020г., постановено по гр.д. № 1148/2019г. на РС-Габрово, с което в
производство по реда на чл. 248 ГПК първоинстанционният съд е оставил без
уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, като
неоснователно.
В законния срок, против определението е
подадена въззивна частна жалба от ищеца С.Х.
К., действащ чрез адв. В.Д. – ГАК.
В жалбата се твърди, че с решение № 74/26.02.2020г. по гр.д. №
1148/19г., първоинстанционният ГРС признал за установено, че ищецът С.Х.К. не
дължи на ответника „С.Г.Груп” ООД сумата от 105,19 лв., но неправилно присъдил
на ответника направените от него в
производството разноски за адвокат.
Твърди, че неправилно съдът възприел
становището на ответника, че той не е дал повод на ищеца да заведе делото.
Нуждата от защита, чрез установителен иск се свързвала с наличието на спор,
какъвто в случа имало- претендиране на отричано от ищеца право.На ищеца била
изпратена от ответника покана, в която последният ясно заявил намеренията си да
се ползва от съдебна защита за процесните вземания. Ответникът не оспорил
действията си по изпращане до ищеца на тази покана, което било още един аргумент
в подкрепа на тезата за наличието на правен спор между страните. Освен това още
с отговора на исковата молба ответникът поискал да бъде постановено решение,
при признание на иска. С подаване на отрицателният установителен иск ищецът
целял да се защити срещу бъдещи действия
на ответника с цел събиране на претендирано от последния вземане. Твърди, че
ответникът злоупотребява с права и неоснователно претендира разноски. По
посочените основания моли обжалваното определение на ГРС да бъде отменено и да се
постанови ново определение, с което да се измени Решение № 74/26.02.2020г. в
частта за разноските и да се постанови нов съдебен акт, с който да се приеме,
че ищецът С.К. не дължи на ответника
сумата от 360 лв. разноски за производството пред ГРС.
Ответникът е оспорил жалбата. Твърди, че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Излага, че още с отговора на исковата молба той- ответникът е признал иска и е
поискал произнасяне по чл. 237 ГПК Съобразно нормата на чл. 78, ал.2 ГПК в
случай, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска и го признае до
изтичане на срока за отговор, то разноските се възлагат на ищеца, което
правилно е направил и първоинстанционният съд. Твърди, че от извънпроцесуалното поведение на ответника не
може да се направи извод, да е станал
причина за завеждане на делото. Във връзка със становището си е посочил и съдебна практика на ВКС.
Окръжният съд намира, че частната жалба,
като подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, счете частната жалба за
неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционния съд е бил сезиран от С.К.,
чрез адв. Д. с отрицателен установителен иск - да се признае за установено, че не дължи на ответника
сумата от105,19 лв. Твърдял е, че ответникът му изпратил покана за плащане на
тази сума, като в нея се съдържали изявления за това, че при неизпълнение сумата ще бъде събрана по
съдебен ред. Посочени са основания за
недължимост на процесната сума. С отговора на исковата молба ответникът е
признал иска и е поискал да се постанови решение по чл. 237 ГПК, при признание
на иска, като са изложени подробни съображения. Съдът е постановил своя съдебен
акт, посочвайки в мотивите, че се основава на направеното от ответника
признание на иска. Присъдил е разноски на ответника на осн. чл. 78, ал.2 ГПК,
като е изложил подробни мотиви за дължимостта на същите и цитирал практика на
ВКС по такива дела. С обжалваното определение № 795/19.06.2020г. ,постановено
по реда на чл. 248 ГПК е оставил молбата на ищеца за изменение на решението в
частта за разноските без уважение, като в мотивната част отново е посочил
практика на ВКС , постановена по идентични казуси.
Настоящият състав на въззивния съд
споделя изцяло становището изложеното от ГРС.
Неоснователни са наведените в частната
жалба доводи, че ответникът с поведението си – изпращането на покана за
изпълнение, е станал повод за завеждане на делото. В Определение № 95/22.02.2018г., по ч.гр.д. №
510/2018г. на ІV г.о., постановено по реда на чл. 248, ал.3 ГПК и по идентичен
казус, ВКС изрично е посочил, че
страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане не
дава повод за предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане.
При действието на настоящия ГПК ответникът по предявен установителен иск не
може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес
у ищеца от воденето на такъв иск, тъй като ищецът има правен интерес да получи
решение при признание на иска. Той обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признание на иска. При такова свое поведение,
той не дължи разноски, ако не разполага
с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал
друг повод за предявяване на иска.
Същевременно в същото определение ВКС
изрично застъпва становище, че извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори
със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяване на иск
за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание
на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба; но влече
отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност или вземането бъде прехвърлено, без цесионерът да е
уведомен за позоваването на давност от страна на длъжника, каквато хипотеза в
случая не се твърди да е налице. Ако обаче кредитора е бил уведомен за
позоваването от страна на длъжника на изтекла давност, то той би носил
отговорността за разноски, ако предяви иск за вземането си. Това разбиране е
възприето и в последващи съдебни актове на ВКС и е безпротиворечива.
В
случая, правилно съдът е приел, че предявеният иск е за несъществуване на
вземането поради изтекла погасителна
давност, както и че ответникът е поканил ищеца да го заплати с
продупреждение, че при неплащане ще бъдат предприети съдебни действия за
неговото събиране. Правилно е приел, че ответникът е признал иска с отговора на
исковата молба.Правилно при тези констатации е приел и, че в този случай и по
правилата на чл. 78 , ал.2 ГПК разноските за производството следва да се поемат
от ищеца. Неправилни са доводите в частната жалба, че кредиторът е дал повод за завеждане на иска с
поканата до длъжника, съдържаща предупреждение за съдебно събиране на
вземането. Тези действия на кредитора не са неправомерни, нито от друга страна
изправят длъжника пред необходимост да се защити чрез иск. Правата на длъжника
при подобни обстоятелства са гарантирани от отговорността на недобросъвестния
кредитор за обезщетение на вредите по предявяване на последващи извънсъдебни
претенции, след като длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно чл. 78, ал.2 ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца.Правилни са изводите на решаващия съд,
че ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на иска. Налице е и втората предпоставка за възлагане на
разноските върху ищеца- ответникът е признал иска с отговора на исковата молба,
както и в становището по същество, поради което разноските за производството
правилно са възложени на ищеца, сега частен жалбоподател.
С оглед на изложеното, обжалваното
определение, с което е отказано изменение на решение№74/26.02.2020г. по гр.д. №
1148/2019г. на ГРС, с което ищеца е осъден да заплати на на ответника разноските на осн. чл. 78 ,ал.2 ГПК, като правилно следва да бъде потвърдено.
Ответникът е поискал присъждане на разноски за тази инстанция, но
по делото липсват доказателства такива да са направени,поради което не се
присъждат.
На основание изложеното, съдът
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 795/19.06.2020г. постановено по гр.д. № 1148/2019г. на Габровския районен съд.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред ВКС на БР при условията на чл. 280 ГПК.
Председател:
Членове::