Р
Е Ш Е Н И Е
№ 85
гр.Варна,
13.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№119/20г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена от П.К.К. и Р.В.К., двамата чрез
процесуалния им представител адв.В.П., въззивна жалба против решение №1351/19.11.2019г., постановено по гр.д.№1513/18г. по описа на ВОС, гр.о., с което
е отхвърлен предявеният от П.К.К. и Р.В.К. против Ф.Ч.Ф. иск за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№156, том V,
вх.рег.№2061, дело № 971/07.02.2013г. на СВ-Варна, с който ищците са продали на
ответницата недвижим имот, представляващ апартамент №1, с адрес: гр.Варна,
ул.„Полковник Свещаров" №10, ет.2, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2556.72.1.1 по КККР, одобрени със заповед РД-18-92/14.10.2008г.
на изп.директор на АГКК, с площ 56, 63 кв.м, състоящ се от дневна с кухненски
бокс, спалня, баня с тоалетна, коридор и една тераса, при граници по
кадастрална схема съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори,
както следва: на същия етаж 10135.2556.72.1.3 и 10135.2556.72.1.2, под обекта
10135.2556.72.1.17, 10135.2556.72.1.18 и 10135. 2556. 72.1.16, над обекта
10135.2556.72.1.5 и 10135.2556.72.1.4, и при граници по документ за
собственост: апартамент №2, апартамент №3, калкан и улица, ведно с прилежащата
към апартамента изба №1 с площ 5 кв.м, при граници на избата: изба №2, калкан,
офис №1 и коридор, както и 4, 5931% ид.ч. от общите части на сградата,
равняващи се на 12, 74 кв.м., както и 4, 5931% ид.ч. от правото на строеж и
14,15 кв.м идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, с
идентификатор 10135.2556.72 по КККР, одобрени със заповед РД-18-92/14.10. 2008г.
на изп.директор на АГКК, с адрес: гр.Варна ул.„Полковник Свещаров”№10, съставляващ
УПИ №XVI-21 в кв. 623, по плана на 5 м.р. на гр.Варна, при съседи - имоти с
идентификатори: 10135.2556.49, 10135.2556.71; 10135.2556.61; 10135.2556. 60;
10135.2556.59; 10135.2556.73, като прикриващ сключено в нарушение на закона - чл.152
от ЗЗД съглашение за обезпечаване на вземането на Ч. Ф. Г. срещу ищците по
сключен между тях договор за паричен заем в размер на 26 000 евро, както и
П.К.К. и Р.В.К. са осъдени да заплатят на Ф.Ч.Ф. направените по делото разноски
в размер на 2 000 лв. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата
подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявеният иск с пр.осн. чл.26, ал.1, вр. чл.152 от ЗЗД бъде
уважен. Претендират се разноски.
Въззиваемата Ф.Ч.Ф. в
депозирания отговор по въз -зивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния представител адв. П.С. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното.
В исковата си молба,
уточняващата такава към нея от 01.10.2018г. и съгласно уточненията, извършени
пред настоящата инстанция, ищците П.К.К. и Р.В.К. излагат, че те и синът им В.
П. К. са имали продължителни финансови затруднения в периода 2006г.-2012г.,
през който са изтеглили множество кредити, давали обезпечения по тях, а не са
били във възможност да ги обслужват поради намаляване на доходите им. На
09.11.2006г. синът им сключил договор за банков ипотечен кредит за сумата от
60 000 евро.На 18.11.2010г. сключил втори договор за банков ипотечен
кредит за сумата от 24 000 евро, предназначен за рефинансиране, по който
ищците били ипотекарни гаранти, учредили ипотека върху собствения си недвижим
имот - апартамент №4, находящ се в гр.Варна, ул.”Полк.Свещаров”№10, както и
поръчители по силата на допълнително споразумение от 07.09.2011г. Самостоятелно
Р.К. теглила кредит от „Прокредит банк България”АД.Имали ангажимент за издръжка
и на възрастната майка на ищцата, както и подпомагали финансово семейството на
дъщеря си Д. К., която била разведена и трайно неработоспособна, и нейния син.
Кандидатствали за нов кредит от банка, но поради пенсионната им възраст не
получили одобрение.На 22.06.2011г. сключили договор за заем с „Изи Асет Мениджмънт”АД
за сумата от 12 500лв., по който с уговорената лихва следвало да върнат за
срок от 24 месеца сумата от 28 312, 50лв.За обезпечение на кредита
учредили договорна ипотека върху собствения си недвижим имот - офис №1, находящ
се в гр. Варна, ул.”Полк. Свещаров”№10.Тъй като лихвите по този кредит били
високи, на 14.10.2011г. сключили договор за заем с Х. Р. С. за сумата от
18 000 евро, с основната част от която погасили задължението си към „Изи
Асет Мениджмънт”АД, заличили ипотеката, учредена в негова полза и учредили
такава в полза на Х. Р. С.. Поради намаляване на приходите им се принудили да
сключат нов договор за заем - с лицето Т. С. К. за сумата от 23 000 евро,
за обезпечение на който учредили договорна ипотека върху собствения си недвижим
имот - апартамент №1, находящ се в гр.Варна, ул. ”Полк. Свещаров”№10. След
настъпване на падежа на задължението им към Х. Р. С. и т.к. не можели да
обслужват заема, се принудили да продадат на 03.12.2012г. за цена едва от
18 000 евро ипотекирания офис №1, находящ се в гр.Варна, ул.”Полк.
Свещаров”№10. Не можели да обслужват и заема към Т. С. К. и били принудени да
сключат договор за заем с лицето Ч. Ф. Г. на 06.02.2013г. за сумата от
26 000 евро /преведена им по банков път/ за срок от 6 месеца, при
уговорена лихва в размер на 300лв. месечно, която трябвало да му заплащат. Разчитали,
че ще успеят да се разплатят с Ч. Г., т.к. търговец-посредник ЕТ „Хермес
61-Г.Рафаелян” им обещал съдействие за отпускане на банков кредит, които да им
послужи за уреждане на отношенията със заемателя. Вместо обезпечение Ч. Ф.
предложил на ищците да подпишат договор за покупко-продажба на притежавания от
тях недвижим имот - апартамент №1, находящ се в гр.Варна, ул. ”Полк.
Свещаров”№10, в полза на дъщеря му Ф.Ч.Ф., като обещал, че след като върнат
заема, имотът ще им бъде прехвърлен обратно от дъщеря му. Ищците са съгласили
като договорът е обективиран в н.а.№14/06.02.2013г. Фактическата власт върху
апартамента не е била предавана на Ф.Ф.. В него живеят майката на ищцата,
дъщеря им и техният внук. Така сключеният договор е нищожен на осн. чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, сключен в нарушение забраната на чл.152 от ЗЗД, т.к. с него
се цели обезпечаване на сключения между ищците и бащата на ответницата Ч. Ф.
договор за заем чрез предварително уговорен начин за удовлетворяване по
недопустим от закона начин.Неговата нищожност е установена в мотивите на влязло
в сила решение №216/23.02.2017г., постановено по в.гр.д. №1316/16г. по описа на
ВОС, с което е отхвърлен предявеният от Ф.Ф. против К. П. и Д. К./майката и
дъщеря на ищцата/ иск с пр.осн. чл.108 от ЗС. Предвид гореизложеното
претендират да бъде прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в н.а.№14/06.02.2013г.
Ответницата Ф.Ч.Ф. в
депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва
предявения иск и моли да бъде отхвърлен.Твърди, че в периода преди сключване на
договора е била студентка в гр.Варна, живеела под наем със своя приятел и
търсела да закупи жилище, като разчитала на съдействие от своите родители М. К.
и Ч. Ф.. Контактът с К. бил осъществен от техен общ познат, който знаел за
намерението й да придобие жилище. В преговорите по сделката участвали и
родителите й. Никой от тях до този момент не познавал К., в частност между тях
и Ч. Ф. преди или след сделката не са съществували отношения по повод договор
за заем. Продавачите К. изрични
поставили изискване предаването на имота да се отложи за няколко месеца след
сделката, което мотивирали с полагани грижи за техен възрастен роднина,
обитаващ имота. Поради горното ответницата се съгласила да сключи с тях договор
за наем за срок до м.08.2013г. с месечна наемна цена от 300лв., като част от
сумите, с нейно съгласие, са предавани срещу съответна разписка на родителите
й. Цената по процесния договор за покупко-продажба в размер на 26 000 евро
е изплатена изцяло съгласно договореното между страните, а именно частта от
21 060 евро е преведена чрез банков превод на посоченото в н.а. трето лице
на 06.02.2013г. и на същата дата остатъкът от 5 270лв. и 2000 евро /общо
4 940 евро/ са преведени чрез банкови преводи по сметката на продавача П.К..
Излага, че по предявени от нея искове, съответно против К.П. и Д.К. с пр.осн.
чл.108 от ЗС и против П. и Р. К. с пр.осн. чл.232, ал.2 и чл.233, ал.1 от ЗЗД
по сключения между тях договор за наем е било образувано гр.д.№286/14г. по
описа на ВРС.Исковете против П. и Р. К. за заплащане на наемна цена са уважени
с влязло в сила решение.Постановеното решение по иска с пр.осн. чл.108 от ЗС,
съответно формираната СПН по него, не обвързва страните в настоящото
производство.Така и мотивите му, които поначало не са източник на СПН.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявен е иск с пр.осн.
чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.152 от ЗЗД.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че в
периода 2006г.-2012г. въззивниците и техният син В.К. са сключили множество
договори за кредит, обезпечавани с лични и реални обезпечения, а именно: на
09.11. 2006г. В.К. договор за ипотечен кредит с „Емпорики банк България”АД за
сумата от 60 000 евро за покупко-продажба на дворно място и двуетажна
сграда в гр. Варна, м.”Добрева чешма” за срок от 25 години; на 19.11.2010г. В.К.
е сключил договор за ипотечен кредит с „Уникредит Булбанк”АД за сумата от
24 000 евро, за обезпечение на който П. и Р. К. като ипотекарни гаранти са
учредили с н.а.№38/19.11.2010г. договорна ипотека върху притежавания от тях
недвижим имот с идентификатор 10135.2556.72.1.4 /апартамент №4 с площ от 72, 23
кв.м./; на 22.06.2011г. П. и Р. К. са сключили договор за кредит с „Изи Асет
Мениджмънт”АД за сумата от 12 500 лв. със срок от 24 месеца, за
обезпечение на който са учредили с н.а.№138/22.06.2011г. договорна ипотека
върху притежавания от тях недвижим имот с идентификатор 10135.2556.72.1.16
/офис №1 с площ от 31, 20 кв.м./; на 14.10.2011г. П. и Р. К. са сключили
договор за заем с Х. Р. С. за сумата от 18 000 евро, за обезпечение на
който са учредили с н.а.№21/14.10.2011г. договорна ипотека върху притежавания
от тях недвижим имот с идентификатор 10135.2556.72.1.16 /офис №1/; на
01.12.2011г. П. и Р. К. са сключили договор за заем с Т. С. К. за сумата от
23 000 евро с падеж 01.04.2012г./с договорена неустойка в размер на 4, 5%
за всеки месец просрочие, след падежа/, за обезпечение на който са учредили с
н.а.№54/01.12.2011г. договорна ипотека върху притежавания от тях недвижим имот
с идентификатор 10135.2556.72.1.1 /апартамент №1 с площ от 56, 63 кв.м./
С договор, обективиран в н.а.№14/06.02.2013г., П. и Р. К. са продали недвижим имот с
идентификатор 10135.2556.72.1.1
/апартамент №1 с площ от 56, 63 кв.м./ на Ф.Ч.Ф. за сумата от 26 000 евро,
от която частта от 21 060 евро, преведени по банкова сметка *** С. К. за
погасяване на вземането му по договор за заем, обезпечен с договорна ипотека, а
остатъкът от 4 940 евро, преведена по банковата сметка на продавача П.К.. Съгласно
представените две вносни бележки от 06.02.2013г. по сметки на П.К. в брой е
внесена сумата от 2 000 евро и също в брой сумата от 5 270 лв. с
посочените и по двете като основание за плащане „покупко-продажба на недвижим
имот”. Вносител според бележките/и според представените извлечения от сметки/ е
Ф.Ф.. От заключението на СГЕ от 04.06.2020г., крадитирано от съда като
обективно и компетентно дадено, се установява, че подписите върху вносните
бележки за вносител са изпълнени от посоченото в тях лице - Ф.Ф..
Съгласно показанията на св.П.У. същата познава Р. и П.К. по повод
работата си.Работи като адвокат, те са едни от първите й клиенти, спорадично
през годините ги е консултирала/приблизително веднъж годишно/, но никога не е
изготвяла документи, свързани с техни сделки, нито е присъствала на такива.В
повечето случаи К. идвали при нея като направят нещо неразумно и необмислено и
трябвало да се спасява ситуацията, излязла от контрол, споделяли й какво е
станало. Правило и впечатление, че от година на година все по трудно се
справят, те били лесно манипулируеми хора, живеели ли в един свой свят, тя им
давала съвети, то те решавали нещо друго. Посетили я в кантората й в края на м.
декември 2012г., началото на м.януари 2013г.Споделили, че са затънали в множество
дългове и се намират в безизходица за погасяването им. Започнали да теглят
бързи кредити с високи лихви, които после не могли да обслужват, поради което
се наложило да дават някакви обезпечения. Запознали се с хора, които работят в
заложна къща, техни подставени лица им давали кредити, за обезпечение на
задълженията по които учредили ипотека първо върху офиса, който имали на ул.
”Полк. Свещаров”№10. Не могли да си плащат заема и затова се наложило да продадат
офиса и да погасят този дълг.Тъй като дълговете растели, се наложило да вземат
нов заем, който обезпечили с апартамента си на ул. ”Полк. Свещаров”№10. Когато
дошли при нея в края на м. декември 2012г., началото на м.януари 2013г.,
падежът на задължението бил настъпил, чудили се какво да правят, банките им
отказвали заем, защото са пенсионери. Споделил, че са се запознали с един
мъж/не му казали името/, който се занимавал с обмяна на валута и даже имал
чейнч бюро, като той е готов да им предостави заем от около
25 000-26 000 евро за срок от 6 месеца и лихва от 300лв. месечно, но
искал като обезпечение да му прехвърлят собствеността върху апартамента, а като
му върнат заема, ще им възстанови собствеността с прехвърлителна сделка. Свидетелката
изрично се противопоставила, обяснила им, че законът забранява такива
обезпечения, че могат да загубят собствеността си, но те обяснили, че в
жилището живеят възрастната майка на Р.К., дъщеря й, която е с психично
заболяване, и внукът им и е немислимо да ги преместят от там, не знаят дали
възрастната жена ще преживее шока от преместването. В същата сграда имали и
друг апартамент, но и той бил ипотекиран. Впоследствие я посетили през м. април
2013г. в кантората й.Р. плачела/тя е лабилна, често плаче при различни
проблеми/.Не можели да погасяват задълженията си по заема, тогава й показали
нотариалния акт, сделката била оформена като покупко-продажба, но страна бил не
кредиторът, а дъщеря му /свидетелката не познава Ч. Ф. и Ф.Ф./.Разказа ли й, че
едва в деня на сделката с изненада установили, че жилището няма да бъде
прехвърлено на мъжа, който им дал заема, а на неговата дъщеря Ф..Тогава
свидетелката узнала, че името на мъжа е Ч.. Разказали й, че на сделката ги
придружил техният съсед Н. Л.. Обяснили й, че са сключили така договора, защото
много им трябвали пари, били уплашени, защото били заплашвани, едва ли не с
физическа разправа от ипотекарния им кредитор Т. К., който всъщност бил близък
с хората, които работели в заложната къща, да си върнат дълга към него. След
като й споделили горното свидетелката им казала, че могат да водят дела и тя
завела от тяхно име иск за унищожаване на сделката като сключена при крайна
нужда /не завела иск с пр.осн. чл.152 от ЗЗД, защото счела, че имат по-голям
шанс с този иск, отколкото със свидетелски показания да установяват каква е
реалната им воля/, но делото било прекратено, защото те нямали пари за
такси.
Съгласно
показанията на св.Ч.Г., ценени при условията на чл.172 от ГПК, предвид
родствената му връзка с въззиваемата, със семейство К., от които впоследствие
дъщеря им закупила апартамент на ул.”Полк.Свещаров” през м. февруари 2013г., се
запознал след няколкото срещи, които преди това имали с тях дъщеря му Ф. и
майката на Ф. /бивша жена на свидетеля/, които ходили на оглед на апартамент и
го харесали.С К. те се свързали около 2-3 седмици преди сделката.Когато Ф. и
майка й ходили на оглед установили, че в жилището живее възрастна
жена.Разказали му, че К. не искали тя за узнае, че то ще се продава и затова
при огледа ги представили за някакви техни приятелки и трябвало огледът да го
направят тайно.Тогава Ф. била студентка по дентална медицина и живеела на
квартира.Жилището било до института й, тя търсила жилище в този район, там бил
и кабинетът на лекаря, при когото ходила на стаж - д-р Б.. Знае, че за това, че
апартаментът се продава, дъщеря му узнала от приятеля си/вече бивш/, който имал
офис до магазина, който К. имали, намирал се някъде в кварталите /кв.”Петлешев”/.
Продавали детски играчки или нещо такова. Срещнал се с тях в магазинчето им,
после отишли да разговарят в кафене наблизо. Запознанството му с К. станало
някъде около седмица пред сделката. Предмет на техния разговор било обсъждането
на цената. Те имали някакъв дълг, който трябвало да се покрие/имало ипотека/,
за да се освободи апартаментът. Те искали малко повече като цена-около
30 000 евро, но той им казал колко може семейството му да даде като цена
/събирали пари, той дал около 15 000, майката на Ф. дала, дошъл и дядо й от
Кюстендил и той донесъл пари/. Покупната цена била от 25 500 евро или нещо
такова/ не си спомня дали се включват таксите по прехвърлянето/. Казал им, че
повече от това, което имат, не може да им даде. Те се съгласили на тази цена,
обяснили, че така или иначе щели да им вземат апартамента за 17 000 евро,
на същия ден или на другия. На сделката през м.02.2013г. освен К. и Ф.
присъствали той, майката на Ф., техният адвокат, както и кредиторът с ипотека. Не
си спомня да е имало с тях други хора. К. дошли с кола, мисли, че К. е шофирал.
Присъствал на сделката той, защото парите се носили в брой. Ходили, заедно с Ф.
и майка й първо в едната банка да се внесат парите на кредитора, после ходили в
друга банка да внесат остатъкът от цената според уговорката. Заради възрастната
жена в апартамента К. настоявали жилището да се предаде след 6 месеца-през м.
август 2013г., затова след сделката се подписал договор за наем. Уговорили се
наемът да го носят на него в чейнч бюрото му на ул. ”Писклюлиев”. Не го носили
редовно /кога имат пари, кога нямат, понякога давали за два месеца/. Давал им
разписки, хвърчащи бележки, за тяхно успокоение. К. го посетили веднъж с един
човек и казали, че той иска да купи апартамента от Ф., ако тя не го искат, той
искал да го купи, но свидетелят обяснил, че апартаментът не се продава. След
изтичане на срока не могли да влязат във владение, К. отказали да излязат,
после се завели делата.
Съгласно
показанията на св.А.Б. същата към 2013г. и понастоящем работи в кантората на
адв.Е.К. /тя е нейна майка, свидетелката е започнала да изучава право 2004г. и
е завършила 2010г., занимава се с изготвяне на нотариални актове за сделки/. В
началото на 2013г. приятел на свидетелката /Д. Д./ я запознал с майката на Ф./той
и майката на Ф. М. имали обща фирма/, а в последствие и със самата Ф..Двете
дошли в кантората при нея по повод сключването на сделка за покупко-продажба на
апартамент, разказали, че е на атрактивна цена, знае, че събирали средства
родителите, вкл. от някои от бабите и дядовците.Впоследствие двете дошли отново
заедно със семейство К., които представили документите си за собственост, както
и останалия комплект документи, необходими за сделката/били вече готови/, за да
изготви свидетелката н.а./за изготвянето му й платила майката на Ф. или самата
тя, не си спомня/.Посещението на Ф. и майка й, заедно с К. било в кратък срок
преди сделката, но не може да каже точно колко.Останала с впечатление, че са с
твърдото намерение за покупко-продажба, че се познават от преди това, дошли
като купувач и продавач.Извършила справка за тежести на имота и се оказало, че
има ипотека, поради което била направена уговорка при сключване на сделката
част от цената да бъде изплатена на кредитора по ипотеката и съответно да бъде
заличена ипотеката.Не си спомня каква била продажната цена, но тя била
предварително уговорена от страните и тя само вписала в н.а това, което й
казали. С бащата на Ф. свидетелката се запознала при сключване на договора пред
нотариуса /преди това не го е виждала, не знае с какво се занимава/. Там присъствали
освен страните по сделката К. и Ф. още нейните майка и баща, свидетелката и
кредитора по ипотеката/казва се Т. или Т./. Не е видяла придружител на
семейство К.. В нейната кантора дошли Ф. и майка й, за да я закарат до
кантората на нотариус К. К., където се сключил договорът.Не е участвала при
разплащане на сумите, доколкото знае са отишли в банка, за да се преведат
парите по ипотеката, за да бъде заличена, но не е присъс -твала.Направило и
впечатление, че К. обяснили, че имат болна роднина, която живее в апартамента и
затова помолили да остане в апартамента още 6 месеца, поради което и се
подготвил и подписал договор за наем за срок от 6 месеца, не се спомня при
каква наемна цена. Впоследствие е виждала К. приблизително около изтичане срока
на договора за наем, когато те дошли в кантората й. Обяснили, че искат да си
купят апартамента обратно. Казали, че притежават някаква вила, която се надяват
да продадат и да откупят апартамента. Свидетелката им обяснила, че т.к. е била
на страната на купувача, няма право да ги консултира.
Последователно в
практиката на ВКС е застъпено становището, че сделка, сключена в хипотезата на
чл.152 от ЗЗД е абсолютно нищожна и не поражда целените с нея правни последици.Тази
сделка е резултат на конкретно съглашение между страните /кредитор и длъжник/
по друго облигационно правоотношение и цели удовлетворяването на вземането на
кредитора по начин, различен от установения със закона, т.е. уговорката по
сделката противоречи на императивен правен регламент - решение №788/04.01.2011г.
по гр.д.№1741/09г. на ВКС, І г.о., решение №392/18.11.2012г. по гр.д.№1487/10,
ВКС, ІV гр.о., решение №62/20.07.2017г. по гр.д.№4283/16г. на ВКС, ІІ г.о.Практиката
на съдилищата по приложението на чл.152 ЗЗД е уеднаквена с решение №92/06.04.2012г.
по гр.д.№761/11г. на ВКС, ІІІ г.о. относно времето на сключване на двете сделки
- за заем и за прехвърляне на имот, като начин на удовлетворение на кредитора
по заемното правоотношение.Сключеният окончателен договор за продажба с
уговорка за обратно изкупуване, при условие, че задължението по договора за
заем бъде изпълнено, би представлявал своеобразна фидуциарна обезпечителна
сделка, която поради забраната на чл.152 от ЗЗД е нищожна.
Относно
допустимостта на свидетелските показания, когато страната твърди, че договор
между нея и противната страна е нищожен поради противоречие с чл.152 от ЗЗД, в
преобладаващата си част формираната съдебна практика приема тяхната допустимост
- напр. решение №377/16.02.2016г. по гр.д.№1160/15г., ВКС, IV
гр.о., решение №331/12.01.2016г. по гр.д.№1870/15г., ВКС, ІІІ гр.о., решение
№22/01.02. 2016г. по гр.д.№4447/15г., ВКС, IV гр.о., решение
№226/08.12.2016г. по гр.д.№1349/ 16г., ВКС, ІІІ гр.о., решение №
211/07.11.2017г. по гр.д.№4793/16г., ВКС, IV гр.о. Налице е практика и
в обратния смисъл - напр. решение №39/02.05.2018г. по гр.д.№ 1859/17г., ВКС, І
гр.о.Настоящият състав споделя първото от дадените разрешения, предвид което
приема, че свидетелските показания са допустими.
При наведени
твърдения за нищожност на договор за покупко-продажба като противоречащ на
забраната на чл.152 от ЗЗД ищецът следва да установи факта на съществуващото
съглашение, в което е уговорен начин на удовлетворение на кредитора, различен
от предвидения в закона, а когато се твърди, че сделката за прехвърляне правото
на собственост върху имот е извършена в обезпечение на паричен дълг, ищецът
следва да установи твърдяното главно правоотношение и обезпечаването му с
прехвърления имот.
В настоящия
случай се твърди, че главното правоотношение по договор за заем не е между
страните по процесния договор, а между прехвърлителите, ищци в производството,
К. и лицето Ч. Ф. Г., баща на приобретателката. Твърди се, че заемът е за
сумата от 26 000 евро с падеж 07.08.2013г. и месечна лихва в размер на
300лв. Поддържа се, че сключването на реалния договор за заем със заемател Ч. Г.
се установява от превода на сумата от 26 000 евро в деня на сключване на
процесния договор-06.02.2013г.Действително сумата от 26 000 евро е
преведена в брой на посочената дата отчасти по сметка на П.К. и отчасти по
сметката на посоченото от него трето лице /ипотекарен кредитор/, но наредител е
Ф.Ф. с посочено основание договор за покупко-продажба или тези доказателства са
в съответствие със заявената пред нотариуса и обективирана в н.а. воля на
страните и сами по себе си не могат да установят сключването на договор за заем
за посочения срок с Ч. Г..Горното не се установява и когато се ценят в
съвкупност със събраните по делото гласни доказателства.Свидетелката П. У. е
разговаряла с ищците в края на месец декември, най-късно в началото на месец
януари 2013г., когато те й споделили /изложеното от този свидетел по повод
обстоятелствата, при които е сключен процесният договор, е изключително на база
казаното й от ищците, не и на база лични непосредствени впечатления/, че
възнамеряват да сключат такъв договор, защото са затънали в заеми, чиито падежи
са настъпили, а банките им отказват кредит.Не са споменали името на заемателя,
но конкретно са посочили точната сума, падежа и вече уговорената ежемесечна
лихва.Свидетелката изрично им обяснила, че законът забранява подобни
обезпечения.При следващото посещение, извършено през м. април 2013г.,
разстроена Р.К. обяснила, че не могат да погасяват задълженията си по договора
за заем, показала н.а., както и обяснили, че едва в деня на сделката с изненада
установили, че апартаментът няма да бъде прехвърлен на заемателя, а на неговата
дъщеря Ф..Свидетелят Ч.Г. е такъв, чиито показания следва да се ценят при
условията на чл.172 от ГПК, предвид което показанията на св.П.У. следва на
първо място да сравнят с показанията на св.А.Б., която е без родствена връзка
със страните или заин -тересованост от изхода на спора.От тях се установява, че
К. са се запознали с Ф.Ф. не в деня на процесната сделка/както са твърдели пред
св.П.У./, а най малкото около седмица преди това, когато заедно с Ф. Ф. К. са
отишли при адвокат, който да изготви н.а. за сделката и който адвокат е останал
с ясното впечатление, че това са страни по бъдещ договор за покупко-продажба. На
срещата при св.А.Б. е присъствала и майката на Ф. Ф.-М..Според същите показания
Ф.Ф. и нейната майка са посетили свидетелката в кантората и преди срещата с К.
отново по повод покупко-продажбата на този апартамент, като са обяснили, че
същият се продава на атрактивна цена.Противоречие по отношение на изложеното от
К. пред св.П.У. през м.04.2013г. е налице и относно твърдяното от тях тогава,
че към този момент вече не могат да погасяват така сключения договор за заем,
доколкото според твърденията на ищците в настоящото производство договорът за
заем е с падеж м.08.2013г., т.е. към м.04.2013г. неговият падеж не се явява
настъпил. Касателно посоченото, че е уговорена лихва в размер на 300 лв.
месечно се твърди, че същото се установява от представените копия от общо три
разписки, подписани от Ч. Г. съответно за получаване на сумата от 300лв.,
изписано, че е получена в деня на покупко-продажбата, на сумата от 600лв. на
24.04.2013г. и сумата от 600лв. на 02.07.2013г.На първо място следва да бъде
посочено, че с влязло в сила в тази му част решение №4850/22.10.2014г.,
постановено по гр.д.№286/14г. по описа на ВРС, К. са осъдени да заплатят на Ф.Ф.
суми, представляващи незаплатени наемни вноски за м.06 и м.07. 2013г. по
сключен писмен договор за наем между К. и Ф.Ф. на 08.02. 2013г. с предмет
недвижимия имот, предмет на процесния договор, с договорена месечна наемна цена
в размер на 300лв. и срок от 6 месеца-до 08.08.2013г. Поради невъвеждане в това
производство на възражение от К. за недействителност на договора за наем като
симулативен, съответно предвид осъждането им по неговите последици като приет за
действителен, същите не могат в настоящото производство да въвеждат твърдения
за неговата нищожност поради симулативност, като прикриващ уговорки за
възнаградителна лихва по договор за заем с Ч. Г..Дори и горното да не се
възприеме, то към м.04.2013г. К. не са в просрочие и досежно сумите от по
300лв. съгласно представените разписки. Според показанията на св.А.Б.
сключването на договор за наем се е наложило от обстоятелството, че в имота
живее възрастната болна роднина на К., която те помолили да остане в имота 6
месеца. Отново с цитираното решение на ВРС предявеният иск от Ф.Ф. против П. и Р.
К. с пр.осн. чл.233, ал.1 от ЗЗД за предаване държанието на наетата вещ след
прекратяване на наемния договор е отхвърлен, т.к. в производството е
установено, че те не обитават имота, а в него живеят майката на Р.К. К. П. и
дъщерята на Р.К. Д. К..Поради горното и в същото производство е бил предявен от
Ф.Ф. иск с пр.осн. чл.108 от ЗС против горепосочените две лица, отхвърлен с
влязло в сила решение, чието значение за настоящото производство ще бъде
обсъдено по-долу.Що се касае до обстоятелството, че наемът е заплащан на бащата
на наемодателя по местоработата му /чейнч бюро на ул. ”Пискюлиев”/ то горното
не е житейски алогично, доколкото наемодателката Ф. Ф. е била студентка,
живеела е на квартира на друго място, а местоработата на свидетеля предполага,
че ще бъде безпроблемно откриван при посещенията на К./по техни твърдения към
този период живущи във вилата в м.”Добрева чешма”, намираща се в близост до
гр.Варна/. Налице е противоречие и по отношение твърденията на ищците, че след
уговаряне на заема с Ч.Г. са сключили договор с посредник, който да им
съдейства за теглене на банков кредит, за да върнат заема на Ч.Г., доколкото
договорът с посочения от тях посред -ник е сключен над два месеца преди
процесния-на 28.11.2012г.
Поддържа се,
че обстоятелството, че посочената продажна цена в н.а. е многократно по-ниска
от данъчната оценка на имота, също е индиция за твърдяната нищожност. Посочената
в н.а. данъчна оценка на имота възлиза на 77 104, 30лв. Продажната цена на
50 851, 58лв., т.е. разлика от около 26 000лв.С договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№190/03.12.2012г., К. са продали на В. П. П.
притежавания от тях недвижим имот с
идентификатор 10135.2556.72.1.16 /офис №1, който е един от общо трите обекта,
които същите са притежавали съгласно к.н.а. №97/08г. в сградата на ул.”Полк.Свещаров”
№10 - два апартамента и един офис/. Според твърденията им К. са сключили
договор за заем с Х. Р. С. за сумата от 18 000 евро, за обезпечение на
който са учредили с н.а.№21/14.10.2011г. договорна ипотека върху офис №1 и т.к.
не можели да си обслужват заема се наложило да го продадат.С цитирания н.а.
офис №1 с площ от 31, 20 кв.м. е продаден на В.П. за сумата от 18 000 евро
/преведена по сметката на ипотекарния кредитор/ или сумата от 35 204,94 лв.
Посочената в н.а. данъчна оценка на недвижимия имот възлиза на 67 375,80 лв.,
т.е. разлика от около 32 000 лв. Тази сделка, сключена два месеца преди
процесната, по твърдения на ищците е действителна, като е сключена, защото са
имали нужда от парите. Според показанията на св.П.У. през м.04. 2013г. К. са й
разказали, че са сключили процесния договор, защото много са имали нужда от
парите, т.к. били заплашвани едва ли не с физическа разправа от ипотекарния си
кредитор Т. К., който бил близък с хора, които работили в заложна къща. Ценени
в съвкупност тези показанията с горецитираните писмени доказателства относно
сключваните множество договори за кредит и заеми, обезпечавани с ипотеки и
лични обезпечения, установяват, че семейството на П. и Р. К., поради
поведението си, вкл. неуспешни бизнес начинания, са били значително финансово
затруднени и са имали спешна нужда от парични средства, но не установяват, че
между тях и Ч. Г. е бил сключен договор за заем, за обезпечение на който е
сключен от Ф.Ф. процесният договор с уговорка при връщане на заема да се
прехвърли обратно собствеността. Именно поради тази наложителна финансова нужда
и поведението на ипотекарния им кредитор би могло да се приеме, че са сключили
спешно договор за продажба на цена по-ниска от данъчната оценка на имота /така,
както е сключена и сделката, обективирана в н.а.№190/12г./.Факт е и, че според
показанията на св.П.У. след като е узнала за процесния договор същата е
предявила от името на К. иск не с пр.осн. чл.152 от ЗЗД/въпреки, че още
м.12.2012г. изрично им обяснила, че такъв договор би бил нищожен като
противоречащ на закона/, а иск за унищожаване на договора за продажба като
сключен при крайна нужда. Обстоятелството, че според показанията на св.А.Б., както
и на св.Ч.Г., приблизително около изтичане срока на договора за наем К. са
посетили и двамата свидетели като са обяснили, че искат да си купят обратно
апартамента, ако се продава, защото се надявали да си продадат вилата
/недвижимия имот, находящ се в м.”Добрева чешма”, ипотекиран в полза на банка/
също не установява твърдените от ищците уговорки с Ч. Г. и Ф.Ф., доколкото
според показанията на всички свидетели, вкл. и св.П.У. К. са държали майка й К. П. да не узнава за
продажбата и да не бъде извеждана от жилището.
По изложените
съображения съдът приема, че ценени в тяхната пълнота и съвкупност ангажираните
от въззивниците, ищци в производството, доказателства не установиха чрез пълно
и главно доказване твърдените от тях обстоятелства на сключен с Ч. Г. договор за заем, съответно,
че осъществената продажба с Ф.Ф. е с уговорка, че собствеността ще им се
прехвърли обратно, при условие, че задължението по договора за заем към Ч. Г. бъде
изпълнено, поради което предявеният иск за прогласяване нищожността на
процесния договор за покупко-продажба като сключен в противоречие с нормата на
чл.152 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.Постановеното по в.гр.д.№1316/16г. по
описа на ВОС, гр.о. влязло в сила на 08.12.2017г., решение, с което е отхвърлен
предявеният от Ф.Ф. против Д. К. и К. П. иск с пр.осн. чл.108 от ЗС, в мотивите
на което е прието, че договорът е нищожен на осн. чл.152 от ЗЗД, поради което и
Ф.Ф. не е придобила собственост, не обвързва по задължителен начин страните по
настоящото дело, които страни са различни от тези по в.гр.д. №1316/16г. по
описа на ВОС, гр.о., като различен е и предметът на делата, доколкото
действителността на договора там е изследвана по преюдициално правоотношение,
по което правоотношение не е формирана СПН, вкл. спрямо настоящите ищци.
Предвид съвпадане
крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд
обжалваното решение, с което е разгледан предявеният иск с пр.осн. чл.26, ал.1
от ЗЗД и е прието, че процесният договор не е сключен в противоречие с
установената в чл.152 от ЗЗД забрана, поради което не е нищожен /макар и с
непрецизно формулиран диспозитив/, следва са бъде потвърдено. Въззиваемата
страна претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция,
представляващи адв.възнаграждение в размер на 500 лв., заплатено в брой, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 10.06.2020г., които
следва да й бъдат присъдени на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1351/19.11.2019г., постановено по гр.д.№1513/18г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА П.К.К., ЕГН **********
и Р.В.К., ЕГН ********** да заплатят на Ф.Ч.Ф., ЕГН ********** сумата от 500 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: