Р Е Ш Е Н И Е
№ 22 07.02.2018 година град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателно отделение,
трети състав, в открито заседание на седми февруари, две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМЕНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР КРАСИМИРА ЦОНЕВА
ПРОКУРОР ВАНЯ МЕРАНЗОВА
като разгледа
докладваното от съдия ДОНЧЕВА ЧНД № 38
по описа за 2018 година,
въз основа на данните по делото и закона:
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА на основание чл.16,
ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и
решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и
алтернативните санкции /ЗПИИСРРПОУНВПМАС/ Наказателно решение № 113 от 09.03.2017
г., влязло в сила на 28.06.2017 г., постановено по дело № 1767/295/2016 от Съда
в Сънниколау Маре, Република Румъния, с което на българския гражданин И.Т.П., роден на *** ***, с постоянен
адрес *** и настоящ адрес ***, ЕГН **********, за престъпления, свързани с
пускане в движение или управление на нерегистрирано превозно средство, по
начина на пускане в движение или управление на обществени пътища на моторно
превозно средство с фалшив регистрационен номер /по чл.334, ал.2 от
Наказателния кодекс на Република Румъния/ и с пускане в движение или управление
на нерегистрирано превозно средство, начинът на пускане в движение или движение
по обществени пътища на нерегистрирано моторно превозно средство /по чл.334,
ал.1 от Наказателния кодекс на Република Румъния/, извършени на 07.10.2015 г.,
около 16:13 час по обществен път, съответно Граничния Пункт Ченад, област
Тимиш, Република Румъния, е НАЛОЖЕНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ една година и четири месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение е спряно за срок от две години и са му
наложени пробационни мерки за срок
от две години, а именно:
- да се представи пред Пробационната
служба на определените от тях дати;
- да приема посещения от страна на
служител от пробационната служба назначен за неговия надзор;
- да обяви, предварително, смяната
на жилището и всяко пътуване, което надвишава 5 дни, както и връщането;
- да уведоми за промяна на работното
място;
- да предоставя информация и
документи, които позволяват контрол на средствата му за съществуване;
ПОСТАНОВЯВА
изпълнение на Наказателно решение № 113 от 09.03.2017 г.,
влязло в сила на 28.06.2017 г., постановено по дело № 1767/295/2016 от Съда в
Сънниколау Маре, Република Румъния и АДАПТИРА съдържанието на наложените
пробационни мерки на българския гражданин И.Т.П.
към чл.42а и сл. от НК на Република България, както следва:
- „задължителна регистрация по настоящ адрес”
за срок от две години, считано
от 28.06.2017 г., с периодичност два пъти седмично;
- „задължителни периодични срещи с пробационен
служител”
за срок от две години, считано
от 28.06.2017 г..
На основание чл. 16, ал.8
от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, след влизане в сила на решението незабавно да
се направи превод на същото на румънски език, който да се изпрати на
компетентния орган на издаващата държава, на посочения в удостоверението по чл.
6 от закона електронен адрес, както и да се изпрати препис от решението, ведно
с превода на Министерство на правосъдието.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Пловдив в петдневен срок, считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
МОТИВИ към Решение №
22/07.02.2018 г., постановено по
ЧНД № 38/2018 г. по
описа на Окръжен съд - Стара Загора
Производството
е по чл.16 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и
решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и
алтернативните санкции /ЗПИИСРРПОУНВПМАС/ и е образувано въз основа на
Удостоверение по чл.6 от Рамково
решение № 2008/947/ПВР на СЕ от 27 ноември 2008 г. за прилагане на
принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с
оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, издадено
въз основа на Наказателно решение № 113 от 09.03.2017 г., влязло в сила на
28.06.2017 г., постановено от Съда в Сънниколау Маре в Република Румъния, по
отношение на лицето И.Т.П.,
роден на *** ***, с постоянен адрес:***, ЕГН **********. Удостоверението е
издадено за признаване и изпълнение на посоченото решение, с което на
българския гражданин И.Т.П. е
наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено за срок на надзор от две години, през които са му
наложени посочените в решението пробационни мерки, за срок от две години.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора изразява
становище за признаване на решението за налагане на пробационни мерки,
съобразени като вид и продължителност с изискванията на българското
законодателство. Счита, че са налице законовите предпоставки за признаването на
Наказателно решение № 113 от 09.03.2017 г., постановено от Съда в Сънниколау
Маре в Република Румъния.
Засегнатото
лице И.Т.П. е редовно призован и
се явява по делото. Потвърждава, че е уведомен за изложения по-горе случай и решението
на румънския съд. Предоставя на съда да реши, с оглед изискванията на закона.
Въз
основа на данните по делото и закона, съобразявайки се с изразените становища
от страните, съдът прие следното:
С
Удостоверение по чл.6 от Рамково
решение № 2008/947/ПВР на СЕ от 27 ноември 2008 г. за прилагане на
принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с
оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, е
представено за признаване и изпълнение Наказателно № 113 от 09.03.2017 г.,
влязло в сила на 28.06.2017 г., постановено от Съда в Сънниколау Маре в
Република Румъния, с което на българския гражданин И.Т.П., роден на *** ***, с постоянен адрес:***, ЕГН **********, е
наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено за срок на надзор от две години, през които са му
наложени посочените в решението пробационни мерки.
От представеното Наказателно решение №
113 от 09.03.2017 г., влязло в сила на 28.06.2017 г., постановено от Съда в
Сънниколау Маре в Република Румъния се установява, че на българския гражданин И.Т.П., за извършени престъпления,
свързани с пускане в движение или управление на нерегистрирано превозно
средство, по начина на пускане в движение или управление на обществени пътища
на моторно превозно средство с фалшив регистрационен номер - престъпление по
чл.334, ал.2 от Наказателния кодекс на Република Румъния и с пускане в движение
или управление на нерегистрирано превозно средство, начинът на пускане в
движение или движение по обществени пътища на нерегистрирано моторно превозно средство
– престъпление по чл.334, ал.1 от Наказателния кодекс на Република Румъния,
извършени на 07.10.2015 г., около 16:13 час по обществен път, съответно
Граничния Пункт Ченад, област Тимиш, Република Румъния, е наложено общо
наказание една година и четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е
спряно за срок от две години и са му наложени пробационни мерки за срок от две години, а именно:
-да се представи пред Пробационната служба на определените от тях
дати;
-да приема посещения от страна на служител от пробационната
служба, назначен за неговия надзор;
-да обяви, предварително, смяната на жилището и всяко пътуване,
което надвишава 5 дни, както и връщането;
-да уведоми за промяна на работното място;
-да предоставя информация и документи, които позволяват контрол на
средствата му за съществуване.
Престъпната
дейност на И.Т.П. е описана в
горното решение и в издаденото въз основа на него удостоверение, както следва:
На
07.10.2015 г., около 16:13 ч. управлява моторно превозно средство по обществен
път, съответно Граничния Пункт Ченад - Румъния, марка Пежо, шаси VF3GBWJYB96046710,
който не е бил регистриран съгласно закона.
На
07.10.2015 г., около 16:13 ч. управлява моторно превозно средство марка Пежо,
шаси VF3GBWJYB96046710, по обществен път, съответно
Граничния Пункт Ченад - Ремъния, на който е поставен фалшив регистрационен
номер, състоящ се от българския номер СТ 6093 ТТ, даден на автомобил Пежо,
серия на шасито VF35FWJZE60284875.
Според
документа на Контактен Център Орадеа към ИГПФ е установено, че автомобил с
регистрационен номер KU-612-EC е бракуван на 28.08.2015
г., а регистрационният номер СТ-6093-ТТ фигурира като даден на автомобил марка
Пежо, серия на шасито VF35FWJZE60284875,
автомобил, който се намира в движение, шасито със серията VF3GBWJYB96046710
не фигурира в базата данни.
По
време на наказателното разследване П. признава, че е бил наясно с факта, че
споменатия автомобил е бил спрян от движение и за да не плати транзитните
номера за транспортиране на автомобила в България, взел от България
удостоверението за регистрация на друг автомобил марка Пежо и два български
регистрационни номера СТ-6093-ТТ, които монтирал на въпросния автомобил.
Извършеното
от И.Т.П. осъществява съставомерните
елементи на престъпления, свързани с пускане в движение или управление на
нерегистрирано превозно средство, по начина на пускане в движение или
управление на обществени пътища на моторно превозно средство с фалшив
регистрационен номер - по чл.334, ал.2 от Наказателния кодекс на Република
Румъния и с пускане в движение или управление на нерегистрирано превозно
средство, начинът на пускане в двиение или движение по обществени пътища на
нерегистрирано моторно превозно средство - по чл.334, ал.1 от Наказателния
кодекс на Република Румъния.
Извършените
от българския гражданин деяния съставляват престъпления и по българското
законодателство – те се явяват наказуеми по чл. 345,
ал.2 от НК и чл. 345, ал.1
от НК на Република България. Следователно е налице и изискването за
двойната наказуемост по чл.14, ал.1 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС.
Осъденото
лице И.П. има местоживеене на територията на Република България и се е върнало
в страната, съгласно изискванията на чл.14, ал.3 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС.
От
гореизложеното е видно, че са налице условията за признаване и изпълнение на решението на съдебните власти на Република Румъния,
посочени в чл.14 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС.
Не
е налице нито едно от основанията, посочени в чл.15 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, при
които може да се откаже признаване на Наказателно № 113 от 09.03.2017 г.,
влязло в сила на 28.06.2017 г., постановено от Съда в Сънниколау Маре в
Република Румъния и да се откаже упражняването на пробационен надзор.
Съдържанието
на представеното удостоверение по чл.6 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС и неговата форма
съответстват на изискванията на Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от
27.11.2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни
решения и решения за пробация с оглед надзора върху пробационните мерки и
алтернативните санкции, чиито изисквания са въведени чрез закона, по който протича
настоящото производство, както и на решението на съда на държавата-членка на
Европейския съюз, чието признаване и изпълнение се разглежда.
С
оглед изложените фактически обстоятелства и правни изводи, съдът приема, че
следва да постанови признаване и изпълнение на определените в наказателното
решение пробационни мерки, като приложи чл.5 от ЗПИИСРРПУНПМАС. А именно – чрез
адаптирането им към българското законодателство, съгласно нормите на чл.42а и сл.
от НК, но като се съобрази максимално с вида и срока на наложените в
наказателното решение мерки.
Пробационната
мярка „да се представи пред пробационната служба на определени дати”, наложена
с наказателното решение на румънския съд, се обхваща от пробационните мерки,
предвидени в чл.42а, ал.2,
т.1 и чл.42б, ал.1
и ал.2 от НК
на Република България, а именно: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, с
полагане на подпис пред пробационен служител два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител”. Тези мерки следва да са за срок от
две години – със същата продължителност, определена от румънския съд, тъй като
съответства на установения в българския наказателен закон.
Наказателно
решение № 113 от 09.03.2017 г., постановено по дело № 1767/295/2016 от Съда в
Сънниколау Маре, Република Румъния, е влязло в сила на 28.06.2017 г. В него
изрично е отбелязано, че въз основа на чл.83 от Наказателен кодекс на Република
Румъния, се отлага прилагането на присъдата лишаване от свобода със срок на
надзор, определен в условията на чл.84, ал.2 от Наказателен кодекс от две
години от датата на оставане на решението като окончателно.
Поради
това горните пробационни мерки следва да бъдат наложени на П. за срок от две
години, считано от 28.06.2017 г.
Мярката
„да съобщава преди преместване в ново жилище и всяко пътуване, което надвишава
период от 5 дни, както и връщането” не съответства на пробационната мярка по чл.42а, ал.2,
т.3 и чл.42б, ал.3
от НК на Република България, изразяваща се в „ограничения в
свободното придвижване”, която включва забраната за посещение на точно
определение места, райони и заведения, за напускане на населеното място за
повече от 24 часа, без разрешение от пробационнен служител или прокурора, за
напускане на жилището, което обитава, за определен период от денонощието. Това
е така, тъй като наложената пробационна мярка от румънския съд има уведомителен
характер, докато по същността си пробационната мярка по чл.42а, ал.2,
т.3 от НК на Република България има характеристиките на ограничаваща
и забранителна мярка.
Поради
това адаптиране на пробационната мярка „да съобщава преди преместване в ново
жилище и всяко пътуване, което надвишава период от 5 дни” не следва да се
допусне, тъй като същото би влошило наказателно-правното положение на осъденото
лице и би се подменила волята на решаващия съд.
По
отношение на останалите пробационни мерки, наложени от румънския съд, а именно:
„да приема посещения от страна на служител от пробационната служба, назначен за
неговия надзор”, „да уведоми за промяна на работното място” и „да предостави информация
и документи, които позволяват контрол на средствата му за съществуване” не
следва да бъде допуснато адаптиране, тъй като същите не съответстват на
пробационните мерки, визирани в чл.42а, ал.2 от НК на Република България, и
не биха могли да се адаптират към тях.
С
оглед на изложените фактически и правни изводи, съдът приема, че следва на
основание чл. 16, ал.7, т.1 от ЗПИИСРРПУНПМАС, да уважи искането като постанови
признаване и изпълнение на наказателното решение на румънските съдебни власти с
посоченото по-горе адаптиране на пробационната мярка „да се представи пред
Пробационната служба на определените от тях дати”.
В
съдебния си акт съдът се произнесе и относно въпросите по чл.16, ал.8 от Закон
за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация
с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните
санкции.
Предвид
гореизложените мотиви съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.