Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и седми април две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 3160
по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с установителен иск с
правна квалификация чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
Ищецът Национална агенция за приходите
твърди, че с решение № 1120/09.07.2015 г. на СГС, ТО, VІ-20 състав, по т.д. № 5112/2014 г., на основание чл. 630, ал.
1 от
ТЗ спрямо ответника „В.з.“ АД е
открито производство по несъстоятелност. Решението е вписано в ТР по
партидата на дружеството на 10.07.2015 г. Твърди се, че
на 12.10.2015 г. ищецът е
предявил публични вземания в общ размер
от 2 444 533.59 лева, от които главници 2 135 287.34 лева и
лихви, изчислени към 13.07.2015 г. – 309 246.25 лева. Като основания на
тези вземания са посочени справки-декларации, декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ,
годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, наказателни постановления,
изпълнителни листа и разпореждания, издадени от фонд „ГВРС“. Предявените вземания, основани на
разпореждания, издадени от фонд „ГВРС“ в общ размер от 72089.26 лева са включени от синдика в допълнителен списък на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТР на 26.10.2015 г. На 03.11.2015 г. Ищецът
подава възражение срещу неприемането на вземанията. На 18.04.2016 г. в ТР е обявено определение № 2140/29.03.2016 г., с което съдът
по несъстоятелността е отхвърлил възражението и е одобрил списъка с неприети
вземания. Твърди, че е кредитор на ответника с вземания в размер на
72089.26 лева по следните разпореждания, издадени от Фонд
„ГВРС“: № 4505-40-39/26.08.2015 г.; № 4505-40-40/26.08.2015 г.; №
4505-40-41/26.08.2015 г.; № 4505-40-42/26.08.2015 г.; № 4505-40-43/26.08.2015
г.; № 4505-40-44/26.08.2015 г.; № 4505-40-45/26.08.2015 г.; №
4505-40-46/26.08.2015 г.; № 4505-40-47/26.08.2015 г.; № 4505-40-48/26.08.2015
г.; № 4505-40-121/08.09.2015 г.; № 4505-40-122/08.09.2015 г.; №
4505-40-123/08.09.2015 г.; № 4505-40-124/08.09.2015 г.; № 4505-40-125/08.09.2015
г.; № 4505-40-126/08.09.2015 г. и №
4505-40-132/12.09.2015 г. Поддържа, че съгласно чл. 28, ал. 3 от ЗГВРК в
производството по несъстоятелност, фондът се представлява от НАП, а издадените
от Фонда разпореждания са административни актове, с които се установяват
публични вземания за осигурителни вноски, като съгласно чл. 164, ал. 4 от ДОПК
синдикът е длъжен служебно да включи установеното с влязъл в сила акт публично
вземане в списъка на приети вземания. Сочи, че съгласно чл. 27, ал. 1 от
ЗГВРСНР, гарантираните вземания на правоимащите лица са изплатени от
териториалните поделения на НОИ. Моли съда да постанови решение, с което да бъде прието
за установено спрямо ответника и всички кредитори в производството по
несъстоятелност на ответника, че е кредитор на същия и вземането му в размер на
72089.26 лева, от които гарантирани
вземания в размер на 63 770.47 лева и осигурителни вноски в размер на
8318.79 лева, възникнали по разпореждания №
4505-40-39/26.08.2015 г.; № 4505-40-40/26.08.2015 г.; № 4505-40-41/26.08.2015
г.; № 4505-40-42/26.08.2015 г.; № 4505-40-43/26.08.2015 г.; №
4505-40-44/26.08.2015 г.; № 4505-40-45/26.08.2015 г.; № 4505-40-46/26.08.2015
г.; № 4505-40-47/26.08.2015 г.; № 4505-40-48/26.08.2015 г.; №
4505-40-121/08.09.2015 г.; № 4505-40-122/08.09.2015 г.; №
4505-40-123/08.09.2015 г.; № 4505-40-124/08.09.2015 г.; №
4505-40-125/08.09.2015 г.; № 4505-40-126/08.09.2015 г. и № 4505-40-132/12.09.2015 г. следва да бъде
включено в списъка с приети вземания. В
хода по съществото на делото поддържа,
че е налице негово вземане в общ размер от 5328.26 лева, съгласно изчисленията
на вещото лице в приетата съдебно-счетоводната експертиза Претендира
разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „В.з.“АД - в несъстоятелност, не подава отговор на исковата молба. Ответникът не взема становище по
иска и в хода на производството.
Конституираният, на основание чл. 694,
ал. 4 от ТЗ, синдик на „В.з.“АД - в
несъстоятелност, подава отговор, с който
оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на предпоставките за процесуална
допустимост на иска, но намира искът за неоснователен. Сочи, че към молбата за
предявяване на процесните вземания не са представени никакви доказателства,
установяващи вземането и по-конкретно кредиторът не е представил доказателства
за плащане на сумите по процесните разпореждания в полза на правоимащите лица.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл.12 и
чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното:
Предявеният иск e процесуално допустим
– ищецът е активно легитимиран да предяви установителната претенция, искът е
предявен в срока по чл. 694 ТЗ, след проведена процедура по предявяване на
вземанията по чл. 692, ал. 3 и ал. 4 ТЗ. Искът с правно основание чл.694 от
Търговския закон е установителен по своя характер - предмет на същия е
установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към
длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на
обезпечение или привилегия на това вземане, т.е. на установяване подлежи
съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица -
кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност. Тази материалноправна
легитимация предопределя и страните в производството по специалния
установителен иск по чл. 694 от ТЗ. В настоящия случай искът е предявен от
кредитор, с предявено неприето вземане, за който безспорно е налице правен
интерес от предявяването на настоящия положителен установителен иск, с който да
се приеме за установено по отношение на участващите в производството по
несъстоятелност лица - синдикът, длъжникът, като и останалите кредитори, че
притежава вземане в размера на претендираните от него суми.
В производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ в
тежест на ищеца е да установи съществуването на всички обстоятелства, от които
произтича претендираното вземане, включително, че са спазени правилата,
установени в закона относно предявяването на процесните вземания. В случая
страните не спорят относно съществуването на гарантирани вземания на
провоимащите работници и служители по смисъла, установени в издадени по реда на
чл. 26 от ЗГВРСНР разпореждания № 4505-40-39/26.08.2015 г.; № 4505-40-40/26.08.2015
г.; № 4505-40-41/26.08.2015 г.; № 4505-40-42/26.08.2015 г.; №
4505-40-43/26.08.2015 г.; № 4505-40-44/26.08.2015 г.; № 4505-40-45/26.08.2015
г.; № 4505-40-46/26.08.2015 г.; № 4505-40-47/26.08.2015 г.; №
4505-40-48/26.08.2015 г.; № 4505-40-121/08.09.2015 г.; № 4505-40-122/08.09.2015
г.; № 4505-40-123/08.09.2015 г.; № 4505-40-124/08.09.2015 г.; №
4505-40-125/08.09.2015 г.; № 4505-40-126/08.09.2015 г. и № 4505-40-132/12.09.2015 г. Спорно
между страните е обстоятелството изплатени ли са тези гарантирани вземания на правоимащите лица от
териториалните поделения на Националния осигурителен институт, съответно възникнало ли е регресното
право по чл. 28, ал. 1 от ЗГВРСНР, което в производството по несъстоятелност
се предявява от Националната агенция за приходите – арг. от ал. 3 на посочената разпоредба.
От представените от ищеца писмени
доказателства и приетото, като
неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което
Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че размерът на установените гарантирани вземания
и осигурителни вноски по процесните разпореждания 4505-40-39/26.08.2015 г.; №
4505-40-40/26.08.2015 г.; № 4505-40-41/26.08.2015 г.; № 4505-40-42/26.08.2015
г.; № 4505-40-43/26.08.2015 г.; № 4505-40-44/26.08.2015 г.; № 4505-40-45/26.08.2015
г.; № 4505-40-46/26.08.2015 г.; № 4505-40-47/26.08.2015 г.; №
4505-40-48/26.08.2015 г.; № 4505-40-121/08.09.2015 г.; № 4505-40-122/08.09.2015
г.; № 4505-40-123/08.09.2015 г.; № 4505-40-124/08.09.2015 г.; №
4505-40-125/08.09.2015 г.; № 4505-40-126/08.09.2015 г. и № 4505-40-132/12.09.2015 г. е в
общ размер на 53 285.26 лева, от
които гарантирани вземания по чл. 26 от
ЗГВРСНР в размер на 44966.97 лева и осигурителни вноски по чл. 24 от ЗГВРСНР
върху размера на гарантираните вземания в размер на 8318.79 лева. Констатирано е несъответствие между
предявената от кредитора сума в размер на 20893.76 лева по разпореждане № 4505-40-48/26.08.2015 г. и действителния размер на установеното с това
разпореждане вземане, което е 2089.76 лева. В открито съдебно заседание на
21.03.2018 г. процесуалният представител на ищеца признава, че това
несъответствие се дължи на техническа грешка при изписване на сумата. От
ангажираните от ищеца в настоящето производство доказателства /бюджетни
платежни нареждания/ и извършената проверка от вещото лице в НОИ се установява,
че сумите по процесните разпореждания са заплатени на правоимащите лица.
Предвид неизпълнението на възложеното
на ответника задължение да представи по делото извлечения от търговските си
книги и ведомостите за заплати /тези документи не са представени и на синдика
на дружеството/, следва да се приеме, че вземанията по по чл. 28, ал. 1 от
ЗГВРСНР не са включени служебно от синдика в списъка по чл. 687 от ТЗ.
Предвид
изложеното, Съдът намира предявеният иск за основателен и доказан за сумата от 53 285.26 лева, до който размер следва да бъде
уважен, като бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 72089.26
лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 694, ал. 7 ТЗ ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Съда дължимата за производството по делото
държавна такса в размер на 532.85 лв.
Искането на ищеца за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи, съразмерно на уважената
част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК. На ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на 221.75 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 73.92 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от Търговския закон, по отношение на длъжника, синдика и
кредиторите в производството по несъстоятелност на „В.з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, съществуването на публични вземания в общ
размер на 53 285.26 лева, установени със
следните разпореждания, издадени от Фонд „ГВРС“ № 4505-40-39/26.08.2015 г.; №
4505-40-40/26.08.2015 г.; № 4505-40-41/26.08.2015 г.; № 4505-40-42/26.08.2015
г.; № 4505-40-43/26.08.2015 г.; № 4505-40-44/26.08.2015 г.; №
4505-40-45/26.08.2015 г.; № 4505-40-46/26.08.2015 г.; № 4505-40-47/26.08.2015
г.; № 4505-40-48/26.08.2015 г.; № 4505-40-121/08.09.2015 г.; №
4505-40-122/08.09.2015 г.; № 4505-40-123/08.09.2015 г.; №
4505-40-124/08.09.2015 г.; № 4505-40-125/08.09.2015 г.; №
4505-40-126/08.09.2015 г. и №
4505-40-132/12.09.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 72089.26 лева.
ОСЪЖДА „В.з.“ АД , ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за производството по
делото в размер на 532.85 лв.
ОСЪЖДА „В.з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Национална агенция за приходите, гр. София, бул. „********,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, разноски в размер в размер на 221.75
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 73.92 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: