№
06.03.2020г. гр. Велинград,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание
на г. в двадесет и четвърти февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Иванка Пенчева
при
участието на секретаря Павлина Матушева, като
разгледа административно дело номер 486 по описа за 2019 година по описа на съда, и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР във
връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано по
жалба на В.В.М., чрез адвокат Лука Бельов-АК Пазарджик, срещу Заповед № 367зз181/26.09.2019г.,
издадена от полицейски инспектор Борис Василев Боков
- полицейски орган при Полицейски участък Ракитово към РУ Велинград при ОДМВМ
Пазарджик, с която на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е задържан за срок от 24
часа.
Релевират се доводи за радикални закононарушения при издаването на обжалвания
акт, свързани с противоречие на приложимите законови разпоредби и несъответствие с преследваната
цел и се иска прогласяването на заповедта за нищожна. Оспорващият твърди, че не са били налице материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, които да позволят на административния орган да упражни дадените му
правомощия. Посочва, че не е извършил престъпление
и задържането му не съответства на целта на закона, която е да се
предотвратяват престъпления и да се попречи на лицето, за което има обосновано
предположение, че е извършило престъпление да се укрие. Инвокирани
са доводи, че в случая наложената принудителна административна мярка е в разрез
с принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК.
В открито заседание жалбоподателят, чрез адв. Бельов, поддържа жалбата.
Ответникът полицейски орган Борис Боков
– счита, че са спазени законовите изисквания на издадения акт и жалбата е
неоснователна.
Районен съд Велинград, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и изразеното становище на ответника по оспорването и се запозна
с приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа
страна, следното:
На 26.09.2019г. при изпълнение на служебните си задълженията си по утвърден график в гр.
Ракитово, полицейски инспектор Борис Боков и мл.
инспектор Емил Льотев, служители на РУ Велинград,
предприели проверка по реда на ЗДвП на
управлявания от М. лек автомобил „Опел корса“, с рег.
№ РА7335КВ, чрез подаване на сигнал със
стоп палка на водача. Водачът не се
съобразил с подадения сигнал и не спрял, а продължил пътя си с управлявания от
него автомобил. Полицейските служители го последвали, като подали звуков и
светлинен сигнал и успели да го настигнат.
На същата дата, по реда на чл. 356,ал. 3 НПК, е
образувано досъдебно производство ЗМ 498/20199г. по описа на РУ Велинград по
преписка № 1126/2019г. на РП Велинград, за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК. Издадена
е заповед за задържане на лице рег. № 367зз181/26.09.2019г., с която е разпоредено жалбоподателят да бъде задържан за срок от 24
часа в помещение за временно задържане на РУ Велинград. М. отказал да подпише и
получи заповедта, както и да попълни декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР,
удостоверено с подписа на свидетеля Пано Кънев.
В хода на досъдебното производство на
В.М. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 НК.
Наказателното производство е прекратено с Постановление за прекратяване от
15.10.2019г., с доводи, че липсват категорични данни за извършено престъпление
по чл. 270, ал. 1 НК. Няма данни за датата на влизане в сила на постановлението
за прекратяване.
Съобразно установената фактическа
обстановка, съдът счита следното от правна страна:
Заповедта за задържане на лице по чл.
72, ал. 1 ЗМВР е индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по
реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР, на предвидените в чл. 146 АПК основания. Съгласно
чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. чл. 74, ал. 6 ЗМВР правото
да обжалва заповедта за задържане, лицето може да упражни в законоустановения
четиринадесет дневен срок от връчването й. Отказът на жалбоподателя да получи
заповедта не следва да води до нередовност на връчването и до удължаване на
срока за обжалване, който започва да тече от датата на задържане, предвид че
според чл. 72, ал. 4 МВР на съдебен контрол подлежи законността на задържането.
В случая жалбата е подадена на
22.10.2019г. но с оглед релевираните от страната
пороци за нищожност и на осн. чл. 149, ал. 5 АПК следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът е сезиран от надлежна страна - участник
в административното производство срещу акт, с който се засягат негови права и
интереси. По тези съображения жалбата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния акт. Законът не въвежда критерии за
нищожност. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган
порок, актът се преценява или като нищожен, или като унищожаем
и в първия случай се прогласява неговата нищожност, а в другия -
административният акт се отменя като незаконосъобразен. Доколкото в АПК не
съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административния акт
теорията и съдебната практика приема, че преценката следва да се извърши
съобразно петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК.
Нищожен ще е административният акт,
когато при издаването му са допуснати радикални закононарушенията, при които актът страда от порок, който прави невъзможно и недопустимо съществуването
му в правната действителност. Нищожният акт изначално не поражда правните последици, към които е
насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране
на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир. Съгласно
изградените от теорията и практиката критерии, некомпетентността на органа,
издал обжалвания акт-предметна, териториална и лична е основание за нищожност
на акта. Към основанията за нищожност следва да се прибави неспазване на
предвидената от закона форма, когато такава е предписана.
В
случая, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган-полицейски
инспектор при Участък Ракитово на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, представляващ полицейски орган по смисъла на чл.57 от ЗМВР, което обстоятелство не е спорно между
страните.
По отношение на формата на обжалвания
акт, следва да се счита, че неспазването й води до нищожност, когато актът не е
издаден в предписаната от закона форма, когато такава се предвижда или когато
макар и формално формата да е спазена в
съдържанието на акта липсва толкова
съществен елемент, който прави невъзможно да се разкриване на волята на издалия
го орган, т.е води до липса на волеизявление. От съдържанието на издадената заповед
не може да се направи извод, че същата
страда от порок във формата, водещ до нищожност. ЗМВР предписва писмена форма
на заповедта за задържане, която е спазена. Заповедта съдържа предписаните от
чл. 74 ЗМВР реквизити- име и длъжност на издалия я орган, дата и час на задържането, а отказът на жалбоподателя да я подпише е
надлежно удостоверено. Волята на органа е ясно изразена, като са посочени
фактическите и правни основания за издаването й. Останалите пороци във формата
обосноват незаконосъобразност на обжалвания акт и правото на страната да ги
сочи е преклудирано.
По отношение на порока съществено
нарушение на административнопроизводствените правила,
следва да се счита, същият би съставлявал основание за нищожност на
административния акт, в случаите в които липсва волеизявление например
нарушаване на правилата за необходимия кворум при колективните органи, каквото
в случая не е допуснато.
Противоречието с материалноправните
разпоредби води да нищожност на заповедта за задържане, когато е издадена при
пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, когато е лишена изцяло от законова
основание, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа
на никакъв закон, от нито един орган.
Издаването на Заповед за задържане на
лице от полицейските органи за срок от 24 часа намира законова опора в разпоредбата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, регламентираща правомощията на
полицейския орган да задържа лица, по отношение на които е налице
обстоятелството по т.1 - данни, че са извършили престъпление /както и останалите
обстоятелства до т. 8 вкл./.
Задържането
е за срок не по-дълъг от 24 часа и представлява принудителна административна
мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, целяща да предотврати възможността на лицето да
извърши престъпление или да се укрие. Понятието „данни“ по смисъла на ЗМВР и
понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл.207 ал.1 от НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано
досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно
данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено
престъпление. При налагането на ПАМ „задържане за 24 часа“ по чл.72 от ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление,
т.е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно
производство, но да са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице има
съпричастност към извършването на съответното престъпление. Задържането с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като принудителна административна мярка,
се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност.
В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателят, че заповедта не намира законова опора, поради
което е нищожна. Към момента на задържането полицейският орган е разполагал с
данни за извършено престъпление против дейността на държавните органи, предвид
че същият е подал сигналът със стоп палка и е възприелл
непосредствено неподчинението от страна на водача на процесния
автомобил, т.е. неговата съпричастност към извършването му, а видно и от приложената докладна записка по случая е образувано и бързо производство
за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Следователно задържането в този
контекст се явява обосновано. Неизпълнението на разпореждане чрез подаден сигнал със стоп
палка, така както е посочено в процесната заповед на
полицейски орган представлява по същество действие насочено към създаване на
пречки на орган на държавно управление да изпълнява задълженията си, а това е
престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Извършването на такова противоправно деяние дава възможност на компетентния
полицейски орган да издаде заповед, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да задържи заподозряното лице за срок от 24 часа.
За пълнота следва да се отбележи, че
целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за
установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в
извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление, или да
осуети наказателно преследване по отношение на вече извършено престъпление.
Задържането предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни
действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на
наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за
съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление.
Прекратеното
впоследствие наказателно производство не обосновава извод за нищожност на
обжалвания акт, предвид че предполага събрани в хода на наказателното
производство доказателства, които обосновават извод за несъставомерност
на престъплението, с което полицейският орган по време на съставяне на
заповедта не разполага. В тази хипотеза заповедта би била нищожна, ако самото й издаване представлява
закононарушение, какъвто не е настоящият случай. Предвид че принудителното
задържане ограничава конституционно установеното право на свободно предвиждане,
в чл. 73 ЗМВР императивно е установен пределен срок от 24 часа, съобразен с чл.
30 от Конституцията, задържането, над който би било недопустимо. В същата
разпоредба е предвидено, че при това задържане не могат да се ограничават други
права и законни интереси освен правото
му на свободно предвижване. В този смисъл всяка издадена заповед за задържане
за срок над 24 часа, както и такава, с която се ограничават други законни права
и интереси би била нищожна, каквито данни не са налични в случая по делото. Нищожна
би била и заповед за задържане, издадена в противоречие на закона,след като
вече от друг орган е била издадена предходна такава, със същия предмет, каквито
данни няма.
Съдът намира за неоснователно твърдението на
жалбоподателя, че оспореният административен акт е нищожен поради
несъответствие с целта на закона. Оспорената заповед съответствие на целта на
закона, тъй като е издадена с оглед наличните данни за извършено престъпление
по чл.270, ал. 1 НК, с цел да се предотврати извършване на целената проверка. Съгласно чл. 4, ал.2 АПК, административните актове се издават за целите, на
основанията и по реда, установени в закона, а чл. 6 АПК въвежда принципа на съразмерност като материалноправно изискване за законосъобразност на
административния акт. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на
човека/ЕСПЧ/ лишаването от свобода е изключение и следва да бъде реализирано
единствено при стриктното спазване на гаранциите на самата Конвенция. В тази
връзка, изключението по чл. 5, б"б" ЕКПЧ изисква лицата да се задържат
за неизпълнение на законосъобразно съдебно решение или с цел осигуряване на
изпълнението на задължение, предписано от закона.
Несъответствието с целта на закона
нарушава принципа за съразмерност в чл. 6 АПК, но за да води този порок до
нищожност следва с него да се преследва противоправна цел. В случая преследваната цел, а именно
извършване на полицейски проверка не може да се приеме за противоправна. Съществуващата възможност да бъде постиганата с други по-благоприятни
мерки обосновава незаконосъобразност, а не нищожност на обжалвания акт, основанията
за която жалбоподателят е следвало да релевира в
срока по чл. 149, ал. 1 АПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че оспорения акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност и жалбата е
неоснователна.
На осн. чл.
144 АПК, във вр. чл. 77 ГПК жалбоподателят следва да
заплати държавна такса в размер на 10,00 лв. в полза на Районен съд Велинград,
дължима за разглеждане на делото.
По изложените съображения, настоящият
състав на Районен съд Велинград:
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.В.М., ЕГН: **********, за прогласяване на нищожност на Заповед
№ 367зз181/26.09.2019г., издадена от полицейски инспектор Борис Василев Боков - полицейски орган при Полицейски участък Ракитово
към РУ Велинград при ОДМВМ Пазарджик, с която на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ
Велинград.
ОСЪЖДА, на осн.
чл. 144 АПК, във вр. чл. 77 ГПК В.В.М.
ЕГН: ********** да заплати в полза на Районен съд Велинград държавна такса в
размер на 10,00 лв. /десет лв./, дължима за разглеждане на делото
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд Пазарджик, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева