О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.
Ловеч, 17.04.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПОЛЯ ДАНКОВА
2.ПЛАМЕН ПЕНОВ
като изслуша
докладваното от съдия ДАНКОВА ч.гр.д. № 144 по описа на съда за 2019 г. и за да
се произнесе, съобрази
Производство с правно основание чл.
410 от ГПК
Подадена е частна жалба №1716/11.02.2019г.от
„Агенция за контрол на просрочени задължения"ЕООД-София, ЕИК *********
срещу разпореждане №202/18.01.2019 г. по ч.гр.д. №106/19 г. на ЛРС, с което е
отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК относно 283.23
лева такси и комисионни за допълнителни услуги.Посочва се, че атакуваното
разпореждане е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и е неправилно. Изтъква, че целта на производството по чл. 410 от ГПК е
ускоряване на съдебния процес и съдът не проверява дали вземането съществува, а
и заявлението отговаря на изискванията
на редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК,
каквото е изискването на чл.410 от ГПК. Твърди, че в закона липсва препращане
към чл.127, ал.2 ГПК, т.е. не е необходимо към заявлението да се прилагат
доказателства за установяване на вземането, тъй като целта на производството е
само да се провери дали вземането е спорно. Конкретизира, че съдът дължи
проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити на заявлението
по чл. 410 ГПК, а споровете по обективираните в него
материални субективни права, като този относно претендираното вземане за
неустойка, и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения следва да
се решат по исков ред, при положение, че длъжникът входира
възражение по чл. 414 ГПК. Конкретизирано е, че таксите и комисионните за
допълнителни услуги включват такса за оценка на досие и такса за услугата
кредит у дома. Посочва се, че последната такса е в съответствие с чл. 10а от ЗПК и тя е
предоставена единствено и само по
желание на кредитополучателя. Заявява се, че с подписа си кредитополучателя е
удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е равна разходите , свързани с
организирането на допълнителната услуга „кредит у дома и” и предотвратяването
на кредита в брой по местоживеенето , а останалата част е свързана с разходите
за събиране на седмичните вноски в дома на му. Изтъква се, че трябва да се
държи сметка за естеството на конкретното вземане и при положение, че длъжника
е заплащал вноски в размер общо на 146 лева е очевидно, те такава услуга е била
извършвана.Обсъжда се, че предвид 145,ал.1 от ЗЗП е предвидено, че неравноправната клауза в
договора се преценява като вземат вида на стоката и услугата, както и всички останали
клаузи на договора. Посочва се, че предвид характера на заповедното
производство като факултативно, едностепенно, строго формално всички
обстоятелства следва да бъдат изяснени в бъдещ исков процес.Жалбоподателя се
позовава на действието на практика на ВКС и СЕС съда служебно да констатира неравноправна договорна клауза,
като се третират случаи на осъдителни искове в исково производство в
състезателно производство, каквото заповедното не е. Изтъква се, че преди да
позоваване на неравноправна клауза съдът е следвало да уведоми страните и да им
даде възможност в условията на състезателност да обсъдят този въпрос. В
заключение в частната жалба е вписано, че преценката на съда в производството по
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК се ограничава единствено до
изложените от заявителя факти за установяване на едно спорно вземане,
основателността на което ще бъде изследвана и доказана в друг евентуален процес
– исковият. Като краен извод е заявено,
че заповедният съд е превишил своите правомощия по преценката и обсъдил
обстоятелство, което е извън предмета на проверка. Моли да бъде отменено
разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната част, като бъде издадена
заповед за изпълнение за сумите, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК.
Жалбоподателят е информиран за съдебния
акт на 06.02.2019г., с връчване на съобщението от районния съд. Частната жалба
е подадена на 11.02.2019 г./с пощенско клеймо от 07.02.2019 г./,като е спазен
законовоустановения срок и производството е допустимо.
Ловешки окръжен съд обсъди позицията на
жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По
заявление №589/17.01.2019 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя “Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София-1527, ул.”Панайот Волов”№29, ет.3,
представлявано от Управителя Т.Я.К., чрез пълномощника си юрисконсулт А. срещу
длъжника К.П.Т. за парично вземане в размер на 386.96лв. – главница, 29.49 лв. - договорна лихва
за периода от 09.04.2015 г. до 26.05.2016 г., 283.23 лв
– такси и комисионни за допълнителни услуги, 10.50 лв.- мораторна лихва за
периода от 27.05.2016 г. до 11.01.2019 г, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на делото до изплащане на вземането. Посочва,че е сключен
договор за потребителски кредит с № 2849426, по силата на който е
отпуснат потребителски кредит в размер на 850 лв., за срок от 60 седмици.
Заявява, че е сключен договор на 01.07.2017 г. за продажба на вземания между Провидент Файненшъл България”ООД,
с ново име „Файненшъл България”ЕООД и „Изи Асет Медиджмънт”АД,
по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Изи
Асет Мениджмънт”АД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Твърди
се, че на 01.10.2018 год. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 год., на основание
чл.99 от ЗЗД между „Изи Асет
Мениджмънт”АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, по силата на
който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, за
което длъжникът е уведомен за извършената цесия на 09.10.2018 год. от „Изи Асет Мениджмънт”АД с писмо с
обратна разписка.Кредиторът приема,че длъжникът е извършил плащания по договора
в размер на сумата 1026 лева, като след приспадането им остава дължима сумата
710.18 лева. Посочва се, че след като срокът на договора е изтекъл на 26.05.16
г. и сумите не са изцяло погасени, той е изпаднал в забава.Съгласно договора заявителят
изтъква, че е уговорено заемателят да заплати такси и
комисионни за допълнителни услуги в размер на сумата 283.23 лева. Ловешки
районен съд е произнесъл разпореждане №202/18.01.2019 г. по ч.гр.д. №106/19 г.
на ЛРС, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК относно 282.23 такси и комисионни за допълнителни услуги, а в останалата част е уважил искането.
Съдът
приема, че претенцията на заявителя за заплащане на сумата от 283.23 лева такси
и комисионни за допълнителни услуги е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. В императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично е
установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
управлението на кредита не е допустимо да се изисква. Сумата за извънсъдебно
събиране на дълга от 283.23 лева –събиране на ежеседмичните вноски в дома на
длъжника касае именно такава дейност и обстоятелството, че длъжника е
информиран за нейния размер не променя характеристиката и. Следователно тази
сума не попадат в хипотезата на чл. 10а, ал.1 от ЗПК. Механизмът на формирането
и навежда извода на съда, че се касае до заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗКП и
на основание чл. 21,ал.1 от ЗПК не следва да се зачете действието на договора в
тези му част. Възражението на жалбоподателят, че дължимостта на сумите следва
да се преценява в исковото производство е несъстоятелно, тъй като заповедният
съд анализира претенциите при действие на чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК в рамките на
обхвата на неговата дейност в заповедното производство.
От друга страна в
производството, заявителят не е банкова институция по смисъла на чл. 60 от ЗКИ,
а се позовава на действието на договор за цесия. При цедиране
на вземането противопоставимостта му на длъжника е свързана със съобщаването на
последния за извършената цесия- чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД . Въведени са и изисквания първоначалният кредитор не само да
съобщи на длъжника прехвърлянето, а и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне. Законодателят изрично е свързал правните
последици на цесия за длъжника- действието и спрямо него-с деня, когато тя му
бъде съобщена от предишния кредитор. В казуса е посочено, че цесията от
01.07.2018 г. не е съобщена на длъжника. Доколкото се касае до частно
правоприемство съдебната практика вече е утвърдена и се споделя от настоящия
състав изцяло, че за да се приеме, че е основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от
частен правоприемник при договор за цесия прехвърлянето на вземането следва да
е съобщено на длъжника-т.4г от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС.В този смисъл не се отнася до проверка, която следва да се
извършва от съда по основателност на иска по чл. 422 от ГПК, а от заповедния
съд .
Ловешки окръжен съд намира, че изводите на двете инстанции относно
неоснователност на искането по заявление №589/17.01.2019 за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя “Агенция за
контрол на просрочени задължения”ЕООД против Иван Ангелов Славов в частта за
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 283.23 лева такси и комисионни за допълнителни
услуги са идентични и атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №202/18.01.19 г. по ч.гр.д. №106/19 г. на Ловешки районен съд, в
атакуваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.