Р Е Ш Е Н И Е
№ 697 /20.05.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на единадесети
март две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието
на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 248
по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б.П.“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Наказателно
постановление № 180 от 30.12.2019 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ – гр. Варна, с което
на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т.
4 от Закона за водите, му е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 150 лева (сто и петдесет лева) за това, че на 27.07.2018
г. е извършена документална проверка по досието и по документи, постъпили в
БДЧР, по изпълнение на условията на Разрешително за ползване на воден обект №
003677/ 13.07.2005 г., издадено от Министъра на околните среда и водите,
изменено и продължено с Решения № - ра 964/29.08.2012
г. № 1005/05.11.2012 г., № 1102/ 09.05.2013 г. и № 62/21.07.2017 г., издадени
от Директора на БДЧР, с титуляр „Б.П.“ ООД за ползване на повърхностен воден
обект – акватория на Черно море, в район разположен на 220 метра северно от
бреговата линия на гр. Несебър, община Несебър, обл.
Бургас, с място на ползването: мидено поле с обща площ 190 000 кв.м., с
географски координати на граничните точки, посочени в разрешителното, с цел на
ползването: аквакултури и свързаните с тях дейности –
мидена ферма за отглеждане на култивирана черна мида, като разрешителното е с
начален срок на действие 13.07.2005 г. и краен срок 31.07.2027 г., като при
извършената проверка за наличната за обекта информация и документация, водена в
БДЧР, в качеството й на контролиращ орган по Закона за водите, относно
изпълнението на условията по горецитираното
разрешително, е констатирано, че титулярът на същото
„Б.П.“ ООД не е изпълнило задължението си да представи в срок до 31.03.2018 г.
на Директора на БДЧР доклад по чл. 48, ал. 1, т. 12 от Закона за водите, за
изпълнение на условията в Разрешително № 003677/13.07.2005 г. за 2017 г. –
нарушение на разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 12 от Закона за водите.
Дружеството
– жалбоподател „Б.П.“ ООД намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като представя подробни аргументи
в защита на своето становище. На първо място посочва, че АУАН е съставен след
изтичане на тримесечния срок, регламентиран в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, доколкото
още на 01.04.2018 г. за БДЧР е бил известен факта на нарушението. Също така
подчертава, че в хода на административно – наказателното производство е била
нарушена разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като наказателното
постановление е било издадено едва на 30.12.2019 г., а не са били налице
основания за спиране на производството. Дружеството навежда твърдения, че в
периода от 2017 г. до 2019 г. не е извършвало никаква дейност, не е ползвало
воден ресурс, поради което и не е било необходимо да представя доклад пред
БДЧР. Акцентира, че самото нарушение не е описано точно и пълно в
обстоятелствена част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, както и застъпва становище, че в случая е приложима разпоредбата
на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, доколкото нарушението е първо за дружеството и от
него не са произтекли някакви вредни последици. Поради гореизложените
съображения моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 11.03.2020 г. открито съдебно
заседание по НАХД № 248 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Б.П.“ ООД не изпраща нито законен,
нито процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на
делото по същество. В депозирано на 10.03.2020 г. заявление в деловодството на XLIV състав на Варненския районен съд, въззивното
дружество заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за
отмяна наказателното постановление.
В проведеното на 11.03.2020 г. открито съдебно
заседание по НАХД № 248 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Басейнова
дирекция „Черноморски район“ се представлява от своя процесуален представител
ст. юрисконсулт Йордан Петков, който моли за потвърждаване на наказателното
постановление, обосновавайки се, че липсват нарушения на процесуалните правила
в хода на административно – наказателното производство, които да са го
опорочили.
От
фактическа страна, съдът установи следното:
На
27.07.2018 г. св. Р.Х.Х. – ст. експерт в дирекция
„Контрол“ при Басейнова дирекция „Черноморски район“
извършила проверка относно изпълнението на условията по Разрешително за
ползване на воден обект № 003677/ 13.07.2005 г., издадено от Министъра на
околните среда и водите, изменено и продължено с Решения № - ра 964/29.08.2012 г. № 1005/05.11.2012 г., № 1102/
09.05.2013 г. и № 62/21.07.2017 г., издадени от Директора на БДЧР, с титуляр „Б.П.“
ООД за ползване на повърхностен воден обект – акватория на Черно море, в район
разположен на 220 метра северно от бреговата линия на гр. Несебър, община Несебър,
обл. Бургас, с място на ползването: мидено поле с
обща площ 190 000 кв.м.
В хода на проверка св. Х. констатирала, че
дружеството „Б.П.“ ООД не е представило пред Директора на Басейнова
дирекция „Черноморски район“ в срока до 31.03.2018 г. доклад по чл. 48, ал. 1,
т. 12 от Закона за водите за изпълнение на условията по цитираното Разрешително
за ползване на воден обект № 003677/ 13.07.2005 г. за 2017 г.
Приемайки, че с това свое поведение, в частност
бездействие, дружеството – жалбоподател „Б.П.“ ООД е нарушило разпоредбата на
чл. 48, ал. 1, т. 12 от Закона за водите, на 27.08.2018 г. св. Х. съставила акт
за установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството
за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на
30.12.2019 г. Директорът на Басейнова дирекция
„Черноморски район“, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с
което на основание разпоредбата на чл. 200, ал.
1, т. 4 от Закона за водите, наложил на въззивното
дружество „имуществена санкция“ в размер на 150 лева за нарушение на чл. 48,
ал. 1, т. 12 от Закона за водите.
По
отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено
следното:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
неоснователна, поради следните причини:
На първо
място според съда не е необходим някакъв задълбочен анализ на събраните в хода
на производството гласни и писмени доказателства, доколкото не се оспорва от
страна на дружеството – жалбоподател фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издаденото въз основа на него наказателно
постановление, впрочем приета за установена и от съда, и конкретно обстоятелството,
че дружеството „Б.П.“ ООД в срока до 31.03.2018 г. не е представило пред Басейнова дирекция „Черноморски район“ доклад по чл. 48, ал. 1, т. 12 от Закона за водите
за изпълнение на условията по Разрешително за ползване на воден обект № 003677/
13.07.2005 г. за 2017 г.
Този факт се потвърждава безусловно и от
показанията на св. Р.Х.Х., които съдът кредитира като
последователни и логични.
Възраженията на въззивното
дружество срещу законосъобразността на наказателното постановление са по –
скоро от правно естество, като съдът ще се опита да отговори на всички тях по –
надолу в своето решение.
Давайки вяра на показанията на св. Х., съдът приема
за установено от фактическа страна, че в срока до 31.03.2018 г. дружеството „Б.П.“
ООД не е представило пред Басейнова дирекция
„Черноморски район“ доклад по чл. 48, ал. 1, т. 12
от Закона за водите за изпълнение на условията по Разрешително за ползване на
воден обект № 003677/ 13.07.2005 г. за 2017 г.
Императивната
разпоредба на чл. 48, ал. 1, т. 12 от
Закона за водите предвижда задължение за водоползвателите
– титуляри на разрешителни, в срок до 31 март на следващата отчетна година да
предоставят на директора на съответната басейнова
дирекция, а в случаите на издадено разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3 – и на
директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите,
доклад за изпълнението на условията в издадените им разрешителни. В конкретния
случай от показанията на св. Х. се установява, че дружеството е пренебрегнало
със своето бездействие в срока до 31.03.2018 г. това свое задължение, поради което и
според съда правилно е била ангажирана неговата административно – наказателна
отговорност за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 12 от Закона за водите.
Съдът не може да сподели за основателни
възраженията на въззивното дружество за допуснати в
хода на административно – наказателното производство нарушения на процесуалните
правила.
На първо място следва да се има предвид, че самата
норма на чл. 34 от ЗАНН предвижда следното: „Не се образува административно –
наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението….” Очевидно самата норма разграничава моментът на откриване на
нарушителя от момента, в който е било извършено нарушението. Никъде
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не визира давностен
срок за съставяне на АУАН, който да касае датата, от която нарушителят би могъл
да бъде открит по различни причини, напротив визира се срок от момента на
установяването на нарушението и срок, който тече от момента на извършването на
самото нарушение. В този смисъл, съдът намира за ирелевантен
въпроса в кой момент административно – наказващия орган е имал възможността
обективно да открие нарушителя, тъй като за да се установи както извършеното
нарушение, така и нарушителят, безспорно следва определени факти да бъдат
установени чрез нарочна проверка, като бъдат изследвани всички обстоятелства,
касаещи извършеното нарушение. По делото са събрани гласни и писмени
доказателства, че нарушението е било установено от актосъставителя
– св. Х. при нарочна проверка, извършена на 27.07.2018 г. Няма норма, която да
задължи административно – наказващия орган незабавно след изтичане на срока за
подаване на доклада по чл. 48, ал. 1, т. 12 от Закона за водите да извърши
проверка, дали всички субекти са изпълнили задължението си, като
административно – наказващия орган е бил длъжен да спази единствено давностния срок, течащ от датата на извършване на нарушението.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че при съставянето на АУАН не е била
нарушена разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Според съда, административно – наказателното
производство съвсем законосъобразно е било спряно, след като е постъпила официална
информация от ОД на МВР – гр. Бургас, че на посочения за седалище и адрес на
управление адрес на въззивното дружество липсва
представител на „Б.П.“ ООД.
Впрочем това обстоятелство беше установено и в хода
на призоваването на въззивното дружество за
насроченото на 11.03.2020 г. открито съдебно заседание по настоящото дело. В
крайна сметка всеки един търговец следва публично да оповести адрес – седалище
и адрес на управление, като в случая Басейнова
дирекция „Черноморски район“ е изпращала кореспонденцията си с „Б.П.“ ООД на
единствения официален адрес на дружеството.
Едва на
22.11.2019 г. е било депозирано в Басейнова дирекция
„Черноморски район“ заявление от г-н. Тодор Димитров в качеството си на
управител на дружеството, с който известява институцията за адрес, на който би
желал да бъде изпращана кореспонденция с дружеството. Така, че според съда
съвсем правилно е било спряно административно – наказателното производство на
основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, още повече, че същото е било направено за да
бъдат защитени правата и интересите на дружеството. АУАН е бил надлежно връчен
на 18.12.2019 г. и е била съхранена възможността дружеството да депозира
писмено възражение срещу съставения АУАН.
Регистрацията
на дружеството по отношение процесния обект е била
прекратена едва на 18.07.2018 г., т.е. няколко месеца след изтичане на крайния
срок, в който е следвало да бъде изпълнено задължението за представяне на
доклад по чл. 48, ал. 1, т. 12 от Закона за водите, така, че според съда за
дружеството е съществувало законово задължение да представи такъв доклад към
датата 31.03.2018 г.
Законът не разделя
задълженията на водоползвателите въз основа на това
дали в действителност упражняват дейност или не. В крайна сметка за дружеството
е възникнало задължение да представи доклад по чл. 48, ал. 1, т. 12 от Закона
за водите и неговото неизпълнение правилно е било санкционирано от
административно – наказващия орган.
Според съда
не са налице основания за приложението на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, тъй като
на първо място колкото и банално да звучи нарушението не се отличава с по –
ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този тип, а и в
случая св. Х. е констатирала пълно неизпълнение на задължението на дружеството,
т.е. не само в предвидения срок до 31.03.2018 г., а и до момента на съставяне
на АУАН дружеството не е депозирало доклад пред Басейнова
дирекция „Черноморски район“.
Наложеното
административно наказание ‚имуществена санкция“ в размер на 150 лева представлява
минималния праг на санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 4
от Закона за водите, поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата
завишеност, респ. евентуална несправедливост.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 180 от
30.12.2019 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район”,
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава Наказателно постановление № 180 от
30.12.2019 г., издадено от Директора на Басейнова
дирекция „Черноморски район“ – гр. Варна, с което на „Б.П.“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, на основание разпоредбата на
чл. 200, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 150 лева (сто и петдесет лева) за нарушение
на разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 12 от Закона за водите.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: