Решение по дело №3416/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 155
Дата: 8 януари 2019 г. (в сила от 8 януари 2019 г.)
Съдия: Виолета Иванова Йовчева
Дело: 20181100503416
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2018 г.

Съдържание на акта

 

                                                      Р Е Ш Е Н И Е

     гр.София, 08.01.2019г.

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ „Б“ въззивен състав, в закрито съдебно заседание на втори октомври през двехиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                                              КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 3416 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищцата Д.К.С. срещу решение от 13.11.2017г., постановено по гр. дело № 51646/2015г. на Софийски районен съд, 118 състав, в частта, с която е отхвърлен   предявения от жалбоподателката иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответното дружество „Ч.Е.Б.“ АД сумата 418. 09 лв. – корекционна сума по фактура № **********/18.08.2015г., начислена за периода 31.08.2014г. – 28.11.2014г.  за имот, находящ се в гр. П., ул. „*********, клиентски № 300105303986.

Въззивницата - ищца поддържа доводи за необоснованост и неправилност на атакуваното решение, поради нарушения на материалния закон, както и на съдопроизводствените правила. Твърди, че не са налице предпоставките за начисляване на процесната сума при действието на сега действащия чл. 98а ЗЕ и чл. 43 – 47 ПИКЕЕ, тъй като не е била редовно уведомена за извършената корекция по правилото на чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ за лично връчване на документи. Излага съображения, че по делото не са събрани доказателства за процесната извършена проверка на 28.11.2014г., отделно твърди наличие на противоречие в констатациите в поцесния констативен протокол и съставения на 21.07.2015г. от БИМ, тъй като в последния било отразено наличие на отвор на клемния блок от лява страна, както и поставен допълнителен меден проводник – шунт, които обстоятелства не били отразени в констативния протокол от 28.11.2014г. Поддържа, че при така установена манипулация било задължително проверката да бъде извършена в присъствие на орган на МВР. Оспорва представените по делото Общи условия да са влезли в сила. Моли съда да отмени решението като неправилно в обжалваната част и да уважи иска, с присъждане на разноски.

Въззиваемият  - ответник е  депозирал  писмен  отговор, с който оспорва жалбата по подробно изложени съображения. Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди, с присъждане на разноски.

Решението в частта за уважаване на предявения отрицателен установителен иск за разликата над 418. 09 лв. до пълния предявен размер от 558. 98 лв. е влязло в сила като необжалвано.

 Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част.

При преценка на обжалваното решение по същество по реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че същото е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – отрицателен установителен за установяване недължимост на корекционна сума по фактура № **********/18.08.2015г., начислена за периода 31.08.2014г. – 28.11.2014г.  

По делото е безспорно установено, че страните са обвързани от облигационно правоотношение, породено от договор за продажба на ел. енергия, сключен при Общи условия /ОУ/, като ищецът има правата и задълженията на потребител на електрическа енергия, а ответникът- на продавач. Представените по делото ОУ на договора за продажба на ел. енергия са одобрени от ДКЕВР през 2007г.  и са изменени през 2010г.

              Страните не спорят, че ищцата е потребител на електрическа енергия на административен адрес: гр. П., ул. „*********, отчитана от електромер с клиентски номер 300105303986.

По делото не е спорно и установено, че на 28.11.2014г. е извършена проверка от отдел „НТЗ“  към ЧЕЗ „Р.Б.“ АД на електромер с фабричен № **********, за което е съставен констативен протокол № 6007930/28.11.2014г. От съдържанието на приложения по делото констативен протокол се установява, че проверката е извършена от двама служители на ответника, като са присъствали и двама свидетели- представители на Федерацията на потребителите. От съдържанието на протокола се установява, че проверяващите са констатирали, че електромерът измерва /отчита с грешка /минус 92. 86 %/. Проверяващите са констатирали, че има манипулирана пломба на капачката на клемния блок на електромера, като електромерът е демонтиран и поставен нов. Протоколът е подписан от служителите на ЧЕЗ и от 2 свидетели - представители на Федерацията на потребителите.

              Въз основа на съставения констативен протокол е извършена  корекция на сметката на ищеца, за която е издадена фактура № **********/18.08.2015г.

           Съгласно издадения от БИМ констативен протокол № 995/21.07.2015г., от външната страна на клемния блок на електромера между входяща и изходяща токови клеми е поставен допълнително меден проводник /шунт/, като по този начин чрез изменение на електрическата схема е постигнато отклонение на преминаваща през електромера електрическа енергия в посока минус в точките 4.4. и 4.6 – 86 %.

            От заключението на приетата в първоинстанционното производтво СТЕ се установява, че отчетената грешка е минус 92. 86 %, като при изчисляване на дължимата сума са спазени утвърдените от ДКЕВР цени, валидни за битови потребители за процесния период.

            По въпроса за правото на въззиваемото дружество да извършва едностранна корекция при сега действащата редакция на ЗЕ, е налице  съдебна практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав и приема, че след приемането на  чл. 83, ал1., т. 6 и чл. 98а, ал.2, т. 5 ЗЕ е налице законово основание за едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на електрическа енергия – така и решение № 118/18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г. на ВКС, ІІ ТО. Настоящият състав споделя тази практика и приема, че по силата на горецитираните норми след влизане в сила на новите ПИКЕЕ е предвидено законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия.

            В случая  е налице корекционна процедура по чл. 48, ал. 1, б. „а“ ПИКЕЕ, която е приложима  именно когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата. С изм. на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г. / е предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване, е предвиден начин на извършване на корекцията. Съгласно мотивите на цитираното решение на ВКС, тази процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели въстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Ето защо всички възражения в тази връзка в жалбата са неоснователни.

         Неоснователен е довода в жалбата, че в случая проверката е следвало задължително да бъде извършена в присъствие на орган на МВР, с оглед установената по делото промяна на схемата на свързване. В случая не е налице хипотезата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, а констативният протокол е издаден  при спазване предпоставките на чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ /действащ към момента на извършване на проверката/, както правилно е приел СРС. В случая промяната на схемата на свързване е установена едва при извършената метрологична проверка от БИМ, когато е бил установен пробит отвор на клемния блок на електромера от лява страна, а при извършената проверка на 28.11.2014г. само е било установено съмнение за манипулация вътре в самия електромер, поради което и проверяващите са демонтирали електромера и изпратили същия за проверка на компетентния орган за метрологичен надзор. Ето защо в случая не са били налице предпоставките на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ за подписване на протокола от орган на МВР, тъй като при проверката на 28.11.2014г. не е била установена промяна на схемата на свързване.

                Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че обстоятелствата по процесната проверка на 28.11.2014г. са недоказани, с оглед факта, че разпитаните по делото свидетели удостоверяват предходна извършена проверка на 29.05.2014г. Констатациите по процесния констативен протокол от 28.11.2014г. се установяват от заключението на приетата СТЕ и останалите писмени доказателства, чиято доказателствена сила не е опровергана.

        Неоснователно е възражението в жалбата, че ОУ на Ч.Е.Б. не са публикувани в регионален вестник, тъй като по делото са налице данни за такава публикация /в. П., бр. 227/2007г./, както и че не са влезли в сила, тъй като същите влизат в сила от публикуването им – арг. чл. 98а, ал. 4 ЗЕ.

         Неоснователен е и довода за липса на основание за корекция, с оглед с неизпълнено от ответника задължение по чл. 98а, ал.2, т. 6 ЗЕ за приемане на Общи условия, в които да е установен редът за уведомяване на потребителя за извършената корекция. /в тази връзка докладчикът по делото отстъпва от своя предишна практика/, както и поради нарушение на чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ. В приложимите към исковия период ОУ, /представени по делото/ е предвидено изрично връчване на констативния протокол за корекцията на потребителя с клаузите на чл. 17 вр. чл. 49, ал. 2 от същите. Цитираната норма от ЗЕ  в конкретния случай реално е обезпечена от ответника, тъй като ищцата е надлежно уведомена за корекцията по реда, установен с горепосочените клаузи на ОУ с представените по делото писмо изх. № NTZ 19977/01.12.2014г., съдържащо констативния протокол от проверката и получено лично от въззивницата, както и с писмо изх. № NTZ 19977/27.07.2015г. ,получено по пощата на 24.08.2015г. от лице на адреса с посочени имена. Неоснователен е довода в жалбата, че писмото било получено на друг адрес, тъй като бил описан апартамент, а не къща.  Нещо повече, дори и при липсата на уведомяване, за ищцата съществува гарантираната правна възможност да заяви и докаже своите оспорвания на констатациите в КП в рамките на исковия процес.

            Други релевантни оспорвания не са направени в жалбата.

   Предвид съвпадението на изводите на двете инстанции, жалбата е неоснователна и недоказана и решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени претендираните разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

  Така мотивиран, Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.11.2017г., постановено по гр. дело № 51646/2015г. на Софийски районен съд, 118 състав в обжалваната част за отхвърляне на иска за сумата 418. 09 лв.

          ОСЪЖДА Д.К.С., ЕГН ********** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сумата 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение за СГС.

          Решението в частта за уважаване на предявения отрицателен установителен иск за разликата над 418. 09 лв. до пълния предявен размер от 558. 98 лв. е влязло в сила като необжалвано.

РЕШЕНИЕТО  не  подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 от  ГПК.

 

    

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                   2.