Решение по дело №38/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба, подадена от Н. Г. У. от [населено място], [улица]срещу Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ № 23-0460-000014 от 11.01.2023 г. на Началник група към ОДМВР – [област], РУ - З. п..

С оспорената заповед на осн. чл.171, т.2, б."а" от ЗДвП, е наложена Принудителна административна мярка – спиране от движение на МПС до отстраняване на нередовността и е отнето СРМПС № *.

Жалбата се подава от собственика на автомобила „Т. К.” с рег. № [рег. номер]. В същата се излагат доводи, че самия жалбоподател не е допуснал административно нарушение, като е търсен формален повод за санкциониране при явно маловажни обстоятелства. Сочи се, че при издаване на Заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, като не е установено точното време на издаване на заповедта, както и компетентността на органа, издал същата. Сочи се, че срещу оспорващия няма установено нарушение и не е издаден АУАН, а в обстоятелствената част на заповедта от една страна се сочи, че акта е срещу оспорващия, а след това посочено името на Г. У. – неговия син, при което не е установено, кой е водача и съответно налице неяснота.

Освен това в Заповедта се сочи, че колата не е минала технически преглед, а в разпоредителната част е постановено междувременно спиране до отстраняване на неизправността. Твърди се, че в същата е отразено, че управлявания автомобил е технически неизправен, като осветителя на задният регистрационен номер е с дефектен светлинен източник при наличие на два светлинни източника, които не работят, което като неизправност се сочи в жалбата да е явно незначителна. Сочи се и, че законодателят не е предвидил регистрационния номер, като самостоятелен термин, а се сочи „табелата с рег.номер“, при което са възможни нарушения с „табелата на рег.номер“, а не с „рег.номер“, в който смисъл се твърди, че само неосветеността на табелата с рег.номер би могло да бъде нарушение, а не самия рег.номер.

Излагат се доводи, че в оспорената заповед не се сочи конкретна нарушена разпоредба на Наредба № Н-32, както и че не е изяснена и техническата неизправност с оглед определяне на нейната значимост предвид разпоредбата на чл.37, ал.3 от Наредбата, според която значителни са неизправностите, които пораждат риск за движението на останалите участници, оказват въздействие върху безопасността на превозното средство или върху околната среда, както и по значително несъответствие с експлоатацията и конструкцията на превозното средство. Сочи се и че с АУАН му се изземва СРМПС, а с оспорената заповед се потвърждават действията на проверяващите. Пояснява, че предвид ал.3 и ал.4 съществува опасна неизправност, при която временно се отнема СРМПС, но установената неизправност не попада в същите. Освен това оспорената заповед се сочи да е издадена на 11.01.2023 г., а е видно от АУАН, че на тази дата, жалбоподателят не е управлявал автомобила. Твърди се, че не е посочено и лицето, на което се вменява задължението за неизправността на МПС - на водача или собственика, както и че не е означено и конкретното МПС в разпоредителната част, което се спира от движение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената ЗППАМ и съответно разпореди връщане на отнетото СРМПС.

В съдебно заседание, жалбоподателят с процесуален представител, поддържа жалбата, излага допълнителни съображения.

Ответникът не се представлява. С писмено становище оспорва жалбата, прави възражение за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение и съответно искане за присъждане на разноски.

По делото е представена преписката по издаване на оспорената заповед и от същата се установява, че при извършена проверка на 11.01.2023 г. в 17.19 ч. в [населено място], м-т „А. м.“, [улица], до дом за стари хора „М. М.“, Г. Н. У. управлява собствения на жалбоподателя лек автомобил „Т. К.” с рег. № [рег. номер], който е технически неизправен, а именно осветителят на задният регистрационен номер е с дефектен светлинен източник /при наличие на двата светлинни източника и двата не работят/, което се явява значителна неизправност съгласно Наредба № 32. Установено е също така, че водачът не носи контролен талон към свидетелството за управление и управлява МПС, което не е представено за технически преглед и се движи с техническа неизправност на ППС. За установените нарушения на 11.01.2023 г. на водача на автомобила е съставен АУАН и на 25.01.2023 г. е издадено и НП, а на жалбоподателят, като собственик е приложена ПАМ с оспорената заповед.

При така установеното и след преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за съдебно оспорване административен акт. Преценена така, тя е процесуално допустима, а разгледана по същество частично основателна.

По делото не се спори, че жалбоподателят е собственик на управляваното от Г. У. неизправно МПС към датата на проверката -МПС „Т. К.”, с рег. № [рег. номер], както и че управляваното МПС е с неизправност, касаеща осветеността на табелата с рег.номер при два светлинни източника, които не работят. Спорът е установената неизправност има ли признаците на значителна или опасна и съответно налице ли е основание за спиране на автомобила до отстраняване на същата и съответно основание за отнемане на СРМПС, както и съответства ли описанието на неизправността с установеното в закона съдържание.

Видно от съдържанието на оспорената заповед, като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл.171, т.2, б."а" от ЗДвП, съгласно, която разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно спиране от движение на пътно превозно средство: а) до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение.

С чл. 10, ал. 1 от ППЗДвП е определено кога моторното превозно средство е технически неизправно и сред хипотезите в т. 12, б. „е“ е посочено „недостатъчно осветена е задната табела с регистрационния номер“.

Предвид обстоятелството, че по делото не се спори за установена техническа неизправност, при която и двата светлинни източника не осветяват табелата с рег.номер, се налага извода, че е било налице основание за прилагане на посочената мярка - временно спиране от движение на посоченото МПС до отстраняване на неизправността, при което в тази част жалбата е неоснователна, като установената неизправност се доказва и със съставения АУАН, в който е посочено, че е извършено нарушение на разпоредбите на чл. 139, ал. 1 от ЗДвП.

Изискванията към моторните превозни средства са въведени с оглед на посочената в чл. 1, ал. 2 ЗДвП цел - да бъдат запазени живота и здравето на участниците в движението, да бъде улеснено тяхното предвижване и да бъде опазено имуществото. В съответствие с тази цел е и законовото изискване по пътя да се движат само технически изправни превозни средства - чл. 139, ал. 1 ЗДвП, при което и съгласно чл. 9 ППЗДвП се разрешава движението само на пътни превозни средства, които отговарят на определените от производителя изисквания за експлоатация, както и на нормативно установените такива. Приложената ПАМ е изцяло в съответствие на преследваната от закона цел, а именно да не се допуска по пътя да се движат неизправни технически ППС, които застрашават безопасността на останалите участници в движението, като се прилага под прекратително условие – "до отстраняване на неизправността". С настъпването на посоченото прекратително условие се преустановява и действието на мярката.

След извършена проверка, съдът констатира, че обжалваният акт е издаден от компетентния орган, като със Заповед 365з-8226 от 30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР - [област] /л.24/ в т.1.7 Началниците на група РУ при ОД на МВР - [област] са оправомощени да налагат ПАМ по чл.171, т.2, б.а от Закона за движение по пътищата, като неозначаването, че техническата неизправност засяга табелата с рег. номер, а не само рег. номер не води до съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице. В тази част мотивите на органа са ясни и от същите се установява по безспорен начин основанието за налагане на ПАМ. Неоснователно е и възражението, че към датата на проверката автомобила не бил управлявана от оспорващия, тъй като прилагането на ПАМ по отношение на собственика на автомобила съответства на целта на закона и задълженията на същия да поддържа в техническа изправност собственото си МПС, независимо от задълженията на водача. Предвид изложеното, заповедта, в частта, с която се спира временно от движение посоченото в мотивната част, управлявано от Г. У. МПС е законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

Основателна е жалбата в частта с която се отнема СРМПС № *, като на първо време не се сочи неговия притежател, при което в тази част оспорената заповед е немотивирана, не съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и само на това основание подлежи на отмяна.

В нея не са посочени конкретни фактически основания, съставляващи нормативно установените предпоставки за отнемане на СРМПС – като по този повод за основание се сочи единствено чл.22 от ЗАНН и съответно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗДвП, без да се излагат доводи относно изискванията на НАРЕДБА Н-32, още по малко квалификация на техническата неизправност, като значителна или опасна, с оглед преценката за наличие на предпоставки за отнемане на СРМПС. В процесния случай е налице неяснота по повод субекта, по отношение на който се издава заповедта за отнемане на СРМПС № *, със следващите се от същата негативни последици - лицето, чиито права или законни интереси се засягат.

Налице е и нарушение на чл.35 и на чл.36 АПК, като в случая не са налице доказателства и съответно неизследвани предпоставките за наличие на значителна, съответно опасна неизправност, в който смисъл са доводите в жалбата. По делото не са събрани доказателства да са настъпили имуществени или други вреди, независимо от отразеното в АУАН. Няма данни да е констатирана такава неизправност, която да е опасна предвид чл.37, ал.4 от НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Съгласно същата, опасни са неизправностите, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението или оказват въздействие върху околната среда. При установяване на такива неизправности временно се отнема регистрацията на неизправното превозно средство и не се допуска движението му по пътищата, отворени за обществено ползване.

Предвид чл.37, ал.1, (в сила от 20.05.2018 г.) за всеки елемент, който се проверява, в приложение № 5 се съдържа минимален списък на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност. Неизправностите, установени при извършването на периодичните прегледи на ППС, се категоризират в три групи в зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението, както следва: 1. незначителни неизправности; 2. значителни неизправности; 3. опасни неизправности.

Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваната Заповед с която е разпоредено и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС до отстраняване на техническата неизправност е незаконосъобразна, като постановена в несъответствие с изискванията за форма и в противоречие с материалния закон.

При така изложеното се налага извода, че в тази част Заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но при издаването са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи същата до степен на незаконосъобразност.

При тези изводи с оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съобразно уважената част от жалбата претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените в съдебното производство разноски се преценява като основателна и следва да се уважи в размер на 50%, като от реално извършените такива в общ размер на 410, 00 (четиристотин и десет) лева, от които 10,00 (десет) лева внесена държавна такса и 400,00 (четиристотин) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение се присъдят 205 лева. По отношение на тази сума следва да бъде извършено прихващане за вземането на ответника като разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Наредбата за правната помощ, което в случая съобразно отхвърлената част на жалбата следва да се определи на 50 лв. Водим от горното и на осн. чл.172 ал.5 ЗДвП, вр. чл. 172, ал. 2, предл. посл. АПК, Административен съд - [област]

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ № 23-0460-000014 от 11.01.2023 г. на Началник група към ОДМВР – [област], РУ – З. п., в частта с която се отнема СРМПС № *.

Отхвърля оспорването в частта, с която е наложена Принудителна административна мярка – спиране от движение на МПС до отстраняване на нередовността.

Осъжда ОД на МВР – [област] да заплати на Н. Г. У. 155,00 (сто петдесет и пет) лева съдебни разноски от които 5,00 лв. ДТ и 150,00 лв. адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.