РЕШЕНИЕ
№ 909
гр. Варна , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ в публично заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20203110109693 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от "Водоснабдяване и
канализация-Варна" ООД гр.Варна, ул.Прилеп № 33, ЕИК ****представлявано от Валентин
Вълканов-Управител чрез пълномощник юрисконсулт Велина Якимова, против СТ. Ж. СТ.
ЕГН **********, гр.Варна, ул.Акад.Методи Попов бл.5, ап.3 иск с правно основание чл. 422
ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено по отношение на
СТ. Ж. СТ. ЕГН **********, че в качеството си на потребител на В и К услуги, които се
отчитат по партида с абонатен номер ****, дължи на „Водоснабдяване и канализация-
Варна" ООД сума в общ размер на 156.44лв. (сто петдесет и шест лева и 44ст.),
представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
11.09.2017г. до 11.06.2019г. на адрес гр.Варна, ул.Акад.Методи Попов бл.5, ап.З; сума в общ
размер на 19,27лв. (деветнадесет лева и 27ст.), представляваща сбор от обезщетения за
забава върху тези главници за периода от 17.11.2017г. до 09.01.2020г.; както и законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-14.01.2020г.
до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед от 15.01.2020г. за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 312/2020г. по описа на ВРС.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по заповедното
производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК № 102 от 15.01.2020г., а именно: заплатена държавна такса в размер на от 58.24лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.
Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения: Твърди се, че
„Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно
1
чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на СТ. Ж. СТ. ЕГН
********** за имот на адрес гр.Варна, ул.Акад.Методи Попов бл.5, ап.З, който в качеството
си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този
адрес се отчитат по партида абонатен номер 1759355, чийто титуляр е ответникът. Твърди
се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД
потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът не
е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща
дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране,
след изтичане на който срок той изпада в забава.
Твърди се, че на 14.01.2020г. В и К операторът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу С., въз основа на
което било образувано ЧГД № 312/2020г. по описа на ВРС, ГК-49 състав. Твърди се, че на
15.01.2020г. съдът издал заповед № 102 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, с която разпоредил на С. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 156,44лв.,
представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 11.09.2017г.
до 11.06.2019г.; сумата от 19,27лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за
периода от 17.11.2017г. до 09.01.2020г.; законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда-14.01.2020г. до окончателното плащане, както и
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото
държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50лв.
Твърди се, че на 15.07.2020г. заявителят бил уведомен, че на основание чл.415, ал.1,
т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител е
депозирал в съда писмен отговор по предявения срещу него иск. Оспорва предявените
искови претенции, наличието на облигационна връзка между страните и реалната доставка
на посочените ВиК услуги.
В проведено открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа иска.
Ответникът се представлява от особен представител, който оспорва исковите
претенции.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна
следното:
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/
потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица собственици или ползватели
на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
От предоставената по делото справка за недобора и справка от имотен регистър при
Агенция по вписванията-Варна се установява, че титуляр на по партида с абонатен номер
1759355 на водомер и обект на потребление гр.Варна, ул.****.******бл.5, ап.3, до
12.04.2019г. е СТ. Ж. СТ..
Представени са като доказателство по делото карнети за отчитане на потреблението
на ВИК услуги по партидата на частен абонат 1759355 за периода 09.01.2017г. до
11.12.2018г., за имот на адрес с адрес: гр.Варна, ул.Акад.Методи Попов бл.5, ап.3. От
приложени карнети за отчитане на потребени ВиК услуги се установява, че титуляр
фигурира лицето СТ. Ж. СТ. – ответник по настоящото производство.
2
От приложени по делото Констативни протоколи от 16.07.2020г. и 23.11.2020г. се
установяьва, че те касаят проверки на други адреси на потлебление, а именно:
ул.Ген.Паренсов №46, ап.9 и ул.Кап.Дадо Никола №11, т.е. са неотносими към настоящото
производство.
От приложена по делото справка по лице от Служба по вписвания при ВРС се
установява, че на 12.04.2019г. чрез публична продажба/търг/ собствеността на
водоснабдения имот е придобита от лицето Калина Г. Щерева.
От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че са налице
доказателства за извръшвани по процесната партида плащания, като установения от вещото
лице размер на задълженията е както следва: общото задължение за главници за процесния
период 11.09.2017г. до 11.06.2019г. възлиза на 156,44 лв с ДДС, а размерът на дължимите
лихвите за забава към 09.01.2020 г. възлиза на 19,27 лв.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе
следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се
явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на
съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за
установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия
размер. По конкретно предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за
разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на ищеца бе да докаже
наличието на договорни отношения между страните, качеството си на изправна страна по
договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично
съдържание е и текста на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че през част от процесния
период, а именно до 12.04.2019г. собственик на водоснабдения обект е ответникът по
делото, от което следва да се приеме, че същият има качеството на ползвател на ВиК услуги
за процесния обект находящ се в гр.Варна, ул.Акад.Методи Попов бл.5, ап.3. Между
страните не се спори и че имотът е присъединен към водопреносната мрежа.
Възражението на ответника, че не е страна по договор за предоставяне на ВиК
услуги, тъй като не е титуляр на партидата и с него не е сключен индивидуален договор, е
3
неоснователно. Процесният договор е от категорията на неформалните, т.е. за
действителността на същия не е необходимо той да се сключва при спазване на определена
форма. С присъединяване на процесния имот към водопреносната и канализационна мрежи,
между страните е възникнала валидна облигационна връзка. Съобразно разпоредбата на
чл.11, ал.7 от ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне
на В и К услуги стават част от договорните отношения между страните ”ex lege” в
едномесечен срок от публикуването им. Видно от приложените разпечатки от страници на
печатни издания, Общите условия на ВиК са надлежно публикувани, което обстоятелство е
ноторно и служебно известно на съда. Следователно същите са влезли в сила по отношение
на всички потребители на вода и ВиК услуги, включително спрямо ответника. С влизане в
сила на ОУ на 26.07.2006г. и с оглед липсата на твърдения и доказателства, че ответникът се
е възползвал от правата по чл.69, ал.2 от ОУ, същите са станали част от договорните им
отношения.
Гореизложеното обуславя извода, че бе установено съществуването на
облигационно правоотношение, по силата, на което ответникът се е задължил да заплаща
потребеното количество вода. Същият е страна по договора и негово е задължението да
заплаща доставеното и потребено количество на ВиК услуги.
Спорен е въпросът дали срещу абоната – ответник е налице възникнало изискуемо
задължение, дължимо към дружеството – ищец в резултат на реално доставени му и
потребени от него ВиК услуги.
На първо място ищецът следваше да установи, че претендираният обем на ВиК
услуги е реално доставен и съответно отчетен посредством техническо средство, което е
изправно и сертифицирано.
По делото не се спори, че към имота е налице монтиран работещ водомер за
отчитане на консумираните количества вода, като спорът повдигнат от страна на ответника
е дали този водомер е сертифициран и изправен и е в състояние да измерва точно
потребените количества ВИК услуги. При неизправен водомер, за който потребителя е
знаел, за него възниква задължение за отстраняване на повредата и за уведомяване на
оператора и осигуряване на достъп до водомера, съобразно общите условия или договора за
извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра (така чл.33 от НАРЕДБА
№4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи). По делото липсват данни въпросът за
изправността на отчитащото средство да е бил повдиган от ответника по реда на чл. 17, ал. 4
ОУ, преди датата на начисляването на количествата ВИК услуги. Съобразно разпоредбата
на чл. 18, ал. 3 от ОУ, при сгради в режим на етажна собственост и при водоснабдени
обекти с повече от един потребител, всеки от тях поставя индивидуални водомери, което
означава, че средствата за измерване са собственост на индивидуалните потребители,
включително и на ответника като такъв. При положение, че ответникът не е повдигал
4
въпроса за изправността на водомера пред ВиК оператора преди отчета и в случай, че
твърди неговата неизправност, като не е предприел действия за смяната му, не може да се
приложи като неблагоприятна за ищцовото дружество последица от обстоятелството че
отчитането евентуално се е извършвало с неизправно техническо средство. В чл. 39, ал. 8 от
Наредба №4/2004г. е предвидено при кражба или повреждане на водомер на водопроводното
отклонение служебно да се начислява количество изразходвана вода, определено въз основа
на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната
година. Приема се, че служебно начислената консумация представлява компенсация за
оператора за неотчетеното количество ВиК услуги. От страна на ответнника не бяха
представени доказателства да е отправял до ищцовото дружество предложение във връзка с
35, ал.4 от Наредба №4/14.09.2004г. за уточняване на удобно време, в което да бъде
извършено отчитане на СТИ. Въпреки това от приложените карнети се установява, че през
процесния период, а именно на 11.04.2017г., 16.05.2017г., 13.06.2017г., са извършени реални
отчети на показанията на СТИ, като срещу вписаните количества е положен подпис на
потребителя. Налични са отбелязвания в карнета и за проведен разговор по телефон с
абоната за периода 12.12.2017г. до 10.04.2018г., за които инкасаторът е отбелязал 0 куб.
метри консумация на ВиК услуги.
По делото бе установено и че осчетоводените от ищеца количества на ВИК услуги
са реално доставени в обекта на потребление. Установено бе, от заключението по ССЕ, че
част от претендираните количества на ВИК услуги са надлежно осчетоводени в
счетоводството на дружеството, които са в резултат на редовно отчитане на монтирания в
имота водомер. В тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е извършвал заплащане на претендираните от ищеца суми. Доказателства в
тази насока не са ангажирани, поради което съдът намира, че ответникът дължи част от
претендираната сума на главното задължение, съгласно заключението на вещото лице, а
именно сумата от 92,74 лева.
Предвид липсата на приложени карнети за извършени проверки за периода след
придобиване на собствеността на водоснабдения имот от труто-неучастващо в делото лице,
съдът приема, че след тоза период на следва да се приема, че ответникът е бил страна по
облигационното правоотношение, както и че е потребил количества ВиК услуги.
Липсват доказателства и за реалните показания на СТИ след дата 11.12.2018г.,
поради което съдът намира исковата претенция в тази й част за недоказана. Дори и да се
приеме, че е било налице служебно начисляване на количества ВиК услуги, то липсвант
доказателства за конкретните количества, датите на начисляване и причината за
евентуалното им служебно начисляване.
Предвид това съдът намира, че в качеството му на потребител, за ответника е
възникнало задължението да заплаща стойността на потребената вода и на количествата
отведени и пречистени отпадъчни води, изчислени съобразно събраните данни и
5
предвидените компенсаторни механизми.
По изложените съображения съдът намира иска за доказан по основание и до размер
от 92,74 лева, като исковата претенция до претендирания размер от 156,44 лв. следва да
бъде отхвърлена.
Поради липса на заплащане на дължимите суми в сроковете по чл.31, ал.2 от
Общите условия ответникът дължи и заплащане и на мораторна лихва за забава върху всяко
месечно плащане считано от съответния падеж до 09.01.2020г. в размер на 14,53 лв., като
исковата претенция до претендирания размер от 19,27 лв. следва да бъде отхвърлена.
Ответникът дължи и законната лихва върху съдебно признатото вземане, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК –
14.01.2020г., до окончателното му изплащане.
По разноските:
С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на
направените от него разноски в хода на производството, съразмерно с уважената/отхвърлена
част от иска. Ищцовото дружество е представило списък с разноски както следва: в общ
размер от 625лв., от които 75лв. за заплатената държавна такса, в размер на 200 лв. за
възнаграждение на вещо лице, 300 лв. депозит за особен представител и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение съобразно представените писмени доказателства, което
следва да бъде определено съобразно уважената част от исковете предвид разпоредбата на
чл.78, ал. 1 от ГПК, т.е. сумата от 381,56 лева. Имайки предвид установяване на вземанията
по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за
разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014
г., т. 12, които разноски следва да бъдат присъдени съобразно размера до който вземанията
по издадената заповед за изпълнение са установени, а именно 45,79лв.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че СТ. Ж. СТ. ЕГН
**********, че в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида
с абонатен номер ****, дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД сума в общ
размер на 92.74 лв. (деветдесет и два лева и 74ст.), представляваща сбор от главници за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 11.09.2017г. до 11.12.2018г. на адрес
гр.Варна, ул.Акад.Методи Попов бл.5, ап.3; сума в общ размер на 14,53 лв. (четиринадесет
лева и 53ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода
от 17.11.2017г. до 09.01.2020г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението в съда-14.01.2020г. до окончателното им плащане, за които суми
6
е издадена заповед №102 от 15.01.2020г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
312/2020г. по описа на ВРС, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като отхвърля предявения иск за главница с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, за разликата над 92,74 лева до
претендираните 156.44 лева, както и по отношение обезщетението за забава за
разликата над 14,53 лева до претендираните 19.27 лева.
ОСЪЖДА СТ. Ж. СТ. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Район „Приморски”, ул. „Прилеп” № 33, сумата от 381.56 лева, представляваща направени
съдебно-деловодни разноски в исковото производство, както и сумата от 45,79 лева в
производството по ЧГД № 312/2020г. по описа на ВРС, съобразно уважената част от
претенциите, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от
връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7